Влязоха в ладията

Влязоха в ладията

Ще прочета 5. глава от книгата „Второзаконие" от Стария Завет.

Има неща в живота, които никога не губят своя смисъл. Едни от гбх са разбрани за хората, а други не са разбрани. Тия, които не са разбрани, тръб-ва вече да се разберат. Да се разберат, това значи, да се преведат на езика, с който хората си служат.

„Аз съм Иеова, Бог твой, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството". ( – 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази с това, че Той дава свобода. Не дава ли свобода, Той не е Бог.

„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно". ( – 11 ст.). Когато говори истината, човек не призовава името Божие за свидетел. Обаче, щом не говори истината, той призовава името Божие за свидетел. Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента си: Вярвай в Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетел. Това значи, да употребява човек името Божие напразно.

„Затова Господ Бог твой ти заповъда да па-зиш ежботния день". ( – 11 ст.). За кого е ежбот-ният ден? – За беднит, а не за богатит. Сжботни-ят ден е за слугит, а не за господарит.

Днес ще говоря върху 32 стих, 14 гл. от Евангелието на Матея: „И откак влъзоха в ладията, утихна вътърът".

Всеки вък, всъка епоха се отличава с специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегаш- ните хора не са такива, каквито са били тия на ми-налите поколъния, живъли преди две-три хиляди години. Разбиранията на старите не са такива, каквито са тия на възрастнит. Разбиранията на възрастните не са такива, каквито са тия на младит. Старият разбира повече от възрастния, а квъзрастният – повече от детето, от младия.

Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на коего правят ред опущения, ред по-

265

грешки. В живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. Запримър, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества. Те еднакво се ползуват от тях, и всеки взима толкова, колкото иска. Човек може да взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко. Мко взима повече храна, отколкото му трябва, той всъкога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всъкога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потръбно, той всъкога ще бъде доволен и разположен. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира сегашното положение, в което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротив, миналият живот е основа на сегашния, а сегашният приготвя условия за бъдещия. Човек не помни своето минало, но същевременно той не може да проникне и в бъдещето си. Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек да се връща към него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на чове-ка е толкова важно, колкото и неговата зрЪлост. Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влъзете в Царството Божие". Значи, само детето може да влъзе в Царството Божие, а не възрастният или старият. Не само това, но съществу-ва твердението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мъчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твердението е обратно: колкото по-богат е човек, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. В същност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния. Бедният казва: Няма какво да се прави, трябва да се изпълнява волята Божия. Веднъж да за-богатея, аз зная, как да живея. Първо ще наредя работите си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията си и започва да отлага нещата. Той има до-

266

бро желание, но н"Ьма сила в себе си да устои на обещанието си, да живее за Бога. Статистиката показва, че няма богат човек в, света, който, след като е^уредил материалните си работи, да се е предал на служене на Бога. – Защо? – Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.

Това, което днес говоря, се отнася за разумните хора, които имат правилни разбирания. Какво виждаме в живота? Съберат се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварят, кой от двамата има предимство в областта, в която се проявява. Богатите се погледнат и веднага се разберат. Те знаят вече, кой от двамата е по-богат. Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Еди-ният музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори н-вщо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен ■ музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че с свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. Съвременните хора говорят, но малцина гово-рят музикално. Те едва са започнали да изучават музиката. Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, раз-стройват стомасите им. Къде е погръшката, в гостилничаря, или в клиентите? И едното е възможно, и другото. Може би некои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е раз-валил. Възможно е грешката да се дължи на гостилни-

267

чаря: или маслото не е било пръсно, или зарзаватите не са били пръхни и т. н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се ивят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувствува по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувствува и да действува право.

Да мисли, да чувствува и да действува човек добре, това значи, да има истинско верую. В-ьруюто на човека трябва да се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества. Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую? Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята си, какво в-врую е това? Човек трябва да отдава и на другите това право, което иска за себе си. Верую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далеч от човека. При веруюто на сегашните хора Бог всъкога е отвън. В същност, едно трябва да знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвътре. От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре? Отвън може да бъде само онова, което крие зад себе си някаква реалност. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно, тя е отвътре.

Сега, като говорим за вътрешния живот, ние имаме пред вид реалния живот, от който е про-изл-взъл външният живот.Жойто не разбира закона на единството, да търси Бога отвътре, той ще го тър-

268

си в множеството, и все ще Го намъри някъде: в баща си, в майка си, в приятеля си, в някой ве-лик човек, в някой музикант,. поет, художник.

Който намъри Бога отвън, той ще има един резул-тат; намъри ли Го отвътре, ще има друг резултат.

Който се влюби в смъртен човек, той ще има един резултат; влюби ли се в безсмъртен човек, ще има друг резултатъл Който вложи парите си в банка, която всеки ден е изложена на фалимент, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма да се поклати, ще има друг резултат. Това са реални положения, които човек трябва да има пред вид, за да стабилизира живота силРече ли човек да се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народит, той напразно е изгу-бил времето си. Политическото положение на народите може да се подобри, без да се измъним ние, без да се подобрим. Законите могат да се измънят, без да се измъним ние. Нови училища, нови църкви могат да се градят, но ако в частния, в вътреш-ния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползува той от външната обстановка?

Следователно, между човека и външната сръ\ца трябва да има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата. гАко изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлъзъл от една същи-на, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окржжаващата среда. Човек е по-як от желъзото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тъла, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тъла се разтопяват, той ще издържи. – / Защо? – Защото силит, които действуват в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действуват в физическата природа. Като говоря за човека, аз нямам пред вид малкия човек, с един килограм мозък в главата си, с ръст, най-много до два метра, но имам пред вид духовния човек, който е мощен и който е развил в себе си всички вложени сили и способности. Този човекъ

269

крие в себе си възможностите на цълата вселена. За този човек се казва, че е малка вселена.

Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравкит, на паяцит, на вълците, на тигри-т, на слоновет. Вие не трябва да имате разбиранията на обикновените хора, нито на обикновените философи и учени. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да имате разбиранията на човека, който върши волята Божия. Силата на човека седи в изпълнение волята на Бога. Законът на любовта е закон на служене. Дето е любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на Бога, а вто-рият законъ – служене на ближния^Външният израз в служенето на Бога се изразява в правилните отношения на човека към хора, растения и животни, чрез които Бог се проявява.^Ако отсъче едно такова дърво, човек може да плати с живота си. Има случаи, когато човек може да отсъче и сто дървета, без да му се случи някакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазил известни закони, които го освобождават от всъкаква отговорнсст. Статистиката показва, че досега нито един кюмюрджия, нито един воденичар не са могли да се издигнат. В края на краищата т са фалирали.^Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. – Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно.,?Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а_остават слабохранителнит, които човек използува. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залътеане. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят? Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде примирен с всичко. Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е до-волен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава

270

едно от двет е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го удо-бряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организъма са здрави, цълият организъм е здрав. Ако само един уд на организъма е болен, цълият организъм страда. Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят. Причината за заболяване на кой да е уд на организъма е вътрешна, а не външна. Тя се дължи на някакви примъси в физическото или духовно тъло на човека. Ако човек изложи ръката си на някакъв фронт, тя може да заболее. Щом ръката заболее, има възможност да заболее и друг някой уд, както и цълото тъло. След това човек може да замине за онзи свят.

Какво представя онзи свят? Кога отива човек на онзи свят? – Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя съществува. Щом фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човек, къде отива? Хората казват, че умрълите отиват при Бога. Чудно нещо! Значи, фалиралите банки отиват при Бога. Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на ежд, дето се преглеждат смътките й. Какво нещо е еждът? – Място, дето се изпра-вят кривите работи. Следователно, умрълият отива в ежда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цълата вкчност е живкла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и преданно на Бога. Срещнете ли душа, която през ц-клия си живот се е лутала от църква в църква, търскла Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си.

Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои да изучавате. Запримър, мно-

271

зина са ви говорили за морето, за начина, по който можете да се кжпете, но вие още не сте се кжпали. Теория имате, но практика нямате. Отивате до бръта на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влезете в водата. Защо? – С дрехи сте. Искате ли да се кжпете, трябва да се съблъчете и да влезете съвършено гол. Такова е правилото. При това, първо ще влъзете до колъне, после ще се потопит до кръста и след това ще се гурнете цъл. Докато се учите да плавате, ще се ползувате от гумените пояси, които са пълни с въздух. Те" ще ви държат над водата. Ще внимавате, поясът всъкога да бъде пълен с въздух. Излъзе ли въздухът навън, положението ви се затруднява. Въздухът в пояса представя капитала, с който разполагате. Плаването в водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното. В новия живот човек влиза така, както майка му го е родила. Влъзе ли в училището, да търси истината, да учи, човек трябва да се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето си, да влъзе съвършено гол, както майка му го е родила. Там не приемат ученици, облъчени с царска мантия, с дрехата на виден философ, учен, поет, музикант или ху-дожник. Ще съблъчеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влъзеш в водата, ще поседиш малко и бързо ще излъзеш на бръга, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибигк Докато не се научи да живее в водата, човек всъкога ще страда. Жабите живеят едновременно и в водата, и на сушата. Това показва, че т се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влъзе ли в водата, т. е. при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави.

