Азбука на Божествения език
Съвременните хора разглеждат живота от различни становища. Гладният мисли за хляба, как по-лесно и бързо да го осигури; жадният се интересува за водата; сиромахът – за парите, чрез тях да подобри живота си; невежият – за придобиване на знания; слабият – за усилване на организма си. Ако не може да задоволи нуждитe си, човек е недоволен. Недоволството се дължи на факта, че човек не е определил отношенията си към Първата Причина, вследствие на което се проявява неправилно. Всяко недоволство на физическия свят произвежда в невидимия свят такава буря, каквато имате сега на планината.
Каква е разликата между физическия, духовния и Божествения светове? Животът на човека и в трите свята се състои в неговите мисли и чувства, които обаче, се различават по нещо. Запример, силата на мисълта във физическия свят се заключава в нейната тежест, в духовния свят – в нейното напрежение, а в Божествения – в разширяването й. Ако живее само на физическото поле, човек мисли за материалните си нужди, да се наяде и напие. Това са мисли, които имат определена тежест. Като влезе в духовния свят, на каквато длъжност да се намира, човек започва да мисли, как да изрази любовта си към своя дом, общество и народ. Вследствие на това, каквато работа да заеме, той се стреми да бъде полезен не само на себе си, но и на ближните си. Ние казваме, че в мисълта на този човек има напрежение. Най-после, като влезе в Божествения свят, човек започва да мисли, как да служи на Бога, вследствие на което мисълта му се разширява.
Първото нещо, което се изисква от хората, е да определят отношенията си към Бога. Под думата „отношения" разбирам възстановяване на надеждата, вярата и любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата – към духовния, а любовта – към Божествения. Хората едва сега започват да изучават любовта. На теория те знаят, какво нещо е любовта, но дойдат ли до приложението й, правят ред погрешки. Не е все едно да познаваш теоретически условията на северния полюс, или да отидеш там, да се стълкновиш с тия условия. В опитите си да отидат на северния полюс, хората видяха, че теорията им не се съвпада с действителността. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат и добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал, пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана от красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакво горчиво чувство. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на любовта, да има правилни отношения към Бога.
Един ден, когато дойде свършекът на света, хората ще се пръснат из пространството, както камъните са разхвърляни на планината. Само ония хора ще бъдат запазени, които са облечени с дрехи на надеждата, на вярата и на любовта. Според дрехите си, те ще бъдат отделени едни от други, за да може всеки да заеме своето определено място. Обаче, и при това определяне на местата, пак ще има по-високи и по-ниски места. И в надеждата, и във вярата, и в любовта има степени. Останалите хора, които не са облечени с дрехи на добродетелите, ще чакат векове и хилядолетия да дойде някой да им помогне. Казано е в Писанието, че за всяка празна дума човек ще отговаря. Значи, дошло е време вече, когато хората трябва да се откажат от стария си живот, да забравят всички обиди и огорчения, да тръгнат напред. Новият живот изисква хора, надрасли старото. Всякакво недоволство и мърморене трябва да се забравят.
Искате ли да влезете в новия живот, вие трябва да приемете страданията с благодарност. Христос е страдал, и вие ще страдате. Не страдате ли като Христа, вие нямате дял с Него. Ако Христос, Син Божий, беше подложен на тежки страдания, колко повече вие ще бъдете изложени на страдания. Мислите ли, че можете да минете без страдания, вие сте на крив път. Който не е страдал, той не може да пристъпи прага на духовния свят. Да живееш без страдания, това значи, да отиваш на училище и да се връщаш, без да си научил една буква. Кой баща би се радвал на своя син, който се връща от странство, добре облечен, но без никакво знание? Какво ще каже бащата на сина си? Той ще поклати главата си и ще дигне ръце от него. По същия начин постъпват и в невидимия свят. Видят ли, че пристига такъв син, който нищо не е учил, веднага го изпращат назад. Там не държат недоволни, мърморковци. Успее ли някой мърморко да се промъкне там незаконно, веднага го намират, дават му билет и с експрес го пращат на земята да учи.
втора секция
В един анекдот се разправя за влизането на един евреин адвокат в рая, без позволение на тамошнит власти. Той успел с хитрина да се промъкне там, но в скоро време станал невъзможен за жителит на рая. Каквото виждал, все го критикувал и разглеждал според законите на земята. Той казвал: По еди-кой член от закона за съдопроизводството това не е
зоз
Справедливо, това не е на мъхтото си. Всички започнали да мислят, как да се освобо-дят от него. На едного дошла в ума ми-съльта да го примамят с нт^кое богато дЪ-ло на земята. Той казад: На земята се разглежда едно голямо дело, за което ще се заплати скъпо. но нгЬма адвокат, който да го защищава. Като чул това, евреинът веднага изл-взъл от рая и сл1ззъл на земята. Така раят се освободил от един мърморко който влъзъл вътре по незаконен пжд.
