Блажени нищите
Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всяка сутрин човек трябва да яде. Значи, едно и също нищо се повтаря много пъти. Привидно про-цесът на храненето е еднообразен, но в самата храна има голямо разнообразие.
Ще прочета пета глава от Евангелието на Матея. Често съм ви давал закуска от тая глава.
„И като вид^ многото народ, възлезе на гората; и щом седна, пристлшиха при Него учениците Му." (– 1 ст.).
„И отвори устата си, та ги поучаваше, и говореше". (– 2 ст.). Тия хора са само слушали, нищо не са разбирали.
„Блажени нищите духом, защото е т&х-но Царството небесно." (– 3 ст.). Кои са нищи духом? Може ли да яде чов&к, на когото зъбит1!. са развалени и стомахът разстроен? Блажен е оня, на когото стомахът е здрав. За него е яденето. Той сяда и започва сладко да яде. Под „нищи духомъ" някой разбира слаб, болен, беден човек. Не е така. Небето не се нуждае от болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духом е кроткият и смиреиият, ко силен човек. Какво пред-
208
ставя силата, малцина знаят. Едно време сте-рити турци отивали на лов с своите хръткн, особена порода кучета. Когато хрътката успивала да догони заека, ловецът й квзвал: Хайде, чоджум, ха напред I – давал й различни гальовни имена. Щом заекът поемал верха, а хрътката оставала назад, той й казвал: „Ха домус, ха гяур 1" –• нарнчал я с лоши имена. Ззекът и хрътката се напредвар-ваг, но и ловецът взима участие в това надпрепусхане. Ако загуби премията, госпо-дарьт й ще я кръсти с най-лоши имена. И вае, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я с най-лоша имена. Н&ма чов&к, който да не е казал н&що лошо на хрътката. „Блажени нищите духомъ", т. е. блажени ония, които са работили дълго време и са огладнели. Като се вернат вкъщи, сЪдаг пред хубавото ядене. Блажени са, защото за тях е яденето. Щом има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за т&х. Понеже са работили, дават им се добри условия. Четете често петата глава от Матея, докато я разберете. Тогава ще бъдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не са разбрали тая глава. Никой казва: Като отида на оня свет, там ще се уча. Няма защо да чакаш това време, да умреш, че тогава да учиш. Това е заблуждение. – Аз умирам за тебе. – Няма защо да уми-раш, да плачеш за мене, да ме погребваш – ще живееш за мене. Знаеш ли, колко
209
струва едно умиране и едно погребване? Нъ-кога хиляди, а яъкога милиони лева. Всички искат най-лесното – да умрат. После отгук ще им правят номен-. Тежко ти, да ча-каш оттук да ти изпратят четири–пет панти през годината по един колет. Ще ча-кеш да дойде задушница, да се съберат ду-шите на едно място и да раздаваг за тях. За просветения човек идеята за раздаване за душите е заблуда. Когато н^кой замине за другия свят, първо го турят на работа, а после му давьт да яде. Ако някой ял и пил на земята, без да е работил, в другия св^г го турят на работа. Пращат го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работи, питат го: Как не ти дотегна на земята да ядеш и да пиеш? Там пи винце, раю'я, но тук няма такива нвща. Тук има грозде, което никога не ферментира. Тук има и вино, но сладко – никога не опива. Тук всички живеят по закона на любовта, но такава лгобов, от която никой не плаче.
Често се говори, че някой умрял от любов. Как е възможно да умреш от лю-бов? Мома обича момък и плаче, че той не я обича. Как е възможно да обичаш и да не те обячат? Ако обичаш и не те оби-чат, има причини за това. – Коя е причината? – Съдът, в който сипват маслото, е про-бит. Ти носиш празен ежд. Хората те обичат. Който те срещне, сипва масло в ежда ти. Рядваш се на маслото, но след известно
210
време то изтича, и съдът ти пак остава празен. – Защо? – Пробите е някъде, дупка има. Маслото е любовта, която хората вла-гат в тебе. Преди няколко деня отидохме на екскурзия. Носехме чакник да сварим вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе дп изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сварим вода. Чучурката може да се залепи, но ще минат няколко деня. Какво да се прави сега? Едиа сестра взе малко хляб, запуши дупката на чайника, и водата завр^.
Човек трябва да бъде доволен. Някой ти се усмихва, не си доволен. Иска да ти каже няколко думи, пак не си доволен. Каз-ваш, че не знае, как да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората са болни. Тово е болезнено състояние. Универ-ситет си свершил, пак си недоволен. Искаш да ездиш, купуваш си кон, пак си недоволен. Казвеш: Моят кон не е хубав. Преди всичко, коньт не е твой. Бог създаде коня. Ти само го ездиш, но той не е твой. Коньт е на кобилата. Точни трябва да бъдем в думите си.
„Блажени нищите духомъ". Снаха пере дрехите на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тях. Пере ризата й, мачка я и казва: Изедница I Свекървата облича ризата и възприема лошите чувства, които снелата е внвего в нея. Така отношенията не се
211
подобряват. Един ден иде при мене тая млада жена и се оплаква от свекърва си. Казах й: Ще ти дам един съвет. Ако го приложиш, ще имаш резултата.. Тя пожела да чуе съвета ми. Казах й, когато пере дре-хите на свекърва си, да мисли добре зв нея, да отправя към нея хубави чувства н разположение. Тя се усмихна и реши да направи опит. След няколко месеца тя дойде пак при мене, доволна, че съветът дал добър ре-зултат – отношенията с свекървата се подобрили. Лесно се развалят отношенията между хората, но и лесно се подобряваг.
