от ПорталУики
Версия от 21:08, 9 януари 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Богове сте== Аз рекох: „Богове сте". Това е мисъл, откъс-ната от нещо цъло, както много факти и ...)

Направо към: навигация, търсене

Богове сте

Аз рекох: „Богове сте". Това е мисъл, откъс-ната от нещо цъло, както много факти и явления в живота на съвременнит хора представят откъслеци от цълокупния живот. Докато тази разпокъсаност съществува между фактит и явленията в живота, хората всъкога ще се натъкват на противоречия. Дой-дат ли до въпроса за морала, хората също така се натъкват на ред противоречия, защото не са дошли още до истинския морал. Какво нещо е моралът? Както здравето на човека представя външната страна на физическия живот, така и моралът представя външната страна на духовния живот на човека. Когато живее хармонично, чов-вк е здрав и физически, и духовно. Не живее ли правилно, човек се натъква ма ред болезнени състояния, които нямат нищо общо с стремежит на човешката душа. Болезнените състояния в живота на човека са анормални явления, вследствие на което човек прави усилия да се освободи от тях. Да бъде човек здрав, това е нормално явление в живота. Всички органи в здравия човек функционират правилно и са в пълна хармония помежду си. Ето защо, здравето не^е нищо друго, освен резултат на моралния живот на човека. Здравият яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човек не може да води духовен кивот. Духовният живот е тъй естествен, както яденето и дишането. Вън от духовния живот човек се натъква на ред аномалии. Запримър, една от аномалиит в човешкия живот е лъжата. Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстро-ен. Той влиза – излиза от стаята, не може да седи на едно място. Желанието на човека да полътеа се дължи на нещо неестествено, вмъкнато в неговата психика. Яко желае, човек може да се освободи и отг неестественит прояви в себе си. Щом се освободи от гбх, заедно с това той ще се освободи и отг слабостит и пороцит си. Страхът в човека е същс


102

така неестествено проявление, както и лъжата.;» Когато чувството на предпазливост е силно развито в човека, той става много страхлив. За да се освободи от своите неестествени прояви, човек трябва да си служи с филтри, с каквито природата си служи. За да пречисти водата от примесените към нея вещества, природата я прекарва през пътъчни пластове. Същото трябва да прави човек с своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свет. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си.

Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, тб трябва да прила-гат закона за филтриране на своите мисли и желания. Като усилва външното си зрение, с него заедно човек усилва и вътрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. ИзнамЪр-ването на радиото и на телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни, но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вж-трешно радио човек ще схваща нъща, които стават на хиляди километри от него. Какво ще се ползува човек от ясновидството си, ако н-Ъма ^хлеб да яде? Вечерьта е слушал, какво се пее, или свири в Лон-дон, или в Париж, а сутриньта става и не намира хл"вб да си хапне. Значи, радиото е развлечение за човека, но не може да го храни При това, сегашното радио още не е усъвершенствувано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разгова-рят по радиото: един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, тъ- ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни -други. Засега, обаче, радиото е забавление за човечеството.

Аз рекох: „Богове сте". Боговете представят външната страна на Бога. Той се проявява чрез тях. Т^ са проводници на великите сили в света. Те имат отношение към хората, затова служат като проводници. Боговете, за които се говори в Писанието, представят разумни същества, които могат да извершат много работи. Следователно, каже ли човек за себе си, че е божество, това подразбира, че е разумно съще-


103

ство и може да направи много добри д%ла. Като жи-вее разумно, човек има условия да блзде здрав. Това показва, че без духовен живот физическият не представя нищо особено. Ако зад физическия живот не стои духовният като тил, първият е изгубен. Доказано е, че човек с морален устой може да жи-вее по-дълго време от онзи, който няма морален устой в себе си. Като спазва законитъ' на великия мо-рал, човеж пести силитъ' на своя физически и духовен живот. Природата изисква това от вейки чо-в-Ьк, защото не обича да изразходва енергиигБ си напразно. Трябва ли човек да се безпокои за нищо и никакво? Тр-Ьбва ли да се съмнява в себе си? Има нЪща, в които човек може да се съмнява, но в себе си той никога не трябва да се съмнява. Човек се съмнява в Бога, в хората и най-после в себе си. Какво печели като се усъмни в всичко? Съмнението е частична проява на явленията в живота, а разумната, съзнателна в-вра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човек до пълната проява на живота, това значи, да се е домогнал до неговия смисъл.

От хиляди години насам хората са се възпитавали по отрицателен път – чрез противоречия и съмнения. Време е вече да се възпитават чрез положителни нЪща, по пътя на истинската наука и философия. Докато не се домогнат до тази наука, хората всЬкога ще се лутат от един морал на друг.

