Баща си и майка си

Баща си и майка си

„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе си. *)

я Почитай баща си и майка си! – Това е стара истина – толкова стара, колкото и самият човек. „ Люби ближния си, както себе си!" Тези две идеи са се родили с самия човек заедно, още когато той е дошъл на земята. Този закон не се отнася само до човека, но и до растенията. И растенията почитат баща си и майка си, и г имат ближни. Също така и рибите, и птиците, и животните, и минералите, както и кристалите даже, и г почитат баща си и майка си; и г обичат своите ближни. Ще кажете, че много е казано това. Българската пословица казва: „ От много глава не боли." Значи, щом главата ти не може да побере това, което се съдържа в някоя книга, остави го за после. Обаче, старите истини трябва да се из-ясняват, да се нам-Ьрят съотношенията между тях. Между истините има известно съотношение, както и между числата. Всички числа в математиката са важни, само когато имат известни съотношения помежду си; всички геометрически форми са важни, когато имат известни съотношения помежду си; всички линии са важни, когато имат такова съотношение помежду си, че образуват различни фигури. На това основание, можем да кажем, че ма' матиката представя духовен закон, защото в нея има съотношение на разумни идеи. Идеите живеят като хората. Това, което наричаме разумни идеи, това са отношения между същества, които имат отражения върху нас.

Според твърденията на съвременната философия, са-ществуват два начина на разбиране: единият е математически, а другият – духовен. Това поражда в науката спор. Този спор е приятен, защото дава възможност на хората да мислят. Значи, светът може да се изучава от две гледища: обективно или външно и субективно или вътрешно. Външният начин е видим, а вътрешният – невидим, т. е. по-далечен. Когато казваме, че виждаме човека, ние виждаме само обективния, външния човек и

Матея 19 '19.

116

по него съдим за субективния, за вътрешния. Виждаме, че някой човек свива веждите си, или затваря очигб си, или маха с ръката си, или се криви на една или на друга страна, и от гбзи движения искаме да знаем, каква ми-съл ги предизвиква. Защото, има разумни, има и неразумни движения. Неразумно движение, наприм-вр, е из-къртването на една канара и търкалянето й надолу по на-клон. Някой философ може да каже, че в търкалянето на тази канара действуват никакви разумни причини. Спо-ред мене, в търкалянето на канарата н-вма никакви разумни причини, защото, като срещне човек на пътя си, тя ще го смачка, ще го направи на каша, и след това ще спре. Канарата казва: Дотук мога да се движа; оттук на-татък ще спра. Аз се движа само, докато има наклон; щом дойда на равнище, излизам от своето поле на деятелност, т. е. оставам на почивка.

„Почитай баща си и майка си!" Какво се разбира под думата „почитай"? Колко пъти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си," но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Дко действително тази идея бЪше понятна, положението на съвременното човечество, както и на всички риби, птици, млекопитаещи, щЪше да бъде много по-добро, отколкото е сега. Въпросът за почите към майката и бащата никой не можа да разреши. Растенията не можаха да го разрешат, и затова го предадоха на рибите; рибите не можаха да го разрешат, предадоха го на птицигб; птиците не можаха да го разрешат, предадоха го на мл-вкопитае-щитб; млекопитаещитъ- не можаха да го разрешат, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешат, предадоха го на ангелите; и ангелитъ- не можаха да го разрешат. Какво ще стане най-после? Този въпрос ще се предаде на Бога, Той да го разреши.

„ Почитай баща си и майка си!" Да почиташ, това е акт, прилив в природата, прилив от човека към Първичната Причина. Да почиташ някого, значи, да му дадеш простор, да го поставиш на почетно място. Да почиташ някого, това не значи, че тр-вбва да го прие-меш в себе си вътре, но да го оставиш вън от себе си и да съзнаваш, че си приел от него много добрини. Заради гбзи добрини ще го почиташ, ще го наречеш свой баща и своя майка, И наистина, всбки, който ви е на-

117

правил добро, той може да се нарече ваш баща или

ваша майка.

„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си!" Да любиш ближния си, това е вътрешен процес, това е Божествена идея, която прониква в самия човек. Обичьта към майката и бащата се проявява навън, а тази към ближния – навътре. Когато почитаме и обичаме ближния си, ние го приемаме в дома си, угощаваме го, даваме му стая да нощува. Когато изказват почитта към ближния си, хората ще му направят паметник и ще се събе-рат около него да му изкажат почитта си. И законът казва: „ почитай!" Младежът, който отиде при Христа, да пита, какво трябва да направи, за да наследи живот въчен, не можа да разбере думите на Христа, защо трябва да продаде имането си и да го раздаде на бедните. Той не разбра, защо требваше да стане търговец. Той не разбираше, че като отиде между хората да продава имането си, ще научи, какви са хората. Той не познаваше още хората и каза на Христа: Дз не искам да ставам търговец, да се занимавам с търговия. Казвам: човек трябва да разбира всичко в св-вта. Той трябва да разбира от всбко занятие, от всбко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човек знае, толкова по-добър и по-учен става. Еднообразието убива човежа. Христос каза на младия чов-бк: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела та ме последвай!" Значи, първо ще намериш богатите хора, на които ще продадеш имането си, защото сиромасите не купуват скъпи нЪща. От това, как ще разпродадеш имането си на богатите, ще се ви^1 . доколко умът ти струва; после ще го раздадеш на бедните и ще тръгнеш след Христа. И бедните хора са родени от майки и от бащи. Като раздадеш имането си на бедните, ти ги почиташ. На богатите пък няма да раздаваш и подаря-ваш, а ще продаваш. Това значи да почиташ баща си и майка си. „ Като продадеш имането си и го раздадеш на бедните, ела при мене да се учиш. Дз ще ти стана ближен. Мз ще те уча, а ти ще ме обичаш." Следователно, който отиде при Христа, при Учителя си, да се учи, Той ще му стане ближен. Дко човек не е готов да продаде имането си и да го раздаде на бедните, той не може Аа отиде при Христа. Не е въпросът в раздаването, в това, че нъжой имал къща, или няколко декара земя, но законът е такъв. Според този закон, човеж ще има

