от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Възприемане и предаване)
(Възприемане и предаване)
Ред 25: Ред 25:
 
Закон е: Колкото приемате, толкова трябва дз давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече. Ако даваш повече, ще приемаш повече. Ако си търговец, ще спазваш следния закон: дрехата трябва да отговаря на сумата, която получаваш за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а получиш по-голяма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачът ще каже: Скъпо платих, но хубава дреха купих. Изпрати ли ти някой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трвбва да отговаря на неговата мисъл. Мисълта представя монетата, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Матерялът трябва да има отношение към парите. Ако на отличните мисли на някого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговите мисли; ако ти му дадеш отлични чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чувствата ти. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония.
 
Закон е: Колкото приемате, толкова трябва дз давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече. Ако даваш повече, ще приемаш повече. Ако си търговец, ще спазваш следния закон: дрехата трябва да отговаря на сумата, която получаваш за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а получиш по-голяма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачът ще каже: Скъпо платих, но хубава дреха купих. Изпрати ли ти някой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трвбва да отговаря на неговата мисъл. Мисълта представя монетата, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Матерялът трябва да има отношение към парите. Ако на отличните мисли на някого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговите мисли; ако ти му дадеш отлични чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чувствата ти. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония.
  
Разправт: за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарил. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можех
+
Разправqт за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарил. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можех
 
да ходя.
 
да ходя.
  
Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се вдявява? Според мене, младата мома, която наместила шкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дая един добър урок, нвучвл бг
+
Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене, младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумвостта в човека е Бог. Силата в човека е Бог. – Какво съм тогава аз, човекът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занимавам. Щом Бог се проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм аз, и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Лгобов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно, да се изхранят всички жияи същества на земята – от най-малките до най-големите. Моята канализация е малка, а Божията – голяма, дава на всички изобилно. Аз съм ситно сито, по-малко давам. Бог е дармон, изобилно дава. Българинът си служи и с двете. Когато иска да пресява бяло брашно за бял хляб, той си служи със ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават в ситото. Хубав е хлябът от товв брашно, но, според учените, не е хранителен. В брашното трябва да има малко трици, да стане хлябът по-хранителен.
  
+
Когато хората издребнеят в живота си, те започват да си служат със ситни сита. Тия сита са малки, лесно се носят. Когото селянинът иска да си свърши работата по-скоро, служи си с дармона. Ако рече да пресява със ситно сито, трябва му много време. При
275
+
 
+
да благодари. Доброто в човйка е Бог*. Лю-бовьта в чов&ка е Бог, Разумвостта в чо-в%ка е Бог. Силата в човйка е Бог. – Какво съм тогава аз, чов&кът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занпмавем. Щом Бог ее проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм ез, и какво е Бог? Ето едга важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Лгобов. Аз дзвам трошици, колкото да се нахраият птичкнг. Бог дава изобилно, да се явхраняг всички жияи същества на земята – от най-маяките до най-голямитй. Моята канализация е маяка, а Божията – гол%мв, дава на всички изобилно. Аз съм сйтко сито, по-мая&-о давом. Бог е дермон, изобилно дава, Беягарикът си служи и с двет&. Когато иска ла пресява бяло брашно за бял хд&б, той си служи с ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават б ситото. Хубае е жяйбът от товв брашно, но, гпоред уче-дат, не е хранятвяен. В брашното тр%бйа да има малко трици, т стане хлЪбът по-хрв-нитслен.
+
 
+
Когато хората вздребя&яг в живота си, т заясздат да си служаг с ситпп сита. Тия сята са калки, лесно се носят. Когото сеяянинъл искр чй си сверши рабогата ™о-скоро, служи со с дармоца. Ако рече да пресява с ситно сигго, трябва му много време. При
+
  
 
   
 
   

Версия от 18:18, 8 май 2009

Възприемане и предаване

Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви.

Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; ннто вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали.

Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени. Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото.

Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече от това е от лукавия. Друг е въпросът, вярно ли е това. Вярно е 101%, без никакво изключение.

