от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Блажени са очите и ушите== „Н вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват" (…)
 
(Блажени са очите и ушите)
Ред 1: Ред 1:
 
==Блажени са очите и ушите==
 
==Блажени са очите и ушите==
  
„Н вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват" (Матея 13:16)
+
„И вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват" (Матея 13:16)  
  
Виждането е процес в природата, който има отношение към външния, към обективния свят. Ние разбираме външния, обективния свят не така, както философите го разбират. Философите го разглеждат в тесен смисъл. Под думата „външен", обекти-вен свят", ние разбираме неизменния, Божествения свят. Каквото е златото за една държава, такова нещо представя обективният свят за нас. Както количеството на златото определя финансовото положение на една държава, така и познаването на външния свят определя умственото развитие на човека.
+
Виждането е процес в природата, който има отношение към външния, към обективния свят. Ние разбираме външния, обективния свят не така, както философите го разбират. Философите го разглеждат в тесен смисъл. Под думата „външен, обективен свят", ние разбираме неизменния, Божествения свят. Каквото е златото за една държава, такова нещо представя обективният свят за нас. Както количеството на златото определя финансовото положение на една държава, така и познаването на външния свят определя умственото развитие на човека.  
  
„Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото чуват". Да гледаш, значи да схващаш външната страна на нещата. Да слушаш, значи да схващаш вътрешната страна на нещата, т. е. техното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае, как да живее. Да живее човек правилно, това е големо изкуство. Тъй както съвременните хора живеят, това не е живот, това е мъчение и труд. Мъчението е животинско състояние. Мъчи се волът, който цел ден оре на нивата. Като свърши работата си, господарят му ще го разпрегне, ще му даде малко сено, и на другия ден пак ще го впрегне на работа. Трудът пък е достояние за обикновения човешки живот. Всеки човек казва: Трябва да се трудя! И наистина, от сутрин до вечер човек се труди, да прехрани жена си, децата си. И за него, както за вола, има остен, закон, който го заставя да се труди. Който не иска да се труди, като обикновен човек, той ще се мъчи. Човек се труди, за да се осигури, да подобри живота си. Той започва да си гради къща. Ако положението му е добро той започва да строи
+
„Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото чуват". Да гледаш, значи да схващаш външната страна на нещата. Да слушаш, значи да схващаш вътрешната страна на нещата, т.е. тяхното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае, как да живее. Да живее човек правилно, това е голямо изкуство. Тъй както съвременните хора живеят, това не е живот, това е мъчение и труд. Мъчението е животинско състояние. Мъчи се волът, който цел ден оре на нивата. Като свърши работата си, господарят му ще го разпрегне, ще му даде малко сено, и на другия ден пак ще го впрегне на работа. Трудът пък е достояние за обикновения човешки живот. Всеки човек казва: Трябва да се трудя! И наистина, от сутрин до вечер човек се труди, да прехрани жена си, децата си. И за него, както за вола, има остен, закон, който го заставя да се труди. Който не иска да се труди, като обикновен човек, той ще се мъчи. Човек се труди, за да се осигури, да подобри живота си. Той започва да си гради къща. Ако положението му е добро той започва да строи втора, трета къща – разширява се материално. След няколко години той вижда, че работите му не вървят добре – наемателите не плащат редовно. Ден след ден той губи. Сметките му не излизат, както той е предвиждал. Турците казват: „Сметките, които човек прави у дома си, и сметките на пазаря не са еднакви". Въпреки това, човек не се отчайва. Току-що е преживял някакъв неуспех, виждате, че отново започва да гради. Няма човек в света, който да не гради. Ако не гради къщи, ще гради параходи, аероплани. Виждате едно малко дете, едва лази по земята, но пренася камъчета, пясък – гради нещо. То ходи из стаята и, като намери нещо, веднага го разкъсва или счупва на части, които туря в устата си да ги опита. По-обективно същество на земята от детето не съществува. Всичко опитва, всичко изучава, а после плаче. Изобщо, трудът показва неразбиране на живота. Мнозина казват, че имат висока идея за Бога. В какво седи височината на тяхната идея? Те живеят в един грешен свят, пълен с болести и недъзи, а при това искат да живеят идеално. Те живеят между търговци, с които имат взимане и даване, а при това искат да не ги лъжат. Невъзможно е човек да живее между лъжци, без да го лъжат. По-скоро човек би се чудил, ако живее между лъжци и не го лъжат, отколкото, като живее между тях, да го лъжат. За лъжеца лъжата е в реда на нещата. Той не може да живее без лъжа. Да лъже човек, това е цяла наука. Тя се простира широко в света, вън и вътре в човека. Човек се лъже не само отвън, но и отвътре, сам себе си лъже. Със слизането на земята още човек започва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му – също, а си въобразява, че ще може някак да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи в живота му. Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. С каквато сила е пуснат един камък, с такава бързина ще падне. С каквато любов се започне една работа, такива ще бъдат и резултатите й. От способностите и усилията, които човек прави, може да се определи, какво ще излезе от него. Една пословица казва: „Денят се познава от сутринта". Значи, отначало още може да се определи, какъв свещеник, какъв учител, какъв лекар, какъв правник или какъв търговец може да излезе от даден човек. Обаче, каквото и да стане, човек все ще заеме известна длъжност, еднакво отговорна и важна. Никоя длъжност в свята не е постоянна. Запример, някоя жена става майка, заема известна длъжност, но временно само. Докато са малки, децата се интересуват от нея, като майка. Щом станат на 21 година, те вече се интересуват повече от нейния произход, отколкото от положението й като майка. Те стават философи и започват да разискват върху разни въпроси, които се отнасят до създаването на свята, до произхода на живота и т. н.
  
184
+
Сега, като изучаваме хората, виждаме, че не само младите, но и възрастните, и старите се интересуват от философски въпроси, за произхода на човека, за създаването на свята. Тези въпроси са разглеждани откак светът съществува, разглеждат се и днес, но въпреки това, хората не са дошли до едно положително заключение. Някои казват, че човек е произлязъл от Бога, но как, и той сам не знае – никакви факти няма на лице: картини няма, образи няма, форми няма. – Какво трябва да прави? – Да вярва. – Вярването не разрешава въпроса. Други казват, че човек е произлязъл от маймуна. Кое от двете твърдения може да се приеме за истинно? Как е възможно човек да е произлязъл от Бога, а да не прилича на Него? Или как е възможно да е произлязъл от маймуна и да не прилича на нея? Маймуната има опашка, а човек няма. Маймуната е космата, а човек има гладко лице. Как е възможно тогава, човек да не прилича на своята майка и на своя баща?
  
втора, трета къща – разширява се материално. След няколко години той вижда, че работите му не вървят добре – наемателите не плащат редовно. Ден след ден той губи. Смътките му не изпизат, както той е предвиждал. Турците казват: „Смъткит, които човек прави у дома си, и смътките на пазаря не са еднакви". Въпреки това, човек не се отчайва. Току-що е преживъл някакъв неуспъх, виждате, че отново започва да гради. Няма човек в света, който да не гради. Ако не гради къщи, ще гради параходи, аероплани. Виждате едно малко дете, едва лази по земята, но принася камъчета, птзсък – гради нещо. То ходи из стаята и, като намъри нещо, веднага го раз-кжева или счупва на части, които туря в устата си да ги опита. По-обективно същество на земята от детето не съществува. Всичко опитва, всичко изучава, а после плаче. Изобщо, трудът показва неразбиране на живота. Мнозина казват, че имат висока идея за Бога. В какво седи височината на техната идея? Тб живеят в един гръшен свят, пълен с болести и неджзи, а при това искат да живеят идеално. Те живеят между търговци, с които имат взимане и даване, а при това искат да не ги лъжат. Невъзможно е човек да живЪе между лъжци, без да го лъжат. По-скоро човек би се чудъл, ако живЪе между лъжци и не го лъжат, отколкото, като живее между тях, да го лъжат. За лъжеца лъжата е в реда на нещата. Той не може да живее без лъжа. Да лъже човек, това е цъла наука. Тя се простира широко в света, вън и вътре в човека. Човек се лъже не само отвън, но и отвътре, сам себе си лъже. С слизането на земята още човек започва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му също, а си въобразява, че ще може някак да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи в живота му. Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбъжен закон. С каквато сила е пуснат един камък, с такава бързина ще падне. С каквато лю-бов се започне една работа, такиза ще бъдат и ре-зултатите й. От способностите и усилията, които човек прави, може да се опредъли, какво ще излъзе от него. Една пословица казва: „Деньт се познава от сутринь-та". Значи, отначало още може да се опредъли, какъвъ
+
Това са въпроси, които и досега представят спор между учените, които изучават нещата нагледно, по техния външен вид. Обаче, да изучава човек нещата нагледно, това още не значи да е проникнал в същината им, да се е домогнал до истината. Човек не може да се произнесе за бъдещето на едно дете само по неговата външна форма. За да се произнесе за бъдещето на детето, той трябва да изучи законите, по които е построено то: да измери големината на главата, на лицето, на цялото му тяло. Това може да се постигне чрез ред математически и геометрически изчисления и измервания. Само при тези данни може да се предскаже, какво ще излезе от едно новородено дете. Ако между мерките на главата, на лицето и на тялото няма известна хармония, от това дете нищо добро не може да се очаква. Когато казваме, че човек е творец на съдбата си, т. може да създаде това, което иска, ние подразбираме, че преди да са се проявили нещата, ние можем да ги създадем в тяхната идеална форма. Проявят ли се веднъж, по никой начин не можем да ги изменим. Запример, агнето по никой начин не може да се откаже от пътя на своята майка и на своя баща. Колкото и да морализира вълкът своето малко, в края на краищата то неотклонно ще върви по пътя на своя баща. Колкото и да го съветва да не яде месо, вълчето няма да се откаже от него. То даже ще се опитва да убеди баща си, че само чрез месната храна ще стане силен, смел вълк. Така са се хранили неговите дади и прадеди, така ще се храни и той. Рече ли да се храни с трева, той ще мине за първокласен глупак. От гледището на вълка, овцата е първокласен глупак, волът – голям бездарник, а човекът – най-немилостивият експлоататор. Защо човек е експлоататор? – Защото не го оставя свободно да взима овце от стадата. Вълкът казва за човека: Чудно нещо никакво благородство, никаква човещина не виждам в човека. На всяка стъпка ме следи, не ми позволява да си хвана една овца. Човекът пък казва за вълка: Жестоко нещо е вълкът. Нищо друго не мисли, освен да напада овцете и да ги души. Какво представя вълкът? В природата вълкът представя символ на известни склонности, присъщи на един изопачен живот. В живота на овцата пък има нещо глупаво. Като не знае какво да прави, тя казва: Сега ще си изработя вълна, да се облека с нея, да осигуря живота си. Тя не подозира даже, че за тази вълна, именно, хората взимат ножици и я стрижат. Това, на което тя е разчитала и разчита, хората го снимат от гърба й и я оставят отново да работи. За да узаконят разбиранията си и своите постъпки, хората казват, че като е създавал света, Бог е подчинил всички животни на човешката воля, той да постъпва с тях, както намира за добре. Наистина, Бог остави животните да служат на хората, но последните трябва да постъпват разумно с тях. Отклони ли се човек от тази Божия наредба, ще го сполетят най-големи нещастия. Въпреки това, човек се отклони от Божиите заповеди, от първичния живот, заради което и до днес носи последствията на това отклоняване. Като се е отклонил от правия път на живота, човек е внесъл злото в себе си.  
  
185
+
Сега, като говоря за злото в човека, вие не трябва да се смущавате. Застанете в положението на слушатели и слушайте само, какво ви се говори. Коя е причината за съществуване на злото? – Неразумността, невежеството в човека са причина за съществуване на злото. Запример, има ли нещо лошо в копането на рудите, в добиване на желязната руда, в обработването й на разни предмети – ножове, саби, брадви? – В това няма нищо лошо. Напротив, по този на-чин се създава работа на хиляди хора. Някой учен прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина в земята има желязна руда. Идват работници, изкопават рудата и я поставят в пещи, да се стопи, да отделят желязото от сгурията. От това желязо правят различни железни изделия. С тези изделия започва голяма търговия. Хората се радват, че имат възможност да печелят. Обаче, по невнимание, детето взима един железен нож да си играе и се натъква на него. Кой е причина за това зло – ножът или детето? – Причината се крие в невежеството, в невниманието на детето, или в непредвидливостта на ония, които са правили ножовете. Ако всеки нож беше поставен в ножница, никакво нещастие нямаше да се случи. Следователно, когато желязото се оформи в нож, последният, сам по себе си, ще причини някакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло. Тя крие в себе си мисълта на своя създател да руши, да убива, да причинява пакости. Понякога създателят на бомбата, без да е мислил зло на човека, може да убие с нея някой учен, който работи с бомбата, изследва направата и състава й. Кой е отговорен за това зло? – Много причини има за съществуване на злото. Тези причини трябва да се изучават.
  
свещеник, какъв учител, какъв лвкар, какъв пра-вник или какъв търговец може да излвзе от даден човек. Обаче, каквото и да стане, човек все ще заеме известна длъжност, еднакво отговорна и важна. Никоя длъжност в свята не е постоянна. Запримвр, нвкоя жена става майка, заема известна длъжност, но временно само. Докато са малки, децата се интересуват от нея, като майка. Щом станат на 21 година, те вече се интересуват повече от нейния произход, отколкото от положението й като майка. Те стават философи и започват да разискват върху разни въпроси, които се отнасят до създаването на свята, до произхода на живота и т. н.
+
„Вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват". С други думи казано: Блажени са очите, които виждат правото отношение, което съществува в света. Блажени са ушите, които слушат и разбират разумното Слово. Божественото изисква от човека и да вижда, и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човек да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновен човек. Съвременните хора страдат, понеже виждат, слушат, и правят това, което не им трябва. Благодарение на това те са усложнили живота си. Вземете, запример, полиците, които хората са създали – едно от великите изобретения на XIX в. Във финансово отношение полицата е едно улеснение за търговците, но едно време хората не си служили с нея. Въпреки това, животът им е бил по-добър. – Защо? – Понеже те не продавали своето бъдеще. Днес хората продават своето бъдеще: взимат пари на заем, дават полица с определен срок, да я изплатят в бъдеще. Българите и досега още плащат полици от миналото си. Едно време те са яли и пили, но сега вече се повдига въпросът за изплащане на дълговете и то в най-кратък срок. Който е измислил полицата, той е имал добро намерение, да улесни хората в материалните им сделки. Наистина, щом се намери в някакво материално затруднение, човек казва: Ще направя един заем, да подобря материалното си положение. – Какво се постига чрез заема? – Освен че нищо не се постига, но човек още повече обърква сметките си.  
  
