Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Възпитание и самовъзпитание
— Само свЯтлиятъ пхть на мж- дростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се темата: „Първата играчка въ моето детинство". Тема за следния пжть: „Първата ми учи¬телка, или първиятъ ми учитель". Спомени около нея, или него: името, характера имъ и т. н. Какъ ще обясните движението на ко- метитЯ? Добре е да прочетете нЯщо върх} движението на планетитЯ и на кометитЯ. Това е отъ областьта на астрономията. Като учени¬ци, добре е да изучавате астрономия, както и други нЯкой науки. ВсЯка наука указва из¬вестно влияние върху мозъчнитЯ центрове и по този начинъ предизвиква нахлуване на кръвь въ главата. ЧовЯкъ започва да мисли повече, вследствие на което мозъчнитЯ центрове въ него се развиватъ. Като казвамъ, че човЯкъ трЯбва да ми¬сли, нЯмамъ предъ видъ обикновената мисъль. ЧовЯкъ трЯбва да се занимава съ възвишени мисли. ОбикновенитЯ мисли заравятъ ценнитЯ работи. Какво става съ една книга, която съ
41 години не се отваря? Щомъ не се чете, кни¬гата се покрива съ прахъ и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия умъ. Ако човекъ не мисли, умътъ му прашасва; ако не чувствува, сърдцето му прашасва. Обикно¬вените мисли и чувства съ прахъ, който вна¬ся известно наслояване въ човешкия умъ и въ човешкото сърдце. Така съ прашасвали цели култури, докато най-после съ изчезнали. Дой¬де ли до прашасване на ума и на сърдцето. човекъ требва вече да търси спасение. Само Божествената мисъль и Божествените чув¬ства могатъ да го спасятъ. Въ ръцете на малкото момченце и момиченце дървеното кон¬че и восъчната кукла съ на место. За техъ те струватъ повече и отъ най-ценната научна книга. Обаче, дойдатъ ли до известна въз- расть, когато ги интересуватъ по-високи неща, кончето и куклата губятъ своето значение. Необятна е вселената! Тя требва да инте¬ресува човека, да я изучава, да проникне въ нейната дълбочина. Човешкиятъ мозъкъ е мал¬ка вселена, която също заслужва изучаване. Днесъ хората изучаватъ своя мозъкъ, но само анатомически и физиологически. Те не проник- ватъ въ подробности, да видятъ, защо некой човекъ е астрономъ, другъ — химикъ, трети — математикъ или философъ и т. н. За да раз- решатъ тия въпроси, учените казватъ, че не¬кой човекъ е астрономъ, защото е работилъ повече върху астрономията. Но какви съ мо¬зъчните клетки на астронома, какви — на хи¬
42 мика, на философа, гЬ не знаятъ. Ако разгле¬дате мозъчнитЯ клетки въ специаленъ мозъ- ченъ центъръ на астронома и химика, на хи¬мика и философа, ще видите, че те се разли- чаватъ. После, ако сравните мозъчните клетки на два химика, ще видите, че и между техъ има разлика. Изобщо, човешкиятъ мозъкъ не е още изученъ. Той крие въ себе си големи тайни, които единъ день ще се проучатъ. Днесъ всички хора говорятъ за възпита¬ние и самовъзпитание и търсятъ методи вънъ отъ себе си. Те не подозиратъ, че методите за възпитанието и самовъзпитанието сж. въ са¬мите техъ. Всека наука е методъ за самовъз-питание. Запримеръ, като изучава астрономия, човекъ се натъква на сжщата наука и въ себе си. Той разбира, че между външните явления въ природата и явленията, които ста¬ватъ въ неговия организъмъ, има известно съ¬ответствие. Затова е казано, че човекъ е ми- крокозмосъ. Запримеръ, както се явяватъ пет¬на на слънцето, така се явяватъ петна въ слънчевия му вжзелъ, въ черния дробъ и т. н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човекъ може да сжди за промените, които ставатъ въ външната природа. Съответ¬ствието между явленията въ природата и въ човешкия организъмъ се забелязва особено яс¬но при влиянието на планетите върху даденъ човекъ. Запримеръ, явленията, които ставатъ на слънцето, се отразяватъ силно върху ония хора, които се намиратъ подъ негово влияние.
