ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИЛА НА СТРАДАНИЕТО
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Размишление.
Прочетоха се темите: „Отношение между психология, логика и етика“.
Тема 2: „Първата отличителна черта на мисълта.”
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам некол-ко въпроси:
Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта?
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?
Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се на-реждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношние или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вър-вят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е в всич-ките народи еднакъв. В българския език обикновено гла-голът се поставя в началото, има случаи дето глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно
- предложение – (рус.) изречение
35
дълго предложение*, тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпр-ед, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действуват, а другите първо действуват, че после мислят.) Значи българите най-първо действуват, а после мислят, а германците първо мислят, а после действуват. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действуват, отколкото българите.) Но германците с били философски народ, те после, по примера на англича-ните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които с от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо ? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те с от по-нов произход; след туй той изгубва прилагател-ните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се въз-връщат думите по реда си. Когато човек не може да упот-реби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действител-но, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил про-изнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си.
36
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрята и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да с характер, си имат смисъл, в висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да с линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същест-во прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъж-дения: ако вие хвърлите едно тяло с голема бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, граду-сите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече с градусите, толкова силата е по-голема и бързината е по-голема, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне. Но и тази сила, която хвърля този предмет в пространството и тя трябва да си има известна идея. Ако ние хвърлим едно тяло в пространството и то не срещне никакво съпротивление, какъв ще бъде пътя? (– В физиката, законът на инерцията казва в какъв случай тялото се движи праволинейно и равномер-но.) Да, те с прави, но така е само в Божествения свет, само там всичко е в хармония, няма никакво противодействие.
Сега, вие сте от младите, можете ли да пишете, ако ви дам, върху темата: „Една от основните отличителни черти на младия.“ По какво се отличава младият човек? (– Младият има голем ентусиазъм, и за осъществяване идеите, и светлите неща, които с в живота, а ста-рият човек си казва: тези работи с неосъществими в този живот.) Друг въпрос: кое прави младия млад? (– Стремежът.) Не е стремежът. Стремежът на младия е както стремежа на една граната. Но в тази граната има
37
взривно вещество. Значи, у младия има заложени енергии и тия енергии го правят млад, а у стария, понеже тия енергии с изразходвани, той е стар, така го наричат. Но и младият може за 24 часа да остарее. Ако хипнотизираме един млад и му внушим, че е стар, той може да остарее; и ако старият го турим в един дълбок хипнотически сън в пета степен и му внушим, че той е млад, и той може да се подмлади.
В новата психология трябва да се пазите от следую-щето: ако не разбирате законите в природата, дълбоките преживявания, дълбоките морални сътресения, преживени неправилно, могат да ви застарят преждевременно и да ви лишат от тази енергия на вашата младост. И когато старият преживее една радост правилно, той се подмладява, добива нови енергии. Второто положение: и младият и старият мислят, но ето къде е разликата. Да кажем пред мене има една ябълка, 10-годишно развито дърво с плодове, в ръката си държа едно семе – ябълка. Питам, семето по-големо ли е от тази, големата ябълка? Не, в туй семе [има] смисъл, идея има в него. Младият човек е едно семе, което трябва да се развие. Той още не е проявен в своя живот. У стария човек мисълта се е проявила и реализирала в живота, неговите енергии с изразходвани, станали с кинетически, защото, според закона на прераждането, ако той е изразходвал своите енергии, че затова е ос-тарел, питам тогава, той, след като мине в другия свет, как се ражда наново, от где с тези енергии? Но старост-та е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че с млади, а само тялото им е остарело от вън. Не е свойствено на душата да ос-тарева, това с вторични състояния. Те с наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остареват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди по-коления идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
38
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа. Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове немало, били избегали, а понеже и той е поп – да го кръсти. Той взел детето, потопил го в водата и ка-зал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил в водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднаж направил същото и го кръс-тил.
Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението. Техният потик иде от внушението. Някой път човек каже: „Аз ще извърша едно престъпление“, и чувствува така, като че нещо е заложено в него. Но това е внушение на някои нисши сили и обратното: някой път човек иска да направи добро некому, това е пак внушение на някои добри хора или на добри същества – висши сили. Сега възпитанието в какво седи? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.
Вие в школата има да се борите с някои наследстве-ни мисли, които вие може да преодолеете и трябва да прео-долеете. Разбира се, мъчно е човек да се бори с тях, но ако разбира закона, все таки може да си помогне. Научно има много данни. В геометрията запример има определе-ни черти на порока. Но при сегашното състояние, ако ви покажа някоя линия на порока, вие ще мислите само за него и порокът ще се залепи при вас като някой кърлеж.