Иде приятельт ти при тебе, и та му даваш един плод. Ръцет ти са нечисти, оцапани от нещо. Приятельт ти взима плода, помирнева го> и остана недоволенъ* Казваш: Колко е пеблагодарен! Вината ае е в приятеля ти, но в твоята неразум-пост. Защо не изми ръцет си, и тогова да подадеш плода? Лошото е въп от тебе, по ти требваше да бъдеш вниматеясп, да из-миеш рждег си. Когато даваш плод на никого, измий рлщет си добре, с топла вода и сапун, и тогава го подай. Ако пишеш писмо на п&кого, напиши нещо хубаво. От какво страдат сегашните хора? Ог недобре написани любовни писма. Някой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и сам се възхищава от него. Ожениш се за една млада мома, която нищо не знае. Тн трябва да я учиш, да й предадеш пър-
212
вия урок, да се научи да яде правилно. Аз съм учител. Първо, ще иаблюдавам учениците си, как се хранят, как отварят и затва-рят устата си, как дъвчат, как държат главата си. Това е важно. Човек не е пра-тен на земята да се жени, да става госпо-дар, да управлява сейм. Човек не е пра-тен на земята да го товарят като кон, да го д&лат като дърво, да го чукат като ка-мък. Нтзкой изверши поестъпление, а друг обвиняват и го турят в затвор, дето го бият по няколко 1шти на ден. После се из-виняват, че направили погрешка.
Едно се иска от човека: да определи отношенията си към Бога. Някой очаква да отиде при Господа и да определи отнон1енията си към Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, как ще го посрещнат. Ако Бог се яви при него като мирови са чия, лесно ще мине. Ако го посрещне като еждия от окръжняя ежд, от апелативния или от касационния ежд, може да заведе против него углавно дело. Какво ще прави, ако веднага го оеждят? Ще каже: Съдба е това! Какво означава думата „еждба"? – Да се даде на всекиго това, което му трябва. Който няма цигунка, цигулка му се дава; който си няма жена, жена му дават; който н!ьма дечица, дечица му дават; който нт>ма обувки и шапка, това му се дава; който няма дрехи, дрехи му дават; който не е ездил на кон, кон му се дава; който не се е возил на файтон,
213
на файтон се качва; който не е бил мини-стър, министър ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадат, да бъде доволен. Това е съдба, а не да затвориш човека, да го осж-диш на доживотен затвор или на смърт. Това не е разрешаване на въпросит. Понеже хората не съдят правилно, Бог ще ги съди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бж-дат доволни ог Неговата съдба.
Казвате: Да се оправят работите ни! Ва-шите работи няма да се оправят, докато цв-лият свят не се оправи. Кажи: „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както иа небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята". Под „небето" разбирим вашия ум. Всеки човек, който мисли, е горе на небето. Всеки човек, който не мисли, е долу на земята. Ти мислиш, че ако отидеш горе, ще умреш. – Какво означава умирането? – Събличане на старата дреха. Следователно, не можеш да мислиш, т. е. да вл&зеш в умствения свят, ако не съ-блечеш дрехата си, направена от гжста материя. В умствения свят се крият възвишените и светли мисли, които можеш да въз-приемеш чрез ума си.
На физичния свет, дето се хранят много хора, не може да има хармония. Готвиш за 15–20 души в една тенджера. На първите сипваш отгоре, с повече масло, а на послед-нлг - от дъното - погтяо. Постното ядене
214
ив е много вкусно. В Божествения сьят за всеки чоькк се готви в специална тенджерка. Всеки плод е отдюшч тенджерка. Дадеш на не*сого една ябълка, ми круша, даваш му я заедно с тенджерата, дачо се е готвила. Хората се чудяг, добре готвнт, а, въпрвки това, страдат. Погрйшката е в това, че готвят за много души. Ще готеиш само за едного и в отдвлна тенджерка. Ако съм на ваше място н стада на гости при една мома, която не е определила тенджерка за мене, втори пял не стъпвам в дома й. Видя ли, че е приготвила тенджера спепиално за мене, казвам: До-бър гостилничар е гея мома. Това изисква реалният живот.
И тьй, за моите очи е нужна специална светлина. Не мога да се ползувам от светлина, която е миирвала от един очи в,'руГи. Аз а(е възприеча оная светлина, която де направо от слънцето. Хубаао е това, което излиза е^оаво от Бога и влиза в нашето сърце, в нечгата душа и в вашия дух. Де говориш за н*>*чо, което не си опитал, зн 1чи, да говориш з^ музиката, без да я по шаваш и разбираш. Че е сймо да говориш ^'за яденето, но да зна^ш да готвиш – ще готвиш само за един човйк. Не е достатъчно да отидеш ори крушата, но да зна^ш, как да си паправиш из1ор. Не е сами да имаш високо мнение за се5е си, но да ьхговаряш на това мнение. Когато си горе, „ма! г високо мнение за енбе си, но какв®
215
ще иравиш, като слЪзеш долу? Какв© направи Христос, като се вид в рабски об-раз? – Смири се. Като Син Божи, требваше да Го иосрещнат иавсякъде като цар, но условията на земята изискваха смирение. Като слвзе на земята, Той получи най-голями укори. Казвате: Да бжцем като Христа. Това е неразбиране на въпроса. В едно отношение, аз не искам да бъда като Христа, да стра-дам на кръста като Него. – Защо? – Един пострада за всички, няма защо хиляди хора да стра-дат като Христа. Когато богатият даде достатъчно хра,»а и средства за всички, няма защо ти, бедниятг-., да искаш да раздаваш като него. Не разваляй неговата работа. Той с дал най-хубавия хляб. Ще дойде някой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядас хлЪба, който Христос е дал, а не да раздаваш като Него. Яж живия хлЪб, даден от Христа. Съвременните хора страдат от чо-вешкия хлйб.
Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не й върви в живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пак не могла. Пита ме, не може ли да намери някой, да се ожени. Каз-вам й: Ти си родена за пЪвпца. Не ти върви в живота, защото взимаш чужда длъжиост, а не твоята, за която си определено. Ги не можеш да готвиш, значи, не си годна за женене. Ще станеш певица и, като свершишъ
216
тая работа, тогава ще замислиш друга. Първо ще пееш пред малко хора, няма да излязат на голяма сцена. – Истина ли е това, което ми говоргпн? – Истината говоря. Чуд-г ч са. хората. Като не им върви в живота, маслят, че окръжаващите са лоши. Казват за някого, че е лош чов-ек. Ако си на негово място, и ти щ° бъдеш лош.
В едно земеделско училище имало един бик, който бил кротък & по характер. Един ден б нсът се р&злуд&д, започнал да прави г«акости. Като не могли да се справят с него, решили да го убият. Един ог слугяте м^гъл да се разговаря - животнит, разби-рзд езика им. Той казал: Не бързайте, не уб»1"айте бика. Приближил се до него и започнали да се разговарят. Бикът му казал: Моля ти се, помогни ми! В задния ми крак е влъзъл голям трън, който ме прави да лудЕя. Извади тръна и аз ще се успокоя. Счугата се навел, извадил тръна от крака на бика, намазал болното м-ясто с дървено масло и го преверзал. След един час блеьт бил съвершено тих и спокоен.
Някога ще ви говоря за любовта, която се присажда. Не е лошо да присаждаш любовта, по майстор трябва да бъдеш. Срй-щан една мома дивачка, виждам, че трябва да се присади с калема на любовта, да се облагороди. Един туря присадката – не се хваща; втори туря присадката – не се хваща; трети туря присадката, пак не се хваща Най-
217
после 1гкдото дърво изсъхва. Когато присаждани, човека, тр&бва да си майстор. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванат, разбирам; обаче, 99 ла не се хва-иат, а едно да се хване, това не резбирам. С каква мЪрка трябва да ви мъри Гос-нод сега? С каква мърка мърят добрите хора? С каква мярка мерят лошите хора? Мярката за добрите хора се различава от тая за лошите. С каква мЪрка мърят ония, които имат добър езяк? Учител и ученик се разгеварят. Учнтельт е благороден, разу-мен човек. Изведнъж той удря една плесница на ученика. – Защо? – Защото учсни-ьът казва на учителя си: Ти си простак, не зньеш, как да постъпваш. Така не се говори. И вие получавате такива удври; неочаквано някой ви удари една плеспица. – Защо? – Щл ден мърмориш в себе си, недоволен си. Така ти смущаваш невидимия свят. Никакво мърморене! Ако сте в гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа от джоба си, режете бъз; тук клъцнете, там клъцнете, свободни сте – никой не ви съди. Влезете ли с ножа вкъщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажат. Че си сякьл бъз, някой не те държи отговорен, но позволиш ли си да мушкаш хората с нож, веднага ще те съдят. Започнеш ли да критикуваш тоя - оня, ти мушкаш с ножа си. Като говориш лошо за другит, все едно, че за себе
СИ ГОВОрИШ; КаГО 1 ВОрИШ» Д )б{43 зс! /фу-
218
гит,.все едно, че за себе ей говориш.\Хо-рата се плашат едни други, казват: Ако го-вориш лошо за мене, ще те накажаг; ако говориш добре, ще те възнаградят. Правете всичко не по закон, от страх, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на мтясто. На десет добрини едно зло е на м&ето, и на десет злини едно добро е на място.
.?Г'Сега, 4^ дойдем до положителната страна на живота. Всички искате да живеете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. –- Кога? – Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаден за певец, а не искаш да п^еш. Как ще уго-диш па Бога? Ти си създаден да свириш, да шиеш дрехи или обувки, но не искаш да изпълниш тая работа. Наистина, не е лесно да правиш обувки, но ако работиш с любов, като ушиеш обувки на някой човек, ще го улесниш, работите му ще тръгнат на-пред. Ако не работиш с любов и ушиеш обувки на нЪкого, ще му причиниш страдания. Ти не ся добър майстор, не си истински обущар.
Казваш: Не ме приемат хората. – За* що не те приемат? – Защото не знаеш, как да оостъпваш. Ако знаеш, как да се отнасяш с хората, навсъкъдз ще те приемат. Ср&щаш един човек, иска вода, гърлото му е засъхнало от жажда. Бъди умен, веднага вземи една чаша чиста, нрясна вода и
219
му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния от най-чистата вода. Кажи на скръбния най-ободрителната дума. Това значи, да носиш Божието благословение. Така постъпва Бог. Той дава на всяка душа от най-хубавото, което носи в х;ебе си. Ако искаш да бж-деш подобен на Бога, давай на близките си от най-хубавото, което носиш в себе си. – Не мога да давам от най-хубавото. – Щом не можеш, ти не вървиш по Божий път. Турете настрана глагола „не мога".
Бдин ден отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха няколко капки. Като изгрв слънцето, яви се хубава, голвма дъга. Какво показва дъгата? Тя опре* двля отношението на човека като личност към другитв хора. Тя определя, колко богат, умен и духовен трябва да бъде човек. Когато човек е вътрешно богат, умен и духовен, явява ей дъгата, като доказателство на това, че няма да стане нотоп. Потопът стана, когато хората се отклониха от правия път. Той тури край на старата култура. Тя Мина през вода, а сегашната култура минава през огън. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгрвващето слънце, което ще дава иа хората най-красивото, най-хубевото, от което тв имат нужда. Святът не трвбеа да се потопи, но да мине ирез огън и да се пречисти. Има неща, които трябва да се изгорят; има неща, които не трябва да минат нито през вода, нито
220
през огън. Когато плодът зръе, нито преа вода се прекарва, нито през огън.
Как постъпват сегашньт хора? Някой те обиди. Ти искаш да се махне – това е пътят на потопа. – Да се накаже, да изчезне – това е пътят на огъня. Не трябва да искаш нито потоп, нито огън. Навсв-къде имаме огън – сегашната война постоянно създава огън. Вземеш пушката в рж,-ка, жегнеш нЪкого – ето огън. Достатъчно картечници има човек в себе си – в своя ум, в своето сърце и в своята воля. Сега воюват с модерна артилерия, с модерни самолети, от които пущат тежки бомби. Страшни са бомбит, които излизат от човешката уста. Един благороден господин ми се оплака, че се проггал. – Защо се пропил? – От една тежка дума, кояно жена му казала. Той искаше да ми каже думата, ио аз го спръх. Каже ли ми тая дума, ще се оца-пам, не искам да се калям и после да се чистя. Ако сам попадна на тая дума, по-малко ще се окалям. Казвам му: Ще ти дам един съвет, да се справиш с тежката дума. Ще напишеш на жена си едно любовно писмо, с което ще й благодариш за думата, която ти причинила най-голямата скръб, но и най-голямата радост. Считай, че тая дума ти е казана от Господа. Той ти казва, че си даровите човек, но трвбва да работиш, да се усъвершенствуваш. Ти си изпратен при своята жена, като при професор, да сг учи
221
Бог те пита: Харесваш ли тоя професор? Ако го харесваш, постъпвай като него. Човек е неблагодарен. Той е получил толкова благос"овения от Господа и пак е не-доволен. Цял ден роптае, че умът му не е такъв, какъвто трябва; сърцето му не е тлкова, каквото трябва; волята му нг е такава, каквато трябва; къщл нямал, пари нямал – от всичко е нздоволен.
Настигам един ден трима млади, една мома и два момъка – и двамата я обичат. Едшшят кара велосиаед, бавно върви – раз-говарят се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, чг се уморил.), краката я заболели. Момъкът, който кораше велосипеда, предложи на мамата да седшг пред седалището; след това и той се качи и тръгяаха. И двамата бяха на опасно място, можаха гяа-вити си да счупят, но т не мислеха за опас-иостта. Другият мочък съжаияваше, че нъ-ма велосинед, и той да новози момата. Така се стекли обст.жтелстчиа. Ходи ш на екскурзия и се уморили. И двам та момци са внимателни един към друг. Важно е в всичко да виждате доброто. Всяко добро, което иде чргз хората, е израз на Божието благословение. Като не виждате това, тъчкувате пъщата криво и сами си създавате страдания. Христос казва: „Ако обичате ония, които ви сбичат, какво повече правите от фарисеите 1" Коя крава не обича телепцето си? Ние трт>бьа да се отличаваме с своята любов.
222
Какво правим, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблъчем, понеже сме изпотени. Като хверлям потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грее, но е студено. Питат ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се излотявам, да изхверлям нечистата пот, за да държа отворени седемте милиона пори в организъма си. Чрез тях приемаме Божието благословение. Затворят ли се тия седем милиона прозорци, иищо не може да приемем. Някои казват, да вземем автомобил, но аз разчитам само на моя мотоциклет, с две колела. Той ми е даден от Бога и с него си служа. Ако има автомобил, това е случайно нищо. Всеки си има по един мотоциклет само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да раз-читаш на случайни пт>ща, това е човешка работа. Ще разчиташ на Божественото. Да да-ваш от благата си само на едного, това е човйшка работа. В свита има два милиарда хора. Към всички трябва да бъда еднакъв. Каквото отношение имам към себе си, такова отношение трябва да имам към всички. Под „себе си" разбирам Бога, Който живее в мене. Най-голямото благо, което имам, се.дължи на Него. С всички искам да постъпвам така, както Бог постъпва. Какъвто е Бог в мене, такъв е и в другите хора. Той е навсякъде един и същ. Навсъкъде виждам Бож?*ето съвершенство. Отношението на човешката душа към Бога
223
се определя по вътрешен път. Никой не може да научи това отвън. Ако рече никой да те учи, как да любиш, нищо няма да научиш. Любовта сама учи хората. Казано е в Писанието: „Дужът ще ни научи на всичко". Това, което научиш от Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Тока, което научиш от любовта, то остава за цялата вЪчност. То никога не се разваля, не се губи, Единственото нещо, което не се разваля, е това, което ичлиза от Бога. Той е извор, Който никога не се размжтеа. По бреговег на тоя извор нима никаква кал, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя извор не се вижда. То е дълбоко и покрито с чист, кристален пЪсък. Водата му е чиста и освежите 1на. Който пие от тая вода, той придобива живот в себе си.
Изправяйте отношенията си към Бога, без да се самоосъждаге. Радвайте се на оная благост и доброта, които Бог проявява чрез хората. Радвайте се на вськи човек, като на запалена свещ – проява на слънцето. Колкото по-силен е юкът на инсталацията, толкова по-силно свети свещта. Пазете инсалацията си, никой да не се докосне до нея. Никой няма право да бута Божествената инсталация. Опасно с, ако се развали тая инсталация. Дойдем ли до човешкото сърце, само Бог може да го поправя. Вложи сърд-цето си в ръцег, на Бога и не се страхувай. Оставиш ли сърцето си в рлщет ма
224
човека, знай, че той не може да го поправи. Сърцето, умът, душата и духът са. прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тях. Всяко живо същество се нуждае от Бога. Отдалечиш ли се от Бога, ще зачръзнеш; приближиш ли се при Него, ще се стоплиш. Док«то обичаш Бога, ще живееш в изобилие; щом I "гстанеш да Го обичаш, изобилието се прел^атява.
В една м^стност имало двама гради-нари. Плодовете на единия градинар били доброкачествени, а на другия – лоши. Еднп човек се разсърдия на добрая градинар и казал: Не искам да ям от твоите плодове. – Щоч не искаш от добрите плодове, ще ядеш от лошите, Никой не може да се сравни с добрия градинар. Ник< й не може да даде това, което Бог дава. Никой не може да направи топа, което Бог прави. Павел казва: „Нито на ума, чию на сърцето па човека е дохождало това, което Бог е пригот-вил зл ония, която Го любят."
Да дойдем до положителното учение. Да изучаваме светлината в нашия ум, топлината в нашето сърце, силата в нашата дуиш и добродетелите, скрити в нашия дух. Да изучаваме и методите за прилагане на светлината, топ тапата, силага и добродетелите. Прилагайте добродетелите в живота си. Ценете малките неща и радвайте се на тях. Видиш една малка пеперуда, обърни се към Господа с думитй: Господи, благослови я! Видишъ
225
едно дърво, номоди се и за нето, Бог да го благослови. Видиш едиа извор, пожелай и "гой да се благослови. Срещиеш едно малко деге, пожелай и то да се благослови. Най<носяе, помоли се, Бог да благослови и тебе. Бъдн доволен и благодарсл за всичко, какго пеперудката е доволна.
в Блажени ннщите духом." Блажени нищети духом, които се учат ог пеперудите. Блажени ннщите духом, който се учат от нзворит. Блажени нищите духом, конто се учат от илодните дървета. Блажени пшщпЛ духом, които се учаг ог еклшоценнитй камъни. Блажени нищигй духом, които се учат ог златото. – Кое е глашюто свойство на златото? – Не се окислява. То е усгойадво. При това, за него е безразлично, в кой джсб ще вяъзе: в джоба на бедния, или в джоба на богатая; з кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа в себе си. И ние трябва да се радваме на благата, които са вложени в нос, както и на благата, вложени в нашити ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е дал Бог. Затова, именно, хората лесно се заблуждаваг.
Често ме сштат, ка« трябва да се говори на хората. Ще говориш естествено. Ще им говориш, както св4тлинага нм г^-ори, какго въздухът им говори, както вода-, а им говори и каете хлябът им говори. Ши^,га, като не си доволен от обувките си, събу-
226
ваш ги и оегаваш по «орани. Ако те питал», защо ходиш по чорапи, на казвай, те обувките ти са лоши, но кажи, че краката ти са уморени, искаш да си почшат. Казваш, че не можеш да ходиш бос. Не можеш, защото имаш обувка. Какво ще правиш, ако нямаш обувки? Ще ходиш бос. Единствените добри обувка са човешките крака – добродетелите на човека; единствените добри ръкавици са човешките ръце – справедли-воетта на човека; единствеяият хубав по-глед е погледът на светлината, която излиза от човйшките очи; единствената хубава реч топлината, която излиза от човешката уста; едивственият хармоничен тое е тоя, който с© възприема от човешкото ухо.
Като правех своите научни изследвания из България, срещнах една стара, 85 годишна женз, която ми каза: Синко, моята работа е свершена вече. Едно време, като млада, друго беше. Рече тия думи и се усмихна. – Аз зная изкуството да подмладявам. Мога да те подмладя, да станеш 19 годишна мома. Какт би постъпвела с момците? Тя извед-иъж се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бъде това? – Може. Казвам: Отсега нататък вие трябва да изправяте погръшки-те на своите младини. Нито бабата се отнасяла добре с младите момци, нито А се отнасяли добре с нея. Какво представя лю-бовъта на младта? Техиата дюбов е мъче-йие, не е истинска яюбов. Сега иде новиятъ
227
живот. Сега иде оная любов, сноред к@ято е приятно да срещнеш човека. – Защ®? – Зяаеш, как да ноетъпваш. Каквото пра-вдш, става с разположение и любов, а не („ насилие.
