Безопасният път
Ще прочета 23. Псалом.
Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовта. Понякога се говори за любовта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познават ябълката, но вътрешно малцина я познават. Външното знание не е съществено. Казват за някого, че успява в живота си. Кой човек успява? По какво се познава това? Казвам: Само оня успява в живота си, когото придружават хлябът, водата, въздухът и светлината. Само оня побеждава, който е в съюз с хляба, водата, въздуха и светлината. Покажете един човек в света, който да е победил без хляб, без вода, без въздух и без светлина. Правото е на моя страна. – Кога? – Когато хлябът, водата, въздухът и светлината са на твоя страна.
Някой стои, разглежда н&щата отвън и е недоволен от живота. – Защо? – Защото няма ясна представа за живота. С своите мисли и желания, той дотйга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бъдеш недоволенъ»
155
но трябва да работиш, да се справиш с причянйт на недоволството. Тп не си вино-вен, че си недовол»н. Недоаолсгаото носи началото си още от първите човеци. Днсс всички, които те обикалят, са\ неловолни. Ти трябва да се справиш не само с своето недоволство, но и с недоволството на окрж-жаващит.
Как можем да се справим с недоволството? Ще направше връзка с светлината, защото Бог е светлина. Ще направите връзка с въздуха, защото диханието на Бога е в въздуха. Ще направите връзка с водата, защото тя е носителка на живота. Ще Направите връзка с хлъба, защото е казано: „Аз съм живият хлъб, слязъл от небето." Хората приемат нищата по два начина: чрез закона и чрез любовта. Законът е прину-дителен начин – той е за децата. Като стане човек възрастен, законът; трвбва да отстъпи на любовта. Това, което ствснява и ограничава човека, е законът. Той го ограничава и в разбирането, и в прилагането. Дето е законът, там е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахверляте на земята. Това шише е вече опасно за чов&ка. Достатъчно е да СТЖ.ПИ бос на земята, за да се нарани. В тоя смисъл, злото не е нищо друго, освен дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всяка мйсъл, раздробена на много мисли, пръснати в света, без при-
156
лагане, без служене на Бога, става опасна, Всеки човек, който не приема хлябз, водата, въздуха и светлината с любов, е опасен. Всеки човек, който приема хлеба, водата, въздуха и светлината с любов, е безопасен и добър.
Днес всич ш хора се запитват, кой ще победи в сегашната война. Ще победят ония, с които е хлябът, водата, въздухът и светлината. Без хляб, без вода, без въздух и без светлина не може да има никакво развитие нито в индивидуалния жи-вот на човека, нито в семейния, нито в обществения, нито в общочовешкия. Това трябва да се разбере от всички. – Аз мисля. – Какво е твоето мислене? Ако мисъл-та ти е силна, кажи нещо и, каквото кажеш, да го направиш. Ще напишеш некоя книга. Какво от това че си написал една книга? – Ще я четат хората. – Ще я четат, ако знаят да четат; ако не знаят да четат, какво ще ги ползува книгата? Който не знае да чете и вярва в нея, ще я използува като лекарство, но сам ще се убеди, че тая книга не може да лекува. Истинското лекарство за човека се крие в хлеба, в водата, в въздуха и в светлината. – Какво представя хлй-бът? – Живият хлъб е Бог. Чистата, животворна вода е Бог. Чистият въздух и светлината, това е проявевият Бог. Няма по-хранително нещо в живота от хлеба, по-чисто от водата, по-приятно от въздуха и
157
по-красиво от светлината. Идете на северния нолюс, да прекарате 1ам* шест месеца иощ, да разберете, какво нещо е светлината. Голяма радост изживява душата, когато, след шестмесечна нощ, види изгряващето слънце.