Сега, като изучаваме хората, виждаме, че не само младите, но и възрастните, и старите се интересуват от философски въпроси, за произхода на човека, за създаването на свята. Твзи въпроси са разглеждани от-как святът съществува, разглеждат се и днес, но въпрвки това, хората не са дошли до едно положително заключение. Нвкои казват, че човек е произлвзъл от Бога, но как, и той сам не знае – никакви факти нвма на лице: картини нвма, образи нвма, форми нвма. – Какво трябва да прави? – Да вврва. – Вврването не разрешава въпроса. Други казват, че човек е произлвзъл от маймуна. Кое от двете твердения може да се приеме за истинно? Как е възможно човек да е произлвзъл от Бога, а да не прилича на Него? Или как е възможно да е произлвзъл от маймуна и да не прилича на нея? Маймуната има опашка, а човек нвма. Маймуната е космата, а човек има гладко лице. Как е възможно тогава, човек да не прилича на своята майка и на своя баща?
+
Следователно, единственото нещо, което човек трябва да се стреми да постигне, това е животът. Човек трябва да преустрои живота си, да го нагоди според законите на разумната природа. За да се домогне до тия закони, той трябва да бъде умен. Природата обича умните хора. С глупавите тя се справя по своему. Като говоря за полиците, това не значи, че не трябва да си служите с тях. Подписвайте полици, но всякога помнете, че те трябва да се изплащат. Знаете ли, какво значи да изплатиш една полица? Много хора са разрушили живота си от изплащане на полици. Някои даже са посягали на живота си. Не е лесно да изплаща човек полици. Когато прави заем, човек трябва да вземе пред вид всички условия, да размисли, ще може ли да изплати дълга си като честен, разумен човек. Ако не можеш да посрещаш задълженията си, не взимай пари на заем. Не туряй на гърба си по-голям товар от този, който можеш да носиш. Хората правят заеми, разширяват се все за сметка на бъдещето. Те мислят, че по някакъв начин щастието ще ги озари, и те ще станат богати. Те мислят, че щастието се крие в богатството. В края на краищата те се убеждават, че богатството и щастието не се придобиват по законите, по които хората живеят. Особени са законите, по които се придобива щастие и богатство. За да бъде богат, човек трябва да бъде добър, умен и честен. Без тези качества човек не може да бъде богат. Богатството е сила, с която малцина могат да се справят. Богатството е потенциална енергия, която в ръцете на разумния човек се превръща на кинетическа. С тия пари той помага на ближните си, защото знае, че те не са негова собственост. В парите е вложен трудът на хиляди поколения. Богатството, с което човек разполага, принадлежи не само на него, но и на съществата, които са живели хиляди години преди него. В богатството на човечеството се крие живота на хиляди животни и растения, както и трудът на милиони хора. Златото, което всеки човек, всеки народ притежава, е равноценно на енергията, която природата е вложила, както в отделния човек, така и във всеки народ.
  
Това са въпроси, които и досега представят спор между учените, които изучават нещата нагледно, по техния външен вид. Обаче, да изучава човек нещата нагледно, това още не значи да е проникнал в същината им, да се е домогнал до истината. Човек не може да се произнесе за бъдещето на едно дете само по неговата външна форма. За да се произнесе за бъдещето на детето, той трябва да изучи законите, по които е построено то: да измври големината на главата, на лицето, на цвлото му тяло. Това може да се постигне чрез ред математически и геометрически
+
Мнозина мислят, че всеки човек може да бъде богат и да разполага с богатството си, както разбира. Не, природата е крайно справедлива. Тя не е разточителна, вследствие на което държи сметките си в голяма изправност. Ако някой иска да направи заем от една от природните банки, природата ще му даде само толкова, колкото му са нужни в дадения момент – ни повече, ни по-малко. Банките на земята дават някога на човека повече, отколкото трябва, а някога по-малко. В това, именно, седи злото. На човека трябва да се дава точно толкова, колкото му е потребно за случая. И той трябва да употреби даденото точно за това, за което му е нужно. Ако ти са дадени пари за къща, къща трябва да си направиш. Ако ти са дадени пари да учиш, трябва да се учиш.
  
186
+
Употребиш ли ги за друго нещо, ще ги платиш със сложна лихва. Не взимай пари на заем, за да се жениш. Ако е въпрос да се жениш, за да научиш нещо, обърни се към разумната природа. Тя разполага с различни методи, чрез които може да учи всички хора. Какво правят хората? – Мома търси момък, тя да го възпитава. Момък търси мома, той да я учи. Обаче, щом мъжът и жената се научат и станат учени хора, веднага ги викат горе, в невидимия свят, да ги назначат на служба. Щом вземат жената на някой мъж, или мъжа на някоя жена, те започват да страдат. Те казват, че животът е пълен със страдания и нещастия, че няма смисъл да се живее и т.н.
  
изчисления и измервания. Само при гбзи данни може да се предскаже, какво ще излъзе от едно новородено дете. Ако между мърките на главата, на лицето и на тълото нвма известна хармония, от това дете нищо добро не може да се очаква. Когато казваме, че човек е творец на съдбата си, т. е. може да създаде това, което иска, ние подразбираме, че преди да са се проявили нвщага, ние можем да ги създадем в тяхната идеална форма. Проявят ли се веднъж, по никой начин не можем да ги измъним.уЗапримър, агнето по никой начин не може да се откаже от пътя на своята майка и на своя баща. Колкото и да морализира вълкът своето малко, в края на краищата то неотклонно ще върви по пътя на своя баща. Колкото и да го съветва да не яде месо, вълчето няма да се откаже от него. То даже ще се опитва да убеди баща си, че само чрез месната храна ще стане силен, смъл вълк. Така са се хранили неговите двди и прадъди, така ще се храни и той. Рече ли да се храни с трева, той ще мине за първокласен глупак. От гледището на вълка, овцата е първокласен глупак, волът – голям бездарник, а човекът – най-немилостивият експлоататор. Защо човек е експлоататор? – Защото не го оставя свободно да взима овце от стадата. Вълкът казва за човека: Чудно нещо никакво благородство, никаква чо-въщина не виждам в човека. На всъка стъпка ме следи, не ми позволява да си хвана една овца. Човекът пък казва за вълка: Жестоко нещо е вълкът. Нищо друго не мисли, освен да напада овиет и да ги души. Какво представя вълкът? – В природата вълкът представя символ на известни склонности, при-същи на един изопачен живот. В живота на овцата пък има нбщо глупаво. Като не знае, какво да прави, тя казва: Сега ще си изработя вълна, да се облька с нея, да осигуря живота си. Тя не подозира даже, че за тази вълна, именно, хората взимат ножици и я стри-жат. Това, на което тя е разчитала и разчита, хората го снимат от гърба й и я оставят отново да работи. За да узаконят разбиранията си и своитб постъпки, хората казват, че като е създавал света, Бог е подчинил всички животни на човешката воля, той да постъпва с гбх, както намира за добре. Наистина, Бог остави животните да служат на хората,
+
Сега, като се намврят в затруднения, хората прибягват до Христовите думи и цитират, какво е казал Христос. С това те искат да кажат, че са християни, че имат известен морал в себе си. Защо са християни? – Защото вярват в Христа. Въпрос е, доколко вярват в Христа. Въпреки всичката им вяра, светът не се оправя. Но и безверието не оправя света. Слушате някой да говори, че вярва в Христа. Той вярва в Христа, но само в онова, което му понася. Значи, той вярва в едно, а не вярва в друго. Емил Зола бил голям фаталист. Когато му предстояло да пише някакъв нов роман, той първо написвал няколко номерирани билети, турял ги в една кутия и, след като ги размесвал добре, изваждал един от тях. По числото на билета той гадаел, добре ли ще бъде посрещнат романът му, или ще претърпи неуспех. Ако числото се оказвало благоприятно за предстоящата му работа, той започвал да пише с вдъхновение. Макар и голям реалист, Емил Зола вярвал в числата, а в много други неща не вярвал.  
  
187
+
Всички религиозни казват, че трябва да се втурва в Бога, но какво нещо е вярата, и те не могат да определят. Наистина, никой не може да даде точно определение за понятието вяра. Да вярва човек абсолютно в Бога без да се съмнява, без да се колебае и да е готов да изпълнява Неговата воля, това е особено състояние, което не се поддава на никакво определение, на никакво описание. Да вярваш в Бога, това значи, да не правиш никакви погрешки. Правиш ли погрешки, твоята вяра не е абсолютна. Кой смъртен човек не прави погрешки? Тъй щото, говорим ли за вярата на обикновените хора, ние наричаме тяхната вяра „вярване". Те не са дошли още до истинската, до абсолютната вяра. Истинската вяра може да се изрази само чрез закона на любовта. Когато съвременните хора разберат любовта като мощна сила, като велик двигател на съзнателния живот, като причина за създаване на живота на хората, като условие за пресъздаване на сегашните закони в обществата и народите, можем да кажем, че те имат възможност да я приложат. Според съвременните закони хората бесят, затварят престъпниците. – Защо? – Защото разбиранията им са такива. Любовта им още не е съвършена. Прави са хората, когато бесят и затварят престъпниците, но те трябва да правят това според законите на природата. Природата дава право на хората да бесят престъпника, но само при условие, да го обесят на въже, плетено от абсолютно праведен човек. Ако се намери такъв човек и той изплете въжето, свободно можете на него да обесите един престъпник. Не срещнете ли такъв човек, нямате право да бесите човека. При първия случай няма да ви държат отговорни, но при втория случай, отговорността ви е неизбежна. Днес хората бесят и убиват престъпниците, без да имат въжета и револвери, изработени от свети, праведни хора, без никаква мисъл за отговорността, която носят. – Не, вие имате право да бесите и убивате хората само с въжета и револвери, изработени от праведници, които не знаят, що е грях и престъпление. Речете ли да бесите и да убивате с въжета и револвери, направени от престъпници, от хора, пълни с грехове, вие ще носите последствията на своите дела. И след всичко това сегашните хора говорят за морал, за култура. Какъв е техният морал? Каква е тяхната култура? Те имат морала и културата на хора, на които очите не са блажени, че гледат и ушите не са блажени, че слушат.
  
но последните трябва да постъпват разумно с твх. Отклони ли се човек от тази Божия наредба, ще го сполетят най-големи нещастия. Въпръки това, човек се отклони от Божиите заповвди, от първичния жи-вот, заради което и до днес носи последствията на това отклоняване. Като се е отклонил от правия път на живота, човек е внесъл злото в себе си.
+
Христос казва: „Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото слушат". Мнозина четат Евангелие, но малцина го разбират. Без да го разбират, всички твърдят, че трябва да вярваме в Христа. Колкото за вярващи в Христа, светът е пълен с такива. Днес има 500 милиона християни: майки, бащи и деца – все вярващи в Христа. Ако Христос се яви днес между своите последователи, те ще Го приемат ли? – Няма да Го приемат. Те няма да Го познаят. Щом не Го познават, те ще си кажат: Ето един самозванец! Те знаят, че Христос е на небето и, ако слезе на земята, слизането Му ще бъде по съвсем друг начин от този, по който се е явил между хората. Едни не искат Христос да дойде на земята още сега, а други искат Христос да дойде още докато са те на земята. Първите не искат Христос да дойде на земята, защото имат да дават; вторите искат още днес да дойде Той на земята, защото имат да взимат. И едните, и другите са на крив път на разбиране. Когато и да дойде Христос на земята, Той нима да се занимава с взиманията и даванията на хората. С взимания и давания може да се занимава обикновеният човек, но не и Христос. Друга задача има Христос на земята. Хората сами трябва да оправят материалните си работи, а за духовните – трябва да се учат от Христа. Идейният живот се различава коренно от материалния.  
  
Сега, като говоря за злото в човека, вие не трябва да се смущавате. Застанете в положението на слушатели и слушайте само, какво ви се говори. Коя е причината за съществуване на злото? – Неразумността, невежеството в човека са причина за съществуване на злото. Запримър, има ли нещо лошо в копането на рудите, в добиване на желвзната руда, в обработването й на разни предмети – ножове, саби, брадви? – В това нвма нищо лошо. Напротив, по този на-чин се създава работа на хиляди хора. Нвкой учен прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина в земята има желвзна руда. Идват работници, изкопават рудата и я поставят в пещи, да се стопи, да отдблят желъзото от сгурията. От това желвзо правят различни желвзни издвлия. С твзи издвлия започва голвма търговия. Хората се радват, че имат възможност да печелят. Обаче, по невнимание, детето взима един желвзен нож да си играе и се натъква на него. Кой е причина за това зло – но-жът или детето? – Причината се крие в невежеството, в невниманието на детето, или в непредвидли-востта на ония, които са правили ножовете. Ако вев-ки нож бвше поставен в ножница, никакво нещастие нвмаше да се случи. Следователно, когато желъзото се оформи в нож, последният, сам по себе си, ще причини нвкакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло. Тя крие в себе си ми-съльта на своя създател да руши, да убива, да причинява пакости. Понякога създательт на бомбата, без да е миелвл зло на човека, може да убие с нея нв-кой учен, който работи с бомбата, изследва направата и състава й. Кой е отговорен за това зло? – Много причини има за съществуване на злото. Твзи причини трябва да се изучават.
+
Сега, аз изнасям тия неща, за да видите, доколко човек се е отклонил от правия път. Щом съзнаете това, вие трябва да работите за изправяне на своя живот. Не е въпрос, да се моли човек по цели дни. Ако искате нещо от разумен човек, достатъчно е един път да му се помолите. Ако трябва да ви даде това, за което се молите, той ще ви го даде изведнъж. Няма защо да му се молите по десет пъти за едно нещо. Трябва ли да се молите на Господа много пъти за едно и също н що? Ако това нещо трябва да ви се даде, достатъчно е един път да се помолите и ще го имате. Не трябва ли да ви се даде, колкото и да се молите, молитвата ви ще остане глас в пустиня. За какво се молят хората най-много? – За пари. В парите се крият някакви условия. Следователно, чрез добрите условия вие искате да улесните живота си. Ако по някакъв начин спечелите пари, вие забравяте, че сте ги искали, за да подобрите живота си с тях, но веднага си купувате къща, която мобелирате добре, и започвате да живеете нашироко: ядете, пиете, веселите се. В края на краищата пак оставате без пари. Парите имат смисъл за човека дотолкова, доколкото могат да подобрят живота му. Разумният човек използва парите си за купуване на книги, да чете от тях онова, което великите хора са писали за подобряване на живота, за придобиване на истинско богатство.  
  
„Вашите очи са блажени, защото гледат, и уши-тб ви, защото чуват". С други думи казано: Блажени
+
Като слушат да говоря така, мнозина казват: Това са отвлечени работи. Ние живеем в реалния свят. Имаме деца, трябва да се грижим за тях.  
  
188
+
— Мислете, без да се грижите и безпокоите. Чувствайте, без да се притеснявате. И Христос мислеше и чувстваше, но възкръсна. Казано е за Него, че кървав пот е излизал от порите му. Това показва, че е преживял голямо сътресение. Не е лесно за човека да мине през такова голямо напрежение. Само велики хора като Христа могат да минават през такива изпитания. Докато е бил на небето, Христос мислел, че лесно се живее на земята. Обаче, като слезе на земята, Той видя, че това не е лесно. Той се намери пред една мъчна задача и каза: „Господи, ако е възможно, да се отмени тази задача". Тук се яви борба в човешкото естество на Христа. Човешкото страда, а не Божественото. То се обърна към Бога с молба да се отмени тази чаша, да му се даде още малко кредит. Като видя, че волята Божия е друга, Божественото начало в Христа надделя и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Ако всеки човек би решил задачите си по този начин, това значи, че е разбрал Бога. Какво чувате днес от устата на съвременните хора? Те казват, че никой не е виждал Бога и не може да Го види. 3адайте този въпрос на младия момък, който се е влюбил в една красива мома и чуйте, какво той ще ви каже. Той ще каже, че в очите на младата мома е видял Бога. Първият поглед, който тя е отправила към него и с който го е пленила, е Божествен поглед - лъч, който е излязъл от Слънцето на живота. Подир този лъч, именно, той тича. И момата, която се е влюбила в младия момък, тича подир Божественото, което за пръв път е видяла да излиза от неговите очи. Така трябва да гледат младите моми и момци на любовта и да я пазят грижливо да не залезе.
  
са очите, които виждат правото отношение, което сж-ществува в свята. Блажени са ушите, които слу-шат и разбират разумното Слово. Божественото изисква от човека и да вижда и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човек да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновен човек. Съвременните хора страдат, понеже виждат, слушат, и правят това, което не им трябва. Благодарение на това те са усложнили живота си. Вземете, запримвр, полиците, които хората са създали – едно от великите изобретения на XIX в. В финансово отношение полицата е едно улеснение за търговците, но едно време хората не си служили с нея. Въпрвки това, животът им е бил по-добър. – Защо? – Понеже те не продавали своето бъдеще. Днес хората продават своето бъдеще: взимат пари на заем, дават полица с опредвлен срок, да я изплатят в бъдеще. Бълга-рите и досега още плащат полици от миналото си. Едно време те сж яли и пили, но сега вече се повдига въпросът за изплащане на дълговете и то в най-кратък срок. Който е измислил полицата, той е имал добро намврение, да улесни хората в мате-риалрите им сдвлки. Наистина, щом се намври в нвкакво материално затруднение, човек казва: Ще направя един заем, да подобря материалното си положение. – Какво се постига чрез заема? – Освен че нищо не се постига, но човек още повече обърква смБТките си;
+
Какво представя любовта? – Нежно цвете, което грижливо трябва да пазите от бури и ветрове, от слана и мраз. – Що е любовта? – Свещената книга, в която Бог е написал и продължава още да пише всичко, което е ставало и става от създаването на света досега. Разумният всеки ден отваря по един лист от тази книга и чете, изучава великите тайни на Битието. Как завършва любовта на съвременните млади? Щом се оженят, те веднага влизат в прозата на живота. Мъжът иска от жена си да му готви добре, да се грижи за къщата, за реда в нея. Тя не е свободна нито един момент да помисли за нещо по-високо от всекидневната си работа. Такова било предназначението й. Да, такова е предназначението й, но не от природата, а от изопачените човешки разбирания. Минават година, две, три, раждат се деца, грижите се увеличават, хармонията между тях се нарушава. Заедно с хармонията, и любовта между мъжа и жената изчезва.
  
Следователно, единственото нвщо, което човек трябва да се* стреми да постигне, това е животът. Човек трябва да преустрои живота си, да го нагоди според фшните на разумната природа. За да се до-могне до тия закони, той трябва да бъде умен. Природата обича умните хора. Сг глупавите. тя се справя по своему. Като говоря за полиците, това не значи, че не трябва да си служите с ттзх. Подписвайте полици, но вевкога помнате, че те трябва да се изплащат. Знаете ли, какво значи да изплатишъ'една полица?" Много хора сж разрушили живота си от изплащане на полици. Нвкои даже сж поевгали на живота си. Не* е лесно да изплаща човек полици. Когато-прави заем,-човек трябва да вземе пред вид всички условия, да
+
Какво представя семейството? – Оркестър. Бащата и майката са диригенти, а децата – музиканти в този оркестър. Когато майката се умори да учи малките музиканти да свирят, тя казва на бащата: Вземи малко този музикант, поноси го на ръце, покажи му, как трябва да свири. Бащата взима детето на ръце, пее, свири му, но то не разбира, продължава да плаче. Най-после бащата го предава пак в ръцете на майката и казва: Не е моя работа да се занимавам с този простак. Това е работа на жената. – Не, мъжът и жената в семейството могат да бъдат щастливи само тогава, когато и двамата взимат участие в възпитанието на детето. Когато взимат участие във възпитанието на близките си, с тях заедно те придобиват известни блага. Всяко добро или зло, което правим на другите, правим го и на себе си. И обратно, всяко добро или зло, което правим на себе си, правим и на другите. Ако онеправдава ближния си и му създава страдания, едновременно той причинява страдания и на себе си. Не мислете, че ако ближният ви страда, вие ще бъдете щастливи. Такъв закон в света не съществува.
  
189
+
При един цар довели двама души да ги съдят. Царят запитал единия от тях: Кажи, какво наказание искаш да ти се наложи? Ще знаеш, обаче, че каквото наказание пожелаеш за себе си, същото ще се наложи и на другаря ти. – Ударете ми тогава 50 тояги. Царят заповядал на слугите си да наложат на първия определеното наказание. Слугите започнали да му удрят 1, 2, 3, 5, 10 тояги. Като дошли до числото 25, подсъдимият казал:Спрете тук! Аз имам другар, на когото трябва да наложите същото наказание. По заповед на царя, слугите ударили и на втория 25 тояги. Какво показва този пример? Оттук виждаме, че човек не може да мине незабелязан от природата. През своите митници, тя не пропуща никого безнаказано. От създаването на света досега не се е срещнал човек, който, след като е престъпил Божиите закони, да е живял щастливо и да е станал гениален. Всеки, който се е повдигнал, който е живял щастливо, той е вървял в съгласие с Божиите закони. Да изпълнява човек Божиите закони, това не значи, да се ограничава. Човек може да бъде слуга, но щом изпълнява Божиите закони, навсякъде ще бъде приет с уважение и почитание. Той може да бъде и цар, но не изпълнява ли великите закони на живота, никой няма да го почита. Положението, което човек заема, и богатството, с което разполага, не могат да го направят истински човек. Колкото злато да пренесе магарето на гърба си, все магаре ще си остане. Аз не употребявам думата „магаре" в лош смисъл. Напротив, аз влагам в магарето добро съдържание. Тази дума е произлязла от думите „маг" и „хахарец". Думата „маг" означава философ, учен човек, а „хахарец" – земя. Значи, някога магарето е било някакъв философ, който е дошъл на земята да разрешава един сериозен въпрос. Като не е могъл да го разреши в положението, в което се намирал, той пожелал да вземе по-долна форма, магарешка, а оттам постепенно да се повдига, докато дойде до онази степен на развитие, че правилно да разрешава мъчните задачи на живота.
  
размисли, ще може ли да изплати дълга си като че-стен, разумен човек. Ако не можеш да посрещаш задълженията си, не взимай пари на заем. Не туряй на гърба си по-голям товар от този, който можеш да носиш. Хората правят заеми, разширяват се все за смътка на бъдещето. Те мислят, че по някакъв начин щастието ще ги озари, и тв- ще станат богати. Те мислят, че щастието се крие в богатството. В края на краищата т се убеждават, че богатството и щастието не се придобиват по законит, по които хората живеят. Особени са законит, по които се придобива щастие и богатство. За да бъде богат, човек трябва да бъде добър, умен и честен. Без тези качества човек не може да бъде богат. Богатството е сила, с която малцина могат да се справят. Богатството е потенциална енергия, която в ръцете на разумния човек се превръща на кинетическа. С тия пари той помага на ближните си, защото знае, че тб не са негова собственост. В парите е вложен трудът на хиляди поколъния. Богатството, с което човек разполага, принадлежи не само на него, но и на съществата, които са живъли хиляди години преди него. В богатството на човечеството се крие живота на хиляди животни и растения, както и трудът на милиони хора. Златото, което всбки човек, всеки народ притежава, е равноценно на енергията, която природата е вложила, както в отдълния човек, така и в всеки народ.
+
Сега, за да изясня мисълта си, ще приведа един пример от романите на един виден европейски писател. Дали този пример е действителен, или не, това е друг въпрос. Според мене, реалността в живота е една възможност. Всяка реалност произтича от една възможност. Значи, между реалността и възможността има известна зависимост. В романа на този писател се описва любовта на един млад поет. Той се влюбил в една млада, красива княгиня, която била много скромна, добродетелна мома. Тя всеки ден отивала сама на пазара, да си купува плодове. Поетът я причаквал на определено място и предлагал да носи покупките й. Тя го поглеждала и му давала кошницата с плодове да я носи до дома й. Като стигал до вратата на нейния дом, той се спирал и предавал кошничката й. Тя бръквала в джоба си и му давала нещо за възнаграждение на неговия труд. Той взимал възнаграждението си, навеждал се, целувал ръката й, внимателно се покланял и си отивал. Така тя му станала редовна клиентка.  
  
Мнозина мислят, че всеки човек може да бъде богат и да разполага с богатството си, както разбира. Не, природата е крайно справедлива. Тя не е разточителна, вследствие на което държи емтзтките си в голяма изправност. Ако някой иска да направи заем от една от природните банки, природата ще му даде само толкова, колкото му са нужни в дадения мо-мент – ни повече, ни по-малко. Банките в на земята дават някога на човека повече, отколкото трябва, а някога по-малко. В това, именно, седи злото. На човека трябва да се дава точно толкова, колкото му е потръбно за случая. И той трябва да употреби даденото точно за това, за което му е нужно. Ако ти са дадени пари за къща, къща трябва да си направиш. Ако ти са дадени пари да учиш, трябва да се учиш.
+
Питам: Какво е придобил този поет, като носел всеки ден кошницата на младата княгиня? – Все е придобил нещо. Парите, които поетът получавал от своята възлюбена, турял в специална кесия, на която много се радвал. Разумно ли е постъпил поетът, като не е изказал любовта си? – Разумно е постъпил. Той имал високо разбиране за любовта, затова не се изказал. Любовта е толкова по-силна, колкото по-дълго време остане неизвестна. Щом се определи, тя губи силата си. При сегашното си развитие, човек не вижда любовта, но само я чувства. Като сила любовта действа само един момент, но влиянието й е продължително. Допре ли се до някакъв предмет, тя изчезва. Моментът, в който любовта се проявява, е кратковременен, като този на светлината, вследствие на което един момент не прилича на друг. Моментът на светлината, при който започнах тази сутрин беседата, отдавна е отлетял. От този момент досега са минали множество моменти, всеки от които е на хиляди километри вече от нас. Светлината, която този момент е при нас, е съвършено различна от нейните предишни и последващи моменти. Отдето и да иде, светлината взима част от своя живот и го отнася със себе си.  
  
190
+
В природата съществува един закон, според който, ако човек не е в съгласие с нейните велики закони, светлината ще се докосне до него, без да може той да възприеме нещо от нея, и ще се върне назад. И след това, той трябва да чака месеци или години, отново да го посети светлината, при същото положение, в което никога се е намирал, да вземе нещо от него и да му даде нещо ново. Който живее правилно, той ще се намира под влиянието на правилната обмена между онова, което е минало, и новото, което всеки момент иде. За да се ползвате от влиянието на светлината, не е нужно да вярвате в нея, но всеки момент да изпитвате нейното въздействие. Това не значи, че човек не трябва да вярва в онова, което хората са опитали и преживели. Ако вярата не разрешава въпросите на живота, безверието още по-малко може да ги разреши.
  
УпотрЪбиш ли ги за друго нещо, ще ги платиш с сложна лихва. Не взимай пари на заем, за да се же-ниш. Ако е въпрос да се жениш, за да научиш н"бщо, обърни се към разумната природа. Тя разполага с различни методи, чрез които може да учи всички хора. Какво правят хората? – Мома търси момък, тя да го възпитава. Момък търси мома, той да я учи. Обаче, щом мъжът и жената се научат и ста-нат учени хора, веднага ги викат горе, в невидимия свят, да ги назначат на служба. Щом вземат жената на някой мъж, или мъжа на някоя жена, т започват да страдат. Те казват, че животът е пълен с страдания и нещастия, че н"вма смисъл да се живЪе и т, н.
+
Съвременните хора страдат, благодарение на безверието. Голяма част от техните нещастия се дължат именно на безверието им. Безверието лишава хората от благата, които живата природа им е определила. Да вярва човек, това влиза в закона на любовта. Вярата определя посоката на движението на любовта. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-сигурно той следва закона на любовта. Когато любовта посети човека, той започва правилно да расте и да се развива. Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният, обаче, винаги се вълнува. Човекът на любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши спокойствието на неговото сърце.  
  
Сега, като се нам-врят в затруднения, хората прибътват до Христовите думи и цитират, какво е казал Христос. С това те искат да кажат, че са християни, че имат известен морал в себе си. Защо са християни? – Защото вярват в Христа. Въпрос е, доколко вярват в Христа. Въпръки всичката им вяра, светът не се оправя. Но и безверието не оправя света. Слушате някой да говори, че вярва в Христа. Той втурва в Христа, но само в онова, което му понася. Значи, той вярва в едно, а не вярва в друго. Емил Зола бил голям фаталист. Когато му предстоело да пише някакъв нов роман, той първо написвал няколко номерирани билети, турял ги в една кутия и, след като ги размъсвал добре, изва-ждал един от тях. По числото на билета той га-даел, добре ли ще бъде посрещнат романа му, или ще претърпи неуспьх. Ако числото се указвало благоприятно за предстоящата му работа, той започвал да пише с вдъхновение. Макар и голям реалист, Емил Зола вярвал в числата, а в много други неща не вярвал.
+
Сега, когато се говори за нещо положително в живота, в мнозина се явява вътрешна реакция. Те започват да противодействат на казаното и се провикват: Докато човек се води по този ум, гладен ще умре. – Прави са тия хора. Докато човек живее без вяра, докато отстъпва от великите Божии закони, той и гладен, и сиромах ще умре. Всички болести в света се дължат, именно, на това вътрешно отклоняване на хората от правия път, от великите закони на Битието. Дали вярват в това или не, дали го съзнават или не, това не е важно. Фактите, обаче, са на лице.  
  
Всички религиозни казват, че трьбва да се втурва в Бога, но какво нещо е вврата, и т не могат да опредълят. Наистина, никой не може да даде точно опредъление за понятието вяра. Да вярва човек абсолютно в Бога, без да се съмнява, без да се колебае и да е готов да изпълнява Неговата воля, това е особено състояние, което не се подава на никакво определение, на никакво описание. Да вврваш в Бога,
+
Сега ние говорим за онази вяра, която от нищо не се разколебава и която пред нищо не отстъпва. Ако вярата на човека не е в състояние да го излекува, тя не е никаква вяра. Какво правят съвременните хора? Щом заболеят, те веднага търсят лекари, и колкото по-богато ги възнаграждават, толкова по-големи резултати очакват. – Не, истинският лекар не лекува с определени такси. Той постъпва като младия поет: колкото и да му дадат като възнаграждение за неговия труд, той е доволен. Кошницата с плодовете на младата княгиня представя болестта на човека. Влюбеният поет пък е лекарят, който се влюбва в болестта и се заема да я носи, да облекчи положението на княгинята. Като я поноси няколко деня наред, болестта ще си отиде. Идеализъм се изисква от сегашните хора. Адвокатът се радва, че станало убийство някъде, защото ще се води дело и той ще се заеме да защищава убиеца. Романистът се радва, че му се представя добър сюжет за написване на нов роман. Свещеникът се радва, че в това престъпление все ще се намери някое от замесените лица да се разкае и да дойде при него да се изповяда.
  
191
+
След всичко това, хората говорят, че светът трябва да се оправи. Светът ще се оправи, само когато хората дойдат до положението на влюбения поет, да носят кошницата на младата княгиня, без да очакват нещо от нея. И адвокатът, и лекарят, и свещеникът трябва да носят тази кошница и, каквото княгинята им даде, да бъдат благодарни. – Ама аз съм свършил университет, трябва да определя цената си. – В природата няма никакви определени цени. Невъзможно е човек сам да определи цена за работата, която е свършил. Колкото и да се плати на човека за труда, за работата, която той е свършил, все пак ще остане неоценен. Ако светията копае лозе, то ще даде десет пъти повече грозде, отколкото, ако грешник го е копал. Каква надница ще платите на светията за работата му? Значи, ако на грешника се определи надница от 50 лева, на светията трябва да се плати десет пъти повече. Дойде ли до плащане на труда, и от работника, и от господаря се иска съзнание, благородство: работникът да е доволен и на най-малкото, което му дават, а господарят да се стреми винаги да плаща повече, отколкото е определено за даден труд.
  
