Разлика между версии на „Абсолютна справедливост“

Версия от 18:40, 29 декември 2008

Абсолютна справедливост

Размишление.

Малкото дете разбира нЬщата по детски, юношът – по юношески, 20 годишният – постепенно навлиза в живота, и разбиранията му са по-дълбоки, но и това разбиране не е доследно. Колкото повече години минават, човек още повече се вдълбочава в живота и, като стане 100–120 годишен, разбиранията му се различават коренно от тЬзи на детската му възраст. Много от съвременните хора се намират в фазата на детското си разбиране, и постоянно се питат на френски, или на английски език, говорите ли френски, или английски. Ако сте чужденец, дошъл в България, ще ви питат, знаете ли български. Навсъкъде ви задават едни и същи въпроси, вие давате едни и същи отговори, но, в края на краищата, нищо не придобивате. Повтарянето на нъщата не придава нищо особено на човека. Често някои проповедници взимат стихове от Евангелието и ги тълкуват. Като слушате проповйдит им, намирате, че т се вертят все около една и съща мисъл. Така постъпват и н&кои учени. Разглеждат из-

• ) I. Послание към Коринтяниг, 15 гл.

115

вестен въпрос от всички страни, но, в «края на краищата, и еднит, и другите не раз--бират вътрешния смисъл на нъщата.

Един младеж декламирал едно хубаво стихотворение. Запитали го, каква идея прокарва авторът чрез него. – Не зная, отговорил младежът, аз го преписах на-ЙГОТОВО, без да разбирам дълбокия смисъл. Срещнали поета и го запитали, каква идея се крие в стихотворението му. – И аз не зная, написах го по вдъхновение. Каква идея е прокарана в него, не разбирам. На същото основание, ако запитате българина, какво разбира под думитв „кон, крава", които често употребява, и той не може да ви отговори. Той знае, че коньт и кравата са. животни, но какво се крие в тЬзи понятия, от гледището на първоначалния ватански език, и той не знае. Днес хората си служат повече с санскритски език, като наречие на ватанския, и с новит, модерни езици, ькато наречия на санскритския. На какъв език ще говориш, това се отнася до твоето разбиране, като степен на съзнанието ти.

Като се говори за разбирането на хората >в връзка с твхното съзнание, ние правим следното сравнение: има хора, които се движат с бързината на биволска кола; други се движат с бързината на конска кола; трети – с бързината на автомобил; четверти – с бързината на аероплан; пети – с бързината на светлината. Следователно, който се

114

движи с бързината на волска кола. има раз* бирането на вола; който се движи с конска^ кола, има разбирането на коня; който се движи с автомобил или с аероплан, има по-високо разбиране – той се движи с съзнанието на човек; който се движи с бързината на светлината, има разбирането на ангела. Стихийна е бързината на светлината! В една секунда изминава триста хиляди километра, Който се движи с бързината на волската кола, ще знае много нт>ща. Колата се движи бавно, и човек има възможност да наблюдава и изучава нъщата в подробноститв им. Ако се движиш с бързината на светлината, малко нъща ще знаеш. Обаче, за предпочитане е понъкога да знаеш малко нъща, но да се движиш с бързината на светлината. Ако те гонят неприятели, по-добре да се движиш с бързината на светлината, отколкото с волска КОЛР. Само така ще бъдеш свобо-ден.

Съвременнит хора говорят за свобода, а при това са роби. – Защо ? – Защото повечето от тях се движат с бързината на волска кола. Т говорят за свобода, а при най-малкото неразположение се обезверяват и се питат. какво ще стане с тях след 20 години. Страхът от бъдещето показва, че т са роби. Т си задават много въпроси, които, в края на краищата, остават неразрешени. Много естествено, тези въпроси се разрешават с бързината на светлината, а*

115

тв ги разрешават или с бързината на волска кола, или с бързината на конска кола, или с бързината на автомобил или аероплан. Днес малко хора разрешават мж.чнитт» въпроси с бързината на светлината. Ще кажете, че това е така, понеже, при бързината на светлината, тв придобиват малко знания. Да имаш малко знания, това не значи че си невежа, но, каквото знаеш, да го знаеш, както трвбва, съвършено. Човек се нуждае от истинско, положително знание, което да не му изневврява никога.