Едно правия©: Никога не сгой зад коня. Гои няма доверие в никого. Усети ли, че някой стои зад него» веднага заночве да рита, Ако тр4бва да застанеш зад коня, запази известно разстояние, да не ге докосне. Ко-йьт е щедър, но в ртането. Не всяга оценява тая щедрост. В едно богато семейство, ко^то кмало четири дъщери', дохождал един млад офицер. Те го посрещали внимателно, гошзвали го добрз. Прй всяко посещение,? правели баници, да го задоволял. Той нроязхождал от добро, но крайно пестеливо семейство. Младият оджък ее оже-дал за една от дъщерит. Един ден я срещках и я попитах, доволна ли е от жввота си. Тя веднага се оплака, че мъж1 т й бнл много стиснат. Един подарък, едно внимание не е показал към нея досега. Кз игото поискам, все отлага. Значи, не 1<ри-•шчо на оая момгьк, когото гощавахте ще-лро с баници. Ти требваше да знаеш то-са ездв отначоло. Той идеше вашия док хачо на гостилница. Ако имаше приятелско отиошепче ьъм вас, трябваше да донесе иещо от себе си. Брашното, маслото, сиренето требваше да блдат от него, а трудът т вас. Ще кажете, че новото учение тасквй
228
т човекв щедросг. И двв!т* страни трябва де бъдат щедри, а не само едната.
Живота, който сме развалили, сами трябва да го изнравим. Всичко трябва да се изпере и очисти. Мислит, чувствата и ностъп-ките ни трябва да ее нзчистит, да гаживеем, както Бог изисква. Бог казва едно, вие пра-вите друго. Как ще се оправи светьт? Може ли обществената безопвсност да оправи нищата? Там могат да те прострат на земята, да %т ударят 25 тояги, но пак няма да те оправят. Само любовта може да оправи човет. Тя внася светлина в него; гои вижда погрешките си и се изправя, Не е достатъчно само да бъдеш любезен и вниматглев кьм едного. Да бъдвш майка, това не значи, да блдеш добра само към своиг!, деца, но и към другитт». Здравето на нейвдт-. дена е в зависимост от разположението йкш чуждите деца.
Здравето на *»дкн дом зависи от до-стъпа на чистия въчдух в него. Колкото по-големи са прозориите и по-често се отва-рят, толкова по-здрави са хората в тоя дом. Ако ррозорците са малки и не се отва-шт често, въздухът в къщаге е развалев, вечист, и хората боледуват. Всички искат да бъдат здрави, до жтееят добре, но не могат да изпълият течението си. Някога човек правн погрешки несъзнатечно. Вижда, че н^кой гр^ши, и той му прави строга бележка. Посде съжалява, че е ноетлшял стро-
ш
го. Строгостта е метод, но еко с<й рютреби на място. Не се ли употрйби иа мйето, енергията се е изразходвала напразно. Методвг на природата са. крайно екоиомичци. Природата е щедра, тя дава изобично, но не разточително. Срещаш един човек, спираш го иа нжтя ш му казваш грубо: Мини оттук, ажтт е кален, ще се окаляшг». Понеже му казваш грубо, той не те слуша, вьраа в пътя си. Защо не кажеш на човека меко, внимателно? Грубият тон изразходва повече енергия. Кажи мгко, спокойно на човена: Мини отдясно; пжлът, по който пърииш, е кален. Всеки човек има желание да помогне ни блажния си, но ос едае, кек да направи това,
Когаю слънцето грее, ш стайте йкъщи на затворено. Изловете гърба см на слъние, да използувате слънчевите лъчи. Когато пло довети узр^ят, не чакайте да г.а донесат наготово; идете прй дърветата, там да ги видите, и сами да си откженете. Не очаквайте други да ви готвят. Ако няма кой да ви на-готви, гответг ся сами. Кой е по-добър готвач: жената, или мъжът? Днес жената готви, но е недовочна, дотегнало й. Тя готви при трудни условия; мйсчо няма, Олио няма. Ако се памЪри отнЪкжце, тр%бва да се плат скъпо, по 300–350 лв. килограма. Хубавит, работи струват скъпо.
Професор по музика предал един урок иа един американец, за което взелъ
250
голямо възнаграждение. Сдед това той запи-тал ученика: Искат ла да взнмаш още уроци? – Достатъчно мм е един. Уроците нл виднитв професора са. скжш. И уроците на добро! о са скж1«. Ако си способеи, ще взе-меш само едяв урок и ще шюгаш, колкото тя искат. Ако плетиш за дро урока, това гоказво, че «е си способен.
Патете: Какво е нуждпо на човека? – Само един урок от любоиьта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой маже да плаща на зрок по десег хиляда долара? Скжии са уроците на яюбовьта! Тя внася светлина в човешкия ум. Сегашните хора живеят в тъмчина. 1% трябва да отворят прозорците си и да се научаг да гледат, да позиават пътл, по който веррят.