Следователно, каже ли някой, че е радо-стен, това показва, че той е видЪл изгрйва-нето на слънцето след дълга нощ. Семо при радостта чов{к познава силата и красотата на Божествената светлииа. Радостта се дължи на изгр&ващето слънце в духовния свет. Светлината прави човека смел и решителен. Тя го повдига, дава му криле. Взчзр, като зал&зе слънцето, човек става страхлив. Без светлина, пространството се изпълва с неприятели, Тогава човек чувствува, че нещо се оттегля от него, губи см&лостта си и започва да се страхува. Приятно е да ходиш в светлина.
Как трябва да се живве? Иди при пло-довет, там ще се научиш. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне един момък, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна с хората, разговаря се с всички – добра обхода има. Щом любовта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува.
Сега цълото човечество е в края на века. Иде новата епоха, която коси едно здравословно състояние за всички. Няма по-приятно състояние за болния човек, когато постепен-
158
ио започва да се подобрява и очаква деня, да стъпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива в чове-ка, когато реши доброволно и с любов* да изпълни Божията воля? Всички да изпълним Божията воля с любов, без да ни се говори, без да ни убеждават! Ако постоянно ни се казва да любим Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчим. – Да свирим, да п&ем! – И това не става с говорене. Хиляди години вече, как хората го-ворят за любовта, но какво са разбрали ог нея? Ако се натъкнат на най-малкия из-пите на любовта, т- не могат да издържат. По какво се отличават добрите и любещите хора? Ако носи кошница, пълна с грозде, и срещне някой човек, любещият е готоа да му даде най-голямия грозд. Оня, който не носи любоввта в себе си, като срещне никого, пак може да му даде един грозд, но най-малкият. Бутне един грозд, види, че е голям, оставя го; бутне втори, трети и, като намери най-малкия, дава го. Да благодарим, че и това дава. Когато се състезават в първенство, кой да заеме първо място, хората стават по-щедри. Добре е човек да бъде пръв, но трябва да отговаря на известни качества. Пръв е оня, койю носи св&тлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в душата си.
Казвам: Ако си пръв на физическия евкг, ти можеш да свершиш пал-тежката
159
работа; ако си първ между учените, ти мо-жеш да реишш иай-трудната задача; ако си пръв между добрите, та си готов на най-голямата жертва за своя ближен. Някой му-зикаите е В1«ден, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е сбикнсвен музикант. Добре е да бъдеш иръв, но в възможностите, които се краят в твоята душа, а не да се-диш на първо место. Простият, и на първо мйсто да седне, пак прост си остава. Уче-ният, и на последно место да с, пак е }чен. Дето и да седне даровитияг, все с да първо место. Обикновено силните хора остават назад, а слабите изиизат напред. И в природата, между дърветата, виждаме същото. Малкит, слабя клончета излизат отпред и нагире, а големите и силни клоие остават назад и надолу. Те държат тежестите. В светските общества децата са на първо место, а възрастните – назьдт.. В духовните общества възрастните са папред, а децата – назад. И едното, и другото е добре. Като шиеш една дреха, ще си послужиш с малка игла, а не с губерка. Деликатните работи се вершат с малки, нежни инструменти. Малките работи ще шиеш с малка игла, а големите работи – с голяма игла.
Думите „големо и малко" имаг друг смисъл, е не такъв, какъвто досега са имали. Големо го не подразбира нещо физически големо – Защо? – Защото физически го-
160
л&мите неща се смаляват, а физически мал-ките растат. Това, което се смалява, не е голямо; и това, което расте, не е малко. Голяма ли е иряспата, висока 10–20 м, която през лятото се стопява и нищо нз остава от нея? Малка ли е свмката, която покълва, расте, развива се и дава плод? Мощца сила се крие в малкото семенце. Дето е Духът Божи, там е силата. Защо ви са десет кибритени кутии, ако кибритените клечки са влажни? Цъ-каш една, втора, десет, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка пред десет влажни кибритени кутии. Една мисъл с Божествено съдържание е за предпочитане пред сто мисли с човешко съдържание. Чов&шкиг& упорити и своенравни мисли отдалечават човека от Бога. След това той се моли на Бога, да го направи да-роват. Опасно е това. Да бъдеш преждевременно даровит, значи, да излЪзеш на първо място като някой паразит. И въшката излиза на първо място, снася гниди, които се нанизват по космите като броеници. Дълго време тр1*бва да се чисти човек, докато се освободи от тия гниди.