Един виден турчин попаднал в едно българско село. Като се разговарял с се-лянитв по турски, той им казал: Помнете, че аз зная български език, разбирам всичко. Като се разговаряте помежду си, внимавайте да не кажете нвщо против мене, защото всичко ще разбера, и главитв ви ще патят. Тв взели в внимание думитв му и се пазвли да не кажат нвщо лошо против него. Турчинът запалил чубука си и задрвмал малко. В това време една искра от чубука на турчина запалила чалмата му. Той не забелязал това и продължа-вал спокойно да си пуши. Един от се-лянитв видвл, че чалмата на турчина гори и му казал на български: Агачо, чалмата ти гори. Турчинът отговорил на турски: Зная. Селянинът пак обърнал внимание на турчина за чалмата му, но последвал сж-щият отговор: Зная, не се безпокойте! Като

116

видЪл, че турчинът не се стряска, селяни-нът разбрал, че има работа с човек, който не знае български и му казал на турски, че чалмата му гори. Турчинът веднага се хванал за главата и казал: Така кажи, приятелю, да те разбера.

Преди години дойде при мене една госпожа да ме пита за съвет: как да лекува врата си, на който се явила нЪкаква подутина. По съветит на някои, тя правила студени компреси, туряла ленено съме, но нищо не й помогнало. Препоржчах и да попЬе малко на болката. Тя се засм, не повярва, че с пъ-сен може да се излъкува. На пъсеньта не верва, а на компресит верва, но т не й помогнали. Студени компреси и душове са за силни хора, на които кръвообръщението е пра-вично. Ако слабият си позволи студени бани и душове, скъпо ще плати. Нвкой отива на гореща баня, оклше се добре, след това влиза в студен басеин. После се чуди, защо състоянието му се влошава. Много просто, ръз-кит промъни на температурата не се отразява добре верку човешкия организъм.

Беден човек иска да стане богат. Той не подозира, че богатството ще го направи нещастен. То не е за него. Да стане преждевременно богат, това значи, да влъзе от гореща баня в студена. Не се стремете към такова богатство. То е достояние само за силнит, велики хора. Обикновеният чо-

117

вък не трябва да бъде нито много беден, нито много богат.

Двама души се разговаряли. Единият казал на другия: Ти не трябва да бъдеш нито беден, нито богат. – Какъв трябва да бъда тогава ? От какво имам нужда ? – От дърво. – Защо му казал така ? – Понеже не бил доволен от събеседника си. Той му пожелал дърво, вмъсто богатство. С това искал да каже, че трябва да го набие добре. Това не е разрешаване на въпроса. Ако искаш да убедиш нъкого, че има нужда от бой, посъветвай го да изложи гърба си на раннит слънчеви лъчи, т да го бият. Който излага гърба си на действието на слън-чевит лъчи, става здрав, умът му се намъства. Всичко в него започва да расте, цъвти и зрее. Тъй щото, радвайте се, когато слънчевит лъчи ви удрят. Лошо е, когато неприятельт те бие. Лошо е, когато магаре те рита. То изопачава твоето разбиране. Да те рита магаре, това значи, да изкривиш мисълта си и да не мислиш право. Защо ще мислиш, че си простак и невежа ? Не се ритай сам. Остави светлината да те рита. Ако риташ хората, ритай като светлината. Допуснеш ли сам, че си невежа или простак, ти си вече роб на дявола, сверзал си приятелство с него.