Един абсолютен закон гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя закон, иска да се махне злото от света. Махне ли се злото, половината свят ще изгубите. Злото е потребно, но трябва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за вас ще оставате злото да рабати. Досега вие сте били слуги на злото, а Господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господар, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, как да служите на доброто. Има нещо, което всяко живо същество знае и може да прави. И пиленцето знае, как да яде. Кокошката се обажда на неговия език, в то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. – Как да се въздържаме ог злото? – Не питайте, вие знаете тове. Турете запалена свещ пред едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне с пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пъти. След това, достатъчно е майка му да каже "гъш", за да не смее до туря пръста си в запалената свъщ. И на вас, като кажат „гъш", ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвам научно, защо да не туряте пръста си в пламъка на злото, пръстът ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъш". Светът се нуждае от добри работница, от хора със здрави очи, със здрави уши, със здрав нос, със здрава уста, със здрави ръце и крака. Устата трябва да бъде здрава, сладко да говори; ушите да бъдат здрави, хубаво да слушат; очите да бъдат здрави, добре да виждат; ръцете да бъдат здрави, да работят; краката да бъдат здрави, да ходят. Човек трябва да има здрав стомах, здрави гърди, здрав мозък. Косата му да бъде мека, – Каква трябва да бъде косата на мъжа и каква – на жената? Ако мъжът е с черна коса, жената трябва да бъде с бяла; ако жената е с черна, мъжът трябва да бъде с бяла коса. Белият цвят дава, черният - взима. Който има черна коса, трябва да знае, възприема ли добре; който има бяла коса, трябва да знае, дава ли добре. Ако някой е беден, бялата коса не е на място; ако е богат, бялата коса е на място. На бедния косата трябва да бъде черна, да взима; на богатия косата трябва да бъде бяла, да дава. За бедния белия цвят не е на място; за богатия черният цвят не е на място. Ако косата на богатия е черна, трябва да я боядиса бяла. Какво разбираме под „боядисване"? Да боядисаш нещо, значи, да прекараш през него това, от което се нуждаеш. Това значи, да прекараш инсталация в къщата си. – Нямам време. – Ще намериш малко време да направиш нещо.

Съвременните хора сами се заблуждават. Те постоянно изменят своите теории и учения. Те искат да прикриват нещата. И това е добре, но когато става на място. Да носиш лятно време чадър – разбирам, но зимно време чадърът не е не място. Вместо чадър, природата е турила коса. Като пада светлината на главата, космите я разлагат, и тя става безопасна. Ако носиш чадър, за да се пазиш от слънцето, ти се лишаваш от неговата енергия. Сегашната мода лишава човека от много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракът до кожата, да влиза поне малко въздух. Ако си направяш тесни обувки, с остри върхове, ти ще нараниш краката си. И високите токове на обувките не са удобни. Обикновено, ниските госпожици носят обувки с високи токове, да изглеждат високи. Който носи високи токове, няма висока идея. Ако токьт е три-четири сантиметра висок, на място е, но какъв смисъл има да носиш токове, високи 12-15см? Не съм против модата, но се водете по модата на природата. Под „мода" рабзирам завършена форма, която допринася нещо на човека. Всяка форма, която добре възприема и предава Божиите блага, е на място. Всяка форма, която препятства на доброто възприемане и предаване, не е на място. Всяка ммсъл, всяко чувство и всяка постъпка, които са добри приемници и добри предавателя, са на място. И космите на човешката глава са добри приемници и предаватели. Човек е здра, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човек заболява. Докато очите приемат и предават добре светлината, казваме, че са здрави. Ако ушите приемат и предават добре звука, те са здрави. Ако носът приема и предава правилно миризмите, и той е здрав. Щом удовете престанат правилно да възприемат и предават, явява се вътрешен дисонанс.

И тъй, за да бъдете здрави, трябва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Някога човек приема повече енергия, отколкото трябва, а някога дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш повече, на място е. Но цял ден да се занимаваш с ядене, това не е на място.

