Божията воля
Ще прочета 1. Псалом.
Малко хора търсят причината на неразположението си. Никой мисли, че е неразпо-ложен, защото нима пари. Друг мисли, че е неразположен, защото няма къща. В слиц-вост, това не са съществени причини за неразположението. Една от прнчшштй, която спъва хората, произтича от факта, че т не пряемат достатъчно светлина; не приемат достатъчно въздух – дихание Божие; не зна-ят, как да пият вода и как да ядаг хляб, Светлина, въздух, вода и^хлЪб – ето сжш,е» ственото, от което хората се нуждаят. Ис-каш да се облечеш хубаво, да имаш нови обувки и шапки – това е мода, не е необхо-димост. Какво са допринесли на човека обув-ките и дрехиг? Птиците носят ли обувки? Млекопитаещитй обличат ли дрехи? С каквито обувки и дрехи дохождат, с такива са отиват. Ще започнете да философствувате върху живота на птиците и млЪкопитаещит, но философията още не подразбира абсолютната истина.
Казвам! : Който говори много, показва своите слабости; който мълчи много, показва своето невеж* ство нли темерутство. Правило е:
240
ро И
Не говори за неща, които в® са станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го вндят. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя част ог София ще пападнат самолетите. Никой иска да знае, коя част на града ще напад* нат. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировките, виждате, колко слабо ежндество е човйкът. В известни случаи той е по» слаб от комара. Комарът е доста издръж-лив. Същевременно, чов^к е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата – в любовта си, в взимането н даването. -Затова е казано в Писанието: „И разкая се Бог, че неправи човяка." Често кората уповават един на друг, а после се разочароват. На четири нища може да уповаиа човек: на светлината, на въздуха, на водата и ла хлйбц. Под „вода" раз-бирам живота; под „хяйбъ" разбирам Духа Божи, за който е казано г, Аз съм живият хляб, който слиза от небето." Мъчно ще разберете, качто нкдо е хлябът, както младата мома мъчно разбира живота. Щом се яви в нея желание да се жеми, тя не иска вече да живее в бащиния си дом: майка й, баща й, братята и сестрите й вече не са й мили, и тя ги напуща. Няма чо-голямо нещастие за човека от женитбата. Ожениш се,
диш деца, които едно след друго умират.
кокошката нзчжги пиленца, на която отрйз-ват главичките и ги изяждаг. И тебе, чове-
241
ка, сдед 120 години най«мнпго, ще те хаа-нат, ще ти оголите костиА, ще ти аземат, каквото си спечелив, и ще кожат: Хейде, иди сега да работиш 1 Ще дойдеш отново на земята, но след време пак ще те оберат, ще оставят само кустите ти и ще т кажат пак да дойдеш да работиш. Ще печелиш, ще те обират – кран няма тая история. Казвате : Да си наредим живота.,– Как ще го наредите? Момичето, като стане на 19 годннк, а момчето на 21, започват да мисляг да се оженят, да си родят едно момченце или момиченце, и напущат родителите си. Къде остава любовта им към тях? В първо време т се обичат, пе могат да живЕяг един беа друг; ако родитедите им не позволя-ват да се оженят, животът им потъмнява. Като се оженят, животът нм пак потъмнява и се питат, какво да правят сега. Ще ви кеяда една истина: човек може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женят за дявола. – Как го по-зневат? – Лесно се познава дяволът.
В Ню - Йорк, един америкаиец, ми-лиардер, дал обявление в вестниците, че търси касиер Явили се около 20 младежи с голями нрепоръки. Той хверлил поглед към Ах и казал: Ще ви нмам пред вид. Един ден ваЬвъж в кантората един млад момък, без никаква препоръка, и, още ври влизането си, видял на земята «дка киижка; вавед те, вдигнал я> и внимател-
242
но я турил на масата. Сяед това се обър-нал почтително към банкера н кезал: Че-тох в весгаицитй, че търсите квсиер за кантората си. Аз съм готов да верша всякаква работа, но нямам препоръка. Можене да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерът отговорил: Ти носиш най-добрата препорж-ка в себе си.
Някой религиозен казва: Аз се моля но три пътн ка ден. И ученикът казва: Аз уча по три пътн на ден: сутрин, на обяд и вечер. По три пъти чета урока си. – Важно е, какво запомни. Някей чете урока си по 20 пъти, за да го запомни. Учене трябва! Ще че-теш урока си, докато го разбереш и за-иомшаш. Като го запемшиш, да не го забравяш.
Много пророци и пророчици съм срещал в България, все йм казва по пйщо Духът, но забравили, какво им е казано. Питам: какъв пророк, или кокъв чсвйк си, ако забравяш това, което Господ ти казва? Ще кажеш, ч@ Бог ти огкрил нищо, но си го забравил. Щом забравяш, твоята кесия е скъсава. Лошо е, когато забравяш. Мока, която има двама кандидати, непременно ще забрава единия. На два коня едновременно щ можеш да ездкш. Кой човек може да ей тури краката на два коня? Аз имам две идеи в ума си. – Това е невъзможно. Една идея трябва да има човйк. ДвеНз идея рв-ждат злото.
243
Какво нещо е злото? Аз не искам да ооредйлям злото. Само казвам, че ме-тоднтй на доброто и на злото коренно се рвзличаваг. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма» е най-после и костите ти ще използува. То използува всичко до ковец. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубав алат, който ще продаде склшо. Ако след това те срещне доброто и видя одраната ти коже, то зиаз вече, как да постъпч. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетнт блага на чов%ка, е добро. Това, което взема всич-кити бязге иа човека, е зло. Доброто дава Бо« жшг блага, е зяото га отнема. Щом злото и доброто нямот еднакви отношения към Божишг бяага, т представят сили от раз* днчен харакгер. Вземете едва щягулка и не-блюдеванте, как е направена. Обърнете особено ияимание на метеметкчнатя линия средата иа цигулката. Ако всичките части но цигулката имат едиакво отношение към тая лииия, чя звучи хармонично. Звуковет, тоио-вет се събират от двет страни на цтул-ката. Ако това не става едновремешю. в тона на цигулката има къщо дпехармоничко. Това зависи от майстора» кейто правип цигулките, а не от цигуларя. Тонъг иа цигулката зависи и от струиит, ог тяхпото качество и дебелина. От значеиие за тоя а е и маглася-ването на струнит.
244
Като говоря за теновете, нравя анаяогия: т<>нът „солъ" представя човешкия дух, „ре" е човешката душа, „ла" е човешкият ум, „рш" – човешкого сьрдце. Сяоред сегашния строеж на човека, „солъ" е основният т#н на живота. Тонът „солъ* дава условия з$ разцъвтяване на нещата. Без тоя тон човек не може да цъвне. Без тоя тон човек не може и да наплши. Без тоя тон нищо не може да се нос&е. Без тоя тон нрщо не може да израсте. Следователно, щом дойдете до духа, ще знаете, че без него нищо не може да цъвти. След цъзтенето иде другаят процес – разнасянето на уханието и# пространството. НасекомиА усещат това ^кавие и. влма&т в цв&тл» Тоаа, щ»авж в$шд.« та. Тя възприема уханието, което иде о? цвъ* тз па духа. Тя отправя посъкомит, малките същества, към уханието на красивите подбуди и желания, като естествени цевта. Тянм к#зва: Търсете ухашгето и нектара на есте-с^вените цввтя, а не на изкуствените.
Светът е нълен с изкуствени цветя. Н^кой туря една Божествена мисъл в заповедна форма и казва: Да се обичаме! Боже» етеена е тази маеъл, но не е турена на място. С заиовед морета не могат да се оби-адт. Да се обичаме! – това е заиовед, за-Н0ш. Единственото нйщо, което не се подчи-лява на закона, е любовта.– Защо? –Защото та сама е закон. Ако любовта вш повер* яа»'а в закона, тя щеше да наираот пресгж-
245
идеше. Законъг е подчинен на яюбояьта. Тя сама е закон на себе си, няма нужда ог други закони. Това, което 1я прави, е закон. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трябва да дадете на тая мисъл „Да се", ако буквата „с" присъединим към частицата „да", получаваме немската дума,,с!а§" – това. Предмет ли е любовта? Като говоря за любовта, аз не искам да произведа противоречие в умовет ви. И без това, вие сте пълни с противоречия. Ако река да раз» бъркам вашите противоречия, само кад ще направя. Ако искам да открия доброто в вас, първо ще се оцапам с кальта ви. Вашето добро е нокрято отгоре с кал. Много тр4бва да се ровя в кальта, докато дойда до доброто. Казвате: Трябва да дойдеш до дъното. Аз не се интересувам от дъното на кръчмарски?*, бъчви.
Мнозина ме пптаг, ще се познаваме ли в оня свет. Тия хора нриличат на оня турчин, който ходил в Багдат и, като се веряал в Дели Орман, разказвал на близките си, че в Багдат прескачал трапове 20 м. широки. Един ходжа му казал: Ефенди, прескочи и тук такъв трап. – Не може, тук хавата не позволява. Невъзможно е да прескачаш 20 м. шмрок трап. Моженг да крескочиш трап, но не 20 м. широг, Това е преувеличено. Източннт народи оби-чаг да преувеличават нещата. Един турчин казал: Им*гие около сто милиона но
246
сто милиона войници, събрани на едно мйсто. Един бългерин му аъзразил: Това е не» възможно! И орехи да са, пак не могат да се съберат толкова но едно м4сто. Така не се говори. Добре е това, но често хората стра-дат от крайното преувеличаване на нищата.
В Варненско, един млад момък до-шъл да иска дъщерята на един богат чиф-ликчия. Той казал на момата: Ако се оже-ниш за мене, ще ти взема две слугини, ще ти куоя хубаво кожухче с лисича кожа – ще бъдеш като царица при мене. Тя повярвала на думнтй му и се оженила за него. Мислите ли, че той изяъдтал обещанието си? – Нито слугини й взел, нито кожухче й купил. През целия ся живот тя работила сама, никаква слугини не й помагала. Двет слугини пред-ставите диег ръце. Тя работила с ръцет си и на тях рашптала.
Следователно дчпце ли някой да ви обещава нещо, за да <х о - ечи за вас, отхверлете тая женитба. Да се ожениш, това значи, да дадеш условия на едча душа да се развива. Тя слиза от Бога, иде на земята, и ти трябва да я упътиш. Ще й кажеш : Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещаваг ла й много, ще я излъжат: ще взечат всичктте й пари, да й нчйоавят кж-ща, но ще гч >-адгл п '^вгь'4 В края ил краищата, тя ще ота-е и бет пор;», и без къща. И тук, един брат изчъга друг. Купи му къщата и обеща да му направи хубавъ
247
авартаменг. Парн не му даде, апартамента и доднес не му направи и го остави иа пътя, без пари н без кяица. Аз не вярвам в човешки обещания. Вярвам само в онова, което Бог е напнсал. Как ще вйрваш в човешкитй заблуждения? Дошъл някой ре-форматор да оправя света. Ще опиеват неговата външност. Това ие ме интересува – самият реформатор ме интересува. Той напнсал никаква книга. Ие ме интересува книгата му; животът му, неговата ми-съл йе интересува. Не ме интересува неговото вино, налйто в бъчви; интересува ме неговото грозде.
Казва се: Да вярваме в Бога! Какво представя вярата? Тя е път, който води ки м* Божествената Любов. Питате: ще се познаваме ли в оня свят? Ще постигйем ли своите желания? Ако не зачиташ своя дуж, ако не зачиташ своята душа, ако не зачитани» своя ум и ако ие зачиташ своето сърце, нищо не можеш да постигпеш. Кое ще ви препоръча в н* видимия свят? Само духът, душата, умът и сърцето препоръч-ват човека. Човек се преноръчва чрез духа, душата, ума и сърцето си. Като отидете в другия свет, никой няма да ви ежди за погръшклт. Ако ехе прилагали зйкояо на насилието, след час ще тръгна г десеткп кокошки, агнета и прасета, е отрязани глави. Какъвто живота сте минали на земята, това ще се представи в картини. Давали сте обе»
248
ща(шя, които не сте изпълнили – и това ще бъде написано. Какво ще правите пред тчя реь^иосг? Кйк ще се оправдавате"? Никой нйча да ви ежди, но делата ви ще вървя? глед вес – ч* ще ви съдет. От всички се исча чист живот. Освободете се от не-чигтите нища в жчвота си, както чистите ле-шета. Като заливате лещата с вода и хверлей водата, тя се освобождава от много примеси и нечистотии. Оризът, обаче се чн-гт « зрънце по зрънце Не допущайте нито една фалшива мисъл в ума си, нито едно фалшиво чувство в сърцето си, нито една неблагородна постъпка в душата си. Нищо нечисто не допущайте в себе си.
Често цитират стиха от Писанието-. „Сълкът и агнето ще живеят заедно." Мо-згй ли сега човек да живее заедно с вълка? Аио е вълк, може, но ако е агне, по никой наччн не може. Вълк, който не яде агне, не е вълк. Той се е преобразил и започная д?1 мсе трева, както агнето. Тогава вълкът н агнето могат да живЕят заедно. Преди години, в Варненско се яви една голяма про-рочяца гадателка, която предсказваше па хората кяого неща. При нея идеха и вълци, и агнета – от двет категории хора. На всич< ш предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечер влязоха в кладата й крадци я я обраха. Тя беше събрала много паря; крадците задигнаха всичките й пари.
249
Питем: Какъв гада*ея е оня, който не може да оправи своя живот? Аз не вярвам в пророци, които не могат да опра-вят своя живот. Аз не обичам ония пророци, които говорят лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбердират София. – Ще бомбардираг ли София? – Може № я бомбердират, може н да не я бом-бардират. Питат ме, защо ходя на планината. – Отивам при Господа. Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная, какво ще стане с София. Каквото стана с Содом и Гомор, това ще стане с София. Господ не е между грйшиитй хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намерите на Вотоша, на планината. Никои не оби«ат да се качват по планини-тй, мързи ги, не им се ходи. Други минават за герои, затова ходят. Трети ходят от страх. Не е лесно всеки ден да извървя-ваш по 18–20 клм. път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. Оста* ваше ли Христос вечер в Ерусалим? Той отиваше на планината. Всяка сутрин, като отивам на планината, срещам един млад свещеннк, който ме поздравлява любезно. Той слиза в София и се чуди, какво правя на планината. Според мене, София е празна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нещо в нея. – Тр4бва да по» чиваме. – Докато си в почивка, ще седиш вкъщи. Щом се сверши почивката» щ изяей*
256
зеш, ще отвдеш н духовния евйг. – Какво ще стане с София? – Да не изкушаваме Господа. Когато Господ реши да погуби Со-дом и Гомор, прати ангели при Аврама да му съобщат тая вест. Тогава Аврам запита: Господи, ако има сто души праведни, ще по* губинг ли тия градове? – Нима да ги погубя. – Ако има 80? – Нима да ги погубя. – Ако има 50? – Няма да ги погубя. – Ако има десет души праведни? –- Шма да ги погубя. Понеже нямаше десет души праведни, Содом и Гомор изгориха. Сега никои пи-таг, какво ще стане с София, – Ако в София има десет души праведни, кожата й ще остене здрава. Ако няма десет дугаи праведни, ще й одерат кожата. Лошото, което става в България, е за непослушашето на бългорпг. Ог 30 – 40 години говоря на бъл-гарит, но те не са готови да изпъчнят Божията воля. Аз нм говоря, а г хверлят кал върху мене. Заблуждавал съм хората. Аз не създадох света. Следователно, всички трябва да се подчинявате на онова, което Бог е вложил в вас – на Божественото. Вие се занимавате с чуждите работи, а своите оставяте настрана. Значи, занимавате се с мъчните работи, а лесните оставяте настрана. Питате се, кого обнчам повече. Ако дойде някой болен при мезе, аз го претеглям и намирам, че е доста тежък. Ако олекне, обнчам го; ако не олекне, не го обйчам. Ти сй богаг, пак си тежък. Ако ©лекнешъ»
251
обичам те; ако не олекнеш, нз те обичам. Който иде при мене, тр%бва да е доста олек-аал. Аз обичам тежките хора, когато за* ночнат да олекват. Обичам и лекяг хора, когато започнах да натежават. Кое дете носи майката на ръцет си? – Слабото, малкото дете. Коя майка носа на ръцеА си 21 годишния си син или дъщеря?
Срещам един чов^к, който се нуждае от помощ. Мисля си, как да му помогна. С мене върви друг и ми казва: Тоя човек не заслужава никаква помощ. – Защо не заслужава? – Защото той има пред вид друг, на когото яска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дам иа единия, няма да остане за другия, или по-малко ще остане. Кезвам му: Знай, че коакочо дам на единия, толкова ще дам и на другия..
Помнете: Малкитй неща в природата растат и стават голями. Малкото зрънце става голямо. От малката семка става голяма диня. Разчитай само иа онова, което расте-Вейка Божествена мисъл има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъл е в духа, в душата, в ума, или в сърцето на човека, не е важно – тя всъкога и навсякъде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става го.жио. Който не разбира Божественото, несъзнателно греши. Той взима човешкото вместо Божественото както неопитният взима фалшивата монета за чиста. Някой забелязва, че са му дали фал.
ш
шиш» монета, но гледа да я прокара нЪкак. Погр^шката му е съзнателна. – Какво трябва да надреви? – Да отд&яи монетата настрана. Таке ще изправите погрйшката на другиА. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете в земята, но не правете опите да я прокарате.
Сега ви казах нещо от моя жнвог, което не обичам. Не е въпрос да кажа, че обичам чов!»ка. Важно е, да видя, какво мо* га да направя за него, да му помогна в това, в което той сам не може да си помогне. Важно е да помогна на човека така, че да се прояви Божественото в него. Аз не мога да сверша всичките щ работи, но мога да съ-действувам, да се проявят дарбит, които Богт» е вложил в него. Всички трябва да си съдействуваме за проява нт онова, което Бог* е вложил в нас. Всеки трябва да помага на ближния си да се ярояви Божественото в него. Ще дойде ден, когато благото на едного ще бъде благо за всички. Всички неща ще стапат общи, а сега са частни. Докато са на нивата, житните класове са. поотделно. Когато земеделецът овершее нивата, всичкитй класове отиват на едно място. Шкога всичките блага ще бъдаг събрани в общи, голями хамбари. Тогава Божииг» блага ще бъдаг общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, вст.ки стрък трябвд да расте, да заверже и да даде добър ллод. Ще етрадаш, че вйтър те духал. че дъвдъ
253
или сняг те валйл. Това не трйбва да те смущава. От тебе се иска да си създадеш хубаво зърно. Представя си, че се намираш прзд един чист, планински извор. Трябва лн да напътваш хората, как да пият от неговата вода? Когато човек се намира пред чистия извор, не му давай никакви съвети. Добрйят н чист извор не причинява никакви пакости. При чистия извор ще пиеш толкова вода, колкото трябва. Човек грт>ши, само когато се намира при лош и нечист извор.
Какво трябва да правиш, когато оти-ваш при Бога, като при чист планински извор? Три нт»ща може да направиш: Да про-славиш името Божие. Да црославиш Царството Божие и Неговата Правда. Давьршиш с любов Божията воля.
Преди години ме срещна един свеще-ник от Варненско, умеи, но доста еприхав човек. Той ме епр и нервно запита: Защо разваляш тоя народ? Аз го оставих да се изкаже и спокойно го изслушах. След това му отговорих: Ти мислиш, че аз пакостя на хората. Прав си, ако не съм пре-дал Божията Любов на тоя иарод, ако ие съм предал Божията Правда* ако не съм щ посочил начин за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съм сторил, не си прав. Като се срещнем втори път, ще се разберем но-добре. След иехь-шест месеца той иде нрн мене, матж си малко
254
главата и мн говори но-мвкичко. По-рано говореше строго, зановйдническй, е сега омек-пвл. Какво ля е станало с него? Оказва се, че една ден пмувал за Варна. Той косъл няколко големи куфари. По гшти станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голямо. Куфарите паднели върху главата му и го контузкла силно.
Като ученици, вие трябва да се отличавате е чистотата см, да бъдсте чисто злато. Отеън и да имате кал, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия живог по дух, по душа, но ум и по сърце да бъде чисто знато. Давайте от онова, което Бог ви с дал. Н1кой илл се сърдите един на друг, не мо«{ете да се търпите. ~ Защо не се търпите? – Краката ви са нечист», трябва да се нзмият. Ако измиеш краката си и пак не те гьрпяг, погрЪшката не е твоя» > Ако измиеш кравата си, и някой не може да те търпи, иогр^шката е в него. Ако не измиеш краката си, и той ие може да те гьр-па, погрешката е в тебе. Когато отавате в иякой магазпн да си кугтате нвщо, не се пазарувайте. Колкото ва искат, толкова дайте. Ако в» искат десет лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намерили. И 20 илй 30 лева да ви искат, дайте и благодарете. В миналата война, когато германската марка пад-ва много, германциА плащаха за едва обйд милиони марки, даже едии мвянврд. Толкова сют бя?ие живогът тогава, че гермапиитъ
255
не можеха да се енравяг, не можеха да опра-вят смйткигй си. Какво представя днес де-сет лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, те слойността на лева или на марката е била рсллична от сегашната.
Казвам: Всички хора се различават по нищо. Право е, и музикантите, и пявцигк се различьват. Никой казва, че може да свири и да оЪе. Мо>ке, но има разлика между него и опитните му вканти. Слушаш никой музикакт да свири и на душата ти етва тъжко; продъл-жаваш да го слушаш, тмгата ти изчезва. Слушаш друг музикакт, мисълта ти се прояснява, св&тло ти става в съзнанието; слушаш го още, тъмнина се явява в съзна-наето ти. Добър музикант е оня, който вдига болните о? леглото Те оздравяват и започ-ват да работят. Добрият музикент отваря сърцата на скдшерницит. Те отверят ке* сиите са и започват да довйт. Оня музикант, от свиренето на когото болиите не стават от леглата си и не оздравяааг, бо-гатите не отверят кееиите си к ме давлг, той не е добър,, не свири хубаво. Питам: Колко души от вашето свирене станаха от леглата си, и колко богати резеързаха квеви-
•1% СИ?
Сегашаите хора сами еьздават нещастието сн. Господ те е пратни па земята да посадиш една добра мпсъл, но ите не я по-
еаждаш - мъчмш се. Трябва да крило-
256
жиш едно желание, да се новдягнеш, но не го ирилагаш – мъчиш се. Вложено е нищо в душата ти, което трйбва да реаянзи-раш, но го отлагаш – пак се мъчяш. И слеч това се ошгакваш, че работитй тн не вървят. Много естествено, не изпълнявани, това, което трябва.
Един мой познат ми разправяше следната опйтност : Случи се в жиьота ми нещо, което ме доведе до голяма н&мотия – оста-нах само с един лев в джоба си. Вервя а пипам лева, на него разчитам. Мисля, сн, какво да правя. Как да излаза от това трудно положение? Пак пипна джоба си, да видя, стон ян левът. Седнах в градината на една скамейка и обмислям положението си. Ето, задава се един просяк, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право към мене иде. Спр- се, погледна ме, иска помо'щ. Щщо отвътре ми казва: Дай лева на тоя просяк. Не мислих много, бръкнах в джоба, извадих лева и го дадох на иросяке. Последннят ми лев отиде! Нищо не ми остана. Започнаж да мисля и си казвам: Голям нехранимайко съм. Има и&що лошо в мене. В това време виждам един мой прнятел, с когото не бяхме се ерЪщаля десет години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Къде се губиш? Откога те търся? Верви е мене! Заведе не у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имаш нужда от мене, аа еъм на даое рдоположевие. Пррятда м»
257
е, че те вйдях елед толкова дълга рездйяе.
Кйзвам: Когато извадите последния лее от джоба си и нима на както да умовавате, Господ ще ви се изяви. Д »ка?о уповаси? 2 на последния лев, вие спьвате Б^га, и Той не може да дойде 1*ра вас, Освободете се от,. всичко човеш^о, на което уповавате. Котим Бог ти киже да дадеш н-вщо от сесе си, д »й н ве съжаляв 1Й. Някой каза : Ще раздам всичко, което имач да "печеля доброто мнение «а Господа. Това е изкушение. Не тр4б»^ да ьзьушао «ме Господа. Ако нямпч- пар^, п съм здеав, ще отедч да копая. Щк*- да се мшя I а Господа де ми ппати ! апи, но ще отида да работя и ще сн изкарем хл%Са, Мла-дкят монък нпзва: Отяяе и последното, на което разчктах! Какво ще с*1 нрави? – Ще работа ш!
Ка-о чете*е Стария Заает, натъквате се на стиха: „Да се яе кланяш «а слънцето," Ако се кланяш на слънцето и не работиш1*», грЪшиш. Казано е още да не уподоваш на хорала. Това значи: не прави хората божества, •га да не нзпадаш в нзкушеаие. Обаче, Бог може да ти помогна чрез хората. 1е мислете, че човешката любов е като Божията. Спор мене, само една любов сяицествуве, го в обикновената човек тя «*е яр-л ->ява по един начин, а в добрия н праведния – по друг начин. В делото Вшяр са «чествува <ци^ любов. Дето вд&зе, любов га смекчава ч облаго-гюдегеа. Ако те обтт едно жтотно, то е го
258
тоа® на жертва и а® уелуга за тебе; аке те обикне еди® птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророк Илия остана сам в пустинята, гарван му носеше хлйб. Обичаше го тоя гарзан.
Едии българии, в миналата война, ©етанал далеч ох своята част, под неприятелските куршуми. Едва успял ^а се скрие в едча пещера, дето прекарал три деня, ли-шен от парче хлъб. Дошло му на ума да се обърне към Бога, маюф, че не вярв-?л в Него. Той казал: Господи, покажи ми по някакъв начмн, че < жществуваш. Не се минало мио)овреме, едви контена жаба се приближи ю д<> пещерата, оставила хляба, който носела в уст.ла си, и продължила саоя пм. Една костена ж * а го накарала да повярва в Бога. Ачо чя верши Божията воля, зощо чо-вйк да не я верши?
Сега всички се страхуват де не падне отнйкъде някоя бомба, да не ви бомбарди-сат. Когато изхверляте бомби от устата ек, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10–20 души. Да скараш няколко душа семо с една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казваш за никого: Не вярвай на тоя човек, той е голям лъжед. Това не е ли бомба? Не говори зад гърба на човека. Ако «скаш да му кажеш нищо, бъди смйл, кажи му го в очит. Първо се помоли на Господа да го просвети; после му кажи, юдаото си йемасяил. Кажи му: Не
259
иекам де го»@ря леш© за тебе иред дуугат. Казвам зи накрввв, че юва, кеет® вершиш, не е добро.
Казиьм на всички: Блажени сте, ако познавате мшщата Господни. Днес вотчкй хора са поставени на изпит, сами да разбере», доколко познават Господните пътища. Досега бомбардирала София няколко пъти. Три пъти бяж ш града, едю ежт не Питата и едиз нжт вън о* г|>ада« Ако бея-гарвг б^ха ме послушали, София нямаше да пострада. Не казвам, че мене трябва да слушат – Господа трйбва да слушат, да при-ложат учението на Христа. Да оставим настрана това, което аз говоря. Приложете това, което Христос е говорил, Ако българнт, англичаните рус и А, гермащитй, италианците бяха приложили Христовото учение, нащо лошо нймаше да нм се случи. Божието Слово, преди две хиляди години ш сега, е едно и също. В всички времена и епохи Божието Слово е еднвкво ценно. Божествените нища никога не губят цената сп. Колкото ценни са били едно време, юдкова ценни са к сега. Едно време Божественото е било ижвка, сега е цвЪт, езед време ще бяде зрял плод. Не е въпрос за грЪховет не хората. Аз говори за живия Бог – Бог на яюбоньта. Звдя, че Той е едннетвеният, КоЙто обича гр-кшап-ците. Казано е в Писанието: „Бог н@ съиз-волява е емг-ртта на грешника"»
260
Сега, пред ^мвт на бомбий, всички хора са готови да жертвувал» Стражът*» ги нрава щедри. Човек трябва да б&де една-еъз и в лош :Л, и в добрнт времена. Обещае ли иЬздз, т?Абва да го нзаълня. Трябва ли да приличате на оня циганан, който взвчдил няколко косерчети ог едно гзйздо м, като се явип буря, унлашнл се и обе-щал да са разд&ли коеерчетага с Бога, С?ова той искал да омнлостиви Воге, да не го накаже. Като прест.шала бурите, той слязъл от дъраою а казал: Господи, защо ти са вдеерчега? Жени н&мйш, цигаачетез н!» маш, нгла всички коесрчета озганат за мете.
Доброто, което сге обеадали да гзаправите, иап?нете го без отлагчше. Всяка добра ми» съл и всько добро чувство, конкото и да са газки, прюо^еге ги. Така ще имате една опитност, която никой не може да ви даде. Про-родагй, как.» помагала на кората, минеха през големи изпитания, но придобиха големи опитности. Никой не може да мине но пътя, през който иророцитй са минали. Обвкновеният човек греши и не забелязва, че п нанравил погрешка. Когато пророкът сгреши, той изпитва голямо страдание. Христос казва: „Ако кажа, че не позкавам Господе, ще бъда «о-добек на вас. Аз Го иозлавам и волята Му из!гьлг?явам."
Първата задача на адвека с де изпълни Божията воля по любов, а на по закон. Мкого пйща изпъднават жойвта, ру по за»
2§1
кон, Кой чое&к не е правил милостиня?
Кой не се е женнл? Това яе е Божеегаеко, Млйдйят момък се жени, защото намервя красива, богата и здрава мома, която ще му роди няколт здрачя и красива дчца. Това е користолюб «е. Ако мъж! 1 не нося нищо вкъщи, жената зацочва да се сърдя, недоволна е. Изкуство е, ири това положение, тя да не }гаже нито дума» да счита, че нова е в редя иа нещата и да го приема като гост, да го изпраща като гост. Коя жена постъпва така? Тя се чуят, какво да миеш за него и к&зва: Аз съм разочарована от мажа си, повече нищо очатйж от него. Не «чакзайте хората да рравят по-галямо добро от ваг, Бъде^е в доброто първи, а в злото – последни. Това е правило, което трябва да сказ-вате. Не обичайте вашнт идоли, вашите фа I-шивй мяслп и чувства. Откажете се от тйх, както се отказвете от фалишвяй монети, Възлюбгте духч си, душата са, ума са и сърд-цето си. Любете Бог-з, Който се проявява в вашия дух, в вашата душа, в вашея ума» и в вашето сърдде. Изпълнявайте воляга Му без никакво раздвояване в себе си.
Бъдете внимателни едни към други, без*& да се стремите да угаждате на човешкото. Мнозина угаждат на хората и така взоставят работата си. Дойде никой при тебе, нека да си поговорите, но ти тр&бва да огадеш па нивата. Кажи иа госта си: Хайде да отадем на нивата. Ще вървнм в ще говорвм. – Не
262
може така, остани да си щшрвказваме. – Работата не чака, Друг отива на Витоша; някой го спира, иска да го верне наззд, да му каже нищо. Кажа; Тръгнал съм за Витоша и не мога да се върна. – Страх ля те е да се върнеш? – Не ме е страх, но днес Господ минава през Витоша, искам да Го видя. Бог минава само за момевт, не се спвра. Достатъчно е да Го зърна, да иочуе* стаувам Неговата бдагост и яюбов – поведе не ми трйбва. Казват някои, те Бог праща бомите да възпитавате» хората. Това е заблуждение. Оня, който убява и разрушава, не е Бог. Оня, Който ликува, иомага и повдига, е Бог. Опя, който въже и заблуждава, е е^ин. Оня, Който всякога говора истината, е друг. Едингтвеаият, Който обича, е Бог. Едчнстгеяият, Който дава живот, знание я свобода, е Бог. Дето минава Той, душата усйзда наслада и готовиост 4а ас&какви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но че се отказвайте ог Божественото.
Едив пЪтея нам&рил едно парче сирене, Взел го с клюна сн, качия е® ва едн® дърво и, в момента, когато се готвйд да го изяде, под дървото минала една яиснца. Тя погледна да към пйтела и казода: П&тдьо, много сн краснв! Райска птица си. Канъв ли е гаасъг ти? ПопМ малко, да те чуя. Поласкан ©т думат й, пйте-лът отворил устата си м изкукуригад. Сиренето седнало Шй земята. Лисицата се навела, Ездяа сйренет© и казала на петела: Много хубаво п&-
263
еш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста, ГЛтвяът научил един урок. На другата
година той пак намЪрил нарче сирене. Ка-
чял се на едно дърво да са го хапне. Лисицата го видЕяа, похвалила го за хубавня му глас, но той първо изял Сиренето и после нзкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата.
Ейзвам: Първо изпълнете Божкята воля, а иосле угаждайте ва хората. Когато свер-шим работата за Господа, тогава можемг да седям, да нйеч и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо извратете Божествената мгсъл в свита, между хората, а после кажете: Сега съм на ваше разположение. Каквото искате, ще направя.
Да изпълним п-ьрво Божията моля, а после волята на хората,
11. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.– Изгрев.