Какво означава думата дявол? Под „дяволъ" се разбират несгодит, безпокойствата, мъчнотиит, които човек има и не

118

може да се справи с тях. Като изгуби вътрешния си мир и светлина, човек се сверзва с дявола. Това става, както с обикновения човек, така и с светията. Ако разумният войн даде правилен удар на тлшана, войницит го разбират. Обаче, ако детето удря тъпана, войницит нищо не разбират. Следователно, като мисли право, човек така удря върху умовет на възвишените същества, че т разбират нуждит му и веднага се притичат на помощ. Ако не мислите право, ударът върху умовет на възвишенит същества взима криво направление, и т не могат да ви помогнат. Вие се чудите, защо никой не чува страданията ви и не ви отговаря. Причината е на лице. Ударът върху вашия тъпан е фалшив, не се възприема от умовет на възвишенит същества.

Като се говори за истината, мнозина се обезсърдчават и се питат, защо нищо не са постигнали. Защо усилията и трудът им оти-ват напраздно? Т сами трябва да си отго-ворят. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трябва да бъде готов на всъкакви жертви. Че щъла да наруши мира на нъкого, тя не се интересува. Истината има пред вид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е въчното, неизменното, на което всъкога може да се разчита. Защо да не разчитате на него ? На какво раз-

119

«чита търговецът ? – На чистото злато и скж.-.лоценнит камъни, с които може да търгува. «Склшоценният камък разлага светлината по особен начин. На тази светлина всвки може ла се лекува. Затова, добре е човек да носи ллотни пръстени с скъпоценни камъни. Не всички камъни действуват благотворно върху човешкия организъм, и не всеки скж-поценен камък действува лЪчебно върху всички хора. Има такива камъни, на които трептенията не се съгласяват с трептенията на организма на даден човек, поради което произвеждат дислармония. Радий действува лечебно на известни хора. Който работи или се лъкува с радий, трвбва да се нагоди на леговит трептения. Същото се отнася и до любовта.

Мнозина говорят за любовта, искат да я възпри*емат и приложат в живота си. Добро е тЬхното желание, но трябва да знаят, че любовта е мощна сила, с която може да работи само онзи, който е готов за -нея. Казано е в Писанието, че Бог е огън «сепояждащ. Това значи: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослЪпееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате, как ще познаете тогава Бога, т. е. любовта? – Постепенно ще Го познае-яе. Ще започнете от най-малката любов и ще вервите към голямата. Като се калите и «приготвите за Божията Любов, тогава ще

120

познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нежна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовта. Както детето в първо отдъление изучава буква след буква, докато се научи да чете, така » човек възприема. капка по капка любовта> докато дойде деньт, когато я възприеме в нейната пълнота. Чрезъ-какво ще я възприеме? – Чрез тялото си. – Кое тъло ? – Духовното тяло. Докато жи-вве само физически, той я възприема чрез физическото си тяло. Докато живее астрално, той я приема чрез астралното си тяло; като живее умствено, той я приема чрез умственото си тяло; когато живЬе в причинния свят, той я приема чрез причинното си тяло. За да приеме изцвло любовта, човек трябва да събуди висшето аз, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовта и ще познае Бога.

Хората не познават Бога, не познават любовта и, въпръки това, я дълят. Любовта не се двли. Нвколко моми се влюбват в един момък и го дълят. Няколко момци се влюбват в една мома и я дълят. Какво двлят, и тв не знаят. Такова двление съществува и в религиозния живот на хората. Тв се карат помежду си за първенство. Всвки иска Бог да мисли за него повече, отколкото за другитв. Това е все едно мравкитв да спорят помежду си, за коя от твх повече мисли човек. За никоя мравка не мисли той. Който изпълнява Божията воля, за него мисли Бог. Сле~

12 Ь

дователно, ако мравката може да се повдигне в съзнанието си, да върши волята на чо-въка, той ще мисли за нея. Не се ли повдигне до това съзнание, мравката остава далеч от човека.

