Вечното благо
Размишление върху мисълта: Бог е вечният извор на живота.
В десета глава от Евангелието на Матея Христос обръща вниманието на учениците си върху онова, което им е нежно в живота. Така Той иска да ги освободи от излишни грижи и потръби.
В 12 глава от Марка Христос отговаря на въпроси, зададени от фарисеит и садукеите. Т остават очудени от отговорит на Христа, макар че не им понасяло.
Като изучават свещенит книги, в които е описан живота на миналит поколения, хората виждат предразположението на човека към погръшки и опущения. Всички хора искат да угодят на Бога, че, като оти-дат на онзи свет, да живеят добре, да бъдат между ангели и светии. Ако искаш само да надзърнеш в онзи свет, да видиш, как живеят възвишенит същества, това е лесна работа. То е все едно, да отидеш на театър, да видиш, как играят актьорит и да се вернеш у дома си. Обаче, това не е постижение. Има смисъл да отидеш на онзи свет, но да живъеш както живеят възвишенит същества, да се приобщишъ
4
към тях. Евреит разбраха буквално Писанието, поради което и доднес страдат. И доднес още тe носят последствията на своето криво разбиране за истинския живот. Не се живъе по буквата на нещатл. Буквата умъртвява, а Духът оживява (1.
Съвременнит хора, християни или не, изпадат в погрЬшкпт!. пи евреит. Днес християнски народи поюиаг помежду си. В името Божие те вършат неща, които не са угодни па Бога. Въпреки това, те казват, че, каквото етапи на земята, е в реда на нъ-щата. Но да оставим настрана работит на външния свят. Ние нямаме право да съдим никого. Който е създал света, Той има право да сади. Защо воюват хората, това е тяхна работа; защо се верти земята, това е нейна работа; защо грее слънцето, това е негова работа; защо растат дърветата, това е тяхна работа; защо текат рекит, това е тяхна работа; защо човек живее така, а не иначе, и това с негова работа. Ние нямаме право да се бъркаме в неща, които са далеч от нас.
Задачата на човека е да намери същественото в живота. – Кое е същественото? – Вътрепшит прояви па живота, изявен чрез чувствата п мислпт на човека. Казано е за човека, че Бог вдъхнал в ноздрите му дихание, и той станал жива душа, започ-нал да чувствуви. Значи, първо се явили чувствата в човека, а после – мислит му. Ка-
5
то резултат на чувствата и мислит се явя-ват чопЬшкит постъпки. Щом чувствата и мислите па човека са прави, и постъпките му ще бъднт прави. Ще кажете, че, за да по-стъпно прано, човек трябва да бъде учен. Но е така. Не всеки учен постъпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христос дава пример за лошия и недобросъвестен домопачалник, който ял и пил и не изпълнил волята на своя господар. Този домоначалник не управляпал мислит- и чувствата си, както трЬбна. Той се разпуснал, заради което господнрьт му не останал доволен от него. На всеки чопЬк е дадена задачата да бъде домопачалник на своит мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие с тях и не изпълнява работата си добре. Така той измъчва ума, сърцето и душата си. След това се запитва: Какво ме очаква на онзи свет? – Скърцане с зъби.
Какво трябва да се прави, за да се наследи добър, чист живот? Всеки иска да живее добре, въпръки това, пренебретеа своя живот, а се интересува, кой как живее. Постоянно чувате да се казва, че някой не живее добре, не мисли и не чувствува право, не ходи ритмично. Така трябва да постъпва само онзи, който е пзправил живота си. Но, който се пзправил, той помага на хората и никого не ежди. – Как трябва да ходи човек? – Това е въпрос от голямо
6
значение. Не е безразлично, как стъпваш и как се движиш. Разумният свЬт държи сметка за всека неправилно изразходвана енергия. На всЬка изразходвана енергия отговаря известна придобивка. Следователно, чов^к има право да изразходва известно количество енергия, но срещу нея трябва да е спечелил или придобил нещо. Можеш да ходиш по театри, по концерти, но непременно трябва да придобиеш нЬщо. Така се оправдава употребената енергия. Ако нищо не придобиваш, ще те държат отговорен за енергията, която си изразходвал. За всичко в живота се плаща. Който не разбира този закон, сам се пита, защо работите му не вервят добре. – Много просто – правиш погрешки. Какво се иска от цигуларя, който свири в симфонически оркестър? – Чистота и точност в свиренето. Ако греши и не свири чисто, ще го из-пждят. Който живее в широкия свЬт, може да прави погрешки. Но ако се готви за Царството Божие, там не могат да го прие-мат. В Царството Божие приемат хсра, които не грешат, които се отказали вече от слабостите на обикновения човек.
Някой критикува ближните си и се готви да влезе в Царството Божие. Това е невъзможно. Там критиката е абсолютно из ключена. Той критикува своя ближен, но сам не знае, как да постлшва. Ако го поставят на местото на неговия ближен, и той ще направи слицит погрешки, а некога
7
т по-голями от него. Т^азговарят се двама приятели. Единият пита другия: Защо се подхлъзна? – Не можах да се задържа. – Защо не можа да се задържиш? – Наклонът беше голям. Хванах се, но наклонът ме повл-вче. –Слабохарактерен си, затова не издържа. – Покажи ми, кчк да се държа. Какво става в края на краищата? Онзи, който мо-рализира приятеля си, стъпва на наклонната площ, но веднага се подхлъзва и пада по-лошо от първия. И това е естествено. Кой обикновен човек, хверлен в гореща вода, не се изгорил? Ще кажете, че внимание се изисква. Колкото и да си внимателен, горещата вода ще те изгори. Някои хора са. крайно внимателни, но, въпръки това, са изгаряли крака, ръката си с гореща вода. Важно е, какво да се прави против изгореното. Най-напред трябва да се намаже с кисело млъко.
Да се вернем към същественото. Кое е същественото в живота? – Служенето на Бога. Да служиш на Бога, това значи, да си готов на всъкакви жертви за любовта. Кой човек би напуснал нощем топлото си легло, за да отиде да помогне на някой страдащ? Той ще се верти на една, на друга страна в леглото си и ще отложи излизането си за другия ден под предлог, че времето не е хубаво, че не е разположен и др. Той говори за служене на Бога, за любов към ближния, а ие е готов на най-малката жертва. Това не е
8
служене, не е любов. Като не иска да изпълни Божията воля, човек казва: Тази работа не е за мене. – Коя работа е за трбе? Мъжът се отказва от своето предназначение ; жената се отказва от своето предназна-чение, децата – също и, в края на краищата, всички са. недоволни от живота си. Мхж, който не може да въздействува на жена си с своя ум, не е на местото си; жена, която не може да въздействува на мъжа си с своето сърце, също не е на мъстото си. И най-после, ако майката и бащата не могат да въздействуват с ума и сърцето си на своит едеца, те не са на мястото си. Не е майка, нито баща онзи, който само ражда децата си, без да може да им въздейства. Това раждане е подобно на излюпването на яйца в инкубаторит. Пиленцата се излюпват, но майка нямат. Следователно, не е лесно да родиш дете; не е лесно да родиш една светла мисъл, едно светло чувство или една възвишена постъпка. Раждането подразбира минаване през голями изпитания и страдания. Мнозина се питат, защо трябва човек да страда. На този въпрос се поставя друг: Защо пък да не страда? Да се задава такъв въпрос, това значи, да питате, защо човек трябва да диша, да яде, да пие вода. Не може ли да живее без въздух, без вода и храна? Който иска да живее без въздух, без вода и храна, да отиде в другия свет, дето престава и дишането, и храненето. Обаче, до-
9
като е на земята, човек диша, пие вода и се храни. Няма поголямо благо за човека от това, да възприема светлина, въздух, вода и храна. Животът на земята без ядене е цъл ад. Значи, раят на земята се крие в яденето. Когато нъкое възвишено същество иска да види земния рай, то слиза между хората, в време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човек се качва на небето в момент, когато тамошнит жители ядат.
И тъй, човек трябва да има ясна представа за храненето. Велико нещо е да ядеш от храната, която Бог е приготвил за чо-въка отпреди хиляди години. Още при създаването на човека, у Бога възникнала идеята за неговото хранене. Да се храниш, това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот, това значи, да се храниш с светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира. Не е достатъчно да отвориш очит си и да ка-жеш, че около тебе е светло; не е достатъчно да разшириш дробовет си и да пое-меш въздух; не е достатъчно да пиеш вода, да ядеш хлъб н да кажеш, че си задо-волил жаждата и глада си. Това е механическо отнасяне към нъщата. Ти ще използу-ваш разумно благата на живота, само когато ги приемаш съзнателно и с любов. Иначе, ще виждаш светлината около себе си, но
10
ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух, и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода, и все жаден ще ходиш; ще ядеш вкусни ястия, но, въпръки това, ще остаря-ваш. Възприемайте всичко с любов. Само така ще се ползувате от Божието благословение. Вершете всичко с любов. Лю-бовьта трябва да присжтствува в всЬка ми-съл, в всвко чувство и всвка постъпка. При любовта плодовет зреят и сладки стават; бгз любов плодовет остават зелени и горчлви. При любовта водата тече и верши работа; вън от любовта, водата престава да тече, хзаща жабуняк и се вмирисва. Дето е любовта, там има хармония и красота. Вън от любовта, хората се критику-ват, сърдят се, плачат, страдат, и животът им се обезсмисля. Дето е любовта, там е раят. В безлюбието пък е адът. В рая цари законът на свободата и любовта, а в ада – законът на ограничението, насилието и безлюбието. На вратата на ада виси надпис: Тук управляват силнит. Следователно, ако мислиш, че силата ще ти помага, знай, че всъкога ще се намври по-силен от тебе. В рая, силният слугува на слабия по любов; в ада, слабият слугува на силния по принуждение.
Какво означава слугуването? – Да слугу-ваш, това значи, да изпълняваш разумно закона на любовта. Лесно се говори за служенето, но трябва да знаеш, как да служиш. Какъ
II
ще кърми майката новороденото си дете, ако няма млъко? Значи, служительт трябва да има мл1,ко, храна, с която да подържа живота на онъзи, на които служи. Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си." Ще кажете, че има нещо противоречиво в този стих. Защо детето може да се храни с млъкото на майка си, а възрастният не може да се храни с плътта и кръвьта на Христа? Каквото представя майчиното млъко за детето, такова е Христовата плът и кръв за Не-говит последователи. Плътта и кръвьта на Христа представят Божието Слово. Затова Христос казва: „Не само с хлъб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога." Казано е още в Евангелието: „Всичко, каквото искате, ще ви се даде. Каквото вержете на земята, ще бъде верзано и на небето; каквото развержете на земята, ще бъде разверзано и на небето. Ако кажете на тази планина да се премвсти, тя ще се премвсти." Всичко това е възможно, когато се верши в името Божие, когато прилагате Божието Слово. – Може ли да се мъ-стят планини? – Планината символизира известна мж.чнотия. Защо, в името Божие, да не премъстиш мъчнотията от пътя си и да продължиш свободно движението си?
Голямо изкуство е да знае човек да мъсти мъчнотиит и изпитанията си. За да се справят с мж.чнотиитт> си, религиозниятъ
12
си служи с верата, а учениятъ–с знанието си. Но за това са. нежни силна вера и голямо знание. Един беден, религиозен човек постоянно се молъл на Бога да се подобри животът му по някакъв начин. Макар и беден, той бил доволен от положението си, но жена му постоянно го ругаела, натяквала му за верата и упованието му в Бога и казвала: Каква полза имаш от верата си в Бога? Виж, съседитй не вЬр-ват в Бога, не правят добрини, но всеки ден животът им се подобрява: хамбарите им са пълни, говедата се увеличават, па-рите – също. Дотегнало на бедния човек да слуша укорит на жена си, но пак не роптаел. Случило се, че най-богатият му съ-сед заболъл и бил на смъртно легло – никой не могъл да му помогне. Бог вну-шил на бедния човек, да вземе 20 вербови листа, да ги свари и да даде на болния си съ-сед да пие, с условие, да го възнагради щедро. Ако му плати добре, ще оздравее; иначе, ще отиде на онзи свет. Бедният съ-сед изпълнил съвета на Господа и се явил при болния с готово лъкарство. Той предал думит на Господа, както му било внушено. Богатият, доволен от щастливия случай, казал на съседа си: Приятелю, давам ти 200,000 лева. Ако е нежно, ще ти дам двойно. – Достатъчно ми са 200,000 – отго-рорил бедният и скромен съсед. Бол-
13
ният пил от лекарството, и след няколко деня здрипето му се подобрило.
Ще кажете, че бедният си послужнл с изнудване. Това не е изнудване, но метод, чрез който богатият се учи да разтваря сърцето си. Ако е въпрос за изнудване, всички съвременни хора си служат с насилие, пред което съзнателно затварят очите си, да не виждат и разбират. На кого принадлежи златото в света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежат всички блага в живота? Всичко принадлежи на възвишените, на разумните същества, които ра-ботят с името на Бога. Въпръки това, хо-' рата взимат тези блага и разполагат с тях, както намират за добре. С тяхното злато се вершат голями престъпления. Американците, които минават за умен народ, преди години, в голямото изобилие на жито, решили да си служат с жито, вмъсто с въглища. Те намерили, че при това плодородие, житото ще замести въглищата за индустриални цели. Ако това е станало, не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво.
Всеки народ има известно неразбиране на Божия закон, поради което носи последствията. Мнозина злоупотребяват с житото. Ако са производители, искат да го прода-ват склшо, да печелят. Ако са купувачи, искат да го купуват евтино, с същото желание – да печелят. Не е позволено да се
14
злоупотребява с житото. Продай го на цена, която да посрещне разходит и труда ти. Купи го на цена, която да не ощети производителя. Голямото плодородие се дължи не толкова на външнит условия, колкото на вътрешнит. Като съедините външнит и вътрешнит благоприятни условия, изобилието ще бъде още по-голямо. Днес земедълецът се оплаква от лоша година, от неплодородие и т. н. – Защо? – Защото работата му е без любов. Той оре нивата си без любов: бие волове-тт> си, кара се с работницит си, с жена си и децата си. Той жънал, млъл житото си пак без любов. Фурнаджията мЪсил и пе-къл хлЪба без любов. Какво може да даде такъв хл&б? Направете опит да поевете един декар земя с жито, но през всичкото време да работите с любов: да разорете земята, да поевете и ожънете житото с любов; да го смълите на воденицата с любов; да го омъсите и опечете с любов. Яжте след това този хлъб и ще видите, ка-къв ще бъде резултатът. През всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите един лош поглед, да не допуснете една лоша мисъл, или лошо чувство. Това значи, да работи човек с любов.
Ког е отличителното качество на добрия човек? Как се познава, кой живЕе добре и кой води лош живот? На това вие сами ще отговорите. Важно е, че Бог благославя
15-
всеки, който прави добро. Ето, тази година българите направиха едно добро, заради което им се даде голямо плодородие. Какво е това добро, нЬма да кажа, да не се съблазнят.. Ако продължават да правят добрини, в бъдеще ги очаква по-голямо благословение. Ако не живеят добре, всичкитв блага ще им се отнемат. У Бога н^ма лицеприятие^ Всеки човек, религиозен или светски, тръб-ва да се отличава поне с едно добро качество. Светският човек е откровен,готовт* да признае погрЪшката си. Когато е трезв, той е затворен в себе си. Като се напие, става откровен. Срещам един пиян, който се клати по улицата, спира ме за момент и казва: Господине, виж, как съм се напил като магаре. – Имаш грЪшка, магарето не се напива, защото пие само чиста, хубава вода. Ако вервиш след него, ще научиш, къде се намира най-хубавата вода. Ти пиеш от бъчвит^ на кръчмарит, затова се напи-ваш. – Виж, господине, Господ, ме съз-дал човек, с достойнство, пък аз ходя да мъря улицит, да падам и ставам по твх. Какво да правя, за да се освободя от тази слабост? Цъли 20 години служа на виното. Искам да се освободя от този госпо-дар, но той ме яхнал здраво, кара ме да пия, а после ми се подиграва. Аз падам, удрям глава си, а той стои настрана и се подсмива. – От тебе зависи да напуснеш този господар. Ако имаш искрено желание
16
да се освободиш от него, аз ще ти помогна, ще те науча да пиеш чиста вода, вмъсто вино.
Често хората се гнъвят и дават ход на гнъва в себе си да се прояви. Така т раз-валят доброто си разположение. Тъкмо до-шъл някой възвишен дух у тях, създал им добро разположение и условия за работа, и той се разгнъвп, започне да вика, да се сърди и загубва доброто, което придобил. Защо да не се въздържа? Посети ли те любовта, бъди внимателен да не я изгубиш. Един млад българин се оженил, но ра-ботитв му не вервъли добре. Заплатата му била малка, едва се прехранвали. Родило му се детенце. Той се чудъл, отде ще вземе пари да го кръсти. На другия ден, като оти-вал на работа, намърил на земята сто лева. Взел ги и се зарадвал, че ще си помогне с тях, да кръсти детето си. Тогава сто лева бъха много пари. Не се минало много, дирек-торът го повишил. От ден на ден рабо-тит му тръгнали напред, положението му се подобрило. Така продължавало шест години. Един ден той се провинил в нещо, на-правил нъкаква погръшка Скоро детето му заболяло и умръло. След това го уволнили от работата му, и всичко тръгнало назад. – Защо? – Той сгръшил по отношение на любовта. Следователно, бъдете внимателни към любовта. Когато ви посети, тя носи го-льми блага и благословения. Направите ли нъ-
17
всаквт погръшка към нея, тя веднага ще ви напусне. Щом загубите любовта, загубвате и благата, които тя носи. Като знаете това, не се отказвайте от любовта.
Време е вече хората да приемат любовта и да влъзат в новия живот. Земята излиза от 13-та сфера, в която е била досега – сфера на изпитания и страдания, на нещастия и мъчнотии. В бъдеще няма да дохождат лоши хора на земята, няма условия за тях. Т ще изчезнат така, както са изчезнали голямит допотопни животни. Казано е в Писанието: „Кроткитв ще насле-дят земята." Колко от сегашнит хора са кандидати за това наследство? Малко хора са готови да наследят земята. Много цигулари има днес, но малцина могат да участвуват в симфонически оркестър. Много християни има на земята, но малцина свирят в симфоничния оркестър на живота. Не е лесно да свириш по всичките правила на новата музика. Време е всеки да направи опит, да прояви изкуството, силата и умението си в свирене, в правене на добро.
Преди години пътувах с параход, връщах се в България. До мене седъше едно младо момиче, добре облечено, а до него – един апаш, който дебнеше да го обере. Тъкмо се приготви да бръкне в джоба, аз го погледна и му се заканя. Той вид, че го разбирам, и се отказа от намерението си. Аз се загледах някъде. В това време апа-
18
шът си помисли, че съм го забравил, и пак се приготви да бръкне в джоба на момичето, но аз го погледнах в очите и му се заканих. Той си даде вид, че няма лошо намерение. Като видя, че аз постоянно го следя, той си помисли, че съм по-голям майстор от него, и се отказа от мисълта си да обере младото момиче. Пак го погледнах и мислено му казах: Ако си тръгнал да обираш хората, иди поне при някой голям богаташ. Като го обереш, ще има и за тебе, и за него. Какво ще вземеш от това момиче? То едва има за себе си. Следователно, ако си апаш, трябва да знаеш, къде да отидеш и кого да обереш. Ако си пророк или гадател, кажи на човека, какво му липсва. Някой отива при гадател, да му каже, кога ще се ожени, ще бъде ли щаст-лив и т. н. Това е човешка работа. Кажи на човека, какво му недостига, да знае, как и върху какво да работи. Ако съм гадател, ето какво ще кажа на съвременнит хора; Сърцата ви са студени, а умовет ви са в тъмнина. – Защо? – Защото сърцата ви са затворени за Божията Любов, а умовет ви за Божията Мъдрост и светлине. Каква любов е тази, която днес топли, а утре смразява човека? Дойде един млад момък в дома ви, приемате го добре, но той отялича дъщеря ви. Тя напуща дома си и бъга с младия момък, който ѝ говори за любов. След една година тя напуща дома на своя възлю-
19
бен и се връща пак при вас. Това не е любов.
Често идат при мене да ме питат, от Бога ли съм изпратен, или не. От Бога съм изпратен. Не само аз, но всички хора сме изпратени от Бога. В това няма съмнение. Важно е, обаче, дали вершим Божията воля. България, например, изпраща свой по-сланник в някоя държава, да я представя. Че е посланник, никой не се съмнява, но важно е, дали той верши необходимото, за да бъде в услуга на своята държава. Нъ-кой минава за добър човек, но важно е, дали, като учител, е добър. Способният учител се изцига пред своит ученици. Хората нямат още ясна представа за Бога и за отношенията си към Него, затова ми-слят, че могат да живеят, както разбират. Не е така. Ако растението, рибата, птицата, млъкопитаещото живеят, както разбират, имат право на това. Но на човека не е позволено да живее, както разбира. Ако дъдо ти е бил пияница, и ти вервиш по неговия път, не може да се оправдаваш, че така разбираш живота. Преди всичко, това не е твое разбиране. Право разбиране има само теободният човек. Свободен е онзи, на когото умът, сърцето, душата и духът са, свободни.
Свободата на човека се опредъля от прилагане на любовта, мъдростта и истината. Тъй щото, ако си българин, ти трябва
20
да блядеш свободен, да прилагаш вели-кит Божии закони и добродетели. България има нужда от добри, умни и справедливи майки и бащи, учители и свещеници, чиновници, управници. Отде ще дойдат тези българи? От чужбина ли? Пак от България, но т трябва да се приготвят. Българ-ският народ трябва да започне съзнателна работа, да приготви истински музиканти, писатели, учени, художници, поети. Българит трябва да бъдат носители на Божията Лю-бов.
Има два вида хора на земята: еднит сля носители на любовта, а другит – носители на безлюбието; носители на светлината и носители на тъмнината; носители на правдата и носители на неправдата. От прилагането на едното или на другото се опредълят резул-татит. Сегашнитв войни, смутове и безпоря-дък се дължаг на прилагането на безлюбието, на тъмнината и неправдата. Това се дължи на миналото на човечеството. Сега е краят на въка, или, според индусит, ликвидиране на човешката карма. Дошло е време да се платят всички полици. Никакво отлагане на дълговет не се позволява. Щом се платят дълговет, човешкит умове и сърд-ца ще се обновят. – Остаръхме вече не можем повече да рабатим. – Сега, именно, сте за работа. Сега трябва да възприемете новата светлина и топлина, които ще пов-дигнат умовет и сърцата ви. – Не мога
21
сам да се повдигна, трЬбва да имам добра жена и добри деца, да ми помагат. – Спо-ред мене, добрата жена, добрит приятели, в едно отношение, спъват човека. Добрата жена задоволява всичкит нужди на мъжа си, а добрит приятели ядат и пият с него по цЬли дни, докато го опропастят. Добре е по-някога жената и приятелит на човека да бж.-дат лоши, да държат мисълта му постоянно на щрек. Така той ще се научи да работи, да влага ума, сърцето и волята си в действие.
Мнозина говорят за нови идеи, за нови хора. – Как се изявява новият човек? – В вътрешнит възможности, които се крият в него. Не е важно да има човек много знания; важно е да прилага това, което знае. Една баба ми разказваше: Не зная, синко, какво става с мене. Не съм учена, нямам знания, а като туря ръцет си върху някой болен, след няколко часа той оздравява. Каквото и да го боли – глава, гърди, корем, крак или рж>ка, достатъчно е да го пипна на болното място, за да мине болката му. И аз не зная, как лъкувам хората. Пари от никого не взимам. Ако някой ми даде нещо доброволно, от любов, приемам го с бла-годарност. Ако не ми даде, и за това благодаря. Който не верва в този начин на лъ-куване, търси лъкар. И това е добре, но ако няма лъкар, по-добре да се остави на лекуването на някой напреднал брат или сестра,
22
да положи ръцег си върху него и да го излъкува.
И тъй, помиете: без любов животът е мъчение; с любов животът е рай и блаженство. Дето е любовта, там всичко е приятно. Ако любовта е и у вас, бълга-ритв, трябва ли да се безпокоите и смущавате? Вижте, колко е хубав днешният ден! Вие гледате слънцето, радвате му се, но се питате: Дали няма да дойдат аероплани отгоре, да ни очукат? – От вас зависи. Ако дадете място на любовта в себе си, никой нЬма да посегне върху вас; ако не приемете любовта, ще ви бият. Значи, бият обикновено хората на безлюбието. Днес се бият християнски народи, защото нямат любов помежду си. Не могат ли да се обърнат към Господа, ца приложат любовта? При това, днес се бият умни хора. – Защо се бият съвременнит народи? – Това е тяхна работа, т носят отговорността за това, което правят. Някой мисли, че се обърнал към Бога, а продължава да се бие с ближните си. Кой човек е извершил Божията воля, както трябва? Кой е свирил на хората безкористно, без да мисли за плащане? Всв-ки излиза на сцената да свири, но има пред вид, колко ще му платят. Нвкой обича нъ-кого, но има пред вид, какво е направил този човек за него. – Това не е важно. Първо ти трябва да се научиш да обичаш, а после – другит да те обичат. Единъ
23
млад човек разправяше, че преди да се влюби, бил голям побойник: биел по-малкит си братя и сестри. Като се влюбил, престанал да бие. – Възможно ли е това? – За онзи, който знае да свири, всичко е възможно.
Един българин обичал да проповъдва за Господа. Дето отивал, все проповъдвал. Като го слушали само да говори, казвали му: Това всеки знае. Я се впрегни на работа, да те видим, как работиш. Той извадил цигулката си и започнал да пее и да свири. – Всички се захласнали в него. Като свер-шил, казали: Този човек заслужава да го нагостим. Нахранили го добре и го поканили и друг пж.т да им пее и свири. Това е лю-бов. Който не знае да пее и да свири, няма любов в себе си.
Какво прави младата мома, като се влюби? – Започва да пее. Щом изгуби любовта, тя млъква, не се чува вече гласът ѝ. Значи, първият признак, по който познаваме присжтствието на любовта, е пънието. За това е казано: „Който пее, зло не мисли". Лю-бещият има отличителни белези. Ако хва-неш ръката му, ще усътиш приятна, мека топлина. Същевременно той се разширява и физически, и психически. Ако измърите ръката или врата му, преди да прояви любовта си и след като я прояви, ще забележите известно разширяване. От лицето на любещия излиза светлина. Той е сверзан с разумна-
24
та природа. Да любиш, това значи, да разпо~ лагаш с капитала на цЬлата природа. Лю-бещият се ползува от живота на всички хора. Тази е причината, дето той лесно реша-ва задачит си и лесно се справя с мъч-нотиит.
Какво се иска от съвременнит хора? – Да приложат любовта към всички живи същества, от най-малкит до най-голямит. Който люби, има еднакви отношения и към растенията, и към хората. Той познава нуж-дит на всички сж.щества и на време им се притича на помощ. Растението се нуждае от добра почва и вода. Ако не го поливаш, то изсъхва скоро. На същото основание каз-вам: Живот, който не се полива от любовта, е изложен на страдание. Ум, който-не се полива от любовта, е изложен на ограничения и заблуждения. Душа, лишена от любов, е осъдена на страдание и смърт. Единственото н&що, което прави човека без-смъртен, е любовта. Тя е причина да дойде човек на земята. Следователно, изучавайте любовта в всичкит ѝ прояви, като започнете от материалната и дойдете до Божествената. ВсЬка постъпка, в която участвува любовта, внася благодарност и доволство в човека. Кой болен нЬма да благодари на онзи, който го излъкувал? Кой няма да благодари на лъкаря, който намъ-стил счупения му крак? Какво ще бъде положението на онзи, когото бесят, ако го>
25.
свалите от вжжето и му подарите живота? Той ще заживее нов живот и ще ви остане благодарен за въчни времена. Мислите ли, че, ако влвзете в един дом и внесете мир и съгласие между членовег, няма да ви бла-годарят? Ако хората се нуждаят едни от други и взаимно си помагат, защо трябва да съществуват раздори, несъгласия и огорчения? Хората ли създадоха земята, че я дЪ-лят помежду си? Бог създаде и небето, и земята.
Следователно, хората трябва да изпъл-няват Божиит закони, които са. написани в тяхнит умове, сърца и души. Който изпълнява Божиит закони, лесно ще изпълни п човешкит. Който не изпълнява Божиит закони, сам се натъква на противоречия и мъчнотии. Какво иска съвременният човек? Ако иска земя, достатъчно има. Не го ли задоволи земята, да отиде на Луната, на Юпи-тер, на Венера, дето има големи пространства. Защо да нямаме доверие в Бога, Който ни изпратил на земята? Щом живеем и се движим в Него, Той има пред вид нашит нужди и ги задоволява. Защо тогава да не Му служим с любов и доверие? Защо да не сме готови да се жертвуваме за Него поне дотолкова, доколкото мж.жът се жертвува за жената, жената за мъжа, родите-литв за децата? Ако всички хора се жертву-ват за Бога, за великата любов, труднитт» въпроси щъха лесно да се разрешат.
26
Човешкият живот е временен. Следователно, и благата, към които хората се сгре-мяг, сж. временни. Има вЪчни блага, но т сж в самия човек. ВъпрЪки това, всЬки се стреми към онова, което днес може да придобие. Малцина мислят за бъдещето, което им носи вЬчнит блага. Какво е положението на войника, който отива на бойното поле? Какво е положението на майката, на която дзцата умират едно след друго? Какви блага я очакват? Всички хора страдат, търсят причината за страданията си, но и да намЪрят причината, мъчно се изправят. За всвко нЬщо има причина. Често децата умират от омраза. Бащата се влюби в друга жена, която влиза в стълкновение с първата му жена. Ако дветв жени не се прими-рят, децата на първата започват едно след друго да умират. Ще кажете, че този мъж постлшил честно, развел се с жена си и се оженил за втората. Това, обаче, не при-мирява двет жени. След време мж.жът може да се влюби в трета жена и да изне-вври на втората. Тогава ще се яви омраза между втората и третата жена, и ще започнат да умират децата на втората. Не е позволено да се злоупотребява с любовта. За да не се изопачава любовта, преди всичко, чо-вък трябва да обича Бога. И тогава любовта към Единния ще бъде любов към всички. И любовта към всички ще бъде любов към Единния. Не изхожда ли от любовта
27
към Борч, човек става разточителен в любовта си. И, в края на краищата, той започва да се страхува от хората, да се рж-ководи от общественото мнение. Той не иска да знае, какво мисли Бог за него, но има пред вид мнението на обществото и на хората. ВсЬки иска да си поживее, както разбира, а после да става с него, каквото е определено. Ако умре, да умре, но поне да си е поживъл. Какво представя смъртта? Знаете ли, какво значи да умреш? Ще кажеш, че като умреш, ще те заровят, и всичко се свершва с тебе. Не е така. Тълото ти ще се разложи, наистина, ти ще престанеш да дишаш, но ще запазиш съзнанието си: ще чуваш всичко, което става около тебе, ще се мъчиш и ще обикаляш гроба си, без да мо-жеш да се отдълиш ог него. Помнете: човък не е дошъл на земята да се удовол-ствува само, но да учи, да твори, да приема и предава Божията Любов. Каже ли някой, че не може да обича, той не говори истината. Истински човек е този, който възприема и предава любовта. Пазете се да не изгубите довъ-рието на Онзи, Който ни е изпратил на земята. Бог гледа еднакво на всички същества. На всички дава свобода да се проявят, както т разбират. Той оставя всеки сам да понесе последствията на своя живот. Ако е живвл добре, ще понесе последствията на доброто; ако е живъл лошо, ще понесе последствията на злото. Кой каквото е по-
23
сЯл, това ще пожъне. На лошия човЯкъ казва: ПромЯни живота си. На добрия казва: Следвай този път и верви напред. Хри- стос казва: „Това е живот вЯчен, да по зная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога." Христосъ дойде на земята, когато свЯтът бЯше пъленъ с езически идеи. ВъпрЯки това, Той пропо вядваше Словото Божие, проповядваше лю бовьта, с единственото желание да освободи човЯшкитЯ умове от заблужденията, да внесе светлина в тЯх, да ги просвЯти. Съвремен ните християни са сравнително по-свободни от езичницитЯ, на които Христос пропо вядваше. Сегашната свобода на хората се дължи на християнството, на християнскитЯ майки и бащи. ТрЯбва ли човЯчеството да спре дотук? Защо съвременнитЯ хора не работят върху сърцето си, да придобиятъ истинската любов, която да ги освободи на пълно от езичеството? Любовта е в съ стояние да преобрази свЯте. Мислете върху любовта, работете с нея, за да подобрите живота си.
Мнозина се оплакват от страданията си, от беднотията и търсят начин да се освободят, да заживЯят добре. Само любовта може да освободи човЯка от страданията и сиромашията. Ако си беден и нЯ-маш никаква работа, събирай костилки от праскови, зарзали, сливи и започни да ги са-диш. След нЯколко години ще израегнат хиляди плодни дървета, които ще те напра-
29
вят богат. Посаждай свмена и костилки от плодни дървета, но с любов. Ако не можеш да направиш това, напълни една стомна с чиста, пръсна вода и започни да посещаваш улицит, по които се разхождат богатит хора. Като ожаднеят, т ще по-искат вода, да уталожат жаждата си. Предлаган вода на всички жадни, без да очак-ваш нещо от тях. Като останат доволни от тебе, т сами ще те възнаградят. Прави всичко с любов и не мисли за възнаграждението. Любовта ще ти проправи пж.тя. Тя разполага с много методи, чрез които чо-вък може да подобри живота си. Снахата се оплаква от свекърва си. – Защо се оплаква? – Защото не се отнасяла към нея с любов. Нека снахата приложи любовта към свекърва си. Как ще я приложи? Като ѝ готви, като пере дрехит ѝ с любов. Вместо да мачка дрехит ѝ и да я нарича изедница, нека пере спокойно, като през всичкото време мисли добро за свекърва си. Защо снахата да не гледа на свекърва си като на своя майка? Щом обича сина ѝ, защо да не обича онази, която го е родила? Чудно е, как можеш да обичаш ябълки или круши, а да не обичаш дървото, което ги родило ! Ще кажете, че свекървата и свекърът са лоши. Не е така. Всяко дърво, което ражда добри плодове, е добро. Отглеждайте дървото с любов, за да бъдат плодовете му добри. Христос казва: „Който не влиза през
30
вратата на любовта, е крадец и разбойника." Който е дошъл на земята и не служи на Бога, той е крадец и разбойник. Който служи на Бога, той е добър човек.
Желая ви да бъдете служители на любовта. Прилагайте любовта в най-малките работи. Ако имате своя земя, садете в нея различни плодни дървета. Ако нямате своя земя, садете в чужди ниви и градини. Важно е да се занимавате с плодните дървета. Като изгрява слънцето, изпейте си по една песен, или изсвирете нещо на цигулката или на пиано. Добре е също, след изгрев слънце, да отидете на някой чист извор, да си донесете прясна вода. Не съжалявайте, че ще изгубите малко време. Трудът ви ще се възнагради. Носенето на вода обновява и укрепва човешкия организъм. Ще кажете, че идат старини и трябва да пазите силите си. Дето е любовта, там старост не съществува. Старостта подразбира безлюбие. Казано е в Писанието: „Който очаква любовта, ще се обнови.“ Обновяването има отношение към възкресението. Да възкръснеш, това значи, да влезеш в Царството Божие. Който живее в Царството Божие, той е готов да реализира всичко, което Бог е вложил в него. Ако музикалното чувство е добре развито в човека, той ще работи в музиката и ще се прояви като музикант. Значи, музикантът ще служи на Бога чрез музиката, художникът – чрез художеството, зе-
31
медълецът – чрез земята. Докато е на земята, човек ще служи на Бога с всички средства и методи, които земният живот му дава.
Идат нови времена, нови условия, нов живот. – За кого? – За добрит хора. Само добрит и любещите хора имат бъдеще. Само т имат добри условия. За лошите хора и за онъзи, които живеят в безлюбието, няма бъдеще, няма добри условия. Това е закон, който сами ще опитате. Който иска да смекчи съдбата си и да избегне от закона на кармата, трябва да приложи доброволно любовта, а не насилствено. Любовта освобождава човека от всички мъчнотии и страдания, от всички противоречия и заблуждения. Достатъчно е гжсеницата да се преверне на пеперуда, за да се освободи от мъч-нотиит си. Пеперудата се храни с чиста, хубава храна. Ето защо, прилагайте любовта и вервете напред.
Какво представя любовта? За някои любовта е праздна работа, нищо не дава. Не е така. Любовта е мощна сила. Ако човекът на любовта мине покрай болния и отправи погледа си към него, болестта веднага ще го напусне. Ако любещият мине покрай про-сяк, на когото чинийката е праздна, достатъчно е мислено да се наведе и му даде една монета, за да направят същото всички минувачи. Който мине покрай просяка, ще се наведе и ще му тури известна сума в чи-
32
нийката. В единъ-два часа чинийката ще бъде пълна с пари. Съзнателно, или несъзнателно, хората вервят по стъпките на лю-бещите и им подражават. Като знаете това, прилагайте любовта смъло и непрестанно. На онзи, който прилага любовта, косъм от главата му не пада без Божията воля. Така е казал Христос. От този стих се вижда, че косъмът представя нещо ценно.
Един руски княз се оженил за млада, красива графиня. Той носЬл само княжеската титла, но пари нямал – изпаднал княз. Жена му била крайно суетна и взискателна. Тя искала да живЪе богато, в голям раз-кош, задоволена в всичкит си желания. Понеже я обичал, князът искал да задоволи желанията ѝ. Като окултист, той бил в връзка с едно общество на гноми, към които се обърнал за съвет, как да си достави повече пари, да задоволи желанията на жена си. Т му казали, че ще му дават по една торба злато срещу десет косъма от главата му. Князът се зарадвал, приел задължението и подписал договора. Почти всЬ-ка седмица получавал една торба злато, срещу която давал по десет косъма. Седмици-т вервЬли една след друга, и главата на княза постепенно оголявала. Един ден гно-митй го посрещнали с думит: Договорът е вече безсилен. – Защо? – Защото главата ти е вече съвсем гола, нямаш нито един косъм на нея. Обезсърдчен и от-
33
чаян, той се вернал при жена си с оголела глава и без пет пари в джоба си.
Какао представят космит?– Антени, чрез които човек се съобщава с Божествения свет. Докато главата ти е покрита с косми, ти си щастлив, защото имаш връзка с възвишените същества. Щом главата ти оголъе, нещастия и страдания те спо-летяват – връзката ти с възвишените същества се прекъсва. Човек е доволен, ра-достен, докато радиото му работи. Щом се развали радиото му, той става недоволен и скръбен.
Желая ви, тази година да приложите доброволно любовта. При каквито условия да се намирате, както да ви приемат хората, приложете любовта. Когато ученицит на Христа ходЬли по градовет да проповъдват, на много мъста не ги приемали. Т казвали на Христа: Учителю, прати огън от небето, да накаже онъзи, които не ни приемат.* Хри-стос им отговорил: „Син человЬчески дойде да помогне на хората в името на любовта, а не да ги погуби." Сега и на вас казвам: Прилагайте любовта, без да очаквате нещо от Бога и от хората. Всеки има поне по една дарба в себе си, на която може да разчита. Разчитайте на доброто, което Бог е вложил в вас. То ще даде своя плод. Въпръки това, хората са недоволни от живота си и са в постоянно противоре-
з
34
чие с Бога. Но Бог е решил да ги приии* ри с себе си и да оправи свЬта по начинъ^ какъвто никой не предполага. Засега хората. оправят свита, по стария начин. Богъ-се заел вече да оправи света, но по новъ-начин – чрез любовта. Затова е казана в Писанието: „Които чуят гласа на Бога, ще оживеят, ще станат и ще възкръснатъ". Кс гато дойде любовта в света, Бог ще тури' пов ред и порядък между хората; недоразуменията и кръвопролитията ще престанат -у навсЬкъде ще има изобилие: жито, плодове, храни. Майките ще раждат най-много по две деца: момче и момиче. Учителит ще имат най-много по двама ученика: един ученик и една ученичка.
Помнете: Единствената сила, която може да оправи свЬта, е любовта. Тя иде вече. Дали вярвате в това, или не, не е важно. Който е създал свт>та, Той ще го оправи. Той е обещал да изпрати любовта си между хората и ще изпълни обещанието си. Каквото е казал, ще го изпълни. В Неговит обещания няма обратни решения. Бъдещето е на Бога. Той ще посети добритт. хора, ката изпълни душит и сърцата им с своята любов. От памтивъка Бог е посещавал хората с любовта си, но т- не са я приемали. Нека всЬки си каже: Господи, съзнах погръшката си. Любовта Ти дойде при мене,-но не я приех, поради което останах на-
35
зад в нжтя си. Реших вече да я приема и приложа. Посети ме, Господи, пак. Готов съм да изпълня Твоята воля и да приложа любовта.
1. Беседа от Учителя, държана на 15 август, 1943 г. 5 ч. с. София. – ИзгрЬв.