Сегашните хора употребяват голяма част от времето си, да крият нещата. Не всичко трйбва да се крие, но и всичко не може да се изнася пред света. Как ще раз-криеш сърцето си пред хората, да пока-жеш процесите, които стават в него? Как ще разкриеш мозъка си? Ако отвориш мо-
161
зъка см, ще нарушшн порядъка, който съще-ствува там. Понеже въи и вътре в мозък© има голямо налагане, за да издържи га това налагане, природата го е поставила в здрава, яка обвивка, Черепъг запазва мозък..- от голямото напрежение на мисълта. Ако с«.« но-бявддават процесии на мисълта и отражението, което правяг в мозъка, ще забележи? я голями повдигания и спада ная в п&-ко,л мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нвщо, което той не' иска да изнесе въи. На каквито мъчення и да го подлагат, той не казва нищо, но от напрежение, мястото на главата, дето е центърът и а твердо етта, започва да с* повдига.
Да се вернем към любов&та, ката н-Е» що реално. Не е достатъчно дт кажеш на човека, че го обячаш. Човек не се нуждае само от думи. И Бог не се нуждае само от думи. Да обичаш някого, това иначи, да на-правиш нещо реално за него. Бог възлюби човека и създаде заради него света. Той предвиди и създаде всичко, от което хората се нуждаят. Това е любов. Лю^ов* га носи за човека хляб, вода, въздух и светлина, От тия блага произлизаг всички останали. Гово-риш за дюбовьта, но какво си допрингсък на хората с своята любов? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щ/юш да боледуват, да бъдат бедни, кеучени и проста. Като не изпълняват Божията воля, хората вершат роботи, с които се издагат.
162
В една от гимназиите в България дошъл министърът на Просветата да прегледа училището. Заедно с директора, той по-сетил един ст кяасовег, да види, как. се работи. Директорът се разговарял любезно с министра, но, като се обръщал към учениците, свивал вежди, заканвал им се, да не направяг нещо, с което да го изло-жат. Повечето хора кмат две лица: като се объриат към Господа, показваг еветлото си лице – разположени са; като се обър-нат към хората, показваг сърдитото си лице – не са. разположени. Бог гледа ка всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли са да покажат и на ближния си своето весело, засм&но лице, което показват на Него.
Павеи казва: „Ние ц&ма да умрем, но ще се изменим." Всички трябва да се измъ-ним, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорят за свобода, но малцина я разбират. Къде е свободният чо-вйк? Има ли свобода в семействата? Като отида в никое семейство, виждам, че или мъжът не е свободен, или жената. Ако жената е красива, с хубави чърти на лицето, с благородно сърце, мъжът я ограничава, следи я, къде гледа и какво прави. После поглежда към мене, да не би да взема нищо от нея. Аз поглеждам към двамата и каз-вам: И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползуват® от благословението Му. На мъжа мисле-
168
но казвам, да не бъде толкова ведоверчтв. Погдедът на жена му е чист. Тя е справедлива и честна, никога н-вма да му измини. Жена та е една хубава книга, която трябва да четеш. Ползувай се от нея, защото тя гг&ма да остане завинаги при тебе. Ако мислиш, че можеш да задържиш тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвам същото. И мъжът е хубава книга, която жената трява да чете. Ако и двамата искат да стакат господари, животът им ще се развали. Мъжът трябва да вижда в жена си Господа. Жената трябва да вижда в мъжа си Господа. И зароди Господа т трябва да си дадат един на друг свобода. Без Бога ние не знаем, как да се отнасяме с хората.