118

възможност да влЪзе в връзка С разумните същества, богати и бедни. Богатитъ- представят бащата, а беднит, сиромасите – майката. Тъй щото, богатите хора са вашитъ-бащи, а бедните – вашите майки. Значи, богатият, бащата трябва да продаде имането си. На кого трябва да го продаде? На богатите, на хората, които имат. След това той трябва да го раздаде. На кого? На сиромасите. Най-после, ще отиде при своя Учител да се учи на закона да люби ближния си. Тази е една органическа истина, която трябва да се съзнае от всички, понеже тя е необходима като осно-вен елемент при сегашното ви развитие. Тя е необходима и за вашето щастие, защото човек трябва да гради в живота си.

Щастието не почива на механически закон, но на жив, органически закон, в който има растене, развиване, както всички живи същества. Щастието не седи в това, да има човек къщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т. н. Щастието се заключава в това, да има човек здрави дробове, здрав стомах, здраво гЬло, здрави ръце и крака. Защо са краката на човека, ако няма стомах? Защо са мислите1 му, ако няма мозък? Каква работа може да свърши той без рж-це? Значи, съотношения има между всички удове на човека. Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици от един Велик организъм в Битието. В това отношение, всеки човек има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава, каква е тази работа, или не я съзнава, това е друг въпрос. Дали съзнава своето предназначение, и това е въпрос; важно е, че човек съзнава в себе си известен потик, известен импулс да живее, Желанието на човека да живее, негово ли е, или не? Не е негово. ВъпрЪки това, човек има желание да живее. Този импулс – за живот, съществува в всички същества. Всички живи същества искат да живЕят. Това е импулс на самата природа. Тя има свои методи, с които разполага. Съвременните хора се намират в една фаза, когато щастието не може да се реализира. За щастието са работили много хора, много велики учени и философи, но не можаха да го постигнат. Напротив, нещастие ги е постигнало. За щастието са работили кристалите, после растенията, животните, хората, но никой не разреши този въпрос. Растителното царство никога е претърпяло един ката-клизъм, вследствие на което растенията се превернаха въ

119

§жРлиЩа. От тях остана бамо част, която и до днес са-щестеува. На времето си и рибите имаха отлична култура, но и т не можаха да разрешат въпроса за щастието. И т претърпяха криза, която унищожи почти всички. От тях остана една малка част, която и досега съществува. По-рано са съществували такива големи риби, които са гълтали цъли китове. Дойде ред и до хората да разрешат въпроса за щастието, но и т не можаха да го разрешат. Съществува един закон, според който, когато не може да постигне една своя идея, човек трябва да се смали. В закона за смаляването взимат участие два процеса: процес на горение и процес на стопяване. Има и трети процес – процес на съграждане. На тези процеси са подложени и органическият, и психическият свет. Ако се даде простор на първия и на втория процес в органическото царство, всичко ще изгори и ще се стопи. Колко и какви ли мъчения не са прекарали съще-ствата от органическото царство, за да преодолеят на гбзи два процеса! Никога, в далечното минало, е станал голям пожар в слънчевата система, вследствие на което всички планети са били разтопени. Трябвало е след това да дойдат разумни същества, с своите помпи, които да ограничат това голямо опустошаване. След това е за-почнал процеса на съграждането. Светът, в който жи-веем, не е направен още, както трябва. Учени и религиозни хора казват, че светът, който Бог е създал, е направен много добре. Да, Бог е създал светът много добре, но след като го оставил на своите работници, т объркали малко работит. Казано е в първа глава на Битието: „Земята бъше неустроена и пуста, и Дух Божий се носьше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина." Онъзи, които не разбират дълбоките закони, които са взели участие при създаването на свьта, се стремят към бързо развитие, към бързо придобиване на щастие. Като не могат да постигнат това, т казват: Защо светът е създаден така? Човек трябва да бъде разумен, да разбира законит, за да види, че при създаването на света е взела участие Висша разумност. Двама Души живьят около океана и не могат да го преплават, не знаят, какво се крие зад него. Единият от тях е човек с слаби умствени и интелектуални способности, а Другият е с особени умствени способности и високо ин-телектуален. Първият поглежда към океана и въздъхва,

120

не намира изход да го пр^плава. Вторият, обаче, $на^ законите за плаването, знае механика, познава методигь- за движението, и решава един ден да построи един пара-ход, с който да преплава океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пътя си, но въпреки това, пак се явяват известни положения, които той не е могъл да предвиди. Качвате се на този кораб, но се явява голяма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: Как така този учен човек не можа да предвиди това нещо? – Той е предвидил всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговитъ" машини, но що се отнася до външните условия, бури, вЪтрове и други стихии, той не могъл да предвиди, а още по-малко – да ги избегне.

