Разлика между версии на „Възприемане и предаване 2“

Версия от 14:07, 8 май 2009

Възприемане и предаване

Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви.

Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; ннто вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали.

Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени. Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото.

Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Касте повече векате? Повече ог тава е от лукчвая. Друг е въйро-стт, вярно ли е това. ШЬр&о е 101%, без никакво изключение.

Едйн абсолютек закон гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губя. Който аз разбира тоя закон, иска-да се махне злото от свита. Махне ла се злото, половината свите & ще изгубите. Злото е потр&бш, но трйбаа да се въздържате да не го правете. Като не го празьте, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за вас ще оставате зяото да рабати. Досега вие сте били слуги иа зяото, а Господари на доброто. Сега ще станете слуга на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господар, то знае, какво да права. Казват®, че не знаете, к&к да служите на доброто. Има нещо, което всяко живо същество знае а може да прави* И пиленцето знае, как да ад*. Кокошката се обажда ва неговия тж, в то зш9 вт® да яде. Това, кото «в говоря, и вие знаете да г© прашите. – Как да се въздържаме ог злото? – Не питайте, вае знаете тове, Турете запалена ев&щ преда. едае малко дете и вижте, какво ще прави. То

268

ще яосегне с пръста см да хване пламъка и

ще се опари. Така ще направи два-трн яжте, Олед това, достатъчно е майка му да каже а1'Ъ1й!", за да не смяе до туря пръста ся в западената свъщ. И на в.'с, като кажат „гъшъ", ще си оттеглите пръста. Докато зи доквзвам научно, защо дз ле туряте пръста си в рдамъка на злото, оръетът ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата ягъшък. Св&гът се нуждае от добри работница, от хора с здрави очи, с здра-вч уши, с здраШ» нос, с здоава уста, с здреви ръце и кракч. Ус?ата трябва да бзице здраза, сладко да говори; уиштй да бъдеч здрави, хубаво да слушат; очите д бъдат здрави, добре да виадат; р«ц*т*й да бъдет здрави, да работят ь"- кроната да бъдат здрави, да ходят. Чоаед тпЪбпе да има здрав стомах, здрави п рди, здрав мозък. Кожата му да бъде мека, – Каква трябва да бъде косата на мъжа и каква – на жената? Ако мяокът е с терна коса, жената трйбва да бъде с б-Еяа; ако жената е с черна, мъжьг трЪбве да бъде с била коса. Б-блият цвйг дава, черният* ~ взима. Който има черна кога, тр&бва да зйае, възприема лн добре; който има била коса, трябва да знае, дава ли я»обре. Ако никой е бедев, бяявта коса не е на м%ето; ако е богат, б-влата ко-а е ка място. На бедния косата тр&бва да бъде черна, да взнка; на богатия косата трябва да бзде бяла, да дава. За бедния б&яиите цв&т не е на място; за

2#9

богатия черният* цв^т не е на мкето. Ако косата на богатия е чбрва, трябва да я бояд •>-са била. Какво разбираме под „боядисване"? Да боядлсащ неьцо, зна':и, да прекорпш през него това, от което се нуждаеиг. Това значи, да ирекараш иестадац-я в къщата си. – Нямзм време. – Ще нам&риш малко време» да направиш а&що.

Сьзременните хора сами се заблуждавате. Тб постоянно изм&нят своите теории и учевгя. Т4 искаг да прлкриват п водата. И юва е добре, но когато етааа на м&сто. Да носиш лятно време чадър – разбирам, но зимно време чадър м не е не място. Вместо ча »,ър, природата е турила коса Като пада светлината и® длаьаю, кссмите я разлагат, и *я ста«'3 безсгасна. Ако росиш чадър, за да се пазиш от слънцето, ти се лишаваш* от елъагевата енергия. Сегашната мода лишава човека от много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краяше. На-прам с« удобни обувки, да ее се допира кра« «ът до кожата, да влиза поне малко въздух*. Ако си направяш тесни обувки, с остри верхове, тн ще нараниш* краката си. й зи^окнгб токове на обувкотй не са удобни. Обикновено, низквг госаожщи нослт обувки с високи кокове, да изглеждат* високи. Който носи високи токове, няма внезка идея, Ако токьг е три-ч. тири сантиметра внеок, на м&сто е, но жтъв сншсъж има да носиш тонове, виео-ки 12-45 см? Де съм* щютда чодпт, ао