Преди някодко дена отидох с приятели до село Симеоново. Спряхме в една кръчма да си починем. Гледам, крьчмарят се навел, реже месо. Както го режеше, месото изглеждаше крехко. Запитах го, защо реже толкова месо, какво ще прави с него. – Ще го пека; тая вечер ще дойдат много гости, ще ядат и пият. – Не може ли без месо? – Не може, така винцето върви повече. Пък и моята работа върви добре. – Сега е пост, защо ядат месо? – В цялото село е останал само един, който пости; всички останали ядат месо. Наблюдавах известно време кръчмаря и виждам, как си мисли за занаята. Същевременно виждам и последствията, които го очакват от ядене на месо. Помислих си, да му кажа ли нещо за лошите последствия, които го очакват, но реших, че така ще бъде по-добре. Когато един човек страда, сто души се ползват от неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдат. Вие искате обратното: да предупредите един за последствията, които го очакват, за да не страда. На вас казвам: Не режете месото. Така предпазвам и вас, и ония сто души, които ще ядат. Като предпазвам един, едновременно предпазвам още сто души.

Защо ви говоря за любовьта? – За да бъде добре и за вас, и за ония, които идат след вас. Единствената мощна сила, чрез която човек може да постигне своя идеал, е любовта. Ако искаш да имаш добър приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добри деца, обичай Бога. Ако си търговец и желаеш да имаш добри клиенти, обичаи Господа. Ако обичаш Господа, и като адвокат ще имаш добри клиенти, които ще ти помагат. Прилагайте навсякъде любовта. Ако любовта няма приложение в живота, тя е безпредметна. Аз се интересувам само от ония неща, които се прилагат. Когато възприемам и предавам любовта правилно, тя дава изобилно своите блага. Един любовен поглед спасява човека. Една любовна дума спасява човека. Една любовна постъпка спасява човека. Едно парче хляб, дадено в името на любовта, спасява човека. Любовта, във всички свои действия, се изявява като вечна, мощна, творческа сила.

Сега се явява въпросът: истина ли е това? Първо опитайте любовта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичат хората. Не се самозаблуждавайте в това, че еднн те обича повече, а друг – по-малко. Да мислиш, че един те обича повече, а друг – по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемеш от любовта. Някой те обича повече, отколкото очакваш, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любов. Ти се сърдиш, че малко ти е дал. Кой е виновен? Нямаш по-голям бинлик. Шишето ти е малко, съдържа едва един килограм. Причината е в тебе, не в него. Ако не възприемаме всичката любов, която ни се дава, причината е в нас, а не в природата. Това се дължи на нашите недъзи.

Някой казва, че природата го спъва. Това не е вярно. Трябва да бъдем справедливи! – Искам да обичам някого повече. – Как ще го обичаш, когато шишето му е малко? И да искаш да го обичаш много, не можеш. Ако бинликът му е от 12 килограма, толкова любов ще му сипеш. Ако шишето му е от един килограм, толкова ще му сипеш. Има шишета от половин килограм, от сто грама, а даже и по-малки. Каквато е големината на шишето, толкова съдържание ще влееш в него. Казваш: Много съдържание съм вложил в тоя човек. – Вложил си според големината на шишето му. Ог него зависи да вложиш повече, или по-малко.

Закон е: Колкото приемате, толкова трябва дз давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече. Ако даваш повече, ще приемаш повече. Ако си търговец, ще спазваш следния закон: дрехата трябва да отговаря на сумата, която получаваш за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а получиш по-голяма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачът ще каже: Скъпо платих, но хубава дреха купих. Изпрати ли ти някой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трвбва да отговаря на неговата мисъл. Мисълта представя монетата, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Матерялът трябва да има отношение към парите. Ако на отличните мисли на някого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговите мисли; ако ти му дадеш отлични чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чувствата ти. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония.

Разправqт за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарил. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можех да ходя.

Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене, младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумвостта в човека е Бог. Силата в човека е Бог. – Какво съм тогава аз, човекът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занимавам. Щом Бог се проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм аз, и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Лгобов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно, да се изхранят всички жияи същества на земята – от най-малките до най-големите. Моята канализация е малка, а Божията – голяма, дава на всички изобилно. Аз съм ситно сито, по-малко давам. Бог е дармон, изобилно дава. Българинът си служи и с двете. Когато иска да пресява бяло брашно за бял хляб, той си служи със ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават в ситото. Хубав е хлябът от товв брашно, но, според учените, не е хранителен. В брашното трябва да има малко трици, да стане хлябът по-хранителен.