Като ученици, вие трябва да се справите с недоволството, с мърморенето. И пророк Йона се опита да роптае против Бога, но се намъри в утробата на кита. дето лежа цъли три дни. Знайте едно нещо: за Бога тртзбва да имате една мисъл и едно чувство. Никакво съмнение, никакво колебание не се позволява по отношение на Бога. Нвма по-ве-лик, по-силен. гю-мощен от Него. Достатъчно е да проектира мисълта си към дадено същество, малко или голямо. за да се уре-дят работит му моментално. Мощна е Божията мисъл! Тя всичко твори и пресъздава. Тази мисъл слиза и до най-низкостоещит!> сж-щества–камънит и растенията. Приемат ли я, и ттз започват да растат и да се подш ат.
Като не разбират закона на страланията, кората постоянно роптаят против Господа. Трябва ли калният. нечистият да роптае, че не го обличат с чисти дрехи и не ) о поставят па първо мътто? Колкото да роптае, докато е
304
външно и вътрешно йечист, той всвкога ще цапа дрехите си. За да го облекат в нови, в чисти дрехи, първо трябва да го заведат на баня, да го окжпят добре. Ама водата била гореща, кожата му се охлузила от търкане, това още нищо не значи. В пътя на чистенето, на растенето си, човек неизбежно минава през страдания. Страданията са метод за чистене. На земята човек дохожда гол и после го обличат. Малкото, новородено дете е голо, а после го обличат. При това майка му го облича в дрехи, които не са по желанието му. Първите дрехи на детето са пелени, които го стътат, здраво държат ръцете и краката му. Колкото повече расте, пелените се смЪнят с леки, свободни дрехи. Като слиза от невидимия свят, човтж има високо мнение за себе си, мисли, че е Син Божий. Обаче, щом елтезе на земята, веднага го поставят на известна дисциплина да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Син Челове-чески няма къде глава да подслони". Като вл'Б-зе в Иерусалим, Христос нъчиаше кон, на който да се качи, но тр-вбваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Иерусалим по друг начин? – И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвертото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и
306
така ще влъзе в Иерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, чо-в^к ще бъде готов да говори истината.
Следователно, който е придобил вярата, любовта и истината, той трябва свободно да говори. Вярата, любовта и истината са огъньт в човека, който непременно трябва да изл-взе навън.–Може ли нагорещената печка да не изкаже мнението си? – Не може. Огън има в нея, който по някакъв начин трябва да се изяви навън. Тъй щото, и без да говорите на хората, идеит, които имате в себе си. ще се изявят навън. Говорът не е единственият метод за разбиране между хората. Рйкой мо-мък може да се влюби в някоя мома, без да изкаже чувствата си. Тя ще го разбере, без той да й говори за любовта си към нея. Това показва, че мислите и чувствата се предават от един човтж на друг, без всъкакъв говор. Ако хората не казват, че те обичат, това не значи, че нямат любов към тебе. Преди да те е обичал някой на лемята, пръв Бог те е обичал, заради което те е пратил да се учиш. После баща ти и майка ти са те обичали и са станали врата, през която да влъзеш в широкия свят. И пай-после, учителит, които са те учили, също са те обичали. Ако не са те обичали, тт> няма-ше да имат дух и разположение да те учат.
Сега, знаете вече. че всеки човтж е оби-'ган и му са дадени условия да живес, да расте, да се учи и развива. Трябва ли след
306
всичко това човт>к да бъде недоволен? Често срещате недоволни хора, които роптаят против този-онзи. ке могат да ги търпят, не ги обичат. Какво показва това? Тия хора не иознават нито своята цена, нито цената на друют. ВсЬки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви от тази азбука. Какво ще постигне уче-никът, който обича само десет букви от азбуката на своя език. а останалит 20 не обичаг* Наистина, и от десет букви може да се образуват думи. но нищо повече. От тия нФжолко думи не могат да се образуват Ц"Б-ли изречения. Пълна реч е онази, която е съставена не само от срички и думи, но и от ггкли изречения. Следователно, вие трябва да обичате всички хора, защото всЬки човек, лош или добър, е необходим за съставяне на цъли изречения, чрез които да изказвате своит мисли и чувства. Влезете ли в Божествения свят, вие трябва да обичате всичяи хора, за да си служите с Божествения език. Не можете ли да приложите този език, никой нФзма да ви разбере, и вие ще се принудите да се вернете назад. Ще кажете, че не е нужно да обичате всички хора. И така можете да живеете, но ще бъдете невежи. Искате ли да бъдете учени хора, вие трябва да обичате всички.
