Аз съм

Аз съм

Той им каза: „ Яз съм, не бойте се ".*)

Всички хора говорят за смисъла на живота, но кой може да го разбере? Само здравият човек разбира смисъла на живота, болният не го разбира. Когато здравият стане философ, той подържа философията на оптимизъма. Когато болният стане философ, той подържа философията на песимизъма. Оптимизъ-мът и песимизъмът са две състояния на човешкия дух, толкова неизбъжни, колкото са неизбежни свет-лата и тъмна страна на земята – деньт и нощта. Причината за двет лица на земята се дължи на факта, че тя се движи около осьта си, вследствие на което ту едната, ту другата й страна се осветява от слънцето. Осветената страна на земята наричаме оптимизъм, а тъмната – песимизъм. Както земята се верти около осьта си и около слънцето, така и човек се верти около стремежит на своята душа. Обаче, какви са стремежит на неговата душа, и той не знае. Всеки се стреми към нещо, но какво е това нещо конкретно, и той не знае. В каквато посока да се прояви изве-стен стремеж, той все има смисъл. Стремежит на хората са добри, но методите, с които си служат за реализирането им, не са разумни. Красотата, разум-ността представят идеал за човека, но ако не знае, как и къде да ги приложи, т създават ред нещастия. Колкото по-разумен е човек, толкова по-голями страдания има. Защо? Защото отговорността, която носи, е по-голяма. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се опре-дтблят от степеньта на неговото развитие. Някои каз-ват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от ра-достит.у Страданията и скърбит заедно представят музиката на живота.

Запитали веднаж Паганини, може ли да свири на три струни. Той излъзъл на сцената и свирил на три

• ) Йоана 6:20.

122

струни. – Ами на две струни можеш ли да свириш. Той свирил на две струни. – На една можеш ли да свириш? Той свирил и на една струна. – Без струни можеш ли да свириш? Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Следователно, когато н+зкой пита, може ли без страдания в живота, казвам: Може и без страдания, но н"Ьма да излЪзеш на сцената. Който не е искал да страда, той не е требвало да се явява на земята. Щом си дошъл на земята, ще стра-даш, т. е. ще свириш, никога на четири, някога на три, никога на две, а никога на една струна. На колкото струни свириш, правилно ще свириш, да дадеш израз на това, което изпълняваш. Всеки чов-Ьк трябва да живее така, да даде правилен израз на своите идеи.

Днес всички учени се стремят да обяснят, как е станало създаването на света, защо съществуват радостите и страданията, но техните теории са подобни на фотографическит апарати, с които фотографите си служат. Колкото сполучлива да е фотографията, все има никакви дефекти. Като гледате лицето на някой чов+зк, колкото красиво да е, все има н-б-какъв дефект: в очите, на носа, на устата, на брадата и т. н. По външнит^ чърти на човека еждите за неговия духовен живот. Колкото да не се обръща внимание на външния, на видимия свет, той е необ-ходим като форма, чрез която духовният, истин-ският живот се проявява. Какъвто е човтзк по тътю, такъв е и по дух; какъвто е по дух, такъв е и по тЪло. Нъжои мислят, че човек може да бъде болен, хилав и пак да бъде гениален. Това е невъзможно. Гениалният човек има особен строеж на тъчпото. Той е над болестите. Ако трябва да боледува, той лесно се справя с болестта. Обикновеният човек боледува и сам мъчно се справя с болъттитъч Видите ли, че н-Ькой се е пригърбил, навел глава към земята, ще знаете, че той не е силен човеж.

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина казват като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета." Те намират, че животът нема сми-съл. Кога животът нема смисъл? Кога Соломон каза, че всичко е суета? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът нема сми-

123

съл, Соломон пък каза, че всичко в живота е суета, след като яде и пи, след като взе при себе си 300 жени и ьЮО наложници. Заключението, че всичко е суета, представя мъжка философия. За да дойдете до философията на женит, вие трябва да застанете точно на обратната страна, дето е истинският живот. А там, дето е животът, не може да има суета. Може ли да има суета в живота, в науката, в религията? Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешението им, науката е изпълнила своята задача.