Кое е онова, с което човек може да обърне вниманието на Господа? Днес мж-жът се изкушава от жената, жената – от мАжа. И двамата се изкушават от парит, от яденето и др. Може ли да се разчита на човек, който се изкушава ? Имаш къща, но си недоволен, че съседът ти има по-хубава' от твоята. Защо си недоволен ? Радвай се на-къщата на съседа си, като на своя. Цената на клицата се опредъля от живота на обитате-лит й. Светията може да живее в проста колиба, но далеч от нея се разнася неговото благоухание. Обикновеният човек може да живее в богата къща, но от нея излиза лоша миризма.

Като се говори за недостатъцит на хората, прах се вдига около тях. Децата да стоят надалеч, за да не ги засипва прахът; онъзи, които искаг да учат, да стоят близо и да придобиват знания. Малко да знаете, но знанието ви да е на мвсто. Ще кажете, че същото се онтася и до любовта. За лю-бовьта е обратно – много любов трвбва да има човек, за да не остава праздно място в сърцето му. Ще кажете, че сърцето ви е изгорило от любов. Аз съм виждал сърд-ца, които пушат или димят от любов –

122

-още нг са. запалени. Сърцето трябва да гори от любов. Човек, в сърцето на когото любовта произвежда пълно горение, е свер-зан с Бога и познат от Него. Благословение е за човека да гори от любов. Той е доволен от живота. Значи, доволството произвежда пълно горение в човешкото сърце. Недоволството произвежда непълно горение. Разбраното страдание произвежда пълно горение, а неразбраното – непълно.

Защо страда човек ? – За да се изпита неговата любов и устойчивост. Едно трябва да знаете: ^съко страдание е на място. Може да страдате заради другит хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огън, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щом гори и пречиства нъщата, на място е. Ако страданието е ваше, трябва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете от него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие в него и разумно ще го използувате. – Какво се крие в страданието? – Божествен потик. Който разбере този по-тик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбьта ви ще се преверне на радост."

Апостол Павел говори за възкресението на Христа и, според степеньта на своето съзнание, той го приема и го проповядва. Той казва: За да възкръсне, човек трябва да възприеме Божията Любов. Без любов няма възкресение. „Ако няма

123

възкресение на мъртвит, нито Христос е възкръснал." (– 13 ст.). – Как ще въз-кръснат мъртвитв ? – Чрез Божията Любов. Докато носи обикновената любов в сърцето си, човек всъкога ще умира. За да стане безсмъртен, временното трябва да мине в вечно. Това значи, да се облъче човек в дрехата на любовта. Облъчеш ли тази дреха, светът придобива друг образ за тебе, страданията ти се осмислят, н ти си готов да помагаш на страдащит и на сла-бит. С любовта и в ада е приятно; без любовта и раят става ад. Адът и раят са мъста за работа. Който е духовно силен, и в ада работи, както в рая. Той е свобо-ден от връзкит на грвха, затова съзнателно влиза и излиза от ада. Никой не е в състояние да ограничи свободния човек – човекът на любовта.

Често хората преживяваг тежки състояния, които ги измъчват, и по цъли нощи не могат да спят. Причината на това е все любовта. Т се измъчват от мисълта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си зада-ват този въпрос, той остава неразрешен. За да го разрешите, трябва да се запитате: Обичам ли аз, или не? Важно е вие да оби чате. Що се отнася до въпроса, обичат ли ви хората, това е тяхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любов проявявате – Божията или човешката. Само така можете да

124

възстановите своя вътрешен мир и спокойствие. Как могат хората да ви обичат, ако не обичат Бога ? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичат. За да те обича някой, трябва да му дадеш нещо ценно. Дето е лю-бовьта, там има светлина. Тъй щото, не се заблуждавайте от думнте на хората. Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всъкакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е сво-боден човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в праздни думи.