това значи, да не правиш никакви погрешки. Пра-виш ли погрвшки, твоята вяра не е абсолютна. Кой смъртен човек не прави погрешки? Тъй щото, го-ворим ли за вярата на обикновените хора, ние наричаме техната вяра „вярване". Те не са дошли още до истинската, до абсолютната вяра. Истинската вяра може да се изрази само чрез закона на любовта. Когато съвременните хора разберат любовта като мощна сила, като велик двигател на съзнателния живот, като причина за създаване на живота на хората, като условие за пресъздаване на сегашните закони в обществата и народит, можем да кажем, че т-б имат възможност да я приложат. Според съвременните закони хората бесят, затварят престъпницит. – Защо? – Защото разбиранията им са такива. Любовта им още не е съвършена. Прави са хората, когато бесят и затварят престъпницит, но т-б трябва да правят това според законите на природата. Природата дава право на хората да бесят престъпника, но само при условие, да го обесят на вжже, плетено от абсолютно праведен човбк. Ако се намъри такъв човбк, и той изплете вжжето, свободно можете на него да обесите един престъпник. Не срещнете ли такъв човек, нямате право да бесите човека. При първия случай няма да ви държат отговорни, но при втория случай, отговорността ви е неизбъжна. Днес хората бесят и убиват престъпницит, без да имат вжже-та и револвери, изработени от свети, праведни хора, без никаква мисъп за отговорността, която носят. – Не, вие имате право да бесите и убивате хората само с вжжета и револвери, изработени от праведници, които не знаят, що е грях и престъпление. Речете ли да бесите и да убивате с вжжета и револвери, направени от престъпници, от хора, пълни с гръхове, вие ще носите последствията на своите дьла. И след всичко това, сегашните хора говорят за морал, за култура. Какъв е гбхният морал? Каква е техната култура? Тее имат морала и културата на хора, на които очите не са блажени, че гледат, и ушите не са блажени, че слушат.
+
Докато живеят със старите си разбирания, хората неусетно ще се намерят пред старостта и ще започнат да се оплакват, че краката им не държали, че очите им отслабнали и т.н. Като не могат сами да си помогнат те търсят лекари. Достатъчно е малко да заболеят от глава, гърди, стомах, очи, за да се предадат в ръцете на лекарите. Рече ли им някой, че и с вяра могат да се лекуват, те веднага се противопоставят. Да вярва човек в Бога и да уповава на Него, те считат това за заблуждение. Който върви в правия път на живота, той е здрав човек. Дойде ли болестта при него, той я приема приятелски, разговаря се с нея, слага й трапеза, да яде и пие. Като се нахрани и напие добре, той заповядва на слугите си да я вържат здраво и изнесат далеч някъде в гората, там да я развържат и освободят. Ако човек сам не може да се справи с болестите и с мъчнотиите, никой друг не може да му помогне. Затова е казано: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".  
  
Христос казва: „Блажени са очит, защото гледат, и ушит, защото слушат". Мнозина четат Евангелие, но малцина го разбират. Без да го разбират,
+
В едно старо еврейско предание се говори за любовта на Соломон към овчарката. Там се разправя, че той не очаквал на другите да му помогнат да я види, но сам отивал при нея, дегизиран, да вземе от млякото, което тя издоявала от овцете си. Когато успявал да вземе от млякото на нейните овце и да се разговори с нея, той се връщал дома си разположен и написвал нещо хубаво. Неговата книга „Песен на песните" е написана под влияние на любовта му към тази овчарка.
  
192
+
Питам: Колко от съвременните хора са готови да отидат дегизирани при възлюбената си и с часове да чакат да я видят, да й кажат една дума, без да й се открият? Ще кажете, че сте заети, че имате много работа. Съвременните хора, учени, писатели, поети, приличат на млада мома, която с часове седи пред огледалото и прави веждите си черни, а страните и устните си – червени. Ако се случи да тури повече боя, отколкото трябва, тя взима част от боята и размазва останалата. Така постъпва и поетът, и писателят. Като напише нещо, което не му харесва, той го заличава и отново започва да пише. Докато сам не хареса това, което е написал, той все го заличава. Поетът, писателят, ученият трябва да пише и да говори истината. Хората не трябва да се залъгват. Искаш ли да кажеш мнението си за някой човек, кажи му направо, без обиколки. Кажи му: Приятелю, ти си добър човек, но обичаш да послъгваш. Или: Приятелю, сладко говориш, но каквото обещаваш, не изпълняваш. Не е въпрос да унижите човека, но каквото му кажете, да е вярно, и той да вземе мерки, да се изправи. Ако видите, че сте прекалили в думите си, вие трябва да се извините и да кажете, че сте готови да свалите 75% от думите си и да оставите само 25% – чистата истина.
  
всички твердят, че трябва да вярваме в Христа. Колкото за вярващи в Христа, светът е пълен с такива. Днес има 500 милиона християни: майки, бащи и деца – все вярващи в Христа. Ако Христос се яви днес между своите последователи, тъ' ще Го приемат ли? – Н"вма да Го приемат. Те б няма да Го познаят. Щом не Го познават, т ще си кажат: Ето един самозванец! Те знаят, че Христос е на небето и, ако слтззе на земята, слизането Му ще бъде по съв-сем друг начин от този, по който се е явил между хората. Едни не искат Христос да дойде на земята още сега, а други искат Христос да дойде още докато са ттз на земята. Първите не искат Христос да дойде на земята, защото имат да дават; вторите искат още днес да дойде Той на земята, защото имат да взимат. И едните, и другиттч са на крив път на разбиране. Когато и да дойде Христос на земята, Той нима да се занимава с взиманията и даванията на хората. С взимания и давания може да се занимава обикновеният човек, но не и Христос. Друга задача има Христос на земята. Хората сами трябва да оправят материалните си работи, а за духовните – трябва да се учат от Христа. Ицейният живот се различава коренно от материалния.
+
Като ученици на живота, вие се стремите към една велика наука, която наричаме „математика на числата", а при това не сте готови да направите по едно малко добро. Станете ли сутрин от сън, веднага поставете в себе си желанието днес да направите на кого и да е поне едно малко добро. Щом дойдете до математиката на числата, вие трябва да се заемете с изучаване на точките, на отношенията, които съществуват между тях, както и с реалните и въображаеми числа. Запример, при движение на точката в една посока се образува права линия. При движението на две точки в две различни посоки се образува плоскост. При движението на три точки в три различни посоки се образува тяло. Според развитието на съзнанието си някои хора приличат на линия, други – на плоскост, а трети – на тяло. Като срещнете един човек, вие трябва да познаете, линия ли е той, плоскост или тяло. Щом разберете човека, вие ще можете да се нагодите според неговото съзнание, да влезете в положението му и да не го съдите. Трябва ли да съдите охлюва, че се движи само по права линия? Охлюв е той, движи се само напред и назад. Трябва ли да съдите животното, че се движи в плоскост? Съзнанието на животното е ограничено, няма защо да го съдите. Човек, обаче, се движи в три измерения. Ще дойде ден, когато той ще живее съзнателно в четириизмерния свят. Докато дойде до това положение, той трябва да проявява благородството си, да гледа на ближния си като на човек и да се стреми да събуди в него човешкото и Божественото, а не животинското.  
  
Сега, аз изнасям тия н-вща, за да видите, доколко човек се е отклонил от правия път. Щом съзнаете това, вие трябва да работите за изправяне на своя живот. Не е въпрос, да се моли Човек по ц-бли дни. Ако искате н-бщо от разумен човек, достатъчно е един път да му се помолите. Ако трябва да ви даде това, за което се молите, той ще ви го даде из-веднъж. Няма защо да му се молите по десет пъти за едно н-бщо. Трябва ли да се молите на Господа много пъти за едно и също н що? Ако това н%шо трябва да ви се даде, достатъчно е един път да се помолите, и ще го имате. Не трябва ли да ви се даде, колкото и да се молите, молитвата ви ще остане глас в пустиня. За какво се молят хората най-много? – За пари. В парите се крият н-вкакви условия. Следователно, чрез добрите условия вие искате да улесните живота си. Ако по някакъв начин спечелите пари, вие забравяте, че сте ги искали, за да подобрите живота си с т-вх, но веднага си купувате къща, която
+
Христос казва: „Блажени сте, защото гледате и чувате". Има неща, които човек днес вижда и чува. Има неща, които той ще вижда и чува в бъдеще. Когато детето се роди в някой дом, първата работа на майката и на бащата е да измерят правата линия, която то представя от себе си. После, с постепенното му растене и развиване, те трябва да изучават отношенията на точките в неговите прави линии, в неговите плоскости и в самото тяло, което то носи. Като правят тия измервания, те ще видят, че човек представя великата вселена, великия козмос, изнесен на физическия свят в миниатюр. Къде е човекът, ако вие не виждате правилното, хармонично съчетание между неговите линии, плоскости и тела? Къде е човекът, ако не виждате функциите, които изпълняват линиите, плоскостите и телата в него? Бъдещето разкрива пред човека онази наука, посредством която той може да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Много хора са родени талантливи, но като не са знаели, как да развиват дарбите си, останали са обикновени, посредствени хора. Всяка дарба е зародиш, семка в душата на човека, за развиването на която са нужни специални условия. Развитието на дарбите не е механически, но съзнателен, разумен процес. Дарбите и способностите на човека са живи сили, за развитието на които е нужна съзнателна работа.
  
193
+
„Блажени са очите, които виждат, и ушите, които чуват". Ако чрез очите си ние не виждаме реалността на нещата, и ако чрез ушите си не схващаме разумността, къде остава човекът? Да виждаме реалността на нещата и да схващаме тяхната разумност, това е възможното, към което човек трябва да се стреми. Вън от това, човек се забавлява само. Невъзможните неща, с които човек понякога се занимава, са забавления, а възможните неща са реалности. Реалността на нещата, обаче, не седи в тяхната външност. Добре е яденето да има ред приправки, да има красив външен изглед, но това не определя неговата доброкачественост. Яденето се определя, не само от своите външни качества, но и от своето вътрешно съдържание. Всяка дарба, всяка способност в човека се определя, не само от нейните външни прояви, но и от ония скрити сили в нея, които постепенно се развиват, докато един ден се проявят, като цъфнал цвят, във всичката си красота и величие.
  
мобелирате добре, и започвате да жив%ете на широко: ядете, пиете, веселите се. В края на краищата пак оставате без пари. Парите имат смисъл за човека дотолкова, доколкото могат да подобрят живота му. Разумният чов к използува парите си за купуване на книги, да чете от тях онова, което великите хора са писали за подобряване на живота, за придобиване на истинско богатство.
+
Днес хората се занимават повече със злото, с отрицателното в света, а по-малко с доброто. Те трябва да излязат от областта на злото, от мътния извор, в който са попаднали и да влязат в Божествения извор, да разберат, защо са дошли на земята и какво е тяхното предназначение. Като стане от сън човек трябва да знае, какво му предстои да извърши през деня. На утрешния ден пак трябва да знае, какво му предстои да работи. Няма ли човек пред вид, какво днес трябва да извърши, неговият живот няма смисъл. Ако отсега нататък хората търсят приятелите си, ако отсега нататък определят, с какво да се занимават, техният живот е свършен. Човек слиза на земята със строго определена задача, която трябва да реши. За да реши задачата си правилно, човек трябва да държи в ума си нови, прогресивни мисли. Ще кажете, че за да изпълни своето предназначение, човек се нуждае от вяра. – Ако вярата на човека обединява всички хора, като дава свобода, простор на техните действия, тази вяра има смисъл. Иначе, тя е безпредметна. Свобода е нужна на човека, за да разбере истината. Вън от свободата, истината е неразбрана. Дайте на човека разумна свобода – да мисли, да чувства и да действа правилно, и го оставете. При това положение, той сам ще дойде до истината и ще се освободи от всички ограничения, от всички заблуждения и несгоди. За да се домогне до истината, човек трябва да търси обществото на добри, на свети, на талантливи и на гениални хора.  
  
Като слушат да говоря така, мнозина казват: Това са отялъчени работи. Ние живеем в реалния свят. Имаме деца, трябва да се грижим за гЬх.
+
Казват, че гениалните хора били малко смахнати, че „дъската им хлопала". – Не, при днешните условия на живота, геният представя една завършена форма. Светията представя друга завършена форма. Учителят – трета завършена форма.Поставени на стъпалата на човешкото развитие, Учителят заема най-високото стъпало. После иде светията, а след него – геният. Забелязано е, че на всеки сто години се раждат по два гения и по един светия, а на всеки две хиляди години – по един велик Учител. Геният, светията и Учителят са хора, които слизат от възвишения свят, дето владее висок морал, висш порядък. Ето защо, за да се развива правилно, обикновеният човек трябва да се стреми към гения, към светията и към Учителя. Който не носи в себе си зародиша на гения, на светията или на Учителя, той не може да бъде като тях. Младото поколение трябва да се поощрява от добродетелите на великите хора и да се стреми да ги подражава. И старият трябва да подражава на великите хора и да се стреми към тях. Ако старият мисли, че е остарял и не може да се подмлади, неговата старост не е на място. На санскритски език думата „стар" означава мъдрец, разумен човек. Следователно, ако със своята мъдрост, старият не вярва, че може да се подмлади, той не е истински стар. Младите вярват, че ще остареят, и остаряват. Обаче, като остареят, те не вярват, че ще се подмладят, вследствие на което спират в развитието си. Старият трябва да вярва, че може да се подмлади, да стане гениален човек, да приеме Духа Христов в себе си, да възкръсне. – Кога може да стане това? – Когато очите ви виждат и ушите ви слушат. Човек може да придобие всичко, което душата му желае, когато всеки момент той вижда света пред себе си такъв, какъвто първоначално Бог го е създал, а не такъв, какъвто хората го описват в книгите си. Човек може да постигне желанията и копнежите на своята душа, ако всеки ден вижда Онзи Бог, Който живее в цялата вселена, и навсякъде чува Неговия глас.  
  
— Мислете, без да се грижите и безпокоите. Чувствувайте, без да се притъснявате. И Христос мислЪше и чувствуваше, но възкръсна. Казано е за Него, че кървав пот е излизал от порите му. Това показва, че е преживъл голямо сътресение. Не е лесно за човека да мине през такова голямо напрежение. Само велики хора, като Христа, могат да минават през такива изпитания. Докато е бил на небето, Христос мислъл, че лесно се живее на земята. Обаче, като слъзе на земята, Той вид, че това не е лесно. Той се на-мъри пред една мъчна задача и каза: „Господи, ако е възможно, да се отмени тази задача". Тук се яви борба в човешкото естество на Христа. Човешкото страда, а не Божественото. То се обърна към Бога с молба да се отмбни тази чаша, да му се даде още малко кредит. Като вид, че волята Божия е друга, Божественото начало в Христа наддел,и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Ако всеки човек би решил задачите си по този начин, това значи, че е разбрал Бога. Какво чувате днес от устата на съвременните хора? Те казват, че никой не е виждал Бога и не може да Го види. 3а-дайте този въпрос на младия момък, който се е влюбил в една красива мома, и чуйте, какво той ще ви каже. Той ще каже, че в очите на младата мома е видъл Бога. Първият поглеп, който тя е отправила към него и с който го е пленила, е Божествен погледъ
+
„Блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото чуват". Блажен си ти, който виждаш това, което великата природа разкрива пред тебе! Блажен си ти, който чуваш това, което великата природа ти говори!
+
— лъч, който е излъзъл от Слънцето на живота. Подир този лъч, именно, той тича. И момата, която се е влюбила в младия момък, тича подир Божественото, което за пръв път е видъ\па да излиза от неговите очи. Така трябва да гледат младите моми и
+
+
194
+
  
момци на любовта и да я пазят грижливо да не залезе.
+
9. Беседа от Учителя, държана на 27 октомври, 1929 г. София. – Изгрев.
 
