Работна среда на електронния архив
ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
Размишление.
За следния път пишете върху темата : „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя".
Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от които да се постави на своето место по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно.
Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага въсвета. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.
Казано е в Евангелието: „Блажени нищите духом". Под „ниш духом" не се разбира сиромах човек. Някой може да е сиромах и да бъде горделив. Или, може да бъде богат и пак да е нищ духом. Когато постъпва в училище, ученикът не трябва да мисли за своя произход. Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. Те знаят толкова, колкото знаят и другите ученици. А това, че имали царска кръв, те трябва да знаят, че тази кръв е човешка, и като така, еднаква с кръвта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. Някой казва, че се обърнал вече към Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне към Бога, това е в реда на нещата, но след като се обърне към Бога, той трябва да влезе в Царството Божие. На същото основание, казвам: ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. Човек още не е минал презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер, като морално същество. И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и любовта изчезва от него. Казвате: Какво правят тогава грешните хора без любов? Любовта се проявява и между грешните, но там тя произвежда големи страдания. Бог е и в ада, но там Той произвежда такъв огън, какъвто никой не би пожелал.
И тъй, щастието ви зависи от вашитЪ разбирания, от това, което правите във време и пространство. В това отношение, всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче, дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах — той от всичко се учи. Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лош човек.
Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата душа. Днес човешката душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т. е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче, човек не е всезнаещ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво в същност е въздухът? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има в дълбочината на океана? Знае ли, какво има в центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези нещз, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види, от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. Ако някой от вас на сън само отиде на слънцето, всички вестници ще пишат за него. Така постъпват децата. Те обичатъ да се хвалят. Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развилъ в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.
Един богат американец вложил шесь хиляди долари в една банка, да му послужат на стари години. Отътози день той престанал да спи, престанал да се моли, все за банката мислил. Най-после той решил да се освободи от това тежко състояние: извадил парите си от банката, раздал ги на бедни и се успокоил, започнал да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му в шестте хиляди долара била спънка в неговия живот. Този пример не се отнася за бедните хора. Те ще си кажат: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този пример се отнася до вас, като ученици, които искате да направите връзка в съзнанието си, да дойдете до космическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило във вас, вие можете да внасяте парите си в разни банки. Щом се пробуди, без да мислите много, ще извадите шесте хиляди долари от банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, в реда на нещата е да внасяте парите си в банки. Щом станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христос е казал: „Не влагайте съкровищата си там, дето ръжда и молци ги изяждат, но вложете ги в небесните банки, дето нито молец, нито ръжда ще ги изядат!" Вие ходили ли сте в тия банки? Знаете ли, какъв е редът и порядъкът там? Вложите ли парите си в тия банки, и след хиляди години да отидете, ще си ги вземете, без да се е изгубила стотинка от тях. И най-малкият капитал да сте вложили, той ще ви се върне без никакви удържки, без никакво накърняване. Но и за най-малкия заем, който сте направили в една от Божествените банки, също така се държи сметка. Ще ви извикат и ще кажат: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Там за всичко се държи сметка.
Сега, ще ви задам няколко въпроса: Защо, когато обичате някого, трябва да го питат, обича ли ви и той? И защо трябва да му кажете, че го обичате? Защо трябва да ви говоря днес? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия закон на земята. По този начин само хората ще направляват своя живот. Ако хората живеят според свои закони, а говорят за Божествени, техният живот няма да устои. Може ли да устои връзката между две въжета, едното от които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нещо представя връзката между Божествения и човешкия живот, ако човешкият живот не се ръководи от Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например, някой човек отваря Евангелието всеки ден, да прочете поне един стих от него. Една сутрин, обаче, казва: И безъчетене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човйеа се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При теи прекъсвания на съзнанието, човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да тьрси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост.
Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържа в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през която тя изтича. Като резултат на това изтичане, идат различните болести. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката демагнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, например, се дължи, или на натрупване излишък на енергия в стомаха, която не може да се пласира, или на недостиг на енергия в стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.
Като се знае това, човекъ требва да регулира силигЬ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човЪкъ може правилно да се лекува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитЪ въ човешкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмиче-
140'
ското съзнание, и започнете да изучавате н"Ь- кой предметъ, то ще хвърли светлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вжтрешенъ смисълъ, а други я взи- матъ само въ букваленъ смисълъ. ГТьрвигЪ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторигЬ — н-Ьматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вжтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.
Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сж стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сж влезли въ Школата? — Вие не знаете още, дали гЬ сж млади, или не. Дали чо- вЪкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Н^кой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всЬки требва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво веллко бждеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но тр-Ьбва да знаете положението и мЪстото си ^
141'
въ природата. И млади, и стари души, всички трЪбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Лко съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое м"Ьсто требва да поставите всЬка планета. Лко всЪка планета поставите на местото й, вие ще се до- могнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сжще- временно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всЬка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бждещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание.