Съвременните хора се стремят към една особена област на съзнанието, наречена висше, Божестве- » но съзнание, която опредълят с думите „възвишен, идеален живот". Влъзе ли в областта на висшето съзнание, човек се усъща физически здрав, с вж-трешен мир и спокойствие. Той се разбира с всич-

272

ки хора, които се стремят към великото, макар и да са по-малки от него. Лъкарят разбира състоянието на болния, защото последният се стреми към здраве. Обаче, болният не разбира състоянието на лъкаря. Болният влиза в положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато някой човек не може да слугува, това показва, че той е бо-лен. На никого кракът е счупен, на друг – ръка-та, на трети – ребрата. Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска да им слугува. Как ще слугуват тия хора? Болен на болен може ли да слугува? Когато хората не си услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзна-ват длъжността си. Ако са болни, т ще лежат и ще чакат да дойде сестра милосърдна, или лъкар, да им приверже раната.

Положението на някои вярващи е подобно на па-циентите в болницит. Те лежат и чакат да дойде някой да им помогне. Всеки болен обича да разправя за болестта си, за времето, което е прекарал в болницата и т. н. Христос срещна един болен, който е лежал цъли 38 години в болницата и го запита: Ис-каш ли да излъзеш от това училище? – Да, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече да свърша учението си. Защо този човек искал час по-скоро да свърши училището? – Защото е попаднал в болезнената страна на това училище. Той искал да излъзе от тази област и да влъзе в новия живот, в здравословните условия на училището. Да се занимава човек с живота на другит, кой как вярва и как жив"ве, това е болезнената страна на училището, от която трябва да се излъзе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек да се домогне до ония методи, които водят към пра-вилен, възвишен живот. Дойде ли до това положе-) ние, човек е постигнал щастието, т. е. Въчния живот – живот на безсмъртието.

„И откак влъзоха в ладията, утихна вътърът." За да се говори за утихване на вътъра, това значи, да е имало вътър и буря. Докато вътре в човзка ста-ват вълнения, смущения, бушувания, той е изложен на големи бури и вътрове. Щом разреши нещо в себе си, щом дойде до никакво правилно разбиране

273

в живота, вътърът и бурята в него престават. Пра-вилните разбирания представят ладията, в която човек влиза на завет. Христос дойде на земята, да научи хората, как и къде да се подслоняват, да се пазят от големите бури и вътрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя си. Съще-временно, Христос казва: „Огън дойдох да запаля в света". И досега още хората говорят за този огън, не могат да разберат, защо е запален и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек да запали огъня ви, питате ли, защо го е запа-лил. Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох да ви запаля огъня. След това ще си замине. Всички, които могат да се грЕят, да варят яденето си на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и си отиде. Които не разбират смисъла на огъня, казват: Опасен човек е този, който пали огън. Огъньт трябва да се запали! Какъв е този огън? – Свещен огън. Свещеният огън в човека е загаснал и трябва да се запали. – Къде трябва да се запали? – В сърцето, в ума и в волята на човека.

Съвременните хора вярват в всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват. Запримър, т вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми чо-вЪк към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цълата картина, тревожи се, че еди-кой си постра-дал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук-натам, плаче, страда за раненит, привързва

. 18

274

раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войницит: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ране-ните и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкръсява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни нъчца. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да ожив-ве.

„И откак влъзоха в ладията, утихна вътърът". Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва да утихне. Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата. Сла-бите хора създадоха злото и противоречията в света. СилнитеТхора – хората на безсмъртието, създадоха добротоД Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва да знае, че е слаб. – Как може да се освободи човек от тия чувства? – Като стане силен. Когато в сърцето на Човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в себе си. Той е подобен, на извор, от който доброто изтича. Изворът на доброто в човека трябва да полива всички треви и цвътя и да им помага да растат. Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силен човек. Яма аз вярвам в Христа. – Ако твоята вяра може да те застави да раждаш доброто, тя е на място. Но ако твоята вяра те заставя да раждаш злото, тя не е на мъхтото си. Ако в втърата

275

си ти си фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мъстото си. Ако твоята философия, с която си обясня-ваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мъстото си. Тази философия е философия на слабите хора.

На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли". Всеки човек, колкото и да е малък, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т. е. трябва да даде ход на Божественото в себе си.^В който момент човек реши да върши волята Божия, той става едно с Бога. Каквото направи в името Божие, човек трябва да го принесе пред вратата на Великия олтар и да се отдалечи. Не е нужно да седи човек пред този олтар, да се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога. Земята, слънцето, луната са направени за човека. Той може да се разхожда от една планета на друга и пак да слъзе на земята. Той е свободен, разполага с билет, с който може да обиколи цълата вселена. – Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода, да се движим, дето искаме? – Да ви се даде този билет днес, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пътува от една планета в друга, човек трябва да има съответна форма. С чове-шката форма той може да живее само на земята. За другите планети се изискват други форми. Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които форми-т на живота се измънят. Обаче, човек трябва да знае тия начини. За всеки човек, който може да се ползува от тия начини, казваме, че е добър, праве-ден. Не може ли да се ползува от тях, този човек е гръшен. Какво разбирате под думите „праведен и гръшен човек?"

Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички. И двет са добри деца, всички хора ги оби-чат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взиматъ

276

едно шише, пълно с черна течност, подобна на ка-тран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бътат. Като видъ\по рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя т срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пако-стните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път т не успъчпи да направят нищо. От двет момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато от черната течност, т. е. от неблагоприятните условия на живота.

Следователно, едни хора се намират при небла гоприятни условия на живота, като едното от моми ченцата, вследствие на което дрехите им са нечисти, изцапани. За тези хора се казва, че са тръшни, нечи сти. Други хора пък се намират при благоприятни условия, вследствие на което дрехите им са чисти, без петна. Те минават за добри, за праведни хора. Защо едни хора са поставени при благоприятни, а дру ги при неблагоприятни условия, има ред причини за това. Лошиттз миспи и чувства правят дрехите на чо века нечисти. Каквото представят пакостниттз момчета за момиченцата с белите роклички, такова нещо са отрицателните и нечисти мисли и чувства за човека. В дадения случай тия мисли и чувства засъгат само н-бкои хора, а други не засъгат. – Защо? – Защото еднигтз са поставени при неблагоприятни условия на живота, а другите – при благоприятни. Обаче, и едни- т, и другите са слаби хора. Те не са се издигнали още над условията. Те не са станали господари на условията. I

И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания. Щом стане господар на условията, той може да се нарече истински човек, той има морален устой и може да издържа и в убежденията си, и в своето верую. С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече роб на

277

условията. Докато божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света. Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва да ги глади, да ги лиже с езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокият човек, който е убил десетки хора, се смекчава и проявява към него нЪжни, бащински чувства. Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря в всички хора, в всички живи сж-щества. Защо гртзшат хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цъ\пото небе се занимава с въпроса, как да се спаси света, а не защо хората гртзшат. Защо и как е произлъзъл грЪхът, това е въпрос, върху който разумните същества не се спират. Те се занимават с въпроса, как да спа-сят света. "№ са изработили вече един план, който постепенно прилагат. Прилагането на този план е започнало още от времето на Христа. Кое трябва да се спаси в човека? – Неговата душа. Дали хората вер-ват в това, или не, то е друг въпрос. Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му. Същественото за Човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири света всичко е несъществено. Следовател-но, несъщественото трябва да се пожертвува за съще-ственото. Човек се движи и проявява в гбзи четири света, които представят реалността на неговия жи-вот. Когато се проявява едновременно в тия четири света, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.

Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на верха на една игла, без да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта. Следователно, иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т. е. в онази точка на своя жи-вот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точа се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човекъ

278

може да запази равновесие на силите си. Какво виждаме в ^живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щомъ^изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вж-трешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на любовта. Докато човек живтье в любовта, като сила, с която може да си служи, светът всвкога ще бъде за него отворен. Той е намърил мъстото, дето може да запали свещения огън. Веднъж запа-лен, свещеният огън, тртьбва постоянно да се разго-рява. Дето се пресичат две прави линии, там е място-то на свещения огън. Има смисъл да запали човтбк свещения огън в себе си, ако окржжаващите могат да се ползуват отъ^благотворното влияние на неговата топлина.