Когато хората издребнеят в живота си, те започват да си служат със ситни сита. Тия сита са малки, лесно се носят. Когото селянинът иска да си свърши работата по-скоро, служи си с дармона. Ако рече да пресява със ситно сито, трябва му много време. При


%п

това, колкото повече пресква, повече трици се отд&яят. Сегашнит- хора, които си служат с ситни сита, имаг много трици за продаване. Години наред т ще иродават своите трици. Когото срещнеш днес, все за трици говори.–Не обичам еди-кого си. – Това са трици.-– Еди-кой си ми причини яакост. – Това са. трици. – Работата ми не върви добре. – Това са трици. –- Нямам обувки, дрехи. – Това са трици. – Какво да се прави? •– Вземи дар-мона и с него прссЪвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае от ситно сито. Както и да го ярес!ваш това брашно – щ през ситно сято и през дармона, и в двата случая е едно и също. Като знаеш то!58, та си губи времето, да го ирекарваш през ситно сито. Ти мислиш, че ако прека-раш нищата през ситното сито, ще се осво-бодмш от злото. Божественото жито и брашно не търпят нато дармои, чито сито. Мо-жеш д« го ярееяваш врез каквото искаш. Едно ще знаеш : а то го прекзрваш през ситно сито, ще изгубяш повече време. Само в топа е разликата.

Къде може да се приложи ситното сито и къде – дармонът? Ако искам да позная, шшъв е моят съсед, показвам му и ситното сито, II дармона. Ако вземе като м&рка ситното сито, отказвам се от него; ако вземе дармона, праечам го за съдружник. Мога да го изнитам и с хл&ба. Ако му дом и%л жя&б, и той го разделн така, че но*го-


2?7

ламата чест задържи за себе си, отказвам се от него. Той мъри с ситно сито. Той служи само на себе си. Човек, който услуж-ва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и па другиА, той носи дармон. Ако Бог ростъпваше като нас, какъв щеше да бъде нашияг живот? Ако по отношение на нашите погрешки прилагаме ситното сито, какво би станало с нас? Ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора, какво ни очакваше тогава? Бог постлшва еднакво справедливо и с добрит, и с ло-шите хора. Що се отнася до човешкия живот, като ограничен живот, и ситното сито, и дармонът са на място. При сегашнит- условия и двете неща са добри.

Какво означава думата „дармонъ"? Тя е съставена от две думи: дар и моа. Значи, имаш дар, който ги получил само веднъж. Когато иска да направи нещо, българинът прекарва нещата през дармон. Той напра-вил дупкитй на дармона два пъти по-голями, отколкото трябва. – Кога си служи с тоя дармон? – Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употребява дармона, а за хората – ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонът се отдалечил много от първичния образ. Когато грешиш, ти не важдаш своята погрешка, но виждаш погръшката на своя бли-жеи. За своята погрешка казааш: Малка е


278

вена ш" блажили хи, веднага я виждвш н казваш, че е гол ама. За себе си гуряш дар-мона» п за другцт –• житното снго. Значи8 имаш две марки. Щом ей сдужгшг с две мЪркв, отношенията с блнзките ти не са прави. Казват за някого, че е прикрите чо-в&к. Кой е прикри т, и кой –открит? Прикрите е оня, който миела ззо. Той, и като говори, и като мълчи, все е црнкрит. Открите е тоя, който всякога има пред вид доброто. И като мълчи, и като говори, той е всякого открит.

В любовта няма прикрити н&ща. В свита на любовта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. В любовта вс&ки може да знаа; важно е да знае да чете. В такъв случай, ще знае, колко струва любовта, която ие може да се плати с нищо. Мислите ли, че синъг и дъщерята могат да ценят любовта на майка си и грижнт, конто тя е положила за тях? Могат ли да оценят *> тй грижите и любовта на баща си? Как ще оцените усилията, които никой е нанравил, за да ви обърне към Бога? Знаета ли, колко енергия е изразходвал той? Знаете ли, отде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство, само да ви повдигне. Ка-;. ьв човек си ти, ако след това кажеш, че той нищо не е направшг за тебе. Всйко добро, колкото и да е малко, има велика цеаа. Вие трябва да оценявате доброто, което ви се прави, Трябва да ©цешшате любовта на всички


щ

същества, които идат ог далечни св&тове, за да ви помогнат, За Христа се казва, че е бид богат, но, кото слвзъл между хората, раздал всичкото си богатство и останал по-следеи сиромах. Сдед като взеха всичкото Му богатство, поругаха се с Него, и най-по-сле Го разпнаха, Така Го изпратиха на оня свят. Трябва ли и ние да постъпваме яо съ» щия начин? Като дойде между вас човек-, който ви обича, вие трябва да постъпите с него добре. Той иде да помага.