Всеки човек се нуждае от приятел. Ако си болен и срещнеш човек, който може да ти бъде приятел, ти ще оздравъеш. Приятельт предава нищо от себе си. Всички хора са носители на Божиите блага. Радвайте се, когато срещате човек, който не крие тия блага, а е готов да ги сподЪли с свои-т близки. Да бъдем извори, които даватъ4 изобилно от своите блага и на другите. Да бъдем проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Оста-иалите въпроси са задача на Бога. Той решава трудните- въпроси, а не ние. – Какво ще стане с света? – Това не е ваша работа. Който е сьздад света, Той има грижа за не-
164
го. В края на краищата, всичко ще се нареди тако, както трябва. Ти седиш и мислиш, какво да правиш, как ще свершиш училището, ко1 а ще отидеш на оня свйт. Това не е важно. Ог тебе се иска да учиш и да бъдеш сяособен ученнк. Как ще свершиш училището, ако не учнш? Тя не мислиш за твоята работа, но се произнасяш, че някой не живйе добре. Ако видиш, че приятельт ти не живее добре, не изисквай ог него добър живот, не го критикувай, но се обърни към Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живея добре. Неговата пагрешка е моя погръшка. Щом аз мзяравя живото си, и той ще изправи своя. Ако в дюкяна на своя приятел си поетавшг лош слуга, в кого е погрЪшката? См&ни лошия слуга с добър, и работата ще се оправп. Никога не поставяй лош слуга в своя дюкян, или в дюкяна на своя приятел.
Съвременните хора не разбирах дълбокия смисъд на живота, защото миеяите статично. Тй се стремят да бъдат добри. В ешцност, друго се иска от тях: да проя-вят Божията Любов, т. е. да бъдаг проводници на любовта. Често хората се обичат, но взаимно се изкористват. Слугата е внима-телен, добър към господаря си, с цел да му увеличи заплатата. И господарьт се отнася добре с слугата си, увеличава заплатата му, с цел да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата са користни
1а
един към друг. И това е добре, но истин.
ският живот изисква друго нищо от чо, яЪка. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарьт не плаща на слугата като на себе сит, и двамата не се обичат, Да работя за другите като за себе си, и т& да ми плзщат като на себе си, това е идеалното в живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората, На това иска Бог да ни научи.
Казвам: Трябва да познаваме Бога, Който живее в храната, в водата, в въздуха и в светлината. Ако приемате хляба, водата, въздуха и светлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате от плода като храна за вашия оргамизъм? Една светла мисъл е плод, който човек създава в умствения свйт; доброто чувство е плод, който човйк създава в сърдечния свят; добрата постъпка е плод, който човек сч з-дава на физическия свет. Радвай се, ако някой опита плодовете на твоя ум, на твоето сърце и на твоята душа и каже: Добри гх тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христос еказал: „Всеко растение, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени". Или „Всеко дърво, което не ражда според закона на любовта, не може да се благослови". Ето защо, животът ни трябва да се насочи към използуване светлината, въздуха, водата и хлеба, като блага на живота. Малцина знаят, че в въздуха е диханието на Бога, в вода-
166
та е животът, в хявба е словесното мяъко, В всяко външно благо се крие вътрешио благо, което трябва да се използува.