> Какви са задачите на съвременната наука? Тя има задача да изчисли, колко милиона години са се изминали, докато са се създали небеснит тъла. Какви са били намъренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и как е бил създаден човекът, когото днес виждаме да философствува върху великия въпрос, има ли животът смисъл, или няма. Това са велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тия въпроси, човек трябва да разполага с голям ум. Ако с своя малък, слаб ум се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човек, който се намира на мост, под дълбока пропаст. Който се страхува, да не минава. Който не се страхува, той може свободно да мине на отвжд-ния бръг. > > Всички хора, които са дошли на земята, неизбежно трябва да минат през един страшен мост. Този мост, именно, представя връзка между два света, т. е. между материалния и идейния, или Божествения свет. Той е тънък като паяжина. Който минава през него, трябва да пази равновесие. Всеки сам ще мине през този мост, без никаква подкрепа. Може ли да го минете, ще влъзете в онзи свет. Не можете ли, ще останете за далечното бъдеще. Задачата на всеки човек е да придобие нужното равновесие, да мине свободно през страшния мост. > Какво трябва да прави човеж, за да придобие това равновесие? Той трябва да се упражнява, както правят акробатит. Добре е всеки човек да има в двора си вжже, дълго около 4–5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина, и да се упражнявала ходи по него. Когата жената е недоволна нъ-

124

що, нека мине по това вжже, от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителит, и ученицит, и писателите, и музикантит трябва да правят същото упражнение. По този начин работитъ- им ще се на-реждат добре. Това упражнение представя добър ме-тод при самовъзпитанието на човтзка. Първоначално вжжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да верви по вжже на 30 метра височина, той е достигнал вече много нещо. Той може да се радва на известен прогрес в живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пътя ви, като това вжже, с цел да развие в вас НТ5ЩО мощно. За сега човек е развил своето физическо тъло, но не и духовното. За да се развие духовното, т. е. Божественото начало в човека, неви-димият свет му създава ред изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало в човека, той е изложен на изпитания, които внасят в него страх и ужас. Той се страхува от самотията в живота и се чуди, как ще прекара на земята сам, изоставен от свои-т близки. Колкото да е велик, човек изпитва известен страх от самотията, но свързан ли е с Бога, той по-лесно се справя с нея. Затова, именно, е казано, че чов-вк не трябва да се отдъля от Извора, от който за пръв път е пил вода, както и от дървото, от което е ял първия плод. Съвременнит, хора са далеч от Истината, от която някога са~ из-лъзли. Т мислят, не могат да жив^ят само с истина. Значи че ще излъзе, че без лъжа не може. Какво става с човеж, който лъже? Той изгубва доверието на окржжаващит, които го изолирват от средата си. И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от дов+зрието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в.себе си.)-За да се прояви Божественото, човек, трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: Не бой се, верви напред! Ти не си сам в живота. Чуе ли този глас, човек веднага утихва. След малко той вижда, че каквото му е казал тихият глас, това

125

става. Чуе ли този глас в себе си, човек може да разреши и най- трудните си задачи. Този глас е в сила да освободи човека от ръцет на смъртта.

Въпръки всичко това, съвременнит хора търсят друга философия на живота. Много философии съще-ствуват, но нито една от тях не е освободила човека от обятията на смъртта. Нито една човешка философия досега не е могла да освободи един на-род от мъчнотииг и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека. Божествената философия. Една вера, една любов, една истина могат да подигнат човека. Т са вера в Единния Бог, любов към Бога и приложение на Божията истина в живота. Било е време, когато човек е вервал в себе си. Това е било в инволюционния период. Сега, обаче, в фазата на еволюцията, човек трябва да верва в висшето начало в себе си, т. е. в Бога в себе си. Човек е дошъл до фазата на обединяването, когато човек за човека трябва да бъде брат. При това положение само той ще разбере копнежит на своята душа, както и тия на ближнит си. За да постигне своитъ' копнежи, човек се нуждае от малка светлина, както детето, което прохожда, се нуждае от малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато един ден се изправи на двата си крака. В морално отношение много хора приличат на децата, които прохождат. Т падат, стават, докато един ден се изправят на двата си крака.^Човек минава от животинското в човешкото царство. Едва сега е започнал да придобива човешки образ.

Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие Божие. Кой е този чов-бк? Той е първият човек, който остана на небето, като иде-ал на сегашния човек. След него Бог създаде друг човек, от пръст, в когото вдъхна дихание, и той стана жива душа. Защо първият човек, създаден по образ и подобие Божие, не остана да живее на земята? Защото земята бъше още неустроена, нъ-маше условия за него. Съвременният човек трябва да стане разумен, да се сверже с Бога, да чуе Неговия тих глас. Той ще чуе този мек глас, когато всички гласове, вън и вътре в него, престанат да му говорят. В бъдеще нито един поет няма да

126

пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихият глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всека дума, която излиза от неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот.

„Яз съм, не бойте се". С тия думи Христос се обърна към учениците си, да ги успокои. Те се бояха да не се обърне лодката и да потънат в морето. В времето на Христа условията за живот бЪха тежки. Тогава господствуваше римската империя. Тя се управляваше с жел"Ьзен камшик, с силата и власть-та на Марса. Задачата на християнството в това време беше да разтопи железния камшик, да го смекчи. Сегашните християни жив-вят при други условия. Днес действуват съвершено други сили в света в сравнение с тия в времето на Христа. Днес се прилага и желязото, и глината, и ред други материали. Наближило е време човечеството да излезе от влиянието на тия сили и да влезе в областта на златото, т. е. в областта на слънцето. Когато влезе в областта на животворящото слънце, човеж ще придобие нови знания. За да дойде до тия знания, човт^к трябва да се домогне до вътрешната наука на живота. Според тази наука всека форма е построена по известни математически числа, които са строго определени преди дохождането му на земята. Тия мерки се опред^лят от силит, които действуват в човешкия дух. Япо-стол Павел казва, че всички удове на човерка, по форма и размери, са предвидени още докато е бил в утробата на майка си. И, ако в периода на бре-менността на майката, детето се е развивало правилно, то ще се роди според предвидените мерки и ще може да живее и да се развива добре. Обаче, съвременните хора са далеч от онзи истински образ, по който били първоначално създадени, вследствие на което те го носят като идеал в душата си. Всеки се стреми към красиво тело, благородно сърце, светъл ум, възвишена душа и мощен дух.

Мнозина се запитват, с какво трябва да се за-нимават, какви науки да изучават. Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да вади правилни заключения. Запример, ако изучава ботаника,

127

човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятнитъ' условия, при които са поставени, заровени в земята, т извличат потръбнит за тях сокове и дават красиви и благоуханни цвътове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползуват, именно, от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес още хората не са дошли до истинското предназначение на растенията. Т са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човек е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство в природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство в своя организъм. Яко с растенията в своя организъм човек се отнася така небрежно, както се отнася с растенията в природата, той ще си създаде ред нещастия и мъчнотии. Рече ли да изсъче дърветата в себе си, както изсича горит, той ще предизвика голяма анархия в живота си. Като не разбира законит, които управляват живота, човек се запитва, съществува ли Бог, или не са-ществува. Да се задава такъв въпрос, това значи, да се запитва човек, има ли глава, има ли мозък, има ли мисъл в себе си. Човек не трябва да се съмнява в съществуването на Бога, както не се съмнява в съществуването на главата си, на мозъка, на своята мисъл.

Има нъща, в които човек може да се съмнвяа, но има нъща, в съществуването на които по никой на-чин човек не трябва и не може да се съмнява. За-пример, човек може да се съмнява в човешката любов, но в Божията – никога. Яко човешката любов се постави на изпит, тя едва ще издържи, а може и да не издържи изпита. Човешката любов не е отишла много далеч. Яко постави любовта си за основа на своя живот, човек нищо не би могъл да съгради на нея. Слаба е още човешката любов. Колкото да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да верва в Бога, да Го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва верата си, мисли, че Бог го е изоставил и не благоволява към него. И сиромахът в сиромашията си търси Бога и се

128

моли, да му даде богатсво, за да направи църква, училище, благотворителни заведения. Като /дотегне с мо-литвит си, най-после Бог заповъдва да му дадат възможност да забогатее. Щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да живее за себе си.

Един светия живъл в продължение на 20 години в една гора, дето събирал пржчки, от които правъл кошнички. От време на време той сли-зал в близкия град, да продава кошничкит, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той виждал един каменар, беден, благочестив човек, който по ц+зли дни чукал камъни и едва прехранвал семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошнички, каменарьт го поканвал при себе си, заедно да хапнат и да си поговорят. Светията оста-вал много ловолен от каменаря и постоянно се мо-лил на Бога, да подобри материалното му положение, да не се измъчва. Бог казал на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията не могъл да си представи, как е възможно, толкова добър човек да се развали, и все още настоявал в молитвите си, да му се облегчи положението. Най-после Бог решил да изпълни молбата му. Той открил на светията, къде има заровено го-лъмо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога м-бсто и му казал да разрови земята, да види, къде е скрито богатството. Каменарьт направил всичко, каквото светията му казал и, наистина, намърил голям богатство. Той взел парит и веднага започнал да си строи голяма къща, която мебелирал добре. След това купил скъпи, разкошни дрехи на себе си, и на семейството си. Едновременно с това той се снабдил с хубав файтон и тръгнал из града да се разхожда. В скоро време той се прочул из ц-Ълата окол-ност като виден, знатен господин, с сила и влияние между хората, заради което бил избран за ми-нистър председател в своята държава. Светията про-дължавал да минава край старото място на каменаря, но вече не го виждал. Каменарьт отдавна напуснал чукането на камънит. Няколко години след това, светията срещнал каменаря в града, спръл го, да се разговори с него, но каменарьт, скъпо облъчен, по-

129

гледнал надменно и отвисоко на светията, като му ка-зал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Дз не те познавам, наверно ти имаш гръшка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръп-нал настрана и се дълбоко замислил, но понеже имал знания, той си обяснил всичко това с променливото човешко сърце.

И тъй, каменарьт, за когото светията се молил на Бога да подобри материалното му положение, ста-нал, наистина, богат, но погубил душата си. Понеже светията не съзнал погръшката си, Бог изпратил при него един ангел, да му даде добър урок. Ян-гелът се приближил при светията и започнал да го бие, след което му казал: Ти направи един неспо-лучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш, да изправиш по някакъв начин погръшката си. Като разбрал, каква голяма гръшка направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря. И този път молитвата му била приета^Срещу каменаря, като министър пред-седател, започнали ред интриги и преследвания, в резултат на което той изгубил положението си и се вернал към първия си занаят. Доволен от себе си, че изправил погръшката, светията се вернал в гората, дето се занимавал с правене на кошнички. И всеки път, когато отивал в града да ги продава, той се спирал в дома на каменаря, който го приемал сърдечно, угощавал го добре и го изпращал в града. Като се разговаряли, каменарьт му казал: Помоли се пак на Бога, да верне богатството ми. Пър-вият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордъх, забравих Бога, отказах се от тебе, но ако Бог отново верне богатството ми, аз ще изправя поведението си.–Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.

Следователно, искаш ли да помогнеш на един човек, ти трябва да вземеш участие в неговата работа. Ако двама души не работят заедно една и съща работа, т не могат да си помагат. Учительт помага на ученицитв си, защото взима участие в тяхна-

130

та работа. Майката помага на децата си, защото взима участие в гЪхната работа. Яко в всека работа чо-вЪк не вложи вера, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат. Яко физическият живот. на човека не е съграден върху надеждата, духовният му живот – върху вярата, а Божественият – върху любовта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия живот, вярата – на духовния, а любовта – на Божествения. Физическият, духовният и Божественият живот представят целокупния живот. Който не разбира физическият живот, той не може да разбере и духовния. И обратно: който не разбира духовният, той не разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. От това, което ученият е писал, ние съдим за неговата ученост.

Сега, като изучавате човека, неговото устройство и неговата форма, вие дохождате до заключението, че тази форма е определена от Божествения свет, вследствие на което се стремите към този свет, да изучите законите, по които той работи. Съвременният чо-вЪк е нарушил законите на Божествения свет, поради което е създал ред дефекти в своя физически и психически живот. Днес човек търси начини да изправи своите дефекти, да възстанови ц-влостта и здравината на своята форма, да се верне към онова положение, в което никога се е намирал. Колко има да работи върху себе си, човек, ще познае само когато отиде в невидимия свет, между възвишените и напреднали същества. Само там той ще може_ да сравни, какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на земята, отново да започне учението си. Бог е вло-жилъв човека много дарби и способности, за развитието на които се иска време, усилия и работа.

Съвременните хора търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че крият в себе си всички условия и възможности да бъдат щастливи. Онзи, Който обича човека, Той е вложил в него всички възможности да го направи щастлив. Кое семе досега не е израсло? Само онова семе не може да израсте,

131

което не е било посъто. Посади ли се веднъж в земята, семето непременно ще израсте. Колкото да е студена и жестока, земята разкрива богатствата си за семето и го възраства. Разумна е земята. Тя знае, кога и как да раздава своит богатства и благословения на различнит семена. Следователно, иска ли да расте и да се развива, човек трябва също така да се ползува от благоволението на разумнит същества, както и на Бога.

Съвременните хора говорят за Бога, но какво е в същност Бог, и т не знаят. Т имат смжтна представа за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възви-шенит добродетели. Ние не говорим за онзи живот, в който срещаме противоречия и мъчнотии. Противоречията и мъчнотиит са резултат на отклоненията на човека от правия път на живота. Като говорим за ръката, ние нямаме пред вид нейното отбиване от правия път. Като се отбие от пътя си, тя събира ред нечистотии, вследствие на което се каля и размжт-ва. Ние говорим за чистия и кристален извор, от който изтича Божественият живот. Кой човек, при изпитанията, в които се е намирал, не се е съблаз-нил в Бога, а с това отклонил от правия път? Кой цар, след като е бил детрониран, не се е съ-блазнил в Бога, а с това заедно нарушил чистотата на своя живот? Кой чов-бк, отначало докрая на живота си, е останал верен на Бога? Велико и славно нещо е да остане човек верен на своя Създател през всички времена и условия. Този човек може да се нарече истински човек, достоен за всичко, което Бог е създал. Той може да се ползува от благата на живота. Не е ли дошъл до това положение, каквото да му се даде, той всъкога ще бъде недоволен. И земята да му дадат да управлява, той все недоволен ще остане. Съвременният човек не е готов още за голями блага. Дадат ли му още днес нъкакво го-лъмо благо, той ще се намъри в положението на онзи турски монах, който спечелил на лотария един го-лъм параход. Когато го завели да види парахода, който му се паднал на лотария, той полудъл отъ