Новата година не търпи жорв, които ие оценяват любовта на ония, който ндаг да се жертвуваг. Тая година вие искате мир-. Как мислите, ще има ли мир, или не? Пита ме един, ще се ожени ли, или не. Казввм: Искаш ли да се ожениш? – Искамт. – Ще се ожениш, И семето пита, ще изникне, или не. То носи възможностите в себе си. Щом му дам условия, то непременно ще изникне. В тоя смисъл, м женитбата зависи от него, а не от мене. Вьзможностите с в него, а Бог му даза условия. И доброто зависи от нас. Ние ноеим възможностите, а Бог ни дава условия да го проявим. В това се заключава нашата свобода. Когато имаш условия да наяравиш доброто, а каз-вяш, че IV*. чнаеш, крк да го направши, ти си иеспраагдлив къл себе си. Друг е въпросът, ако н&мйШ условия.

Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя


280

Божествената мъдроо и Божественото знание, които се придобиват мъчно. Втората четворка нредставя Божествената истина и свобода, без които човек не може да живее. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратът, върху който може да се гради къща. Значи, то е основа на нещата. Ако основата е добра, дял грьд може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построил, лесно ще се развали. Четворката представя още н семейството: бащата, майката, гинъг и дъщерята. Ако всички са. умни, по-д.^бро чясло от четворката няма. Ако ^ж глупава, во-лошо число от четворката н4ма. Затова н^кои хора се страхуват от това число.

Какво виждам днес в евЪта? Меого хора са запушили дупките на своите дармони. 11-ш солнички, на шито дулките също така са запушени. Разтр-~сваш солничката, но не мо-&еш др осолиш яденето. Трябва да взе-мега игла, да отпушзашъ-дутшгк Тея година изисква от хората др си вземат игли и да отпушат дуиките на своите дармони. Вината не е в час., но в времето. Вън е влажно, сольта овлажннла и запушила дупките. Оставете всички дупки отворени, да могат Божиите блага свободно да излизат навън. Вие сте оставили оборена само една дупчица и се чудите, защо съществува такава диехармония в свита.

Да?монът @ музикален инструменг, какт© цигулката. Когато цигуларьт свири, то


211

новетк излизат през дупкнт на цигулката Ако нямвше дупки, никакъв тон нймаше да. излезе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонът вече сз разваля. Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, който ви са дадени. Те са инструменти, които тр%бва де позите, да нз се запушат дупките им. Оставете отворени прозорците на вашия ум, да влиза повече св&тлиаа през тях. Оставете отворени отдушниците на вашето сърце, да влиза отвън чист въздух и да излиза навън димът, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяваг се сажди, пу-шек, които причиняват голт>ми нещастия. Трйбва да извикаме коминочистач, да отвори комина, да се подобри горението. Коминът трябва да бъде направен добре, че какъвто вйтър да духа, горението да става правилно. Печката в моята пая тегли добре; само един вятьр не й благоприятствува. Като вляза в стаята, познавам, кой в&тър духа. Ако д\ха тоя, който не й понася, стаята е пълна с дим. Ако духат другите ветрове ог три посоки, тя гори добре. Дойде ли чегаъртият вятър, тя започва да дими. Аз уподобявам четирите вътрове на четиритй темперамента в човека. Единият темперамент наричам източев вЪтър -~ Божията Правда. Вторият темпграмент е се-верният вЪтър – Божията Истина. Третият темперамент е южниятт, в^тър – Божественото добро. Четвертияг темперамент е за-


282

плдният вятър – добрата обхода. – Какао е изток? – Справедливостта. – Запад? – Добрата обхода. – Север? – Исшнага и сао' бодата. – Юг? – Доброто, което всеки чс-в&к трябва да приеме и предаде. Между прав» дата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората тр&бва да изучават. Правда без истина не може да се прояви. Истина без добро не може да с@ прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви.

