Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ВНУШЕНИЕТО
25.03.1943 година — Изгрева — София.
Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имашеь посетители. Влязохме в салона и по-чакахме малко. Учителят ни прие.
— Учителю — казах аз, — присъствах на една генерал- на репетиция в операта зад кулисите на сцената, Бях свидетел на предеценичните трепети на една артитска, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да из- даде никакъв звук от ларингса си. Стоеше неподвижно и гледа- ше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е аб¬ солютно здрава? — Внушението играе важна роля при пеенето. Това вну¬ шение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певи- цата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръ- щат енергыите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съ- ществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не мо¬ же да пее. Добрите певци са и добры хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрыта азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение! — Да запиша ли „Новото Битие" с ноти — попитах аз. — Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини! Аз се учудих: — Че кое ли ще е това място, Учителю? Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме въз-торжено: — Рила, Учителю! Учителят потвърди и каза: — Човек, на когото постъпката е чиста не прави погреш- ки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? „СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират миелите и чувствата на постъпките. Гос¬ под казва чрез един от древните Пророци: „Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включ- ва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и сви¬ ренето, и поезията. — Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше ми- налата пролет един славей. Той пееше чуйни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физичес- кия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пее¬ нето на ангелите. — Учителят каза: — Славеите дават добри уроци на хората. В техните ва¬ риации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упраж-
105
нения. Трелите са украшения на музиката. Учителях се обърна към мен и каза: — Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си! Брат Христо каза: — Учителю, да се направи от „Новото Битие" една ком¬ позиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпыщи на открито. Учителят много се зарадва и добави: — Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще из- лезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем! — Учителю, — попитах аз — какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни? — Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вне, рекох, скицирайте всичко то- ва! То ще се пее и с движение. Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсви-ри „Мирът иде". той свиреше Божествено! Завърши много ти¬хо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чанта-та си беседите от томчето „Открити форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене „Слушам". Аз тихо го из-пях. Учителят каза: — Това упражнение не е хубаво да се пее, защото бук- вата Ш, в думата „Слушам", го прави материалистично. Учителят пожела да му дам томчето „Открити форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза: — Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им ка- жеш: „Вашите камертони не са точни, не са чисти!" И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето. Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.