Когато дойдох за нръв път в София, сдря ириятел обеща да ме зшеде на Черния връх. – Зинеш яи яжгя 'ш там? – Зпая го добре, ходил съм четири-ьет ижти. Едиа ден тръгнахме за Черния връх. Той върви напред, аз след него. Вервихме тр;*-чгтири часа из планината, но иикакъв връх не се виждаше. Питач приятеля са: Защо не се вижда още в ьрхът? ~– Ще се види скоро. Вервихме още малко, и той започна да се оглежда, После каза: Об ьркел съм пътя. Казвам му: Внждаш ли тоя знак на небето? Той е над Черния връх, сочи къч северо-заяад. Приятельт ми вид знака, но не по-вйрва, че по него можем да се ориентираме.
231
Казах му да следваме тоя зтак, а -гой се съглася. Тръгнахме по тая посока и скоро вндъхме верха. Тогава той казва: Чудно, как се заблудих! Той се заблудяч, но отгоре не се заблуждават. И човек, когато трътеа в кравия ади, към Бога, можа да обърка пж-тя и да се заблуди. –Какво трйбва да нрави? – Да погледне нагоре, да види знака на небето, койхо ще го ориентира. Погледни нагоре, ще видиш знака, който сочл правия път,
Един всшл браг трътеа в града де сверши никаква работа. Поглгждам към небето, виждам две успоредни лчпии, а между тях едно молко облаче. Казвач му: Ще имаш едно малко препятствие в работата си, – Не ми се вярва. Какво отношение ьма облачето към моята работа? – Ще видиш, сам ще се убед^ш. Той отиде в града и вечерьта се верна. Казва; Работата се сверши, но с едно препятствие. Както каза, така стана. Ра-зумният свет показва на човека, какво щ@ му се случи. Ако е умен, ще се ползува ©г това, което му се дава.
Едич ден пътувах от Казанлък за Карлово, дето иеках да спра за няколко часа, да държа една сказка. Времето бкше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. П© едно време па небето се яви един тъмвн червя обдак, В ежщото време видъж на небето две успоредна линии. Разбрах, че трябва да замина нанраво за София, да не се •*• бивам в Карлово. Защо не трябваше да се
а$2
отбиаам в Карлово? Оказа се, слсщата ве-чер салонът в Карлово бин зает от воеинит, които през деня го поправяли. По невнимание на слугит, както горЪла печката в салона, паднали кюнцитй, и част от дюшемето изгоряло. Понеже не разполагах <с друг ден за сказката, вьрнах се направо в София. Ще кажете, че не можах да държа сказката си. Какво от това? На много м^ста съм държа л скткч, а в Карлово не можах – нищо не оагубих. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправьте обър-камчг работи !>а хората?
Радвайте се на това, което Бог ви дава. Радвиьге се на-доброто в себе си. Служете да доброто, и не се смущввайге ог нищо. Все ще се случи поне ^дин пжл в живота ви, воеииите да неемат салона, в които се дър-жаг сказки. Добре, че г са го наели, защото имат в •> *ожност да го поправят. Ако днее не можете да свершите една работа, ще я свершите на другия ден. Радвайте се, че имате възможност да я свершите. Ако тоя жи-вот не можъге да свертите работата си, другия жявот ще я свершите. Вторият ден е по гшс от първия – от човека за? чеи, как ще го използува.
Че "то хората се делят на стари и млади. Това е все едно, да отдкяят дйсната рма от л^Ььатт и десния крак от левия. Дес-нйяг крак и хйсната ръка имат отношение гсъм ума, а левият крак и лявата ръка -–
231
към сърцето. Как ще отдълиш ума ог сърцето? Знпчи, дйсаияг и лъвият крак, както дйсната и дивата ръке, ще застанат успоредно и ще започнат заедно да работят. Дясното око има отношение към ума, а дивото – към сърцето, но двет заедно из-разяват душата и духа на човека, Дясната ръка дава светлина, а лъвата – топлииа, Л4-вият крак създава плодсвег, а д^снйят ги раздава.
Както двата крака, двет очи, двег ръце вершаг заедно една работа, така млади и стари трябва да работят заедно, да вървят напред. Ако срещнете един стар цигулар, не го критикувайте, яо дайте му импулс да свири. Доведете една млада мома вред него, дз го вдъхновява. Той ще поглежда к? м нея и ще свири. Младияг дава импулс, а ста-рпят използува живота. Стариите никога не може да даде импулс, а младияг шгкога не може да използува живота, ето защо, стари и млади тръбви да се съберат заедно; младши да дават импулс, сгарите да използуваг живота Ако нямаш потик, извикай един млад човек да те кмпулсира. Ако имаш импулс и не знаеш, как ла го използуваш, извикай един стар човйк да го имя^лси-раш. Младата мома, пълно с импулс, е недоволна, че не дойде никой млад човйк да й свири. Тя нима ухо, не може той да й свири. Музнкантът свири само на оня, който Яма ухо и може да слуша и да възприема.
234
Такъв е законът. Ако ся добър, доброто е за тебе; вко си умеи, разумността е за тебе; ако си истинолюбив, истината е за тебе; ако си любещ, животът е за тебе; ако обнчаш мъдростта, знанието е за тебе.