+
Какво представя любовта? – Нъжно цвъте, което грижливо трябва да пазите от бури и ветрове, от слана и мраз. – Що е любовта? – Свещената книга, в която Бог е написал и продължава още да пише всичко, което е ставало и става от създаването на света досега. Разумният всеки ден отваря по един лист от тази книга и чете, изучава великите тайни на Битието. Как завършва любовта на съвременните млади? Щом се оженят, т веднага влизат в прозата на живота. Мъжът иска от жена си да му готви добре, да се грижи за къщата, за реда в нея. Тя не е свободна нито един момент, да помисли за нещо по-високо от всъкидневната си раобта. Такова било предназначението й. Да, такова е предназначението й, но не от природата, а от изопачените чо-въшки разбирания. Минават година, две, три, раждат се деца, грижите се увеличават, хармонията между тях се нарушава. Заедно с хармонията, и любовта между мъжа и жената изчезва.
+
 
+
Какво представя семейството? – Оркестър. Бащата и майката са диригенти, а децата – музиканти в този оркестър. Когато майката се умори да учи малките музиканти да свирят, тя казва на бащата: Вземи малко този музикант, поноси го на ръце, покажи му, как трябва да свири. Бащата взима детето на ръце, пее, свири му, но то не разбира, продължава да плаче. Най-после бащата го предава пак в ръцете на майката и казва: Не е моя работа да се занима-вам с този простак. Това е работа на жената. – Не, мъжът и жената в семейството могат да бъдат щастливи само тогава, когато и двамата взимат участие в възпитанието на детето. Когато взимат участие в възпитанието на близките си, с тях заедно т при-добиват известни блага. 'Всяко добро или зло, което правим на другит, правим го и на себе си. И обратно, всяко добро или зло, което правим на себе си, правим и на другит. Ако онеправдава ближния си и му създава страдания, едновременно той причинява страдания и на себе си. Не мислете, че ако ближният ви страда, вие ще бъдете щастливи. Такъв закон в света не съществува.
+
 
+
195
+
 
+
При един цар довели двама души да ги съдят. Царят запитал единия от тях: Кажи, какво наказание искаш да ти се наложи? Ще знаеш, обаче, че каквото наказание пожелаеш за себе си, същото ще се наложи и на другаря ти. – Ударете ми тогава 50 тояги. Царят заповъдал на слугите си да наложат на първия определеното наказание. Слугите започнали да му удрят 1, 2, 3, 5, 10 тояги. Като дошли до числото 25, подсъдимият казал:Спрете тук! Аз имам другар, на когото трябва да наложите същото наказание. По заповъд на царя, слугите ударили и на втория 25 тояги. Какво показва този пример? Оттук виждаме, че човек не може да мине незабелязан от природата. През своите митници, тя не пропуща никого безнаказано. От създаването на света досега не се е срещнал човек, който, след като е пре-стъпил Божиите закони, да е живъл щастливо и да е станал гениален. Всеки, който се е повдигнал, който е живъл щастливо, той е вервъл в съгласие с Божиите закони. Да изпълнява човек Божиите закони, това не значи, да се ограничава. Човек може да бъде слуга, но щом изпълнява Божиите закони, навсвкъде ще бъде приет с уважение и почитание. Той може да бъде и цар, но не изпълнява ли великите закони на живота, никой нвма да го почита. Положението, което човек заема, и богатството, с което разполага, не могат да го направят истински човек. Колкото злато да пренесе магарето на гърба си, все магаре ще си остане. Аз не употрвбя-вам думата „магаре" в лош смисъл. Напротив, аз влагам в магарето добро съдържание. Тази дума е произлвзла от думите „маг" и „хахарец". Думата „маг" означава философ, учен човек, а „хахарец" – земя. Значи, нвкога магарето е било някакъв философ, който е дошъл на земята да разрешава един сериозен въпрос. Като не е могъл да го разреши в положението, в което се намирал, той пожелал да вземе по-долна форма, магарешка, а оттам постепенно да се повдига, докато дойде до онази степен на развитие, че правилно да разрешава мъчните задачи на живота.
+
 
+
Сега, за да изясня мисълта си, ще приведа един пример от романите на един виден европейски
+
 
+
196
+
 
+
писател. Дали този примвр е деиствителен, или не, това е друг въпрос. Според мене, реалностьга в живота е една възможност. Всъка реалност произтича от една възможност. Значи, между реалността и възможността има известна зависимост. В романа на този писател се описва любовта на един млад поет. Той се влюбил в една млада, красива княгиня, която била много скромна, добродетелна мома. Тя всвки ден отивала сама на пазара, да си купува плодове. Поетът я причаквал на определено място и предла-гал да носи покупките й. Тя го поглеждала и му давала кошницата с плодове да я носи до дома й. Като стигал до вратата на нейния дом, той се спирал и предавал кошничката й. Тя бръквала в джоба си и му давала нвщо за възнаграждение на неговия труд. Той взимал възнаграждението си, навеждал се, цв-лувал ръката й, внимателно се покланял и си оти-вал. Така тя му станала редовна клиентка.
+
 
+
Питам: Какво е придобил този поет, като но-сбл всбки ден кошницата на младата княгиня? – Все е придобил нвщо. Парите, които поетът получавал от своята възлюбена, турял в специална кесия, на която много се радвал. Разумно ли е постъпил поетът, като не е изказал любовта си? – Разумно е постъпил. Той имал високо разбиране за любовта, затова не се изказал. ;Любааьта е толкова по-силна, колкото по-дълго време остане неизвестна. ЩомтГ се определи, тя губи силата си. При сегашното си развитие, човек не вижда любовта, но само я чувствува. Като сила, любовта действува само един момент, но влиянието й е продължително. Допре ли се до нвка-къв предмет, тя изчезва. Моментът, в който любовта се проявява, е кратковременен, като този на святлината, вследствие на което един момент не прилича на друг. Моментът на святлината, при който започнах тази сутрин беседата, отдавна е отлетял. От този момент досега са минали множество моменти, всбки от които е на хиляди километри вече от нас. Светлината, която този момент е при нас, е съвършено различна от нейните предишни и последващи моменти. Отдето и да иде, светлината взима част от своя живот и го отнася с себе си.
+
 
+
В природата съществува един закон, споредъ
+
 
+
197
+
 
+
който, ако човек не е в съгласие с нейните велики закони, светлината ще се докосне до него, без да може той да възприеме н-бщо от нея, и ще се верне назад. И след това, той трябва да чака месеци или години, отново да го посети светлината, при същото положение, в което никога се е намирал, да вземе нещо от него и да му даде нещо ново. Който живее правилно, той ще се намира под влиянието на правилната обмена между онова, което е минало, и новото, което всеки момент иде. За да се ползувате от влиянието на светлината, не е нужно да вярвате в нея, но всеки момент да изпитвате нейното въздействие. Това не значи, че човек не трябва да вярва в онова, което хората са опитали и преживели. Ако вярата не разрешава въпросите на живота, безверието още по-малко може да ги разреши.
+
 
+
Съвременните хора страдат, благодарение на безверието. Голема част от техните нещастия се дъл-жат, именно, на безверието им. Безверието лишава хората от благата, които живата природа им е определила. Да вярва човек, това влиза в закона на лю-бовьта. Вярата определя посоката на движението на любовта. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-сигурно той следва закона на любовта. Когато любовта посети човека, той започва правилно да расте и да се развива. Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният, обаче, винаги се вълнува. Човекът на любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши спокойствието на неговото сърце.
+
 
+
Сега, когато се говори за нещо положително в живота, в мнозина се явява вътрешна реакция. Те започват да противодействуват на казаното и се провикват: Докато човек се води по този ум, гла-ден ще умре. – Прави са тия хора. Докато човек живее без вяра, докато отстъпва от великите Божии закони, той и гладен, и сиромах ще умре. Всички болести в света се дължат, именно, на това вътреш-но отклоняване на хората от правия път, от вели-
+
 
+
198
+
 
+
ките закони на Битието. Дали вярват в това или не, дали го съзнават или не, това не е важно. Фактите, обаче, са на лице.
+
 
+
Сега ние говорим за онази вяра, която от нищо не се разколебава и която пред нищо не отстъпва. Лко вярата на човека не е в състояние да го излекува, тя не е никаква ввра. Какво правят съвремен-ниттз хора? Щом заболЕят, т веднага тьрсят лекари, и колкото по-богато ги възнаграждават, толкова по-големи резултати очакват. – Не, истинският лекар не лекува с определени такси. Той постъпва като младия поет: колкото и да му дадат като възнаграждение за неговия труд, той е доволен. Кошницата с плодовете на младата княгиня представя болестта на човека. Влюбеният поет пък е лЪка-рьт, който се влюбва в болестта и се заема да я носи, да облекчи положението на княгинята. Като я поноси няколко деня наред, болестта ще си отиде. Идеализъм се изисква от сегашните хора. Ддвока-тът се радва, че станало убийство някъде, защото ще се води дело, и той ще се заеме да защищава убиеца. Романистът се радва, че му се представя до-бър сюжет за написване на нов роман. Свеще-никът се радва, че в това престъпление все ще се нам-ври нЬкое от замЪсените лица да се разкае и да дойде при него да се изповъда.
+
 
+
След всичко това, хората говорят, че светът тр-Ьбва да се оправи. Светът ще се оправи, само когато хората дойдат до положението на влюбения поет, да носят кошницата на младата княгиня, без да очакват нещо от нея. И адвокатът, и л-вкарьт, и свещеникът трябва да носят тази кошница и, каквото княгинята им даде, да бъдат благодарни. – Ама аз съм свършил университет, трябва да опре-дъля цената си. – В природата няма никакви определени цени. Невъзможно е човек сам да определи цена за работата, която е свършил. Колкото и да се плати на човека за труда, за работата, която той е свършил, все пак ще остане неоценен. Ако светията копае лозе, то ще даде десет пъти повече грозде, отколкото, ако грЪшник го е копал. Каква надница ще платите на светията за работата му? Значи, ако на гръш-ника се определи надница от 50 лева, на светията
+
 
+
199
+
 
+
тр-Ьбва да се плати десет пъти повече. Дойде ли до плащане на труда, и от работника, и от господаря се иска съзнание, благородство: работникът да е до-волен и на най-малкото, което му дават, а господа-рят да се стреми винаги да плаща повече, отколкото е определено за даден труд.
+
 
+
Докато живЕят с старите си разбирания, хората неусетно ще се намврят пред старостта и ще за-почнат да се оплакват, че краката им не държали, че очите им отслабнали и т. н. Като не могат сами да си помогнат те търсят лъкари. Достатъчно е малко да заболеят от глава, гърди, стомах, очи, за да се пре-дадат в ръцете на лъкарит. Рече ли им някой, че и с вяра могат да се лъкуват, те веднага се противопоставяте Да вярва човек в Бога и да уповава на Него, те считат това за заблуждение. Който върви в правия път на живота, той е здрав човек. Дойде ли болестта при него, той я приема приятелски, разговаря се с нея, слага й трапеза, да яде и пие. Като се нахрани и напие добре, той заповядва на слугите си да я вержат здраво и изнесат далеч някъде в гората, там да я развержат и освободят. Ако човек сам не може да се справи с болестите и с мъчнотиигб, никой друг не може да му помогне. Затова е казано: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".
+
 
+
В едно старо еврейско предание се говори за лю-бовьта на Соломона към овчарката. Там се разправя, че той не очаквал на другите да му помогнат да я види, но сам отивал при нея, дегизиран, да вземе от млъкото, което тя издоявала от овцет си. Когато успъвал да вземе от млъкото на нейните овце и да се разговори с нея, той се връщал дома си разпо-ложен и написвал нещо хубаво^Неговата книга „Песен на пъснит" е написана под влияние на любовта му към тази овчарка.
+
 
+
Питам: Колко от съвременните хора са готови да отидат дегизирани при възлюбената си и с часове да чакат да я видят, да й кажат една дума, без да й се открият? Ще кажете, че сте заети, че имате много работа. Съвременните хора, учени, писатели, поети, приличат на млада мома, която с часове седи пред огледалото и прави веждите си черни, а страни-
+
 
+
200
+
 
+
те и устните си – червени. Ако се случи да тури повече боя, отколкото трябва, тя взима част от боята и размазва останалата. Така постъпва и поетът, и пи-сательт. Като напише нвщо, което не му харесва, той го заличава и отново започва да пише. Докато сам не хареса това, което е написал, той все го заличава. Поетът, писательт, ученият трябва да пише и да говори истината. Хората не трябва да се залътеат. Искаш ли да кажеш мнението си за нвкой човек, кажи му направо, без обиколки. Кажи му: Приятелю, ти си добър човтьк, но обичаш да полътеаш. Или: Приятелю, сладко говориш, но каквото обещаваш, не изпълняваш. Не е въпрос да унижите човека, но каквото му кажете, да е вврно, и той да вземе мврки, да се изправи. Дко видите, че сте прекалили в думите си, вие трябва да се извините и да кажете, че сте готови да свалите 75 % от думите си и да оставите само 25 % – чистата истина.
+
 
+
Като ученици на живота, вие се стремите към една велика наука, която наричаме „математика на числата", а при това не сте готови да направите по едно малко добро. Станете ли сутрин от сън, веднага поставете в себе си желанието днес да направите на кого и да е поне едно малко добро. Щом дойдете до математиката на числата, вие трябва да се заемете с изучаване на точките, на отношенията, които съществуват между твх, както и с реалните и въображаеми числа. Запримвр, при движение на точката в една посока се образува права линия. При движението на две точки в две различни посоки се образува плоскост. При движението на три точки в три резлични посоки се образува тяло. Според развитието на съзнанието си, нвкои хора приличат на линия, други – на плоскост, а трети – на тяло. Като срещнете един човек, вие трябва да познаете, линия ли е той, плоскост или тяло. Щом разберете човека, вие ще можете да се нагодите според неговото съзнание, да влвзете в положението му и да не го съдите.*Трябва ли да съдите охлюва, че се движи само по права линия? Охлюв е той, движи се само напред и назад. .Трябва ли да съдите животното, че се движи в плоскост? Съзнанието на животното е ограничено, нвма защо да го съдите.*Човек, обаче, се движи въ
+
 
+
201
+
 
+
три измврения. Ще дойде ден, когато той ще живве съзнателно в четириизмврния свят. Докато дойде до това положение, той трябва да проявява благородството си, да гледа на ближния си като на човек и да се стреми да събуди в него човешкото и Божественото, а не животинското.
+
 