Следователно, ония същества, които взели участие в създаването на земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пак не могли да предвидят всичко. Земята е голям параход, който пътува в велик океан. Този океан пък е безбрежно пространство, изпълнено с течност, вследствие на което и съвременнит- учени не мо-гат да изчислят, колко милиарда години са нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Тъ- не могат да опредЪлят, кога първият випуск хора ще слязат на първото пристанище на земята, дето тя ще вземе нови пътници и ще тръгне към второто пристанище. Когато земята спре на първото си пристанище, както параходите спират, нищо няма да остане от нея. Като каз-вам, че от земята няма да остане нищо, имам пред вид движението й около нейната ос. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да са нейнитъ- техници, както и да я управляват, тъ" не могат да предот-вратят това явление. Тогава земята ще бъде в положението на луната, която вече е спряла на своето първо пристанище, вследствие на което не се верти около своята ос. След няколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пътешествие.

Това е само за обяснение на идеята. Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени случайности в нашия жи-вот, които и най-разумнитъ" същества не могат да предвидят. Св-ьтът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятел-ност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интели-

121

гентност, но понеже не разбират законите, с които Тя

си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най-разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е за-белязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората. Тъкмо някой е намислил да направи нещо, но изведнъж никаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е имал подобни опитности, в будно или в сънно състояние? Например, някой сънува, че го коронясват, правят му голям палат, избрали му царица, всичко е готово вече, но дойде един негов приятел отвън, хване го за крака и му казва; Скоро ставай, къщата гори! Стресне се, стане изведнъж, но нищо н^ма – нито цар ще стане, нито къщата гори. Казвате, че това са илюзии на човешкия ум. Не, това е реалност, която не може да се реализира, понеже събудиха този човек преждевременно, не го оставиха да свърши съня си. Ако беха го оставили да спи още, съньт щеше да се реализира. Когато някой цар от земята замине за другия свет, не се ли намира пак пред подобен сън? И той на земята е бил цар, но в невидимия свет никой не го признава за такъв. Истински учените хора знаят тия неща много добре, и те, изобщо, не се съмняват. Обикновените хора не вер-ват в тия неща; те не верват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т. е. че продължават да жи-веят на онзи свет. Умрелите живеят но по друг начин; те мислят, но по друг начин от този на жив^е хора на земята. И те имат свои закони, свой ред и порядък, свои еждилища. Когато някой от тех сгреши, те го из-пращат на земята, там да изправи погрешката си. И обратно: когато някой сгреши на земята, изпращат го на онзи свет, там да изправи погрешката си. Когато оеж-ждат некого на земята на смъртно наказание, това показва, че не могат да намерят метод за изправянето на този човек и затова казват: Хайде да го изпратим на онзи свет, там ще се намери начин за неговото изправяне. – Верно ли е всичко това, или не? – Зависи от вашите разбирания. Обаче, всеко нещо трябва да се опита. Как в същност седи работата, никой нищо не знае. Колцина от вас сте били в онзи свет да знаете това? Или кол-

цина от вас могат да се вернат в самата вЪчнбст, да видят, как е бил създаден светът, как е бил създа-ден първият човек? Съвременните учени казват, че чов-бк е произл-ьзъл от клетка. Така е сега, но първият чов-бк е бил високо културен; той е бил от високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човек е произлЪзъл от клетка. Значи, първият човек е отбзъл, и след това отново е започнал да възлиза. Първият процес наричат инволю-ционен, а вторият – еволюционен. При втория процес се предполага, че чов-бк е произлЪзъл от клетка. По този въпрос са писани много книги, които можете да четете, да дойдете до известно убеждение.

Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпрос, не се смущавайте, не се колебайте в съществуването на Бога. Мнозина се спират пред този въпрос и си казват: Дали съществува Бог, или не? Има ли друг св-вт, или н-вма? Бог изпълва цялото пространство, и всички сватове се подържат от Неговата сила. Че един или втори философ отрича Неговото съществувание, с това нито Му се предава, нито Му се отнима нещо. Не е въпросът, дали съществува Бог, или не, но карди-налният въпрос е да живЪем съобразно Неговите закони, ако искаме да бъдем здрави по ум, по сърце, по тъло. Тъй щото, дали вярвате, или не вярвате в Бога, не е важно. Как живеете, това е важно. Ако вярвате пък, вярата ви трябва да има съзнателен израз.

Съвременните хора трябва да започнат с изучаване на своя организъм. За тази цел гб трябва да се запозна-ят с живота на низшигб същества и да се качват нагоре, докато дойдат до себе си. Сегашните хора минават за много учени. Щом с толкова учени, знаят ли, от колко милиарда клетки е съставен човешкият организъм? Някои от вас сте свършили един факултет, други – два факултета, но надали могат да отговорят на този въпрос. Човешкият организъм е съставен приблизително от 60 трилиона клетки, които се отличават с голяма интелигентност. Всички тия клетки включват в себе си качества и способности на същества от различна култура и интелигентност. Например, н*бкои от клетките на човешкия организъм носят в себе си културата на растенията. Растенията се отличават с голяма наука. НЪ* кои от гЬх познават добре химия, физика. Други съ

123

отлични агрономи, г избират условията, при които трябва да се развиват, знаят, коя почва е добра за т%х, и коя не е добра. Има клетки, които знаят законите за кристализирането. Трети пък са минали през културата на рибите, на птиците, на млЪкопитаещиг. Най-после, има клетки, които са минали през културата на високо напреднали, разумни същества. Тези клетки днес образуват мозъка на човека. Следователно, мозъкът, това е човекът. Чо-вЪк се отличава по своята глава. Ако снемете главата на човека, от нея надолу той прилич*а на животно. Благодарение на главата, човек постепенно се е отдЪлял от останалите животни. Ако разгледате дробовете и стомаха на човека, ще видите, че т4 се различават коренно от предшедствуващите култури. Например, дихателната система на човека се различава много от тази на рибите, на птиците и на ред още култури, които са живели преди него.

Задачата на съвременния човек е да започне да изучава своя организъм, да изучава себе си. Не е въпро-сът, какво той може да направи индивидуално, в обществото, но да изучава своя организъм, да изучава силите и законите, които действуват в него. Ако не балансира силите в себе си, човек не ще може да издържа на противоречията, които съществуват в живота. Някой прежи-вева голема буря, големо отчаяние и дохожда до положение на самоубийство. Той трябва да знае причините на това отчаяние, на тази стихия. Ако познава себе си, той ще разбере, че произходът на тази стихия е вън от него и ще може лесно да се справи с нея. Понекога човек изпитва в себе си чувство на умраза, на ^авист, на съмнение, а некога изпитва и положителни чувства – лю-бов, пълна вера и т. н. И в единия, и в другия случай, той трябва да знае причините, как са се родили тия чувства в него. Те не са се родили сега. Съмнението води началото си още от културата на термитите, които са съществували милиони години преди човека. Каква борба са водили термитите, докато стигнат това развитие, което е застрашавало човешката култура! Те са достигнали висока култура, но днес нищо не е останало от нея. Те имат слаби тела, но са много опасни. Ако Провидението беше Допуснало още да се развиват, те щеха да опустошат целата земя. В топлите страни цели области са опустошени от термитите. Термитите са големи майстори въ

опустошението. Ако отидете на местото на някоя къща\ която е била нападната от термити, ще видите само останките й, ц-влата е преверната в прах. Те са големи химици, знаят да разяждат стъклото, металите, дървото. ЦЪли гори са опустошавани от термити. Цели параходи са били разрушавани от термити. Няма место, в което термитите не са могли да проникнат.

Сега може да се зададе следния философски въпрос: каква е била цельта на природата, като е допуснала са-ществуването на термитите? Тя ги е допуснала с цел да економиса част от своята енергия. На времето си, те са разрешили един важен социален въпрос. Те разрешиха един от въпросите на природата, но тяхният въпрос остана неразрешен. Термитите нямат гробища. Те изяждат мъртвите си. Всичко, каквото излезе от тях, тъ" го оползотворяват. Учените, които изучават живота на термитите, и досега още не могат да разберат, каква е цельта на природата, като ги е създала. Те действуват като тайна сила в природата. Отде взимат разпорежданията си, не се знае. Обаче, в две-три седмици те са готови да унищожат ц"бли квартали, защото много бързо се размножават. Царицата на термитите снася 30 милиона яйца през годината. Те почитат царицата си, която е 20 – 30 пъти по-голяма от един голям термит. Значи, ако един обикновен термите е от 3 – 5 милиметра го-лям, царицата е голяма около сто милиметра. Какво е целила природата, като е дала възможност на термитите да се размножават толкова много? Човечеството дължи спасението си от термититъ- на мравките. Тъ- му дойдоха в помощ. Мравките казаха на термитите, че Царството Божие не е за тях, но за човека. Термитите не могат и не трябва да наследят земята. Мвторът, който пише за термитите, казва, че голямо нещастие би било за човечеството, ако термитите успеят да влЪзат и в Европа. Никога, когато Европа е била тропическа зона, термитите са се развивали и там, но благодарение на студената епоха, която настанала в Европа, те били унищожени. От това време насам белата раса е започнала свободно да се развива.

Сега, да се вернем към въпроса за вътрешното про-учаване на себе си. Няма по-красив обект от обекта за изучаване на човека. Тъй както е създаден организъма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички пред-

125

шествуващи култури, изразени в една, или в друга форма. Всички предшествуващи култури и цивилизации, през които са минали растенията, животнитъ- и човешкигб раси, са складирани в потенциално състояние в клеткитъ- на човешкия организъм. Следовагелно, ако някой чов*бк иска да се домогне до изучаването на някое растение, той трябва да разбира законитъ- на своя организъм, както ученият отива в някоя библиотека, или в н-вкоя лаборатория и започва да борави с познати съчинения, с познати елементи. По този начин и съвременниг-в хора трябва да разгърнат гънкигб на своето т-бло и по него да четат, както по книгите на познатата за тях библиотека, своето минало, настояще и бъдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разумен живот от този, който сега съществува. Какъвто строй и да дойде днес, той не може да бъде идеален. Преди всичко, хората трябва да бъдат свободни. Ако хората се стремят към богатство, гб трябва да знаят, че всички не могат да бъдат богати. Всички хора не могат да бъдат и сиромаси. Цельта на природата не е да направи хората богати, нито пък да ги направи сиромаси. Цельта на природата е свободата на човешката душа. За да бъде свободен, чов-бк трябва да разбира законите на живота, както и тия на разумната природа. В света има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме пред вид разумнит-в богати и разумнитъ* сиромаси, които са дошли в св-вта да работят, а не да критикуват, защо св-бтът е създаден така, а ]е иначе. Колкото и да критикуват, нищо нъ^а да постигнат. Когато Шопенхауер казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това? Не е достатъчно само да се констатират нещата, но гб трябва да се изправят. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко в ръцетъ- си. Какво може да се направи срещу това управление?

Христос е казал: „Не противи се на злото!" Това значи: ако на злото отговориш с зло, с това ти повече го засилваш. Следователно, на злото не отговаряй с зло! На доброто, обаче, отговаряй с добро. Значи, законът за доброто е обратен на този за злото. На любовта отговаряйте с любов; на доброто – с добро; на мъдростьга – с мъдрост; на истината – с истина. На злото пък не отговаряйте с зло; на лъжата не

126

отговаряйте с лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: Как може без лъжа?– Може без лъжа. Вие трябва да знаете, че лъжата е изобретение на низши същества, а не на човека. Низшите същества са виртуози в лъжата. Много растения чрез лъжа, чрез измама привличат към себе си насекомите, като ги използуват за храна. Т%зи растения изработват особени капчици течност, която от-далеч свети, привлича насекомите. Щом насекомото се приближи към растението, последното се отваря и го поглъща. В продължение на 24 часа растението изсмуква соковете на насЪкомитъ* и след това се отваря. От насекомото не е останало нищо, освен неговия скелет, който се изхвърля навън. Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е извършило никакво престъпление. Ще кажете, че Господ е създал тези растения.– Бог ги е създал, наистина, но Той н-Ьма никакво отношение до капчиците, с които насекомите се привличат. Те са изобретение на самите растения. Този въпрос има друго обяснение. Той е в връзка с еконо-мията в природата. Природата иска да опита разумността на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може. По същия начин тя изпитва и насекомите, дали са умни, или не. Когато некое насекомо се приближи към едно от тия растения, то погледне вътре, а природата го пита: Как ще разрешиш сега тази задача? Ако насекомото е умно, ще погледне към растението и ще избега далеч от него. То казва: Дз разби-рам тази работа. Които не разбират, нека влезат вътре, да научат един урок.

Питам: ако и вие, с вашите мисли и чувства, влезете в такова цвете, какво ще бъде положението ви? Външността мами, привлича хората. Тя поражда в ума на човека неправилни, изопачени мисли и чувства. Напри-мер, един беден, прост човек, облечен с прости дрехи, верви по улицата и среща един богат, хубаво облечен, с скъпи дрехи, с нова шапка, с нови обуща. Погледне го и си въздъхне. Обърне се натукъ-натам, вижда, че всички го поздравяват, почитат го. Погледне дрехите си, въздъхне си и казва: Ех, да имах и аз такива дрехи, и мене ш,еха да почитат! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите

127

не правят чов-Ька. Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин Ходжа. Един ден той се облЪкъл в най-простигк си дрехи и отишъл в едно кафене да пие кафе. ВлЪзъл в кафенето, но никой не му обърнал внимание. Заржчал си кафе, изпил го, платил за него и си излЪзъл, пак тъй от никого незабелязан. След няколко деня той обл-Ькъл новите си дрехи, турил си нова шапка, нови пантофи, напръскал се с гюлова вода, и отишъл в същото кафене. Още с влизането му, започнали да го канят да седне ту на една, ту на друга маса. Заржчали му едно кафе. Той взел чашката с кафе в ръка и излЪл кафето върху кюрка си, като казал: Заповядай, пий това кафе! Тази чест се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пак го излЪл на кюрка си.

Казвам: дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността измЪня човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехигк Дрехите са резултат на човешкия ум. Раз-умният човек може да бъде хубаво, богато облЪчен, а може да бъде и просто облЪчен, но дрехите не определят неговата разумност. Сега в света има много костюми. Ако отидете в Ямерика, в Янглия, в Германия, в Франция, в Китай, в Япония, навсЪкъде ще видите най-разнообразни костюми. ВсЬки народ си има своя специфична носия. И българите имат свои носии. Ако изучавате гЬхните носии, ще видите, че шопит, напримЪрт, и лЪтно, и зимно време носят по два кожуха. Това е осгатък от живота на пещерния човек. Кожусиг, които шопит% носят, са остатъци от ледената епоха, през което време г са живЪли. В подсъзнанието си, т носят спомени за тази епоха и очакват тя пак да дойде. Като обличат двата кожуха, г си казват: Нека ни е топличко, да не се про-студим.

„Почитай баща си и майка си!" Почитай Първичната Причина, която ти е дала потик да се проявиш на земята. Почитай и онази съществена идея в себе си, която те отличава като човек! Това наричаме ние баща и майка. Почитай Бога в външната форма на своите баща и майка! Като почиташ баща си и майка си, ти се повдигаш. Ако баща ти се повишава, и ти се повишаваш. Ако ца-Рьт се повишава, и неговите синове и дъщери се пови-

128

шават. И обратно: когато майката и бащата губят, заедно с тях губят и синовет, и дъщерите им.

„Люби ближния си, като себе си'" Яз свързвам този процес с друг процес в природата. Да любиш ближния си, това е процес, свързан с яденето. Любов-та към ближния и процесът на яденето са едно и също н"бщо. Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомият не може да обича ближния си. Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората оста-ряват, защото не любят ближнигь* си. Който не люби ближните си, той е оежден на старост. Когато престане да люби, човек престава да се храни, вследствие на което остарява. Някой казва: Този не заслужава моята любов, онзи не заслужава моята любов. Кажеш ли така, настъпило е вече скончанието на твоя вък. Ти съвършено из-съхваш, и животът губи вече за тебе смисъла си.

„Почитай баща си и майка си* Люби ближния си, както себе си'" Това са два велики закона, първият от които е свързан с закона на вдишването и издишването, а вториятъ–с закона на храненето. Само високо интели-гентният човек, който е разбрал законите на природата, може да почита баща си и майка си. Като изучавате живота на растенията, на птицигб, на млъкопитаешит, ще видите, че ония от тях, които са по-интелигентни, имат уважение към баща си и майка си. Вечер, когато се на-реждат да спят, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пък, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждат така, че между гбх не се създава никакво противоречие. Едните се нареждат отляво на майка си, а другите – отдясно на майка си; едните – отлъво на баща си, а другите – отдясно на баща си, и между тях не се явяват никакви противоречия. Питам: отде дойде тази идея у птицигб, да знаят, как да се нареждат и какво да правят? Ще кажете, че това е инстинкт. Това, което наричате инстинкт, още не обяснява проявите в природата. Разбира се, по интелигентност, хората не могат да се сравняват с никакви животни. По интелигентност, човек седи хиляди, милиони пъти по-високо от кристалите, от растенията, от рибит, от птицигб, от млъкопитаещите и т. н. Хората не проявяват даже всичката своя интелигентност, която им е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които

129

служат на Бога, често се обезсърдчават и казват: Какво трябва да правим сега?– Вие, които сте хиляди пъти по-интелигентни от растенията, идете при тях и ще видите, че тъ" знаят, какво да правят. Чудни са хората! Слугата знае, какво да прави, а господарьт не знае. Уче-никът знае, какво да прави, а професорът, който му преподава, не знае, какво да прави. Когато някой казва, че не знае, какво да прави, той се натъква на една архаическа мисъл, останала от миналото, която днес се явява като препятствие в живота му. Какво трябва да прави? Да я заобиколи. – Животът няма смисъл. –Това е друга архаическа мисъл, която трябва да се заобиколи. Ще си кажете: Било е време, когато животът е нямал смисъл, но днес има смисъл. Каквато архаическа мисъл мине през ума ви, вие трябва да я заобиколите така, както ин-жинерит, при пробиване на тунели, заобикалят онЪзи канари и скали, които им препятствуват.

„Почитай баща си и майка си!" Когато говорил на ученицитъ- си, Христос им обяснявал вътрешния смисъл на онЪзи закони, които седат зад разумната причина. Той им обяснявал далечнитъ* причини и последствия на нещата. Има нЪща, които днес не можете да постигнете, понеже сега им поставяте основа. Мко искате преждевременно да постигнете известни нЪща, вие сами ще си попречите. За да постигне своитъ- желания, всЬка сут-рин, като става, човек трябва да изправя отношенията си към майка си и баща си. Дко сега дойде н-Ъкой рефор-матор в света, първата му задача ще бъде да накара хората да оправят отношенията си към своите майка и баща, не на сила, но по съзнание. След това той ще ги застави да оправят отношенията си към своите ближни. Яз наричам ваш ближен този, който, при всички условия на живота ви, може да служи като лост за вашето повдигане. Вие трябва да любите ближния си, понеже без тази любов не можете да се повдигнете. Любовта към Бога е капиталът, който човек трябва да възприеме от Него, за да се повдигне. Любовта към ближния пък представя човешката воля, човешкия лост, с който хората взаимно трябва да си помагат. Следователно, дали ще работите за ближния си, за дома си, или за Бога, за-конът е един и същ. Вашитъ* деца не са тЪла, но души, от които не можете да изисквате да ви гледат на старини. Дко ть* доброволно пожелаят да ви гледат, това е

130

друг въпрос, но първото им отношение е към Бога. Те са интелигентност, която работи заедно с интелигент-ността на всички души. Защо? Защото законите на природата се кооперират, работят заедно. Който иска да проучи първия законъ–любовта към Бога–той трябва да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромасите и да почне отново да печели. Това значи да очисти човек сърцето си от всичко старо, от всичко непотребно. Това значи да се приготви човек за Божественото разбиране. Няма по-красиво нещо от това, да придобие човек Божественото разбиране, Божествения мир. А тъй, да се тео-ретизира само, че човек трябва да се самоотрече – това нищо не значи. Човек може да се отрече само след като дойде до онова вътрешно, Божествено разбиране. Когато бият нЪкого, той може да се отрече от нещо, но това още не е съзнателно отричане. Отричането подразбира да употреби човек всичкото изобилие, което има в себе си, за повдигане на баща си и майка си, т. е. за онази свещена идея, която носи в душата си. По обратен път тази идея ще работи и за неговото повдигане.

Сега от всички хора се изисква дълбоко проучване на законите в природата. Скърбите и радостите също така трябва да се проучат Като казвам, че човек трябва да страда, това не значи, че съм за страданията. Р\з не съм нито за страданията, нито за радостите. Защо? Има радости, които не почиват на здрава основа. Напри-мер, разбойникът, който убива, който краде, се радва, че е придобил нещо, но радостта му не е дълготрайна. Тази радост не е истинска. Неговата радост е скръб за другите. Такава радост не е Божествена. Когато радостта на едного е скръб за другиго, и когато скръбьта на едного е радост за другиго, това показва, че хората жи-веят още в един преходен свет. Светът, в който хората живеят, не е разумен свет, те трябва да дой-дат до взаимно разбиране. Разумният човек трябва да накара доброто и злото в него да се скарат, а той да стои настрана и да наблюдава. Само така могат да се разрешат въпросите. Затова е казал Христосъ- „Не противи се на злото!" Няма адепт, няма Учител в света, който да е казал на хората да се борят с злото. Който се е опитал да се бори с злото, той всекога е бил по-беждаван. Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е козмическа сила, пред която трябва

131

да се пристъпва с благоговъние. То е поток от лава, пред която нищо не можете да направите. Дпостол Па-вел е казал: „Побеждавайте злото с добро!"

Съвременнитъ- учени искат да убедят хората, че злото може да се ограничи. Днес това е невъзможно. Злото е козмическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитносгьта на минали^ векове, както и тази на миналитъ* народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с доброто. Човек трябва да носи доброто в себе си като оръжие против злото. Злото не е определено само за вас, то съществува независимо всичко друго, но защо съществува, никой не знае. Нтъма философ или учен, който да е обяснил лричинитъ- за съществуването на злото. Досега с дадени хиляди обяснения, от старите и от новите времена, но нито едно от ттьх не е самата истина. Факт е, че злото и доброто съ-ществуват. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че ттбзи две сили с станали причина човек да съществува, т. е. да се прояви. Мко злото изчезне, човтьк не може да се прояви; ако доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно, злото и доброто съще-ствуват, за да се прояви човек. Обект на доброто и на злото в козмоса е човекът. Това обяснение оше не е научно, и то представя известни догадки, известни предположения.

„Почитай баща си и майка си!" Това значи: не презирай баща си и майка си, не им отвръщай с зло, не гледзй час по-скоро да се освободиш от тях, не гледай на баща си като на простак. Почитай бзща си и майка си, макар и четири факултета да си свършил. Баща ти, който те е родил, е по-учен от тебе. Колкото факултета да си свършил, баща ти има един факултет повече от тебе. Баща ти не обича да се хвали. Когато синът покаже своя диплом на баща си, последният поклати главата си и казва: Синко, аз разбирам, че много още човек има да учи. Един ден, като дойдеш на моето положение, ще видиш, че с това учение нищо не става. Ти мислиш, че днес всичко е идеално, но един ден, когато се обезсърдчиш, когато живота изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсиш друг път, докато най-лосле дойдеш до разумното в света, до познаване вътрешния смисъл на живота. Как ще познаете живота? – Като се обезсмисли и после – отново осмисли. Казано

132

е в Писанието: „Това е живот вЪчен да позная Тебе

Единнаго Истиннаго Бога."

„Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!" Това са два психологически процеса, тъй необходими за човека, както е необходима дихателната система за него. Който не разбира гЪзи закони, той ще се осакати. Приложете гЪзи закони и ще видите, че т ще внесат известно подобрение в живота ви. Когато Христос е казал на богатия да продаде имането си, с това Той искал да го застави да влЪзе в отношение с хората, да се обм-Ьни, да създаде връзка с тях. Това може да се постигне с двата психологически закона – почите към майката и бащата и любов към ближния. Ттбзи два закона трябва да се осмислят и приложат в живота. Това са истини, които досега не са приложени, както трябва, вследствие на което в съвременната култура т се явяват в нова фаза.

Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народит, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и тe не знаят. Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода? Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хлЪба специално. Въпросът за хлЪба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен ду-ховен въпрос.

Съвременните хора носят в себе си голямо богатство, и при това богатство не знаят, какво да правят: вай-кат се, плашат се, че ще умрат и всичко ще изгубят. – Жалко е, че т съзнателно оставят тялото си да умре, да се разпръсне по четирите краища на света. Т не знаят, че клетките на гЬхните тила попадат в телата на другите хора, при съграждането им, и там, съединени с други клетки, влизат в мозъка на никой човек, дето служат при предаване и възприемане на мислиг. Често клетките на н+бкой виден философ попадат при съграждане мозъка на обикновен човек, и там започват да работят, да помагат за неговото развиване. Това се потверждава от важния закон в природата, че нищо не се губи, нито създава. Всички велики мисли очакват да по-паднат в умовете на някои хора, които да ги възприе-

133

маг и реализират разумно. Нвкои мисли пък не се реализират правилно, вследствие на което се създават противоречията в живота. Нвкой човек се лута натук – натам, не знае, какво да прави. Дойде при него приятеля му и казва: Ожени се, и работитв ти ще се уредят. Друг му казва да не се жени. Мко е женен и живве добре с жена си, казват му да я напусне, или да я набие и т. н. Това са механически мисли, които не почиват на здрава основа. И да се реализират, тв нвма да дадат добри резултати. За да могат тия мисли правилно да се реализират, преди всичко човек трвбва да почита майка си и баща си. Който не почита майка си и баща си, и да се ожени, той пак ще бъде нещастен. Това всички трвбва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, как ще почита жена си? И жена му ще бъде подобна на майка му. Жената е крайно взискателна към мъжа си. Първото нвщо, което тя ще изисква от него, е справедливост. Той трвбва да бъде спрямо нея тъй справедлив, както и спрямо себе си. Тя не държи толкова за любовта му, колкото за справед-ливостта. Любовта идва на второ мвсто. И затова, в който момент тя почувствува, че той е несправедлив към нея, всичко е свършено. След това той може да се докарва пред нея, да й купува разни нвща, но въпросът е свършен вече. Мъжът пък, от своя страна, изисква от жена си уважение. На първо мвсто седи уважението, а после любовта. Че жената щвла да му направи баница, или нвщо друго – това не хваща мвсто, ако тя не го уважава.

Следователно, ако хората искат да живвя. добре, тв пьрво трвбва да поставят за основа на своя живот закона „почитай майка си и баща си!" Този закон има значение и в социалния, и в семейния, и в индивидуалния живот на хората. От прилагането, или неприлагането на този закон зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градят своето щастие и сами го разрушават. Ако нвкоя жена ме пита, защо не може да живве с мъжа си добре, ще й кажа: Ти не жи-ввеш добре с мъжа си, защото не почиташ баща си и майка си. Ти не ги постави на нужната висота. Ти избвга от твх, ожени се без твхно позволение, като помисли, че седиш по-високо от твх. Съвременнитв хора казват, че дъщерята е свободна от влиянието на родителитв си. Според мене, именно, като свободна, тя трвбва да поиска

134

съвета на баща си и на майка си. Аз взимам майката и бащата в техната идеална форма, не в обикновената форма и проява на майка и баща.

Сега, аз не искам да възприемате нещата на вера, но направете поне един малък опите върху това, което ви говоря, и ще видите, дали съм прав, или не. За себе си аз съм прав, защото, всичко, което говоря, съм опитал, но ако и вие се уверите, че съм прав, печелите. Ще кажете, че може да има изключения. – Възможно е и това. Нъжой път изключенията биват 25% някой път – 50%, а нъжой път – 75%. Когато говоря, даже и 75% да има изключение, пак ще спечелите. Ако имате резул-тат 25%, това е максима, с която, ако работите, животът ви ще бъде десет пъти по-добър, отколкото е сега. Затова, именно, Христос е казал: „Почитай баща си и майка си като разумен човек! Люби ближния си като разумен човек!" Само при това положение ще имате Божието благословение, понеже почитта към родителите е закон , основан от Бога. Христос казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има. Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие, не само за един, или за два деня, но за цялата вечност. Той ще придобие повече, отколкото е очаквал. Това не значи още, че ще дойде ден, когато всички въпроси ще се разрешат. Не, гова никога няма да стане. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на козмоса нещата нямат край. Защо н-вма да дойде край на нещата? За хората няма начало, няма и край, но за Бога има начало, има край. Той е и в началото, и в края. Какво могат да говорят хората за начало и за край? Началото и краят са достояние само на Бога, затова Той казва: „Аз съм начало, аз сьм край. Аз сьм алфа, аз съм омега."

Н-вкой казва: Какъв ли ще бъде краят на моя жи-вот? – Никакъв край нЬмаш ти. – Какво ли е било началото на моя живот? – Никакво начало нямаш ти. Тази е правата философия. Като проследите цълата история на човечеството, ще видите, че нито един държавник, който е турил начало на нЯкоя държава не е останал до днес жив. Коя от старитъ* велики държави е останала да съществува до днес? Де е Асирия? Де е Вавилон? Де е стара Индия? Де е велика Персия, която едно време е заповядвала на света? Де е велика Франция на Наполеона? Де е ве-

135

лика Германия? Де е велика Русия? Има нещо, което липсва на съвременните хора, за да разберат законите, по които обществата могат да се развиват. Развитието на обществата и народите не верви по некакви произволни закони. Велики закони управляват развитието на обществата и народите, но хората трябва да познават тия закони и да им се подчиняват. Когато разрешавате душевните въпроси в себе си, тогава и социалните въпроси се раз-бират в по-голема светлина. Тогава хората разбират и своите отношения към обществото. Това не значи, че те трябва да се изолират. Хората знаят, че те не жи-веят за себе си, но живеят за некого. Като не разбира великия закон на Битието, бащата казва, че живее за дома си; домът казва, че живее за обществото; обществото – за народа; народът – за човечеството, а човечеството – за целия козмос. Еволюцията може да верви и по този начин, но човек все трябва да живее за некого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощ в себе си.

„Почитай баща си и майка си!" Забелязано е, че всички народи, в които майката и бащата са заемали почетно место, са имали по-дълга култура. Като народ, египтяните се отличавали с голема справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влезоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тех. Най-после Бог требваше да изпрати Мойсей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в невидимия свет се взе решение Египет да не съществува като гьржава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на един народ да мъчи друг народ! Не е позволено на господаря да мъчи слугата си, нито на слугата да мъчи господаря си I Не е позволено на мъжа да мъчи жена си, нито на жената да мъчи мъжа си! Не е позволено на брата да мъчи сестра си, нито на сестрата да мъчи брата си!

„Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!" Тези два закона трябва да ги спазвате. Това е човещината, това е възвишеното и благородното у вас. Това трябва да проникне в вас, за да покажете, че сте хора от новата култура. Новите писатели трябва да пишат в този дух. Това са думите на Христа, на Великия Учител, Който дойде от невидимия свет. Той казваше:

136

„Както ме е Отец научил, така и аз ви уча." „Яз зная, че всичко, каквото имам, е от Отца ми дадено."

Сега и аз ви оставям с тия два закона и вервам, че като дойдете втори път, вашитъ* бащи и майки ще бж-дат на почетно мъхто, а ближнитъ1 ви ще бъдат тъй галени, както майката гали своите възлюбени деца.

26. Беседа от Учителя, държана на 11 март, 1928г., София – Изгрев.