„Блажени нкщйтй духом." -– Защо са блажени? – Защото е тяхно Царството небесно. Сега и на влс казвам: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Виге държите доброто в хамбара ся, чакате благоприятни времена да го проявите, й това не е лошо, но по-добрв е да извадите и най-малки* т семенца от хамбара си и да ги посеете на нивата. Може да ги посадите на видно миете, а може и на някое незабелязано място – важно е да ги посадите, да им дадете жи-вот. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не комогиеш на ранения на бойното поле, кога ще му по-могнеш? Трябва ли да чака той с часове ш дш», за да му се помогне? Всеки има нужда от нищо в дадения момент. Дайте ход на Божественото в себе си, то да се прояви. То е девата в човека, а външният човек е слугата или слугинята я. Като срещнеш никой човек, кажи му." Твоят гесподар е много добър, поздрави го. Ако срещнеш жена, кажи н: Твоята господарка е много добра, нездрави я. Вие сте обезценили Божественото в себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате, Чоайшкото остарява, а Божественото – никога. И в младия,
255
и в стария, Божественото е всякога младо. Човйшкият свяг започва с младостта, а свершва с етаростта. Божествепият свйт започва с младостта и върви към вечио
подмладявай. Подмладяването е Вожеетвея импулс, който води към усъвершенствуване. Казано е: „Бъдете съвершени, както е съвер-шеа Отец врш небесни," Бъдете добри, както е добър Отец ваш небесни. Бъдетв любещи, както е лгабещ Отец ваш небесни. Услужоайте на хората, както Бог услужва. Това е най-хубавото, което човек може да направи. Турете надпас на своята градина: Тук има хубавя плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откжене едии кдод.
Защо Бог ни даде очиг? – Да виждаме добре. – Защо ни даде уший? – Да слушаме добре. – Защо ни даде устата? – Да говорим добре. – Защо ни даде носа? –Да възприемаме уханието на цв-втята. – Защо пя даде ръцетК? – Да вершам хубавя работи. -– Защо ни даде краката? – Да ходим в яжтя на доброто. Хиляди блага ви е дал Бог, а вие седите на едно място като инвалиди и очакваха да дойдат с носилки да ви местят от едно място на друго. Желая да • ви видя в хубави градини, при благата, които Бог е дал: ррн чиствт извори и полянки, при ви-соките верхоае. Да вя видя сами до се качвате по плиншшт, не с носилки и автомобили. При това, вс4к« сам да ся услужва, То-
236
ва, което хората правят, и ти можеш да го
направиш. Всеки да си опита еидит, какво може да направи. Малко работи, но каквото направиш, да бъде хубаво. Цигуларьт да свири хубаво. Щивачът да шие добре; обуща-рьт да права хубави обувки; бакаланът да продава добра стока. Всеки в занаята си да бъде добър майстор. Затова Вог ви дая ум и сърце, да изразяваме чрез тях най-хубави неща. Умът т сърцето представят голямо богатство, с което Бог е надарил човека. Голямо съкровище се крие в тях.
Сега всички хора се молят за мир на земята. Ние не сме за този мар. Той ое е действртелен. Сънувате вечер, че ви гоняг мечки, вълци. Като се събудчте сутрииьта, успокоявате се, нищо нт>ма. Това» което ви е плашело на сън, е заблуждение – не е реално. Хората стродат от нереални нещо.
Един цнр минал покрай един бедеи човек, който седЪл на улицата и свирел на цигулка. Като разбрал, какво е положението му, царьт го съжалил и казал на един от миннстрите си да се погрижи за него, да му дадат никаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедният човек взел нарити и започнал никаква гьрговпя. В скоро време той забогагКл. Царьт се заинтересува л от положението на тоя чов%к и псже-лзл да го ввди. Отишъл в дома му и го намЪрил на легло. Запмтал го от какво е болен и колко време лежи. – Три месеца
237
йече, откак съм на легло. Кто вдигах то-повети в магазина, един топ памук падна върху рамото ми ш зебол&х. Цс»рьтъ_се замислил за положението на търговеца, който добавил,* И аз се чудч, какво ми стана. Едно време и камък да паднеше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега един топ памук ме тури на легло.
Казано е в Писанието: аЩе залича греховете им и няма вече да ги помена8. Направете и вие същото. В кумете оня тевтер, в който сге писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръст на стария жи-вот и го изгорете. След това вземете нов гевтер и пишете всеки ден: Диес слън-црто нзгрй много хубаво. Днес аз, жена ми й децата ми се нахранихме отлично – весели и разположени сме. Слава Богу, днес ни дой-че най-голямото благословение. Досега Бог ни е благославял, отсега нататък!» ние ще Го благославяме. Ще сяужим на Господа с нашия ум, с нашето сърце, с нашата ду та и с нашия дух, както Той иска Ще слу-жим на Господа с всичко, което Той ни е дал. Казано е: «Когато ме потърсите с як> бов, с всичкото си сърдсе, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух, ще ме намЪрите." Когато ме търсите с знанието на ума, на сьрдцето, на дутата и на духа, ще ме намерите. Когато мг потърсите с свободата на уца, на сърцего, на душага и па дует, ще ме одмеритв,"
238
Да потърсим Гостеда с любовта, с мъдростта, с истината, и да бъдем всички свободни.
10. Утринно Схово вт Учителя, държано на 19 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.–-ИзгрЪв,