+
Христос казва: „Блажени сге, защото гледате и чувате". Има нвща, които човек днес вижда и чува. Има нвща, които той ще вижда и чува в бъдеще. Когато детето се роди в нвкой дом, първата работа на майката и на бащата е да измврят правата линия, която то представя от себе си. После, с постепенното му растене и развиване, те трябва да изучават отношенията на точките в неговите прави линии, в него-вите плоскости и в самото тъло, което то носи. Като правят тия измервания, те ще видят, че човек представя великата вселена, великия козмос, изнесен на физическия свят в миниатюр. Къде е човекът, ако вие не виждате правилното, хармонично съчетание между неговите линии, плоскости и тъла? Къде е човекът, ако не виждате функциите, които изпълняват линиите, плоскостите и тялата в него? Бъдещето разкрива пред човека онази наука, посредством която той може да намъри начин за развиване на своите дарби и способности. Много хора са родени талантливи, но като не са знаели, как да развиват дарбите си, останали са обикновени, посредствени хора. Всяка дарба е зародиш, семка в душата на човека, за развиването на която са нужни специални условия.-Развитието на дарбите не е механически, но съзнателен, разумен процес. Дарбите и способностите на човека са живи сили, за развитието на които е нужна съзнателна работа.
+
 
+
„Блажени са очите, които виждат, и ушите, които чуват". Ако чрез очите си ние не виждаме реал-ността на нвшата, и ако чрез ушите си не схващаме разумността, къде остава човекът? Да виждаме ре-алността на нещата и да схващаме твхната разумност, това е възможното, към което човек трябва да се стреми. Вън от това, човек се забавлява само. Не-възможните нвща, с които човек понякога се занимава, са забавления, а възможните нвща са реалности. Реалността на нещата, обаче, не седи в твх-
+
 
+
202
+
 
+
ната външност. Добре е яденето да има ред при-правки, да има красив външен изглед, но това не опредвля неговата доброкачественост. Яденето се опредвля, не само от своите външни качества, но и от своето вътрешно съдържание. Всъка дарба, всъка способност в човека се опредъля, не само от ней-ните външни прояви, но и от ония скрити сили в нея, които постепенно се развиват, докато един ден се проявят, като цъвнал цввт, в всичката си красота и величие.
+
 
+
Днес хората се занимават повече с злото, с отрицателното в свята, а по-малко с доброто. Те трябва да излвзат от областта на злото, от мж-тния извор, в който са попаднали, и да влвзат в Божествения извор, да разберат, защо са дошли на земята и какво е твхното предназначение. Като стане от сън, човек трябва да знае, какво му предстои да извърши през деня. На утрешния ден пак трябва да знае, какво му предстои да работи. Нвма ли човек пред вид, какво днес трябва да извърши, неговият живот нвма смисъл. Ако отсега нататък хората търсят приятелите си, ако отсега нататък опредвлят, с какво да се занимават, твхният живот е свер-шен.; Човек слиза на земята с строго опредвлена задача, която трябва да реши. За да реши задачата си правилно, човек трябва да държи в ума си нови, прогресивни мисли. Ще кажете, че за да изпълни своето предназначение, човек се нуждае от ввра. – Ако вврата на човека обединява всички хора, като дава свобода, простор на твхните действия, тази ввра има смисъл. Иначе, тя е безпредметна. Свобода е нужна на човека, за да разбере истината. Вън от свободата, истината е неразбрана. Дайте на човека разумна свобода – да мисли, да чувствува и да действува правилно, и го оставете. При това положение, той сам ще дойде до истината и ще се освободи от всички ограничения, от всички заблуждения и^несгоди. За да се до-могне до истината, човек трябва да търси обществото на добри, на свети, на талантливи и на гениални хора.
+
 
+
Казват, че гениалните хора били малко смахнати, че „дъската им хлопала". – Не, при днешните условия на живота, геният представя една завършена форма. Светията представя друга завършена форма.
+
 
+
203
+
 
+
Учительт – трета завършена форма.Лоставени на стж-палата на човешкото развитие, Учительт заема най-високото стъпало. После иде светията, а след него – геният. Забелязано е, че на всеки сто години се ра-ждат по два гения и по един светия, а на всвки две хиляди години – по един велик Учител. Геният, светията и Учительт са хора, които слизат от възвишения свят, дето владве висок морал, виеш по-рядьк. Ето защо, за да се развива правилно, обикно-веният човек трябва да се стреми към гения, към светията и към Учителя. Който не носи в себе си зародиша на гения, на светията или на Учителя, той не може да бъде като твх. Младото поколвние трябва да се поощрява от добродетелите на великите хора и да се стреми да ги подражава. И старият трябва да подражава на великите хора и да се стреми към твх. Ако старият мисли, че е остарвл и не може да се подмлади, неговата старост не е на мвсто. На санскритски език думата „стар" означава мъдрец, разумен човек. Следователно, ако с своята мъдрост, старият не вврва, че може да се подмлади, той не е истински стар. Младите вврват, че ще остареят, и остаряват. Обаче, като остарвят, те не вврват, че ще се подмладят, вследствие на което спират в развитието си.'Старият трябва да вврва, че може да се подмлади, да стане гениален човек, да приеме Духа Христов в себе си, да възкръсне. – Кога може да стане това? – Когато очите ви виждат и ушите ви слушат. Човек може да придобие всичко, което душата му желае, когато всвки момент той вижда свята пред себе си такъв, какъвто първоначално Бог го е създал, а не такъв, какъвто хората го описват в книгитвси. Човек може да постигне желанията и копне-жите на своята душа, ако всвки ден вижда Онзи Бог, Който живве в цвлата вселена, и навевкъде чува Неговия глас.
+
 
+
„Блажени са вашите очи, защото виждат, и ва-шите уши, защото чуват". Блажен си ти, който виждаш това, което великата природа разкрива пред тебе! Блажен си ти, който чуваш това, което великата природа ти говори!
+
 
+
9. Беседа от Учителя, държана на 27 октомврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.
+

Версия от 18:51, 13 март 2010

Блажени са очите и ушите

„И вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват" (Матея 13:16)

Виждането е процес в природата, който има отношение към външния, към обективния свят. Ние разбираме външния, обективния свят не така, както философите го разбират. Философите го разглеждат в тесен смисъл. Под думата „външен, обективен свят", ние разбираме неизменния, Божествения свят. Каквото е златото за една държава, такова нещо представя обективният свят за нас. Както количеството на златото определя финансовото положение на една държава, така и познаването на външния свят определя умственото развитие на човека.

„Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото чуват". Да гледаш, значи да схващаш външната страна на нещата. Да слушаш, значи да схващаш вътрешната страна на нещата, т.е. тяхното вътрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за света. А който има истинско понятие за света, той знае, как да живее. Да живее човек правилно, това е голямо изкуство. Тъй както съвременните хора живеят, това не е живот, това е мъчение и труд. Мъчението е животинско състояние. Мъчи се волът, който цел ден оре на нивата. Като свърши работата си, господарят му ще го разпрегне, ще му даде малко сено, и на другия ден пак ще го впрегне на работа. Трудът пък е достояние за обикновения човешки живот. Всеки човек казва: Трябва да се трудя! И наистина, от сутрин до вечер човек се труди, да прехрани жена си, децата си. И за него, както за вола, има остен, закон, който го заставя да се труди. Който не иска да се труди, като обикновен човек, той ще се мъчи. Човек се труди, за да се осигури, да подобри живота си. Той започва да си гради къща. Ако положението му е добро той започва да строи втора, трета къща – разширява се материално. След няколко години той вижда, че работите му не вървят добре – наемателите не плащат редовно. Ден след ден той губи. Сметките му не излизат, както той е предвиждал. Турците казват: „Сметките, които човек прави у дома си, и сметките на пазаря не са еднакви". Въпреки това, човек не се отчайва. Току-що е преживял някакъв неуспех, виждате, че отново започва да гради. Няма човек в света, който да не гради. Ако не гради къщи, ще гради параходи, аероплани. Виждате едно малко дете, едва лази по земята, но пренася камъчета, пясък – гради нещо. То ходи из стаята и, като намери нещо, веднага го разкъсва или счупва на части, които туря в устата си да ги опита. По-обективно същество на земята от детето не съществува. Всичко опитва, всичко изучава, а после плаче. Изобщо, трудът показва неразбиране на живота. Мнозина казват, че имат висока идея за Бога. В какво седи височината на тяхната идея? Те живеят в един грешен свят, пълен с болести и недъзи, а при това искат да живеят идеално. Те живеят между търговци, с които имат взимане и даване, а при това искат да не ги лъжат. Невъзможно е човек да живее между лъжци, без да го лъжат. По-скоро човек би се чудил, ако живее между лъжци и не го лъжат, отколкото, като живее между тях, да го лъжат. За лъжеца лъжата е в реда на нещата. Той не може да живее без лъжа. Да лъже човек, това е цяла наука. Тя се простира широко в света, вън и вътре в човека. Човек се лъже не само отвън, но и отвътре, сам себе си лъже. Със слизането на земята още човек започва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му – също, а си въобразява, че ще може някак да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи в живота му. Каквито са бащата и майката, такова ще бъде и детето им. Това е неизбежен закон. С каквато сила е пуснат един камък, с такава бързина ще падне. С каквато любов се започне една работа, такива ще бъдат и резултатите й. От способностите и усилията, които човек прави, може да се определи, какво ще излезе от него. Една пословица казва: „Денят се познава от сутринта". Значи, отначало още може да се определи, какъв свещеник, какъв учител, какъв лекар, какъв правник или какъв търговец може да излезе от даден човек. Обаче, каквото и да стане, човек все ще заеме известна длъжност, еднакво отговорна и важна. Никоя длъжност в свята не е постоянна. Запример, някоя жена става майка, заема известна длъжност, но временно само. Докато са малки, децата се интересуват от нея, като майка. Щом станат на 21 година, те вече се интересуват повече от нейния произход, отколкото от положението й като майка. Те стават философи и започват да разискват върху разни въпроси, които се отнасят до създаването на свята, до произхода на живота и т. н.

Сега, като изучаваме хората, виждаме, че не само младите, но и възрастните, и старите се интересуват от философски въпроси, за произхода на човека, за създаването на свята. Тези въпроси са разглеждани откак светът съществува, разглеждат се и днес, но въпреки това, хората не са дошли до едно положително заключение. Някои казват, че човек е произлязъл от Бога, но как, и той сам не знае – никакви факти няма на лице: картини няма, образи няма, форми няма. – Какво трябва да прави? – Да вярва. – Вярването не разрешава въпроса. Други казват, че човек е произлязъл от маймуна. Кое от двете твърдения може да се приеме за истинно? Как е възможно човек да е произлязъл от Бога, а да не прилича на Него? Или как е възможно да е произлязъл от маймуна и да не прилича на нея? Маймуната има опашка, а човек няма. Маймуната е космата, а човек има гладко лице. Как е възможно тогава, човек да не прилича на своята майка и на своя баща?

Това са въпроси, които и досега представят спор между учените, които изучават нещата нагледно, по техния външен вид. Обаче, да изучава човек нещата нагледно, това още не значи да е проникнал в същината им, да се е домогнал до истината. Човек не може да се произнесе за бъдещето на едно дете само по неговата външна форма. За да се произнесе за бъдещето на детето, той трябва да изучи законите, по които е построено то: да измери големината на главата, на лицето, на цялото му тяло. Това може да се постигне чрез ред математически и геометрически изчисления и измервания. Само при тези данни може да се предскаже, какво ще излезе от едно новородено дете. Ако между мерките на главата, на лицето и на тялото няма известна хармония, от това дете нищо добро не може да се очаква. Когато казваме, че човек е творец на съдбата си, т.е. може да създаде това, което иска, ние подразбираме, че преди да са се проявили нещата, ние можем да ги създадем в тяхната идеална форма. Проявят ли се веднъж, по никой начин не можем да ги изменим. Запример, агнето по никой начин не може да се откаже от пътя на своята майка и на своя баща. Колкото и да морализира вълкът своето малко, в края на краищата то неотклонно ще върви по пътя на своя баща. Колкото и да го съветва да не яде месо, вълчето няма да се откаже от него. То даже ще се опитва да убеди баща си, че само чрез месната храна ще стане силен, смел вълк. Така са се хранили неговите дади и прадеди, така ще се храни и той. Рече ли да се храни с трева, той ще мине за първокласен глупак. От гледището на вълка, овцата е първокласен глупак, волът – голям бездарник, а човекът – най-немилостивият експлоататор. Защо човек е експлоататор? – Защото не го оставя свободно да взима овце от стадата. Вълкът казва за човека: Чудно нещо никакво благородство, никаква човещина не виждам в човека. На всяка стъпка ме следи, не ми позволява да си хвана една овца. Човекът пък казва за вълка: Жестоко нещо е вълкът. Нищо друго не мисли, освен да напада овцете и да ги души. Какво представя вълкът? – В природата вълкът представя символ на известни склонности, присъщи на един изопачен живот. В живота на овцата пък има нещо глупаво. Като не знае какво да прави, тя казва: Сега ще си изработя вълна, да се облека с нея, да осигуря живота си. Тя не подозира даже, че за тази вълна, именно, хората взимат ножици и я стрижат. Това, на което тя е разчитала и разчита, хората го снимат от гърба й и я оставят отново да работи. За да узаконят разбиранията си и своите постъпки, хората казват, че като е създавал света, Бог е подчинил всички животни на човешката воля, той да постъпва с тях, както намира за добре. Наистина, Бог остави животните да служат на хората, но последните трябва да постъпват разумно с тях. Отклони ли се човек от тази Божия наредба, ще го сполетят най-големи нещастия. Въпреки това, човек се отклони от Божиите заповеди, от първичния живот, заради което и до днес носи последствията на това отклоняване. Като се е отклонил от правия път на живота, човек е внесъл злото в себе си.

Сега, като говоря за злото в човека, вие не трябва да се смущавате. Застанете в положението на слушатели и слушайте само, какво ви се говори. Коя е причината за съществуване на злото? – Неразумността, невежеството в човека са причина за съществуване на злото. Запример, има ли нещо лошо в копането на рудите, в добиване на желязната руда, в обработването й на разни предмети – ножове, саби, брадви? – В това няма нищо лошо. Напротив, по този на-чин се създава работа на хиляди хора. Някой учен прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина в земята има желязна руда. Идват работници, изкопават рудата и я поставят в пещи, да се стопи, да отделят желязото от сгурията. От това желязо правят различни железни изделия. С тези изделия започва голяма търговия. Хората се радват, че имат възможност да печелят. Обаче, по невнимание, детето взима един железен нож да си играе и се натъква на него. Кой е причина за това зло – ножът или детето? – Причината се крие в невежеството, в невниманието на детето, или в непредвидливостта на ония, които са правили ножовете. Ако всеки нож беше поставен в ножница, никакво нещастие нямаше да се случи. Следователно, когато желязото се оформи в нож, последният, сам по себе си, ще причини някакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло. Тя крие в себе си мисълта на своя създател да руши, да убива, да причинява пакости. Понякога създателят на бомбата, без да е мислил зло на човека, може да убие с нея някой учен, който работи с бомбата, изследва направата и състава й. Кой е отговорен за това зло? – Много причини има за съществуване на злото. Тези причини трябва да се изучават.

„Вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват". С други думи казано: Блажени са очите, които виждат правото отношение, което съществува в света. Блажени са ушите, които слушат и разбират разумното Слово. Божественото изисква от човека и да вижда, и да слуша само онова, което трябва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човек да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновен човек. Съвременните хора страдат, понеже виждат, слушат, и правят това, което не им трябва. Благодарение на това те са усложнили живота си. Вземете, запример, полиците, които хората са създали – едно от великите изобретения на XIX в. Във финансово отношение полицата е едно улеснение за търговците, но едно време хората не си служили с нея. Въпреки това, животът им е бил по-добър. – Защо? – Понеже те не продавали своето бъдеще. Днес хората продават своето бъдеще: взимат пари на заем, дават полица с определен срок, да я изплатят в бъдеще. Българите и досега още плащат полици от миналото си. Едно време те са яли и пили, но сега вече се повдига въпросът за изплащане на дълговете и то в най-кратък срок. Който е измислил полицата, той е имал добро намерение, да улесни хората в материалните им сделки. Наистина, щом се намери в някакво материално затруднение, човек казва: Ще направя един заем, да подобря материалното си положение. – Какво се постига чрез заема? – Освен че нищо не се постига, но човек още повече обърква сметките си.

Следователно, единственото нещо, което човек трябва да се стреми да постигне, това е животът. Човек трябва да преустрои живота си, да го нагоди според законите на разумната природа. За да се домогне до тия закони, той трябва да бъде умен. Природата обича умните хора. С глупавите тя се справя по своему. Като говоря за полиците, това не значи, че не трябва да си служите с тях. Подписвайте полици, но всякога помнете, че те трябва да се изплащат. Знаете ли, какво значи да изплатиш една полица? Много хора са разрушили живота си от изплащане на полици. Някои даже са посягали на живота си. Не е лесно да изплаща човек полици. Когато прави заем, човек трябва да вземе пред вид всички условия, да размисли, ще може ли да изплати дълга си като честен, разумен човек. Ако не можеш да посрещаш задълженията си, не взимай пари на заем. Не туряй на гърба си по-голям товар от този, който можеш да носиш. Хората правят заеми, разширяват се все за сметка на бъдещето. Те мислят, че по някакъв начин щастието ще ги озари, и те ще станат богати. Те мислят, че щастието се крие в богатството. В края на краищата те се убеждават, че богатството и щастието не се придобиват по законите, по които хората живеят. Особени са законите, по които се придобива щастие и богатство. За да бъде богат, човек трябва да бъде добър, умен и честен. Без тези качества човек не може да бъде богат. Богатството е сила, с която малцина могат да се справят. Богатството е потенциална енергия, която в ръцете на разумния човек се превръща на кинетическа. С тия пари той помага на ближните си, защото знае, че те не са негова собственост. В парите е вложен трудът на хиляди поколения. Богатството, с което човек разполага, принадлежи не само на него, но и на съществата, които са живели хиляди години преди него. В богатството на човечеството се крие живота на хиляди животни и растения, както и трудът на милиони хора. Златото, което всеки човек, всеки народ притежава, е равноценно на енергията, която природата е вложила, както в отделния човек, така и във всеки народ.

Мнозина мислят, че всеки човек може да бъде богат и да разполага с богатството си, както разбира. Не, природата е крайно справедлива. Тя не е разточителна, вследствие на което държи сметките си в голяма изправност. Ако някой иска да направи заем от една от природните банки, природата ще му даде само толкова, колкото му са нужни в дадения момент – ни повече, ни по-малко. Банките на земята дават някога на човека повече, отколкото трябва, а някога по-малко. В това, именно, седи злото. На човека трябва да се дава точно толкова, колкото му е потребно за случая. И той трябва да употреби даденото точно за това, за което му е нужно. Ако ти са дадени пари за къща, къща трябва да си направиш. Ако ти са дадени пари да учиш, трябва да се учиш.

Употребиш ли ги за друго нещо, ще ги платиш със сложна лихва. Не взимай пари на заем, за да се жениш. Ако е въпрос да се жениш, за да научиш нещо, обърни се към разумната природа. Тя разполага с различни методи, чрез които може да учи всички хора. Какво правят хората? – Мома търси момък, тя да го възпитава. Момък търси мома, той да я учи. Обаче, щом мъжът и жената се научат и станат учени хора, веднага ги викат горе, в невидимия свят, да ги назначат на служба. Щом вземат жената на някой мъж, или мъжа на някоя жена, те започват да страдат. Те казват, че животът е пълен със страдания и нещастия, че няма смисъл да се живее и т.н.

Сега, като се намврят в затруднения, хората прибягват до Христовите думи и цитират, какво е казал Христос. С това те искат да кажат, че са християни, че имат известен морал в себе си. Защо са християни? – Защото вярват в Христа. Въпрос е, доколко вярват в Христа. Въпреки всичката им вяра, светът не се оправя. Но и безверието не оправя света. Слушате някой да говори, че вярва в Христа. Той вярва в Христа, но само в онова, което му понася. Значи, той вярва в едно, а не вярва в друго. Емил Зола бил голям фаталист. Когато му предстояло да пише някакъв нов роман, той първо написвал няколко номерирани билети, турял ги в една кутия и, след като ги размесвал добре, изваждал един от тях. По числото на билета той гадаел, добре ли ще бъде посрещнат романът му, или ще претърпи неуспех. Ако числото се оказвало благоприятно за предстоящата му работа, той започвал да пише с вдъхновение. Макар и голям реалист, Емил Зола вярвал в числата, а в много други неща не вярвал.

Всички религиозни казват, че трябва да се втурва в Бога, но какво нещо е вярата, и те не могат да определят. Наистина, никой не може да даде точно определение за понятието вяра. Да вярва човек абсолютно в Бога без да се съмнява, без да се колебае и да е готов да изпълнява Неговата воля, това е особено състояние, което не се поддава на никакво определение, на никакво описание. Да вярваш в Бога, това значи, да не правиш никакви погрешки. Правиш ли погрешки, твоята вяра не е абсолютна. Кой смъртен човек не прави погрешки? Тъй щото, говорим ли за вярата на обикновените хора, ние наричаме тяхната вяра „вярване". Те не са дошли още до истинската, до абсолютната вяра. Истинската вяра може да се изрази само чрез закона на любовта. Когато съвременните хора разберат любовта като мощна сила, като велик двигател на съзнателния живот, като причина за създаване на живота на хората, като условие за пресъздаване на сегашните закони в обществата и народите, можем да кажем, че те имат възможност да я приложат. Според съвременните закони хората бесят, затварят престъпниците. – Защо? – Защото разбиранията им са такива. Любовта им още не е съвършена. Прави са хората, когато бесят и затварят престъпниците, но те трябва да правят това според законите на природата. Природата дава право на хората да бесят престъпника, но само при условие, да го обесят на въже, плетено от абсолютно праведен човек. Ако се намери такъв човек и той изплете въжето, свободно можете на него да обесите един престъпник. Не срещнете ли такъв човек, нямате право да бесите човека. При първия случай няма да ви държат отговорни, но при втория случай, отговорността ви е неизбежна. Днес хората бесят и убиват престъпниците, без да имат въжета и револвери, изработени от свети, праведни хора, без никаква мисъл за отговорността, която носят. – Не, вие имате право да бесите и убивате хората само с въжета и револвери, изработени от праведници, които не знаят, що е грях и престъпление. Речете ли да бесите и да убивате с въжета и револвери, направени от престъпници, от хора, пълни с грехове, вие ще носите последствията на своите дела. И след всичко това сегашните хора говорят за морал, за култура. Какъв е техният морал? Каква е тяхната култура? Те имат морала и културата на хора, на които очите не са блажени, че гледат и ушите не са блажени, че слушат.

Христос казва: „Блажени са очите, защото гледат, и ушите, защото слушат". Мнозина четат Евангелие, но малцина го разбират. Без да го разбират, всички твърдят, че трябва да вярваме в Христа. Колкото за вярващи в Христа, светът е пълен с такива. Днес има 500 милиона християни: майки, бащи и деца – все вярващи в Христа. Ако Христос се яви днес между своите последователи, те ще Го приемат ли? – Няма да Го приемат. Те няма да Го познаят. Щом не Го познават, те ще си кажат: Ето един самозванец! Те знаят, че Христос е на небето и, ако слезе на земята, слизането Му ще бъде по съвсем друг начин от този, по който се е явил между хората. Едни не искат Христос да дойде на земята още сега, а други искат Христос да дойде още докато са те на земята. Първите не искат Христос да дойде на земята, защото имат да дават; вторите искат още днес да дойде Той на земята, защото имат да взимат. И едните, и другите са на крив път на разбиране. Когато и да дойде Христос на земята, Той нима да се занимава с взиманията и даванията на хората. С взимания и давания може да се занимава обикновеният човек, но не и Христос. Друга задача има Христос на земята. Хората сами трябва да оправят материалните си работи, а за духовните – трябва да се учат от Христа. Идейният живот се различава коренно от материалния.

Сега, аз изнасям тия неща, за да видите, доколко човек се е отклонил от правия път. Щом съзнаете това, вие трябва да работите за изправяне на своя живот. Не е въпрос, да се моли човек по цели дни. Ако искате нещо от разумен човек, достатъчно е един път да му се помолите. Ако трябва да ви даде това, за което се молите, той ще ви го даде изведнъж. Няма защо да му се молите по десет пъти за едно нещо. Трябва ли да се молите на Господа много пъти за едно и също н що? Ако това нещо трябва да ви се даде, достатъчно е един път да се помолите и ще го имате. Не трябва ли да ви се даде, колкото и да се молите, молитвата ви ще остане глас в пустиня. За какво се молят хората най-много? – За пари. В парите се крият някакви условия. Следователно, чрез добрите условия вие искате да улесните живота си. Ако по някакъв начин спечелите пари, вие забравяте, че сте ги искали, за да подобрите живота си с тях, но веднага си купувате къща, която мобелирате добре, и започвате да живеете нашироко: ядете, пиете, веселите се. В края на краищата пак оставате без пари. Парите имат смисъл за човека дотолкова, доколкото могат да подобрят живота му. Разумният човек използва парите си за купуване на книги, да чете от тях онова, което великите хора са писали за подобряване на живота, за придобиване на истинско богатство.

Като слушат да говоря така, мнозина казват: Това са отвлечени работи. Ние живеем в реалния свят. Имаме деца, трябва да се грижим за тях.

— Мислете, без да се грижите и безпокоите. Чувствайте, без да се притеснявате. И Христос мислеше и чувстваше, но възкръсна. Казано е за Него, че кървав пот е излизал от порите му. Това показва, че е преживял голямо сътресение. Не е лесно за човека да мине през такова голямо напрежение. Само велики хора като Христа могат да минават през такива изпитания. Докато е бил на небето, Христос мислел, че лесно се живее на земята. Обаче, като слезе на земята, Той видя, че това не е лесно. Той се намери пред една мъчна задача и каза: „Господи, ако е възможно, да се отмени тази задача". Тук се яви борба в човешкото естество на Христа. Човешкото страда, а не Божественото. То се обърна към Бога с молба да се отмени тази чаша, да му се даде още малко кредит. Като видя, че волята Божия е друга, Божественото начало в Христа надделя и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си." Ако всеки човек би решил задачите си по този начин, това значи, че е разбрал Бога. Какво чувате днес от устата на съвременните хора? Те казват, че никой не е виждал Бога и не може да Го види. 3адайте този въпрос на младия момък, който се е влюбил в една красива мома и чуйте, какво той ще ви каже. Той ще каже, че в очите на младата мома е видял Бога. Първият поглед, който тя е отправила към него и с който го е пленила, е Божествен поглед - лъч, който е излязъл от Слънцето на живота. Подир този лъч, именно, той тича. И момата, която се е влюбила в младия момък, тича подир Божественото, което за пръв път е видяла да излиза от неговите очи. Така трябва да гледат младите моми и момци на любовта и да я пазят грижливо да не залезе.

Какво представя любовта? – Нежно цвете, което грижливо трябва да пазите от бури и ветрове, от слана и мраз. – Що е любовта? – Свещената книга, в която Бог е написал и продължава още да пише всичко, което е ставало и става от създаването на света досега. Разумният всеки ден отваря по един лист от тази книга и чете, изучава великите тайни на Битието. Как завършва любовта на съвременните млади? Щом се оженят, те веднага влизат в прозата на живота. Мъжът иска от жена си да му готви добре, да се грижи за къщата, за реда в нея. Тя не е свободна нито един момент да помисли за нещо по-високо от всекидневната си работа. Такова било предназначението й. Да, такова е предназначението й, но не от природата, а от изопачените човешки разбирания. Минават година, две, три, раждат се деца, грижите се увеличават, хармонията между тях се нарушава. Заедно с хармонията, и любовта между мъжа и жената изчезва.

Какво представя семейството? – Оркестър. Бащата и майката са диригенти, а децата – музиканти в този оркестър. Когато майката се умори да учи малките музиканти да свирят, тя казва на бащата: Вземи малко този музикант, поноси го на ръце, покажи му, как трябва да свири. Бащата взима детето на ръце, пее, свири му, но то не разбира, продължава да плаче. Най-после бащата го предава пак в ръцете на майката и казва: Не е моя работа да се занимавам с този простак. Това е работа на жената. – Не, мъжът и жената в семейството могат да бъдат щастливи само тогава, когато и двамата взимат участие в възпитанието на детето. Когато взимат участие във възпитанието на близките си, с тях заедно те придобиват известни блага. Всяко добро или зло, което правим на другите, правим го и на себе си. И обратно, всяко добро или зло, което правим на себе си, правим и на другите. Ако онеправдава ближния си и му създава страдания, едновременно той причинява страдания и на себе си. Не мислете, че ако ближният ви страда, вие ще бъдете щастливи. Такъв закон в света не съществува.

При един цар довели двама души да ги съдят. Царят запитал единия от тях: Кажи, какво наказание искаш да ти се наложи? Ще знаеш, обаче, че каквото наказание пожелаеш за себе си, същото ще се наложи и на другаря ти. – Ударете ми тогава 50 тояги. Царят заповядал на слугите си да наложат на първия определеното наказание. Слугите започнали да му удрят 1, 2, 3, 5, 10 тояги. Като дошли до числото 25, подсъдимият казал:Спрете тук! Аз имам другар, на когото трябва да наложите същото наказание. По заповед на царя, слугите ударили и на втория 25 тояги. Какво показва този пример? Оттук виждаме, че човек не може да мине незабелязан от природата. През своите митници, тя не пропуща никого безнаказано. От създаването на света досега не се е срещнал човек, който, след като е престъпил Божиите закони, да е живял щастливо и да е станал гениален. Всеки, който се е повдигнал, който е живял щастливо, той е вървял в съгласие с Божиите закони. Да изпълнява човек Божиите закони, това не значи, да се ограничава. Човек може да бъде слуга, но щом изпълнява Божиите закони, навсякъде ще бъде приет с уважение и почитание. Той може да бъде и цар, но не изпълнява ли великите закони на живота, никой няма да го почита. Положението, което човек заема, и богатството, с което разполага, не могат да го направят истински човек. Колкото злато да пренесе магарето на гърба си, все магаре ще си остане. Аз не употребявам думата „магаре" в лош смисъл. Напротив, аз влагам в магарето добро съдържание. Тази дума е произлязла от думите „маг" и „хахарец". Думата „маг" означава философ, учен човек, а „хахарец" – земя. Значи, някога магарето е било някакъв философ, който е дошъл на земята да разрешава един сериозен въпрос. Като не е могъл да го разреши в положението, в което се намирал, той пожелал да вземе по-долна форма, магарешка, а оттам постепенно да се повдига, докато дойде до онази степен на развитие, че правилно да разрешава мъчните задачи на живота.