Представете си, че Бог зададе на хората въпроса, как могат да оправят света. Какво ще отговорят? Какао ще кажа, ако зададе еа мене тоя въпрос? Аз няма да гсворя за оправянето на свьта, ио понеже виждам, че съм сккжна прЪспа, щг номоля Господа да ме стопи и да потека. С мзне заедно ще се стонят всички хора и заедно ще потечем. Докато сме снЪжии преспи, ще стоим на едно място и няма да мърдаме. Кьто се стопим, ще се раздвижим, живот ще се създаде около пас. Днес вськи се е свил, затворил се е, страх го е да него оберат. Обмяна трябва да става между всички, да се движат къщата. Дойде ли една Божествена мисъл в тебе, не я задържай дълго време. Пусии я на работа, да сверши нищо, и след юва да се верне пак при тебе. Не задържайте и чувствата си – нека отиват на работа. И вие не стойте на едно място. Какво правят военни-т с свочт войници? По цял ден ги упражняват. Щом научаг военното изкуство, нека ги пус.-аг по домовет им, да по-магат на близките си. Щом дойде жетва, всички войници трябва да бъдат по домоветй си, да жънат. И офицерите могат да оти-дат на жътва. Ако офицерът може да се бие, защо да не жъне? Ако верши по-мъчна работа, защо да не верши по-лека? Сегашнитй
Ш1
хора вершаг по цжчиш работи, а лесните из-оставчт. Понйкога става обратно: занима-ват се с лекш рабоги, а мъчнитй изоставят. Лесно е да счупиш едно шаше, но млечно се залепва. Да вземаш счуяените парченца и едно по едно да ги лепяш, тови не е лесно. Щаве^е упражнения, да не отвиквате на оня ргд, който природата излсква. Ето, юва лйто не правих екскурзии н сега, мъчно се ходи. Но, кпзвач си: Ще ходя. Каго ставам сутрмн, виждам, че съм отвикнал, но трътеам, за да бъда пол^зен на себе си и на другите. Някои искат да зная!, какво правя на п инината. Радвам се на планината и търся причината за лошсвината на хората. До-шъл съм до две положения по тоя въпрос. Човкк става лош, когато му даваш повече, отколкото гръбва, или когато му даваш по-малко, отколкото трябва. Който е получил повече, отколкото трябва, не може да го носи и започва да търси човек или животно да му го носи. Тека той създава злото. Ние товарим ума си с ненежни мисли, сърцето си – с ненежни чувстьа и тялото си – с ненежни ностъпки. Така си създаваме голямо напрежение. Чов1к не може да работи в света, докато сам не се учи отн&къде. – Какво се иска от нас сега? – Единственото нещо, което се изисква от вас, е да намалите товара си. Надигнал си голям то-вар, казвам: Намали товара си! Безпокоиш се, казвам: Не се безпокой! Срещам една
168
кома, тревожи се, че късметъг й не може да излезе. Годявала се няколко пий и се раз* годи"шда, обезсърчила се вече. Казвам: Радвай се, че си свободна. За когото да беше се оженила, щйше да те измъчва. Провидението иска да те освободи от мъченне, а та се сверзваш. Ще чакаш, не е дошъл още теоят час. Чрез тебе ще дойдат души, които ще помагат на хората. Бог казва на една мома да чака, о тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща й и майка й също бързат*, искат да я наредят, да се задоми. Ако съм на мястото на тая мома, ще стана слугиня. Щом ми излезе късметъг, ще се оженя. В тоя случай, слугуването е на място. Когато не ме викат да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета. Мяали-г моми и момци имат нужда оп музиканти, да свирят на хорото. Виждал съм поиЪкога да свирят трима музиканти заедно: едипият свири на цигулка, вторият на гайда, третият на гадулка, и хорото се верти.
Казвам: Вадете поука от всичю. Като видяш една ябълка, или какъв и да е плод, разгледай формата му и виж, каква поука ще изводиш от него. Кажи си: Искам да бъда като тоя плод. Всяко хубаво нещо заслужава да послужи за прим&р. Като вадиш поука от всяко нещо, ще се научиш да цениш и малките няща. Някой вземе един косъм, подхверли го и казва: Косъм е това! Косъм е, но Бог е работил за него. Где-
т
дайте на живота с нуждиата сериозност*». Първо отделение да свершвай», това значи, да минеш цял курс, през което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така мннаваг година след година, и ти придоби-ваш все нови и нови знания. Да свершиш курса на гимназията, това показва, че си при-добил н&що.
Изучавайте живота, но знайте, че без Бо-*ията Любов, Мъдрост и Истина нищо не с« постига. Ти не можеш да разбереш никого. ако не го обичаш. Обичьта предшествува нищата. Тя води човека към истинското зпонпе. Като се говори за любовта, някой казва: Мо-жеш да обичаш, но гр-вбва да познаваш човека, да знаеш, заслужено ли го обичаш, или не. Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да на миел иш, заслужава ли той това, или не. Само така ще видиш последствията на твоята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовма си с м&рка, всякога ще глрд^ш нящата по форма и ще се въздържаш. Любовта изключва всякакви форми. Обичаш някого за самия него, а не за кеговите, хубави очи, кос или уста.
