от ПорталУики
Версия от 16:07, 21 ноември 2008 на Иво (Беседа | приноси) (Нова страница: Т. м. Съвременнит хора преживяват непри¬ятни състояния, с които мъчно се справят. Запримър, ка...)

Направо към: навигация, търсене

Т. м. Съвременнит хора преживяват непри¬ятни състояния, с които мъчно се справят. Запримър, как ще се справите с глада? Представете си. че сте гладен, и отивате на единствената гостилница в вашия град, но гостилничарьт още не е сготвил. Вие ви¬ждате на готварската машина няколко тендже¬ри, в които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджерите, търсите го¬стилничаря да изкажете недоволството си от него. Представете си друго положение. Вие сте ученик, отивате на училище, но не сте при¬готвили един от уроците си. Вие разчитате на времето, докато учительт влъзе в клас. Обаче, този ден, именно, учительт влиза ня¬колко минути по-рано. Вие сте недоволни, раз-тревожени. В първия случай причината за ва-шето недоволство се крие в гостилничаря, че е закъсн-Ьл с яденето. В втория случай при¬чината е в учителя, който влъзъл в клас няколко минути по-рано. В живота има много случаи, които из-карват човека от релсит^ на неговото ра-вновесие, и въпръки това той мисли, че е сво-боден. Каква свобода е тази, при която чо-вък всЬки момент губи своя вътрещенъ

172 мир? Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нъщата се вкисват? Кога¬то презреят. Запримър. докато зръе, плодът никога не вкисва. Презрее ли, той има усло¬вия да вкисне. И неузрълият плод може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узръването. Изобщо, вкисване става, когато един процес спре развитието си. Животът започва с вкисване., Какво става с семето, което се посажда в земята? То се разпуква, започва да гние и от зародиша му излиза нов живот. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защо¬то в първо време процесит на неговото раз-витие спират. Известно е, че когато процеси¬т в органическия свет спират, в резул-тат на това става вкисване. Същият закон се отнася и до психическия живот на човека. Когато противодействувате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявит на хората, ви¬ждате, че всички си приличат. Дали са вяр¬ващи или безв-Ьрници, всички хора се дразнят. смущават, вкисват. Ще каже някой, че се безпокои по-малко от друг. По-малко или по¬вече, това са относителни н!;ща. Изкуство е чов^к да не се гнъви, да не вкисва. Дали яденето е готово, или не е, това не трябва да го смущава. Кибритената клечка може да седи в кутията и да не й се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да при-

173 чини никаква пакост; най-после, ТЯ може да се тури при сухитъ1 дърва на огъня и да про¬изведе ГОЛ^БМ пожар. От човтжа зависи, да¬ли ще даде път на експлозивит-в в себе си да избухнат, или н-вма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, с това заедно се увеличава нейна¬та сила в добър или лош смисъл, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото в чов-вка са. резултат на взаимното отношение на СИЛИГБ в неговия организъм. Колкото е по-голтемо разстоянието на тия сили от човека, толкова по-благотворно се отразяват върху органи¬зъма му. Колкото са по-близо, толкова по-зле се отразяват върху него. От кого зависи разстоянието на СИЛИГБ? ОТ ВЪНШНИГБ усло¬вия. | ВЪНШНИТЕ условия стават причина да се' събудят един или друг род сили в чо-' втзка и да се приближат към него. Щом една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С ки-бритена клечка може да се запали плевнята на вашия съсед и да произведе голтш по¬жар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. Виновен е и онзи, който е направил кибритената клечка. Той тр-вбваше да бъде маг, да направи такъв кибрит, който да се запалва само от ръката на разумния и добрия човтж. В заключение на това казвам: Дето ста-

174 ват пребФ&пления, там Бог не взима ника-кво участие. В кой СВ-БТ стават престъпле¬нията, в животинския, в човешкия или между духовет, не е важно; важно е, че там Бог не присжтствува. Той не е взел никакво участие в предприятието за направата на кибрита. Ако е въпрос за светлина, за огън, Бог е по-ставил много свтугила на небето. Който има нужда от светлина, той може да се ползува от небесните светила. Ако има нужда от огън, той може да впрегне природната енер¬гия. сам да си произведе огън. Ще кажете, че Бог е дал ума на човека, следователно, Той взима косвено участие в неговитъ- пред¬приятия. Това е криво разбиране на нъщата. Бог не взима никакво участие в света на противоречията. Чов-вшкият СВТУГ е пълен с противоречия. Щом е така, Божественото н-вма нищо общо с противоречията на хора¬та. Разгневи ли се човек, причината е в него. Той е запалил една от кибритените си клечки. Разумният човтж запалва своит кибритени клечки, само когато е спокоен. То¬гава клечкиг се запалват, изгарят. без да причиняват пакости. И тъй, кибритената клечка може да запа¬ли огън, на който да се гр-вем, но същевре¬менно може да произведе и пожар. Значи, едно и също н-вщо може да донесе щастие и нещастие на човека. Заприм-вр, словото носи за човека и щастие, и нещастие. Божието Сло¬во прави човека щастлив, а чов-вшкото често

175 му носи нещастие. Божието Слово образува сладките, благите неща, а човешкото — ки-селите и горчивите. Като нт^ма работа, като се отегчи, човек се вкисва. Вкисването е при-също свойство на човешкия живот. В кой¬то дом влезете, ще видите, че всички се опла-кват от нямане: един казва, че обуща н-вма, друг ~ дрехи, трети — книги и т. н. Нямането е сол, която трябва да се достави отнекъде. Само Божественото е в състоя¬ние да достави на хората онази сол, която им липсва. Обаче, хора, които употребяват много сол, пият много вода. Сольта, коя¬то Божественото доставя на човека, не е сж-ща, каквато и материалната сол. Който е на-бавил в себе си необходимото количество духовна сол, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темите си, вие сте да¬ли интересни определения за качествата на бла-годенствието. Един от вас е писал: Каче¬ство на благоденствието е да верши човек волята на живия Бог. — Това е едно опре¬деление, което само по себе си е неопределе¬но. Друг е писал: Да благоденствуваш, това значи, да имаш сърце чисто като кри-стал, ум светъл като слънцето, душа об¬ширна като вселената и дух мощен като Бога. — Това са. качества на мъдреца, но не и на обикновения човек. Трети е писал: Само разумният и търпелив човек благо-денствува. — Това са теми, които не отгова-рят на реалността. Когато пишете некаква

176 тема, Тр-Ьбвй да мислите, да5 Съпоставяте Не-щата, да отговарят на реалността, на действи-телния живот. Чов-Ьк предполага много н-Ь-ща, но т- не са реални. Н-Ькой казва, че ще стане учен човек. Това е предположение. Друг казва, че ще стане богат. И това е предположение. Ако под думит- ученост и богатство разбирате онова знание и онова бо¬гатство, които обикновените хора имат, т- не заслужават усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае н-Ьколко години. Днес го имате, утре го нямате. Има смисъл чов-Ьк да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богат¬ство, които може да занесе с себе си и на другия СВТУГ. Чов-Ьк тр'Ьбва да работи, за / да придобива реални н-Ьща. Реални н-Ьща са ! ония, които следват чов-Ька в всичкиг му пътища. Т- не се губят от съзнанието му. В реалните н-Ьща има последователност. Всички н-Ьща, които изчезват от съзнанието на чов-Ька, са относителни. Искате ли да знае¬те. дали даден чов-Ьк ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този чов-Ьк ни¬кога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до не¬говото съзнание.) Ако и вие никога не изчезва¬те от съзнанието му, и двамата се обичате. В любовьта ви има взаимност. Същият закон се отнася до мислиг и до чувствата на чов-Ька. Една мисъл е интен-

177 сивна, когато постоянно пребъдва в човечн-кия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме ре¬ална. Не се ли увеличава силата на една ми¬съл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за нъ-кой човтж, вие го обичате. Изчезне ли този чов-Ьк от мисълта ви. вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. — Защо? — Защото има пред себе си нтлцо ре¬ално. Всяко нещо, което губи формата, съдър¬жанието и смисъла си. не е реално. Единстве¬ното реално н'Ьщо в света е Божията Лю¬бов. Тя е въчна, никога не се губи, човек всвкога може да разчита на нея^ Никой не мо¬же да се противопостави на Божията любов и мисъл. Н'Ькой се отчаял от живота си, че н"Бмал обуща, шапка, дрехи и решил да се самоубие. Това е глупост. Бог спира вни¬манието на този човек към по-долностоещи-ГБ от него, птици и животни, да види, как ГБ живеят. Т са боси, гологлави, но не стра-дат, не се самоубиват. Чов-Ьк сам е из-мислил обущата, дрехит-. шапките и страда за това, което сам е изобретил. Човек трябва да мисли, да разсъждава право. Това не значи, че той трябва да ходи бос и гол в ГОЛ'БМИГБ студове, но трябва да мисли, има ли право да се отчайва и да туря край на жи¬вота си за временни, преходни н-Ьща. Има пра¬во човтж да се отчайва, когато е лишен отъ

178 Н-БЩО рейлно: от здравето си, от мисълта, от чувствата си. Шапкит, дрехите, обущата са елементи, които не влизат в човешкото съзнание. Тъ- се отнасят към нереалния свет, към св-вта на сънкитъч Да изгуби човек ЛЮ-бовьта си, това значи, че е изгубил Н-БЩО ре¬ално» Но любовьта не се губи. Който ви обича, той вевкога ще ви помага. Бог е Този, Който обича. За да изяви любовьта си, Той се про¬явява чрез различни лица. Щом се намерите в никаква мъчнотия, в никакво ограничение и дойде Н-БКОЙ да ви освободи, знайте, че то-, зи човек ви обича. Който истински обича, той / вевкога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно тр'Ьбва да знаете: каквито противо-речия да преживявате, не ги приписвайте на Бо¬га. Бог не взима участие в човешкитв про¬тиворечия. — Ама защо едни хора са богати, а други — бедни? Защо е допуснато то¬ва неравенство? Преди всичко, трябва да знае¬те, че богатството и сиромашията са условия за работа. Който разумно използува тия усло¬вия, той ще придобие нтлцо ценно. Ако сиро-махът се справи разумно с положението си, сиромашията ще 1 о напусне. Един баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободен, да пра¬ви, каквото желае. Щом е свободен. той из¬лиза в града, купува си билет, отива на теа-тър, и вечерьта се връща у дома си. И два¬мата разказват, как са прекарали деня. Ако

179 този, който е работил на нивата, се оплаче от положението си, баща му и на другия ден ще го изпрати на сж.щата работа. Обаче, ако той бъде доволен ог работата си и е орал и копал с любов, на другия ден ба¬щата ще изпрати другия си син на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Та¬ка постжлва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци. Ако е въпрос за театри, и без това животът е пълен с актьори. Всеки актьор в живота играе ролята си гго-добре от тази, която актьорит играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своитъ- ближ¬ни в живота, но не се тротеат от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя нтжаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за ИСТИНСКИТЕ актьори, а не за фик¬тивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и коме-дии, но той тр-вбва да бъде силен, да издър¬жа. Щом е сверзан с Първата Причина, през каквито мжлнотии и изпитания да мина¬ва, в края на краищата той ще изл-взе на спа¬сителния брът. Като не разбират законит'Б на живота и на любовьта. хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж поглед-нал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жева си в нтжакво изне-в-врване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е ЧОВ-БК да

180 гледа красивото. Престъплението не се заклю-чава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсеб-ването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката ду¬ша. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовьта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чув¬ства настава пълен застой. Дето има застой, там се извершва вкисване. ВСБКО вкисване води към престъпление. Щом любовьта на¬пусне човека, и животът го напуща. Да оби-чаш никого, това значи, всвки момент да внасяш нешо ново в съзнанието му., Не е истинска любов онази която не внася" нищо ново в човешкото съзнание, нито в човеш¬ката душа. Ако светлината не може да про¬никва през прозорците на вашата къща, къ¬де е вината: в слънцето, или в вас? Вина¬та е в самите вас. Прозорците ви с на¬слоени с прах и утайки от миналото, вслед¬ствие на което светлината мъчно си пробива път през тях. В живота има два вида оцапвания: външни и вътрешни. Всвки чов-вк ОТВЪН може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женят хората: жената може да чисти окото на мъжа отвън, но вътрешно, обаче, чов-вк сам трябва да чи¬сти окото си. Докато едно същество ви пома¬га, трябва да знаете, че то ви обича. Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е

181 забравил, че цътш три деня не е турил хапка хл-Ьб в устата си. Не, Бог не се занимава с последствията и възмездието на хората. С това се занимава кармата му. Чрез житото Господ казва на хората, защо гладуват. Т^ гладуват, защото още не са готови да приложат закона на жертвата, как¬то житото го прилага. Тверда, корава е черуп¬ката на човежа. Много време трябва да се ва¬ри тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, чов'вк трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо дру¬го, освен твердата черупка на боба. ЧОВ-БК тр-вбва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да мина¬ва през огън, за да стопи егоизъма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да преверне егоизъма си в алтруизъмъ^ В това отноше¬ние той трябва да взима прим'Ьр от плодо¬вете, които зр-вят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омек¬ват само на огъня. Днес всички говорят за разумност. Наистина, разумност се иска от чов-Ъка. Ра-зумен човт>к е онзи, който изучава явления¬та в природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления в своя личен живот и се учи от ГБХ. Като живъе и се учи, по този начин човтж се домотеа до новото в света. Очаква ли на децата си, на жена си, на мъжа си, на външната, материална наука.