Сега, за да изясня мисълта си, ще приведа един пример от романите на един виден европейски писател. Дали този пример е действителен, или не, това е друг въпрос. Според мене, реалността в живота е една възможност. Всяка реалност произтича от една възможност. Значи, между реалността и възможността има известна зависимост. В романа на този писател се описва любовта на един млад поет. Той се влюбил в една млада, красива княгиня, която била много скромна, добродетелна мома. Тя всеки ден отивала сама на пазара, да си купува плодове. Поетът я причаквал на определено място и предлагал да носи покупките й. Тя го поглеждала и му давала кошницата с плодове да я носи до дома й. Като стигал до вратата на нейния дом, той се спирал и предавал кошничката й. Тя бръквала в джоба си и му давала нещо за възнаграждение на неговия труд. Той взимал възнаграждението си, навеждал се, целувал ръката й, внимателно се покланял и си отивал. Така тя му станала редовна клиентка.

Питам: Какво е придобил този поет, като носел всеки ден кошницата на младата княгиня? – Все е придобил нещо. Парите, които поетът получавал от своята възлюбена, турял в специална кесия, на която много се радвал. Разумно ли е постъпил поетът, като не е изказал любовта си? – Разумно е постъпил. Той имал високо разбиране за любовта, затова не се изказал. Любовта е толкова по-силна, колкото по-дълго време остане неизвестна. Щом се определи, тя губи силата си. При сегашното си развитие, човек не вижда любовта, но само я чувства. Като сила любовта действа само един момент, но влиянието й е продължително. Допре ли се до някакъв предмет, тя изчезва. Моментът, в който любовта се проявява, е кратковременен, като този на светлината, вследствие на което един момент не прилича на друг. Моментът на светлината, при който започнах тази сутрин беседата, отдавна е отлетял. От този момент досега са минали множество моменти, всеки от които е на хиляди километри вече от нас. Светлината, която този момент е при нас, е съвършено различна от нейните предишни и последващи моменти. Отдето и да иде, светлината взима част от своя живот и го отнася със себе си.

В природата съществува един закон, според който, ако човек не е в съгласие с нейните велики закони, светлината ще се докосне до него, без да може той да възприеме нещо от нея, и ще се върне назад. И след това, той трябва да чака месеци или години, отново да го посети светлината, при същото положение, в което никога се е намирал, да вземе нещо от него и да му даде нещо ново. Който живее правилно, той ще се намира под влиянието на правилната обмена между онова, което е минало, и новото, което всеки момент иде. За да се ползвате от влиянието на светлината, не е нужно да вярвате в нея, но всеки момент да изпитвате нейното въздействие. Това не значи, че човек не трябва да вярва в онова, което хората са опитали и преживели. Ако вярата не разрешава въпросите на живота, безверието още по-малко може да ги разреши.

Съвременните хора страдат, благодарение на безверието. Голяма част от техните нещастия се дължат именно на безверието им. Безверието лишава хората от благата, които живата природа им е определила. Да вярва човек, това влиза в закона на любовта. Вярата определя посоката на движението на любовта. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-сигурно той следва закона на любовта. Когато любовта посети човека, той започва правилно да расте и да се развива. Сърцето на талантливия, на даровития човек е винаги спокойно. Бездарният, обаче, винаги се вълнува. Човекът на любовта знае, че каквито пертурбации и да станат с него, каквито мъчнотии и страдания да преживее, нищо не е в състояние да отнеме неговия вътрешен мир. Щом мисли, щом има съзнание и разбиране за нещата, нищо не може да наруши спокойствието на неговото сърце.

Сега, когато се говори за нещо положително в живота, в мнозина се явява вътрешна реакция. Те започват да противодействат на казаното и се провикват: Докато човек се води по този ум, гладен ще умре. – Прави са тия хора. Докато човек живее без вяра, докато отстъпва от великите Божии закони, той и гладен, и сиромах ще умре. Всички болести в света се дължат, именно, на това вътрешно отклоняване на хората от правия път, от великите закони на Битието. Дали вярват в това или не, дали го съзнават или не, това не е важно. Фактите, обаче, са на лице.

Сега ние говорим за онази вяра, която от нищо не се разколебава и която пред нищо не отстъпва. Ако вярата на човека не е в състояние да го излекува, тя не е никаква вяра. Какво правят съвременните хора? Щом заболеят, те веднага търсят лекари, и колкото по-богато ги възнаграждават, толкова по-големи резултати очакват. – Не, истинският лекар не лекува с определени такси. Той постъпва като младия поет: колкото и да му дадат като възнаграждение за неговия труд, той е доволен. Кошницата с плодовете на младата княгиня представя болестта на човека. Влюбеният поет пък е лекарят, който се влюбва в болестта и се заема да я носи, да облекчи положението на княгинята. Като я поноси няколко деня наред, болестта ще си отиде. Идеализъм се изисква от сегашните хора. Адвокатът се радва, че станало убийство някъде, защото ще се води дело и той ще се заеме да защищава убиеца. Романистът се радва, че му се представя добър сюжет за написване на нов роман. Свещеникът се радва, че в това престъпление все ще се намери някое от замесените лица да се разкае и да дойде при него да се изповяда.

След всичко това, хората говорят, че светът трябва да се оправи. Светът ще се оправи, само когато хората дойдат до положението на влюбения поет, да носят кошницата на младата княгиня, без да очакват нещо от нея. И адвокатът, и лекарят, и свещеникът трябва да носят тази кошница и, каквото княгинята им даде, да бъдат благодарни. – Ама аз съм свършил университет, трябва да определя цената си. – В природата няма никакви определени цени. Невъзможно е човек сам да определи цена за работата, която е свършил. Колкото и да се плати на човека за труда, за работата, която той е свършил, все пак ще остане неоценен. Ако светията копае лозе, то ще даде десет пъти повече грозде, отколкото, ако грешник го е копал. Каква надница ще платите на светията за работата му? Значи, ако на грешника се определи надница от 50 лева, на светията трябва да се плати десет пъти повече. Дойде ли до плащане на труда, и от работника, и от господаря се иска съзнание, благородство: работникът да е доволен и на най-малкото, което му дават, а господарят да се стреми винаги да плаща повече, отколкото е определено за даден труд.

Докато живеят със старите си разбирания, хората неусетно ще се намерят пред старостта и ще започнат да се оплакват, че краката им не държали, че очите им отслабнали и т.н. Като не могат сами да си помогнат те търсят лекари. Достатъчно е малко да заболеят от глава, гърди, стомах, очи, за да се предадат в ръцете на лекарите. Рече ли им някой, че и с вяра могат да се лекуват, те веднага се противопоставят. Да вярва човек в Бога и да уповава на Него, те считат това за заблуждение. Който върви в правия път на живота, той е здрав човек. Дойде ли болестта при него, той я приема приятелски, разговаря се с нея, слага й трапеза, да яде и пие. Като се нахрани и напие добре, той заповядва на слугите си да я вържат здраво и изнесат далеч някъде в гората, там да я развържат и освободят. Ако човек сам не може да се справи с болестите и с мъчнотиите, никой друг не може да му помогне. Затова е казано: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".

В едно старо еврейско предание се говори за любовта на Соломон към овчарката. Там се разправя, че той не очаквал на другите да му помогнат да я види, но сам отивал при нея, дегизиран, да вземе от млякото, което тя издоявала от овцете си. Когато успявал да вземе от млякото на нейните овце и да се разговори с нея, той се връщал дома си разположен и написвал нещо хубаво. Неговата книга „Песен на песните" е написана под влияние на любовта му към тази овчарка.

Питам: Колко от съвременните хора са готови да отидат дегизирани при възлюбената си и с часове да чакат да я видят, да й кажат една дума, без да й се открият? Ще кажете, че сте заети, че имате много работа. Съвременните хора, учени, писатели, поети, приличат на млада мома, която с часове седи пред огледалото и прави веждите си черни, а страните и устните си – червени. Ако се случи да тури повече боя, отколкото трябва, тя взима част от боята и размазва останалата. Така постъпва и поетът, и писателят. Като напише нещо, което не му харесва, той го заличава и отново започва да пише. Докато сам не хареса това, което е написал, той все го заличава. Поетът, писателят, ученият трябва да пише и да говори истината. Хората не трябва да се залъгват. Искаш ли да кажеш мнението си за някой човек, кажи му направо, без обиколки. Кажи му: Приятелю, ти си добър човек, но обичаш да послъгваш. Или: Приятелю, сладко говориш, но каквото обещаваш, не изпълняваш. Не е въпрос да унижите човека, но каквото му кажете, да е вярно, и той да вземе мерки, да се изправи. Ако видите, че сте прекалили в думите си, вие трябва да се извините и да кажете, че сте готови да свалите 75% от думите си и да оставите само 25% – чистата истина.

Като ученици на живота, вие се стремите към една велика наука, която наричаме „математика на числата", а при това не сте готови да направите по едно малко добро. Станете ли сутрин от сън, веднага поставете в себе си желанието днес да направите на кого и да е поне едно малко добро. Щом дойдете до математиката на числата, вие трябва да се заемете с изучаване на точките, на отношенията, които съществуват между тях, както и с реалните и въображаеми числа. Запример, при движение на точката в една посока се образува права линия. При движението на две точки в две различни посоки се образува плоскост. При движението на три точки в три различни посоки се образува тяло. Според развитието на съзнанието си някои хора приличат на линия, други – на плоскост, а трети – на тяло. Като срещнете един човек, вие трябва да познаете, линия ли е той, плоскост или тяло. Щом разберете човека, вие ще можете да се нагодите според неговото съзнание, да влезете в положението му и да не го съдите. Трябва ли да съдите охлюва, че се движи само по права линия? Охлюв е той, движи се само напред и назад. Трябва ли да съдите животното, че се движи в плоскост? Съзнанието на животното е ограничено, няма защо да го съдите. Човек, обаче, се движи в три измерения. Ще дойде ден, когато той ще живее съзнателно в четириизмерния свят. Докато дойде до това положение, той трябва да проявява благородството си, да гледа на ближния си като на човек и да се стреми да събуди в него човешкото и Божественото, а не животинското.

Христос казва: „Блажени сте, защото гледате и чувате". Има неща, които човек днес вижда и чува. Има неща, които той ще вижда и чува в бъдеще. Когато детето се роди в някой дом, първата работа на майката и на бащата е да измерят правата линия, която то представя от себе си. После, с постепенното му растене и развиване, те трябва да изучават отношенията на точките в неговите прави линии, в неговите плоскости и в самото тяло, което то носи. Като правят тия измервания, те ще видят, че човек представя великата вселена, великия козмос, изнесен на физическия свят в миниатюр. Къде е човекът, ако вие не виждате правилното, хармонично съчетание между неговите линии, плоскости и тела? Къде е човекът, ако не виждате функциите, които изпълняват линиите, плоскостите и телата в него? Бъдещето разкрива пред човека онази наука, посредством която той може да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Много хора са родени талантливи, но като не са знаели, как да развиват дарбите си, останали са обикновени, посредствени хора. Всяка дарба е зародиш, семка в душата на човека, за развиването на която са нужни специални условия. Развитието на дарбите не е механически, но съзнателен, разумен процес. Дарбите и способностите на човека са живи сили, за развитието на които е нужна съзнателна работа.

„Блажени са очите, които виждат, и ушите, които чуват". Ако чрез очите си ние не виждаме реалността на нещата, и ако чрез ушите си не схващаме разумността, къде остава човекът? Да виждаме реалността на нещата и да схващаме тяхната разумност, това е възможното, към което човек трябва да се стреми. Вън от това, човек се забавлява само. Невъзможните неща, с които човек понякога се занимава, са забавления, а възможните неща са реалности. Реалността на нещата, обаче, не седи в тяхната външност. Добре е яденето да има ред приправки, да има красив външен изглед, но това не определя неговата доброкачественост. Яденето се определя, не само от своите външни качества, но и от своето вътрешно съдържание. Всяка дарба, всяка способност в човека се определя, не само от нейните външни прояви, но и от ония скрити сили в нея, които постепенно се развиват, докато един ден се проявят, като цъфнал цвят, във всичката си красота и величие.

Днес хората се занимават повече със злото, с отрицателното в света, а по-малко с доброто. Те трябва да излязат от областта на злото, от мътния извор, в който са попаднали и да влязат в Божествения извор, да разберат, защо са дошли на земята и какво е тяхното предназначение. Като стане от сън човек трябва да знае, какво му предстои да извърши през деня. На утрешния ден пак трябва да знае, какво му предстои да работи. Няма ли човек пред вид, какво днес трябва да извърши, неговият живот няма смисъл. Ако отсега нататък хората търсят приятелите си, ако отсега нататък определят, с какво да се занимават, техният живот е свършен. Човек слиза на земята със строго определена задача, която трябва да реши. За да реши задачата си правилно, човек трябва да държи в ума си нови, прогресивни мисли. Ще кажете, че за да изпълни своето предназначение, човек се нуждае от вяра. – Ако вярата на човека обединява всички хора, като дава свобода, простор на техните действия, тази вяра има смисъл. Иначе, тя е безпредметна. Свобода е нужна на човека, за да разбере истината. Вън от свободата, истината е неразбрана. Дайте на човека разумна свобода – да мисли, да чувства и да действа правилно, и го оставете. При това положение, той сам ще дойде до истината и ще се освободи от всички ограничения, от всички заблуждения и несгоди. За да се домогне до истината, човек трябва да търси обществото на добри, на свети, на талантливи и на гениални хора.

Казват, че гениалните хора били малко смахнати, че „дъската им хлопала". – Не, при днешните условия на живота, геният представя една завършена форма. Светията представя друга завършена форма. Учителят – трета завършена форма.Поставени на стъпалата на човешкото развитие, Учителят заема най-високото стъпало. После иде светията, а след него – геният. Забелязано е, че на всеки сто години се раждат по два гения и по един светия, а на всеки две хиляди години – по един велик Учител. Геният, светията и Учителят са хора, които слизат от възвишения свят, дето владее висок морал, висш порядък. Ето защо, за да се развива правилно, обикновеният човек трябва да се стреми към гения, към светията и към Учителя. Който не носи в себе си зародиша на гения, на светията или на Учителя, той не може да бъде като тях. Младото поколение трябва да се поощрява от добродетелите на великите хора и да се стреми да ги подражава. И старият трябва да подражава на великите хора и да се стреми към тях. Ако старият мисли, че е остарял и не може да се подмлади, неговата старост не е на място. На санскритски език думата „стар" означава мъдрец, разумен човек. Следователно, ако със своята мъдрост, старият не вярва, че може да се подмлади, той не е истински стар. Младите вярват, че ще остареят, и остаряват. Обаче, като остареят, те не вярват, че ще се подмладят, вследствие на което спират в развитието си. Старият трябва да вярва, че може да се подмлади, да стане гениален човек, да приеме Духа Христов в себе си, да възкръсне. – Кога може да стане това? – Когато очите ви виждат и ушите ви слушат. Човек може да придобие всичко, което душата му желае, когато всеки момент той вижда света пред себе си такъв, какъвто първоначално Бог го е създал, а не такъв, какъвто хората го описват в книгите си. Човек може да постигне желанията и копнежите на своята душа, ако всеки ден вижда Онзи Бог, Който живее в цялата вселена, и навсякъде чува Неговия глас.

„Блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото чуват". Блажен си ти, който виждаш това, което великата природа разкрива пред тебе! Блажен си ти, който чуваш това, което великата природа ти говори!

9. Беседа от Учителя, държана на 27 октомври, 1929 г. София. – Изгрев.