у Трима приятели, живели задружно помежду си. Един ден т си купили една патка, заклали я, изчистили я и се готвели да я опекат, да се наядат добре. В това време в дома им дошъл един гост. Като го видъ\пи, гб моментално скрили патката в една тенджера, да не би гостът да остане на обЪд. Въпреки това, гостът останал даже да нощува у ттзх. За да не се развали патката до другия ден, един от приятелите я занесъл с тенджерата заедно в стаята, дето гостът щЪл да пренощува. Тази стая била по-хладна от другата. Гостът забелязал пренасянето на тенджерата, но премълчал. На сут-риньта, преди заминаването си, той дигнал капака на тенджерата, извадил патката, турил я в торбата си и отишъл при тримата приятели да се сбогува. – Защо трътеаш толкова рано? – Трябва да си отида,


104

докато още цар Патаран е на власт. Падне ли от трона си, и моята работа е ^спукана. Такъв е зако-нът в нашето царство. Т не разбрали, какво иска да им каже с тези думи, но го пуснали да си отиде. Като заминал, т отворили тенджерата да вземат патката да я сготвят. Но какво видели? Патката изчезнала. Едва сега разбрали думит на своя гост, но се примирили с положението си. Нито т проявили някакъв велик морал, като скрили патката от госта си, нито гостът, като я задигнал.

Съвременнит хора постоянно губят в живота си и после съжаляват за изгубеното. Кога губи човек? Когато е неразумен. За да не губи, човек трябва да постави живота си на разумна основа.1) Ако живее разумно, човек ще намери ц-вр за своит слабости и неджзи.*Светът, в който човек жив-ве, е разумен, вследствие на което крие в себе си всичко, от което той се нуждае./Достатъчно е да се обърне на една, или на друга страна, за да намери всичко, което му е потръбно. Знае ли, как да постъпва, човек може да намъри нъжакъв ц-вр за своето физическо и душевно здраве. Разумният човек разполага с магическата пржчица. Ако е гладен, достатъчно е да тропне с пржчицата, за да нам-ври пред себе си богата трапеза. Щом се нахрани, пак тропне с пржчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка от 1001 нощ. Какво ще кажете тогава за книгит на Сведенборга? Според някои, това, което Сведен-борг е писал, е измислено. Според други, писаното от Сведенборга е реалност. *Едно е верно: няма измислени н-Бща в света. Каквото помисли, напише, или нарисува човек, то е съществувало н-вкъде. Когато художник рисува н-Бкаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Н-вкога той е видъл тези образи, макар и откъслечни, и днес ги комбинира в едно цъло. Мнозина са отивали в онзи свет и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нъ-щата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други–на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нъщата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме


165

нъчцата в тяхната действителност, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за гбх, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Запримър, трябва ли да се спирате върху думит, на някой, който ви казва, че от вас човек няма да излъзе?| Не се спирайте върху думит на хората, които не мислят право. Веднъж човек е създаден от Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се верне към онзи живот, от който пър воначално е излЪзъл. Казано е в Писанието, че свъ-тът ще се оттегли, и Бог ще създаде ново небе и нова земя.уПод думит „ново небе и нова земя" разбираме нов ред и порядък на нъщата. Старият ред, старите разбирания и в-врвания на хората са остарели и трябва да се замъстят с нови, както жи-вотът на детето се замъства с живота на възрастния. Яз рекох: „Богове сте". Кои хора могат да се нарекат богове? Които вервят по Божиит пътища. Т са носители на Божиит мисли, поради което са в единство и хармония с всичко възвишено и разумно. Разумното крие в себе си нещо мощно и велико. Следователно, дойдете ли до вашит разумни мисли и чувства, вие трябва да оставите сами да се проявяват. Т не се нуждаят от никаква контрола, или направление. Т знаят пътя на своето проявление. Мисълта не е нещо механическо. Достатъчно е да й се даде тласък, тя знае вече, накъде да се движи. Може ли да се нарече механическа сила онази мисъл, която движи аероплани, мотори? Днес мисълта движи света. И тъй, искате ли да се развивате правилно, не влагайте нищо отрицателно в живота си. Вложите ли една отрицателна мисъл в ума си и едно отрицателно чувство в сърцето си, тт^ ще разрушат от основа вашето щастие. Запримър, слушате някой да казва, че хората не го обичат. Този човек раз-сжждава криво. Преди всичко, любовта не зависи от хората. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, за да ви обича, или не обича някой, това не зависи от човека. Когато забивате теоздей в една греда, кой е виновен за това? Вината не е нито в гредата, нито в теоздея. Това зависи от онзи, който дига и слага чука върху теоздея. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията любов е извор, от който постоян-


106

но тече. Божията любов дава, а човешката – взима. Даването и взимането представят две сили в природата, които взаимно се уравновесяват. Положителните сили дават, а отрицателните – взимат. Който не се е научил правилно да взима, той не може и правилно да дава. Следователно, когато двама души се оби-чат, гб трябва правилно да се обм-внят: единият ще дава, а другият ще взима. Това не подразбира, че единият всйкога трябва да дава, а другият – всякога да взима. За да изявят любовта си правилно, те трябва да се смЪнят в даването и в взимането.