182 ЧОВ-БК нищо не може да придобие. До¬бре е да се занимава човтл и с материална¬та наука, но вън от нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четиритъ-главни факултета: факултетите на любовьта, на мъдростта, на истината и на правдата. Сверши ли тия четири факултета успъшно. човек се назначава на служба метач на ули-ците на небето. Има някакъв прах по ули¬ците на небето, който, пренесен на земята, пра¬ви чудеса.^ С този прах човек може да ле¬кува различни болести, да строи къщи. учи¬лища и т. н. Когато се казва на хората, че трябва да изучават Божествената наука, ГБ намират, че не е дошло още време за нея и отлагат из¬учаването й. Когато дойде времето, т отлагат, а когато се заемат да я изучават, виждат. че са закъснъли. Трябва ли да чакат насила да им се наложи? Ако отидете при н^ькой бо-гаташ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днес? В време на общоевропейската война много американски ми¬лионери и милиардери изгубиха всичко. От го-лъми богаташи ТБ станаха последни сиромаси. Р насила дадоха много повече от това. което доброволно не можаха да пожертвуват. След всичко това някои казват: Бог не вижда ли, какви страдания, мъчнотии и противоречия пре-живяваме? Бог всичко вижда, но за Него и сиромашията, и богатството са едно и също нещо, Като види н-Ькой богат, който пъшка

183 под тежестта на товара си, Господ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види Н"БКОЙ беден, изпоста-лЪл човек, Той казва: Много е олекнало то¬ва дете. но трябва повече да работи, да се уякчи. Бог еднакво гледа и на плача, и на ра-достта на хората. Той знае, каква е крайната цел на човешкия живот, заради което води чов-Ька, именно, към тази цел. По какъв на-чин ще дойде до цельта на своя живот, то¬ва не е важно. Задачата на човека е да се до-могне до цельта на живота. Като ученици, вие трябва да правите раз-лика между човешкото и Божественото. Раз-личавате ли тия два вида прояви в себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите от вкисването.; Щом се подаде на нъкое отрицателно чувство, ЧОВ"БК непре¬менно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на фи-зическото и психическо вкисване." ВСБКИ мо¬же да развие тази тема. защото нъчиа ЧОВ-БК в св"Бта, който да не се е вкисвал. За да не се вкисва храната, човек трябва да я разда¬ва. Значи, даването е едно от условията, което предпазва човека от вкисване. Как трябва да давате? Разумност се изисква в даването., Ако има две круши, едната ще даде на ближ¬ния си, а другата ще задържи за себе си. Да¬де ли и двет-в круши, той не е постжлил пра¬вилно. ЧОВ-БК не може да обича другите по¬вече от себе си. Законът на даването се от-

184 нася не само до физическия, но и до психи¬ческия живот. Човек тр-Ьбва да знае, как да дава СВОИТЕ чувства и мисли. В това отно¬шение даването е вътрешен процес. Давате ли правилно, това даване остава неизгладим спомен в съзнанието на човека. Това дава¬не е Божествено^) Може ли да се изглади от съзнанието, то не е Божествено. Това, което Бог е дал на чов'Ька, остава всЪкога живо. Бог желае доброто на всички хора. Той же¬лае всички хора да жив-Ьят. Бог не благо¬волява в смъртта, в страданията, в злото и в противоречията на хората. Дойде ли Н-Б-що подобно в живота им, то не е от Бога. Причината на това се крие другаде н-Ькъде. Като не разбират тия н-вща, хората търсят причинит- за СВОИГБ нещастия и страдания вън от себе си и ги отдават на условията, на времената, които преживяват. Има два вида времена: човтлпко и Боже-ствено. Под думата „време" разбираме отно-шения на нъчцата в обективния свет. За из-вершване на нъжои нъчца се изисква един период от човечлко време, а за други — пе-риод от Божествено време. Следователно, дойдете ли до великитъ- работи на живота, не желайте да стават нито по ваше време, нито по ваш часовник. Божественото време се опред-вля по вътрешния часовник в чо-в-Ька. ВсЬки трябва да работи върху себе си, да усъвершенствува този часовникъ^ Попадне ли човек в Божественото време, нъчцата

185 стават добре. Не попадне ли в това вре¬ме, нъщата не стават, както той ги е оча-квал. Хората се чувствуват нещастни, защото нещата не сгаваг по тЬхното разбиране и на опредъленото от тях време. Какво иска човек? Човек иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родят три-четири деца. После? И децата му да се наредят, да се оженят, да имат по няколко деца. Така се женят и раждат хората, докато дой-дат до четверто, пето, шесто поколъние. Т се размножават, но благата им се нама-ляват. понеже се разпредълят на по-го-лъм брой хора. Колкото повоче се увелича¬ва броя на децата, толкова повече осиромаша-ват. Очаква ли човек на децата си, т да го гледат, той не е от първото поколъние. Който е от първото поколъние, той сам пе¬чели, той е богат човек. Сега ще преведа тази мисъл в следната форма. Някой човек се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелите, които е развил в миналото си. Той казва: Едно време живъх добре и прав"Ьх голями добрини. Този човек верви по закона на раз¬множаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се нама-лят значително. За да не намали благата си, чов-Ьк не трябва да разчита на своиг че¬тири сина, нито на своит^ четири внучета. Ако синът се размножава, това е за негова смът-ка. Защо? Колкото вода да се излива от една

186 чешма, това е в нейна полза, но не и в пол¬за на тржбите, през които водата минава. Тржбит"Б могат да се изтрият само, без да придобият нътцо съществено. Нтжой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нЪжен, добър в груба ср-Ьда, това значи, да се изхаби преждевременно. Ме¬ките, Н"БЖНИ ръце не са. за груба работа. Ан-гелът може да жив-Ье на земята, благодаре¬ние на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я преверне в мека, благоприятна сръ\да. Като не разбират мекотата, хората каз-ват, че чов-Ьк тр-Ьбва да бъде тверд, да устоява. Да бъде човек тверд, това значи, да бъде гъвкав, като живиг клонове, да се огъва навевкъде, без да се чупи. Когато чу-кат, мачкат, огъват твердия човек, той пак се изправя като клон на дървото и про¬дължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е тверд. Твердият човек има убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. Следователно, сверже ли се човек с Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой как мине край извора, ще пие от него. но след време благото ще се верне пак там, отдето е излязло. Време е вече човек да съблЪче старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу— с своит-Ь

187 стари, селски ризи: отгоре са. християни, от¬долу — езичници. Хверлете долнитъ- си дрехи и останете само с горнитъч Ще кажете, че н-Ьмате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом н-Ьмате средства, трябва да знаете истината, да не се самоизлътеате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а от-вътре — езичници. Не е въпросът в бърза¬та см-вна на н-Ъщата, но в т-Ьхното познаване. Човтзк тр-Ьбва да знае истината, да не се са-моизлътеа. Човтзк трябва да бъде искрен към себе си, каквото говори пред хората, това да е и в самия него. В каквото положе¬ние да се намери, човек трябва да бъде искрен. Някой момък или някоя мома бър-зат да се оженят. а после съжаляват. ЬГЬ-ма защо да съжаляват. Нека спокойно, съ-знателно извервят своя път, да придобият известна опитност. Добре е човеж да се е оженил по волята на Бога, да му се родят деца по Бога, но ако не е станало това. ни¬що друго не му предстои, освен да верви напред и да изправя живота си. Послушание се иска от човтжа. да не бърза в своиг работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и под влиянието на такива планети, които отговарят на неговото жела¬ние. Нтжой иска да стане музикант. За да бъде добър музикант, той трябва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада с зодията на музиката. Същото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За

188 идването на ВСБКИ човек на земята е опре-дтзлен час, кога трябва да сл-Ьзе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога ве¬че не може да стигне своя час и мъхто^ Де¬сет минути, умножени на 300.000 клм. в се¬кунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човтж щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстоя¬ние от него? Иска ли да бъде щастлив. човек трябва да верви с бързината на ща¬стието. Американците се отличават с една спе-цифична чърта. Т-в ценят времето, вследствие на което са. измислили особено приспособле¬ние към треновет-в за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, тъ1 са поставили особени стълбове, на които закачват тор-битъ4 с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбит, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага ско¬чете в него. Тренът на щастието верви не¬прекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него.| Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си.

189 Да имате бързината на щастието, това значи, в всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живъете според великия закон на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот.^ Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не мо¬жете да постигнете. Вие ще останете в също-то положение, в което сте били и в миналото. В края на краищата ще кажете: Много чух¬ме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остар-Ьхме вече, за нищо не сме способни. Из¬ползувайте сегашния момент. И днес не е късно. Снемете старит- си дрехи — дрехит- на езичеството, и ги замъхтете с нови — — дрехи на християнството. Тогава ще ста¬нете християни и отвън, и отвътре. — Вре¬ме ли е да снемем старит- си дрехи? — За Божественит-в работи опред-влено време нтзма. Т стават всвкога. Добрит, красиви¬те, разумнитъ- работи стават без време и мътто. ТБ са извън времето и простран¬ството. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 11. Лекция от Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв.