(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Статии, посветени на Учителя и Учението [[Статии от списание Житн...) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
'''''медитация''''' | '''''медитация''''' | ||
| − | + | ''Георги Стойчев'' | |
| − | + | Импулсът бе в Началото. | |
| − | Тялото се превърна в струна. Струната запя: вее вятърът, свири вятърът, вие вятърът. Вее вятърът, | + | Началото бе Духът. |
| + | |||
| + | Въздухът донесе живота. | ||
| + | |||
| + | Бог вдъхна в ноздрите на човека и човекът стана жива душа. | ||
| + | |||
| + | Въздухът донесе Топлината. | ||
| + | |||
| + | Топлината ни научи да обичаме. | ||
| + | |||
| + | Въздухът носи Мисълта. | ||
| + | |||
| + | Който диша - мисли. | ||
| + | |||
| + | Който мисли - люби. | ||
| + | |||
| + | Който диша съзнателно - благодари. | ||
| + | |||
| + | Въздухът носи Светлина. | ||
| + | |||
| + | Светлината донесе Мъдростта на Простора. | ||
| + | |||
| + | Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. | ||
| + | |||
| + | Мъдростта свети в душата и скръбта я не обзе. | ||
| + | |||
| + | Мъдростта пребъдва в мисълта. | ||
| + | |||
| + | Мисълта научи знанието. | ||
| + | |||
| + | Мъдростта гори в сърцето. | ||
| + | |||
| + | Виделината разкри тайната. | ||
| + | |||
| + | Повя вятър. | ||
| + | |||
| + | Вятърът вее където си ще. | ||
| + | |||
| + | Донесе от краищата на Земята безброй истини. | ||
| + | |||
| + | Донесе от центъра на всемира светла мечта. | ||
| + | |||
| + | Тялото се превърна в струна. | ||
| + | |||
| + | Струната запя: вее вятърът, свири вятърът, вие вятърът. | ||
| + | |||
| + | Вее вятърът, | ||
Пее вятърът, | Пее вятърът, | ||
| Ред 55: | Ред 101: | ||
младите клони | младите клони | ||
| − | и под устрема му всяко дърво пращи и се моли. Каква тайна - тъй зла и добра?! Каква нежност и грубост в едно сърце и ръка?! Кой си ти? - Стихия, живот, или нечия тежка съдба? Господар или пратеник на върховен владетел? Вятър,разкрий свойта тайна! На нашия разговор няма свидетел. | + | и под устрема му всяко дърво пращи и се моли. |
| + | |||
| + | Каква тайна - тъй зла и добра?! | ||
| + | |||
| + | Каква нежност и грубост в едно сърце и ръка?! | ||
| + | |||
| + | Кой си ти? - Стихия, живот, или нечия тежка съдба? | ||
| + | |||
| + | Господар или пратеник на върховен владетел? | ||
| + | |||
| + | Вятър,разкрий свойта тайна! | ||
| + | |||
| + | На нашия разговор няма свидетел. | ||
Текуща версия към 14:06, 30 януари 2011
Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.
ВЪЗДУХА И ВЯТЪРА
медитация
Георги Стойчев
Импулсът бе в Началото.
Началото бе Духът.
Въздухът донесе живота.
Бог вдъхна в ноздрите на човека и човекът стана жива душа.
Въздухът донесе Топлината.
Топлината ни научи да обичаме.
Въздухът носи Мисълта.
Който диша - мисли.
Който мисли - люби.
Който диша съзнателно - благодари.
Въздухът носи Светлина.
Светлината донесе Мъдростта на Простора.
Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
Мъдростта свети в душата и скръбта я не обзе.
Мъдростта пребъдва в мисълта.
Мисълта научи знанието.
Мъдростта гори в сърцето.
Виделината разкри тайната.
Повя вятър.
Вятърът вее където си ще.
Донесе от краищата на Земята безброй истини.
Донесе от центъра на всемира светла мечта.
Тялото се превърна в струна.
Струната запя: вее вятърът, свири вятърът, вие вятърът.
Вее вятърът,
Пее вятърът,
Гали вятърът.
Шиба вятърът,
Брули вятърът,
Стене вятърът.
Вее вятърът,
Пее вятърът,
Гали вятърът.
Красив е вятърът
когато с зефира си
нежен топи ледовете,
когато до слуха ни донася
на птичия свят гласовете,
когато ни гали в ранния
утринен хлад,
когато свири в
безлунния мрак,
когато брули напролет
младите клони
и под устрема му всяко дърво пращи и се моли.
Каква тайна - тъй зла и добра?!
Каква нежност и грубост в едно сърце и ръка?!
Кой си ти? - Стихия, живот, или нечия тежка съдба?
Господар или пратеник на върховен владетел?
Вятър,разкрий свойта тайна!
На нашия разговор няма свидетел.