Как се изразява свободата ? Всички го-ворят за свобода, търсят я, но сами се ограничават. Истинската свобода се проявява чрез всъка [клетка. Ако говориш, така ще говориш, че и умът, и сърцето, и ГБ-лото да взимат участие. Всъка клетка на тъ-лото трябва да трепти, да взима участие в говора. За това е нежно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременниг хора не е достатъчно. Т трябва още много да работят, за да постигнат онова знание, което може да ги освободи от заблужденията. Днес и религиознит, и свет-скит хора живеят в заблуждения, и пред-ставят нъщата такива, каквито не са в действителности Т говорят за свободата, без да я познават. Някой религиозен мисли, че е напреднал, че Духът го ръководи и прави.

125

.движения с лицето, с ръцет, да покаже, как Духът работи в него. Той не подозира, че Духът не се проявява в днсхармо-(Яични движения. Неговит движения са. ре-зултат на нисши духове. Достатъчно е да го стреснеш, за да забрави движенията си. Ду-хът не се плаши. Това, което се страхуве в човека, са нисшитв духове. Освободете се от чуждит влияния в себе си и се проявявайте такива, каквито сте. Така ще обърнете повече внимание, отколкото с чуждит прояви.

Казано е в Писанието: „Ще отидеш при Господа с всичкото си смирение." Само така можеш да изпълниш Божията воля. Бог иска от нас да изпълним волята Му в най-малкитв нъща. Той не иска да се товарим с гръховет на цълия свет. Това е задача за силниг хора. Когато постави тази задача за разрешаване, Бог ще на-мъри силен човек, на когото ще я възложи. Преди две хиляди години Христос бъше натоварен с тази задача и я реши. Той понесе гръховет на цълото човечество. От вас се изисква малко нещо. Бъдете верни на малкото, което ви се дава. Мнозина се пи-тат, какво особено е направил Христос. Това, което Христос направи, никой обикно-вен смъртен не може да направи. Никой не може да бъде като Христа. В едно отноше »яие само може да бъдете като Него – в послушанието. Бог натовари Христа с гръхо-

126

вет на човечеството, и Той ги понесе, без да пита, защо трябва да се товари с чуж-дит грахове. Той си казваше: Такава е волята на Отца ми, и аз ще я изпълня. Следователно, бъдете и вие благодарни за това,. което ви се дава. Тежък бил животът ви – благодарете за това. Не се оплаквайте на никого, нито другит оплаквайте. Дошъл един гладен човек при тебе и се оплаква от положението си. Виж, от какво има нужда и задоволи нуждата му, без да го оплакваш и съжаляваш. Ако е гладен, нахрани го. Защо трябва да го съжаляваш, че не ял 24 часа ? Има пиявици, паяци и други животни, които гладуват по цъли седмици и месеци. Не може ли, тогава, човек да гладува поне 24 часа, без да се оплаква и без да го съжаляват ? Човек трябва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си. Това е закон.

И тъй, задачата на човека е да почита себе си. Щом почита себе си, ще почита и другит. Придобие ли това качество, той може да се развива правилно. Всеки човек е излъзъл от Бога. Следователно, ще почитате и цените всичко, което е излъзло от Него. Само така ще разберете, какво представя човек. Който не познава себе си, гледа на всички хора повръхностно, не прониква

127

в душата им. Лесно е да се каже, че това е мъж, а това – жена. Какво, в същност,, е мъжът, и какво – жената, малцина раз-бират. Какво търсят мъжът и жената, и това не знаят. Всеки човек, мъж или жена, търси любовта. Ще кажете, че хората се влюбват. Ка'кво представя влюбването? Да се влюбиш в нъкого, това значи, да за-палиш свъщьта си и да осветиш пътя, по който вервиш. Същевременно и онзи, в когото се влюбваш, запалва своята свъщ. Кога пали човек свъщ ? – Вечер, в го-лъмата тъмнина. Когато слънцето грее, никой не се нуждае от запалена свъщ. Тъй щото, ако влюбването осветява пътя ти вечер, на място е. Щом изгрее слънцето, влюбването в обикновената свъщ е безпредметно. Значи, има смисъл да се влюбиш, но вечер, когато срещаш на пътя си опасни мъста. Изгрее ли слънцето, ще се влюбиш в него. Не плачи за свъщьта, която освъ-тява пътя ти вечер. Когато изгрее Великото Слънце на живота – Бог, влюби се в Него,-без да съжаляваш за физическото слънце. Бог е всичко в света. Той носи животъг сила, знание, светлина и свобода за човеш-ката душа. Той е идеалът, към който се стреми всяко живо същество.