270

с© аддете и© модата на природата. П«д „мода"' (хачвпр&м завершена форма, която донри-нася нещо на човека. Ве4га форма, която добре тъзпркема и вредава Божиите благ®, е на м&ето. Всяка форма, която препятствува на доброто възприемане и предаване, не е на мйсто. Вс4*а ммсъл, всяко чувство в вс%ка яоетъпке, който са добри приемници и дебри предавателя, са яа м^сто. И таемкг на «го* вйшката глава са добри приемвицн и предаватели. ЧопЪх е здраа, когато приема и прв-дава добре слънчевата енергия. Ако косата не прняма и не предава добре слънчева*а енергия, човек заболява. Докато очите приемат и предават добре светлината, казваме, че са здрави. Ако ушнт приемат и иредават добре звука, тв са здрави. Ако нос ъп приема и предава нрдеилно миричмит, и той е здрав. Щом удовет престаиат правилно Д1 въз-приемаг и предават, ^вява се аж,трвшен дисонанс.

И тъй, за да бъдете здрави, трйбва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Никога човйк приема повече енергия, отколкото трябва, а н&коте дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш по» вече, на място е. Но цъл ден да се занима-ваш с ядене, това не е на място.

Преди някодко деня отид-х с приятели до село Симеоново. Спряхме в една кръчма да си почпнем. Гледам, крьчмарьт вб навеяъ» р&же Ибсо< Как& г рйшюю, йе-

т

с@те изглеждаше крехко. 8апи?ах г#, защо реже толкова месо, какво ще прави с нег©. – Ще го пека; тая вечер ще дойдаг много гости» ше ядвп» и пият. – Не може ни без месо? – Не може» таьв винцето сървн повече, Пък и моята работа вървя добре. – Се-т е иост, защо ядат месо? – В цялото село е остьнал само един, който пости; всички останали здат месо. Наблюдавах известно време кръчмаря и виждам, как си мисли за занаята. Зжщевремешю виждам и последствията, които го очакват ех ядене на месо. Помие -их си, д • му кажа ли нещо за мотшгк последствия, които го очакват. но реших, че та<м ще бъде по-добре. Кога го ед е човек страда, сто души се ноязуват от негоаою страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдат. Вие исьате обратното: да предупредите един за последствията, коиго го очакват, за да не с»рада. На вас казван: Не режете месото. Та„ш кредпалза»г и вас, и ония сто души, които ще здат. Като прегщазвам едчого, едновременно предпазвам още сто души.

Защо ви говоря за яюбовьта? – За де бъде добре и за вас, и за оаля, които идат след в-.с. Единствената мощна сила, чрез която човек може да постигне своя идеал, е любовта. Ако искаш да имаш добьр приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добра* деца, ебвчлй Бога. Ако си търгоьед и жетаеш да имаш дабрш кли'снти, обичаи

272

Госяода. Ако обкчаш Господа, и каго адво» кзтъ» Щв амаш добри клиенти, ковто ще ти иомагаг. Прилагайте навс&къде любсвета. Ачо любовта няма приложение в живота, тя е безпредметна. Аз се иитвресувам само от ония п-кщй, които се прилагат. Когато възпрнемам и «редарам любовта правилно, тя дава изобилно своят» блага. Един любо* всн поглед спасява човйка. Една любовна дума спасява човека. Едяа любовна ностжшса спасява човйка. Едио парче жлйб, дадено в вяето на любовта, спасява човека. Любовта, в всички сзоа действия, се изявява като вейка, чощиа, творческа сила.

Сега се явява въпросъг: йстана ли е това? Пъряо опитайте любовта, а после раз* съждаваите. Не питай, дали те обичат хората. Ме се самозаблуждаванте в това, че еднн те обича повече, а диуп – по-малко. Да ми-слиш, че едян те обла повече, а друг – по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемеш от любовта. Нйтай те обича повече, отколкото очакваш, но шишето ти е малко, ее може да събере всичката любов. Ти се сърдиш, че малко ти е дал. Кой е виновен? Н&маш по-гол&м бинляк. Шишето ти е малко, съдържа едва едвя килограм. Причината е в тебе, не в него. Аад не възприемаме всичката любов, която ни се дава, причината е в нас, а не в природата. Това се дължи № чзнщА ведлла.

273

Някой казва» че природата го спъва. Това не е вярно. Трябва да бъдем справедливи! – Искам да обичам някого повече. – Как ще го обичаш, когато шишето му е малко? И да искаш да го обичаш много, не мо-жеш. Ако бинликът му е от 12 килограма, толкова любов^ ще му сипеш. Ако шишето му е от един килограм, толкова ще му сипеш. Има шишета от половин кндограм, от сто грама, а даже и по-малки. Каквато е големината на шишето, толкова съдържание ще вл^еш в него. Казваш: Много съдържание съм вложил в тоя човек. – Вло-жил си според големината на шишето му. Ог него зависи да вложиш повече, или по-мальо.

Закон е: Колкото приемате, толкова трябва дз давате. Ако искаш да приемашг повече, трябва да си ютов да даваш повече. Ако даваш повече, щеприечаш повече. Ако си търгозец, ще спазвайте същия закон: дрехата тр&бва да отговаря на сумата, коша получаваш» за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а нолучиш по-гол&ма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, кунувлчъг ще каже: Скъпо платихъг но хубава дреха купих. Йзорат» ли тр н&мой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трвбва да отговаря на неговата мисъл. Мисеяьта представя монета-

274

та, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Матерааяът тр&бва да има отношение към нарити. Ако на отяичнитй мисли на нЪкого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговвдН мисли; ако ти му дадеш отличал чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чуствата ти. Между мислнА и чувствата трябва да има пълна хармония.

Разправя: за един богат чов&к, 45 годншен, че не знаел, какво н&що е благо-дарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благода-р&л. Случило се един ден, като върв&л но улицата, изкълчил единия си крак и пад-нал на земята. В това време край него ми* нала една младо, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, преверзала го н го придружила до дома му. За пръв гжт той благодерил на момата; за пръв път иочувствувал, какво значи благодар-ност. Той често ся повтарял: благодаря на тая мома, иамНЬетп крака ми, и аз можохъ

да х©дж.

Кбзвем: За всичко трЪбве да бяагада-рим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всичка и помага. Какво представя Бог и как се вдявява? Според мене, младата мома, която наместила шкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дая един добър урок, нвучвл бг

275

да благодари. Доброто в човйка е Бог*. Лю-бовьта в чов&ка е Бог, Разумвостта в чо-в%ка е Бог. Силата в човйка е Бог. – Какво съм тогава аз, чов&кът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занпмавем. Щом Бог ее проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм ез, и какво е Бог? Ето едга важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Лгобов. Аз дзвам трошици, колкото да се нахраият птичкнг. Бог дава изобилно, да се явхраняг всички жияи същества на земята – от най-маяките до най-голямитй. Моята канализация е маяка, а Божията – гол%мв, дава на всички изобилно. Аз съм сйтко сито, по-мая&-о давом. Бог е дермон, изобилно дава, Беягарикът си служи и с двет&. Когато иска ла пресява бяло брашно за бял хд&б, той си служи с ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават б ситото. Хубае е жяйбът от товв брашно, но, гпоред уче-дат, не е хранятвяен. В брашното тр%бйа да има малко трици, т стане хлЪбът по-хрв-нитслен.