Съвременните хора се нуждаят от топлината на свещения огън, т. е. от една блага дума, която може да излъзе от устата на човека. Някой пита: Ще из-лъзе ли нещо от мене? – Ще излъзе. – Ще бъда ли здрав? – Ще бъдеш. – Ще се оправят ли работите ми? – Ще се оправят. – Да вярвам ли в всичко, което ми казваш? – Вярвай, защото без вяра човек не може да угоди на Бога. Казано е в Писанието: „Да бъде според вярата ти". Това значи: ако човек е болен, ще оздрав-ве; ако е сиромах, ще разбогатее; ако е невежа, учен ще стане. Обаче, човек ще придобие от всичко това толкова, колкото е вярата му. Вярата на човека отговаря на неговия вътрешен им-пулс към работа, към придобиване на нещо. Любовта пък дава потик на човека към живот. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, отде иде и къде отива. Ще кажете, че това не е важно. – Кое 0 важно тогава? – Да ядем и да пием. Наистина, важно е човеж да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарят е затворил вратата на гостилницата си. Всички се трупат пред вратата, викат, хлопат, но той не отваря. – Защо? – Не знаят, как да хлопат. Ако човек знае, как да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да

279

седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човек, как да хлопа на сърцето, или на!?душата на някого, той непременно ще му отвори. ']?&■,&■$&

Сега, както и да разглеждаме нещата^ние виждаме, че всичко в света е строго опредълено. Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо опредълено, докато в шестия ден създаде човека.^Числото шест е число на фантазии, на илюзии. Това^виждаме и в живота на чов-ъка. Преди да направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често в говора 5хората си служат |с ред преувеличавания. Когато някой иска да каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце да хверлиш, няма къде да падне. – Така не се говори. Колкото хора и да са били събрани на едно място, все може да се хверли и едно, па и повече яйца. Когато искат да кажат за някого, че е бавен в работите си, в движенията си, казват: Този човек пъпли като мравка. За друг пък казват: Той е човек и половина. – Не, светът така не може да се оправи. Какви са мЪркит, разбиранията на сегашните хора – учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да са добри т-вхни-т разбирания, техните теории и философии, т са отживъли времето си. Сега трябва да се отвори нова врата, нов път, в който хората да влъзат. Този път изключва всъкакви кражби, лъжи, престъпления. Той е път на доброто, на вечното благо.у Вярата на съвременните хора се отнася до онзи малък свят, в който днес живеят. Законите на този малък свят, на тази малка държава не важат за голямата държава. Законите на България не важат за Англия, и законите на Англия не се отнасят до България. В която държава и да отидете, вие трябва да зачитате нейните закони и да им се подчинявате.

Следователно, влъзете ли в онзи свят, вие трябва да се подчинявате на неговите закони. Онзи свят има свои специални закони, които коренно се разли-чават от законите на физическия свят. Като ви се говори за онзи свят, вие си представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него. В какво в-врвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходил в онзи свят, той го по-

280

знава. Преди да влъзете в онзи свят, ще минете през няколко митници. Там ще прегледат да не би да носите нещо от земята. И най-малката игла не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат да влъзете. Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митницит. Както нямате право да носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право да носите нещо от онзи свят за земята. Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва да се събират тия съкровища? Докато е на земята още, човек трябва да събира съкровища, които да изпраща в банките на невидимия свят, че, като влъзе там, да има, с какво да живее. Щом влъзете в невидимия свят, веднага ще ви запитат: Вложили ли сте нещо в този свят? – Да, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева. – Щом си внесъл десет хиляди лева, ти можеш да имаш кредите десет милиона най-малко и можеш да останеш тук, докогато искаш. Даже и десет лева да е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право да влъзе там. Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може да пристъпи. Законът е такъв.

Всички се запитват, дали е реален онзи свят. – Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете да си представите..» Реалността на нещата не седи в това, което човек може да пипне, но в онова, което в даден момент съзнава.?Реалността се изразява в отношенията на хората като души. »Животът е толкова реален, колкото човек го съзнава. Оттам и отношението между душите се обуславя от съзнанието за сцеплението, за връзката, която съществува между тях. Връзката съществува не само между хората, но и между хората и животнит. Н"бкой човекъ/ има кон, вол, овце, без да съзнава, какво предста-вят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т. н. Той мисли, че е господар в света и може да се ползува от всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползува от труда на коня и на вола, от вълната, млъкото и месото на овцет, без да им плаща. Аз съм господар в света, мисли си човек и с това изчерпва

281

всички въпроси. – Не, животните, с които си служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества, да ви направят известни услуги и след това да се вернат назад. Ако съзнавате това, вие трябва да им благодарите, да се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред тях-ния баща.-кКогато от невидимия свят вземат решение да отнемат конет, воловет, овцет, кокошките на някой човек, той осиромашава. Без тия животни хората не могат да съществуват. »Хората дължат своя Живот на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, т биха се преобразили, коренно биха измънили живота си. Да се замисли човек по този въпрос, това значи, широко да отвори сърцето си за всички. Щом отвори сърд-цето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животнит, и на хората. Като ги нахЦани, ще разпрегне животнит, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините си ще даде свобода. Този ден ще бъде празник за всички, да познаят, че господа-рят им е отворил хамбара си и щедро раздава от своите блага.

Време е вече всички хора широко да отворят сърцата си за Господа. Янгличаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето си за Бога. Те сж дошли до положение да посветят две минути за Господа. През това време всички желъзници, параходи, фабрики, учреждения спират работата си и отправят мисълта си към Бога. Кой където е, спира работата си. Не само две минути, \\о човек трябва да отдъли поне един час от времето си за Великото в света и да отправи къмл Него благодарността си за всичко, което е по-лучил и всеки момент получава. Ако рекат да по-жеотвуват един час от времето си, хората мислят, че ще у\мат големи загуби, затова отдълят само по две минути. В бъдеще, обаче, т ще съзнаят необ-ходимостта от това и ще жертвуват повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.

282

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да съзнае жертвит, които се правят за него и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия глас в себе си и в ближния, както Мойсей го е чул. Това значи, да се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Мойсея. Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички. Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Мойсей трябваше да им проповъдва, да ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Мойсей казваше на евреит: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва да бъдете готови, да изпълните Неговия закон. Ако човек не може да приложи Христовия закон, той не може да приложи и човешките закони. При това положение, каквато е участта на Христовия закон, такава ще бъде участта и на всеки човешки закон. Ако човек не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другите хора. Ако синът не обича майка си, той не може да обича и другите жени.? Каквато е любовта ка сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени. Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора. Ако човек не живее добре с родителите си и не вярва в Бога, по никой начин той не може да живее добре с хората и да им вярва.^Ако вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни лъсни, но иска да изпълнят Неговия закон, да по-добрят живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света. Той не иска да вижда страданията на хората, на животнит, на растенията. Сегашните хора са дошли до анормални прояви на живота и мислят, че ако влъзат в новия живот;, ще се лишат от нещо ценно. Наистина, т ще се лишат от нещо, но то не е реалното в живота. Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиит, охканията им. А животът не се заключава в страдания и мъчнотии. Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията. Не е приятно да си счупи човек крака или ръката, но

283

приятно е, когато той попадне под нЪжните грижи на някой благ, добър лъкар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.угАко страданията и мъч-нотиите поставят човека в съприкосновение с свят-ли, разумни души, които го подигат, т имат смисъл. Има смисъл да живее човек и да се радва на живота, ако при мъчнотииттз, в които се е намирал, е могъл да срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия да се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.

„И откак влъзоха в ладията, утихна вътърът". Добре е човек да влъзе в ладията, да утихне вътърът, за да опита Божественото начало в себе си. Човек ще влъзе в ладията, само когато Божественото проговори в него, зе. да види, как вътърът ще утихне. Това е задача, с която всеки човек трябва да се занимава, но за това е опредълено време. Както трябва човек да лъга на време и да става на време, така и за всъка задача е определено съответно време. Всяка задача трябва да се започне и да се свърши на опредъленото за нея време. Не я ли започне на време, няма да я свърши на време.

Сега, започнете с задачата на безсмъртието.-Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войнит. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нбщо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, т не могат лесно да се домог-нат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който бъше мж-дрец, не можа да съгради Иерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но с своя живот той го опет-

284

ни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго времеТУСледователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жениттз, който краде, който не пази сжботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да из-паднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умръло от глад.

Детето на една циганка се разболяло сериозно. През време на болестта си то казвало: Мамо, искам млечице. – Да, мама, ще ти купя. – Мамо, искам малко баница. – Да, мама, ще ти направя и баница. – Мамо, искам ябълки. – Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умрътю от глад. Желанието на човека да има това-онова е на мътто, но желанията трябва да се реализират на своето време. Какво правят хората? Като умре нтзкой, тогава му правят третини, деветини, чедиридесет деня и т. н. - Не, правете третини и деветини на живит, а не на умртзлите. Умрълите не се нуждаят от тия нъчца. С това аз не искам да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещенит+5 обреди в живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината. – Какво е казал Христос по този въпрос? – Много н-вща е казал Христос и още продължава да говори. Между това, което Христос е говорил, и това, което хората говорят, има голяма разлика. Човек не може да говори вевкога, както и каквото иска. И великите хора даже не са говорили всъкога еднакво. Казват, че някой чов"бк говори по Бога. – Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат да говорят по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човек по Бога, това значи, да говори без никакво задължение.

285

Някой върви по улицата, но вижда на едно мъхто събрани много хора, които треперят от студ. Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя си. Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любов-та, което досега още не е описано. Тъ1 започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нуж^ ни на хората! Когато учительт иска да предаде на учениците си действието изваждане, той тртзбва да по-стъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. След това да извика един ученик навън и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата. Какво правиш сега? – Вадя мед. – Колко лъжички извади? – Една. Изяж този мед и пий една глътка вода. Бръкни още един път в стъкленицата. – Колко лъжички мед извади? – Две. Напиши това н"Бщо ка дъската. Учени-кът пише на дъската, а с него заедно и останалите ученици пишат. Има ли смисъл това събиране и изваждане? – Има смисъл. Като се верне у дома си, Иванчо разправя на майка си, как е събирал и ва-дил и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искат да излЪзат на дъската. Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните. Втория час ще влъза в друго отделение, ще нося една касичка с златни английски монети и ще извикам един от способнит, ю бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади н-Ъщо. – Какво извади?. – Една златна монета. – Бръкни още един път. – Какво извади? – Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи след това монетите и си купи нещо с гбх. Това е един нов метод за ра-

286

бота, който никога няма да се забрави. Който събира добре, той получава златните монети.

Това са методи, с които природата работи с въз-растните хора и ги учи, как да събират и да вадят. Тя си служи с реални методи. Като не разбират ме-тодит, с които природата си служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош. Те не подозират, че зад лошия живот се крие друг един – добър, вътрешен живот. Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога н"вма да се прояви. И да се прояви, той всъкога ще остава скрите от лошия. Обаче, и в най-добрия човек се крие нещо лошо. В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може да се извлъче навън. Преди години, в Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадят сол. Щом минаха границата под 400 м., соль-та съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия живот на човека може да дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва. Оттам нататък иде лошото в човека. Това показва, че доброто е изчезнало от човека, т. е. изгубило своята цена.

В човешката душа се крият красиви, ценни н^ща, които само рудокопачит, само златарите могат да оценят. Затова, именно, на съвременните хора трябва да се проповъдва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми. За развитие на човека са дадени ред условия, но т не трябва да му станат господари. За да живее добре, човек не трябва да се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва да го отчайва. -Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота. Едно от условията за продължаване на живота е гладът. Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо ве-лико. Който иска да придобие нещо велико, той трябва да яде малко.

„И откак влъзоха в ладията, утихна вътърът". Вътърът, който измъчва хората, трябва да утихне. Бур-ният вътър къса платната, обръща лодките в водата, а понякога изкоренява дървета. Този вътър трябва да утихне и да се преверне в трезва мисъл. Лодката, въ

287

която влизаме, трябва да бъде солидна, да издържа на всички бури и вътрове. Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва да потъва. уВътърът е човешкият ум, който не трябва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява.

»Две неща се искат от човека: Вътърът да престане да духа, и той спокойно да влъзе в своята лодка. Само при това положение Христос ще се язи и ще покаже на човека посоката, в която трябва да се движи. Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва да върви./Това определяне посоката на движението иде пак чрез хо-рата. 3а човека е важен моментът, в който е намерил истината. 3а кибритената клечка е важен моментът, в който е запалена, а не процесът на го-рението й. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се све-щеният огън в човека, той е добил Въчния живот, към който душата му се стреми.

13. Беседа от Учителя, държана на 24 ноемврий, 1929 г. София. – Изгръв.