от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Влизане== „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Цар¬ството Божие."'1) Ще проче...)
 
 
(Не са показани 6 междинни версии от трима потребители)
Ред 1: Ред 1:
==Влизане==
+
[[Неделни беседи]]
  
„Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Цар¬ството Божие."'1)
+
[[Неделни беседи - 1927 г.]]
  
Ще прочети 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелие¬то на Йоана, 3 гл. : „Ако се не родите от вода и Дух." – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свет. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р", с коя¬то започва думата „раждане" е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката си, не мисли за нещо велико? При все това, обаче, има една голяма опасност за човека, да не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбират еднакво све¬щените книги. Това зависи от много обстоятел¬ства: от устройството на човешкото тяло – от неговия мозък, от някои наследени черти на ро¬дителите, както и от закона за прераждането или от закона за кармата. Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере, как става това отклонение, из¬исква се дълбока мисъл. Разрешението на този въпрос не е за дъща, нито пък за хооа, които се хранят още с млъжо, или се занимават съ
+
[[Влизане, IX серия, II том (1927)]]
  
*) Иоама 3:5
+
== 1. Влизане ==
  
 
4
 
  
обикновени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.
+
''Беседа от Учителя, държана на 2 януари [[1927]] година в гр. София.''
  
В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положение¬то на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого,, нито той разбирал движенията му, нито него раз¬бирали. Този философ жив-бл в времето на един от древните царе. Царят на държаватаг . в която живъчл философът, бил брамин. Ка¬то се научил, че в царството му имало такъвъ-човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцъч^в, царьт повикал единъ-от своите жреци, служител на Брама, и му ка-зал: „В моето царство живее един философ, който може ца се разговаря с хората и да ги раз¬бира само по движенията на ръцег им, затова^ искам да намЪриш нъжой, подобен на него, съ-разбиране на това изкуство, за да се поразгово-рят и двамата пред мене. Ако не намъриш та¬къв чов/бк в царството ми, ще изгубиш мое¬то благоволение." Замислил се жрецът, д"б ще намери такъв човек. Един ден минавал по¬край една бръснарница. Бръснарьт, като го виделъ> толкова замислен, спръ\п го и му казал: „Брат¬ко, защо си толкова замислен?" – Остави ме, та не е твоя работа. – Отде знаеш, може-би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи*. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой* аз мога да се разговарям с хората чр-ьз дви¬жение на ръцъ"ГБ и ги разбирам;' ще мога да се разбера и с този: философ. Жрецът се зарад-вал и се вернал при царя с радостната. въхтьг
+
„Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.*)
  
+
Ще прочета 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите от вода и Дух.“ – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р“, с която започва думата „раждане“ е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката си, не мисли за нещо велико? При все това, обаче, има една голяма опасност за човека, да не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбират еднакво свещените книги. Това зависи от много обстоятелства: от устройството на човешкото тяло – от неговия мозък, от някои наследени черти на родителите, както и от закона за прераждането или от закона за кармата. Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере, как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл. Разрешението на този въпрос не е за деца, нито пък за хора, които се хранят още с мляко, или се занимават са обикновени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.
5
+
  
че намърил човек, който можел да се разго¬варя чръз движения на ръц. Царьт извикал «бръснаря и философа и ги накарал да заста-наг на известно разстояние един ог друг и юттам да се разгозарят. Разговорът започнал: философът дигнал единия си пръст нагортб, а бръснарьтъ – двата. Посл философът дигнал едната си ръка нагор, а бръснарьт му отгово-рил с двът си ръц, като поставил едната над другата. След този разговор царьт запи-тал философа; „Чакво каза на бръснаря с ди-тане единия поъст на ръката си?" - Казах му, -че има само Едно същество в света, което управ¬лява всички работи. – - гЛми той какво ти отговори? – Той ми отговори, че двт^ същества управляват -света: Бог и царьг. – Ями посл какво му каза,$ като си иодигна ръката нагор? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с дв"вт"к си ръц, че слъ\д дъжда тр"вва ще поникне. Тогава царьт казал: няма какво да се мисли повече., добъо фипософ е този човек. След това той -се обърнал към боъснаря и го запитал: какво-ти каза философът, като дигна пръста си наго¬ре – Той каза, че ще ми извади едното око. – Ти какво му огговоои? – Че ще му извадя и двЪт. – Посл"Б каго дигна ожкага си нагор, какво разбра <от философа? – Че каго ми извади окото, пет души ще дойдат в негоза защита. – Ти какво му отговори? – Като извадя и двътъ" му очи. де-•сет души ще ми дойдат в защита.
+
В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен?“ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и оттам да се разговарят. Разговорът започнал: Философът дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа: „Какво каза на бръснаря с дигане единия пръст на ръката си?– Казах му, че има само Едно същество в света, което управлява всички работи. – Ами той какво ти отговори? – Той ми отговори, че две същества управляват света: Бог и царят. – Ами после какво му каза, като си повдигна ръката нагоре? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с двете си ръце, че след дъжда трева ще поникне. Тогава царят казал: Няма какво да се мисли повече, добър философ е този човек. След това той се обърнал към бръснаря и го запитал: Какво ти каза философът, като дигна пръста си нагоре – Той каза, че ще ми извади едното око. – Ти какво му отговори? – Че ще му извадя и двете. – После като дигна ръката си нагоре, какво разбра от философа? – Че като ми извади окото, пет души ще дойдат в негова защита. – Ти какво му отговори? – Като извадя и двете му очи, десет души ще ми дойдат в защита.
  
Казвам: някои ог съвременните религиоз¬ни хора се намноат а положението на бръснаря и философа. По същия начин и много мъже и же¬ни, учители и ученици изпадат в подобно поло-гжение и тълкуват нъчцата по своему. Питам: как разбирате св4та – като философа, или като бръс¬наря? Днес цъОтият сзът е пълен с бръсна¬ри. Т казват: обвеете този човек, объсете он-:зи човек! Най-лесният занаят е бръснарството. ЯГовикате бръснаря дома си, и той веднага снима
+
Казвам: Някои от съвременните религиозни хора се намират в положението на бръснаря и философа. По същия начин и много мъже и жени, учители и ученици изпадат в подобно положение и тълкуват нещата по своему. Питам: Как разбирате света – като философа, или като бръснаря? Днес целият свят е пълен с бръснари. Те казват: Обесете този човек, обесете онзи човек! Най-лесният занаят е бръснарството. Повикате бръснаря в дома си, и той веднага снима брадата ви. Какво изкуство има в това? Наточи бръснача си, намаже лицето със сапун и снима всичките косми. Питам: Бръснарят по този начин разрешава ли въпроса за никненето на космите? – Не. Напротив, колкото повече се бръсне брадата, толкова по-дебели и груби стават космите й.
  
+
„Ако не се роди някой от вода и Дух.“ – За да се разбере смисъла на раждането, изисква се човек с висока култура, а не с разбирания като на бръснаря. Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: Няма нещо [нищо?] особено в процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нещата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: „Жени мома да не е дома“. Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „Левент момък, като планина“. Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той сам, по форма, не може да бъде като планина. При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека. Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек“ в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество само на човека. Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате някой петел, качил се на бунището, кукурига и си мисли: Няма друг певец като мене! Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: Или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита. Дойде ли до някое опасно място, той веднага ще избяга. Страхливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени не минават две години, и той избягва, не издържа на обещанията си.
б
+
  
брадата ви. Какво изкуство има в това? Наточил бръснача си, намаже лицето с сапун и сни¬ма зсичките косми. Питам: бръснарьт по този. начин разрешава ли въпроса за никненето на< космит%? – Не. Напротив, колкото повече се бръс¬не брадата, толкова по-дебели и груби стават. космитъ" й.
+
Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие. Един млад българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но трябвало да минат през една голяма, гъста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото и положение да изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка. Момъкът веднага се качил на едно дърво и оттам казал на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, аз оттук ще цъкам! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се простряла на земята и се пристроила на мъртва. Мечката се приближила до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбен. Аз дойдох да те избавя от него.
  
„гАко не се роди някой от вода и Дух." За да се разбере смисъла на раждането, изисква. се чов-бк с висока култура, а не с разбирания като на бръснаря. Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: н-Ьма нещо особено в. процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това) е поверхностно схващане на нъчцата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: ,„жени мома да не е дома". Или, когато искат да. похвалят н"бкой момък, казват: „левент мо¬мък, като планина". Това са иносказателни из¬речения. Те са хубави, но ако се тълкуват бук¬вално, губят своя дълбок смисъл. Духът на. н-Ъкой момък може да бъде като планина; ми-съльта му може да бъде велика и мощна, но той; сам, по форма, не може да бъд^ като планина., При процеса на раждането духът засъта мощно¬то, великото в човека. Всеки, който иска да вер¬ви в Божествения път и да стане „човекъ" въ-пълния смисъл на думата, най-първо тр-вбва да бъде безстрашен. Второт*о качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте: животните и ще видите, че смирението не съще¬ствува в тяхното царство. Значи, то е качество* само на човека. Срещате нЪкое куче, вирнало-опашка – верви. Виждате някой пуяк, разперил. опашка, верви гордо и казва: знаете ли, кой съм. аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате н/Ъкой пЪ-тел, качил се на бунището, кукурига и: си мис¬ли: нема друг п^вец като мене! Дали тючно та¬ка мисли пътелът, не зная, това е мое тълкува¬ние. Значи, две положения може да има тук: илиг петедът е прав, че като него пЪвец^ нема, или|
+
И сега, някой казва: Аз имам висок идеал. Питам: Как постъпваш със своя висок идеал – на дървото отгоре ли го закачваш, или го заравяш в земята, да израсте, да се развие, да цъфне и да даде плод? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи в хамбара, или да го заровите в земята? – По-хубаво е да го заровите в земята, отколкото да го оставите в хамбар. Идеалът на житното зърно не е да седи в хамбара. Ако посаденото зърно или семе израсте и устои на всички бури, на всички снегове и дъждове, то има висок идеал.
  