Въ връзка съ въпроса за предсказване бждещето на чов-Ька, турцит% казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — ВЪрно е, че има н^ща, които, веднъжъ определени, не могатъ да се отм^нятъ, но гЬ могатъ да се отложатъ. Когато чов-Ькъ не е готовъ да посрещне нЪщо, било добро или зло, това н-Ьщо може да се отложи. Едно е важно за човека днесъ: той не требва да мисли, какъ може да отмЪни лошигЬ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бждеще. ТЬзи добри условия ще го поставятъ при сжщитЪ условия и въ невидимия свЪтъ. Лко води непорядъ- ченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бждещи условия, които ще го заведатъ
142'
въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича.
Ще ви дамъ едно правило за живота : вейка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сжщества на земята. Презъ гйзи две минути постарайте се абсолютно да се отдйлите отъ този свйтъ, като че около васъ нищо не сжществува. Първи англичанитй направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цйла Англия се издаде заповйдь. на еди-кое си число, въ точно опредйленъ часъ, за две минути да спре вейкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, вейкакви заведения, и кой дето се намйри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свйтъ, да се свърже съ него. Красивъ мо- ментъ е този! Две минути цйлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опре- дйлятъ петь минути — още по-добре. Цйла Англия спрй своя обикновенъ животъ, своитй ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога Какво би било, ако цйлото човечество опредйли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свйтъ! Мощна вълна би се разлйла изъ цйлия свйтъ!
Сега и на васъ казвамъ: вейка сутринь, следъ ставане, ще опредйлите две минути за връзка съ невидимия св-йтъ. Силата на човйка седи въ връзката му съ невидимия свйтъ. Всички, които сж завъ ршили своето развитие и се интересуватъ отъ човйчеството, иматъ тази
143'
опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитЪ сжщества и да опитате силата, която гЬ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цЪлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успешно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия св^тъ. Две минути сж достатъчни за васъ. Н^кои се оплакватъ, че нЪ- матъ време за духовна работа. Не, само две минути сж нужни на чов-Ька, за да се свърже съ невидимия свЪтъ.
Като ученици, предстои ви вжтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човЪкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човекъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитЪ. Изкуство е, наука е да знае човЪкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така тр-Ьбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пжть дойде да ми иска нЪщо. Така трЪбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пжть да имъ свирите. То
144'
ва значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вЪковетЪ. Но работата въ това направление донася всЬки день несметни богатства. Въ единъ день човЪкъ милиардеръ не става, но като придобива всЬки день по няколко милиона, никога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човЪкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ чов-Ькъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ св-кга : еднигЪ знания сж необходимость въ живота; другигЬ — сж украшения въ живота, а третигЪ — сж благословение въ живота. ПоследнигЪ даватъ мощь, сила на човека. Следователно, човекъ тр-Ьбва да се стреми къмъ тригЬ категории знания.
Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всЬка сутринь да употребите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мжчнотии и страдания на чов-Ька не сж нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. ДнгличанитЬ сж определили тия две минути за вжтрешна,
145
духовна работа, подъ ржководството на своя духовенъ ржководитель. Тйхниятъ ржководи- тель е единъ отъ виднитй адепти. Благодарение на тйзи две минути, англичанитй можаха да се спасятъ. Тй благополучно минаха презъ мжчнотиитй, които невидимиятъ свйтъ имъ бйше опредйлилъ. Голймъ бйше кра- нътъ, презъ който благословението отъ невидимия свйтъ тече презъ гйзи две минути. — Какво ще налравимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута - за любовьта си къмъ ближния. Нйма по-велико нйщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си.
Изпййте сега пйсеньта „Богъ е Любовь'"
Въ недйля, рано сутриньта, преди да е изгрйло слънцето, цйлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрйвъ" да при- ложимъ закона „за двегй минути". Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!" Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!" Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго» Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате —
10
146'
всичко требва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние требва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При гЪзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нещо, ние требва да бждемъ точно на определеното отъ Него време.
И тъй, по закона на любовьта, всички ще бждете на „ИзгрЬвъ" на определеното време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко требва да преодолеете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрели — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ
— пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слезете отъ нея и на време ще дойдете. Ще посгжпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Целиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути.
— Не може ли да изпълни този законъ всеки самъ, въ дома си? — Не, всички требва да дойдете на „Изгревъ", колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно место. Ще се наредите предъ и задъ боровете, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бждете свободни. Лко опи- тътъ излезе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй че и за онзи светъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрева". Докато не се изпълни закона за „двете мину-
147'
1ги", на никого пе се позволява да замине за фнзи свйтъ.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
38. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.