Когато хората вздребя&яг в живота си, т заясздат да си служаг с ситпп сита. Тия сята са калки, лесно се носят. Когото сеяянинъл искр чй си сверши рабогата ™о-скоро, служи со с дармоца. Ако рече да пресява с ситно сигго, трябва му много време. При

%п

това, колкото повече пресква, повече трици се отд&яят. Сегашнит- хора, които си служат с ситни сита, имаг много трици за продаване. Години наред т ще иродават своите трици. Когото срещнеш днес, все за трици говори.–Не обичам еди-кого си. – Това са трици.-– Еди-кой си ми причини яакост. – Това са. трици. – Работата ми не върви добре. – Това са трици. –- Нямам обувки, дрехи. – Това са трици. – Какво да се прави? •– Вземи дар-мона и с него прссЪвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае от ситно сито. Както и да го ярес!ваш това брашно – щ през ситно сято и през дармона, и в двата случая е едно и също. Като знаеш то!58, та си губи времето, да го ирекарваш през ситно сито. Ти мислиш, че ако прека-раш нищата през ситното сито, ще се осво-бодмш от злото. Божественото жито и брашно не търпят нато дармои, чито сито. Мо-жеш д« го ярееяваш врез каквото искаш. Едно ще знаеш : а то го прекзрваш през ситно сито, ще изгубяш повече време. Само в топа е разликата.

Къде може да се приложи ситното сито и къде – дармонът? Ако искам да позная, шшъв е моят съсед, показвам му и ситното сито, II дармона. Ако вземе като м&рка ситното сито, отказвам се от него; ако вземе дармона, праечам го за съдружник. Мога да го изнитам и с хл&ба. Ако му дом и%л жя&б, и той го разделн така, че но*го-

2?7

ламата чест задържи за себе си, отказвам се от него. Той мъри с ситно сито. Той служи само на себе си. Човек, който услуж-ва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и па другиА, той носи дармон. Ако Бог ростъпваше като нас, какъв щеше да бъде нашияг живот? Ако по отношение на нашите погрешки прилагаме ситното сито, какво би станало с нас? Ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора, какво ни очакваше тогава? Бог постлшва еднакво справедливо и с добрит, и с ло-шите хора. Що се отнася до човешкия живот, като ограничен живот, и ситното сито, и дармонът са на място. При сегашнит- условия и двете неща са добри.

Какво означава думата „дармонъ"? Тя е съставена от две думи: дар и моа. Значи, имаш дар, който ги получил само веднъж. Когато иска да направи нещо, българинът прекарва нещата през дармон. Той напра-вил дупкитй на дармона два пъти по-голями, отколкото трябва. – Кога си служи с тоя дармон? – Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употребява дармона, а за хората – ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонът се отдалечил много от първичния образ. Когато грешиш, ти не важдаш своята погрешка, но виждаш погръшката на своя бли-жеи. За своята погрешка казааш: Малка е

278

вена ш" блажили хи, веднага я виждвш н казваш, че е гол ама. За себе си гуряш дар-мона» п за другцт –• житното снго. Значи8 имаш две марки. Щом ей сдужгшг с две мЪркв, отношенията с блнзките ти не са прави. Казват за някого, че е прикрите чо-в&к. Кой е прикри т, и кой –открит? Прикрите е оня, който миела ззо. Той, и като говори, и като мълчи, все е црнкрит. Открите е тоя, който всякога има пред вид доброто. И като мълчи, и като говори, той е всякого открит.

В любовта няма прикрити н&ща. В свита на любовта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. В любовта вс&ки може да знаа; важно е да знае да чете. В такъв случай, ще знае, колко струва любовта, която ие може да се плати с нищо. Мислите ли, че синъг и дъщерята могат да ценят любовта на майка си и грижнт, конто тя е положила за тях? Могат ли да оценят *> тй грижите и любовта на баща си? Как ще оцените усилията, които никой е нанравил, за да ви обърне към Бога? Знаета ли, колко енергия е изразходвал той? Знаете ли, отде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство, само да ви повдигне. Ка-;. ьв човек си ти, ако след това кажеш, че той нищо не е направшг за тебе. Всйко добро, колкото и да е малко, има велика цеаа. Вие трябва да оценявате доброто, което ви се прави, Трябва да ©цешшате любовта на всички

щ

същества, които идат ог далечни св&тове, за да ви помогнат, За Христа се казва, че е бид богат, но, кото слвзъл между хората, раздал всичкото си богатство и останал по-следеи сиромах. Сдед като взеха всичкото Му богатство, поругаха се с Него, и най-по-сле Го разпнаха, Така Го изпратиха на оня свят. Трябва ли и ние да постъпваме яо съ» щия начин? Като дойде между вас човек-, който ви обича, вие трябва да постъпите с него добре. Той иде да помага.

Новата година не търпи жорв, които ие оценяват любовта на ония, който ндаг да се жертвуваг. Тая година вие искате мир-. Как мислите, ще има ли мир, или не? Пита ме един, ще се ожени ли, или не. Казввм: Искаш ли да се ожениш? – Искамт. – Ще се ожениш, И семето пита, ще изникне, или не. То носи възможностите в себе си. Щом му дам условия, то непременно ще изникне. В тоя смисъл, м женитбата зависи от него, а не от мене. Вьзможностите с в него, а Бог му даза условия. И доброто зависи от нас. Ние ноеим възможностите, а Бог ни дава условия да го проявим. В това се заключава нашата свобода. Когато имаш условия да наяравиш доброто, а каз-вяш, че IV*. чнаеш, крк да го направши, ти си иеспраагдлив къл себе си. Друг е въпросът, ако н&мйШ условия.

Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя

280

Божествената мъдроо и Божественото знание, които се придобиват мъчно. Втората четворка нредставя Божествената истина и свобода, без които човек не може да живее. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратът, върху който може да се гради къща. Значи, то е основа на нещата. Ако основата е добра, дял грьд може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построил, лесно ще се развали. Четворката представя още н семейството: бащата, майката, гинъг и дъщерята. Ако всички са. умни, по-д.^бро чясло от четворката няма. Ако ^ж глупава, во-лошо число от четворката н4ма. Затова н^кои хора се страхуват от това число.

Какво виждам днес в евЪта? Меого хора са запушили дупките на своите дармони. 11-ш солнички, на шито дулките също така са запушени. Разтр-~сваш солничката, но не мо-&еш др осолиш яденето. Трябва да взе-мега игла, да отпушзашъ-дутшгк Тея година изисква от хората др си вземат игли и да отпушат дуиките на своите дармони. Вината не е в час., но в времето. Вън е влажно, сольта овлажннла и запушила дупките. Оставете всички дупки отворени, да могат Божиите блага свободно да излизат навън. Вие сте оставили оборена само една дупчица и се чудите, защо съществува такава диехармония в свита.

Да?монът @ музикален инструменг, какт© цигулката. Когато цигуларьт свири, то

211

новетк излизат през дупкнт на цигулката Ако нямвше дупки, никакъв тон нймаше да. излезе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонът вече сз разваля. Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, който ви са дадени. Те са инструменти, които тр%бва де позите, да нз се запушат дупките им. Оставете отворени прозорците на вашия ум, да влиза повече св&тлиаа през тях. Оставете отворени отдушниците на вашето сърце, да влиза отвън чист въздух и да излиза навън димът, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяваг се сажди, пу-шек, които причиняват голт>ми нещастия. Трйбва да извикаме коминочистач, да отвори комина, да се подобри горението. Коминът трябва да бъде направен добре, че какъвто вйтър да духа, горението да става правилно. Печката в моята пая тегли добре; само един вятьр не й благоприятствува. Като вляза в стаята, познавам, кой в&тър духа. Ако д\ха тоя, който не й понася, стаята е пълна с дим. Ако духат другите ветрове ог три посоки, тя гори добре. Дойде ли чегаъртият вятър, тя започва да дими. Аз уподобявам четирите вътрове на четиритй темперамента в човека. Единият темперамент наричам източев вЪтър -~ Божията Правда. Вторият темпграмент е се-верният вЪтър – Божията Истина. Третият темперамент е южниятт, в^тър – Божественото добро. Четвертияг темперамент е за-

282

плдният вятър – добрата обхода. – Какао е изток? – Справедливостта. – Запад? – Добрата обхода. – Север? – Исшнага и сао' бодата. – Юг? – Доброто, което всеки чс-в&к трябва да приеме и предаде. Между прав» дата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората тр&бва да изучават. Правда без истина не може да се прояви. Истина без добро не може да с@ прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви.

Първо човек започва с правдата. Тя е потик, движение напред. Правдата е то-нът »рев – потикът, движението. Чов&к трябва да има погак, да възприеме нищо. Ако не възприемаш добре и не предаваш добре, ти не можеш да се ползуаеш. Ако ие дишаш правилно и не издишаш правилно, ие можеш да се пол^уваш от чистия въз-дух. Ако и твоята мисъл не може да приеме въздуха, който е минал през дробоветт», нищо не се ползуваш. Свръхсъзнанието извлича живота от въздуха чрез мозъка и чрез дробоветй. Ако не дишаш правилно и ако мозъкът не възприема правилно енергията от въздуха, ти си оежден иа заболяване. Ако дишаш и благодариш иа Бога за въздуха, който приемаш, твоето теръхсъзнание нравйлво приема благата, които въздухът нося, и превнлно ги предава. Благодари на Бога и като ариемаю въздуха, и кат© г@ нзпущаш.

213

Сегашните хора бдагодаряг, само когате-приемат, а не и когато дават. Ще благода. риш и когато нриемаш, ш когато давашъ-Можеш ли да дадеш жл&б, ако ие ирие кеш брашно? Можеш ли да пиеш вода. ако ие ти е дадено? Първо трябва да въз-нриемеш Божественото и после да дадеш. Не Го ли възприе^еш, нищо не »ожеш да направиш. Сегашнятй хора искат да пре-образяг света, да нааравят нещо ново. Това е невъзможно. Без образец, т нащо не могат да направят. – Ю&де е образецът? –В Божествения св&т. Човек може само да се води по образеца на онова, коего Бог е нанравил. Ако сяедваш българско училище, няма да еъздаваш н-Кщо ново, ао ще учиш това, което българите са. с ьздали. В Франция ще учиш това, което фраяцузш с*. създала. В Англия ще учиш хов^, което англичаните са създали. Ако отидеш в Русия, ще учиш това, което руемтй са. сьздалгг. Ти са дощъл на земята. Следователно, ще учиш това, което Бог е създаа. Ти няма да дават тон на нещата, но ще учиш това, което е създадено вече. – Аз имам особено мнение. За себе си казвам: Аз нямам особено мнение. Моето мнение за нищета е такова, каквото е мрсинето нч Бога. Какво мез*ше ще ц.чам аз? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи, когак» не зная вуждите нм? Аз не зная, какво т обичат да ядаг, какви книги четат, в какви къщи

264

искат да живеят. Сготвя хубаво ядене, но не го харесват. Как ще ги направя щастливи?

И тъй, бъдете вирни на себе си. Не ее отклонявайте от онова, което Бог е вложил в вас. Бъдете благодарни за всичко онова, което Бог ви е дал, и което всеки ден ва дава. Слънцето вевки ден носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви са дадени от Бога. Тая година приложете онова, което носите в себе си, за да бъдезе полезни и на другий. ВсЪкн да прояви свободно Божественото в себе си. Никой има стремгж към музика – нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старите да свирят класически парчета, а младите – весели, игриви. После ще се сменят: старите ще свирят весели, игриви парчета, а младите – класически. Младият възприема, а старият предава. Щом е така, младият трябва да възприема добре, а старият – да предава добре. Младият и старият трябва да жи-вЕяг заедно. Когато умът възприема добре, сърцето трябва да предава добре; когато сърцето възприема добре, умът трябва да предава добре. Това е правилният процес, който трябва да се извершва в всеки орга-низъм,

Всички хора са дошли на земята да се учаг. Някои не искат да учат. Те мислят, че знаяг много и казввт: Не ни трябва повече знание. Кезван: Вие още не сте започ

285

нали да учите. Сега сте едва в забавачницата, много още има да учите. Ако ви дам темата, какво нещо е любовта, как ще я развиете? Или, какво е добродетельта в своето приложение? Ако ви дадат* задачата, да влезете между лоши хора и да № направите свои приятели, как ще решите тая задача? Един акериканец се хваяал на бас, че може.гол да обиколи свита. Той съблй-къл дрехите си, отишъл в една баня, окж-пал се добре и от една тънка, но жилава хартия си направил елече и панталони, които облтКкъл, Те прилепнали плътно към тялото. Така той изглеждал съвершено гол. Тръг* нал от една фирма на друга, с цел да ги рекламира из целия свят. Всяка фирма му дала гол&мо възнаграждение. Така той обичо-лил света, рекламирал всички фирми и из-държал баса, че може гол де обходи цялия ев&т. Може ли да вл&звш в едно общество, без да се скарпш с никого? Вл4-зеш в едие дом, дето обячет червения цвЪт. Тр&бва ли да ги осъждаш за това? Други обвчат синия, или черния цв&т. Трябва ли да ги осъждаш за това? Различнитй хора обичаг различни» цвЪтове. Обикновено младите носят св&тяи дрехи, а старитй – тъмни. Значи, младят дават, а старите въз-приемат. В същност, не е така. Младите тр&бва да възариемат, а старите да дават. Затова стерите трйбза да носите б%ли дрехи.

286

Какво означава чер^еният цвят? Който носн червен цвйт, той: се нуждае от жй* вот. Червеният цвът символизира живота, Като възприеме достатъчно жквог в себе си,.ч08^к не се стреми вече към червения цвяг. Еднн свещеннк разправяше, че като юноша обичал червения цв&т. Той се чуди, отде идъло това желание. Това се дължи на стремежа му към живота. Всеки цв&т символизира иъщо. Когато иска да се нндзйидуа-ализнра, човек се стреми към оранжевия цвъг; когато иска да забогатее, стреми се към з&лсния цвът; когато иска да поумнФ?, стреми се към жълтия цвйт; когато иска /та усили в&рета ги, стремш »-е към синия цпяг. Дали хората знаят това, не е важно. Обикновснпяг човек не знае тия нъщв, но посветенияг знае всичко. Име «Ащо, които не трябва да се знаят. Какво права майката, ко1 ето пече питата? Понеже децата са нетърпеливи, т вскат да знаят, кога ще се опече. Докато се опече нятатате, майката при-енива децата си. Ако не ги приспи, тй ще я безпокоят. Едно еяед друго щ® ее израждай» и ще я питат: Мамо, кога ще се опече пятата? За да бъде спокойна, майката кез-ва: Легнете си, мама. Щом ги присш", тя свершва работата си епокойяо и след това гц събужда: станете мама, питата е готова.

Много хора ггридичаг на тяжшА деца; постоянно пвгат, кога ще чостипгаг желанията си. Ако си к*то двнатв, депШ да егогш,

287

Като се събудишъ» всичко ще бъде готввв. Дрехата ти ще бъде ушите, н ти само ще я облечеш. Когато адат ев&тли празняци, бащата купува дрехи, обувки, шапка ка детето си и, като дойде очакванията ден, детето пита баща са: Татко, имам ли нови дрешки? – Имаш. – Нови обувки? – Имаш. – Нова шапка? – Имаш. Детето се облича е* новите йрехн е се радва, че е дошъд свет-дият ден.

Вс&ка кова година чов^к пожелава да придобие н&щр. Тая година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете добре. Да възприемете добре мжцоостта и знанието и да ги предадете добре. Дч възприемате добре истината н свободата и да ги нре-дадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добрз. Да възприемете правилно добрата обхода и де я предадете добре.

„ Блажени нищите духом, защото © Ахне Царството Небесно".

„Блаженя кроишгк защото т% щ% пасле* дят земята."

„Блажени миротворцвт, защото Сакове Божии ще се нарекат."

Желая ви да бъдете шмщм духом, за да влезете в Царството Небесно.

Желая ви да бъдвте кротки и да наследите земята.

Желая ви да бъдете мдрошорця и да се наречете Синове Божии.

2Ш

Благодарете за миналото, което се реализира.

Благодарете за настоящето, което сега става.

Благодарете за бъдещето, което ще стане.

12. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януарий, 5 ч. с. 194* г. Софая. – Изгр&в.