| Ред 1: | Ред 1: | ||
Т. м. | Т. м. | ||
| − | + | Съвременнитe хора преживяват неприятни състояния, с които мъчно се справят. Запримeр, как ще се справите с глада? Представете си. че сте гладен, и отивате на единствената гостилница в вашия град, но гостилничарьт още не е сготвил. Вие виждате на готварската машина няколко тенджери, в които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджерите, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си от него. Представете си друго положение. Вие сте ученик, отивате на училище, но не сте приготвили един от уроците си. Вие разчитате на времето, докато учителят влезе в клас. Обаче, този ден, именно, учителят влиза няколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. В първия случай причината за вашето недоволство се крие в гостилничаря, че е закъснял с яденето. Във втория случай причината е в учителя, който влязъл в клас няколко минути по-рано. В живота има много случаи, които изкарват човека от релсите на неговото равновесие, и въпреки това той мисли, че е свободен. Каква свобода е тази, при която човек всеки момент губи своя вътрешен мир? Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нещата се вкисват? Когато презреят. Запример. докато зрее, плодът никога не вкисва. Презрее ли, той има условия да вкисне. И неузрелият плод може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узряването. Изобщо, вкисване става, когато един процес спре развитието си. Животът започва с вкисване. Какво става със семето, което се посажда в земята? То се разпуква, започва да гние и от зародиша му излиза нов живот. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото в първо време процесите на неговото развитие спират. Известно е, че когато процесите в органическия свят спират, в резултат на това става вкисване. Същият закон се отнася и до психическия живот на човека. Когато противодействате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявите на хората, виждате, че всички си приличат. Дали са вярващи или безверници, всички хора се дразнят, смущават, вкисват. Ще каже някой, че се безпокои по-малко от друг. По-малко или повече, това са относителни неща. Изкуство е човек да не се гневи, да не вкисва. Дали яденето е готово, или не е, това не трябва да го смущава. Кибритената клечка може да седи в кутията и да не й се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини никаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. От човека зависи, дали ще даде път на експлозивите в себе си да избухнат, или няма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, с това заедно се увеличава нейната сила в добър или лош смисъл, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото в човека са резултат на взаимното отношение на силите в неговия организъм. Колкото е по-голямо разстоянието на тия сили от човека, толкова по-благотворно се отразяват върху организма му. Колкото са по-близо, толкова по-зле се отразяват върху него. От кого зависи разстоянието на силите от външните условия. Външните условия условия стават причина да се събудят един или друг род сили в човека и да се приближат към него. Щом една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С кибритена клечка може да се запали плевнята на вашия съсед и да произведе голям пожар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. Виновен е и онзи, който е направил кибритената клечка. Той трябваше да бъде маг, да направи такъв кибрит, който да се запалва само от ръката на разумния и добрия човек. В заключение на това казвам: Дето стават престъпления, там Бог не взима никакво участие. В кой свят стават престъпленията, в животинския, в човешкия или между духовете, не е важно; важно е, че там Бог не присъства. Той не е взел никакво участие в предприятието за направата на кибрита. Ако е въпрос за светлина, за огън, Бог е по-ставил много свтетила на небето. Който има нужда от светлина, той може да се ползува от небесните светила. Ако има нужда от огън, той може да впрегне природната енергия. сам да си произведе огън. Ще кажете, че Бог е дал ума на човека, следователно, Той взима косвено участие в неговите предприятия. Това е криво разбиране на нещата. Бог не взима никакво участие в света на противоречията. Човешкият свят е пълен с противоречия. Щом е така, Божественото н-яма нищо общо с противоречията на хората. Разгневи ли се човек, причината е в него. Той е запалил една от кибритените си клечки. Разумният човек запалва своите кибритени клечки, само когато е спокоен. Тогава клечките се запалват, изгарят. без да причиняват пакости. И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да произведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. Запример, словото носи за човека и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човека щастлив, а човешкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладките, благите неща, а човешкото — киселите и горчивите. Като няма работа, като се отегчи, човек се вкисва. Вкисването е присъщо свойство на човешкия живот. В който дом влезете, ще видите, че всички се оплакват от нямане: един казва, че обуща няма, друг - дрехи, трети — книги и т. н. Нямането е сол, която трябва да се достави отнякъде. Само Божественото е в състояние да достави на хората онази сол, която им липсва. Обаче, хора, които употребяват много сол, пият много вода. Солта, която Божественото доставя на човека, не е съща, каквато и материалната сол. Който е набавил в себе си необходимото количество духовна сол, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темите си, вие сте дали интересни определения за качествата на благоденствието. Един от вас е писал: Качество на благоденствието е да върши човек волята на живия Бог. — Това е едно определение, което само по себе си е неопределено. Друг е писал: Да благоденстваш, това значи, да имаш сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога. — Това са. качества на мъдреца, но не и на обикновения човек. Трети е писал: Само разумният и търпелив човек благоденствува. — Това са теми, които не отговарят на реалността. Когато пишете някаква тема, Трябва да мислите, да съпоставяте Нещата, да отговарят на реалността, на действителния живот. Човек предполага много неща, но те не са реални. Някой казва, че ще стане учен човек. Това е предположение. Друг казва, че ще стане богат. И това е предположение. Ако под думите ученост и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновените хора имат, те не заслужават усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае няколко години. Днес го имате, утре го нямате. Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе с себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща. Реални неща са ония, които следват човека в всичките му пътища. Те не се губят от съзнанието му. В реалните неща има последователност. Всички неща, които изчезват от съзнанието на човека, са относителни. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В любовта ви има взаимност. Същият закон се отнася до мислите и до чувствата на човека. Една мисъл е интензивна, когато постоянно пребъдва в човешкия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за някой човек, вие го обичате. Изчезне ли този човек от мисълта ви, вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. — Защо? — Защото има пред себе си нещо реално. Всяко нещо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нещо в света е Божията Любов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога може да разчита на нея Никой не може да се противопостави на Божията любов и мисъл. Някой се отчаял от живота си, че нямал обуща, шапка, дрехи и решил да се самоубие. Това е глупост. Бог спира вниманието на този човек към по-долностоещите от него, птици и животни, да види, как те живеят. Те са боси, гологлави, но не страдат, не се самоубиват. Човек сам е измислил обущата, дрехите. шапките и страда за това, което сам е изобретил. Човек трябва да мисли, да разсъждава право. Това не значи, че той трябва да ходи бос и гол в големите студове, но трябва да мисли, има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни неща. Има право човек да се отчайва, когато е лишен от нещо реално: от здравето си, от мисълта, от чувствата си. Шапките, дрехите, обущата са елементи, които не влизат в човешкото съзнание. Те- се отнасят към нереалния свет, към света на сенките. Да изгуби човек Любовта си, това значи, че е изгубил нещо реално. Но любовта не се губи. Който ви обича, той всякога ще ви помага. Бог е Този, който обича. За да изяви любовта си, Той се проявява чрез различни лица. Щом се намерите в някаква мъчнотия, в някакво ограничение и дойде някой да ви освободи, знайте, че този човек ви обича. Който истински обича, той всякога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно трябва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Бог не взима участие в човешките противоречия. — Ама защо едни хора са богати, а други — бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трябва да знаете, че богатството и сиромашията са условия за работа. Който разумно използува тия условия, той ще придобие нещо ценно. Ако сиромахът се справи разумно с положението си, сиромашията ще го напусне. Един баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободен, да прави, каквото желае. Щом е свободен. той излиза в града, купува си билет, отива на театър, и вечерта се връща у дома си. И двамата разказват, как са прекарали деня. Ако този, който е работил на нивата, се оплаче от положението си, баща му и на другия ден ще го изпрати на същата работа. Обаче, ако той бъде доволен от работата си и е орал и копал с любов, на другия ден бащата ще изпрати другия си син на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постъпва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци. Ако е въпрос за театри, и без това животът е пълен с актьори. Всеки актьор в живота играе ролята си по-добре от тази, която актьорите играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своите ближни в живота, но не се трогват от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя някаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за истинските актьори, а не за фиктивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и комедии, но той трябва да бъде силен, да издържа. Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг. Като не разбират законите на живота и на любовта. хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж погледнал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жена си в някакво изневеряване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е човек да гледа красивото. Престъплението не се заключава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсебването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката душа. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чувства настава пълен застой. Дето има застой, там се извършва вкисване. Всяко вкисване води към престъпление. Щом любовта напусне човека, и животът го напуща. Да обичаш никого, това значи, всеки момент да внасяш нещо ново в съзнанието му. Не е истинска любов онази която не внася нищо ново в човешкото съзнание, нито в човешката душа. Ако светлината не може да прониква през прозорците на вашата къща, къде е вината: в слънцето, или във вас? Вината е в самите вас. Прозорците ви с наслоени с прах и утайки от миналото, вследствие на което светлината мъчно си пробива път през тях. В живота има два вида оцапвания: външни и вътрешни. Всвки човек отвън може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женят хората: жената може да чисти окото на мъжа отвън, но вътрешно, обаче, човек сам трябва да чисти окото си. Докато едно същество ви помага, трябва да знаете, че то ви обича. Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е забравил, че цели три деня не е турил хапка хляб в устата си. Не, Бог не се занимава с последствията и възмездието на хората. С това се занимава кармата му. Чрез житото Господ казва на хората, защо гладуват. Те гладуват, защото още не са готови да приложат закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда, корава е черупката на човека. Много време трябва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, човек трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо друго, освен твърдата черупка на боба. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да преверне егоизма си в алтруизъм. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня. Днес всички говорят за разумност. Наистина, разумност се иска от човека. Разумен човек е онзи, който изучава явленията в природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления в своя личен живот и се учи от тях. Като живее и се учи, по този начин човек се домогва до новото в света. Очаква ли на децата си, на жена си, на мъжа си, на външната, материална наука, човек нищо не може да придобие. Добре е да се занимава човек и с материалната наука, но вън от нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четирите главни факултета: факултетите на любовта, на мъдростта, на истината и на правдата. Свърши ли тия четири факултета успешно, човек се назначава на служба метач на улиците на небето. Има някакъв прах по улиците на небето, който, пренесен на земята, прави чудеса. С този прах човек може да лекува различни болести, да строи къщи, училища и т. н. Когато се казва на хората, че трябва да изучават Божествената наука, те намират, че не е дошло още време за нея и отлагат изучаването й. Когато дойде времето, те отлагат, а когато се заемат да я изучават, виждат. че са закъснели. Трябва ли да чакат насила да им се наложи? Ако отидете при някой богаташ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днес? В време на общоевропейската война много американски милионери и милиардери изгубиха всичко. От големи богаташи те станаха последни сиромаси. Р насила дадоха много повече от това, което доброволно не можаха да пожертват. След всичко това някои казват: Бог не вижда ли, какви страдания, мъчнотии и противоречия пре-живяваме? Бог всичко вижда, но за Него и сиромашията, и богатството са едно и също нещо. Като види някой богат, който пъшка под тежестта на товара си, Господ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види някой беден, изпоста-лял човек, Той казва: Много е олекнало това дете, но трябва повече да работи, да се уякчи. Бог еднакво гледа и на плача, и на радостта на хората. Той знае, каква е крайната цел на човешкия живот, заради което води човека, именно, към тази цел. По какъв на-чин ще дойде до целта на своя живот, това не е важно. Задачата на човека е да се до-могне до целта на живота. Като ученици, вие трябва да правите разлика между човешкото и Божественото. Различавате ли тия два вида прояви в себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите от вкисването. Щом се поддаде на някое отрицателно чувство, човек непременно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на физическото и психическо вкисване. Всеки може да развие тази тема. защото няма човек в света, който да не се е вкисвал. За да не се вкисва храната, човек трябва да я раздава. Значи, даването е едно от условията, което предпазва човека от вкисване. Как трябва да давате? Разумност се изисква в даването. Ако има две круши, едната ще даде на ближния си, а другата ще задържи за себе си. Даде ли и двете круши, той не е постъпил правилно. Човек не може да обича другите повече от себе си. Законът на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Човек трябва да знае, как да дава своите чувства и мисли. В това отношение даването е вътрешен процес. Давате ли правилно, това даване остава неизгладим спомен в съзнанието на човека. Това даване е Божествено. Може ли да се изглади от съзнанието, то не е Божествено. Това, което Бог е дал на човека, остава всякога живо. Бог желае доброто на всички хора. Той желае всички хора да живеят. Бог не благоволява в смъртта, в страданията, в злото и в противоречията на хората. Дойде ли нещо подобно в живота им, то не е от Бога. Причината на това се крие другаде някъде. Като не разбират тия неща, хората търсят причините за своите нещастия и страдания вън от себе си и ги отдават на условията, на времената, които преживяват. Има два вида времена: човешко и Божествено. Под думата „време" разбираме отношения на нещата в обективния свят. За извършване на някои неща се изисква един период от човешко време, а за други — период от Божествено време. Следователно, дойдете ли до великите работи на живота, не желайте да стават нито по ваше време, нито по ваш часовник. Божественото време се определя по вътрешния часовник в човека. Всеки трябва да работи върху себе си, да усъвършенства този часовник. Попадне ли човек в Божественото време, нещата стават добре. Не попадне ли в това време, нещата не стават, както той ги е очаквал. Хората се чувствуват нещастни, защото нещата не стават по тяхното разбиране и на определеното от тях време. Какво иска човек? Човек иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родят три-четири деца. После? И децата му да се наредят, да се оженят, да имат по няколко деца. Така се женят и раждат хората, докато дойдат до четвърто, пето, шесто поколение. Те се размножават, но благата им се намаляват, понеже се разпределят на''' по-голям брой хора.''' Колкото повоче се увелича¬ва броя на децата, толкова повече осиромаша-ват. Очаква ли човек на децата си, т да го гледат, той не е от първото поколъние. Който е от първото поколъние, той сам пе¬чели, той е богат човек. Сега ще преведа тази мисъл в следната форма. Някой човек се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелите, които е развил в миналото си. Той казва: Едно време живъх добре и прав"Ьх голями добрини. Този човек верви по закона на раз¬множаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се нама-лят значително. За да не намали благата си, чов-Ьк не трябва да разчита на своиг че¬тири сина, нито на своит^ четири внучета. Ако синът се размножава, това е за негова смът-ка. Защо? Колкото вода да се излива от една | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
186 чешма, това е в нейна полза, но не и в пол¬за на тржбите, през които водата минава. Тржбит"Б могат да се изтрият само, без да придобият нътцо съществено. Нтжой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нЪжен, добър в груба ср-Ьда, това значи, да се изхаби преждевременно. Ме¬ките, Н"БЖНИ ръце не са. за груба работа. Ан-гелът може да жив-Ье на земята, благодаре¬ние на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я преверне в мека, благоприятна сръ\да. Като не разбират мекотата, хората каз-ват, че чов-Ьк тр-Ьбва да бъде тверд, да устоява. Да бъде човек тверд, това значи, да бъде гъвкав, като живиг клонове, да се огъва навевкъде, без да се чупи. Когато чу-кат, мачкат, огъват твердия човек, той пак се изправя като клон на дървото и про¬дължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е тверд. Твердият човек има убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. Следователно, сверже ли се човек с Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой как мине край извора, ще пие от него. но след време благото ще се верне пак там, отдето е излязло. Време е вече човек да съблЪче старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу— с своит-Ь | 186 чешма, това е в нейна полза, но не и в пол¬за на тржбите, през които водата минава. Тржбит"Б могат да се изтрият само, без да придобият нътцо съществено. Нтжой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нЪжен, добър в груба ср-Ьда, това значи, да се изхаби преждевременно. Ме¬ките, Н"БЖНИ ръце не са. за груба работа. Ан-гелът може да жив-Ье на земята, благодаре¬ние на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я преверне в мека, благоприятна сръ\да. Като не разбират мекотата, хората каз-ват, че чов-Ьк тр-Ьбва да бъде тверд, да устоява. Да бъде човек тверд, това значи, да бъде гъвкав, като живиг клонове, да се огъва навевкъде, без да се чупи. Когато чу-кат, мачкат, огъват твердия човек, той пак се изправя като клон на дървото и про¬дължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е тверд. Твердият човек има убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. Следователно, сверже ли се човек с Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой как мине край извора, ще пие от него. но след време благото ще се верне пак там, отдето е излязло. Време е вече човек да съблЪче старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу— с своит-Ь | ||
187 стари, селски ризи: отгоре са. християни, от¬долу — езичници. Хверлете долнитъ- си дрехи и останете само с горнитъч Ще кажете, че н-Ьмате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом н-Ьмате средства, трябва да знаете истината, да не се самоизлътеате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а от-вътре — езичници. Не е въпросът в бърза¬та см-вна на н-Ъщата, но в т-Ьхното познаване. Човтзк тр-Ьбва да знае истината, да не се са-моизлътеа. Човтзк трябва да бъде искрен към себе си, каквото говори пред хората, това да е и в самия него. В каквото положе¬ние да се намери, човек трябва да бъде искрен. Някой момък или някоя мома бър-зат да се оженят. а после съжаляват. ЬГЬ-ма защо да съжаляват. Нека спокойно, съ-знателно извервят своя път, да придобият известна опитност. Добре е човеж да се е оженил по волята на Бога, да му се родят деца по Бога, но ако не е станало това. ни¬що друго не му предстои, освен да верви напред и да изправя живота си. Послушание се иска от човтжа. да не бърза в своиг работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и под влиянието на такива планети, които отговарят на неговото жела¬ние. Нтжой иска да стане музикант. За да бъде добър музикант, той трябва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада с зодията на музиката. Същото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За | 187 стари, селски ризи: отгоре са. християни, от¬долу — езичници. Хверлете долнитъ- си дрехи и останете само с горнитъч Ще кажете, че н-Ьмате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом н-Ьмате средства, трябва да знаете истината, да не се самоизлътеате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а от-вътре — езичници. Не е въпросът в бърза¬та см-вна на н-Ъщата, но в т-Ьхното познаване. Човтзк тр-Ьбва да знае истината, да не се са-моизлътеа. Човтзк трябва да бъде искрен към себе си, каквото говори пред хората, това да е и в самия него. В каквото положе¬ние да се намери, човек трябва да бъде искрен. Някой момък или някоя мома бър-зат да се оженят. а после съжаляват. ЬГЬ-ма защо да съжаляват. Нека спокойно, съ-знателно извервят своя път, да придобият известна опитност. Добре е човеж да се е оженил по волята на Бога, да му се родят деца по Бога, но ако не е станало това. ни¬що друго не му предстои, освен да верви напред и да изправя живота си. Послушание се иска от човтжа. да не бърза в своиг работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и под влиянието на такива планети, които отговарят на неговото жела¬ние. Нтжой иска да стане музикант. За да бъде добър музикант, той трябва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада с зодията на музиката. Същото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За | ||
188 идването на ВСБКИ човек на земята е опре-дтзлен час, кога трябва да сл-Ьзе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога ве¬че не може да стигне своя час и мъхто^ Де¬сет минути, умножени на 300.000 клм. в се¬кунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човтж щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстоя¬ние от него? Иска ли да бъде щастлив. човек трябва да верви с бързината на ща¬стието. Американците се отличават с една спе-цифична чърта. Т-в ценят времето, вследствие на което са. измислили особено приспособле¬ние към треновет-в за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, тъ1 са поставили особени стълбове, на които закачват тор-битъ4 с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбит, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага ско¬чете в него. Тренът на щастието верви не¬прекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него.| Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си. | 188 идването на ВСБКИ човек на земята е опре-дтзлен час, кога трябва да сл-Ьзе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога ве¬че не може да стигне своя час и мъхто^ Де¬сет минути, умножени на 300.000 клм. в се¬кунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човтж щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстоя¬ние от него? Иска ли да бъде щастлив. човек трябва да верви с бързината на ща¬стието. Американците се отличават с една спе-цифична чърта. Т-в ценят времето, вследствие на което са. измислили особено приспособле¬ние към треновет-в за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, тъ1 са поставили особени стълбове, на които закачват тор-битъ4 с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбит, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага ско¬чете в него. Тренът на щастието верви не¬прекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него.| Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си. | ||
189 Да имате бързината на щастието, това значи, в всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живъете според великия закон на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот.^ Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не мо¬жете да постигнете. Вие ще останете в също-то положение, в което сте били и в миналото. В края на краищата ще кажете: Много чух¬ме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остар-Ьхме вече, за нищо не сме способни. Из¬ползувайте сегашния момент. И днес не е късно. Снемете старит- си дрехи — дрехит- на езичеството, и ги замъхтете с нови — — дрехи на християнството. Тогава ще ста¬нете християни и отвън, и отвътре. — Вре¬ме ли е да снемем старит- си дрехи? — За Божественит-в работи опред-влено време нтзма. Т стават всвкога. Добрит, красиви¬те, разумнитъ- работи стават без време и мътто. ТБ са извън времето и простран¬ството. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 11. Лекция от Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв. | 189 Да имате бързината на щастието, това значи, в всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живъете според великия закон на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот.^ Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не мо¬жете да постигнете. Вие ще останете в също-то положение, в което сте били и в миналото. В края на краищата ще кажете: Много чух¬ме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остар-Ьхме вече, за нищо не сме способни. Из¬ползувайте сегашния момент. И днес не е късно. Снемете старит- си дрехи — дрехит- на езичеството, и ги замъхтете с нови — — дрехи на християнството. Тогава ще ста¬нете християни и отвън, и отвътре. — Вре¬ме ли е да снемем старит- си дрехи? — За Божественит-в работи опред-влено време нтзма. Т стават всвкога. Добрит, красиви¬те, разумнитъ- работи стават без време и мътто. ТБ са извън времето и простран¬ството. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 11. Лекция от Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв. | ||
Версия от 23:45, 9 декември 2008
Т. м.
Съвременнитe хора преживяват неприятни състояния, с които мъчно се справят. Запримeр, как ще се справите с глада? Представете си. че сте гладен, и отивате на единствената гостилница в вашия град, но гостилничарьт още не е сготвил. Вие виждате на готварската машина няколко тенджери, в които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджерите, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си от него. Представете си друго положение. Вие сте ученик, отивате на училище, но не сте приготвили един от уроците си. Вие разчитате на времето, докато учителят влезе в клас. Обаче, този ден, именно, учителят влиза няколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. В първия случай причината за вашето недоволство се крие в гостилничаря, че е закъснял с яденето. Във втория случай причината е в учителя, който влязъл в клас няколко минути по-рано. В живота има много случаи, които изкарват човека от релсите на неговото равновесие, и въпреки това той мисли, че е свободен. Каква свобода е тази, при която човек всеки момент губи своя вътрешен мир? Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нещата се вкисват? Когато презреят. Запример. докато зрее, плодът никога не вкисва. Презрее ли, той има условия да вкисне. И неузрелият плод може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узряването. Изобщо, вкисване става, когато един процес спре развитието си. Животът започва с вкисване. Какво става със семето, което се посажда в земята? То се разпуква, започва да гние и от зародиша му излиза нов живот. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото в първо време процесите на неговото развитие спират. Известно е, че когато процесите в органическия свят спират, в резултат на това става вкисване. Същият закон се отнася и до психическия живот на човека. Когато противодействате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявите на хората, виждате, че всички си приличат. Дали са вярващи или безверници, всички хора се дразнят, смущават, вкисват. Ще каже някой, че се безпокои по-малко от друг. По-малко или повече, това са относителни неща. Изкуство е човек да не се гневи, да не вкисва. Дали яденето е готово, или не е, това не трябва да го смущава. Кибритената клечка може да седи в кутията и да не й се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини никаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. От човека зависи, дали ще даде път на експлозивите в себе си да избухнат, или няма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, с това заедно се увеличава нейната сила в добър или лош смисъл, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото в човека са резултат на взаимното отношение на силите в неговия организъм. Колкото е по-голямо разстоянието на тия сили от човека, толкова по-благотворно се отразяват върху организма му. Колкото са по-близо, толкова по-зле се отразяват върху него. От кого зависи разстоянието на силите от външните условия. Външните условия условия стават причина да се събудят един или друг род сили в човека и да се приближат към него. Щом една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С кибритена клечка може да се запали плевнята на вашия съсед и да произведе голям пожар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. Виновен е и онзи, който е направил кибритената клечка. Той трябваше да бъде маг, да направи такъв кибрит, който да се запалва само от ръката на разумния и добрия човек. В заключение на това казвам: Дето стават престъпления, там Бог не взима никакво участие. В кой свят стават престъпленията, в животинския, в човешкия или между духовете, не е важно; важно е, че там Бог не присъства. Той не е взел никакво участие в предприятието за направата на кибрита. Ако е въпрос за светлина, за огън, Бог е по-ставил много свтетила на небето. Който има нужда от светлина, той може да се ползува от небесните светила. Ако има нужда от огън, той може да впрегне природната енергия. сам да си произведе огън. Ще кажете, че Бог е дал ума на човека, следователно, Той взима косвено участие в неговите предприятия. Това е криво разбиране на нещата. Бог не взима никакво участие в света на противоречията. Човешкият свят е пълен с противоречия. Щом е така, Божественото н-яма нищо общо с противоречията на хората. Разгневи ли се човек, причината е в него. Той е запалил една от кибритените си клечки. Разумният човек запалва своите кибритени клечки, само когато е спокоен. Тогава клечките се запалват, изгарят. без да причиняват пакости. И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да произведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. Запример, словото носи за човека и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човека щастлив, а човешкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладките, благите неща, а човешкото — киселите и горчивите. Като няма работа, като се отегчи, човек се вкисва. Вкисването е присъщо свойство на човешкия живот. В който дом влезете, ще видите, че всички се оплакват от нямане: един казва, че обуща няма, друг - дрехи, трети — книги и т. н. Нямането е сол, която трябва да се достави отнякъде. Само Божественото е в състояние да достави на хората онази сол, която им липсва. Обаче, хора, които употребяват много сол, пият много вода. Солта, която Божественото доставя на човека, не е съща, каквато и материалната сол. Който е набавил в себе си необходимото количество духовна сол, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темите си, вие сте дали интересни определения за качествата на благоденствието. Един от вас е писал: Качество на благоденствието е да върши човек волята на живия Бог. — Това е едно определение, което само по себе си е неопределено. Друг е писал: Да благоденстваш, това значи, да имаш сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога. — Това са. качества на мъдреца, но не и на обикновения човек. Трети е писал: Само разумният и търпелив човек благоденствува. — Това са теми, които не отговарят на реалността. Когато пишете някаква тема, Трябва да мислите, да съпоставяте Нещата, да отговарят на реалността, на действителния живот. Човек предполага много неща, но те не са реални. Някой казва, че ще стане учен човек. Това е предположение. Друг казва, че ще стане богат. И това е предположение. Ако под думите ученост и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновените хора имат, те не заслужават усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае няколко години. Днес го имате, утре го нямате. Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе с себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща. Реални неща са ония, които следват човека в всичките му пътища. Те не се губят от съзнанието му. В реалните неща има последователност. Всички неща, които изчезват от съзнанието на човека, са относителни. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В любовта ви има взаимност. Същият закон се отнася до мислите и до чувствата на човека. Една мисъл е интензивна, когато постоянно пребъдва в човешкия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за някой човек, вие го обичате. Изчезне ли този човек от мисълта ви, вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. — Защо? — Защото има пред себе си нещо реално. Всяко нещо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нещо в света е Божията Любов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога може да разчита на нея Никой не може да се противопостави на Божията любов и мисъл. Някой се отчаял от живота си, че нямал обуща, шапка, дрехи и решил да се самоубие. Това е глупост. Бог спира вниманието на този човек към по-долностоещите от него, птици и животни, да види, как те живеят. Те са боси, гологлави, но не страдат, не се самоубиват. Човек сам е измислил обущата, дрехите. шапките и страда за това, което сам е изобретил. Човек трябва да мисли, да разсъждава право. Това не значи, че той трябва да ходи бос и гол в големите студове, но трябва да мисли, има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни неща. Има право човек да се отчайва, когато е лишен от нещо реално: от здравето си, от мисълта, от чувствата си. Шапките, дрехите, обущата са елементи, които не влизат в човешкото съзнание. Те- се отнасят към нереалния свет, към света на сенките. Да изгуби човек Любовта си, това значи, че е изгубил нещо реално. Но любовта не се губи. Който ви обича, той всякога ще ви помага. Бог е Този, който обича. За да изяви любовта си, Той се проявява чрез различни лица. Щом се намерите в някаква мъчнотия, в някакво ограничение и дойде някой да ви освободи, знайте, че този човек ви обича. Който истински обича, той всякога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно трябва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Бог не взима участие в човешките противоречия. — Ама защо едни хора са богати, а други — бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трябва да знаете, че богатството и сиромашията са условия за работа. Който разумно използува тия условия, той ще придобие нещо ценно. Ако сиромахът се справи разумно с положението си, сиромашията ще го напусне. Един баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободен, да прави, каквото желае. Щом е свободен. той излиза в града, купува си билет, отива на театър, и вечерта се връща у дома си. И двамата разказват, как са прекарали деня. Ако този, който е работил на нивата, се оплаче от положението си, баща му и на другия ден ще го изпрати на същата работа. Обаче, ако той бъде доволен от работата си и е орал и копал с любов, на другия ден бащата ще изпрати другия си син на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постъпва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци. Ако е въпрос за театри, и без това животът е пълен с актьори. Всеки актьор в живота играе ролята си по-добре от тази, която актьорите играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своите ближни в живота, но не се трогват от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя някаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за истинските актьори, а не за фиктивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и комедии, но той трябва да бъде силен, да издържа. Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг. Като не разбират законите на живота и на любовта. хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж погледнал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жена си в някакво изневеряване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е човек да гледа красивото. Престъплението не се заключава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсебването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката душа. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чувства настава пълен застой. Дето има застой, там се извършва вкисване. Всяко вкисване води към престъпление. Щом любовта напусне човека, и животът го напуща. Да обичаш никого, това значи, всеки момент да внасяш нещо ново в съзнанието му. Не е истинска любов онази която не внася нищо ново в човешкото съзнание, нито в човешката душа. Ако светлината не може да прониква през прозорците на вашата къща, къде е вината: в слънцето, или във вас? Вината е в самите вас. Прозорците ви с наслоени с прах и утайки от миналото, вследствие на което светлината мъчно си пробива път през тях. В живота има два вида оцапвания: външни и вътрешни. Всвки човек отвън може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женят хората: жената може да чисти окото на мъжа отвън, но вътрешно, обаче, човек сам трябва да чисти окото си. Докато едно същество ви помага, трябва да знаете, че то ви обича. Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е забравил, че цели три деня не е турил хапка хляб в устата си. Не, Бог не се занимава с последствията и възмездието на хората. С това се занимава кармата му. Чрез житото Господ казва на хората, защо гладуват. Те гладуват, защото още не са готови да приложат закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда, корава е черупката на човека. Много време трябва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, човек трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо друго, освен твърдата черупка на боба. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да преверне егоизма си в алтруизъм. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня. Днес всички говорят за разумност. Наистина, разумност се иска от човека. Разумен човек е онзи, който изучава явленията в природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления в своя личен живот и се учи от тях. Като живее и се учи, по този начин човек се домогва до новото в света. Очаква ли на децата си, на жена си, на мъжа си, на външната, материална наука, човек нищо не може да придобие. Добре е да се занимава човек и с материалната наука, но вън от нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четирите главни факултета: факултетите на любовта, на мъдростта, на истината и на правдата. Свърши ли тия четири факултета успешно, човек се назначава на служба метач на улиците на небето. Има някакъв прах по улиците на небето, който, пренесен на земята, прави чудеса. С този прах човек може да лекува различни болести, да строи къщи, училища и т. н. Когато се казва на хората, че трябва да изучават Божествената наука, те намират, че не е дошло още време за нея и отлагат изучаването й. Когато дойде времето, те отлагат, а когато се заемат да я изучават, виждат. че са закъснели. Трябва ли да чакат насила да им се наложи? Ако отидете при някой богаташ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днес? В време на общоевропейската война много американски милионери и милиардери изгубиха всичко. От големи богаташи те станаха последни сиромаси. Р насила дадоха много повече от това, което доброволно не можаха да пожертват. След всичко това някои казват: Бог не вижда ли, какви страдания, мъчнотии и противоречия пре-живяваме? Бог всичко вижда, но за Него и сиромашията, и богатството са едно и също нещо. Като види някой богат, който пъшка под тежестта на товара си, Господ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види някой беден, изпоста-лял човек, Той казва: Много е олекнало това дете, но трябва повече да работи, да се уякчи. Бог еднакво гледа и на плача, и на радостта на хората. Той знае, каква е крайната цел на човешкия живот, заради което води човека, именно, към тази цел. По какъв на-чин ще дойде до целта на своя живот, това не е важно. Задачата на човека е да се до-могне до целта на живота. Като ученици, вие трябва да правите разлика между човешкото и Божественото. Различавате ли тия два вида прояви в себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите от вкисването. Щом се поддаде на някое отрицателно чувство, човек непременно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на физическото и психическо вкисване. Всеки може да развие тази тема. защото няма човек в света, който да не се е вкисвал. За да не се вкисва храната, човек трябва да я раздава. Значи, даването е едно от условията, което предпазва човека от вкисване. Как трябва да давате? Разумност се изисква в даването. Ако има две круши, едната ще даде на ближния си, а другата ще задържи за себе си. Даде ли и двете круши, той не е постъпил правилно. Човек не може да обича другите повече от себе си. Законът на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Човек трябва да знае, как да дава своите чувства и мисли. В това отношение даването е вътрешен процес. Давате ли правилно, това даване остава неизгладим спомен в съзнанието на човека. Това даване е Божествено. Може ли да се изглади от съзнанието, то не е Божествено. Това, което Бог е дал на човека, остава всякога живо. Бог желае доброто на всички хора. Той желае всички хора да живеят. Бог не благоволява в смъртта, в страданията, в злото и в противоречията на хората. Дойде ли нещо подобно в живота им, то не е от Бога. Причината на това се крие другаде някъде. Като не разбират тия неща, хората търсят причините за своите нещастия и страдания вън от себе си и ги отдават на условията, на времената, които преживяват. Има два вида времена: човешко и Божествено. Под думата „време" разбираме отношения на нещата в обективния свят. За извършване на някои неща се изисква един период от човешко време, а за други — период от Божествено време. Следователно, дойдете ли до великите работи на живота, не желайте да стават нито по ваше време, нито по ваш часовник. Божественото време се определя по вътрешния часовник в човека. Всеки трябва да работи върху себе си, да усъвършенства този часовник. Попадне ли човек в Божественото време, нещата стават добре. Не попадне ли в това време, нещата не стават, както той ги е очаквал. Хората се чувствуват нещастни, защото нещата не стават по тяхното разбиране и на определеното от тях време. Какво иска човек? Човек иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родят три-четири деца. После? И децата му да се наредят, да се оженят, да имат по няколко деца. Така се женят и раждат хората, докато дойдат до четвърто, пето, шесто поколение. Те се размножават, но благата им се намаляват, понеже се разпределят на по-голям брой хора. Колкото повоче се увелича¬ва броя на децата, толкова повече осиромаша-ват. Очаква ли човек на децата си, т да го гледат, той не е от първото поколъние. Който е от първото поколъние, той сам пе¬чели, той е богат човек. Сега ще преведа тази мисъл в следната форма. Някой човек се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелите, които е развил в миналото си. Той казва: Едно време живъх добре и прав"Ьх голями добрини. Този човек верви по закона на раз¬множаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се нама-лят значително. За да не намали благата си, чов-Ьк не трябва да разчита на своиг че¬тири сина, нито на своит^ четири внучета. Ако синът се размножава, това е за негова смът-ка. Защо? Колкото вода да се излива от една 186 чешма, това е в нейна полза, но не и в пол¬за на тржбите, през които водата минава. Тржбит"Б могат да се изтрият само, без да придобият нътцо съществено. Нтжой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нЪжен, добър в груба ср-Ьда, това значи, да се изхаби преждевременно. Ме¬ките, Н"БЖНИ ръце не са. за груба работа. Ан-гелът може да жив-Ье на земята, благодаре¬ние на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я преверне в мека, благоприятна сръ\да. Като не разбират мекотата, хората каз-ват, че чов-Ьк тр-Ьбва да бъде тверд, да устоява. Да бъде човек тверд, това значи, да бъде гъвкав, като живиг клонове, да се огъва навевкъде, без да се чупи. Когато чу-кат, мачкат, огъват твердия човек, той пак се изправя като клон на дървото и про¬дължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е тверд. Твердият човек има убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. Следователно, сверже ли се човек с Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой как мине край извора, ще пие от него. но след време благото ще се верне пак там, отдето е излязло. Време е вече човек да съблЪче старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу— с своит-Ь 187 стари, селски ризи: отгоре са. християни, от¬долу — езичници. Хверлете долнитъ- си дрехи и останете само с горнитъч Ще кажете, че н-Ьмате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом н-Ьмате средства, трябва да знаете истината, да не се самоизлътеате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а от-вътре — езичници. Не е въпросът в бърза¬та см-вна на н-Ъщата, но в т-Ьхното познаване. Човтзк тр-Ьбва да знае истината, да не се са-моизлътеа. Човтзк трябва да бъде искрен към себе си, каквото говори пред хората, това да е и в самия него. В каквото положе¬ние да се намери, човек трябва да бъде искрен. Някой момък или някоя мома бър-зат да се оженят. а после съжаляват. ЬГЬ-ма защо да съжаляват. Нека спокойно, съ-знателно извервят своя път, да придобият известна опитност. Добре е човеж да се е оженил по волята на Бога, да му се родят деца по Бога, но ако не е станало това. ни¬що друго не му предстои, освен да верви напред и да изправя живота си. Послушание се иска от човтжа. да не бърза в своиг работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и под влиянието на такива планети, които отговарят на неговото жела¬ние. Нтжой иска да стане музикант. За да бъде добър музикант, той трябва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада с зодията на музиката. Същото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За 188 идването на ВСБКИ човек на земята е опре-дтзлен час, кога трябва да сл-Ьзе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога ве¬че не може да стигне своя час и мъхто^ Де¬сет минути, умножени на 300.000 клм. в се¬кунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човтж щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстоя¬ние от него? Иска ли да бъде щастлив. човек трябва да верви с бързината на ща¬стието. Американците се отличават с една спе-цифична чърта. Т-в ценят времето, вследствие на което са. измислили особено приспособле¬ние към треновет-в за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, тъ1 са поставили особени стълбове, на които закачват тор-битъ4 с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбит, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага ско¬чете в него. Тренът на щастието верви не¬прекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него.| Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си. 189 Да имате бързината на щастието, това значи, в всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живъете според великия закон на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот.^ Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не мо¬жете да постигнете. Вие ще останете в също-то положение, в което сте били и в миналото. В края на краищата ще кажете: Много чух¬ме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остар-Ьхме вече, за нищо не сме способни. Из¬ползувайте сегашния момент. И днес не е късно. Снемете старит- си дрехи — дрехит- на езичеството, и ги замъхтете с нови — — дрехи на християнството. Тогава ще ста¬нете християни и отвън, и отвътре. — Вре¬ме ли е да снемем старит- си дрехи? — За Божественит-в работи опред-влено време нтзма. Т стават всвкога. Добрит, красиви¬те, разумнитъ- работи стават без време и мътто. ТБ са извън времето и простран¬ството. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 11. Лекция от Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв.