от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 3: Ред 3:
 
19.10.1941 година — Изгрева — София.
 
19.10.1941 година — Изгрева — София.
  
Днес времето е ветровито. Студено е, Вихрушка от по-жълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се за-пътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му раз-правих неприятностите, конто неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза:
+
Днес времето е ветровито. Студено е. Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се запътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му разправих неприятностите, които неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза:
— Ние ще го насолим!
+
 
Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, за-ведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.
+
— Ние ще го насолим!
 +
 
 +
Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.
 +
 
 
Учителят заговори за животните:
 
Учителят заговори за животните:
— Предните крака на животните са станали наши ръце.
 
Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хора-
 
та са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата
 
на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на
 
ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на
 
животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувсч ва¬
 
та му.
 
— Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои
 
видения. Вие какво ще кажете за тия видения?
 
— Тези образи, конто те наричат видения, са сенки.
 
— Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш виде¬
 
ния, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш
 
живата същност на природата.
 
— Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затво¬
 
ри очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии
 
бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се
 
въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Об-
 
разува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като
 
вратичка и за миг се показа лицето на най-краеивия ангел.
 
  
44
+
— Предните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хората са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувствата му.
+
 
— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.
+
— Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои видения. Вие какво ще кажете за тия видения?
По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат
+
 
Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.
+
— Тези образи, които те наричат видения, са сенки.
Попитах: .
+
 
— Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чув¬
+
— Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност на природата.
ствам като близък, роден, Божествен баща.
+
 
 +
— Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затвори очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Образува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-красивия ангел.
 +
 
 +
— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.ю
 +
 
 +
По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.
 +
 
 +
Попитах:
 +
 
 +
— Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чувствам като близък, роден, Божествен баща.
 +
 
 
Той се усмихна:
 
Той се усмихна:
— Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страху-
+
 
ва. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говоре-
+
— Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страхува. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говорене и поучение.
не и поучение.
+
 
-Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: ко¬гато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русал¬ка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността „Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бя-ло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътници-те, конто минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезете Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.
+
- Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността „Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.
 +
 
 
Учителят ми каза:
 
Учителят ми каза:
— Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духов-
 
ното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горна-
 
та част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се крие-
 
ха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби,
 
една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание.
 
На старогръцки думата риба се чете: „Христос победи!"
 
— Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме крити-
 
куват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали мо-
 
ето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изг¬
 
рева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене
 
и че този вид глас не бил пригоден за братските песни.
 
— Ти ще му кажеш: „Аз слизам от Горе. Оттам съм за-
 
почнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и
 
започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо.
 
Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога
 
да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е
 
златна. Тя сама за себе си говори!...
 
Когато носит вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...
 
  
45
+
— Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: „Христос победи!"
 +
 
 +
— Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни.
 +
 
 +
— Ти ще му кажеш: „Аз слизам от Горе. Оттам съм започнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!...
 +
 
 +
Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...
 
   
 
   
 
[[Файл:Цветана - Видението.png]]
 
[[Файл:Цветана - Видението.png]]
— Учителю — казах
+
 
аз.  —  Мойте птиченца* ме
+
— Учителю — казах аз.  —  Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им.
гледат с по едно око, защото
+
 
очите им са отстрани на гла-
+
вата им.
+
 
Учителят се разсмя с пълен глас и каза:
 
Учителят се разсмя с пълен глас и каза:
— Те с едното си око
 
те виждат момиче, а с друго-
 
то око те виждат момче...
 
И аз започнах да се смея. .Същото правеше и брат Христо...
 
  
 +
— Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче...
 +
 +
И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо...
  
* Веднъж с брат Христо срещнахме деца, конто бяха уловили едно малко птичен-це-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се „раз-говарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този лен те се спри-ятелиха и имаха малки птиченца. Учителят нонякога ме питаше за тях. Когато канар-чето мътеше яйцата си, нееше тихичко-„нод сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги нях в операта. (Бел. авт.)
+
* Веднъж с брат Христо срещнахме деца, които бяха уловили едно малко птиченце-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се „разговарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този ден те се сприятелиха и имаха малки птиченца. Учителят понякога ме питаше за тях. Когато канарчето мътеше яйцата си, пееше тихичко-„под сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги пях в операта. (Бел. авт.)

Версия от 14:28, 1 юни 2010

ВИДЕНИЕТО

19.10.1941 година — Изгрева — София.

Днес времето е ветровито. Студено е. Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се запътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му разправих неприятностите, които неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза:

— Ние ще го насолим!

Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.

Учителят заговори за животните:

— Предните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хората са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувствата му.

— Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои видения. Вие какво ще кажете за тия видения?

— Тези образи, които те наричат видения, са сенки.

— Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност на природата.

— Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затвори очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Образува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-красивия ангел.

— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.ю

По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.

Попитах:

— Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чувствам като близък, роден, Божествен баща.

Той се усмихна:

— Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страхува. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говорене и поучение.

- Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността „Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.

Учителят ми каза:

— Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: „Христос победи!"

— Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни.

— Ти ще му кажеш: „Аз слизам от Горе. Оттам съм започнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!...

Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...

Цветана - Видението.png

— Учителю — казах аз. — Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им.

Учителят се разсмя с пълен глас и каза:

— Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче...

И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо...

  • Веднъж с брат Христо срещнахме деца, които бяха уловили едно малко птиченце-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се „разговарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този ден те се сприятелиха и имаха малки птиченца. Учителят понякога ме питаше за тях. Когато канарчето мътеше яйцата си, пееше тихичко-„под сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги пях в операта. (Бел. авт.)