+
Често ние уподобяваме външната, видимата природа, на разумния невидим свят, чрез който Бог въздейства на нашите души. Сега някои питат: Вярваш ли в Бога? – В кой Бог? В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които падали на колене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес, същите хора, със своите атавистически мисли, казват: Молим се на Бога, но Той не ни чува. Казвам: Молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а същевременно мислите, как да използвате този-онзи, молитвата ви няма да бъде приета. Това не е човещина; това и животните вършат. Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: Свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества.
7
+
  
моето тълкувание не е право. Трето качество, ко¬ето характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпю човек за известна Истина, той трябва да бъде см^л. Страхливите хора не могат да бъдат. справедливи. Чов-Ькът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливият чов^к не може да се разчита. Дойде ли до нЪ-кое опасно место, той веднага ще избъта. Страх-ливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени*. не минават двъ1 години, и той избътва, не из¬държа на обещанията си.
+
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо? – Зима е вън. Погледнеш от прозореца, всеки се свил в стаичката си, нарязал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли. Отвън се издават закони, проповядват се учения, а отвътре – всеки влязъл в себе си и само за себе си мисли. И след всичко това, иди хлопай по чуждите врати. Някъде ще те приемат, а някъде, и десет пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук! С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10,000 лв. дълг за къщата си, който след време нараства толкова много, че продават къщата ти. Наблюдавайте, например, как живеят съвременните хора, какви отношения се завързват между тях, на каква база се поставят и разрешават най-сериозните въпроси. Някоя мома иска да се жени. Какво правят близките й? Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т. н. Ако момъкът отговаря на тези условия, казват: Отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тези условия, казват: Отлична е момата! В тези разбирания за живота няма никакъв морал. В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. Днес могат да дойдат най-велики поети, учени и философи да говорят на света, но с това въпросите не се разрешават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промяна. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. Не е достатъчно човек да съзнава само, че е грешен, че се е опетнил, че е ял и пил, че е паднал в локва и се окалял. Съзнае ли, да изправи погрешката си! Това е важното. Някой казва: Аз съзнавам, че съм грешен, признавам греховете си. Кой лихвар не знае, че взима лихва повече, отколкото трябва? Кой мъж не знае, кога се отнася зле с жена си, но казва: Жена е тя, трябва да се подчинява на мъжа! Когато някоя жена има дълъг език, не знае ли тя това? – Знае. Обаче, каквото мъжът й донесе, тя все недоволна остава. Човещина ли е това? В какво се проявява благородният човек? И след всичко това, когато им дойдат гости, мъжът казва: Добра е моята жена. Жената пък казва: Добър, благороден е моят мъж. Това са думи, които се говорят само пред гостите. Щом си отидат те, жената пак не е добра, и мъжът пак не е благороден. Жената започва: Моят мъж е малко захласнат. Дойде ли Нова година, Коледа, или Великден, той нищо не ми купува, никъде не излиза с мене – нехранимайко. Така се оплаква жената пред съседките си. Коя е подбудителната причина, задето тя говори лошо за мъжа си? – Крайното користолюбие. По този начин тя иска да предизвика съседките си да отидат при мъжа й, да го бутнат оттук-оттам, да го заставят да й купи нещо ново. Де е моралът в тази постъпка? Ако мъжът трябва да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата, де е тогава разликата между човека и животното? Де е моралната стабилност в човека?
  
Ще ви разправя един пример, да видите;, доколко страхливият момък може да издържи в своята верност и безстрашие. Един млад. българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръг¬нали на път, но требвало да минат през една; голема, гжста гора. Той й казал: Не се страху¬вай, на мене разчитай! Дз съм силен, безстра-шен човек, н-^ма да те оставя сама, при какво¬то положение д$ изпаднем. По едно време на¬среща им се задала една мечка. Момъкът вед¬нага се качил на едно дърво и оттам казал на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, аз оттук ще цъкам! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се прострела на земята и се присторила на мъртва. Мечката се приближила^ до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбен. Яз дойдох да те избавя от него.
+
Казвам: Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: Аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг? Да отидеш да се биеш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие? Трябва да се бием, но как? Хората трябва да предприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? – Когато всички, като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълноводна река, която дето мине, всичко напоява в света. Това значи война.
  
И сега, някой казва: аз имам висок иде* ал. Питам: как постъпваш с своя висок. идеалъ – на дървото отгоре ли го закачваш, или* го заравяш в земята, да израсте, да се развие». да цъвне и да даде плод? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи в хамбара, или да го заровите в земята? – По-хубаво е да го-
+
Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „космическо съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло. Казват за някого: Той е страна. – На какво? – На куба, например. Какво е кубът? – Тяло, с определена форма, големина, твърдост, с определен обем и т. н. – Да, но въпросите не се разрешават с твърди тела. Какво разрешава днес златото? Какво разрешават къщите? Какво разрешават параходите, автомобилите и аеропланите? Те разрешават нещо малко, но не разрешават същността на нещата; те не разрешават великия идеал, към който се стреми човешката душа. За в бъдеще, обаче, когато човек ще живее в космическото съзнание, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Тогава няма да чакаме да дойде някой аероплан, да се завърти колелото и да тръгнем на път. Питам: С какво пътува слънчевата светлина? По какъв начин се пренася слънчевата енергия през пространството? Учените хора казват, че светлината произвежда известен род трептения. Съгласни сме с това, но кой произвежда тези трептения? И как се произвеждат те? Учените казват още, че светлината пътува с грамадна бързина и вследствие на това между частиците й се образува известно търкане. И това е вярно, обаче, трябва да се знае, че движението на всеки предмет, на всяко тяло се обуславя от участието на разумни същества. Колкото разумността е по-голяма, толкова и движението, предизвикано от тази разумност, е по-интензивно.
  
+
И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло.“ Каква разлика има между плътското и духовното тяло? – Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния Живот.
8
+
  
зарови* в земята, отколкото да го оставите в хамбар. Идеалът на житното зърно не е да седи в хамара. Ако посаденото зърно или сЬме из¬расте Vустои на всички бури, на всички снегове и дъж^ве, то има висок идеал.
+
Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питам: Колелото на аероплана вечно ли се върти? – Не, колелото се върти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към космическото пристанище, дето ще пусне котва. Засега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: Значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се повдигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни неща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-нисък уровен да се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в слънцето, те ги изхвърлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхвърлило навън. Някога, в миналото, тя се е разбунтувала против слънцето, и то я изхвърлило вън от себе си. И всички планети, които днес са извън слънцето, са изпъдени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че слънцето ги е изпъдило някога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в пространството? – Законът на земното притегляне. Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна.
  
Ч^то ние уподобяваме външната, видимата природ, на разумния невидим свет, чрЪз кой¬то Бог въздействува на нашити души. Сега нЪ-кои пиат: Верваш ли в Бога? – В кой Бог? В св^-а има много богове. Още ог най-стари времен! хората си създавали богове, пред които падалиНа колене, молили им се, темян им кадели но т"Б не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес, същитъ-хора, с, сзоите атазистически мисли, казват: мо-лим о на Бога, но Той не ни чува. Казвам: мо-лят с< тези хора, но на някой от многото бо¬гове, К1ИТо не са живи. Ухото на Ж^вия Господ е толкеза чувствително, че ако Му се помолите от съ^це, с пълно смирение, с вътрЪшна чис¬тота и благоговение, какзого духовният чо-век т^ебза да има, вашага молитва непременно ще бж|е поиега. Обаче, молите ли се на Бога, а същезр^менно мислите, как да използувате този онзи, молитвата ви н-вма да бъде приета. Това не е чсзЪщина; това и животните вершат. Се¬гашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действували никога в минало о, действуват в настоящето, ще д"бйст-вуват и в бъдещето, Пъовият принцип е обик¬новено^ човешко съзнание, което работи за смекчаЕане на твердия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, ог която ч0зек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точ¬ка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: сверших работата си вече! А по-нататък, ка-къв е външният свет, какви условия за разви¬тие имЧ( това не влиза в кръга на обикновеното
+
Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Блудният син се върнал при баща си, но кога? Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си. Той не му давал да яде даже и от рожковите на свинете, които пасял. Питам: Кой е доволен днес от положението си? Сегашният свят е пълен само с недоволни и болни хора. Ако отидете в някои от съвременните болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести, нервни, органически, които лекарите не знаят, вече как да именуват. Днес лекарите се виждат в чудо: излекуват една болест, две се явят; излекуват две болести, четири се явят и т. н. След всичко това те казват: Ние имаме предвид всички хигиенични мерки да не заболяват хората, да намалим процента на смъртността. Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Ако само физически се подобряват, в друго отношение се влошава положението им, сърцата им се ожесточават, умът им губи своето равновесие. И след всичко това хората казват: Светът се много наплоди. Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. После започват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната? – Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият егоизъм. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, но след време в него се явява желание да служи на Бога. Скоро след това му дохожда противоположна мисъл: Защо съм толкова глупав? Нима затова съм свършил четири факултета, да слугувам на Ивана, на Драгана? Трябва ли да слизам от висотата на положението си и да ставам слуга? Ето как се изгасват проявите на Божественото съзнание в човека!
  
+
Сега ние говорим за Божествените импулси, които се явяват у нас. Някой казва: Щом заживеем Божествен живот, всякаква култура всякаква наука ще изчезне. Не, тогава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дойде изведнъж. Светът не може да се поправи механически. Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. То е толкова добро, колкото е добро положението на някой баща, който, за да достави средства на дъщерите и синовете си да живеят добре, е заложил всичкия си капитал при лихваря. Един ден този лихвар ще дойде, ще изнесе навън всичко, каквото имате, и ще каже: Всичко това е мое. Вие сега идете и работете! И външният закон му дава право да постъпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашните закони. Това не се отнася към нашия предмет, но казваме: Ако не се съобразявате с Великия Закон на живота, бирникът, лихварят ще дойде, ще опише всичкото ви богатство и ще го занесе навън. Този лихвар е смъртта.
9
+
  
съзнание, което се изразява с права линия. Пра¬вата линия представлява граници на плоскостта или отношения между дв"б разумни същества.
+
Иоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух.“ Това значи: Ако не живееш в космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето достойнство като човек. Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: Не ме е страх, аз вярвам в Бога. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без каквото и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещнеш, ще я погледнеш само, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи човек с вярата. Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите. Някой казва: Не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много нетърпелив, подозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: Тези състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голямото употребление на вино ще разстрои само храносмилателната му система – и нищо повече. Чрез пиенето природата го поставя в положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия ден, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пак отива да пие, да забрави, да завърши започнатото. Но все пак остава нещо недовършено.
  
;Вгорият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към само¬съзнанието, което се изразява чръз плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живог на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи въ< посоки извън правата ли¬ния, като образува плоскост. Тази плоскост гра¬ничи пак с поави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и обра¬зува плоскост, той минава вече към самосъзна¬нието. Самосъзнанието може да се уподоби на зи¬ма, когато всичко е покрито с снът. При това положение, д~бто и да отиде човек, той вижда н=)вс-бкъд"б снът, не намира условия за работа. Такоза е положението на съвоЪменния човеж. Такива с^ условията, при които той днес живее, Нъжой казва: ледено е сърцето ми, нямам усло¬вия за живог. Заидо? – Зима е вън. Погледнешъ
+
Някой казва: Обидиха ме! Аз ще им дам да разберат! Питам: Като им дадеш да разберат, с това разрешава ли се въпросът за обидата? Как се лекува обидата?
  
от прозореца, всбки се свил в стаичката си, наръзал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли. Отеън се издазаг закони, лоопов"Ьдват се учения, а от-вжгръ1 всъжи вл"Ьзъл в себе си и само за себе си мисли. И сл-Ьц всичко това, иди хлопай по чужците врати. Некъде ще те приемат, а нъжж-д", и десет. пжгК да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, ниго ще ти отеооят. Имашъ
+
Някоя мома обича едного. Той е любезен, внимателен. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди-какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженя се, пак върви добре. Един ден тя се скара с него, обиди го нещо. От този момент силата на неговите чувства към нея се намалява с 10%. От втората лоша дума чувствата му се намаляват с още 2% и след 10 – 15 години целувките престават, нови дрехи, шапки и обуща не се купуват, мъжът почти не се свърта в къщи и започва да говори: Моята жена стана много лоша, нетърпима е вече. Казвам: Дойде ли жената до това положение тя трябва да се обърне към космическото съзнание и да каже: Господи, моят език беше много дълъг, много невъзпитан, с него тикнах мъжа си в лошия път, но помогни ми да изправя погрешката си! Как може човек да изправи една своя погрешка? Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана с Великия Извор на живота. Кой въздига чешмата: камъните от които е направена тя, или водата, която тече от нея? Водата, разбира се. Значи, цената на човека се определя от великия живот, който протича през него. И когато животът на космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. И тогава, дойде ли някой при мене, да ми чете свои произведения, аз няма да го критикувам, но ще взема такова участие в неговата работа, като че той и аз сме едно и също нещо. Днес, като дойде някой човек да ви чете свои съчинения, вие казвате: Хубави работи са вашите произведения. Щом излезе този човек навън, вие казвате: Не са толкова хубави произведенията му, но нека намажа малко колата му, да се порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушам някой да ми свири, или аз да свиря, а други да ме слушат? И двете положения са необходими. Някога ще слушам, някога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. Когато обичате някого, как го слушате? Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: Много нещо ми остави този човек. Това значи да любите и да ви любят.
  
. нужда от не до, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: махни се оттук! С това той иска да каже: аз разоешавам само своя въпрос, а не и еоя. Дрнекжце този чоаек е поав. Всеки сам тоебза да разрешава въ-поосите си. Когато казваме, че тоебва да поавим добоо, н^е не подразбираме ззкоча на самосъзна¬нието. В живога на самосъзнанието съществу-
+
Много от съвременните християни казват: Ние сме християни от рождението си още. – Това само не е достатъчно. Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисуваш една гарга, но така да я нарисуваш, че който я види, да се учуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пред друг. Първият от тях направил един грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птиците, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един воал, с който покрил образа на една от гръцките богини. Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение да дигне воала. Той се обърнал към скулптора с думите: Не ме заблуждавай, дигни воала на богинята! Първият, измамил птиците, а вторият – човека. Да можеш да предадеш вярно нещата, в това седи истинското изкуство. Голямо изкуство е като говориш, да можеш да предадеш това, което се крие в душата ти, да можеш да изразиш своята любов. Говори ли ти някой, не казвай, че той те залъгва. Ако работата е за залъгване, от 8,000 години насам хората все си говорят и все се залъгват. Грешката не е само в този, който говори, но и в този, който слуша. Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много братя и сестри. Ще кажете: Кой знае дали е така! Докато живеете на плоскостта, ще казвате „кой знае“, но когато дойдете в положението на хора, родени от вода и Дух, нещата ще бъдат за вас точно определени. Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина. Тогава животът ви няма да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение.
  
+
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дето иска из слънчевата система. От гледището на самосъзнанието ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето? – Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние имаме предвид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правят тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване.
10
+
  
ват само понятията за добро и за зло, но тамт не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро никому казва: аз ще ти направя едно добро, щетидам пари на заем, но с 25 °'0 лихва. Трябва да зна еш, че аз съм добър човек, не ти искам 30 0|0 лихва, както другите хора, но само 25 0!0. – Да, това са пари, взети с сложна лихва. Питам: в какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10000 лв. дълг за къщата си, който сл-Ъд време нараства толкова много, че продават къ¬щата ти. Наблюдавайте, напримт^р, как живе-ят съвременните хора, какви отношения се за-верзват между т^х, на каква база се поставят и разр*вшават най-сериозните въпроси. Некоя мома иска да се жени. Какво правят близките й? Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, цали е богат, има ли къща, пари и т. н. Дко момъкът отговаря на т"взи усло¬вия, казват: отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Яко и тя отговаря на т^зи условия, казват: отлична е момата! В тези разбирания за живота нема никакъв моралъ-В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състоя¬ние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши ве¬ликите проблеми на живота. Днес могатъдадой-дат най-велики поети, учени и философи да го-ворят на света, но с това въпросите не се раз-решават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промена. В умо¬вете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. Не е достатъчно човек да съзнава само, че е грешен, че се е опетнил, че е ял и пил, че е паднал в локва и се окалял. Съзнае ли, да изправи погрешката си! Това е важното. Някой
+
Следователно, щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние трябва да създадем в себе си нов свят. На съвременните хора липсва нещо идейно. Те търсят своето спасение отвън. Те чакат като просяци пред вратата на някой богат човек да им даде нещо. Срещате някой беден човек, проси от вас. В този момент вие може да нямате пет пари в джоба си, но ако бръкнете в неговия джоб, ще намерите не по-малко от 200 лева. Защо пази тия пари? Той гледа да се осигури отвън, на другите хора се надява, от тях очаква спасението си. Този човек трябва да намери някакъв начин сам да се прехранва. Чрез просия човек не може да се изправи. Тя е само един метод. От духовно гледище само горделивите хора са осъдени на просия. Някога те са били много горди и затова са изпратени на земята, като просяци, да се смирят. Когато сиромахът започне да разбогатява, главата му отчасти се деформира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начин да се смирите. Гордостта сваля човека надолу. Когато някой човек достигне високо духовно положение и започне да мисли, че няма подобен на него, той е осъден на падение. Каже ли поетът или музикантът, че няма подобен на себе си, той се намира на лъжлив път. Дарбите на човека зависят от тези, които го слушат, които го обичат. Те дават сила за проявление на неговите таланти. Ако говориш пред хора, които те обичат, ти ще говориш повече и по-красноречиво; ако говориш пред хора, които не те обичат, ти ще говориш по-малко и по-лошо. Следователно, дарбите зависят от Любовта. Ако майката има любов в себе си, тя ще роди велик, гениален син. Ако няма любов в себе си и живее повърхностен дребнав, лекомислен живот, тя ще роди обикновен син, подобен на нея. Когато някоя майка иска да роди нещо велико, тя трябва да е подготвена за това, да съзнава своето предназначение. Човек не може да роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога? Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката си и свири! Аз ще дойда да те слушам. Който съди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на бубулечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа.
  
+
Питам: Какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този извор. Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете. Казвате: Вярно ли е всичко това? Питам: Вярно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Вярно ли е, че сте българи? Има реални неща в света, но има и нереални. Реалните неща нямат начало, нямат и край. Казвате: Апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: Този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете: Възможно ли е това? Ако вашето дете днес къса буквара си, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико. Той може да стане велик музикант, или велик поет, или велик художник. Когато човек стане на 33 години, когато създаде нещо хубаво и велико в своя живот, той може да се нарече вече истински човек.
111
+
  
казва: аз съзнавам, че съм грешен, призна-вам греховете си. Кой лихвар не знае, че взима». лихва повече, отколкото трябва? Кой мъж не шае, кога се отнася зле с жена си, но казва: жена е тя, трябва да се подчинява на мъжа! Ко¬гато некоя жена има дълъг език, не знае ли^ ти това? Знае. Обаче, каквото мъж й донесе, 1я все недоволна остава. Човещина ли е това? В какво се проявява благорсдният човек?И след нсичко това, когато им дойдат гости, мъжътъ-казва: добра е моята жена. Жената пък казва: добър, бл^городен е моят мъж. Това са ду¬ми, които се говорят само пред гостите. Щомъ-си отидат те, жената пак не е добра, и мъжът пак не е благороден. Жената започва: моят мъж е малко захласнат. Дойде ли Нова-година, Коледа, или Великъ-ден, той нищо не ми купува, никъд"Б не излиза с мене – нехранимайко. Така се оплаква жената прт^д съседките си. Коя е побудителната причина, за дето тя говори лошо за мъжа си? – Крайното користолюбие. По този на-чин тя иска да предизвика съседките си да оти¬дат при мъжа й, да го бутнат оттук – оттам,. да го заставят да й купи нещо ново. Де е мо-ралът в тази постъпка? Р\ко мъжът трябва. да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата,. д-б е тогава разликата между човека и животното?" Де е моралната стабилност в човека?
+
И тъй, млади и стари, всички трябва да се освободим от заблужденията и да разберем, че живеем в настоящето. Някой казва: Не мога да търпя! – Ще търпиш. – Не мога да бъда милостив. – Ще бъдеш милостив! – Слаб съм. – Ще станеш силен! Щом влезем в космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е.“ Ако живеем по плът, ще умрем; ако живеем по дух ще придобием Вечния Живот. Вечният Живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, на ще се изменим.“ Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем „братя“ в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание.
  
Казвам: като изнасяме и лошите, и добри¬те страни на живота, с това не го упрекваме..: Ние трябва да знаем, че това са преходни съ¬стояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е про-цес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да.-се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреж-даш разбърканите си работи и да се приготовля-ваш за новия живот. Ето защо, животът на са¬мосъзнанието е преходен. Някой казва: аз съзнавам, че имам пълг към своя народ. . – Какъв е този дълг? Да отидеш да се би-
+
Сега всички трябва да работим за своето самоусъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влязат в космическото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним. Тогава цялата земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има ще се прояви. Някой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите без работа, без импулс в живота и казвате: Остаряхме вече. – Защо сте остарели? От много грижи, от безверие. Вие не вярвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не, в настоящето ще вярвате! Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Него и приема Неговия живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере, какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят.“ Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл; чувствата ни като Божиите чувства, действията ни – като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: Благословена да бъде ръката, която е написала тези Слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова! Питам: Този живот няма ли смисъл?
  
+
Казвам: Досега вие всички сте имали само предчувствие за това велико съзнание. Пожелавам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за един час, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия космос е да се приближи Бог до някоя душа! Всички същества, и висши, и низши, ще отправят всичкото си внимание към тази душа и ще я питат: Какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на душата. И ангели, и богове, и светии – всички ще се заинтересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една душа, означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: Аз живея в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми е дал. Човекът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов.
12
+
  
еш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чр*кз войни, чр-вз бой и наси¬лие? Тр-вбва да се бием, но как? Хората трябва да прт^дприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? – Когато всички, като безброй малки рекя от разни посоки се слЕяг в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълно¬водна р"вка, която д"бто мине, всичко напоява в св^та. Това значи война.
+
Пак ви пожелавам да преживеете този велик и славен момент, който представлява идването на вашия възлюбен. Дойде ли този момент, всичко старо, всичко преходно ще се обезсмисли. Този момент може да бъде още днес, в настоящето, в което се движите и живеете. Само този момент е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облагороди. Влезете ли в живота на космическото съзнание, всякаква лъжа, всякаква неправда ще изчезне от вас. Тогава вие няма да приличате на онзи богаташ, който се скривал от всички посетители, които отивали при него за материална помощ. Отива един беден поет при този богаташ да му иска някаква парична помощ, но той казва на слугата си: Кажи, че ме няма в къщи! Един ден богаташът има нужда от поета и отива в дома му. Поетът излиза сам пред богаташа и му казва: Днес не съм у дома си, не мога да Ви приема. – Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не вярвате ли, че не съм у дома си? Как аз можах да повярвам на вашия слуга, че Ви няма вкъщи, а Вие не вярвате на мене? – Нали Вие сте поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас. Казвам: Така се приемат хората, когато живеят в самосъзнанието. Обаче, когато влязат в космическото съзнание, те ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този може да очаквате? Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма подобри условия за работа от този живот.
  
Врт^ме е вече човт^к да влЪзе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в козмическото съзнание. Сторед езика на Евангелието това зна¬чи да се роди човеж от вода и Дух Тук ду¬мите „козмическо съзнание" са заместени с ду-мигб „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново". С други думи: Бог ще ни от¬неме каменното съзнание и ще ни даде ново, коз-мическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на нЪчакзо гбло. Казват за никого: той е сграна. – На какво? – На куба, наприм-вр. Какво е кубъг? – Тбло, с определена форма, гоггЬмина, твердост, съ
+
И тъй, пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, космическото съзнание!
  
-опр-Бд-Ьлен обем и т. н. – Да, но въпросите не се разръчиават с еъоди тт^ла. Какво раз^ша-ва днес златото? Какво разр-Ъшаваг къщит? Какво разр^шават паоаходитъ\ автомобили^ и аеропланите? Тъ" пазо"Ьшават нещо малко, но не разо"Ьшават същността на н-вщата; те не разот^-шават великия ииеал, към който се стреми
+
''Беседа от Учителя, държана на 2 януари [[1927]] година в гр. София.''
  
човешката душа. За в бъдеще, обаче, когато чо-в"ьк ще живт^е в козмическото съзнание, той ще
+
----
 
+
*) Иоана 3:5
.дойде до правилно разоЪшение на въпроситъч То¬гава н"вма да чакаме да дойде нъжой аероалан,
+
 
+
^да се заверти колелото и да тръгнем на път. Питам: с какво пътува слънчевата св-втлина?
+
 
+
кПо качъв начин се пренася слънчевата енергия
+
 
+
+
13-
+
 
+
през пространството? Учените хора казват, че светлината произвежда извт^стен род трептения» Съгласни сме с това, но кой произвежда тт^зи трептения? И как се произвеждат те? Учените* казват още, че светлината пътува с грамадна бързина и вследствие на това между частиците й се образува известно търкане. И това е верно, обаче, трябва да се знае, че движението на всбки пр-вдмет, на всяко тело се обуславя от участи¬ето на разумни същества. Колкото разумността е по-голяма, толкова и движението, предизвикано от тази разумност, е по-интенсивно.
+
 
+
И тъй, когато говорим за Любовьта, за Мъд-ростта, за Истината, за Правдата, за ДобродЪ-тельта, ние подразбираме Вечното Начало, Козми-ческото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Са¬мо в Неговите условия нашето тело ще се офор¬ми и пресъздаде. Дпостол Павел казва: „Сега • имаме плътско тело, но когато дойде козмическо-то съзнание, ще се създаде духовното ни тело". Каква разлика има между плътското и духовното тело? – Плътското тело умира, а духовното не уми¬ра; плътското тело страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плът¬ското тело, а за духовното тело нема никакви противоречия. Духовното тело живее в вечна радост, з разбиране дълбокия смисъл на жи¬вота. То живее в Вечния Живот.
+
 
+
Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се верти. Питам: колело¬то на аероплана вечно ли се верти? – Не, коле¬лото се верти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв заверте колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиярди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из прос¬транството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за-. пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръг-.
+
 
+
+
и
+
 
+
. нала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към козмическото пристанище, дето ще пусне котва. За сега земята е дошла до сре¬дата на своя път. Още много път има тя да из¬минава, докато стигне в козмическото съзнание. Мнозина ще кажат; значи, много има да се чака. Н%ма зашо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Чов-Ьк, който чака, той не оаботи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя след¬ния контраст: това, което е настояще за обикно¬веното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за козмическото съзнание. Следователно, ако некой човек седи и чака реализиране на своите идеа¬ли, без да рабоги, може да чака милиони годи-яи, но тъ* н%ма наготово да дойдат. Всеки, кой¬то схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се подигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в козмическото съзнание, ще се на-мт^пи прЪц един свет абсолютно жив. Слън¬цето за него н%ма да бъде само едно светло те~ ло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни не¬ща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в козмическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се .движат около него, да не би некои същества от по-ни-зък уровен се опитат да влезат в него. Опитат ли се да влезат в слънцето, те ги из-хверлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхверлило навън. Некога, в миналото, тя се е разбунтувала про-тив слънцето, и то я изхверлило вън от себе >си. И всички планети, които днес са извънъ
+
 
+
+
15
+
 
+
слънцето, са изпждени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на плане-тит, но аз казвам, че слънцето ги е изпждило н-вкога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в простран¬ството? – Законът на земното притегляне. Да, има нъчдо, което привлича хората към един общ ценгър. Този център е козмическото. Божест¬веното съзнание, чиято д-вйност е непртфивна.
+
 
+
Значи, всички т%ла в вселената са сверза¬ни помежду си и представляват един общ, ве-лик организъм. Всички планети, които се под-чиняват на този организъм, същевр^вменно са и абсолютно свободни. Между мравката и чозъжа" няма никакво подобие, но има никаква вътр-вшна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътр-вшна връзка между всички същества, понеже еждят за нещата от гледището на самосъзна¬нието и казват: защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забразил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Гос-под ви е забравил, или вие сте Го забравили. Чов-бкът в миналото се е проявил като непо¬слушно дъте, заради което Баща му го изпждил вън, да се учи и да работи. Цъчпата съвр-вменна бъла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в сверта, за да пока¬же пътя, по който б-влата раса тр-вбва да верви, да я научи на закона на жертвата, чрЪз който може да се верне към Бога. Блудният син се вернал при баща си, но кога? – Когато вид^л, че господарьт, на когото служи, се отнася с него по-зл, отколкото с свинетъ^ си. Той не му давал да яде даже и от рожковиг на свинет-в, които пасъл. Питам: кой е доволен днес от положението си? Сегашният свет е пълен са¬мо с недозолни и болни хора, Ако отидете в н-вкои от съвр1зменнит-Б болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести,
+
 
