от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Анархизмътъ и новото учение.)
(Заглавие на раздел)
 
Ред 22: Ред 22:
  
  
== Заглавие на раздел ==
+
Новото време иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любов, защото благото на индивида, на цял един народ и на цялото човечество, това е едно и също нещо. Затова, когато говорим за индивида, трябва да разбираме човека, като семка; когато говорим за общество, трябва да разбираме, че тази семка е почнала да расте; когато говорим за един народ, трябва да разбираме, че тази семка е почвала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, трябва да разбираме, че тази семка се е разклонила, разцъфнала, и дала своите плодове.
  
Новато врЬме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любовь, защото благото на индивида, на цЬль единъ народъ и на цЪлото човечество, това е едно и сжщо нЬщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трЬбва да разбираме човЬка, като сЬмка; когато говоримъ за общество, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почвала да се разраства, а когато говоримъ за човечест¬вото въ неговата пълнота, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитЬ плодове.
+
"Четири са – казва Учителят – формите на любовта, през които минава човешката душа в процеса на своята еволюция. Любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип". Досега човек е живял в любовта като стремеж, за себе си, а сега трябва да се пробуди у него колективното съзнание – любовта като чувство, да живее за брата си, и да е готов да се жертва за него. Да излезе от старата култура на егоизма, на индивидуалната собственост и благо, и да влезе в колективния живот.
"Четири сж" казва Учительтъ, "формитЬ на любовьта, прЬзъ които минава човЬшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ". Досега човЬкъ е живЬлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трЬбва да се пробуди у него колек¬тивното съзнание - любовьта като чувство, да живЬе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излЬзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влЬзе въ колективния животъ.
+
 
Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човЬци, съ копнежъ въ душата да бждатъ съработници на Бога въ осжщест- вяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вЬра, вЬрата на дЬтето въ своята майка, вЬра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота.
+
Новото учение има нужда от младенци, свободни човеци, с копнеж в душата да бъдат съработници на Бога в осъществяване великия Промисъл на живота. Младенци, с абсолютна вяра, вярата на детето в своята майка, вяра в разумността на природата, младенци, които имат любов към живота.
Днесъ нЬма човЪкъ, народъ или общество, които да не стра- датъ. Затова нЬкои казватъ: "ТрЬбва да направимъ външна революция - прЪвратъ въ обществения строй". Други казватъ: "вжтрЬшна революция трЬбва, за да се създаде съвършенния човЬкъ - идеалътъ за бждещето общество. А Учительтъ казва: "ПосЬйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трЬбва да правите".
+
 
И ние, като житното зърно, трЬбва да растемъ и да се стре- мимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срЬщнемъ спънки и мжчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слЬдъ това, като изгрЬе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ ще нахранимъ нашитЬ братя. То е добродЬтельта, то е жертвата.
+
Днес няма човек, народ или общество, които да не страдат. Затова някои казват: "Трябва да направим външна революция – преврат в обществения строй". Други казват: "вътрешна революция трябва, за да се създаде съвършенния човек – идеалът за бъдещото общество. А Учителят казва: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите".
Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното БЬло Братство, което възвЬстява днесъ нашия Учитель.
+
 
 +
И ние, като житното зърно, трябва да растем и да се стремим към Бога. И ние, като растението, ще срещнем спънки и мъчнотии, докато пробием твърдата земя, и след това, като изгрее слънцето, което е емблема на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържем плод, ще нахраним нашите братя. То е добродетелта, то е жертвата.
 +
 
 +
Това житно зърно е емблема на новия живот, на учението на Всемирното Бяло Братство, което възвестява днес нашия Учител.

Текуща версия към 16:04, 2 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

СЪБОРНО СЛОВО

Работна среда на електронния архив

I Младежки събор

3.30 ч. сл. об.

Анархизмът и новото учение.

(М. Константинов)

Анархизмът е едно учение, което носи в себе си много пламък и светлина. То е вик на протест срещу всичко старо и гнило в съвременния обществен строй, срещу всичко, което спъва благородния порив на човешкия дух в неговите стремежи към свобода, творчество и идеализъм. И това, което го издига над другите социални учения е, че то поставя за основен фактор на еволюцията не "взаимната борба", а "взаимопомощта". Техен главен идеолог е Петър Кропоткин.

Анархизмът смята за най-идеална форма на общежитието – комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се премахнат всички спъващи я условия: държава, църква, научен авторитет. А това може да се извърши по пътя на революцията. Кропоткин казва: "Ние апелираме към инициативата на всекиго. Без да чакаме унищожението на днешното робство, ние от сега питаме всекиго, дали иска да работи с нас, да действа според собственото си разбиране. Не се мислим всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да действате сами.


Новото време иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любов, защото благото на индивида, на цял един народ и на цялото човечество, това е едно и също нещо. Затова, когато говорим за индивида, трябва да разбираме човека, като семка; когато говорим за общество, трябва да разбираме, че тази семка е почнала да расте; когато говорим за един народ, трябва да разбираме, че тази семка е почвала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, трябва да разбираме, че тази семка се е разклонила, разцъфнала, и дала своите плодове.

"Четири са – казва Учителят – формите на любовта, през които минава човешката душа в процеса на своята еволюция. Любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип". Досега човек е живял в любовта като стремеж, за себе си, а сега трябва да се пробуди у него колективното съзнание – любовта като чувство, да живее за брата си, и да е готов да се жертва за него. Да излезе от старата култура на егоизма, на индивидуалната собственост и благо, и да влезе в колективния живот.

Новото учение има нужда от младенци, свободни човеци, с копнеж в душата да бъдат съработници на Бога в осъществяване великия Промисъл на живота. Младенци, с абсолютна вяра, вярата на детето в своята майка, вяра в разумността на природата, младенци, които имат любов към живота.

Днес няма човек, народ или общество, които да не страдат. Затова някои казват: "Трябва да направим външна революция – преврат в обществения строй". Други казват: "вътрешна революция трябва, за да се създаде съвършенния човек – идеалът за бъдещото общество. А Учителят казва: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите".

И ние, като житното зърно, трябва да растем и да се стремим към Бога. И ние, като растението, ще срещнем спънки и мъчнотии, докато пробием твърдата земя, и след това, като изгрее слънцето, което е емблема на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържем плод, ще нахраним нашите братя. То е добродетелта, то е жертвата.

Това житно зърно е емблема на новия живот, на учението на Всемирното Бяло Братство, което възвестява днес нашия Учител.