Размишление върху изворите на живота.
В живота на хората съществува за-кон на втръсване.—Кога се втръсва човек? —Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в чов-вка става реакция, която се придружава с едно особено състояние, кое¬то наричаме „втръсване". Втръсването не е природен закон, но резултат на неестест¬вения живот на хората. Като закон, втръс¬ването има свои добри страни, но желател¬но е човтж да не изпада под неговото вли¬яние. Втръсването се явява в помощ на чове¬ка, ко1ато всички други средства са се ука-зили безрезултатни. Когато човек е болен и всички изпитани ср-вдетва не му помагат, втръсването му идва на помощ. Той повръ¬ща храната си, и положението му се облек¬чава. Втръсването иде в крайния момент. Не оставяйте нътцата да дойдат до този момент. Р^дна от причинитъ- за втръсването се дължи на това, че човтж очаква от жи¬вота повече, отколкото той може да му да¬де. Обикновено чов-вк си поставя голя¬ма програма, която не може да реализира. Щом не може да реализира програмата, коя¬то си е поставил, чов-вк се разочарова.
83 Едно трябва да знаете: човек никога не мо¬же да изпълни прог рамата, която сам си е поставил. Ако успее по н-Ькакъв начин да я изпълни, той пак ще сверши с разочаро¬вание и втръсване.
Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Н-БКОЙ религи¬озни хора очакват чрез религията да опра-вят работите си. Какво оправяне на работи¬те си могат да очакват? Щом са се ро¬дили на земята, от баща и от майка, рабо¬тите им са оправени. Ако има нъчцо обър¬кано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад чо¬век и виждате, че той е усггЪл вече да обърка работит^ си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го на¬следи, ще получи голямо 601 атство, с което ще оправи работите си. Бащата пък ми¬сли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на дви¬жение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, некои хора верват в Божия Промисъл, а други не верват. Тази е причината за изник-ване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има
84 ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки ЧОВТЖ Бог пред¬ставя такова нещо, каквото е самият той. Ка¬къвто си ти, такъв е и твоят Господ. За¬това казват, че идеалите на всЬки човт^к отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те СЖ недоволни от живота, от баща си и майка си, от окржжаващата среда и т. н. Хората се стра-хуват да не дойде Н"БКОЙ да отнеме и мал¬кото им богатство, което имат. Обаче, ум-ният човтзк никой не може да го обере. Глупавият ВСБКИ може да го обере. Никой не може да обере добрият човт^к, но лоши-ят вевки е в състояние да обере.—Защо? — Защото разумността, добротата сж Боже¬ствени качества, които не се губят, нито се отнимат.
Съвременните хора често губят това, което сж придобили, понеже не сж постигна¬ли крайното си развитие. Като губят по н-Б-що от себе си, тте казват, че усЬщат ни¬каква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завершат раз¬витието си, ще видят, че всички празнини, които сж имали в различните животи, сж запълнени. Те ще миназат от една планета на друга, докато дойдат до пълно познава¬не на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живЕят на различните планети, ко¬гато, според ГБХ, само на земята има жи-вот. Като обиколят всички планети, тв
85 сами ще видят, има ли живот там, или н"Бма. На луната, запримвр, има живи съще¬ства, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е съз¬дадена от Бога? До четвертия ден от съз¬даването на св-ъта, небесните светила са. би¬ли неустроени, но от четвертия ден насам, тт> са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото нъчма никакви пра¬знини. Ще дойде ден, когато планетитт> ще си почиват. Временно само, животът ще из¬чезне от тт>х, но засега навсякъде има жи¬вот. Тъй щото, искате ли да придобиете нгЪ-що положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има жи¬вот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и ученитъ* хора отда¬леч познават, има ли разумни същества на луната, или нтша.
Какво показва това? Това показва, че в човека има едно чувство, чрез което той познава и възприема истината. Човтж се интересува от истината, както и от всички планети дотолкова, доколкото може да вл-Ь-зе в връзка с тгЬх, да приеме нъчцо от т-вхния живот и да го приложи в своя. — Как може да стане това? — Чрез негово¬то вътрешно радио. Като изучава планетите, слънцата и живота им, човтж дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога в проявеното, в това, което
86 Той е направил, как ще Го познаете в не-проявеното? Ако чов-Ьк не познава относи¬телната истина в живота, как ще познава абсолютната?
Сега, да се вернем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавитъ-н-Ъща могат да произведат втръсване в чо-в-вка. Заприм-вр, ако много пъти човек п-ве н-вкоя хубава п-всен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.
Сега ще ви дам една нова п-всен: „Ха-ди-ензи". Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази пъхен се е п-вла от хора с високо съзнание. Т-взи хо¬ра са. вервъли по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновенит-Б хора. Днес тази п-всен не се п-ве на езика, на който н-в-кога са я п-Бли, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думит-в: „Благата п-всень". Съдържанието й е приблизително следното:
Ти съзнавай, ти люби
безспирно СБЙ, гради,
и в живота всичко давай,
тази истина в Бога ти познавай!
Под думит-в „всичко давай", разбираме да¬ване от изобилието. Който н-вма, той не мо¬же да дава. Освен това, има н-Ьща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на не¬го не дават. Преведена на български, тази
87 пъхен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. ВСБКО н-Бщо, което човеж разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трябва да имате пра¬во разбиране за Бога. Вие трябва да съзна¬вате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога нъчма да се застъпвате за себе си, да търсите свое¬то право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-мал¬кото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате нтжоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с ГОЛ-БМИЯ студ на луната? Според някои учени, там има гол-вм студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и гол-вмият студ, и гол-вмата горещина. Не е лошо н-вщо студа, но за онзи, който го раз¬бира и може да се справи с него. Студът и топлината лтжуват човека от недовол¬ството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човтж започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиит-Б на студа и на топлината не са подпушени, тъ- не причиняват никаква опас-ност. Подпушат ли се, тъ* причиняват изга¬ряне, а с това и ред пакости. Разликата ме¬жду студа и топлината се заключава само в по-
88 соката, по която се движат тяхнит енер¬гии. Т4 се движат в две противоположни посоки.
Т. м.
32. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София. — Изгр-Ъв.