Запомнете следното нравило: искаш ли да бъдеш учен, да се домогнеш до Бо-
307
жествената наука, Ти тр-вбва да обичаш всички хора; искаш ли да се домогнеш до духовната наука, ти трябва да верваш в всички хора; искаш ли да се домогнеш до нау-•ката на земята, ти тр-вбва да се иадъваш на всички хора. Като прилагате това правило в живота си, вие ще се помогнете до всичко, което душата ви желае, и ще имате вътрешен мир. Бъдете доволни от живота, които вк е даден, от мислит и чувствата, които ви по-сещават, от промт>нит'в в вас. на които всеки момент се натъквате Сам по себе си животът е съвокупност от безброй промени. Няма по-красиво н'1мцо в живота на чо-века от това, да бъде вътрешио доволен, да носи в себе си разположението на едно добро, разумно дете.
Желая на всички да бъдете добри, разумни деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влъзете в Царството Божие". Под думата „дете" се разбира доброто разположение на сърцето на ума, на душата и на духа. Колкото да желаете това. неразположението все ще ви посети. Независимо от вас неразположението ще дойде отвън въкъдс, но тр Ьбва да знаете., че то не е ваше. Недоволството неразположението се дължат на същсства извън нашия свбт. които са изостанали в развитието си. Тяхните състояния ви се налагат често, но вие трчЬбва да ги различавате, да ги отделяте от себе си, от своя личен живог. Ако
308
влезете в дом, дето е имало покойник, вий веднага ще станете скърбен. Ако влезете в дом, дето е имало сватба, вие веднага ще се развеселите. В гбзи случаи, нито скръбьта е ваша, нито радостта. Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без той сам да е скърбен или радо-стен. Това е неизб-вжен закон. Ако иска да се ползува от радостите на хората, той тръб-ва да взима участие и в скърбите им. Не взима ли дял от скърбитъ* на хората, той ще се лиши и от радостите им. Същото може да се каже и за певеца. За да задоволи себе си, както и публиката, 1тевецът трябва да взима и мажорни, и миньорни тонове. Тоновете ще се см^Бнят един след друг, за да създадат ц-вла пъхен, в която ще има хармония и мелодия. Не е важно, от какви тонове ще бъде съставена пъхеньта; важно е да бъде изпята чисто, меко и с съответна еила.
Какво представя човт>шкият живот? – Нищо друго, освен пътен за ангелигк Ако живеете добре, пъхеньта ви ще бъде приятна и за хората, и за ангелитъч Не живеете ли добре, и пъхеньта ви ще бъде неприятна. Като благоволи към добрия живот на хората, Бог им праща своето благословение. Без Божието благословение нищо не може да се постигне. Лошият живот на човежа не води към нищо друго, освен към освиркване. – Да умра веднъж, че да се освободя. – Не, и в смърть-
,}()')
та няма спасение. Смъртта представя слизане от сцената на живота. Като слъзеш от сцената. пак не си спасен. Вестницит ще за-почнат да пишат, че еди-кой пт^л или сви-рил, но нищо не излязло от неговия кон-церт. Като умре. човтж се скрива в н"Ькоя дупка, да не вижда и да не чува какво се говори за него. След известно време, като се забрави името му. той отново се иасърдча-ва и започва да мисли за втори концерт. Щом замине чов1зк за другия свят. майка му и баща му го посрещат и започват да
го питат. защо концертът му излъзе неспо-лучлив. Трябва ли да се оправдава с публиката или с други външни причини? За неуспеха на хората има, наистина, и външни причини, но главната причина е в самит гЬх. Христос казва: „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него. Който не се отрече от мене, и аз няма да се отрека от него". С други думи казано: Който жи-въе за мене, и аз ще живея за него. Който мисли за мене и ме обича и аз ще мисля за него и ще го обичам. Това е закон. Когото обичаш. и той ще те обича. Когото не обичаш, и той няма да те обича. Хората искат да бъдат обичани, без те сами да обичат. Такъв закон не съществува. Когато клиен-гът влъзе в някой дюкян търговецът веднага ще му предложи нещо от стоката си. В замина на това, клиентът ще заплати из-
310
вестна сума. При това, колкото стоката е подобря. толкова повече се плаща за нея.
За да познае цената на своите мисли, чувства и постъпки, човек ще бъде подложен на ред изпитания. Животът на земята е велико училище в което се предават различни предмети. От предметиг, които се предават на човека, вън и вътре в него, той се учи. Запример, вятърът, който имате днес. дъждът , мъглата облаците са външни предметни учения, а недоволството, огорченията. противоречията са вътрешни предметни учения. Всички нъща които стават в природата, носят известно благословение за човека. Като изучавате историята на религин-г, виждате, че всички религии, всички втурващи са минали през голями изпитания. Всички хора млади и сгари, учени и прости, са минали през изпитания. Няма човек в света, който да не е минал през изпитания. Изпитанията страданията са благословение за човечеството. Казано е в Писанието, че когото обичат, него изпитват. Който се учи добре, него благославят.
И тъй, пожелавам ви Духът Божий да присъствува във вашите домове.
Пожелавам ви мирът Божий да царува в умовете, в сърлцата, в душите ви и във вашия дух.
Пожелавам Божието благословение да се излее върху вас,
14. август, 5 ч. с.