43 Влиянието на луната се отразява върху лун¬ните типове. Изобщо, пълненето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия умъ. Планетите указватъ влияние не само вър¬ху човека, но и върху земята. Забелязано е, че когато има повече петна на слънцето, вла¬гата на земята се увеличава. Когато петната се намаляватъ, сушата се увеличава, и на земя¬та наставатъ неплодородни години. Много хо¬ра боледуватъ. поради отсжтствие на влага въ организъма имъ. Водата е добъръ проводникъ на електричеството и магнетизъма въ приро¬дата. Следователно, организъмъ, лишенъ отъ влага, е лишенъ същевременно отъ електриче¬ство и магнетизъмъ. Като знаете това, вие требва да подържате здравословното състоя- ние на своя организъмъ. Разумни сили упра- вляватъ човешкия организъмъ. Те се подчиня- ватъ на великите закони на природата. Иска ли човекъ да подържа здравослов¬ното състояние иа организъма си, той требва да бжде въ връзка съ разумните закони на природата и да имъ се подчинява. Запримеръ, срещате едно малко дете, на което бащата е ми- лиардеръ. Ако е своенравно, детето ще се налага на слугите, на учителите си. Учители¬те му сж. учени хора, но се подчиняватъ на детето, защото е малко още, защото баща му е богатъ, силенъ човекъ. Обаче, те ще му се подчиняватъ, докато бащата е живъ. Щомъ ба¬щата умре, и слугите, и учителите му ще се
44 почувствуватъ свободни и ще наложатъ своя авторитетъ върху него. Следователно, докато човекъ е още дете, немощно и неотговорно, разумните сили сж. снизходителни къмъ него. Щомъ стжпи на кра¬ката си, на свой редъ те го заставятъ да имъ се подчинява. Съ други думи казано: докато човекъ е свърза нъ съ своя Великъ Баща> ра¬зумните сили го толериратъ, понеже Бащата плаща за погрЪшките му и ги изправя. Щомъ се прекжсне връзката, разумните сили въ при¬родата започватъ да го учатъ, както тЬ раз- биратъ. На сжщото основание чов-Ькъ требва да знае, какъ да се отнася съ своите дарби и способности, които му служатъ. Те сж не-гови слуги, но сж по-учени отъ него. Не знае ли, какъ да се отнася съ техъ, той ще изгуби влиянието си върху техъ и ще осиромашее. Чо- вешкиятъ организъмъ може да осиромашее и да забогатее—отъ човека зависи. За да не става това, човекъ не требва да се тревожи, не требва да създава мжчнотии на разумните сили, кои¬то работятъ за негово добро. Запримеръ, за да не страда много, препоржчва се на човека да яде малко. Защо? Ако много яде и прея¬жда, голема часть отъ мозъчните енергии оти¬ва въ стомаха, а съ това се намалява деятел- ностьта на мозъка. Мозъкътъ е акумулаторъ на електричество и магнетизъмъ. Едва успее да събере тази енергия, храната отива въ сто¬маха, дето се поглъща. Въ края на краищата излиза, че мозъкътъ работи само за стомаха.
45 Съвременната наука не е определила, ка¬кво требва да бжде разстоянието между едно ядене и друго. Сегашните хора закуспатъ сут¬ринь, обедватъ на 12 ч., къмъ 4 — 5 часа пакъ закусватъ и къмъ 8-9 часа иечерятъ. Обаче, всеки стомахъ има свое специфично време, когато требва да приема храна. Всеки човекъ требва да знае времето, когато ще се храни, а сжщевременно и количеството на хра¬ната, която ще употреби. Общо правило е чо¬векъ да остава малко гладенъ, да усеща, че може още да яде, но да не си дояжда. По то¬зи начинъ той не изразходва всичката мозъчна енергия. Въ мозъка всекога требва да има известно количество запасна енергия. Като ученици, вие требва да правите упражнения, да прилагате правилата за хране¬не, за дишане, за пиене на вода, за спане. Ка¬то прилагате тия правила, вие съзнателно си въздействувате и се самовъзпитавате. Много има да работи човекъ върху себе си, докато се справи съ старите си навици. Колкото работа да ви предстои, не се обезсърдчавайте. Започ¬нете още отсега. Колкото по-рано започнете, толкова по-добре за васъ. Човекъ е свободенъ да работи, или да не работи, но ако се отка¬же отъ днешната работа, той ще изгуби усло¬вията на деня. Той губи условията на онази вълна, която днесъ го е подела. После и да има желание да учи и да работи, условията ги нема. Той може да има запасъ отъ енер-гия, може да има добри идеи, но условия не-
46 ма. Христосъ казва: „Работете, докле е день, защото иде нощь, когато никой не може да работи". Като види, че е пропусналъ условия¬та, чов-Ькъ казва: Като отида на онзи св-Ьтъ, тамъ ще бжда при други условия. Едно тр-Ьб- ва да знаете: този и онзи св-Ьтъ сж. нераз¬ривно свързани. Условията на онзи св-Ьтъ се опред-Ьлятъ отъ тия, които сте имали на зе¬мята. Ако на земята не сте работили съзна¬телно, не мислете, че на онзи св-Ьтъ ще може¬те да работите по-добре. Тамъ само ще пре¬глеждате см-Ьткит-Ь си. Ако на земята сте ра¬ботили добре, и въ духовния св-Ьтъ ще рабо-тите добре. Тамъ ще имате добри резултати и ще се радвате на плодовет-Ь си. Това нари- чатъ религиознит-Ь „животъ на блаженство". Енергиит-Ь отъ физическия св-Ьтъ се преливатъ въ духовния. Като ученици, вие тр-Ьбва да се научите да трансформирате н-Ьщата. ВсЬко желание тр-Ьбва да се превърне въ духовна сила. Не постигнете ли това, животътъ ви се обезсми¬сля и става еднообразенъ. Наистина, какво по- гол-Ьмо еднообразие може да сжществува отъ живота на обикновения чов-Ькъ? Стане сутринь, обл-Ьче се, закуси и отива на работа. После об-Ьдва и пакъ отива на работа. Вечерьта се връща уморенъ — вечеря и ляга да спи. На другия день пакъ сжщото еднообразие. Отъ чов-Ька зависи да осмисли живота си и да внесе въ него н-Ьщо ново. Духовниятъ еле- ментъ въ чов-Ька разнообразява и осиисля не¬
47 говия животъ. Безъ този елементъ човЬкь ми¬нава презъ животинско състояние. Следова¬телно, като жив-Ьете, вие ще се проявявате като чов-Ькъ, или като животно, занрим-Ьръ, ка¬то вълкъ. Ако вълкътъ има надмощие въ чо¬в-Ька, овцата въ него ще изчезне — вълкътъ ще я изяде. Ако чов'Ькътъ се проявява, овцата свободно ще се размножава. Чов-Ькъ ще се ползува само отъ вълната и мл-Ькото на овца¬та, но кожата й ще бжде здрава. Когато ду¬ховното естество въ чов-Ька се проявява, той развива своята интелигентность, своята умстве¬на деятелность. Прояви ли се животното въ чов-Ька, на първо м-Ьсто виждаме неговит-Ь низши желания и чувства. Задачата на човека е да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Както възпитава другит Ь, така тр-Ьбва и себе си да възпитава. Правили ли сте опити, да се откажете отъ н-Ькое свое желание, да не го задоволите? Представете си, че у васъ се яви силно жела¬ние да си купите парче баница. Пон-Ькога въ чов-Ька се явява толкова силно желание за ба-ница, че и да н-Ьма пари, той ще задоволи желанието си. Той ще вземе пари на заемъ и пакъ ще си хапне баница. Изкуство е сега, като е купилъ баницата, да я даде на другъ н-Ькой да я изяде, а той да гледа, какъ други- ятъ яде баница, вм-Ьсто него, и да е доволенъ. Това значи самовъзпитание. Има известни чув¬ства и желания въ чов-Ька, които тр-Ьбва да се ограничаватъ. Такива чувства и желания
48 требва да се възпитаватъ. Обаче, има чувства и желания въ чов-Ька, които тр-Ьбва да се задоволяватъ. Вс-Ько естествено желание тр-Ьб¬ва да се задоволи. То дава потикъ на чов-Ька. Естественит-Ь желания сж разумни. Ге¬ниалните хора сж разумни. Значи, те знаятъ, кои желания требва да се ограничаватъ и възпитаватъ и кои требва да се задоволяватъ. Гениалните хора знаятъ, кога и колко да спятъ, да ядатъ, да работятъ. Обикновено те реша- ватъ задачите си сутринь, въ ранните часове, когато всички хора спятъ. Тогава работата на човека е най-плодотворна. Има часове презъ деня, които сж най-благотворни за работа. Ако хората знаяха тия часове, те щеха да ги из- ползуватъ. Въ малко часове те щеха да иматъ големи резултати. Това е отъ значение главно за учителите. Днесъ учителите работятъ по петь-шесть часа на день, но резултатите имъ сж слаби. Учительтъ може да работи съ уче¬ниците интенсивно, благотворно, най-много два- три часа на день. Работи ли повече, той не може да има резултати. Това се отнася главно до ония учители, чиито ученици само при- ематъ, безъ да даватъ. Другъ е случаятъ, ако между учителя и учениците става правилна обмена. Тогава и учительтъ, и учениците да¬ватъ. При правилна обмена отъ двете страни, учительтъ може да работи плодотворно чети- ри-петь часа. Правилна обмена требва да сжществува не само между учители и ученици, но между
49 всички хора. Днесъ хората не сж доволни едни отъ други, защото се затварятъ. Едни ш други т-Ь сж затворени шишета. Краси¬во е аон-Ькога да гледашъ затворено шише, но то нищо не дава. За предпочитане е отво¬реното, хвърленото жито на нивата, отколкото .«твореното. За предпочитане е отворената круша, която е готова да дава на всички, от¬колкото затворената. За предпочитане е да срещнешъ чов-Ькъ съ отворенъ умъ, отколкото чов'Ькь съ затворенъ умъ. Болниятъ чов-Ькъ фНбва да бжде затворенъ за себе си, защото пЬма какво да даде, но отворенъ къмъ дру- I нт-Ь, за да приема отъ гЬхъ. Здравиятъ чо- нЬкъ, обаче, тр-Ьбва да бжде отворенъ, да дава и да приема. Като четете н-Ькоя хубава книга, ние се отваряте, за да приемете н-Ьщо отъ съ-държанието й. Като приемете н-Ьщо, което може да ви ползува, вие благодарите на онзи, който я писалъ. Човъкъ тр-Ьбва да приема красивите и велики н-Ьща отвънъ, но да е ттонъ да дава н-Ьщо отъ себе си. Ако прие¬мате и не благодарите, и ако давате и не бла- I одарите, вие н-Ьма да се ползувате отъ бла- 1ата на живота. Мнозина четатъ, слушатъ, какво имъ се I опори, но казаатъ, че това сж отвлечени ра¬боти. Т-Ь казватъ: Хлебъ, облекло, кжща е нужна за насъ — нищо друго. Важно е да осигуримъ старините си. Те не подозиратъ, че осигуряването имъ зависи отъ добрия и правиленъ животъ. Ако живеятъ разумно, и
50 младинит-Ь, и старинит-Ь имъ ще бждатъ оси¬гурени. Като жив-Ьятъ добре, т-Ь сж вжтрешно спокойни и, каквато работа започнатъ, добре я свършватъ. Външно чов-Ькъ може да се вълнува, но вжтрешно тр-Ьбва да пази своя миръ. Когато сте разтревожени, мислете за слънцето, за енергията, която иде отъ него. Слънцето постоянно дава и взима. Правете опити да излагате гърба си на слънце и да мислите презъ това време за него, да се свър¬жете съ неговата енергия, да видите, какво влияние ще укаже върху васъ. Излагайте гър¬ба си на слънце, и когато сте разположени, и когато сте неразположени, и наблюдавайте, какви резултати ще имате въ единия и въ другия случай. При това, чов-Ькъ тр-Ьбва да знае, презъ кои часове на деня да се излага на слънце, за да възприема само неговитЪ благотворни лжчи. Има лжчи, които умо- ряватъ, убиватъ чов-Ька. Той тр-Ьбва да из¬бягва влиянието на такива лжчи. Когато земе- д-Ьлецътъ работи на нивата по ц-Ьли дни и е принуденъ да се излага на всЬко време на слънце, за да се предпазва отъ вреднигЪ лжчи на слънцето, той тр-Ьбва да носи шапка, въ форма на многожгълникъ, да пречупва вред- нит-Ь слънчеви лжчи. Като ученици на Велика Школа, вие тр-Ьб¬ва да бждете здрави. Каквото се случи въ живота ви, тр-Ьбва съзнателно да търпите, а не по неволя. Какво ще направите, ако н-Ькой ви боде съ игла? Ако сте търпеливи, ще гле-
51 '1 аге, какъ забожда иглата въ ръката ви, единъ сантнметъръ дълбоко, и ще стоите спокойно, безъ да трепне единъ мускулъ на лицето ви. Това е търпение. НЯкой минаватъ за търпе¬ливи, но по необходимость търпятъ. Подлагатъ ги на различни изтезания, като завързватъ ръ- цетЯ и краката имъ, да не ритатъ и да не се бранятъ, запушватъ устата имъ съ кърпа, да не викатъ. Това не е търпение. Този човЯкъ и да иска да вика, да се брани, не може. По¬някога човЯкъ има сила да се справя съ го¬лЯмитЯ мъчнотии. Обаче, дойде ли до малки¬тЯ мъчнотии, той се спъва. Търпеливиятъ чо¬вЯкъ се справя еднакво и съ малкитЯ, и съ голЯмитЯ мъчнотии. Следователно, вие трЯбва да работите първо съ малкитЯ величини и по¬степенно да" отивате къмъ голЯмитЯ. — Само свЯтлиятъ пъть на мъ- дростьта води къмъ истината. 23. Лекция отъ Учителя, държана на 5. мартъ, 1927 г. София.