от ПорталУики
Версия от 21:30, 23 април 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Божествена радост== Съвременните хора се дЪлят на светски и духовни. Те се различават по нач...)

Направо към: навигация, търсене

Божествена радост

Съвременните хора се дЪлят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: св-втскитв хора, към които се отнасят материалистиг, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати.

Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвершени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачница или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи, да изпитва истинска, Божествена радост.

Като се говори за радостта, виждаме, че всички хора се стремят към нея. Каква е тази радост, какво крие в себе си, те не се


250

интересуват. За тях е важно, да се радват. Ние пък казваме: Стремете се към чистата Божествена радост, която не съдържа условия за страдания. Значи, има два вида радости: човешка и Божествена. Човешката радост носи в себе си и радост, и страдания, а Божествената – само радост. В такъв случай, за предпочитане е човек да приеме страданието, което носи радост, отколкото радостта, която носи страдание. Живот с страдания и радости е за предпочитане пред живот без страдания, но и без радости. Свбтският човек предпочита радостта пред страданието, а духов-ният – страданието пред радостта. Живо-тът на светския човек започва с радост, свершва с страдание; животът на духовния човек започва с страдание, свершва с радост. Божественият живот започва с радост и свершва с радост. Той примирява радоститъ" с страданията на обикновения и на духовния човек, като образува от тях Божествената радост. В духовния живот скръб-та трябва да огстъпи мЬстото си на радостта, а в човешкия живот радостта трябва да отстъпи на скръбта. Само по този начин скръбта и радостта могат да се примирят и да се превернат в Божесткена радост. Само любовта е в състояние да примири радостта с скръбта.

Едно трябва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите от страданията. Всички живи същества страдат.


1:»1

Колкото на 1(о-високо стъпало се намират, толкова по-големи са страданията им. Страдания съществуват в всички сватове: в физическия, в сърдечния и в умствения. Като страда и разумно използува страданията си, човек Придобива капитал, с който гради своето бж-деще. На физическия свет капиталът на чо-въка са неговите постъпки, в духовния свет – чувствата, а в умствения – мислиг. С други думи казано: разменната монета на физическия свет се крие в постъпкйгб; разменната монета на сърдечния свет се крие в чувствата ; разменната момета в умствения свет се крие в мислит. Ако не постъпва добре, чо-в-бк се лишава от капитал на физическия свет; ако не чувствува правилно, той се лишава от капитал в сърдечния свет; ако не мисли право, той се лишава от капитал в умствения свет. Като знаете това, не се гнъвете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отнимат благата ви, пак се радвайте. Човек трябва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вътрешен мир. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото. """*" И тъй, за да се справят с злото, и с доброто, хората трябва да се освободят от илюзиите в живота, т. е. да ги разбират. Натъкне ли се на някаква илюзия в живота си, човек трябва да знае, как да излвзе от нея. На физическия свет илюзиите са неиз-


152

бежни. Запример, ако сте в трен, файтон или автомобил, струва ви се, че вие сте в покой, а предметите се движат. Така ли е в същност? При това, ако се движите към запад, предметите се движат към изток. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиите като на реални неща, човек не е намерил правия път в живота. Човек трябва да живее много време на земята, за да се освободи от всички илюзии и да поеме правия път.

Как може човек да живее дълго време на земята? Чрез преражданията. Много пъти човек ще се преражда, докато научи уроците на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. Един от тях ще се прероди, но докато постигне това, той минава през големи страдания. Щом се прероди, започва друга борба – за първенство. Всеки иска да бъде богат, силен, учен, да заема първо место в света. Защо трябва да бъдеш пръв? Не можеш ли да бъдеш последен и от това положение да работиш, да реализираш своите желания? Ако в радостта си пръв, в скръб-та ще си последен; обратно: ако в скръбта си пръв, в радостта ще бъдеш последен. Това са неизбежни пътища в човешкия жи-вот. Кой богат не е осиромашал? И кой сиромах не е разбогател? Ето, Давид беше овчар и после стана един от вид-


153

ните царе на Израил. Като цар, той мислеше, че може да направи всичко, каквото желае, но видя, че не е така. За вейка своя погрешка той требваше да плати. В всеки чо-в'Ьк ими по един Давид, по един Соло-мон, с които трябва да постъпва разумно. В всеки човек има от старите пророци, които трябва да постави на местата им.

Като знаете това, пазете се от своето минало, в което се крият някои отрицателни чърти. Запример, сегашният човек се обявява против войната, не иска да убива, да верши престъпления. – Защо? - Защото животът му се излага на опасност. Въпреки това, човек всеки момент воюва с свокт мисли и чувства. В тази борба някои от ми-слите и чувствата му изчезват, и то най-до-брит. В края на краищата той мисли, че е победил. Вътрешната война в човека трябва да престане. Щом престане вътрешната война, с нея заедно ще престане и външната.

И тъй, за да се справи с мъчнотиите, с несгодите и с противоречията в живота си, човек се нуждае от светъл ум, от благородно сърце и от здраво т4зло.


10. Беседа от Учителя, държана на седемте рилски езера, 14 август, 1940 г.