Преди два деня тръгнах с двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се няколко росни капки. Бях говорил вече за роснитй капки, като Божие благословение. Вервим нагоре и пред нас се яви дъгата, в вид на голяма, широка
17§
врата по направление от запад към изтокъ» Цели два часа дъгата вървЪше пред нас и ни придружаваше. Ние вървим, дъждецъг пи мокри слабо, но не се страхуваме от него. Радваме се, че дъгата е пред нас и ни казва, че потоп няма да стане. Ог нас зависи да дойде мирът, да се оправят ра-ботите. Ако не изтръсваме роснитв капки, мирът ще дойде по скоро. Те носят благословението в света. Милвали ли сте росните каяки, да опитате благото, което т носят? Това не става по задължение, но но свобода. Росната каяка крие в себе си електричество и магнетизъм, които трябва да се използу-ват разумно. Като знаете това, не изтръсвай-те дъждовнът капси от дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напро-тив, цвйтът на дрехата става по хубав. Друг е вънросът, око дъждовните капки са смесени с прах и сажди – г развалят дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усеща уханието на росните капки.
Ние продължихме да вървим нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бяхме. Така опитахме благата на дъгата и на росните капки. Казвам: Радвайте се и на малките блага, дадени от Бога. Великото се крие в малките блага. Вс&ки сам трябва да дойде до това заключение. Не казвай на човйка, какво да яде и как да яде, но дай му 'един плод и го остави сам да
1Г1
се справи е него. Ако цени малките блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори с него и след това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата в него. В всеки плод природата е написала нищо хубаво.
Нима по-ведико нещо от това, Бог да бъде наш Баща. Казваш: Ава Отче I Той е далеч от нас, а не както другите бащи. Бог стои далеч от нас, за да не ни плаши. Той иска да бъдем свободни: всичко, каквото правим, да изтича от любовта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направим никаква погрешка. След това тихо ни нашепва: Сгръшил си, но ще изпра-виш погрешката си. Да изправям» погр&ш-кнт си, без да съжаляваме I Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направим нещо според Божията воля.
„Това е живот в&чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Това е живот в&-чен, да възлюбиш всички хора заради Бога; да видиш, какво е вложил Той в всеки човек. – Какво е човекът? – Ласт от великата Божествена книга, върху който Бог е написал ценни неща. ВеЪки лист е на местото си. Като четеш тая книга и видиш, че някой лист липсва, тр&бва да го камЪриш и да прочетеш това, кеето Бог е написал на него. Разбирайте листата, в които Бог е вложил в&чнит& блага иа живота.
172
Ценете всеки лист, за да разбирате Господната молитва: „Отче наш, Който си на небето, да се освети името Ти." – Къде е имега Божие? – В умовег нн. „Да дойде Царството Твое." – Къде? ~ В сьрдцата ни. „Да бъде волята Твоя," – Къде? – В ду-шите ни. „Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, амин!" Изкушението дохожда в живота на хората, когато станат нехайни. Като не оценяваш богатството, което ти е дадено, ще те поставян. на изпит, да видиш, какво нещо е бедяотията. Ако не си доволен от богатството, ще ти изпратят сиромашията; ако не си доволен от сиромашията, щз ти изпра-тят богатството. Богатството е едтан род изпитание, а сиромашията – друг род. Като забогатееш, създаваш си неприятели и за-почваш да се страхуваш да не изгубиш имането си, тоя - оня да не ти направят никакви пакости.