Запример вас ви се е случвало като говорите на някой човек нещо и той направи една гримаса с устата си, извади горната си джука малко настрани, навън, а долната настрани и навътре, тогава се образува една такава крива линия. Но има голема опасност за вас да съдите за човеш-кия характер по тия положителни (в низходяща степен) данни. Вие нямате право да се произнасяте за никой човек. Можете да съдите за характера на човека само геометрически и математически. Такива данни има човек на лицето си, които с постоянни. Аз ще определя характера на чов-
39
ека от големината на неговото око, неговия нос, от дебелината и от големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, после от широчината и височината на неговото чело, след туй ще взема в съображение неговата брада. Това с основните черти. Сега, ако взе-мем големото ухо, то има и добри и лоши страни. Забеле-зано е: хора с големи уши с щедри, а хора с малки уши с стиснати, но същевременно хора с големи уши обичат широкия живот. То е едно съвпадение сега на една добра и една лоша черта. Те с вероятности, математически вариации, но чрез ред наблюдения може да се установи един закон. Има известно съотношение между ухото и главата. Правилното ухо трябва да бъде толкова големо, колкото е носа; и правилните вежди и те трябва да бъдат почти колкото дължината на носа. После, челото трябва да представ-лява 1/3 от лицето, и носът – 1/3, и брадата – 1/3, така е в правилното лице. Тази правилност зависи не от стреме-жите ви, тя зависи от онази разумна връзка между вашите мисли и чувства.
Сега ние говорим за правата мисъл. Може ли някой от вас да ми каже по какво се отличава правата мисъл? Има ли правата мисъл някои отличителни черти, с които тя се отличава в дадения случай, че е права или не? И най-после една права мисъл с каквато и да е дума може ли да я изкажете?
Първичният език на човечеството е бил образен. Щом произнесеш една дума изпъква един образ в тебе. Вземете думата „река“ – имате един жив образ в ума си. Източните езици с били образни, идеята изпъква ясно. Вземете съвременните думи, има думи, които не произвеж-дат никакъв образ. А ако кажете: гладен съм, жеден съм, болен съмъ… винаги произвеждат образи в нас. Силни думи с те. И тогава, колкото думи намирате вие в един език, които да имат образи, те с силните думи, а другите думи с вторични, за да разберем техния вътре-шен смисъл ние ги тълкуваме, един ден и те ще добият образи. Има шанс за тях.
40
Ето една дума, която няма образ, какво означава думата „шансъ”? Има възможност да бъда назначен, това значи шанс, а тия думи, които имат образи, те с разумни. Думата „пея“, тя е образна, „плача“ – също. Ние трябва да се стремим да изработим един език образен, всяка една дума да има образ жив, защото когато всяка една дума има или придобива един образ, тогава езикът става понятен и разбран за нас. Има един език животински или предметен език, той е материален език, само на задоволяване. Това е езикът на вълка. Нему му трябва овцата само за да я изяде. После има един език на хората, на чове-ците, той е този образния език, отривист език, в него проличава вече идея. Той обхваща живота, светлината и свободата на човека. И трети един език, идеен език, на ан-гелите, и той е образен. Той включва Любовта, Мъдрос-тта и Истината.
Сега често говорим за добрия живот. Добър жи-вот, но в какво? Туй понятие добро за вас не е определе-но. Какво нещо е добър човек? Въобще българинът под „добър човек“ подразбира човек, който може да те пре-гледа, т.е. да ти помогне в дадения случай, да те нахрани и услужи. А лош човек нарича, който в дадения случай не ти прави услуга, не те прегледа.
А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те пи-там: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия?“ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл.
41
Ще ви задам друг един въпрос: трябва ли да причиняваме на хората страдания или не? (– Вие казахте: „Нито увеличавайте, нито намалявайте страданията на хората.”) (– Онзи, който знае да причинява страдания, нека причинява, но не и всеки.) Сега забележете, че има известна зона на земята, която обхваща почти целата бела раса, дето страдането е преувеличено по причина на техната нервна система. Но да страда човек, то е една голема привилегия. И същества, които страдат, природата гледа на тях с много голема благосклонност. А онези, които не страдат, към тях тя не е благосклонна. Радостите с само едно последствие на страданията. Радостите, това с плод на страданията, човек, който не е страдал, той не може да има и плода – радостта. Ние говорим за ония, разумните страдания, защото има страдания, които не с разумни. Но разумните страдания в природата, те с една привилегия. Туй е един закон, ще го знаете и ще се радвате на тази привилегия от невидимия свет.
Ако тъй се научите да се радвате, не да иде[те], да се напиете, че да си пукнете главата некъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, из-губваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да прове-рите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усе-ща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влезахте в школата, започнаха разумните стра-
42
дания и те казват: „Тази работа не е заради* мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека нема. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешата душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализирва човека, но му дава потик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им с необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание. Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въп-рос за вашето страдание, то е нещо свещенно и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непреривност, а в физи-ческите страдания тази връзка я нема. Запример вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свет.
Сега ще ви запитам друг един въпрос: трябва ли да злоупотребим с доверието на един наш приятел? И след като злоупотребите какъв е церът, с който може да се възстанови доверието? (– Явно е, че не требва.) Не
- заради – за (бел.ред.)
43
само, че не требва, но туй доверие трябва да го считате свещено. Аз говоря за доверието, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че в всичките случаи ти ще постъпиш тъй с него, както и той би постъпил. Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спремо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината. Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свет няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
(– Сега какъв е церът, за да се възстанови това доверие пак?) Да кажем един ваш приятел ви се дове-рил напълно, но вие сте злоупотребили с неговото дове-рие. Сега, за да възстановите неговото доверие, вие ще му се доверите напълно, ще му дадете той да разполага с вас тъй, както с себе си. Ето ви церът. Защото той ви е дал пълно доверие, без да иска вашето доверие, сега по обратния път, вие за да възстановите туй доверие, което сте нарушили, вие ще му дадете доверие, той да разполага с вас, такъв е церът.
Само да не попаднете в положението на онзи германски професор, който си правил психологически наблюдения и опити, за изважданието двойниците на хората от тела-та им. Та той правил често такива опити с един свой ученик. Един ден професорът решил да направи един такъв опит: да извади своя двойник и да го тури в тялото на ученика, а двойникът на ученика да влезе в неговото тяло, но като направил този опит, ученикът се забъркал в тялото на професора и не можал да излезе навън. А и професорът, в туй младото тяло, не можал да помогне на своя ученик. Разбира се, след дълги усилия той сполучил да се оттегли, но требвало да мине през големи страдания.
44
Сега правя сравнение, старият морал и новият мо-рал, това с студента в тялото на професора и професо-рът в тялото на студента. А това е един от опасните опити. Там се забатачват хората сега. Старият профе-сор да влезе в тялото на младия студент иди-дойди, но младият студент да влезе в старото тяло на професора, то е тежко. В природата има известни стари идеи и когато човек дойде до известна възраст, те се явяват, изпъкват в съзнанието му и лицето му става вече старо. Когато ев-реите, като дойдат до известна възраст, всички прилича-т на расата си, този типичен за тях нос, тези очи, после всичко да обуславя, това с черти точно определени у тях.
Може ли някой от вас да даде определение на думата „доверие”? Кога имате доверие? Представете си: вас ви гонят, вие сте на брега, има един лодкарин там, вие ще се спрете, да видите кой е той, че да му се доверите? Не, вие влизате в лодката и си казвате: „Каквото Господ даде“, и се мислите сигурен в неговата лодка. Тъй че някой път доверието се налага на вас. Ти влизаш в лодката, не зна-еш какво може да стане, от него зависи, може да те преда-де на този, който те гони. Но човек при известни случаи напълно може да се довери на друг човек. Въобще в такива случаи, когато човек напълно се довери и изведнаж на некого, той не остава излъган, с много малки изключения. В душата има едно качество, интуитивно тя схваща, че в всеки човек има една добра страна, че ако ти се довериш напълно на някой човек, редко с случаите дето той може да злоупотреби с тебе. Но само ако се довериш напълно и изведнъж изключенията с много редки, а ако се довериш с разсъждения и умувания, изключенията с повече.
Запример някой те гони, влизаш в една къща и веднага имаш пълно доверие в тези хора, защото няма друг изходен път, и случва се – хората ти помогнат. В дадения случай, това е доверието, което ти имаш към тях, то ги кара да ти помогнат. Доверие има даже и у животните, ако човек вярва на [техъ] и те спазват този закон на дове-
45
рие. Един свещеник ми разправяше за една своя котка. Тя е била примерна по доверие. Той имал пълно доверие в котката си, че тя в негово отсътствие няма да направи никаква пакост. Сутрин, когато свещеникът отивал на работа, тя отивала до вратата да го изпрати и докато той се върнел, тя не бутала нищо, освен ако той ѝ даде. А иначе, тя съзнавала, че на нея имат доверие и не бутала, не искала да злоупотреби с доверието, което ѝ се давало. Това е една черта характерна. У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено в вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.
Да направим едно упражнение с ръцете.
Любовта ражда доброто.
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
IV година, 3 школна лекция на
I Младежки Окултен Клас
2.ХI.1924 год., неделя, 7 часа вечерта,
София