Помнете: Без Бога, т. е. без любовта, няма живот. Докато не се свержат с нея,-хората живеят в мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. И при лю-

128

бовьта има противоречия, но т лесно се раз-решават. Любовта е светлина, която прониква в човешкиг умове и сърца и помага при разрешаване на задачит им. Изгу-бят ли любовта, г тичат подир запалената свъщ, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щом изгрЕе слънцето, напусни запалената свЬщ. Прибирай се рано вкъщи, да не става нужда да обърк-ваш пътя си. Който спи през деня, а излиза вечер, всЬкога разчита на светлината на свй-щьта. Тя помага, докато гори. Изгасне ли, тогава объркват пътя си: и който носи свъщьта, и който верви след нея. Който носи любовта в сърцето си, може да помага на всички. Щом види нещо криво, изопачено в човека, той го хваща за дрехата и го разтърсва. Като виждате, как постлшва с него, вие се запитвате, не може ли да бъде по-де-ликатен. Чудно нЬщо, как ще бъдете дели-катен с давещия ? Ще скочите бързо в водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брвга. Тук ще го разтърсите, ще го обърнете с главата надолу, да изтече на-«вън погълнатата вода. Не е ли на място тази грубост ? За предпочитане е да намокриш дрехата си, да се изложиш пред хората, да бъдеш груб с давещия, но да спасиш живота му, отколкото да го оставиш да се удави.

Свобода е нежна на човека – свободна мисъл, свободни чувства. Бъди свободен,

129

яе с оглед на разбиранията и мнението на хората, но с оглед на абсолютната, Божествена справедливост. Бъди готов всвки мо-мент да изпълняваш Божията воля, без да се питаш, на място ли е помощта ти, или ле. Щом си справедлив, всичко, което прави ш, е на място. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразпо-ложен, гнъвен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гнъвът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгнъвиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влвзеш в положението му. Учительт се сърди на ученицитв си, све-щеникът – на своитв пасоми. – Защо се сърдят? – Защото не ги слушат. Вмъсто да се сърдят, по-добре да запвят една пв-сен. Така ще трансформират състоянието им и ще ги заставят да бъдат внимателни. Сега и аз ви говоря като учител и се интересувам за промвнитв, които стават с вас. От твх сж.дя, доколко сте възприели това, което ви се говори. Аз имам вътре-шен термометър и барометър, с които опредвлям и най-малкитв промвни в температурата и атмосферното налвгане. Това правя с научна цел, а не с цел да критикувам. Не критикувам човвшкия живот, но гле-дам на него като на задача. Един човек пве, друг – играе, трети – свири, четверти -– чете. Трвбва ли да ее питам, защо единъ

130

се проявява по един начин, а друг –другояче? ВсЬки е свободен да прави, каквото иска, но сам ще носи последствията на свои-тт> постъпки. Еди-кой си се напил и пее по улицата. – Негова работа. – Защо не се въздържа ? – Не може. Щом изтрезнее, ще се въздържа. Обаче, като пиян, винтоветт» му са разслабени, не може да се въздържа. Човек трябва да има будно съзнание, да обмисля нищата преди да ги е направил. Така той се възпитава. Ако питате, кой човек е възпитан, отговарям: Истински възпитан е онзи, който е абсолютно спра-ведлив, както към себе си, така и към ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля.

Помнете: абсолютната справедливост изисква, да се даде на всЬки човек, на всяко живо същество онова, което му е определено.

– Божията Любов носи пълния живот .

23. Утринно Слово от Учителя, държано на 8 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – ИзгрЪв.