Разлика между версии на „Възможни неща“

Версия от 00:45, 4 декември 2008

Възможни неща

– Само свътлият път на мъдростта води къи истината.

– В истината е скрит животът.

Размишление.

Често се говори за художеството, като постижение на човешката ръка. Защо ху-дожникът рисува човешкит- лица? Кога едно лице е добре нарисувано? – Когато има израз,когато предава истинския образ. Кое лице е по-красиво: което има прави, или което има криви линии? Кривите линии преда-ват по-голяма красота на лицето от пра-вит. Казват за някой човек, че не е кра-сив, защото чертите на лицето му са остри. Значи, човeк трябва да се движи в живота си не само по прави, но и по криви линии.

На фиг. 1. имаме правата линия АВ. От точка С на правата излиза друга права – СД под известен жтъл. Ако правата СД не срещне никакво съпротивление на пътя си, тя ще продължава в същата посока до безконеч-ност. Обаче, срещне ли никакво съпротивление, тя се отклонява от пътя си и образува

120

кривата линия М. Съпротивленията намаляват силата на правата СД и постепенно я отклоняват. Казваме, че тази линия се е огънала. Огъването и пречупването на пра-

фиг. 1.

вите линии е неизбъжен процес. Така се създаваг нови форми и нови посоки на движение.

Какво трябва да направи човек, като сгреши или изверши нъкаква пакост? – Той трябва да се огъне. В случая, огъването не е нищо друго, освен признаване на погръшкага си и казване на истината, ггбкой не иска да се огъва, защото не е готов да каже истината. Той мисли, че, като каже истината, наказанието му ще бъде по-голямо. Ти кажи истината, и не мисли за последствията. Някой учител се разптевил на един ученик, ударил го силно и му счупил реката. След това се страхува да признае вината си. Няма защо да скрива истината. Който разбира нъ-

121

щата, ще схване, че в случая, учительт не е могъл да постъпи по друг начин. Той ударил ученика, понеже последният го е предизвикал. Силите в този ученик се ироявяват така, че предизвикват не само учителя, но всички, с които влиза в общение. Погръшката на учителя се състои в това, че ударът е бил по-силен, отколкото трвбва. Има хора, които никога не предизвикват близките си. Силите в тях са. хармонични. Който влиза в общение с тях, чувствува се добре разположен. Много естествено. Всеки отива с разположение към сладките и вкусни плодове на дървото. Докосне ли се до нвкой кисел или стипчав плод, като го вкуси, веднага го хверля. Значи, вътрешните сили на човека опредвлят отношенията на другите към него.

Кога учительт се ползува с уважението на своите ученици? – Когато от ума му излиза святлина, която учениците могат да възприемат. Кога учительт обича учениците си? – Когато възприемат святлината, която той им дава. Не могат ли да се пол зуват от неговата светлина, те остават чужди за учителя си, и той – чужд за тях.

Кои постъпки са. по-красиви: които вер-вят по права линия, или които вервят по крива? Красиви постъпки са. онвзи, на които изходиияг път е правата линия, а пътт, който образуват при движението си, е крива. Например, от точка А, фиг. 2. излиза лъч,

122

с посока АВ. Като дойде в точка В, лж-чът среща известно съпротивление и се „врхща назад, пе но сж.щата посока, а по «посока СА. След гова от точка А излиза

фиг. 2.

друг лач – АД, който среща препятствие и се връща назад, по посока ЕА и т. н. Така се образува кривата линия ВР. Значи, всички постъпки, които, при излизането си от даден цеитър, вервят по права линия, а при движението си в пространството образуват крива линия, наричаме добри, хармонични, красиви. Само красивите и прави постъпки носят печалби за човека. В началото на добрите постъпки човек губи, но в края всякога печели.

Ще изясня последната мисъл с специ-фичен примвр. Представете си, че известна енергия тече по канала А – фиг. 3. Като

123

дойде до нвкакво препятствие, енергията спи-Т>а, не може да върви нагоре. Тя се удря в ограниченото пространство и търси път за излизане. Понеже каналът А е пълен съ

фиг. 5.

