от ПорталУики
Версия от 17:57, 18 юни 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Божественият ръб== Съвременните хора, особено религиознит-, говорят за чистота, външна и вът...)

Направо към: навигация, търсене

Божественият ръб

Съвременните хора, особено религиознит-, говорят за чистота, външна и вътрешна. Те очакват Бог да ги очисти. – Не, всеки сам ще се очисти. Сами сте се цапали, сами ще се чистите. За да се очистите, от всички се изисква работа. И богати да сте, пак ще работите. Провидението ще ви постави на последно место, за да ви научи да работите. То нтша да тури пари в банката на ваше име да ви осигури. Божествените закони не по-зволяват никакво осигуряване. Като работи съзнателно, стъпка след стъпка, човек върви **напред.

Сегашните християни говорят за покаяние, за очистване от греховете, за служене на Бога. Това са елементарни работи. Когото срещнете, всеки казва, че не иска да гр-БШй. 1$ва е елементарна работа. Това е буквар за първо отделение. Няма защо да се връщате към букваря. Веднъж сте го минали, вървете напред.

Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля. Какво значи да се освободите от вашата, от човешката воля? Представете си, че вервите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна. Като се подхлъзнете, вие слизате по стръмнината и стигате до подножието на плани-

49

ната. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човешката воля. Ако вервите по ржба, по билото на планината, вие се движите по Божията воля. Да се осво-бодиш от човяшката воля, значи да се на-учиш да пазиш равновесие. Докато слизаш надолу, ти си в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля. Щом започнеш да пъплиш нагоре и да вервиш по ржба, по билото на планината, без да се подхлъзваш наляво и надътно, ти си в Божествения ред на нещата, ти изпълняваш Божията воля.

Следователно, движението на човека по теченяята на неговата воля подразбира слизане надолу. Защо слиза човек надолу? – Защото в тези течения няма никаква устой-чивост. Обаче, трябва да се прави разлика между съзнателно слизане и подхлтзване.

Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грях, престъпление. И като видите, че нъ-кой гръши, вие сте готови да го осъдите. – Не, когато виждате чуждите погръшки, считайте, че вие гртЬшите. Научете се в лицето на всички да виждате себе си. Като постигнете това, в погръшките на хората ще виждате свои погрешки, и в добродетелите на хората ще виждате свои добродетели. Мислете тогава върху погръшките на хората, защото са и ваши погряшки. Радвайте се на добро-

4

50

детелит* на другит-, защото са и ваши добродетели. Щом сгреши някой, кажете: Тази погрешка е моя. Щом направи никакво добро, кажете: Това добро е мое.

Инжинер направил мост, който в скоро време се срутил. Защо? – Защото е бил слабо построен. Както минавал един човек по него, мостът се срутил, и човекът си счупил крака. Той веднага си казал: Кой е построил този слаб мост, че трябваше да падна и да счупя крака си? Ти, който пи-таш, трябва да знаеш, че погрешката е твоя. Какво правят съвременните хора? Като видят, че някой грътпи, т дебнат да го уловят, а не се спират да разеждят малко, да видят, че погрътпките на другите са и тяхни погрътпки. Докато виждате погръш-ките Ш другите хора, трябва да знаете, че и вие имате същите погръшки. Докато виждате добродетелите на другите хора, ще знаете, че и вие имате същите добродетели. Който вижда погрешките на другите хора, а не вижда своит, той не е от напредналит, и върви в крив път. Това са елементарни работи, от които трябва да се освободите. Умни трябва да бъдете! Какво прави умният човек? Като види, че някой учен носи инструменти, с които да прави изследвания, а няма къде да ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: Моля, турете инструментите си на моя гръб. Ученият му благодари за услугата, използу-

51

ва гърба му и свършва работата си. Така постлшва умният човек, който в случая може да е н^кой селяиин. Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него, и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавият, обаче, и да види, че умният се нуждае от подложка за инструментите си, ще стои настрана и ще гледа, като аристократ. Той даже не се сЬща да подложи гърба си в услуга на учения. Следователно, правете добро на време и на място.

Сръчцам в гората овчар, който носи на гърба си агне. Ще кажете, че този овчар е добродетелен човек. По какво познавате, че е добродетелен? Вълкът не носи ли агнето на гърба си? Като задигне нтжое агне от кошарата на овчаря, вълкът го туря на гърба си и бъта с него. Добродетелен ли е вълкът? Овчарьт е добродетелен, милосър-ден, само ако е намъфил агнето в гората и го носи на майка му. Но ако го е взел от кошарата и го носи на пазара, да го продаде за клане, той не е добродетелен човек. В този случай, нито овчарьт, нито вълкът са добродетелни. Значи, когато силният услужва на слабия безкористно, той прави добро.

Разликата между услугата на добродетелния овчар и тази на вълка можем да сравним със следния пример. Господар има двама слуги. Извиква единия слуга и по него изпраща известна сума на един търговец. Слу-

52

гата взима парите и ги занася направо на търговеца. След това господарьт дава друга сума на втория слуга да я занесе на един негов приятел. Слугата' взима парите и ги занася в банката на свое име. Първият слуга е добродетелният овчар. Вторият слуга е вълкът. Господ казва на овчаря: Вземи агнето и го занеси на майка му. Обаче, каквото носи, вълкът го туря в банката на свое име. Който туря в банката на свое име онова, което Бог му е поверил, той върши престъпление.

Един човек срещнал Христа и Го за-питал: Ти верваш ли в Христа? Как мислите, какво му е отговорил Христос? Предпо-лагам, че не му е отговорил направо на въпроса, но трябва да е казал: Едно зная – работата на Христа на земята бъчпе много трудна. Кръв излезе от порите Му! Ще питате, дали великите хора страдат. Страданията на великите хора са много по-голями от тия на обикновените. Вие нямате представа за тяхните мъчнотии. Не мислете,' че ги посрещат с венци. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите страдания, толкова по-страшни са неговите разочарования. За да разберете, каква е разликата между страданията на великия и на обикновения човек, представете си две бременни жени. И едната, и другата носят плода в утробата си по девет месеца, но в деня на освобождението си, едната ражда живо дете, а дру-

53

гат,а – мъртво. Първата се радва, че се е родил човек на света, но за нея се откри-ват нови изпитания и страдания, нови грижи и мъчнотии. Такова е положението на великия човек. Той е изложен на постоянни грижи, на постоянна работа, но всичко това се увян-чава с успях. Втората жена, която ражда мъртво дете, скърби, плаче, но след време всичко забравя. Скръбьта забравя, но и ра-дост нт>ма. Умният ражда живи деца, а глу-павият – мъртви. Ако родиш живо дете, светия си; ако родиш мъртво, обикновен човек си. Стихът от Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете", се отнася до външната страна на живота. Това значи: по плодовете ще познаете, дали човек е добър, или лош. „Жена кога ражда на скръб е" – този стих се отнася до вътрешната страна на живота. Раждането е дълбок вътрешен процес, по който се различава светията от обикновения чов^к.

Мнозина правят разлика между великите хора, кой е по-велик, най-велик и т. н. Ттеа е личен въпрос. После говорят за спасението, кой е спасен, и кой не. И това е личен въпрос. Оставете личнитъ1 въпроси настрана. Други пък говорят за служене на Бога, за изпълнение волята Божия. Върху този въпрос не се говори. Като чуят, че искате да служите на Бога, ще искат услуги, ще искат да им правите добрини. Ако се откажете, веднага ще ви изобличат. Правете

54

услуги на хората, правете им добро, без да казвате на кого служите. В това седи изпълнението на волята Божия.

В Персия живъл един турчин светия, който имал много последователи. Един ден той решил да изпита Последователите си да види, колко от тях са верни на учението. За тази цел той събрал последователите си и им казал: Имам запо-вяд от Аллаха да ви изколя всички. Онези ог вас, които са готови да се пожертвуват и да изпълнят волята на Аллаха, нека вл-б-зат в определената за това стая. Явили се хиляда души, но само двама се решили да влъзат вътре. Двамата души били един млад момък и една млада мома, които се обичали. Момъкът погледнал момата и казал: Аз трябва да се пожертвувам! След него влезла и момата. В това време светията заклал един овен и пуснал кръвьта му да тече навън. Като видели кръвьта, последователите, които чакали вън да видят, какво ще стане, уплашили се и избегали. Те не издържали изпита. Тогава светията благо-словил двамата млади и им казал: Идете в света, между хората, и проповедвайте моето учение.

Сега на вас казвам: Трябва да учите! Животът е велико училище, велик универ-ситет. Като влезете в него, трябва да учите. Учениците в обикновените училища си слу-жат с различни хитрини: преписват едни

55

от други, пишат н-Ъкои формули по ръка-вите си, на ръцете си и т. н. В университета на живота не се позволяват никакви хитрини. Като вл-взеш там, ще учиш самостоятелно, съзнателно и ще държиш матура. Там не се позволяват подсказвания, преписвания от другите ученици. Всеки сам трябва да учи. Ако те скъсат, ще повтаряш с години наред, докато най-после завер-шиш с усп-вх. Учителите на Великата Школа са щедри на времето. Хиляди години можеш да учиш, докато научиш нъчцата така, че никога да не ги забравиш Слабата страна на съвременното християнство се заключава в това, че учениците, последователи на Христа, учат, минават от клас в клас, но без матура. И в гимназиите има ученици, които свършват осми клас, но без матура. Има християни, свършили учението си с матура, а има такива, които са свършили без матура. Който е свършил без матура, той ще замине за онзи свят гладен, без хл-вб. Който е свършил с матура, той ще получи хл-вб. Направете пре-вод на думата „матура" в християнски смисъл и тогава елате да говорите.

Лесно е да се говори теоретически: Да | жив-вем за Господа, да се пожертвуваме за Него, да се обичаме, да сме братя, да жив-вем общо и т. н. Това са общи изрази, които не са приложени. Да живеете общо, това не подразбира физическа близост. Двама души

56

могат да имат нълдо общо помежду си, въпряки това един от тях да е на единия край на земята, а другият – на противоположния край. Щом има нещо общо между тях, тъ4 ще се срещат с аероплани – с мисълта си, и пак ще се отдалечат. Сега н-б-кои хора са едва на стотина метри едни от други и казват, че са много отдалечени. Те не знаят, че за да живеят добре, трябва да са на известно разстояние едни от други. Като са раздалечени, т няма да виждат погръллките си.

Хората нямат представа, какво значи „далеч и близо". Допуснете, че всички хора на земята се намират в седем концентрични сфери, поставени една в друга. Най-вж-трешната сфера е най-малка. Представете си, че един от хората на най-вътрешната сфера намери един малък отвор и влт^зе в съседната по-голяма сфера, между други хора. Той ще изпита различието между едната и другата сфера, но ще се почувствува далеч от ония, с които е бил в първата сфера. Така той ще минава от една сфера в друга, докато дойде до най-външната, дето ще се почувствува много далеч от първите свои съжители, но затова пък съвършено свободен от вевкакви връзки. Следователно, стремете се да излезете от центъра към периферията, на по-голъчио разстояние един от друг! Щом усЬтите, че сте близо до хората по плът, повдигнете

57

мисълта ек така, като че не живеете на земята, като че нищо не ви засъга. Хората около вас могат да пеят, да играят, да скачат, вие ще бъдете тихи и спокойни, като че не сте между тях. Че нъкъде бият тлшан – нищо от това. Че в кошарата на овчаря овца блее – нищо от това. Ра-зумност се изисква от хората!

Всички хора искат да бъдат разумни, но условия се изискват за разумността. За-примяр, децата, които се раждат в сегашната епоха, са по-разумни, по-умни от ония на миналата епоха. Децата на бъдещето поколение ще разполагат с по-голяма разум-ност от сегашнит. Глупавит, като ум-рат, в бъдеще ги очакват по-добри условия. Като се родят отново, т ще бъдат по-умни. Умният мисли, чувствува и постъпва право. Баща и син пътуват с магарето от селото до близкия град. Бащата се ка-чил на магарето, а синът вервъл пеш. По пътя ги срещнал един селянин и ка-зал: Байо, слъз от магарето. Синът ти трт>бва да се качи на магарето, а ти да вер-виш пеш. Бащата слъзъл от магарето и качил сина си на него. По-нататък ги срещнал друг, който км казал: Качете се и двамата на магарето. Защо трт>бва бащата да ходи пеш? И двамата се качили на магарето. Срещнал ги трети и им казал: Защо сте се качили и двамата на магарето? Я слъзте от него! Вмъсто да ездите магарето, турете

58

го на гърба си и така вървете. Бащата по-слушал и третия. Той искал да научи нещо от съветите на хората, но въпрос е сега, кой съвет е правият?

Какво показва този пример? Че много от съвременните хора мислят поверхностно и то главно върху онова, което Първата Причина е създала. ЗапримЪр, като погледнете наоколо, вие виждате голямо безредие: камъни, скали – всичко е в пълен безпорядък. Докато съществува този безпорядък, вие не можете да четете, не можете да разберете, какво е писала природата. Книгата, която е изнесена пред вас, е разхвърляна: листа, корици, заглавия – всичко е разбъркано. Щом сте дошли на планината, вие тръб-ва да възстановите първичния ред на нътца-та, всичко да поставите на своето място и тогава да четете. Голяма красота се крие в тази разхвърляна книга, но човек трябва да разбира тази красота, да може да я използува.

Като работите върху себе си, като се вдълбочавате в явленията на природата, не мислете, че ще разрешите всички въпроси из-веднъж. Защо? – Защото във вас още не са развити ония чувства и способности, чрез които можете да изследвате нътцата. Човек има около сто чувства и способности, за развитието на които се изискват ред години. Не е лесно да стане човек господар на едно свое чувство, или на една своя способност Заприм-вр, много време е нужно, до-

59

като човек научи, как и къде да проявява своето милосърдие, или докато се научи да наблюдава, да прави връзка между причини и последствия на нещата. Ако не знае, как да се справи с щеславието си, човек може да си създаде ред неприятности. Човек жи-в^е едновременно с много от своите чувства, затова трябва да знае, как да манипулира с тях. Христос казва: „Не търсете слава от чов-бцит-б, но от Бога". Щом знаете това, като ученици на тази Школа, вие трябва да работите върху себе си, да се са-мовъзпитавате. Ако не работи съзнателно и с любов върху себе си, ученикът може да се натъкне на опасността да изЯъзе преждевременно от Школата. Някой може да напусне училището още от първи клас, друг – от втори клас и т. н. Ученикът трябва да работи върху чистотата, върху справед-ливостта, върху обходата, да развива в себе си чувството любов към Бога. Това са трудни задачи, както за учителя, така и за ученика. Теоретически лесно се предават ме-тодит, но практически мъчно се прилагат. Мъчно се възпитава човек. Той прилича на земята. За да се огрева от всички страни, земята трябва да се верти около осьта си. Следователно, за да развие всички свои чувства и способности, човек трябва да бъде всякога буден, да не изгуби добрите условия на живота си. Запримър, за да развие иилосърдието си, човек трябва да бъде

60

окржжен от хора, които имат нужда от него. Вие не можете да помагате на хора, които не се нуждаят от вашата помощ.

Когато постъпва в Божествената Школа, ученикът трябва да бъде здрав. Болният не може да влезе в Школата, защото вниманието му ще бъде насочено изключително към болестта. Болестите, погръшките спъват ученика. Т му препятствуват да върви напред. Когато изтъква пред ученици-т си една погрешка, учителят няма пред вид едного, но всички. Погрешката на едного е погрешка на цялото човечество, на цълья свят. Казвате, че еди-кой си е горделив. Гордостта е обща черта на хората, на животните и на растенията. Лошата страна на гордостта' е, че тя суши човека. Чрезмерната гордост изсушава човека. Когато е на място, тя го прави самостоятелен. Честността е в зависимост от чувството на самоуважение в човека. Честността не е морално чувство. Тя е едно от личните чувства. Справедли-востта, обаче, е морално чувство. Човек трябва да бъде справедлив към всички живи същества. Когато развива едно, или друго чувство, човек се поставя на изпит, сам да види, докъде е стигнал. Това значи: При свършване на всеки клас, ученикът държи матура. Матурата определя положението на ученика. Ако не държи матура за всеки клас, ученикът ще изпадне в заблу-

61

ждение да счита, че знае много, че има право да изправя другите хора. Той ще мисли, че другите са причина за злото, за нещастията в света. – Не, всеки трябва да знае, че той е причина и за злото, и за доброто в света. Някой отива при свой приятел да го морализира, да го учи, какво да прави. Приятелят сам вижда погрешките си и се мъчи да ги изправи – няма защо ти да му четеш морал.

Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други – от настоящето, а трети – сега се чертаят; те са линии на бъдещето. Това показва, че планините се намират в процес на развитие, не са завършени. И сега се строи нещо ново в тях, и в бъдеще ще се строи. Нищата в природата са осмислени. Строи се нещо велико, което ще се открие в бъдеще. Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека. За обикновения човек всички неща в природата са разхвърляни; за учения всички неща в природата са на място поставени. Защо? – Защото той ги съпоставя и хармонизира.

62

„А земята беше неустроена и пуста". И до днес още земята се устройва. Докато чо-вък се развива, и земята ще се развива. Когато човек мине в по-висока стадия на развитие, с него заедно и земята ще се повдигне. Формите на земята ще стават все по-красиви и съвършени. Процесът на развитие, през който земята минава сега, е бавен, равномерен. В миналото развитието на земята е било бързо, придружено с голями катастрофи.

Като ходите по планинит, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте на малка почивка, на крак, около 30 секунди. във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вервите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използувате правилно. Иначе, т ще ви противодействуват; щом силигб на природата ви противодействуват, вие ще харчите енергията си, без да се ползувате от тях. Всяка частица от планината е свързана с разумното начало, което работи поприродата. Следователно, като се качвате в планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение.

Помнете: Дето и да ходите – по езера, по планини или върхове, работете съзнателно,

63

учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е Божествена. Щом не е приятна, щом се вкисвате, тя е човешка. Работете с приятност и радвайте се на Божието дело!

12 август, 8 ч. .с.