132

радост. Яко и на вас дадат да управлявате земята, най-голямият параход в света, вие ще полудеете. Защо? Не сте готови още за такова голямо благо. Съ-временният човек не е готов още да управлява даже своя малък мозък. г\ко мозъкът си не може да управлява, колко по-мъчно може да управлява земята, която е вън от него. Много богатства са вложени в човека, а той се счита беден и нещастен. Много дарби и способности са вложени в човека, а той счита себе си за бездарник и човек без таланти. Защо? Защото е заровил талантит си и трябва да работи върху себе си, да ги разрови и развие. В пътя на развитието си, той ще се натъкне на своит-б дарби и ще ги използува. Разумна и съзнателна работа се иска от човека. Работата е резултат на човешкия дух. Когато духът работи, човек има успъх в всички свои предприятия.

Христос казва: „Дз съм, не бойте се." Всеки човек се страхува от нещо и се нуждае да дойде нтзкой да го успокои. Не само отд-влният човек, но цътюто човечество ще мине през голями вътрешни и външни изпитания и мъчнотии. Какво по-голямо изпитание може да съществува от смъртта? Дойде ли смъртта пред човека, тя го туря на легло, скръства ръцет му и го занася на онзи свет. Ако е изпълнил волята Божия, ще го занесе на онзи свет с колесница, като пророк Илия. йко не е изпълнил волята Божия, ще го хване с куки и ще го хверли в бездната. Дали е верно това, или не, то е друг въпрос. Важно е, че смъртта е страшна. И Христос, като се намъри в голями затруднения, каза: „Скръбна е душата ми до смърт. Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!" Не е лесно да се намъри човек на поругание, изоставен от Бога, от всички добри и разумни същества. Голямо геройство се иска от човека, за да издържи на това положение. Величието на Христа се заключава в Неговото търпение й из-държливост. Силен човек е бил Христос. След като цъла нощ римскит войници са се поругавали с Него, на сутриньта Той е трябвало сам да носи кръста си. Христос носи кръста си до едно място и после го хверли настрана като каза: Не искам повече да нося този кръст. Мнозина счетоха това за слабость

133

от страна на Христа. Не, други б-Ьха съображенията на Христа, за да захверли кръста. Шест хиляди войници се подиграваха с Христа и Го биха, но който се бъше осмълил един път да дигне ръка върху Него, повече не можа да повтори. При първия удар още ръката му отмаляваше и не можеше повторно да се дигне нагоре. Не е достатъчно човек да носи своя кръст, но той трябва да го уплаши. С други думи казано: Не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бъта. Днес повечето хора бътат от страданията си, а не страданията от тях.

Един познат разправяше своята опитност, как се справил с страданието. Няколко месеца наред той страдал от силно стомашно разстройство, вследствие на което не могъл по цтзли нощи да спи. Особено се измъчвал от един страшен кошмар. Всъ-ка вечер, преди заспиване, се явявал един висок, строен човек, с остър нож в ръка, който се опитвал да го мушне в гърдит, да го убие. Какво ставало, и той не знаял, но винаги се; спасявал. Нъ-кой дохождал отвън и, незабелязано от самия него, го избавял от въоржжения човек. Това се продължавало встзка вечер, докато траяла болестта. Една вечер, силно обезпокоен, болният се хверлил срещу нападателя си и започнал да се бори с него. След усилена борба той се принудип да отстъпи, но дово-лен поне, че не се оставил да го мушне. Това траяло цъла седмица, докато най-после болният усптзл да се справи с своя противник и го победил. От този момент противникът му престанал да се явява, а заедно с това и болестта му изчезнала.

Следователно, докато страданията имат надмощие над чов-вка, докато го мачкат, той всъкога ще бъде слаб и немощен. Престанат ли да го газят, стане ли им той господар, всъкаква болест и нещастие ще го напуснат. Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя с страданията и мъчнотиит си. Ударит, страданията, мъчнотиит неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае, как да се справя с тях. На всеки човек е опредълено да мине през пътя на Божественото възпитание, дока-

134

то се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности в живота. Не е въпрос човек да отрича едно верую, а да подържа друго. В душата на всеки човек е написано истинското в-врую, което той трябва да подържа и към което трябва да се стреми.

Човтзк е дошъл на земята да проповъдва истината, да проповядва онова в-врую, което е написано в душата му, а не свое нъкакво в-врую, придобито отвън. Кой каквото пропов-вдва, в края на краищата той иска да бъде богат, силен, учен, всички да го почитат и уважават. Тази е причината, поради която всбки чов-вк, всбки народ иска да има парче земя като собствено владение. Днес на човека се дава малко земя, но ще дойде ден, когато може да му се даде голяма земя, ц-вла планета, която той ще управлява и обработва, както иска и разбира. За да му се даде това, той трябва да бъде готов, да е развил своето духовно тъло, своигб възвишени дарби и способности. Понеже всбки човек ще управлява специална земя и планета, всички хора ще се посещават едни – други, ще си правят разходки. Като обикалят планетит, като жилища на своит ближни, най-после гб ще дойдат и до жилището на Бога. В буквален смисъл на ду-мит, Бог няма жилище, но по дух, Той има най-красивото жилище в света. Като живее, човек трябва да намъри това жилище. Къде ще Го нам-ври? Вътре в себе си и вън от себе си. Защо? Защото Бог живее вън от съществата, но и вътре в тях. Изкуство е човек да нам-ври жилището на Бога вън от себе си и вътре в себе си.

Да търси човек Бога вън и вътре в себе си, това значи, да се е домогнал до идейния живот, който го освобождава от смъртта, от противоречието, от злото в св-вта. Стреми ли се към идейния живот, чов-вк трябва да влиза в положението на ония свои братя и сестри, паднали в кальта, и да им помагай Наистина, Бог помага на всички бедни, страдащи, унижени и оскърбени, но Той изпраща помощта си чрез хората. Следователно, всеки човек трябва да се стреми да бъде носител на великит, Божествени мисли и чувства. Всички родители, учители, свещеници, управници трябва да бъдат служители на Бога, да

135

изпълняват волята Му. По този начин т могат да помагат на ближнит си, както на себе си.

И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човек трябва да се стреми към възстановяване на своята първична форма, каквато някога е имал. Придобие ли тази форма, той коренно се измъня. Яко всб-ка сутрин, след ставане от сън, човек си представяше идеалния образ на човека, той не би бил такъв, какъвто го виждаме днес. В това отношение старит гърци са били по-напреднали от съвременните културни хора. Когато жената била бременна, т я поставяли в обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото в себе си, човек трябва да гледа красиви нъща. Какво ще оставят съвременнит културни хора на бъдещето поколъние? Каква представа имат сегашнит хора за идеалния човек ? Идеален човек е този, който нито веднъж в живота си не е излъгал, нито веднъж в живота си не е отправил крив по-глед или лошо чувство към кого да е. Истински човек е онзи, който нито въднъж в живота си не се е разколебал вътрешно или усъмнил в своя велик идеал. Външно човек може да минава през голями промъни–да скърби и да се радва; важно е вътрешно да не се измъня, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. Що се отнася до външнит пром-вни, които човек претърпява, невидимият свет не обръща никакво внимание. Колко е страдал и се радвал, колко е пъл и скачал, и на това не се обръща внимание. Човек не се опредъля от външнит положения, през които е минал, но от своя вътрешен живот, от любовта, която има в душата си. Степеньта на любовта в човека опредъля неговит приятелски отношения към хората. Истински приятел е онзи, който дълбоко в душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее в среда, в която всички хора му желаят доброто и всъкога мислят за него добре. Това става само там дето, Бог приежт-ствува.

Христос казва: „Не бойте се, аз съмъ". На друго мтзсто Той казва: „Идете в света и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на в-вка". Въпреки това, има религиозни хора, които мислят, че Хри-

136

стос и до днес още седи отдъхно на Бога. Не, Хри-стос никога не е напущал света. Той непрестанно работи между хората. Един индус разказва своит опит-ности, че много пъти, когато се намирал в голями опасности, Христос го спасявал. Той усвщал, че нтз-кой го носи на гърба си! Без да вижда, кой го носи, той бил увзрен, че това бил Христос. Благодарение на тези велики опитности той се решил да проповядва Христовото учение на западнит народи. 3а да поверва в Христа, човек трябва да се намъри в безизходно положение като Иова, като Йона, или като този индус, който разправя, че се намирал в една дълбока яма, между разлагащи се трупове. Ямата била затворена с капак, тъй щото, колкото да викал, никой не могъл да го чуе. Като дошъл до пълно отчаяние, той чул, че някой отваря капака на ямата, спуща вжже, за което да се хване, и го изважда навън. Като се видъл вън от ямата, далеч от всъкаква опасност, той се огледал, да види, кой го спасил толкова чудно, но никого не видъл. Обаче, нямало защо да се съмнява – това бил Христос, Който нъ-колко пъти го спасявал от явна смърт.