Неразбраното богатство е мъчение; неразбраната сиромашия е мъчеиие. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищите ду-хом." Как ще разберете това, от вас зависи. Всеки ще разбере и приложи тая истина по особен начин. Всеки човек прилага любовта по особен начин. В това се крве красотата на живота. Щма по-двликатен въ-прос от тоя, да приложиш любовта н
173
нри най-дребния случай по свой, специфитен начан. Може да си подражавате, но не и да
се копирате. Проявявайте любовта така, както Бог ви иапътаа, в оная форма, която ка вас подхожда. Божеетеепата красота се заключава в хармоничното съчетаване на разнообразните форми на любовта.
Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем носители на Божията Мъдрост! Да бъдем носители не Божията Истина!
Да бъдем носители на Божия живот, на Божието знапие, па Божията свобода!
Да бъдем носители на Божественото движенке, на Божественото учение ш на Божествената работа!
Да изпЪем ггксеньта: „ Аз мога да любя."
Христос казва: „Вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие." Какво означават тия думи? – Когато едно цвете или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната иа светлината. За онова, което не е израсло, е нежно време, за да разбере тайната на светлината – Какво ще стане с тия растения? Какво ще стане с другите хора? Ние говорим за ония, които са израснали вече, за тях светлината е разбрана. Те трябва да мзволзуват светлината, да не се обръщат назад. Вие се обръщате назад, гледате, какво ще стане с света. Ще се нам1рите в положението на Лотовата жена, на която беше казано, като напуща Содом и Гомор, да ие се обръща назад, да гледа, какво става.
174
Не гледайте, какво става с света. С света Бог ще се разправя, както знае. – Защо да не гледаме? – Има н&щз, които не могаг да се гледат. Сутрин може да гяе-даш слънцето, но на обяд не можеш. Ония неща, които можем да възприемаме а прилагаме в живота си, можем да гледаме; обаче, ония нища, които не можем да възприемаме и прилагаме, не можем да гледаме. – Какво ще стане с света? – Това не е твоя работа. Ако любиш, в рая ще бъдеш; ако не любиш, в ада ще бъдеш. – Ще бъда ли в рая? – Ако любиш Господа, в рая ще бъдеш; ако не Го любиш, в ада ще бъдеш. – Няма ли друг гь&т за влизане в рая? – Аз не зная, може да има и друг път. Единственият безопасен път за влизане в роя е да обичаш Бога. Ако не Го любиш, в ада ще бъдеш. По-ясно от това няма. – Да направя едно добро. – Можеш да направвш добро, но това още не показва, че ще влезеш в рая. Христос казва: „По-лесно ще мине камила през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие." Мислиш ли, че ако се натовариш с знание като камила, ще влЪзеш в Царството Божие? С човйшко знание не се влиза в рая. Там учените имат друго знание. Наблюдавайте, как свирят музикантитй в симфоничния оркестър. Те свирят с часове и не мравят никакви погр&шки. Шкога тчв свирят без капелмайсгор и пак не правят по-
175
грешка. Никой не е чувал ";ак свиряг му-зикантат в рая. Твхните миел», чувства и поставки са съвершени. Дадот ли им нищо ново, на пръв поглед още т свиряг безпогрешно. Новаците в музиката вравят много погрешки. Между тях има спор, дис-хармония.
Казвам: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мъжа си 20–30 години и се учи от него, защо да не работи 20 – 30 години за Господа? Мажът й се каре, ижди я, нарича я с разни епитети – тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всички са ви лъгали, затова и не Господа не вярвате. Казвате: Не знаем, как ще иосга-пи с нас новият господар. Много работи, които хората вершат, са все заблуждения. Тб учат много работи, които знаят. Влизат в казармит, учат се да маршируват, да се обръщат наляво - надъсно. Не знаят ли това? Знаят го, но за иай-малкото непоелуша-ние ги туря в арест.