Аз рекох: „Богове сте". <акво означават думите „богове сте"? Да кажете на човека, че е божество, това показва, че в него живее нъжакво божество. Ако слуша божеството в себе си, човеж може да се обедини с него, да стане едно с него. Съще-временно чов^к никога не трябва да мисли, че божеството, което живее в него, е над божествата в другит^ хора.уВсъжи човеж е на местото си и верши специална служба, която никой друг не може да изпълни. Може ли човеж да даде предимство на един от своите органи пред друг? Можете ли да дадете предимство на мозъка пред стомаха или дробовете? Какво ще прави мозъкът без стомаха и без дробовете? Всеки орган е на местото си, защото изпълнява специфична служба. Мозъкгт не може да изверши службата на стомаха и на дробовете, но и те не мо-гат да изпълнят неговата служба. Обаче, човешкият организъм ще бъде в пълна хармония, когато между всички негови органи има единство и съгласие. За да се развива правилно, физически и духовно, пръв трябва да се прояви стомахът. Щом той свърши работата си, дробовете се проявяват. Най-после мозъкът започва да работи. Значи, когато стомахът работи, мозъкът временно спира своята дейност, за да изпрати част от енергията си на стомаха, да му помогне.* В замена на това стомахът изпраща храна на мозъка, с което подържа неговата дейност. Колкото енергия е приел стомахът от мозъка, толкова храна му изпраща. Не се ли спазват тия отношения, кредитът се ограничава, а понекога съвершено се прекратява. С други думи казано: за да бъдат всички органи на човека в изправност, той трябва да


10?

държи отворени иЗворит на своя живот. Затвори ли пътищата на тия извори, той прекъсва връзката си с Бога.

Какво значи да прекъсне човек връзката си с Бога? Прекъсне ли тази връзка, той прекъсва съобщенията си с живота. Щом прекъсне съобщенията си с живота, човек изпада в положението на про-сяк, лишен от благата, които му са необходими. Той започва да проси оттукъ-оттам, да проживее по някакъв начин. Да проси човек, това значи, да наруши своя естествен живот. Просията е неестествено, анормално явление в живота. Ще кажете, че в Евангелието е писано: „Просете, за да ви се даде". Да про-сиш от Бога, това значи, да искаш. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да иска от Бога съвети, как да живее. Това искане е на място. Обаче, да проси човеж от хората, да ходи от къща на къща да събира трошици от трапезата на богати-т хора, това значи да се натъкне на най-пжБмигБ унижения и да получи такава храна, която, вмъсто да го задоволи, да разстрои здравето му. Какъв човек може да стане от този, който очаква на подаянието на богатит хора?-*Който живее от подаянието на бога-тит хора, той е оежден на израждане. Който иска да расте и правилно да се развива, той трябва да се ползува от светлината и топлината на слънцето, а не от огъня. Той трябва да се ползува от мислигб на Великия живот, а не от тия на обикновения живот. Следователно, каквото правите, стремете се към Божественото. Ако свержете приятелство с някой човек, за да бъдат отношенията ви здрави, трябва да намърите в него едно добро качество и постоянно да-го държите в ума си. На същото основание казвам: за да подържа отношенията си с Бога, човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скжева. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е любов, мъдрост и истина, той е изложен на голями страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек дохожда до пълно обезсмисля-не на живота.

И тъй, духовният живот представя истинския живот на чов-вка. Дойде ли до Божественото, до ду-