И тъй, мъчнотиит и страданията в живота не са нищо друго, освен условия за проява на Божията сила. Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Божието благословение се дава отвътре, а не отвън. Придобие ли това благословение, човек постепенно се изявява навън. Тогава всички негови близки започват да го обикалят, да му хказ" ват почит и уважение. Богат е този човек, той има какво да даде на ближниг си. Докато човек е беден, никой не се интересува от него. Забогатее ли, всички хора го обикалят, да получат нещо от него. Истински верващият е богат, силен, способен чо-в-бк. Докато е живъл в безверие, той е бил б,еден, слаб, неспособен човек. Верата придава ценни качества на човтзка. Тя е подобна на магическата прж-чица в ръката на великия маг.

Един млад момък слугувал три години при един майстор грънчар. Един ден той намислил да се отдъли от господаря си, самъда стане майстор. Господарьт му дал свобода, да прави, каквото иска.

13?

Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видъл, че грънцит му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънцитъ' му се пукат. – Трябва да рабо-тиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънцит. Той се съгла-сил да остане при господаря си още три години, да разбере, какво прави господарьт му, че грънцит не се пукат. Какво забелязал? След изваждане на гърнето от пещьта, господарьт му духал в него, каз-вал „ху". Като научил и това изкуство, момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху", за едно духане требваше да слугувам при господаря си още три години. И тъй, малко нещо е това „ху", но човек трябва да знае, как да го произнася. Едно малко духане е в състояние да предизвика голяма промъна в човеш-ката мисъл, но човек трябва да знае, как да духа. Най-малката вера в Божественото е в състояние да предизвика голяма вътрешна промъна в човека, вследствие на което всички негови мъчнотии и страдания постепенно започват да изчезват. Достатъчно е чов-вк да чуе гласа на Онзи, Който казва: „Аз съм, не бойте се", и да поверва в Него, за да се освободи от всички нещастия и страдания. И адът отстъпва пред този глас, но само за онъзи, които верват в него. Вера-та не е механически процес, но съзнателен, органически процес. Дали е верно това, или не, не питайте. Вземете тази семка и я посадете в земята. Приложете верата в живота си и бъдете готови всеки момент да изпълните добритв желания, които се пораждат в сърцето ви. Дойде ли нъкакво добро желание в сърд-цето ви, веднага пристъпете към реализирането му. Ако това желание е дошло вечер в ума ви, веднага станете и го изпълнете. Яма щъли сте да прекъснете съня си, или да спите малко, това да не ви смущава. Човек не се нуждае от много сън.'/Според някои физиолози човек се нуждае от седемь-осем часа сън, но според окултистит, човеж може да се задоволи с пет часа сън. Светиит спят малко. Един – два часа сън са достатъчни за светията. Пон-вкога той се задоволява с малко сън, не повече от поло-вин час.

138

Като не разбират живота, хората се отегчават от него и пожелават по-скоро да заминат за другия свет. Ще бъде смъшно синът да напусне работата си на нивата по объд и да се верне дома си. Баща му веднага ще го пита, защо се връща толкова рано. Има смисъл човек да се верне дома си, само след като е свършил работата си.

СъвременнигБ хора трябва да изработят вътре-шен морал за живота. Като живее на земята, човек трябва да се ползува от опитностит на до-брит и на разумните хора. Той трябва да събере техните опитности и да напише една книга на живота, от която да се ползуват и млади, и женени, и възрастни. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с разумния свет над него. Успъхът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един чов+зк зависи от връзката им с Бога, т. е. с цълия разумен и възвишен свет. За да се ползува 'един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на неговит отделни части, може да бъде щастлив, успъшен и красив в зави-симост от благоволението на възвишения свет. Спо-собният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползува с благоволението на свои-т учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителит си. На същото основание, ако човек не се ползува с благоволението на Божествения свет, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползува с благоволението на възвишения свет, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свет му заповъда. Кажат ли му да направи н^що, той тр%бва веднага да го направи, без никакво разсжждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Дойде ли до Божествените прояви в себе си, човек никога не може да ги изкаже с думи, пък и не трябва да ги изказва. Трябва ли да изнасяте своята свещена любов и вера, или своигб свещени идеи пред хората? Яко ги изнесете пред хора, които не ви разбират, гб ще се поругаят с тях. Който е готов да ви разбере, той ще извади своето чисто огледало пред вас, да могат вашит свещени

139

идеи да се отразят и в него. Само по този начин вие ще се познаете и разберете. Вие можете да познаете своя Учител само тогава, когато се намерите в голямо затруднение, в голямо противоречие, когато никой друг не може да ви помогне. Същото се отнася и до Бога. Човек може да познае Бога само в го-лЪмитъ- противоречия на своя живот.