+
+
16
+
 
+
нервни, органически, които лъкзрите не знаят, вече как да именуваг. Днес л-Бкарит се виж-дат в чудо: излъкуват една болест, дв-б се явят; излъкуват дв-б болести, четири се явятъ-и т. н. Сл"бд всичко това т казват: ние имаме. пред вид всички хигиенични мърки да не забо-лъват хората, да намалим процента на смърт--ността. Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Яко само> физически се подобряват, в друго отношение се-влошава положението им, сърцата им се ожес-точават, умът им губи своето равновесие. 14 след всичко това хората казват: свт^тът се много наплоди. Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. Посл за-почват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната? – Човешкото самосъзна¬ние, или казано на друг език: човешкият его-изъм. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешение¬то на всички въпроси седи в козмическото съз¬нание. Всбки човек има допирни точки с коз-мическото съзнание. Щом дойде в съприкосно¬вение с тях, веднага у него се заражда един. вътр-вшен потик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвр-вменните богослови учат. Въ* него се заражда велик импулс към самоотри¬чане от всички материални блага и желания да> служи на хората от любов към Бога, да носи навсвкъд-Б радост и веселие. Да допуснем, че н"бкой човек е свершил четири факултета, но след вр-вме в него се явява желание да служи на Бога. Скоро сл"бд това му дохожда противо¬положна мисъл: защо съм толкова глупав? Ни¬ма затова съм свершил четири факултета, да слугувам на Ивана, на Драгана? Тр-вбва ли да: слизам от висотата на положението си и да стаяам слуга? Ето как се изгасват проявит на Божественото съзнание в чо^^ка!
+
 
+
+
17
+
 
+
Сега ние говорим за Божествените импул¬си, които се явяват у нас. Някой казва: щомъ» заживЪем Божествен живот, всякаква култура» всякаква наука ще изчезне,. Не, тоггава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука» музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дой¬де изведнъж. Свънгът не може да се поправи механически. Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това доб¬ро, ще умрем. То е толкова добро, колкото е добро положението на н^кой баща, който, за да достави средства на дъщеритъ" и синоветъ* си да живтьят добр, е заложил всичкия си капитал. при лихваря. Един ден този лихвар ще дойде,. ще изнесе навън всичко, каквото имате, и ще каже: всичко това е кое. Вие сега идете и рабо¬тете! И външният закон му лава право да по¬стъпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашните закони. Това не се отнася към нашия предмет, но казваме: ако не се съ¬образявате с. Великия Закон на живота, бирни-кът, лихварьт ще дойде, ще опише всичкото ви богатстЕО и ще го занесе навън. Този лихвар е смъртта.
+
 
+
Иоан казва: „Яко не се родиш от вода н Духъ". Това значи: ако не живЪеш в козмичес-кото съзнание, н"Ьма да влЪзеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Пър¬вото важно нещо за човека е да бъде справедливъ-Имаш ли да даваш никому н%що, ще му го да-деш. Яма имал си всичко десет лева в джо¬ба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредито-рът да иска парит си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти мо-жеш и да погладуваш малко. Само по този на-чин ще опиташ своята сила, своето достойнство». като човек. Мислиш да пътуваш през н^коя; гжста гора и си казваш: не ме е страх, аз. вервам в Бога. Щом в-Ърваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без какваи*
+
 
+
+
18
+
 
+
да е оржжие. По-силно оржжие от вярата има ли? И мечка да соещнеш, ще я погледнеш са¬мо, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи чОв*бк с вярата. Това, коего измъчва съвзЪменните хора, са он"бзи на¬следени качества от д*бди и прадъ\ци, които пре¬карали един неесгеетеен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носяг нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен чо-вЪк, той започва да се критикува, да се само-осжжда; защото не знае, огдъ" произтича това. Не-видимият сзЪт, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чр~Ъз сеацанията разумните сж-цдества от невидимия евет казват на хората: не е този пътт, по който трябва да вервите. Нтокой казва: не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много не^ърпелив, по* дозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: гбзи състоя¬ния се дължат на незадоволени човешки жела¬ния. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че вино¬то може да задоволи жаждата на пияницата? Мис¬лите ли, че соленото ядене ще задоволи жажда¬та му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голямото употребление на вино ще разстрои само храно¬смилателната му система – и нищо повече. Чрез пиенето природата го поставя в положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия ден, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пак отива да пие, да забрави, да за¬верши започнатото. Но все пак остава нещо не¬довершено.
+
 
+
Някой казва: обидиха ме! Аз ще им дам да разберат! Питам: като им дапеш да иаз-
+
 
+
+
19
+
 
+
«берат, с това разрешава ли се въпоосът за ^обидата? Как се лекува обидата?
+
 
+
Нъжоя мома обича едного. Той е любезен, внимагелен. Каквото пожелае тя, той го изпъл¬нява; иска еди – какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженя | се, па-к верви добръ\ Ецин ден тя се скара с него, обиди го н"Ьщо. От тоз момент силата на неговигъ1 чувства към нея се намалява с 10 °;0. От втората лоша .дума чувствата му се намаляват с още 2 °0 и слт^д 10 – 15 години ц+^лувкиге пръхтават, но¬ви дрехи, шапки и обуща не се купуват, мж-жът почги не се сверта в къщи и започва да говори: мояга жена стана много лоша, нетърпима ^е вече. Казвам: дойде ли жената до това поло¬жение- тя трябва да се обърне към козмическо-то съзнание и да каже: Господи, моят език бЪ-ше много дълъг, много невъзпитан, с него тикнах мъжа си в лошия път, но помогни ми да изправя погр-вшката си! Как може човек да изправи една своя погрешка? Сгюред Божестве-.ното съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свер¬зана с Великия Извор на живота. Кой въздига чешмата: камънитъ\ от които е направена тя, или водата, която тече от нея?.* – Водата, разбира се. Значи, ц-Ьната на чов1зна се/ опред^ля от вели¬кия живот, който протича през него. И когато животът на козмическото съзнание влЪзе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. И тогава, дойде ли нъжой при мене, да ми чете свои произведения, аз н^ма да го критикувам, но ще взема такова участие в неговата работа, като че той и аз сме едно и също нещо. Днес, като дойде нъжой чов-бк да ви чете свои съчинения, вие казвате: хубави работи са вашитъ" произведе¬ния. Щом излезе този човт^к навън, вие каз¬вате: не са тоткоза хубави произведеният* м1/. но
+
 
+
+
20
+
 
+
нека намажа малко колата му, да ое порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушам н&кой да миз свири, или аз да свиря, а други да ме слушат?* И двътъ* положения са необходими. Някога ще-слушам, никога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае ца слуша. Пър¬вото качество, необходимо за човеяа, който иска^ да влт^зе в козмическою съзнание,, е послушани¬ето. В живота на самосъзнанието има подчине¬ние, робство, а в живота на козмическото съзна¬ние има послушание. Който не зна$ да слуша, ни¬що н-ьма да придобие. Когато обичате никого, как го слушате? Слушате го, без огекчгние, и усъчцате, като че в вас се влива някакъв елек-сир, който ви ободрява и съживяза. Като си за* мине любимият ви човек, казвате: много нещо ми остави този човек. Тоеа значи да любите и да; ви любят.
+
 
+
Много от съвременнит-^ християни казват:: ние сме християни от рождението си още. – Това само не е достатъчно. Истинският християнин ще. вземе своя инструмент и ще засвири,, ще преда-де Божественото изкуство, както си е. Не е доста¬тъчно само да нарисуваш една гарга, но така да^ я нарисуваш, че който я види, да се очуди, да .не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулп¬тори, които показали своето изкуство един пр^д друг. Първият от т-юс направил един. грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птициг, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един вуал, с който-покрил образа на една от гръцките богини. Другарьт му, като видел вуала, приближил се към статуята, с намерение да дигне вуала. Той се обърнал към скулптора с думит;: не ме заблуждавай, дигни вуала на богинята! Първият, измамил птициг, а вториятъ – човека. Да мо-жеш да предадеш верно нещата, в това седи-истинското изкуство. Голямо изкуство е .като го-
+
 
+
+
21
+
 
+
зориш, да можеш да предадеш това, което се крие в душата ти, да можеш дзизразиш своя¬та любов. Говори ли ти някой, не казвай, че той те залътеа. Яко работата е за залътеане, от #,000 години насам хората все си говорят и все се залътеат. Гръшкага не е само в този, който говори, но и в този, който слуша. Яко вие сте човек, койго се стреми към безсмъртие, към козмическото съзнание, като ви говори някой без-смъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много буатя и сестри. Ще кажете: кой знае дали • е така! Докато живъете на плоскостта, ще казва¬те „кой знае", но когато дойдете в положението .-на хора, родени от вода и Дух, нЪщата ще бж-;дат за ва.с точно определени. Духът ще доне¬се абсолютната справедливост; водата ще донесе  мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина. Тогава животът ви н^ма ,да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение. „Ако се не родите изново от вода и Духъ". Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; '•четверти – на три месеца, а малко хора има, ко¬ито са на девет мъсеца. Но всеки, у когото Бо¬жественото се е заченало, трябва да го пази. Дъ-.лъг период се изисква, докато се родите изно¬во от вода и Дух. Яко вервите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на да-.лечното бъдеще; ако вервите по закона на коз-мическото съзнание, то може да бъде в настоя¬щия момент. За самосъзнанието разстоянието от -земята до слънцето е милиони километри, когато за козмического съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Яко пътувате ►с крилата на самосъзнанието, тр-Ьбва да имате -един бърз трен, с койго ще изминете разсто¬янието от земята до слънцето за 25С години. То--ва не е за осъждане, нито за самоосжждане. За¬дачата на човечеството е да се чисти всЬки мо-
+
 
+
+
22
+
 
+
мент и да верйи напр^д. Няма какво чов%к.. само да признава гр"ьховет си, но той трябва да: се обърне към Бога, да възприеме Неговата Лю-бов, Мъдрост и Истина по новия начин, по-начина на козмическото съзнание и да ги прило¬жи в живота си. Човек не трябва за вечни воемена да остане твердо тъ\по, нито пък страна. на некое гбло, но да има отношения с хората,. като души, които жив-ьят в едно тъло„ т. е. в. въчна хармония. Когато една душа живъе в коз¬мическото съзнание, тя може навсЬкъд да бъде приета. Дко живЪе на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разго¬вори с своите любими и после пак да се вер¬не на земята. Тази душа е свободна да се разхож¬да, дето иска из слънчевата система. От гледи¬щето на самосъзнанието ще кажете: може ли чо-вт^к да пътува до слънцето? – Може. Има вжг-р-вшно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние -имаме поЪд вид неговата външна – физическа страна и вътр-ешна – духовна страна. Ог матери¬ално, физическо гледище, нъчцата стават мъчна,. изисква се в+чност, едно число с 15 нули – ценьт . на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Бо-жествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди голини п?ав$гг тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи,Той обиазува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен пооцес на твор¬чество и създаване.
+
 
+
Следователно, щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние тр-вбва да съз-дадем в себе си нов свет. На съвременнит хора липсва нещо идейно. Т- търсят своето спа¬сение отвън. Те чакат като просяци пръ\д вра¬тата на н-бкой богат човтвк да им даде ш-бшо.. Срещате нъжой бЪден човек, проси от васъи.
+
 
+
+
23
+
 
+
В този момент вие може да нямате пет пара в джоба си, но ако бръкнете в неговия джоб,. ще намерите не по-малко от 20Г) лева. Защо па¬зи тия пари? Той гледа да се осигури отвън, на другите хора се надава, от тях очаква спасе¬нието си. Този човек трябва да намери нека* къз начин сам да се прехранва. Чр-вз просия чов-Ьк не може да се изправи. Тя е само един метод. От духовно гледище само горделивите хора са оеждени на просия. Никога т са били много горди и затова са изпратени на земята, ка¬то просяци, да се смирят. Когато сиромахът за¬почне да разбогатява, главата му отчасти се де¬формира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начин да се смиоите. Гордостта сваля чо¬века надолу. Когато нт^кой чозт^к достигне висо¬ко духовно положение и започне да мисли, че н%-ма поаобен на него, той е оежден на падение. Каже ли поетъг или музикантът, че н%ма по-добен на себе си, той се намира на лъжлив път. Даобите на човека зависят от тт^зи, кои¬то го елушат, които го обичат. Те дават сила за проявление на неговите таланти. Ако говориш пр^д хора. които те обичат, ти ше говосиш повече и по-краснооЪчиво; ако говориш прт^д хора, които не те обичат, ти ще говориш по-малко и- по-лошо. Следователно, дарбите зависят от Любовьта. Р\ко майката има любов в себе си, тя ще роди велик, гениален син Яко н*Ь-ма любов в себе си и живее поверхностенъ» дребназ, лекомислен живот, тя ще роди обик-новен син, подобен на нея. Когато некоя май¬ка иска да роди н^що велико, тя трябва да е под¬готвена за това, да съзнава своето предназначе¬ние. Човтбк не може да роди една възвишена идея. ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; г- сами създават и обикновените идеи. Да слу-жим на Бога, това ^ велика Божествена идея
+
 
+
+
Да служим на хората с свОя ум, с своето сърце и с своята воля, и това са Божествени идеи Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече. не е Бо¬жествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да ежди онзи, който служи на Бога? Яко той го ежди, ще му кажа: вземи ци¬гулката си и свири! Дз ще дойда да те слушам. Кой го ежди, трябва да даде образец. Днес чо¬вечеството не се нуждае от религии, то не се нуж¬дае и от храмове. гАко е въпрос за храм, по-х/баз храм от небето н1ама. Дигни очите си нагоре кьм небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си съз-дап! гЛко и след това искаш нещо хубаво, ооьони внимание на бубулечицит, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и не¬ка в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. Оп всичко юва ти трябва да изпигаш красив трепет на своята душа.
+
 
+
Пигам: какао правяг съвременните хора? Каго се нам^рят пред някой чист планински извоо, изведнъж нагопяват вжгре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се поеч такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този иззоп. Изво-зът е жив. От хиляди годи¬ни пои него седи някой възвишен дух и рабо¬ти, изпълнява своего поедназначение. Затова оти¬дете ли пои някой извор, пийте ог водата му, измийте се и благодарете.' Казвате: веоно ли е всичко това? Питам: веоно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Верно ли е, че сте българи? Има реални неща в света, но има и неоеални. Реалните неща немат начало, немат и край. Казвате: апостол Павел е проповедвал нека-
+
 
+
+
+
 
+
га в миналото Христовото учение. Не, той не е етропов-вдвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа й на учението Му, като н%що, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Не¬говото учение, каго на етично настояще. Казвате за нечого: този човеж се мисли за н-бщо по-гор- ог Христа. Така може да мисли само този, който живт^е в закона на самосъзнанието. Ръката не мо*;е да се огд-бли ог тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставляват^.едно и/вло, в което всбки заема своего опрЯдЯлено мъхто. Ние знаем, кое мътто в ц"блото заема Хоистос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем мьстага на всички хора и поста¬вяме всъжи на неговото опр-ЬдЯлено мъхто – ни¬то по-горъ^ ниго по-долу ог това, което им е дадено и което т-б заслужават. Наприм"вр, ни¬кой до сега не е дал на Бетховена това мъхго, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадаг нъчцо повече ог Бетховена. Ще кажете: възможно ли е това? Мко вашето дъте днес къса букьаря си, когато стане възоасген човеж, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико. Той може да стане велик музикант, или велик поет, или велик худож-ник. Когаю човек сгане на 33 години, когато създаде нъчцо хубаво и велико в своя живот, той може да се нарече вече истински човеж.
+
 
+
И тъй, млади и стари, всички тр-ъбва да се освободим от заблужденията и да разберем,; че жив-вем в настоящето. Нъжой казва: не мога да търпя! – Ще тъ^пиш. – Не мога да бъда ми-лостив. – Ще бъдеш мчлостив! –  Слаб съм. – Ще станеш силен! Щом влЪзем в козми-ческото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Сино-вете Божии, които ще могаг да прЪодоляватъ
+
 
+
+
26
+
 
+
всички мъчнотии. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Ако живе-ем по плът, ще умрем; ако жив^ем по духъ» ще придобием Вечния Живот. Вечният Жи¬вот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят ло вратата на козмичес¬кото съзнание. Всички вярвания, с които до се¬га сме били облечени, ще останат настрана. Ка¬зано е в Писанието: „Ние нема да умрем, на ще се изм"бним." Това подразбира, че като вле-зем в козмическото съзнание, ще се облЪчем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи пръ\цсгавляват новите разбирания, новите вярва¬ния, с които нашето съсце, нашият ум и на-шият дух ще се обл^кат. Щом се обл^чемъ-с тия нови доехи, тогава ще бъдем „братя" в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Мо-жеш да имаш брат само в живота на козми¬ческото съзнание.
+
 
+
Сега всички трябва да работим за своето самоусъвъпшенствуване. Готовите души за нов живог трябва да вл*ьзат в козмическото съз¬нание, за да отворят место на другите. Този е пътт, по който ще дойде спасението на чове¬чеството. Когато хората възприемат новото уче¬ние и зажив^ят в козмическото съзнание, умра-зата, завистта, недоволството – всички отрицател¬ни чърти в живота на човека ще изчезнат. То¬ва се разбиоа в стиха: „Господ ще заличи всич¬ките ни грехове." Всичко отрицателно, което но-сим от живота на съзнанието и самосъзнанието,. ще се заличи и вече н-ема да б^дем хора, пре¬гърбени от тежестит на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега глеааш някой. въови отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкаоам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната,. а козмическото съзнание разрешава въпроса за лю-бовьта към Бога. Разоешим ли този въпрос, лю-бовьта ще донесе своето изобилие, от което ние ще
+
 
+
+
27
+
 
+
се х.раним. Тогава цялата земя ще се пр-вверне в райска градина, в която ще има работа за всич¬ки. Кой каквито дарби или възможности има> ще се прояви. Н-бкой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега,, седите без работа, без импулс в живота и казвате: остаряхме вече. – Защо сте остарели? От много грижи, от безв-врие. Вие не втурвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не. в настоящето ше вярвате! Ще вяр¬вате в Отиа си, както Синът верва в Него и приема Неговия живот. Щом в-врвате в Отца си, и Той ще живъе в вас. Всеки, който жив-ве в козмического съзнание, само той може да раз¬бере, какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на. ц-влия светъ". Само по този начин животът ни ще бъде птсен и музика. Мисълта ни ще бъде. като Божията мисъл; чувствата ни – като Божииг чувства, действията ни – като действията на Бога.. Вземем ли перото, от него ще се изливат ве¬лики, свещени мисли и койго прочете написаното,-ще каже: благословена да бъде ръката, която е. написала гъзи Слова! Благословена да бъде уста¬та. която е изрекла тези слова! Питам: този жи¬вот н-ьма ли смисъл?
+
 
+
Казвам: досега вие всички сте имали само пр-вдчувствие за това велико съзнание. Пожела-вам на всинца ви да пръжив-вете поне един такъв ден! Ако не можете цъ\п ден. поне за ецин час, или за една минута, или най-малко за* една секунда да имате съприкосновение с Бо¬жественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Не-забравим момент е той! Велико събитие за ц-б--лия козмос е да се приближи Бог до някоя" душа! Всички същества, и висши, и низши, ще-.
+
 
+
+
:28
+
 
+
отправят всичкото си внимание към тази душа и ще я питат: какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на душата- И ангели, и богове, и светии – всички ще се заинте-ресуват от нея. Всбко докосване на Бога до една душа, означава откриване на нов, велик св-Бг. Този чов-бк може вече да каже: аз жи-в"бя в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се в великата Божия Истина, която носи свобода и простор за души¬те, като раздзвам всичко, което Бог ми е дал. Чов*ькът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов.
+
 
+
Пак ви пожелавам да прт^живеете този велик и славен момент, който представлява ид¬ването на вашия възлюбен. Дойде ли този момент, всичко старо, всичко преходно ще се обез¬смисли. Този моменг може да бъде още днес, в настоящето, в което се движите и живеете. Само този момеж е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облагороди. Влезе¬те ли в живога на козмическото съзнание, все-каква лъжа, всякаква неправда ще изчезне отъ вас. Тогава вие нема да приличате на онзи бо-
+
 
+
г
+
 
+
гаташ, койго се скривал от всички посетители, които отивали при него за материална помощ. Отива един беден поет при този богаташ да му иска никаква парична помощ, но той казва на слугата си: кажи, че ме нема в къщи! Един ден боггташът има нужда от поета и отива в дома му. Поегът излиза сам пр^д богаташа и му казва: днес не съм у дома си, не мога да Ви приема. – Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не ве^вате ли, че не съм у дома си? Как аз мо-жах да повервам на вашия слуга, че Ви н'Ьма в къщи, а Вие не верваге на мене? – Нали Вие
+
 
+
<те поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас.
+
 
+
:Казвам: така се приемат хората, когато живе~
+
 
+
+
29
+
 
+
ят в самосъзнанието. Обаче, когато вл^взат в козмическото съзнание, т ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, с светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-ху-бав прием от този може да очаквате? Н%ма по-хубаво нещо от това, да разполага човекъс вътрЪшен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсБкъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма по¬добри условия за работа от този живот.
+
 
+
И тъй, пожелавам на всички да пр-вживЪе-те момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, козмическото съзнание!
+
 
+
Беседа от Учителя, държгна на 2 Януарий 1927 година в гр. София.
+

Текуща версия към 08:27, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Влизане, IX серия, II том (1927)

1. Влизане

Беседа от Учителя, държана на 2 януари 1927 година в гр. София.

„Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.“ *)

Ще прочета 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите от вода и Дух.“ – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р“, с която започва думата „раждане“ е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката си, не мисли за нещо велико? При все това, обаче, има една голяма опасност за човека, да не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбират еднакво свещените книги. Това зависи от много обстоятелства: от устройството на човешкото тяло – от неговия мозък, от някои наследени черти на родителите, както и от закона за прераждането или от закона за кармата. Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере, как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл. Разрешението на този въпрос не е за деца, нито пък за хора, които се хранят още с мляко, или се занимават са обикновени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.

В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен?“ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и оттам да се разговарят. Разговорът започнал: Философът дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа: „Какво каза на бръснаря с дигане единия пръст на ръката си?“ – Казах му, че има само Едно същество в света, което управлява всички работи. – Ами той какво ти отговори? – Той ми отговори, че две същества управляват света: Бог и царят. – Ами после какво му каза, като си повдигна ръката нагоре? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с двете си ръце, че след дъжда трева ще поникне. Тогава царят казал: Няма какво да се мисли повече, добър философ е този човек. След това той се обърнал към бръснаря и го запитал: Какво ти каза философът, като дигна пръста си нагоре – Той каза, че ще ми извади едното око. – Ти какво му отговори? – Че ще му извадя и двете. – После като дигна ръката си нагоре, какво разбра от философа? – Че като ми извади окото, пет души ще дойдат в негова защита. – Ти какво му отговори? – Като извадя и двете му очи, десет души ще ми дойдат в защита.

Казвам: Някои от съвременните религиозни хора се намират в положението на бръснаря и философа. По същия начин и много мъже и жени, учители и ученици изпадат в подобно положение и тълкуват нещата по своему. Питам: Как разбирате света – като философа, или като бръснаря? Днес целият свят е пълен с бръснари. Те казват: Обесете този човек, обесете онзи човек! Най-лесният занаят е бръснарството. Повикате бръснаря в дома си, и той веднага снима брадата ви. Какво изкуство има в това? Наточи бръснача си, намаже лицето със сапун и снима всичките косми. Питам: Бръснарят по този начин разрешава ли въпроса за никненето на космите? – Не. Напротив, колкото повече се бръсне брадата, толкова по-дебели и груби стават космите й.

„Ако не се роди някой от вода и Дух.“ – За да се разбере смисъла на раждането, изисква се човек с висока култура, а не с разбирания като на бръснаря. Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: Няма нещо [нищо?] особено в процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нещата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: „Жени мома да не е дома“. Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „Левент момък, като планина“. Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той сам, по форма, не може да бъде като планина. При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека. Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек“ в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество само на човека. Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате някой петел, качил се на бунището, кукурига и си мисли: Няма друг певец като мене! Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: Или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита. Дойде ли до някое опасно място, той веднага ще избяга. Страхливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени не минават две години, и той избягва, не издържа на обещанията си.

Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие. Един млад българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но трябвало да минат през една голяма, гъста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото и положение да изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка. Момъкът веднага се качил на едно дърво и оттам казал на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, аз оттук ще цъкам! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се простряла на земята и се пристроила на мъртва. Мечката се приближила до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбен. Аз дойдох да те избавя от него.

И сега, някой казва: Аз имам висок идеал. Питам: Как постъпваш със своя висок идеал – на дървото отгоре ли го закачваш, или го заравяш в земята, да израсте, да се развие, да цъфне и да даде плод? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи в хамбара, или да го заровите в земята? – По-хубаво е да го заровите в земята, отколкото да го оставите в хамбар. Идеалът на житното зърно не е да седи в хамбара. Ако посаденото зърно или семе израсте и устои на всички бури, на всички снегове и дъждове, то има висок идеал.

Често ние уподобяваме външната, видимата природа, на разумния невидим свят, чрез който Бог въздейства на нашите души. Сега някои питат: Вярваш ли в Бога? – В кой Бог? В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които падали на колене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес, същите хора, със своите атавистически мисли, казват: Молим се на Бога, но Той не ни чува. Казвам: Молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а същевременно мислите, как да използвате този-онзи, молитвата ви няма да бъде приета. Това не е човещина; това и животните вършат. Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: Свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества.

Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо? – Зима е вън. Погледнеш от прозореца, всеки се свил в стаичката си, нарязал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли. Отвън се издават закони, проповядват се учения, а отвътре – всеки влязъл в себе си и само за себе си мисли. И след всичко това, иди хлопай по чуждите врати. Някъде ще те приемат, а някъде, и десет пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук! С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10,000 лв. дълг за къщата си, който след време нараства толкова много, че продават къщата ти. Наблюдавайте, например, как живеят съвременните хора, какви отношения се завързват между тях, на каква база се поставят и разрешават най-сериозните въпроси. Някоя мома иска да се жени. Какво правят близките й? Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т. н. Ако момъкът отговаря на тези условия, казват: Отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тези условия, казват: Отлична е момата! В тези разбирания за живота няма никакъв морал. В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. Днес могат да дойдат най-велики поети, учени и философи да говорят на света, но с това въпросите не се разрешават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промяна. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. Не е достатъчно човек да съзнава само, че е грешен, че се е опетнил, че е ял и пил, че е паднал в локва и се окалял. Съзнае ли, да изправи погрешката си! Това е важното. Някой казва: Аз съзнавам, че съм грешен, признавам греховете си. Кой лихвар не знае, че взима лихва повече, отколкото трябва? Кой мъж не знае, кога се отнася зле с жена си, но казва: Жена е тя, трябва да се подчинява на мъжа! Когато някоя жена има дълъг език, не знае ли тя това? – Знае. Обаче, каквото мъжът й донесе, тя все недоволна остава. Човещина ли е това? В какво се проявява благородният човек? И след всичко това, когато им дойдат гости, мъжът казва: Добра е моята жена. Жената пък казва: Добър, благороден е моят мъж. Това са думи, които се говорят само пред гостите. Щом си отидат те, жената пак не е добра, и мъжът пак не е благороден. Жената започва: Моят мъж е малко захласнат. Дойде ли Нова година, Коледа, или Великден, той нищо не ми купува, никъде не излиза с мене – нехранимайко. Така се оплаква жената пред съседките си. Коя е подбудителната причина, задето тя говори лошо за мъжа си? – Крайното користолюбие. По този начин тя иска да предизвика съседките си да отидат при мъжа й, да го бутнат оттук-оттам, да го заставят да й купи нещо ново. Де е моралът в тази постъпка? Ако мъжът трябва да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата, де е тогава разликата между човека и животното? Де е моралната стабилност в човека?

Казвам: Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: Аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг? Да отидеш да се биеш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие? Трябва да се бием, но как? Хората трябва да предприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? – Когато всички, като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълноводна река, която дето мине, всичко напоява в света. Това значи война.

Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „космическо съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло. Казват за някого: Той е страна. – На какво? – На куба, например. Какво е кубът? – Тяло, с определена форма, големина, твърдост, с определен обем и т. н. – Да, но въпросите не се разрешават с твърди тела. Какво разрешава днес златото? Какво разрешават къщите? Какво разрешават параходите, автомобилите и аеропланите? Те разрешават нещо малко, но не разрешават същността на нещата; те не разрешават великия идеал, към който се стреми човешката душа. За в бъдеще, обаче, когато човек ще живее в космическото съзнание, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Тогава няма да чакаме да дойде някой аероплан, да се завърти колелото и да тръгнем на път. Питам: С какво пътува слънчевата светлина? По какъв начин се пренася слънчевата енергия през пространството? Учените хора казват, че светлината произвежда известен род трептения. Съгласни сме с това, но кой произвежда тези трептения? И как се произвеждат те? Учените казват още, че светлината пътува с грамадна бързина и вследствие на това между частиците й се образува известно търкане. И това е вярно, обаче, трябва да се знае, че движението на всеки предмет, на всяко тяло се обуславя от участието на разумни същества. Колкото разумността е по-голяма, толкова и движението, предизвикано от тази разумност, е по-интензивно.

И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло.“ Каква разлика има между плътското и духовното тяло? – Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния Живот.

Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питам: Колелото на аероплана вечно ли се върти? – Не, колелото се върти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към космическото пристанище, дето ще пусне котва. Засега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: Значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се повдигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни неща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-нисък уровен да се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в слънцето, те ги изхвърлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхвърлило навън. Някога, в миналото, тя се е разбунтувала против слънцето, и то я изхвърлило вън от себе си. И всички планети, които днес са извън слънцето, са изпъдени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че слънцето ги е изпъдило някога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в пространството? – Законът на земното притегляне. Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна.

Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Блудният син се върнал при баща си, но кога? – Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си. Той не му давал да яде даже и от рожковите на свинете, които пасял. Питам: Кой е доволен днес от положението си? Сегашният свят е пълен само с недоволни и болни хора. Ако отидете в някои от съвременните болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести, нервни, органически, които лекарите не знаят, вече как да именуват. Днес лекарите се виждат в чудо: излекуват една болест, две се явят; излекуват две болести, четири се явят и т. н. След всичко това те казват: Ние имаме предвид всички хигиенични мерки да не заболяват хората, да намалим процента на смъртността. Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Ако само физически се подобряват, в друго отношение се влошава положението им, сърцата им се ожесточават, умът им губи своето равновесие. И след всичко това хората казват: Светът се много наплоди. Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. После започват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната? – Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият егоизъм. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, но след време в него се явява желание да служи на Бога. Скоро след това му дохожда противоположна мисъл: Защо съм толкова глупав? Нима затова съм свършил четири факултета, да слугувам на Ивана, на Драгана? Трябва ли да слизам от висотата на положението си и да ставам слуга? Ето как се изгасват проявите на Божественото съзнание в човека!

Сега ние говорим за Божествените импулси, които се явяват у нас. Някой казва: Щом заживеем Божествен живот, всякаква култура всякаква наука ще изчезне. Не, тогава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дойде изведнъж. Светът не може да се поправи механически. Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. То е толкова добро, колкото е добро положението на някой баща, който, за да достави средства на дъщерите и синовете си да живеят добре, е заложил всичкия си капитал при лихваря. Един ден този лихвар ще дойде, ще изнесе навън всичко, каквото имате, и ще каже: Всичко това е мое. Вие сега идете и работете! И външният закон му дава право да постъпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашните закони. Това не се отнася към нашия предмет, но казваме: Ако не се съобразявате с Великия Закон на живота, бирникът, лихварят ще дойде, ще опише всичкото ви богатство и ще го занесе навън. Този лихвар е смъртта.

Иоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух.“ Това значи: Ако не живееш в космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето достойнство като човек. Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: Не ме е страх, аз вярвам в Бога. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без каквото и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещнеш, ще я погледнеш само, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи човек с вярата. Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите. Някой казва: Не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много нетърпелив, подозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: Тези състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голямото употребление на вино ще разстрои само храносмилателната му система – и нищо повече. Чрез пиенето природата го поставя в положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия ден, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пак отива да пие, да забрави, да завърши започнатото. Но все пак остава нещо недовършено.

Някой казва: Обидиха ме! Аз ще им дам да разберат! Питам: Като им дадеш да разберат, с това разрешава ли се въпросът за обидата? Как се лекува обидата?

Някоя мома обича едного. Той е любезен, внимателен. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди-какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженя се, пак върви добре. Един ден тя се скара с него, обиди го нещо. От този момент силата на неговите чувства към нея се намалява с 10%. От втората лоша дума чувствата му се намаляват с още 2% и след 10 – 15 години целувките престават, нови дрехи, шапки и обуща не се купуват, мъжът почти не се свърта в къщи и започва да говори: Моята жена стана много лоша, нетърпима е вече. Казвам: Дойде ли жената до това положение тя трябва да се обърне към космическото съзнание и да каже: Господи, моят език беше много дълъг, много невъзпитан, с него тикнах мъжа си в лошия път, но помогни ми да изправя погрешката си! Как може човек да изправи една своя погрешка? Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана с Великия Извор на живота. Кой въздига чешмата: камъните от които е направена тя, или водата, която тече от нея? – Водата, разбира се. Значи, цената на човека се определя от великия живот, който протича през него. И когато животът на космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. И тогава, дойде ли някой при мене, да ми чете свои произведения, аз няма да го критикувам, но ще взема такова участие в неговата работа, като че той и аз сме едно и също нещо. Днес, като дойде някой човек да ви чете свои съчинения, вие казвате: Хубави работи са вашите произведения. Щом излезе този човек навън, вие казвате: Не са толкова хубави произведенията му, но нека намажа малко колата му, да се порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушам някой да ми свири, или аз да свиря, а други да ме слушат? И двете положения са необходими. Някога ще слушам, някога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. Когато обичате някого, как го слушате? Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: Много нещо ми остави този човек. Това значи да любите и да ви любят.

Много от съвременните християни казват: Ние сме християни от рождението си още. – Това само не е достатъчно. Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисуваш една гарга, но така да я нарисуваш, че който я види, да се учуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пред друг. Първият от тях направил един грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птиците, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един воал, с който покрил образа на една от гръцките богини. Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение да дигне воала. Той се обърнал към скулптора с думите: Не ме заблуждавай, дигни воала на богинята! Първият, измамил птиците, а вторият – човека. Да можеш да предадеш вярно нещата, в това седи истинското изкуство. Голямо изкуство е като говориш, да можеш да предадеш това, което се крие в душата ти, да можеш да изразиш своята любов. Говори ли ти някой, не казвай, че той те залъгва. Ако работата е за залъгване, от 8,000 години насам хората все си говорят и все се залъгват. Грешката не е само в този, който говори, но и в този, който слуша. Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много братя и сестри. Ще кажете: Кой знае дали е така! Докато живеете на плоскостта, ще казвате „кой знае“, но когато дойдете в положението на хора, родени от вода и Дух, нещата ще бъдат за вас точно определени. Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина. Тогава животът ви няма да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение.

„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дето иска из слънчевата система. От гледището на самосъзнанието ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето? – Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние имаме предвид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правят тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване.

Следователно, щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние трябва да създадем в себе си нов свят. На съвременните хора липсва нещо идейно. Те търсят своето спасение отвън. Те чакат като просяци пред вратата на някой богат човек да им даде нещо. Срещате някой беден човек, проси от вас. В този момент вие може да нямате пет пари в джоба си, но ако бръкнете в неговия джоб, ще намерите не по-малко от 200 лева. Защо пази тия пари? Той гледа да се осигури отвън, на другите хора се надява, от тях очаква спасението си. Този човек трябва да намери някакъв начин сам да се прехранва. Чрез просия човек не може да се изправи. Тя е само един метод. От духовно гледище само горделивите хора са осъдени на просия. Някога те са били много горди и затова са изпратени на земята, като просяци, да се смирят. Когато сиромахът започне да разбогатява, главата му отчасти се деформира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начин да се смирите. Гордостта сваля човека надолу. Когато някой човек достигне високо духовно положение и започне да мисли, че няма подобен на него, той е осъден на падение. Каже ли поетът или музикантът, че няма подобен на себе си, той се намира на лъжлив път. Дарбите на човека зависят от тези, които го слушат, които го обичат. Те дават сила за проявление на неговите таланти. Ако говориш пред хора, които те обичат, ти ще говориш повече и по-красноречиво; ако говориш пред хора, които не те обичат, ти ще говориш по-малко и по-лошо. Следователно, дарбите зависят от Любовта. Ако майката има любов в себе си, тя ще роди велик, гениален син. Ако няма любов в себе си и живее повърхностен дребнав, лекомислен живот, тя ще роди обикновен син, подобен на нея. Когато някоя майка иска да роди нещо велико, тя трябва да е подготвена за това, да съзнава своето предназначение. Човек не може да роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога? Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката си и свири! Аз ще дойда да те слушам. Който съди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на бубулечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа.

Питам: Какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този извор. Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете. Казвате: Вярно ли е всичко това? Питам: Вярно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Вярно ли е, че сте българи? Има реални неща в света, но има и нереални. Реалните неща нямат начало, нямат и край. Казвате: Апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: Този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете: Възможно ли е това? Ако вашето дете днес къса буквара си, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико. Той може да стане велик музикант, или велик поет, или велик художник. Когато човек стане на 33 години, когато създаде нещо хубаво и велико в своя живот, той може да се нарече вече истински човек.

И тъй, млади и стари, всички трябва да се освободим от заблужденията и да разберем, че живеем в настоящето. Някой казва: Не мога да търпя! – Ще търпиш. – Не мога да бъда милостив. – Ще бъдеш милостив! – Слаб съм. – Ще станеш силен! Щом влезем в космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е.“ Ако живеем по плът, ще умрем; ако живеем по дух ще придобием Вечния Живот. Вечният Живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, на ще се изменим.“ Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем „братя“ в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание.

Сега всички трябва да работим за своето самоусъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влязат в космическото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним. Тогава цялата земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има ще се прояви. Някой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите без работа, без импулс в живота и казвате: Остаряхме вече. – Защо сте остарели? От много грижи, от безверие. Вие не вярвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не, в настоящето ще вярвате! Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Него и приема Неговия живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере, какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят.“ Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл; чувствата ни – като Божиите чувства, действията ни – като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: Благословена да бъде ръката, която е написала тези Слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова! Питам: Този живот няма ли смисъл?

Казвам: Досега вие всички сте имали само предчувствие за това велико съзнание. Пожелавам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за един час, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия космос е да се приближи Бог до някоя душа! Всички същества, и висши, и низши, ще отправят всичкото си внимание към тази душа и ще я питат: Какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на душата. И ангели, и богове, и светии – всички ще се заинтересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една душа, означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: Аз живея в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми е дал. Човекът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов.

Пак ви пожелавам да преживеете този велик и славен момент, който представлява идването на вашия възлюбен. Дойде ли този момент, всичко старо, всичко преходно ще се обезсмисли. Този момент може да бъде още днес, в настоящето, в което се движите и живеете. Само този момент е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облагороди. Влезете ли в живота на космическото съзнание, всякаква лъжа, всякаква неправда ще изчезне от вас. Тогава вие няма да приличате на онзи богаташ, който се скривал от всички посетители, които отивали при него за материална помощ. Отива един беден поет при този богаташ да му иска някаква парична помощ, но той казва на слугата си: Кажи, че ме няма в къщи! Един ден богаташът има нужда от поета и отива в дома му. Поетът излиза сам пред богаташа и му казва: Днес не съм у дома си, не мога да Ви приема. – Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не вярвате ли, че не съм у дома си? Как аз можах да повярвам на вашия слуга, че Ви няма вкъщи, а Вие не вярвате на мене? – Нали Вие сте поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас. Казвам: Така се приемат хората, когато живеят в самосъзнанието. Обаче, когато влязат в космическото съзнание, те ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този може да очаквате? Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма подобри условия за работа от този живот.

И тъй, пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, космическото съзнание!

Беседа от Учителя, държана на 2 януари 1927 година в гр. София.


  • ) Иоана 3:5