Всичко, каквото става в света, е добро. В целокупния живот всички неща са добри; само никои вяща, при известни условия, са лоши. Здравото шише е безопасно. Щом се счупи, частиците му се разпръсват, и т ста-ват опасни. В целокупния живот всички и&ша са на место; щом частите на тоя живот се ©тд&лят настрани, като отделни, само-
176
®тойни ирояви, тт» сгеваг онасни. Частиците от счупеното шише, както и отделнитй прояви на целокупния живот, ще турим настрана, като противоречия. Псалмопйвецът казва: я Добре ма стана, че пострадех." Ако стра-даш и не виждаш добрата страна, ти не разбираш страданието. Днес не разбираш страданието, но след две - три години ще раз-береш, че всичко, което си ммнал, е било за твоя полза.
Помнете: Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали през страдания, които са ви обогатили с опитности за новия живот. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечер, като пътуваш през гора, дръж ръката си пред очитт», да не се удариш в някой клон. Щом усетиш, че пред тебе има клоне, наведи се малко. – Не съм навикнал да се навеждам, да правя поклони. Щом пъту-ваш през гора, ще се покланяш. Каквото и да срещнеш в живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богат човек съм. Срещам един, който ма казва: Раздали богатството си. – Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искаш? – Еди-колко си. – ЗаповЪдай! Той казва: Обрах го. – Не ме е обрал. Като обере мене, той обира себ® си, но не знае закона*. Сега някои оби-раг хората, а мислят, че не обират себе
17?
си. В същност, като дават отеуп за нещо, тв обират себе си.
Нова мисъл е нежна на чов&^ствотз. Хората проповядват Словото по стар ча-чин. Казват: Колко е страдал Христос I Те желаят да следват Неговия път, дт. бъдат като Него. Мнозина искат да бж.д.г като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиваг ръцег и краката им с теоздеи. Такива Христоссчци не при?на-вам. Геройство е онова, през което Хри-стос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу теоздеите на Христа, които държаха ръцет и краката Му заковани! Да турмм теозд^чт настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от теоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои пча-чат, че Христос бил ааковав. Да мине любовта през вашите еърдца и да раз/они леда! Христос и днес е ра^виат и заковзв, Доброто, което искаме, е заковано. Теоздзите трябва да се стопят! РлщегН и краката трябва да бъдат свободни! Човекът гр-вбва да слезе от кръста и да служи на Бога! Ш* са нужции мьртви кръстове, но живи кръстове,
КОИГО раСТ81.
Истилгкият кръст е любовта, която расте, която въздига човешкия ум, въздига човешкото сьрдце, въздига и човешката дугаа. Тя изважда мъртвите от гробовет. Това е Любовта, това е Бог, Който се проявява. Да станем едио с Б@га! Да възприемем лю«
т
бовьта, която изтича отъ' Бога, и да се освобо-дим от нвнежните терзания. Това значи, да станем безсмъртни. Да приемем любовта и да раздаваме от нейяите блага. Какво лошо има в това, ако срещнеш на гштн си един гладен човек? Когато Христос минаваше през изгладнелия свйт, даваше му от хубавите плодове, които посЪше. Сега и ние, като минаваме по Христовия яжл, има какво да ядем. Христовият път е обрасъл вече с плодове. Когато Той минаваше по тоя път, нямаше нито едно дръвче. Мнозина трътеаха по тоя път, но дохождаха до едно място и се връщаха назад. Пръв Христос мина през тоя път. Днес Неговият път е обсипан с блага.
Да се радваме, че минаваме по патя, който Христос е приготвил. Сега пътят ни е още по-доб'Бр. До времето на Христа нямаше, кой да държи ключа на ада. И правед-нитК н >рЪшните влизаха заедно. Христос заключи ада, да не влпзат праведните в тоя затвор. Апостол Петър държи ключа на рая, нима опасиост да влизат грйшиитй там. Опасното место е адът, но няма опасност вече за праведния да влезе там. Опасно е да влезеш в естрадния свят на заблужденията.
Да се радваме, че пътят, по който вер-вим, е безопасен.
Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора
179
от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-голт>ми герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието.
Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаме-нит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народит, и т да слушат, какво Той им говори.
Всички народи тр&бва да изпълнят Божията воля, и мирът да дойде по Божествен 1шт, както Господ иска.
8. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. – Изгръв.