Първо човек започва с правдата. Тя е потик, движение напред. Правдата е то-нът »рев – потикът, движението. Чов&к трябва да има погак, да възприеме нищо. Ако не възприемаш добре и не предаваш добре, ти не можеш да се ползуаеш. Ако ие дишаш правилно и не издишаш правилно, ие можеш да се пол^уваш от чистия въз-дух. Ако и твоята мисъл не може да приеме въздуха, който е минал през дробоветт», нищо не се ползуваш. Свръхсъзнанието извлича живота от въздуха чрез мозъка и чрез дробоветй. Ако не дишаш правилно и ако мозъкът не възприема правилно енергията от въздуха, ти си оежден иа заболяване. Ако дишаш и благодариш иа Бога за въздуха, който приемаш, твоето теръхсъзнание нравйлво приема благата, които въздухът нося, и превнлно ги предава. Благодари на Бога и като ариемаю въздуха, и кат© г@ нзпущаш.


213

Сегашните хора бдагодаряг, само когате-приемат, а не и когато дават. Ще благода. риш и когато нриемаш, ш когато давашъ-Можеш ли да дадеш жл&б, ако ие ирие кеш брашно? Можеш ли да пиеш вода. ако ие ти е дадено? Първо трябва да въз-нриемеш Божественото и после да дадеш. Не Го ли възприе^еш, нищо не »ожеш да направиш. Сегашнятй хора искат да пре-образяг света, да нааравят нещо ново. Това е невъзможно. Без образец, т нащо не могат да направят. – Ю&де е образецът? –В Божествения св&т. Човек може само да се води по образеца на онова, коего Бог е нанравил. Ако сяедваш българско училище, няма да еъздаваш н-Кщо ново, ао ще учиш това, което българите са. с ьздали. В Франция ще учиш това, което фраяцузш с*. създала. В Англия ще учиш хов^, което англичаните са създали. Ако отидеш в Русия, ще учиш това, което руемтй са. сьздалгг. Ти са дощъл на земята. Следователно, ще учиш това, което Бог е създаа. Ти няма да дават тон на нещата, но ще учиш това, което е създадено вече. – Аз имам особено мнение. За себе си казвам: Аз нямам особено мнение. Моето мнение за нищета е такова, каквото е мрсинето нч Бога. Какво мез*ше ще ц.чам аз? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи, когак» не зная вуждите нм? Аз не зная, какво т обичат да ядаг, какви книги четат, в какви къщи


264

искат да живеят. Сготвя хубаво ядене, но не го харесват. Как ще ги направя щастливи?

И тъй, бъдете вирни на себе си. Не ее отклонявайте от онова, което Бог е вложил в вас. Бъдете благодарни за всичко онова, което Бог ви е дал, и което всеки ден ва дава. Слънцето вевки ден носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви са дадени от Бога. Тая година приложете онова, което носите в себе си, за да бъдезе полезни и на другий. ВсЪкн да прояви свободно Божественото в себе си. Никой има стремгж към музика – нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старите да свирят класически парчета, а младите – весели, игриви. После ще се сменят: старите ще свирят весели, игриви парчета, а младите – класически. Младият възприема, а старият предава. Щом е така, младият трябва да възприема добре, а старият – да предава добре. Младият и старият трябва да жи-вЕяг заедно. Когато умът възприема добре, сърцето трябва да предава добре; когато сърцето възприема добре, умът трябва да предава добре. Това е правилният процес, който трябва да се извершва в всеки орга-низъм,

Всички хора са дошли на земята да се учаг. Някои не искат да учат. Те мислят, че знаяг много и казввт: Не ни трябва повече знание. Кезван: Вие още не сте започ