108

ховното начало в живота, човек придобива истинско здраве. Такъв е животът на светията. Той познава страданията, помага на хората, но не се подава на мж-чения и страдания. Защо? Тялото му е бронирано. Както човек се облича зимно време с много дрехи, за да се пази от студа, така природата, чрез ред обвивки, е оградила светията от мъчения и страдания. Физическото гбло е една от обвивкит на човека, духовното – втора обвивка, умственото трета, причинното – четверта и т. н. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-добре са развити неговит тъла. Светията, истински духовният човек има седем тъла. Обикнове-ният човек има само едно тЪло, физическото, с което работи на земята. Колкото по-добре са развити гълата в човтзка, толкова по-голями са и възможностите му. Който не разполага с тия възможности, той прибътва към външни ср"вдства. Запримър, някои светски хора, като се чувствуват слаби, анемични, не могат да придобият здраве, сила по естествен път, затова прибътват до изкуствена козметика. Това правят главно женит. Т употребяват червило, пудра, да маскират своя блтзд цвът на лицето, своята анемич-ност. Ако по този начин могат да си въздействуват, има смисъл да приложат тази козметика на лицето си, но ако правят това само от желание да станат красиви, гб ще си причинят ред повреди. Кожата на лицето им ще се набръчка, и т ще имат бабешко лице. Има вътрешна козметика, към която човек трябва да се стреми. Тази козметика подразбира чисти мисли и чувства и благородни постъпки. Иска ли да стане красив, човек трябва да яде грах. Яде ли боб, той ще стане здрав, ще развие твердост. Бъл-гаринът много употребява боб, вследствие на което е тверд в убежденията си. Едно се иска от човека: да бъде разумен. За да живее разумно, той се нуждае от учители. Ще кажете, че можете и без учители. Зависи, до какво се отнася. Яко въпросит се отнасят до н-вща, които можете да гледате през очи-т на физическия свет, както да е. Обаче, ако се отнася до духовни и Божествени въпроси, вие не можете да ги разглеждате през очит на вашит физически разбирания. За такива въпроси вие се нуждаете от очигб на Велики учители. Гледате ли през гбхнитъ


109

очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисъл на нъщата.

Яз рекох: „Богове сте". Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсъкъде. Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и упование на този Промисъл. Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всъкога може да се освободи от мъчнотиит в живота. Загази ли нъ-къде, обърка ли работит си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излззе от трудности-т, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканит пътища на човека, да отвори пътя му към светлата, Божествена мисъл. Пробие ли си път към светлата мисъл, човек започва да живее съзнателно. Той ликвидира с старото и поема пътя към новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, през които неизбъжно тръб-ва да мине, да научи един урок. Щом е така, човек не трябва да се оплаква от сиромашията, нито да се хвали с богатството си. И едното, и другото са временни положения.

И тъй, щастието и нещастието, богатството и сиромашията са външни прояви на живота. Т предста-вят само условия за разумен живот. Яко сте придобили известна разумност, вие ще се отнесете еднакво и към бедния, и към богатия човек. Дойде ли в дома ви някой беден човек, вие, ще го приемете с всичкото си уважение и почитание, като същество, в което Бог живее. Не го ли приемете, както трябва, и оставите Бог да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; гол бях, не ме облъкохте; в тъмница бях, не ме посетихте". Мнозина четат този стих и се чудят, кога е бил Христос гладен, жаден, гол, в тъмница и никой да не Му се е отзовал. Т не разбират, че, като говори за себе си, Христос има пред вид всички хора, които са удове на Божествения организъм. Яко човек не познае Бога в ближнит си, отвън никога не би Го намърил и познал. Гледайте правилно на живота, да изучите проявитв му, да го разбирате. Разберете ли


110

живота, ще видите, че няма сиромашия, нито нещастия. Чов+зк всЪкога може да бъде извор, който непрекж-снато да дава. Щом е така, не се страхувайте, че нЪ-кой може да ви изчерпи. – Яма все н-вкой може да ме изчерпи. – Щом мислиш така, и това е възможно.– Ама мога да умра. – И това е възможно.уЗа разумния човеж съществува само преселване от един св-бт в друг, но не смърт. 3а праведния, за разумния земята е ад, а небето – рай. 3а грешния е точно обратно: земята е рай, а небето – ад. Затова, именно, грешните не искат да напуснат земята – своя рай. Праведните, обаче, всякога са готови да напуснат земята. Тб се интересуват от живота на земята дотолкова, доколкото могат да помагат на своите- ближни. Тъне се интересуват от временните неща на земята. Какъв живот е този, в който вярата, надеждата и любовта не приежтетвуват? Когото срещнете днес, вевки се оплаква, че животът няма смисъл. Как може да има смисъл живот, в който вярата отежт-ствува? Живот без вера, без надежда и без любов е живот без основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малките светли мисли и чувства. Тб са подобни на светлинки, които идат от някой отдалечен парахоц. Приемайте тия мисли и чувства с радост и вервайте на тях, защото скоро ще видите големия параход да се приближава към вас. С този параход идат вашите добри приятели, които от години очаквате. Малка е светлината на този параход, но един ден тя ще се увеличи – от вас зависи да имате по-голяма или по-малка светлина. Колкото е по-голяма, вашата вътреш-на светлина толкова ще бъде по-голяма и външната ви светлина.

Сега, аз ви желая да схващате нещата правилно, лда гледате на духовния живот естествено, защото само той ще заякчи здравето ви. -.Здравето се определя от правилното хранене, дишане, мислене, чувству-ване и постъпване. Като знае това, човек трябва да прави избор в храните си, да прави избор в мислите и чувствата, които го вълнуват. Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. 3апример, всеки човек не може да меси хлеб; всеки човекъ


111

не може да готви. Всеки човек не може да бъде учен, писател, философ, музикант и т. н. Човек трябва да се изучава, да знае, за каква работа е опре-дЪлен.

Съвременнит хора искат да бъдат учени, музиканти, но не знаят, как да постигнат своите желания. Религиознит пък искат да бъдат свети, чисти хора, но и т не знаят, как се добива чистота и светост. И еднит, и другит живеят по стар на-чин, а се стремят към голями постижения. Това е невъзможно. Всички хора искат да бъдат здрави, но не знаят, нито как да придобият, здравето си, нито как да го запазят, ако го имат. Здравето е свързано с морала, а моралът представя външна страна на духовния живот. Като срещнете здрав човек, ще забележите, че от лицето му лъха бодрост, свежест. Той е положителен, опредълен човек. В него е събудено Божественото начало, вследствие на което той има дълбочина в мислит и в чувствата си.

Сега на всички хора се препоржчва да работят съзнателно върху себе си, коренно да измънят живота си. Щом излъзат от стария живот, едновременно с това т ще подобрят здравето си; подобрят ли здравето си, т ще имат успъх в всичкит си работи. Днес, при стария начин на живеене, само младит се стремят към придобиване на нещо, само т се надъват на успъхит си. Остареят ли, т пре-стават да се стремят и да се надъват. Защо не се стремят вече? Защото изгубват вера в духовния живот. Т не верват в духовното начало в себе си, защото не го разбират. Яко го разберат, т ще видят, че животът не е нищо друго, освен красота и щастие. Гледат ли така на живота, т ще влъзат в връзка с разумни и възвишени същества, които са готови всеки момент да им помагат. Възвише-нит същества се притичат всъкога на помощ на добрит хора. Т влизат в положението им, разбират ги и не ги питат, отде са, какво правят, как са пострадали и т. н. Представете си, че пътувате в бурна, студена нощ, а ръцет, и краката ви замръз-ват. Дко останете в това положение, вие сте оеждени на смърт. Трябва ли да седите още на студа? Вие трябва да влъзете в първата къща, която


112

срещнете на пътя си, и да се стоплите добре. Яко домакинът на тази къща е добър, праведен човек, той няма да ви държи прав, да ви разпитва, къде сте били, как сте изпаднали сам, но веднага ще ви покани в дома си, ще стопли вода, да измиете ръцет и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстъпи едно легло да си почините. Когато се събудите от сън, тогава можете да разкажете патилата си.

Мнозина страдат от любопитство, което не е на място. Т го наричат любознателност. Човек тръб-ва да бъде любознателен, но не любопитен. Той трябва да бъде любознателен, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората, като по книга. Лицето на чов-вка представя само един лист от тази велика книга. Още много листа има, по които трябва да четете: очит, ушит, носа, веждит, устата, сърцето и т. н. Има ясновидци, които познават хората по очит, други – по ушит, трети – по носа и т. н. Това е наука, която човек може да придобие. Някой ясновидец погледне нъкого в очит и казва, че той трябва да се освободи от старит разбирания. Докато не се откаже от тях, работит му няма да вервят добре.^Наистина, една от причинит за неуспъха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани с старото и не искат да се откажат от него.^Запри-мър, старият живот заставя човека да се занимава с работит на хората. Обаче, докато се интересува от работит на другит, човек никога не може да изправи своя живот. Не само че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Ето защо, преди всичко човек трябва да развива своя вътре-шен, Божествен живот. Дойде ли до това положение, той познава вече хората по вътрешен път, чрез интуиция. Като срещне някой човек, той познава, добър ли е, или лош. Не само хората се познават едни други, но и кучето познава добрия човек. Яко добър човек, влъзе в двора на господаря му кучето веднага го познава и започва да се гали около него. Влъзе ли някой лош човек, кучето веднага настръхва и започва особено да лае. Забележите ли това, стойте настрана от такъв човек. Съ


113

лошите хора трябва да бъдете внимателни. Преди да свержете приятелство с тях, изучете ги.

Рекох ви: „Богове сте". Кога може човек да се нарече божество? Когато е развил своя вътрешен живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. От всичко, което преживява, човтзк може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човт^к познава, правилно ли живее, или неправилно. Всвка скръб и всбко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човтзк ще си дава отчет за всички свои постъпки и, ако постъпкигб му са добри, той минава за божество. Истинските учени, които изпращат на земята свои асистенти, предават знанието си на тях, с цел да помагат на човечеството. Яко тия асистенти задържат знанието за себе си и започнат да спекулират с него, от невидимия свет ги из-викват да дадат отчет за далата си. Всеки човек, който е дошъл на земята да раздава блага на човечеството, и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорност за далата си. Не е позволено на човека да злоупотребява с Божиите блага.

Следователно, когато се говори за економическия въпрос на един народ, вие трябва да имате пред вид отношенията на този народ към разумните са-щества. Яко тия отношения не са правилни, даденият народ е лишен от кредит и доверие. Когато един народ се намери в такова положение, той се^обръ-ща към големите народи да прави заеми, но еконо-мическият въпрос пак не се разрешава. Разумни разбирания се искат от всички народи. Ние не сме за фанатичните религиозни вервания на хората. Ние сме за онези правилни разбирания, за съзнателната връзка между народите и разумния свет. Докато народите не съзнаят, че техният кредит, техното благоденствие и плодородие се определят от разумния свет, положението им никога нема да се^подобри. Всеки народ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползува от кредита, определен за него. Същият закон се отнася и до човека.^Изпълнява ли волята Божия,


114

проводник ли е на Неговит мисли и чувства, човек всъкога се ползува от Божието благословение.

Съвременнит хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Т са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли н+адо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успъ-хът на човека зависи от изпълнение на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатит на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придо-бил тези качества, той не е живъл правилно, не е работил добре. Които не са придобили тези качества, за оправдание цитират стиха, в който апостол Па-вел казва: „Мога да се похваля с своята немощ." Като говори за своята немощ, апостол Павел има пред вид своята слабост в правене на престъпления.

Нз рекох: „Богове сте". Това значи: в всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божий. Няма по-велико нещо за човека от това, да се нарече Син Божий. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божий, човек, бил той мъж или жена, ще мине през ред фази, през известни мъч-нотии и изпитания. Това, което днес наричаме мъж или жена, не е още истински мъж, или истинска жена. Сегашната жена 5е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашният мъж е слуга на истинския, на светлия и разумен мъж. Иде ден, когато на земята ще дойдат девата, чистата, възвишена душа и светлият, разумен мъж. Днес, когато жената се жени, тя търси слуга, да й ^помага в живота. Мъжът пък търси слугиня, която да му помага в всъкидневния живот. В сегашната женитба мъжът и жената търсят голямо, сънчесто дърво, да се подслонят под него. Такива са разбиранията им. Обаче, един ден тия разбирания ще се измънят, и човек ще оправдае стиха, в който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое".

Съвременнит хора трябва да дойдат до онзи първичен порядък, който съществува в Божествения свъ"г. Желанието на хората да бъдат свободни


115

показва, че т се стремят, именно, към Божествения порядък на нъщата, който дава абсолютна свобода на всички живи същества.^Днес и жената иска да бъде свободна, като мъжа. Тя не знае, че има положения, в които мъжът е голям роб. Има положения, в които жената е по-свободна от мъжа.уОткак започна да работи за своит права, жената израстна с няколко сантиметра по-високо, отколкото е била по-рано. Много естествено. Когато дървото се полива често, израства на високо. Израстването на дървото има отношение към неговата форма, но не и към негови-т качества. С увеличаване на формата, едновременно трябва да се подобрява и съдържанието. Яко се увеличава само формата, без да се подобрява съдържанието, наместо полза, човек ще има повече загуби. За издържане на голямата форма са нужни голями разходи.

Днес всеки човек, мъж или жена, търси нъ-кой да го разбира, да улесни живота му. НамЪри ли такъв, той го нарича свой ангел, свой спасител. Това същество е толкова необходимо за него, колкото майката за малкото дете. Колкото по-дълго време майката е държала детето в ръцет си, толкова по-разумно е станало това дете.

Рекох ви: „Богове сте". Само онзи човек може да се нарече божество, който се отличава с голяма разумност и готовност да изпълнява волята Божия. Ще кажете, че вярвате в Бога, че сте готови да изпълните Неговата воля, но не сте станали божества. Щом не сте божества, липсва ви нещо. Кой не втурва днес в Бога? Днес повечето хора са вярващи, но въпръки това гб продължават да се бият. Какъв дом е този, в който синовет и дъщерит казват, че обичат и уважават родителит си, в^рват в тях, а въпръки това постоянно се бият и карат помежду си? Дко, наистина, обичат и уважават родителит си, децата би трябвало да спазват тяхнит закони. Същото може да се каже за всички хора. Дко, наистина, верват в Бога и Го обичат, гб би трябвало да спазват Неговия закон. В същност Божият закон ли царува в света? Ако хората зачитаха Великия Божи закон, в света трябваше да съществува само един Бог. Хората могат да изпо-


116

вЪдват различни религии, да имат различни убеждения, но ако в душата си признават само един Бог, само един Баща, като се срещнат, тб няма да се питат, кой какво верую има, но ще се почувствуват братя. По професия човек може да бъде художник, лЪкар, свещеник, учител, но вътрешно всички хора имат нещо общо.

Дз рекох: „Богове сте". Това значи, че хората имат възможност да живеят разумно, да служат на Бога. При това положение животът на всички хора ще се подобри. Като служи на Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, ученият изгубва знанието си и т. н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, аз имам пред вид онзи Въчен Принцип, който няма начало, н"вма и край. Затова наричат Бога Въчен, Дре-вен. Обаче, никой не може да Го нарече стар. Сам по себе си Той не остарява. Той е всемъдър, но не е стар. Той включва в себе си всички велики добродетели. Затова е казано, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина. Имат ли възраст тия добродетели? Любовта е въчна. Същото можем да кажем и за другите добродетели.

И тъй, дойдете ли до понятието Бог, знайте, че Той е неизмт^нен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най-малки до най-голями. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не съзнават.,Когато Божественото в гбх се събуди, т% се съзнават като частица от Великия Божествен организъм., Щом Божественото в гбх заспи, т минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти* когато Божественото се пробужда и в животнит. Вълкът, запримър, след като изяде няколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Това показва, че Божественото е проговорило и в него, но само за момент. Щом съзнанието му заспи, Божественото го напуща. Тогава вълкът си казва: Дали е право това, което верша, или не, не зная. Едно е важно: трябва да ям, да


117

не умра от глад. За човека казвам: Щом Божественото в него се пробуди, той трябва да работи върху себе си, да го задържи. И светията, и ученият, и обикновеният човек трябва да работят, да дадат ход на Божественото в себе си, да не ги напуща. Светията трябва да работи, да увеличава своята све-гост. Ученият трябва да работи, да увеличава своята ученост. Обикновеният човек трябва да работи, да стане необикновен. Истински учен е онзи, който изучава Божиит закони и става тяхен проводник. Задачата на науката не е само да дава знания на хората, но и да ги учи, как да живеят.

Дз рекох: „Богове сте". За да дойде до положение да се нарече божество, човек трябва да се откаже от всичко временно, преходно, и да задържи само онова, което има значение и на земята, и на небето. Дойде ли до това положение, каквато служба да изпълнява на земята, навсъкъде ще бъде добре при-ет. Обикновеният човек ще слъзе на земята пеш, а божеството – с колесница. Добре е понъкога човек да се качи на колесница, но на такава, която да не тръска.Под думата „колесница" разбирамъсъвокупност от всички възвишени и благородни мисли, чувства и постъпки. Качи ли се човек на тях, т могат да го занесат отвжд земния свет. Това значи, да бъде човек божество.

Днес от всички се иска приложение. Колкото малко да сте разбрали, приложете го. Не е достатъчно да знаете, кои са добри и възвишени мисли, но трябва да ги приложите. Като приложите знанието си, вие сами ще разберете, че животът на земята има велико предназначение. Светът се нуждае от кърмилници, които да им помагат. Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет, какво е направил на земята, какво е дал на човечеството. Докато е бо-лен, човек се нуждае от помощта на лъкари, на милосърдни сестри. Като болен, всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, из-лъзе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа : свещеникът ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учительт ще вземе книгата си и ще отиде на училище, да учи децата; лъкарьт ще вземе инструментите си и ще отиде да преглежда болни; еждията ще


118

облЪче тогата си и ще отиде да раздава правосъдие между хората; мъже, жени, деца, всички трябва да оти-дат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди.

Следователно, болният не трябва да съжалява, че е болен, но да благодари на ония, които му услуж-ват. Като оздрав-ее, той ще помага на слабите и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужаат, това е безразлично. Никой не може да злоупотреби с болния. Здравият, който услужва, трябва да подигне* очигб си нагоре и да благодари, че има възможност да се прояви, да прави добро на своите слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабит и на болните, вие давате възможност на Божественото в вас да се прояви, да отворите пътя си към велики възможности и постижения.

Аз рекох: „Богове сте". Христос казва, че сте богове, но кога ? Когато изпълните Христовото учение, както се е проповядвало – чисто, безкористно, без съ-блазън, без обезсърдчения, без никакви ограничения. Ако човек може да служи на Бога по този начин, ако може да стане носител на Божественото в света, той е придобил много. Мнозина материалисти, религиозни, моралисти намират, че идеята за служене на Бога внася заблуждение в умовете на хората. От тбхно гледище е така, но от по-високо гледище не е така. Човтзк трябва да разглежда нещата от идейния свет, от света на абсолютната чистота, за да може да се произнася за тбх. Иначе, той всекога ще вади такива заключения, които постоянно ще се измЪнят. Както възгледите и обичаитв на хората за живота постоянно са се изменяли и изм-ънят, така и тяхнит-б идеи за Бога са търп-ели и търпят промени. Обаче, има един идеален свет, дето хората жив-еят по Боже-ствен начин. Тбхнитб идеи и възгледи за нещата са едни и същи за всички времена и епохи. Този свет ние наричаме свет на боговеттз, на светииттз, на адеп-тит, на избранитв. От този свет се осмисля и зем-ният.^От гледището на идейния свет всеки човек – мъж, жена или дете, са благословение за другитв хора. Защо са благословение? Защото са носители на Божественото. Обаче, тб трябва да съзнават това и да


119

работят разумно. Срещнете ли такъв човек, работата, която ви предстои да свършите, ще ви се нареди добре. Лко срещнете един човек, и работата, която ви предстои да свършите, не дава добър резултат, ще знаете, че той не е по-добър от вас.

Следователно, излизате ли от дома си и отивате да свършите нъкаква важна работа, не бързайте да из-лъзете, но спрете се малко, да мине край вас добър човек, той да ви бъде първа среща. Когато някоя жена туря на стана си да тъче нтзщо, тя гледа да я срещне нъкое дете, или някой добър човек, работата й да верви наред. Правете и вие същото. Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свет, дето Бог се проявява. Уповайте на Бога в себе си и вън от себе си, а не на хората. Уповавате ли на Бога, вие ще оправите своит работи, както и тия на своя народ. Слушате някой да казва, че трябва да направи заем, да уреди работитъ' си. Щом объркат малко работит си, така казват и българит, както и всички народи. Като не могат и с заеми да оправят работит си, т казват, че трябва да пра-вят економии. Не, нито заеми помагат, нито еконо-мии. Яко искат да оправят работит си, българит трябва всъка сутрин да стават рано, да посрещат Бога в себе си. Яко това правят всички, от после-ден гражданин до царя, полезът им ще бъде добър. Щом полезът е добър, и работит им ще се наредят добре. Този е пътт, по който могат да се разрешат економическитъ' въпроси, както на отделния човек, така и на всички държави. Светът се нуждае от мъдри хора. Който иска да стане дипломат, той трябва да бъде мъдър, да разбира от отношения, да може да влияе с доброто, което носи в себе си. Всвки човек, с ставането си от сън, тр-ьбва да си спомни, че не е позволено на никого да прави престъпления. Човек трябва да знае, че законите за едного са общи закони за всички. Благата на едного са блага за всички. Всбко живо същество тр-Ьбва да се подчинява на Божиит закони. Вън от тия закони няма живот. Когато музикантът свири, и той спазва известни правила и закони, които не са от него из-


120

мислени. Законит на музиката са закони на природата. И праведният, и светията живтзят според Божии-гб закони. Колко повече обикновенит хора трябва да спазват тия закони! Яко решат да живеят според Божиите закони, българите ще се благословят и ве-лик народ ще станат;

Аз рекох: „Богове сте". Живеят ли според великитъ- закони на Битието, и българит-в могат да ка-жат за себе си: „Богове сме." Не живЕят ли така, нищо не могат да направят. Никой не може да ги застави насила да подобрят живота си. Бог остава човека свободен, сам да приема доброто, или да го отблъсква, вследствие на което човек верши гръхове и престъпления. Обаче, дойде ли човек до положение на болен, който трябва да се лекува, там лъкарьт има думата. Болният не може да се налага на лекаря. Каквито л-вкарства му препоржча, той е длъжен да ги вземе. В широк смисъл на думата, Божият Про-мисъл е л"Бкарьт, който лтзкува болнит хора.

Съвременните хора се намират на гбсно. Призна-ват Божия Промисъл, или не тв Го опитват на гърба си. Бог им предписва лъкарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Дко по-стъпвате според наставленията на Великия лъкар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговит наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските дъла–успокояване на цълия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия глас, както пророк Илия го чу в пустинята, дето прекара 40 деня в пост и молитва. Илия чу тихия Божи глас, който му казваше: Пътт, по който действуваш, не е прав. Светът може да се оправи с любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез любовта, чрез мъдростта и чрез истината, поставени като основа на живота. Това означават думит „Дз рекох: Богове сте вие".

22. Беседа от Учителя, държана на 26 януарий, 1930 г. София. – Изгръв,