Азбука на разбирането
Като прочетете 15 1л. от Кпашелието на Йоана, ще видите, че тя прел стапя кратки извадки от една дълга реч, която Христос е държал преди две хиляди юдини. Христос казва: „Аз съм истинната дола, и Отец ми е земед-влецътъ".
И тъй, за да разберете, какво е 1 оворил Христос, вие трябва да разбирате отношението на разумността към живота. Една от причинит за погрътнкит на хората се дължи на това, че т не оценяват живота, както трябва. Учени и прости, духовни и светски не оценяват живота. Ученият иска да стане по-учен, отколкото е, вследствие па което злоупотребява с живота. Духовпият иска да стане по-добър, по-чист, вследствие на което и той злоупотребява с живога. Пътт, по който хората вервят, е двояк: път на ингюлюция и път на еволюция. Вис-шите, разумни същества следват инволюцион-ния път. Те съзнателно слизат в низшия свят, да помагат на хората. Тб слизат все но-надолу, ограничават се съзнателно, докато дойдат до една точка, дето инволюцията им спира. Щом дойдат до тази точка, тт> каз-
Иоана, 15 1.1.
110
ват: Постигнахме цельта си. По-надолу вече не можем да вървим. Т искат да се вернат назад, но не могат да се вернат по същия път, по който са дошли. За да се вернат назад, в помот им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин тъ1 взаимно си услужват.
И тъй, хората, които гюемат пътя нагоре, са овчари и козари, които по цъ\ли дни пасат овцете и козите си–желанията си. По Ц'бли дни говорят за своит овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там вълк изял една овца и т. н. Когато овцетт> и козит" ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо требваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е нЪкъде да се учи. Това са ииосказания, които трябва правилно да превеждате.
Сега, като говорим за разумността в живота, имаме пред вид отношението на свттлината към живота. Животът е благо, за проявата и развитието на което са нужни три цвета: червен, жълт и син. Разумността специално произтича от жълтия цвЪт. Жълтият цвят има отношение към знанието, към опитностит на човека. Червеиият
111
цвят не може да се прояви, ако жълтият не му дойде на помощ. Значи, човек не може да оцени благата на живота, докато не е разумен.
Като не могат да се справят с страданията си, мнозина се запитват, не може ли без страдания в света. Може и без страдания. Страданието може да бъде разбрано, а може да бъде и неразбрано. Неразбраното страдание е мъчение, а разбраното– глупост. Какво разбирате под думата „глупость" в дадения случай? Запример, мома и момък се влюбват, страдат, не могат да жив^ят един без друг. Докато не са се оженили, те се мъчат, страдат, без да разбират, защо страдат. Като се оженят и им се ро-дят деца, те не се разбират вече, гледат се накриво, не са доволни един от друг. Сега вече разбират грешката, която са направили. Т"б пак страдат, но разбират вече, че са направили най-голямата глупост в света. Сега те виждат, че не могат да живеят заедно и казват: Не е ли глупост това, което направихме? Следователно, всЬко разбрано страдание, или всЬко разбрано желание е глупост. Наистина, като разбере, че не може да живее само с едно желание, човек вижда, че това е глупост. Също така не може да се живее само с един човек. Да мислите, че можете да живеете само с един човек, това е все едно да мислите, че можете да ходите само с
112
един крак, или ла работите само с една ръка.
Сега, както ла разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Встзко смущение е в ущьрб на знанието, което човек има. Не се смущавайте, но различавайте н-вщата. Ще кажете, че н'1и<ой човек има по-голтзми знания от друг. Знанието не се определя по количество. Пгбкой човек, за-примтзр, знае, как ла се облича, да вчесва косит'Б си да се отнася добре с хората, да кара велосипел, автомобил, да продава и купува евтина стока и т. н. Обаче, предназначението па чон"Ька не е в това знание. И това знание е на място, но има едно вж-трешно знание, от което човечк разумно се ползува. Запример, ако този, кой го се стреми да бжле с добре пригладена коса, знае значението на космите, той всякога ще се вслушва в това, което приема чрез тях. Космите на човешкага 1лава представят антени, чрез които човек приема знания от висшите светове. Като разчесва косите си, човек поставя всвка антена на мястото й. Ако космите на главата ви не са добре вчесани, възприемането се нарушава. Щом приемането на вълни от една станция е нарушено, това показва, че инсталация га не е добра. Следователно, искате ли да живеете добре, бъдете внимателни към косата си. Вчесвайте добре космите на главата си и ги дръжте в поря-
113
дък,.за да може Божественаг<1 енергия да прониква в мозъка ви.
И тъй, приема ли правилно Божсствена-та енергия в мозъка си, чоггЬк дохожда до правилни разбирания на живота, ^анримър, мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извершват процесите в нея. Плодът изведнъж ли се развива или постепенно? Къдс се развива семката или костилката на плода? Тя първо се посажда в земята, отдето, чрез дълъг про-цес на еволюция, вие отново я виждате в плода на дървото. Иска ли да заживее отново, семето трябва да потъне в земята. Пътт на севгето е ог земята към клонете на дървото. Това наричат хората еволюция. Тъй щото, искате ли правилно да се развивате, ще започнете от земята и постепенно ще вървите към клонет-. Искате ли да се развивате само на дървото, без да слизате в земята, вие ще имате само една опитност, само една възможпост. Искате ли да познаете пътя на последователното развитие, вие ще слъзете в земята и отгам ще се качвате, докато стигнете до верха.
Една мома се влюбва в един момък и се оженва за него. Момъкът, когото е ви-дяла за пръв пжл, представя плода на дървото. Като се ожени за него, този плод пада на земята дето се посажда. Тя казва: Чудно нъчцо! Какъв беше моят възлюбеи едно
114
време, а какъв стана сега. По-рано бтдне об-л-вчен в червена, царска премина, на вкус сладък, а сега е толкова горчив. – Много естествено. Този чоиЬк минава през страдания, но ще дойде деш., К01 ато ще даде по-вкусни, по-добри плоловс. Ко1 ато се развива правилно, чов'Бк неизбт>жпо минава през страдания, които ще го доведат към истинската радост. Не се ли развива правилно, човек пак ще страда, ио ще се мъчи. Който се развива правилно, той приема страданията с радост. Който пе се ра шива правилно, той се мж.чи. Истинското страдание изключва всякакво мъчение. В псю нтема никаква корист, Щом страданието е придружено с мжление, в него има и1'.що користно. Божествената любов изключва исЬкаква корист.
Две млади моми, от високо произхождение, обичат едии млад княз. Той се намира в- трудно положение, не знае, как да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила в не! о, е духовна, а втората е ма-териалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: Аз гледам реално на нътцата. Обичам го и искам да се оженя за него. Първата мома отстъпва. Тя казва: За мене не е важно да се оженя за него. Аз го обичам и мо1 а да му се радвам отда -леч. Наистина, едно благо е за мене, да го виждам от време на време, но радостта ми, че не го ограннчавам, е по-гол-вма от скръбьта ми. Следователно, тази мома има ду-
115
ховна връзка с момъка. Ще питате, коя но-( гжлка е права. – Ог свое гледище всЬка мома постжлва право. Като духовно издигната, първата мома "е разрешила въпроса право. Като материалистка, и втората мома е по-стъпила право. В този случаи пс може да сгава въпрос за никаква погрешка. Ако нт>-къде става погрешка, и това не с лошо. ->ащо? – Защото всъжа погрешка води към придобиване на по-гол-вма свЬтлипа. Човтж фкпи, защото светлииата, в която се е дви-жил, не е била достатъчна. Щом започнела изправя погртзшката си, светлииата му се увеличава. Затова казвам, че всЬки, който нрави погръчнки, е силен човтж. Който изправя погрътаките си е два пъти »о-силен. I Гзправянето на погрешките представя изправяне на изкълчения крак или на изкълчената ръка. Докато изправяте крака или ръката на иъжой чозъж, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятсл. – Защо? – Малко 1 вътлина има, не вижда доброто, което му правите, Когато кракът или ръката му се н.шъчти, тогава той разбира, че вие сте му пили причтел и се радва за доброто, което ( ге му направили. Той се радва, че е постра-м.1л, за ца може да се запознае с такъв чобър човеж. -
Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате в жи-по га си, защото всбко страдание или проти-иоречие крие в себе си едно велико благо.
116
Затова и Псламоп^вецът казва: „Господи. добре ми стана, че се наскърбихъ". Който не разбира Божиите пътища, той всЬкога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчкотии, а
другите е облагодетелствувал. – Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Богатството, радостите са пак предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека, е за добро, но той трябва да да се учи.
Мнозина искат да бъдат богати, учени, силни, красиви, но не могат да запазят тия блага. В това отношение тт> мязат на нощните пеперуди, които обикалят около светлината на н-вкоя лампа, блъскат се в нея, докато най-поелс платят с живота си. Какво остава от тЬхната красива дреха? -Нищо не остава. Т' тгЬмат нужната разум-иост. Т^ трябва да се пазят, да не отнват там, дето не им е местото. Много пеперуди са научили урока си. ТЕ бягат от светлината, но бегат и от хората. Те знаят, че много от техните сестри са пострадали от любовта на хората. ! 1-1-,кои учени, за да задо-волят своята любозиателност и любов към пеперудите, хващат 1и с хверчила, забо-
ждат ги на И1ли и ги препарират. Не пра-вят ли хората същото и с своите желания? Те хванат некое свое желание, забодат го с игла и го продават.
117
Следователно, изяви ли се иЬкое ваше желание навън, не бързайте да ю лабождате на игла и да го продавате, но проникнем е дълбоко в него, да разберете вътрешпия му сми-съл и съдържание. Как ще ио-шаете, какво се крие в едно желание? – По два начина: или като го изядете, или като ю носа/мп е в >емята. Като вземете костилката на един илод, вие можете да я счупите и да п.шдете съдържанието й, но можете и да и посадите в земята, дето има всички условия да израсте, да цъвне и нов плод да даде. Тъй щото. изядете ли желанието си, ще изпитате никакво удоволствие, но ще имате само едно разбиране за него. Посадите ли I о в земята, вие ще имате съвсем друго разбиране. Така ще познаете целия път на неговото развитие. Ако ядете череши, вие ще знаете, какво 1ГБщо е черешата. Обаче, ако посадите ко-стилките на черешитв, вие ще имате възмож-ност да услужвате и на други хора, да се запознаете с т"Ьх и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любов в света, при която чов^к се занимава само с себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и с своите ближни, като им помага и създава красиви връзки с т'вх. Чрез тази любов чо-въж дохожда до познаване на себе си, на своя ближен и на Бога.
Смисълът на живота се заключава, именно, в това, да дойдем до познаване на Бога.
118
Да познаваме Бога, това значи, да познаваме любовта. За да дойде до познаване на любовта, човек тр-вбва да познава себе си, да познава и своя ближен. ВсЬки човек е буква на Божествената азбука. Колкото са хората на земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отдъушите букви на тази азбука, вие не можете да образувате срички. Щом не можете да образувате срички, вие сте лишени от възможността да съставяте цели думи, с които да се разбирате. Само чрез Божествения език човг1зк може да изучава Великото, което осмисля живота му. Вие можете да познаете човтжа, когато познаете всички хора, т. е. когато разберете съдържанието, което се крие в него. Отделният човек съдържа в себе си всички хора, животни и растения. Той съдържа в себе си и н/влата природа. Затова, именно, човек е на-речен „малка вселена или микрокозмосъ".
Следователно, сам по себе си, чов^к представя н-вкаква буква на Божествената азбука. Когато казваме, че нтекой човек върви по мъжка, а дру! – - по женска линия, имаме пред вид енлитт. в него, които го организираг. Каквито букви да сте, всички вие сте овчари, само че вълната на вашит овце е различна: на едни е червена, а на други – жълта. Обаче, и едната, и другата вълна се продават. Като съединят червената и жълтата вълна в едно, образува се вълна с оранжев цвят. Това показва, че положение-
119
го ви се е подобрило, станало е известно индивидуализиране. Добре е понякога човек да се отдзли от Цялото, от Божествения организъм, да разбере, каква е неговата служба. Да се индивидуализира човек, това не значи, че иска да представи Цялото, но иска да се познае като част от Цялото, да разбере своя дълг към него.
Всеки човек е фабрикант , който изработва в себе си червени или жълти платове. Който върви по мъжка линия, топ се нуждае от червени платове. Кои го върви по женска линия, гой се нуждае от жълти платове. Значи, отношенията между хората имаа за цел да стане , правилна обмъна между стоката, която те изработват. Колкото по-правилна е обмяната между хората, толкова по-силни са технит връзки. Он-в-зи, които вьрвят но мъжка линия, изработват в себе си жългия цвет. Оггбзи, които вервят по женска линия, изработват червения цвът. Когато казваме, че никой не жи-въе за себе си, имаме пред вид, че човек не тр-вбва да се задоволява сьтова, което той сам е изработил. Той непременно тр-вбва да вд-взе в отношение с он-взи хора, които изработват цвят, противоположен на неговия. Да остане човек сам в живота си, с своя цвът, това значи, да бъде семе, паднало на пътя, между трънет или на камък. За това семе Христос казва: „Едно семе паднало на пътя, но птиците го иззобали. Дру-
120
го паднало между трънет-, но т4з го заглушили. Трето паднало между камъните, но като не могло да хване корен, изсъхнало". Следователно, за да се развива добре, човт>к трябва да си създаде правилни отношения с хората. Жълтият цвът представя доброто семе, което паднало на добра почва – в червения цвтуг – и дало плодове: едно 30, друго 60, а трето 100.
Така трябва да разбира човек живота, за да се ползува от добритъ1 му условия. Не разбира ли живота в неговия дълбок, вътрешен смисъл, човечс ще се намери в положението на търговец, който е изгубил всичкия си капитал и се връща дома си без пет пари. Няма по-страшно нъчцо за човека от това, ца се връща дома си, при децата и жена си, без пара в джоба си. Децата го посръчцат отдалеч и казват: Татко, хл-вб! Жена му поглежда към праз-нитт> му ръце и въздъхва. Обаче, носи ли н^-що в ръцете си, Целият дом е радостен. В първия случай, мъжът се чуди, как да се оправдае. Той, или не е работил усърдно, или е ходил с приятели да пие, да се весели. Като се нам ври пред действитедность-та, той започва да лъже, че услужил на приятели, или че загубил всичко, което спечелил. – Не, смисълът на живота не седи в удовол-ствуването на човека с приятели. Като е до-шъл на земята, човек тр-вбва да работи, да се труди, да б.вде полезен и за себе си, и
121
за своите ближни. Един ден, като се верне дома си, човек или ще бъде добре по-срещнат от приятелите и ближните си, или никой нема да го посрещне – ог него зависи. Всеки човек се връща от света и отива към дома на своя Баща, дето го оча-кват истинските му приятели. Докато човек живее само за себе си, никой не може да го обича. Щом е дошъл между хората, той гребва да живее, освен за себе си, още ц за делото човечество. Само по този начин той ще се ползува от любовта на всички хора.
И тъй, влезете ли в света между хората, вие трябва да хвърлите вашите светии ски мантии, с които никога сте ходили по 1 орите, и да се впрегнете на работа. Кой колкото капитал носи. трябва да го вложи в работа. Казва се за Христа, че вложил всичкия си капитал между хората, да им покаже правия шй.ть–пжлът на любовта. Днес всички хора обичат Христа. – Защо? – Защото се пожертвува за тех, да им покаже пж.тя на любовта. Христос не дойде па земята за удоволствие, но да покаже на хората, как трябва да се живее. Мнозина не усггЗз-нат в живота си, понеже не проявяват доброто, което е вложено в тех. Други пък страдат от голема добрина. Запример, не-коя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пж.ти заплаче. – Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да
122
задоволи глада си, но не и да се пресити Трябва ли чов^к да желае да бъде по-добър, отколкото е в същност? За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите един ваш приятсл у дома си и ще се чудите, как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго мътто, и, без да иска, той ще прави сравнение между двата объда и ще каже, че на второто място е бил по-добре прист. Това не значи, че той е ненризнате-лен, но сравнява нъщата. 'Искате ли доброто ви да е на мътто, направете го по отношение на такъв чов'бк, когото никой не иска да го нагости. >Той може да е последният си-ромах в свЬта, но ще оцени доброто, което му правите и ще ви благодари. Докато мислите само за приятелитъ1 си и за вашите ближни, вие сте още в кръчмата на живота, в местото на удоволствията.
Тъй щого, искате ли да дойдете до съвершенството. за което Христос говори, вие трябва да разбирате и себе си, и своя бли-жен. Като дойде приягельт ви в вашия дом, да намести изкълчения ви крак, благодарете му за услугата, която ви е напра-вил. Че ви е причииил болка, това нищо не значи. За вас е важно, че той е намъттил добре крака ви. Случи ли се да ви оберат пак не роптайте. Знайте, че и в това се
123
крие нещо велико. Изобщо, на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава чоаек да пожертвува всичко, за да познае Бога.
Като ученици, вие трябва да шаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека ла иглубп богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да "не реализира някои свои желания, но ла познае Бо1а, отколкото ла ги реализира, да придобие нт-какви аременни блага, и да не познае Бога. Ако е чъпрос, какво трябва да жертвува човек, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертвува временното, а не веч-ното. Човек трябва да различава благата, които получава от хората, от тия, които получава от Бога. Изобщо, човек трябва да дойде до закона на различаването, да отделя доброто от злото, човешкото от Божественото, греховното от онова, което не е Грях. Гряхът внася заблуждение в човешкия уи, а доброто го просветява. Мнозина считат някои добри постъпки за погрешки. Гова значи, че тт> са попаднали в неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считат за грях. Затова казваме, че неразбраното добро е грях, а разбраното – добродетел. От Божествено гледи-
124
ще, обаче, всичко, което се случва в живота на човека, е добро, защото внася в ума му светлина. Чрез тази светлина той придобива Божиите блага – крайна га цел на човешкия живот.
Съвременните хора искат да имат големи придобивки: знание, богатство сила, щастие и т. н. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек може да има само огштиости. Истинските придобивки идат от друго мъ-сто. Придобивките са резултати, а резултатите се виждат в другия свят. Знайте, че това, което става на земята, е определено от дру!ия свят. Нещата не стават по желанието на хората. – Не може ли нещо да не стане? – Не може. Щом нещо става, колкото да е нежелателно за хората, не може да се отмени. Искате ли да нарисувате една картина, ще я нарисувате с всичките й подробности. – Не може ли да се нарисува в общи чърти? – Може и в общи чърти да се нарисува, но тя още не е завершена. Всека картина има смисъл , когато с напълно завершена. Само то!ава може ла се говори за нея.
Като не ра^бират смисъла на живота, хората постоянно се онлакпат. Някой казва, че къщата му била малка Той трябва да благодари за малката къща. Ако кшцата му беше голема, той сьвсем нгЬше да обърка работите си. – Ама пари )гЬмам. – Ако имаше много пари, ти щеше да потънеш в океана. Като немаш пари, и да паднеш в
125
океана, ще изплуваш и знание ще придобиеш.
– Знание нямам. – Благодари, че нтзмаш знание. Ако имаше знание, ти ш/Ьше да напра-виш голт>ми дългове. Вълкът , лисицата, имат особен род знания, по плащат с живота си.
Един ден една лисица нлялла в курника на един богат селянин I., ог село Пи-колаевка, варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошкитс па крака си, и в момента, когато се готвела да излезе иавън, преднитъ1 й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на голи селяни н често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да изл-взе, как да освободи краката си от капана. От време навреме поглеждала към кокошкит-, но т' не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и вид-вла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно из-лъзла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар. В тъмнината той не могъл да види, какво е това, кое го върви срещу него. Той забелязал само, че нътцо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество. Указало се, че това, което се тър
1'2()
колило мъртво на земята, била същата лисица, която задушила кокошките на селянина.
Днес много хора се намират в положението на тия лисици. Тъ1 влизат в кур-ника на своите съседи, обират ги и си изли-зат, без да подозират, че на вратата е поставен капан, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане с тях? Т' ще сга-нат за смях на хората. – Защо? – Защото не играят някаква оригинална роля, но подражава т на ролята, която лисицата играе. В това отношение те са актьори, които мо-гат само да декламират, да повтарят това, което другит-в са създали. Те могат да пре-силват, да преувеличават нъчцата, но сами нищо не могат да създадаг.
Кое е по-добро за вас: актьор ли да бъдете или овчар; музикант ли да бъдете или художник; оратор ли да бъдете или човек, който посочва пътя на заблудените пътници? Това са ред професии, които хората извершват в света. За предпочитане е чове*к да запали свъщьта си и да излезе вечер на кръстопътищата, да търси заблудени хора и да им посочва пътя. После, той може да стане актьор, да играе чужди роли на сцената. Чрез запалената си свъчц, т. е. чрез своя ум, човек намира ония хора, които са объркали пътя си. Той им помага, за да създаде с гЬх трайни, красиви връзки. С своята запалена свЪщ Бог излиза ве-
127
чер да търси ония души, които са объркали пж.тя си и да ги въведе в пътя на спасението. Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страданията, когато човек е сам, когато, освен Бог, никой друг не може да му помогне. Види ли свещьта на Бога, чуе ли Неговия глас, човек излиза от нощта на живота и за него настава све-тъл, ясен ден. Той знае, че има кой да мисли за него, има кой да му помага.
Казано е в Писанието: „Използувайте деня, защото иде нощ, когато никой не може да ви помогне." Днес Бог е запалил свъчцьта си, за да отидем при Него. Хората се страхуват от Бога, да не ги ежди за греховете им. – Не, Бог никого не ежди. Като отидете при Него, Той само ще ви попита, какво сте научили на земята. Колкото да сте падали, колкото да сте се каляли, за Бога е важно да сте придобили знания.
Следователно, да разберете отношението на разумността към живота, това значи, да разберете Великата Любов, от която произлиза живота. Разбирате ли любовта, вие ще можете правилно да използувате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползувате, както от положителните, така и от отрицателните му прояви. Казвам, че не трябва да се критикувате. – Защо? –Защото, като не знаете, как да се критикувате, вие взаимно си причинявате вреда. Ако сте майстори в критиката, свободно можете да
128
се критикувате. Като се критикувате, все ще научите нтдцо. -- Ама някой накуцвал малко. – Нищо от това. Той е навехнал крака си, затова покуцва. Ще дойде лт>кар и ще оправи крака му. – Еди-кой пък недочувал добре. – Нищо от това. Той оглушал малко. Ще дойде лен, ко1ато ще прочуе. Какво лошо има в това, че иякой не знае да пее, да свири или да рисува? Какво лошо има в това, че нтжой не знае никакви езици? Това е въпрос на време. Ще дойде ден, когато човтж ще научи всичко, което днес не знае. Сега, като казвам да не се критикувате, имам пред вид вашето време. Вие имате важна работа, която трт>бва да свершите на време. Не я ли свершите на време, ще страдате. Мислите ли, че като се занимавате с погртлпките на хората, ще ги изправите? Първо свершете своята работа, а после изправяйте чуждите погрътнки. Не е лошо да критикува човек, но майстор трябва да бъ-де в критиката си. Добре е да разтриваш болната ръка на ближния си, но трябва да знаеш, как да разтриваш. Майстор трябва да бъдеш. Ако си майстор, болният ще каже: Много ме болт. рж.ката, но благодаря, че ме разтри, оздравех. Не оздравее ли ръката след разтривката, болният ще каже: Съжалявам, че ти дад.ох да разтриеш ръката ми. ВьгЬсто да ми помогпеш, ти ме осакати.
129
Тъй щото, не е вълрос да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трябва да бъде майстор. Не е ли майстор, той ш,е одумва, но и него ще одумват и, в края па краищата, никой никого нЬма да изправи. Често съм слушал, как двама души се разправят. Единият казва: Не искам ум да ми да-ваш. Другият казва: И аз не искам ум от тебе. Като ги слушам, аз пък каз-вам на първия: Ти имяш мшпо ум, но не знаеш, как тр-вбва да постлишаш, На другия казвам: И ти имаш много ум, но не можеш да отстдшваш. Да постъпваш добре, това значи, да знаеш, в ладен случай, колко и кога да се отстраниш. Да отстъп-ваш, това значи, да предниждаш, кога да се отдалечиш от известна онасност. Преди да е дошъл стражарьт при тебе, ти трябва да се отдалечиш от местото си. Не чакай стражарьт да дойде прп тебе, да ти каже да отидеш на другата страна. Още преди да е дошъл стражарьт, ти трябва да изпра-виш погръдиката си. Тури ума си на работа да се развива.
И тъй, искате ли да изправяте нъ\коя ваша погрешка, записвайте всичко в едно те-втерче и вечер, преди да си легнете, направете една равносметка, какво сте казали по адрес на нтжого, и вижте след това, дали казаното е вярно. Ако е вярно, радвайте се, че сте казали истина га. Ако не е вт>р-
130
но, изправете погр^шката си. Правете това всЬки ден, да корегирате всичкит-в си по-грешки. Човек не тр-вбва да задържа в себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примъти, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света. Законът на любовта изисква от човека да I овори истината. Зло или добро юворите за човека, стремете се да бъде истинно. Любовга изисква от човека, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближен. Това значи, разумно отношение на жълтия цвят към червения.
24 голии, 5 ч. с.