прииждаща енергия, последната влиза в канала В, отдето изтича навън. Сж.щото става и с енергията, която влиза в канала С и изтича през канала Д. Такова движение на енергия става в житното зърно, което се намира под напора на две енергии: собствената – на зародиша, която действува отвътре - навън, и енергията па природата, която действува отвън - навътре. Така се обяснява разпукването на житното зърно,

124

което постепенно покълва, расте, цъвти, да»-ва плод и узръва. Привидно, житното зърно се изгубва, но след това то израства и, вмв-сто едно, дава десетки зърна – умножава се. Следователно, изгубите ли нвщо, радвайте се, че имате възможност да спечелите друго нищо. Не казвайте, че сте изгубили една своя идея. Идеята не е загубена, но енергията на тази идея е отишли в пространството, да сверши никаква работа. Ако черупката на вашия морал не се пукне, да изтече енергията му навън, вие никога няма да се до-могнете до новия морал. Ако житното зърно не се пукне и не израсте, то ще остане в земята и ще изгние.

Отгук вадим заключението: в природата съществуват две течения – едното иде от центъра към периферията, а другото – от периферията към центъра. И в човека има две течения: от Божия Дух към душата на човека и от душата на чс-ввка към Божия Дух. Който използува тези течения в себе си, като условия за самовъзпитанието и за развитието си, той може да се нарече добър, благороден чо-вък. Да се справя човек разумно с тези течения, това значи, да е придобил положителното знание в живота. Който не разполага с това знание, като се натъкне на две-т течения, казва: Голямо напрежение чув-ствувам, иде ми да се пръсна! – Можешъ-да се пръснеш, но трябва да знаеш из-

125

«уството да се събереш. Ако не знаеш, как да се събереш, подобре не се пръскай. Какъв процес е пръскането? На кое аритметическо действие може да се уподоби? – На дълението. Ако не знаеш да д-влиш правилно, не можеш и да събираш. Човек събира само това, което е дълил. Събирането се предшествува от делението. Ако някой днес събира, това се дължи на факта, че в миналото някога той е д&лил, но забравил, че е минал през този процес. Казват за нъкого, че днес събира плодовет на своя труд. Ние казваме: Той събира плодовет-. на своето дЪление. Като събирате плодове, вие ги изяждате и казвате, че сте ги унищожили. Не сте ги унищожили, но сте приели енергията им в себе си. Всеки плод – физически, сърдечен или умствен съдържа специфична енергия в себе си. Ябълката дава един род енергия, крушата – друг род. Ошцото може да се каже и за човеш-ките мисли и чувства. Ако влъзете в връзка с един музикант, ще възприемете един род енергия от него; ако влъзете в връзка с един художник, ще получите друг род енергия; от поета ще получите третп вид енергия. Това не е достатъчно за вас. Като ученици, вие трябва да знаете, точно колко енергия възприемате от всеки плод, от всяка човешка мисъл и човешко чувство и каква е тази енергия. Енергията на човешките мисли и чувства се предава и чрезъ

126

пространството – нищо не може да я ограничи. При това, колкото по-разумно е едно същестоо, толкова по-бързо се предава енергията на неговите мисли и чувства.

Какво може да направи човек, ако се движи с бързината на светлината? – За осем минути ще отиде на слънцето и за толкова минути ще се вьрне отново на земята. Той ще знае положително, какво има на слънцето. Ако се движи с бързината на трена, той ще стигне на слънцето за 250 години; ако се движи с бързината на биволска кола, ще стигне на слънцето за хиляда години. Значи, бързината съкращава времето и пространството. Затова казваме, че невъзможните неща за човека са. възможни за Бога. С други думи казано: невъзможните нъща за биволската кола са възможни за трена; невъзможните нъща за трена са възможни за светлината и за човешката мисъл. Възможното за ума е възможно и за живота.

И тъй, не туряйте прегради между душата си и Бога; не туряйте времето и пространството като препятствие за реализиране на вашите идеали. Това, което е невъзможно днес, след милиони години ще бъде възможно. Каже ли някой, че и след хиляди години не може да постигне своя идеал, гова показва, че този човек не е напред-нал. Той е обикновен човек, с ограничени възможности и условия. И тогава каз-вам, че невъзможното за човека е възмож-

127

но за ангела. Всяко нещо, допустимо за човешката мисъл, може да се реализира. Не туряй в ума си мисълта, че нещо може да се реализира днес или утре, но кажи си: Всичко в живота е възможно и постижимо. Думата „невъзможно" внася в човека обезсърдчаване и обезсилване. На каквато мъчнотия и да се натъкнеш, кажи си: Всичко е възможно! Кажеш ли, че мисълта е светлина, трябва да имаш пред вид енергията, която излиза от Първата Причина. Приемете ли една Божествена мисъл в уча си, не казвайте, че не можете да я реализирате. Не се противопоставяйте на Божествените мисли. Каквато мисъл да приемеш, щом е Божествена, тя може да се реализира. – Мога ли да хвърча? – С мисълта си можеш да хверчиш. – Мога ли да стана ангел? – Можеш. Като изчистиш ума и сърцето си, ти можеш да станеш и светия, и ангел. За Божественото всичко е възможно, но не и за човешкото.

За да дойдете до положителни резултати, дръжте в ума си положителни мисли. Не казвайте, че не можете да станете музиканти, учени или поети, но кажете си: Аз мога да стана музикант; мога да стана учен, мога да стана и поет. Като турите в ума си положителната мисъл, че можете да постигнете всичко, което желаете, ще изпитате една малка радост. Ако днес не сте музикант, иапримЬр, никога ще станете такъв. Музи-

128

кантът не е станал такъв изведнъж. Много години той е работил в областта на музиката, докато стане добър музикант. В приложението на доброто, време и пространство не съществуват. Доброто има отношение кгм духовния свят, а не към физическия. Следователно, време и пространство съществуват само на физическия свят, а не и в духовния.

Време е вече, всички хора, религиозни и светски, да дойдат до убеждението, че в Бога всичко е възможно. Кога? – Когато човек дава ход на Божествените мисли и чувства в себе си, за да могат да се реализират. Работниците на новата епоха трябва да се отворят за Божественото, за да станат неуязвими. Дойде ли някой да ги бие, да възстанб против тях, той ще почувствува силата на Божественото и ще отстъпи назад. Не е лесно да се борите с праведни хора. Вибрациите в тялото на праведните хора са. толкова бързи, че никой не е в състояние да посегне върху тях. Всеки куршум, всеки снаряд, отправен към тях, отстъпва, без да произведе своя ефект.

Някои се оплакват, че животът бил тежък. – Не е тежък животът. Той носи известни тежести само за онвзи, които не го обичат и не го разбират; обаче, за онези, които го обичат, той не е тежък. Не мислете, че не можете да разберете живота, но

129

кажете си: В Бога всичко е възможно. – Можеш ли да носиш земята на гърба си? – Щом тя ме носи, и аз мога да я нося. В това отношение, и децата могат да носят земята. Земята е съставена от милиарди малки частици, които имат разумни центрове. Който знае законите, на които се подчиняват тези частици, той ще влезе в връзка с тях и ще носи земята на гърба си, каточели няма никаква тежест. Който вярва в Първичната Причина, може да носи земята на гърба си; не вярва ли в нея, той не може да носи даже сто килограма тежест. Всичко велико и красиво може да се реализира. Бог подтиква всички разумни същества напред, като ги убеждава да вярват във всичко, което лежи в Божиите ръце. Щом реализирате нещо на земята, ще знаете, че живеете в време и пространство – физическите условия на земята. Докато е на земята, човек трябва да се учи да възприема и от децата. Нютон извлече своя Всемирен закон от ябълката. Като виждаше, че ябълките падат от дърветата, той извлече закона за земното притегляне или гравитация. Така са работили всички велики хора. Т били готови да се учат и от възрастните, и от децата,

Запишете си думите: За разумния всичко е възможно; за глупавия нищо не е възможно. Така сами ще си определите, разумни ли сте,

130

или глупави; към възможното ли да се стремите, или към невъзможното.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

5. Лекция от Учителя, държана на 21 сеп-темврий, 1928 г. София. – Изгръвъ^