285

нали да учите. Сега сте едва в забавачницата, много още има да учите. Ако ви дам темата, какво нещо е любовта, как ще я развиете? Или, какво е добродетельта в своето приложение? Ако ви дадат* задачата, да влезете между лоши хора и да № направите свои приятели, как ще решите тая задача? Един акериканец се хваяал на бас, че може.гол да обиколи свита. Той съблй-къл дрехите си, отишъл в една баня, окж-пал се добре и от една тънка, но жилава хартия си направил елече и панталони, които облтКкъл, Те прилепнали плътно към тялото. Така той изглеждал съвершено гол. Тръг* нал от една фирма на друга, с цел да ги рекламира из целия свят. Всяка фирма му дала гол&мо възнаграждение. Така той обичо-лил света, рекламирал всички фирми и из-държал баса, че може гол де обходи цялия ев&т. Може ли да вл&звш в едно общество, без да се скарпш с никого? Вл4-зеш в едие дом, дето обячет червения цвЪт. Тр&бва ли да ги осъждаш за това? Други обвчат синия, или черния цв&т. Трябва ли да ги осъждаш за това? Различнитй хора обичаг различни» цвЪтове. Обикновено младите носят св&тяи дрехи, а старитй – тъмни. Значи, младят дават, а старите въз-приемат. В същност, не е така. Младите тр&бва да възариемат, а старите да дават. Затова стерите трйбза да носите б%ли дрехи.


286

Какво означава чер^еният цвят? Който носн червен цвйт, той: се нуждае от жй* вот. Червеният цвът символизира живота, Като възприеме достатъчно жквог в себе си,.ч08^к не се стреми вече към червения цвяг. Еднн свещеннк разправяше, че като юноша обичал червения цв&т. Той се чуди, отде идъло това желание. Това се дължи на стремежа му към живота. Всеки цв&т символизира иъщо. Когато иска да се нндзйидуа-ализнра, човек се стреми към оранжевия цвъг; когато иска да забогатее, стреми се към з&лсния цвът; когато иска да поумнФ?, стреми се към жълтия цвйт; когато иска /та усили в&рета ги, стремш »-е към синия цпяг. Дали хората знаят това, не е важно. Обикновснпяг човек не знае тия нъщв, но посветенияг знае всичко. Име «Ащо, които не трябва да се знаят. Какво права майката, ко1 ето пече питата? Понеже децата са нетърпеливи, т вскат да знаят, кога ще се опече. Докато се опече нятатате, майката при-енива децата си. Ако не ги приспи, тй ще я безпокоят. Едно еяед друго щ® ее израждай» и ще я питат: Мамо, кога ще се опече пятата? За да бъде спокойна, майката кез-ва: Легнете си, мама. Щом ги присш", тя свершва работата си епокойяо и след това гц събужда: станете мама, питата е готова.

Много хора ггридичаг на тяжшА деца; постоянно пвгат, кога ще чостипгаг желанията си. Ако си к*то двнатв, депШ да егогш,


287

Като се събудишъ» всичко ще бъде готввв. Дрехата ти ще бъде ушите, н ти само ще я облечеш. Когато адат ев&тли празняци, бащата купува дрехи, обувки, шапка ка детето си и, като дойде очакванията ден, детето пита баща са: Татко, имам ли нови дрешки? – Имаш. – Нови обувки? – Имаш. – Нова шапка? – Имаш. Детето се облича е* новите йрехн е се радва, че е дошъд свет-дият ден.

Вс&ка кова година чов^к пожелава да придобие н&щр. Тая година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете добре. Да възприемете добре мжцоостта и знанието и да ги предадете добре. Дч възприемате добре истината н свободата и да ги нре-дадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добрз. Да възприемете правилно добрата обхода и де я предадете добре.

„ Блажени нищите духом, защото © Ахне Царството Небесно".

„Блаженя кроишгк защото т% щ% пасле* дят земята."

„Блажени миротворцвт, защото Сакове Божии ще се нарекат."

Желая ви да бъдете шмщм духом, за да влезете в Царството Небесно.

Желая ви да бъдвте кротки и да наследите земята.

Желая ви да бъдете мдрошорця и да се наречете Синове Божии.


Благодарете за миналото, което се реализира.

Благодарете за настоящето, което сега става.

Благодарете за бъдещето, което ще стане.

12. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януарий, 5 ч. с. 194* г. Софая. – Изгр&в.