Като се натъкват на противоречия, съвременните хора се запитват, какъв е тяхният смисъл в живота. Т"Б не подозират, че в противоречията, в страданията се крият възможности и условия за познаване на Бога. Защо яйцето е скрито в черупка? За да не се разлее съдържанието му. В този смисъл страданието представя черупка, която обвива човека, за да не се разлее съдържанието, което е в него. Истинското съдържание в чов+зка е Божественото, каквото трябва да се пази свещено, да не се изгуби. Когато яйцето се тури под квачката, от него излиза малко пиленце – нов живот. Значи, след всбко страдание и от човека се излюпва малко пиленце. Чов+зк е обвит не в една, но в много черупки, от които постепенно тр%бва да се освобождава. Махне ли и последната, сед^ ма черупка, човек излиза вън от себе си и става н"бщо повече от човек. При това положение той може да каже за себе си: „ Дз съм, не бойте се". Наистина, докато кокошката не чукне яйаето и не каже „клок – клокъ", пиленцето не излиза^вън. Следователно, при страданията човек се освобождава от об-вивкит, с които е обл-вчен. Тези обвивки не са нищо друго, освен ограниченията, в които се намира. Съвременният свет се нуждае от хора с нови идеи, с нови разбирания, които могат да възприемат и предават Божията Любов. Това са добрит, правед-нитъ\ светит хора.

Христос казва: „ Дз съм, не бойте се". Като се видят в трудно положение, хората казват, че вер-ват в Бога, че имат любов към Него. Добре е това, но т тртьбва да знаят, каква е степеньта на тяхната любов. Всбко яйце, турено под квачката, е замжтено вече, но трябва да се знае, в кой ден на замжтването се намира: в първия, в втория, в третия или в последния. Докато не дойде до 21-ия ден, не може да се говори за нов живот, за живот на

140

любовта. Всеки стопанин се радва на своите пилци, излезли вече от яйцата и тръгнали след майка си, Той се радва, че вижда пиленцата, излъзли на свобода, вън от ограничителните условия на яйцето. Да излезе човек вън от ограничителните условия на живота, това значи, да живее в Божествения живот, Всички добри, праведни и свети хора трябва да излЪ-зат вън от ограниченията. Изл-кзат ли от ограниченията, всеки трябва да се стреми към една и съща цел – към Бога. Ако всички хора тръгнат към различни пътища, т+^ ще мязат на малките юрдечета патенца, пиленца, •излюпени от една и съща майка. Българите често правят такива опити. Те насаждат кокошка с различни яйца: от кокошка, от патка, от юрдечка. Като се излюпят малките, всички тръг-ват по свой път: патенцатата и юрдечетата в водата, пиленцатата остават на брега с кокошката, която се чуди, как да събере малките си на едно место. Този опит не е за препоржчване. Това присаждане е неестествено и не може да изведе работите на добър край. Всеко нещо трябва да бъде на своето место: гжшите яйца под гжската, пачите – под патката, кокошите– под кокошката и т. н. Същото се отнася и до човека: всеки човек трябва да бъде на своето место.

Сега, стремете се да изявявате Божественото в себе си, да бъдете добри, разумни. Дойдете ли до изпълнение волята Божия, не отлагайте. Каквото ви се каже да направите, направете го. Само така ще бъдете здрави, ще се ползувате от Божието благословение. Като живеете по този начин, вие всеки ден ще се подмладявате. В Бога всичко се подмладява. Подмладяването, обновяването е отличителното качество на Божествения живот. Когато поверва в Бога, човек започва да се подмладява. Казано е в Писанието: „Които очакват Господа, силата им ще се увеличи." Христос казва: „ Ако не станете като малките деца, нема да влезете в Царството Божие." Яко ученият, философът, музикантът, поетът, художникът не станат като малките деца, те никога нЬма да влезат в Царството Божие. Христос каза това нещо на Ни-кодима, но той не можа да разбере, как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и да

141

се роди изново. След дълги обяснения от страна на Христа, той най-после разбра, че, наистина, и старият чов+зк може да се подмлади, т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човек, това е било задача на старите алхимици, това е задача и на съвременнитъ-учени.

Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си гласа: „Дз съм." Чуете ли този глас, свободно можете да започнете работата си. Този глас е гласът на Божественото, което внася радост и оживяване. Този глас обновява чов-вка.

„Дз съм, не бойте се."

23. Беседа от Учителя, държана на 2 февруарий, 1930 год. София. – Изгръв.