Разлика между версии на „Втръсване“

Версия от 18:07, 27 ноември 2008

Размишление върху изворите на живота.

В живота на хората съществува за-кон на втръсване.—Кога се втръсва човек? —Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в чов-вка става реакция, която се придружава с едно особено състояние, което наричаме „втръсване". Втръсването не е природен закон, но резултат на неестествения живот на хората. Като закон, втръсването има свои добри страни, но желателно е човтж да не изпада под неговото влияние. Втръсването се явява в помощ на човека, ко1ато всички други средства са се ука-зили безрезултатни. Когато човек е болен и всички изпитани ср-вдетва не му помагат, втръсването му идва на помощ. Той повръща храната си, и положението му се облекчава. Втръсването иде в крайния момент. Не оставяйте нътцата да дойдат до този момент. Р^дна от причинитъ- за втръсването се дължи на това, че човтж очаква от живота повече, отколкото той може да му даде. Обикновено чов-вк си поставя голяма програма, която не може да реализира. Щом не може да реализира програмата, която си е поставил, чов-вк се разочарова.

83 Едно трябва да знаете: човек никога не може да изпълни прог рамата, която сам си е поставил. Ако успее по н-Ькакъв начин да я изпълни, той пак ще сверши с разочарование и втръсване.

Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Н-БКОЙ религиозни хора очакват чрез религията да опра-вят работите си. Какво оправяне на работите си могат да очакват? Щом са се родили на земята, от баща и от майка, работите им са оправени. Ако има нъчцо объркано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад човек и виждате, че той е усггЪл вече да обърка работит^ си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голямо 601 атство, с което ще оправи работите си. Бащата пък мисли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, некои хора верват в Божия Промисъл, а други не верват. Тази е причината за изник-ване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има

84 ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки ЧОВТЖ Бог представя такова нещо, каквото е самият той. Какъвто си ти, такъв е и твоят Господ. Затова казват, че идеалите на всЬки човт^к отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те СЖ недоволни от живота, от баща си и майка си, от окржжаващата среда и т. н. Хората се стра-хуват да не дойде Н"БКОЙ да отнеме и малкото им богатство, което имат. Обаче, ум-ният човтзк никой не може да го обере. Глупавият ВСБКИ може да го обере. Никой не може да обере добрият човт^к, но лоши-ят вевки е в състояние да обере.—Защо? — Защото разумността, добротата сж Божествени качества, които не се губят, нито се отнимат.

Съвременните хора често губят това, което сж придобили, понеже не сж постигнали крайното си развитие. Като губят по н-Б-що от себе си, тте казват, че усЬщат никаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завершат развитието си, ще видят, че всички празнини, които сж имали в различните животи, сж запълнени. Те ще миназат от една планета на друга, докато дойдат до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живЕят на различните планети, когато, според ГБХ, само на земята има жи-вот. Като обиколят всички планети, тв

85 сами ще видят, има ли живот там, или н"Бма. На луната, запримвр, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е създадена от Бога? До четвертия ден от създаването на св-ъта, небесните светила са. били неустроени, но от четвертия ден насам, тт> са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото нъчма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетитт> ще си почиват. Временно само, животът ще изчезне от тт>х, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нгЪ-що положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и ученитъ* хора отдалеч познават, има ли разумни същества на луната, или нтша.

Какво показва това? Това показва, че в човека има едно чувство, чрез което той познава и възприема истината. Човтж се интересува от истината, както и от всички планети дотолкова, доколкото може да вл-Ь-зе в връзка с тгЬх, да приеме нъчцо от т-вхния живот и да го приложи в своя. — Как може да стане това? — Чрез неговото вътрешно радио. Като изучава планетите, слънцата и живота им, човтж дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога в проявеното, в това, което

86 Той е направил, как ще Го познаете в не-проявеното? Ако чов-Ьк не познава относителната истина в живота, как ще познава абсолютната?

Сега, да се вернем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавитъ-н-Ъща могат да произведат втръсване в чо-в-вка. Заприм-вр, ако много пъти човек п-ве н-вкоя хубава п-всен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.

Сега ще ви дам една нова п-всен: „Ха-ди-ензи". Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази пъхен се е п-вла от хора с високо съзнание. Т-взи хора са. вервъли по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновенит-Б хора. Днес тази п-всен не се п-ве на езика, на който н-в-кога са я п-Бли, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думит-в: „Благата п-всень". Съдържанието й е приблизително следното:

Ти съзнавай, ти люби

безспирно СБЙ, гради,

и в живота всичко давай,

тази истина в Бога ти познавай!

Под думит-в „всичко давай", разбираме даване от изобилието. Който н-вма, той не може да дава. Освен това, има н-Ьща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази

87 пъхен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. ВСБКО н-Бщо, което човеж разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трябва да имате право разбиране за Бога. Вие трябва да съзнавате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога нъчма да се застъпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате нтжоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с ГОЛ-БМИЯ студ на луната? Според някои учени, там има гол-вм студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и гол-вмият студ, и гол-вмата горещина. Не е лошо н-вщо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи с него. Студът и топлината лтжуват човека от недоволството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човтж започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиит-Б на студа и на топлината не са подпушени, тъ- не причиняват никаква опас-ност. Подпушат ли се, тъ* причиняват изгаряне, а с това и ред пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само в по-

88 соката, по която се движат тяхнит енергии. Т4 се движат в две противоположни посоки.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София. — Изгр-Ъв.