Възприемане на словото
Размишление.
Мъчно е да вадиш от старит нЪща нови. Когато обеднее, човек започва да обръща и боядисва старите си дрехи, за да им предаде по-хубав външен вид. Каквото и да правиш, старото си остава старо. Ако дрехата ти е стара, лесно се кж.са. За стария младостта е стара дреха. Той си я представя катонъщо минало. За младия старостта е също стара дреха. Той гледа на нея като на бъде-ще. Защо старият гледа на младостта като на минало, а младият гледа на старостта като на бъдеще, това е въпрос, върху който трябва да се мисли много. Казваме, че из-ток за едного е запад за другиго и обратно: запад за едного е изток за другиго. И това е един от мъчнит въпроси за разрешаване. Защо е така, земята знае. Това зависи от движението й около своята ос.
Защо страдат хората ? – Защото не разбират живота. Старият страда, понеже е изгубил младостта си. Той седи и мисли, какво е било някога, в миналото. Представя си, как леко се е движил, колко пъргав и
- ) Послание към Ефесяниг, 1 гл.
167
дшдвижен е бил. Като не може да се верне към младостта си, той казва: Всичко е ми-«ало вече. Днес се намирам под тежестта на 120 годишен живот. Голям е товарът ми. Като умножим годинит на 365 дни, днитт> на часове, часовете на минути и минутит на секунди, ще се получи грамадно число. Тежък «, наистина, животът на стария, понеже съзнанието му взима участие в всичко, коею е преживъл и преживява. Старият съзнава, какво изгубил в младинит си, и съжалява, че това не направил, онова не на-правил. Младият пък поглежда към дЪдо -си и казва: И аз ще направя всичко, което дЪдо ми е направил. Има смисъл старият да съжалява за миналото, ако не го изпол-зувал разумно. Смъшно е, ако съжалява, че ,яе играл достатъчно на хорото, или не се срещал с моми. СмЬшно е, ако съжалява, че на младини не използувал условията да забогатЬе.
Един стар човек разправяше, че на млади години бил слуга при един богат господар, който оставял касата си винаги отворена. Понеже бил честен, слугата не си позволявал да бърка в касата на господаря си, поради което и доднес останал беден човек. Като млад, не му дохождало на ум да вземе чужда пара или вещ, но сега, като се намира в мъчнотии, съжалява за из-губенит условия. – Значи, на младини бил дзелигиозен и не си позволявал да краде;
168
като остаръл, разбрал, че могло да се живее и по друг начин.
И тъй, докато е на земята, човек все ще съжалява за нещо: или малко играл на хорото, или много играл; или използувал условията на живота, да стане богат и ученъг или не ги използувал, както трвбва; и най-после или съжалява, че бил религиозен, или съжалява, че не бил религиозен. Все има нЬщо, за което да съжалява. Това са. състояния, през които всеки минава. Така и младата мома, и младият момък, в желанието си да се харесат един на друг, постоянно съжаляват за нещо. Младата мома всеки ден се облича с нова рокля, дано възлюбенияг й най-после я хареса. Не я ли хареса, тя съжалява за приготовленията, които направила. Ако я хареса, тя е доволна и щастлива. Такива състояния има и младият момък, когато иска да се хареса на своята възлюбена.
Ще кажете, че това са. обикновени работи. Наистина, такива са, но, въпръки това, отнимат голяма част от времето ви. В края на краищата, и младият момък, и младата мома остаряват . Т вврват в лю-бовьта си, но тяхната любов не ги повдига. Т се радват на дрехитй си временно. Иде ден, когато и двамата се разочароват в тях и търсят нещо съществено. Т разби-рат, че това, за което са живъли, не носи щастие. Тогава отправят погледа си на>
169
влтре, дано там намврят същественото, Ако е въпрос за обличане, за нови премъни, на физическия свят човек трябва да има 120 костюма, на годипа по един костюм ; в астралния свят – 1200 костюма, в умствения свят – 12,000, в причинния – 120,000, а в Божествения свят – милиони костюми. Облеклото на човека представя не-говитв мисли и чувства. Колкото по-висока се издига човек, толкова повече мисли и чувства има. От тях той тъче дрехата на своята душа, която живее ввчно. Мисълта за дрехитв или костюмитв на хората е предисловие към друга мисъл, към която по-степенно отиват. С предисловие си служи всвки оратор, всвки учен и проповвдникъ* Така тв подготвят слушателитв си към съществената мисъл – цел на твхната реч. Коя е основната мисъл на моитв проповеди? – Любовта. Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всвки казва, че обича нвкого. Как ще опише прояви-тв на своята любов ? Ще кажете, че мъчно се описва любовта. Разнообразна е любовта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по един начин; майката обича дъщеря си по друг начин; бащата обича сина си по трети начин. Любовта не се описва с думи. Колкото да говориш на глухия за любов, нищо нвма да разбере. Любовта иска двла, а не думи. Ще кажеш на човека, че го обичаш, но той веднага ще те
-170
пита, какво нещо е обич. – Гори ми сърд-щето от любов. – Какво нещо е горението?
— Гогов съм на всички жертви. – Какво представя жертвата ? – Искам да те гледам. — — Защо искаш да ме гледаш? — Както и да говорите на човека за лю--бовьта, все ще остане нещо неразбрано в него. Искате да го видите, да бъде близо до вес, но като се приближи, отегчавате се, искате да се раздълите. Защо се отегчавате? – Защото закривал слънцето, и не виждате предметите. – Защо не виждате? – Очит ви затварял. Каква любов е тази, която затваря очит и ушит на хората, да не виждат и чуват? Мъж и жена се оби-чат, но като поживЬят нвколко години заедно, отегчават се един от друг, не се търпят. Мъжът се бърка в работит на жена си, а жената го кара да излъзе вън, да я освободи, сама да си работи. Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда къщата така, а не иначе; какво чете, защо се моли, в какво верва и т. н. Всеки трябва да бъде сво-боден, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се мъсиш в чуждит работи? Нека всеки верва в това, което му дава сила и потик в живота. Не се опитвайте да учите човека в работи, които вие сами не познавате. Често хората говорят за любовта, без да я познават, без да са я «опитали.
171
Любовта е въчен и непреривен про-цес. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно място. Любовта се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Като влъзе в един дом, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно в този дом, тя го изпълва с светлина. По това се познава присжтствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си, любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си; майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарьт се оплаква, че изгубил любовта на слугата си; слугата пък изгубил любовта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Верващият, като влъзе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, го-тов на всъкакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразнен, отегчен. Всеки се пита, клчде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието и го използува разумно, той е готов за непреривната любов.
172
Какво значи да използуваш разумно любовта ? – При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато любовта те посети и остави светлината си, не стой на едно място. Използувай светлината й да се повдигнеш едно стъпало по горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото мъ-сто, тя пак оставя светлината си. И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всъкога ще се ползуваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хверля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушит падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре нъ-как да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод.
Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато ви посети отново. Като стоите на едно място, нито една круша няма да
173
дойде при вас. Има круши, които дават плодове непрекъснато, през течение на цялата година. Тези круши наричаме райски. Лимонити и портокалите приличат отчасти на рай-скит круши, само че тв растат на топло, при специални условия. Като отидете при дървото на лимона или портокала, всвкога ще намерите плод: едни връзват, други са вече зръли. Обаче, не всеки може да отиде на местото, дето лимонити и портокалите растат и зреят.
Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички. Само така можете да се ползувате от посещението на любовта; само така ще разберете Божиит пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работиг му, както на него е угодно, нищо няма да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погръшкит на вашето детинство. Повдигнете се стъпка нагоре, да приемете благото на любовта. Турете човешкото настрана и дайте път на Божественото в себе си. Само така ще се освободите от човешкит внушения, които се движат в съзнанието ви, какго картинит на някой филм. Съзнанието е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можеш да помислиш, да почувству-ваш или д-л направиш нЬщо, което да не се отпечатва на съзнанието. НЬкои отпечатъ-
174
ци са приятни, а някои не са, и човек се чуди, как да се освобйди от тях.
Преди години срещнах един стар чо-вт,к, който се оплакваше, че нещо го мъче-ло. Какво го мъчи, не смЬе да каже. Най после се разположи, отпусна се и заговори; Преди един месец видъх на улицата една красива мома, която се отпечата в ума и в сърцето ми, и доднес не мога да се освободя от образа й. Искам да не мисля за нея, но тя навсъкъде ме следва. Имам няколко сина, всички женени, не може да ми стане снаха. Какво да правя, как да изхверля образа й от ума си? – Няма защо да я изхверляш, но ще я приемеш в себе си. Тя се изпръчила на пътя ти, за да ти обърне внимание, че не си живъл добре. И сега имаш възможност да изправиш живота си, да проявиш любов към ближния си. Ста-рецът се чуди, как е възможно младата мома да влъзе в него. Най-после разбра, че като се разшири и отвори сърцето си за всички хора, заедно с тях ще влезе и младата мома. Той започна да съжалява, защо не е млад сега, да изправи живота си и да приложи любовта правилно. Казах му, че и днес може да се подмлади.– Как? – Като влъ-зеш в ретортата. На всички казвам: Който иска да се подмлади, трвбва да влъзе в ретортата, да прекара там девет месеца. След това ще излъзе навън млад, енергичен, жизнеспособен, готов за работа и жертва.
175-
–С момата ли ще влъза в ретортата, илк сам? – С момата. – Щом и момата ще бъде с мене, готов съм още сега да влъ- за в ретортата. Какво представя красивата мома ? – Божественото Начало в човека. Следователно, който иска да се подмлади, трвбва да прояви Божественит мисли и чув^ ства, които са вложени в него. Красивата мома и красивият момък са символи на Божествения живот и Божествената истина. Стремете се да проявите Божественото, а не да го обсебвате и да му ставате господари. Как ще станете господари иа слънцето? Да се ползувате от слънчевата светлина и топ лина, това е в реда на нещата, но никой нъча право да заповядва на слънцето.
Христос казза: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си". Това значи: който не приеме Словото, няма живот в себе си. Словото освобождава човека. От какво го освобождава?
–От старото, което служи за тор. С ста рото можете само да наторите нивит си, но не можете да се храните с него. Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате ма- териал за бъдещето. Ще кажете, че човекъ трябва да се осигури. Не е въпрос за оса- гуряване, но за съграждане на своето духов но тяло. На земята човек живве с физи ческо тяло. Физическият и духовният свьтъ се различават коренно един от друг. Та--
176
зи е причината, дето човек се смущава на земята от такива нъща, които в духовния свет не го смущават. Тук бедни и богати жив&ят заедно, а в духовния свят тв са на различни мвста. – Защо? – Защото в духовния свет беден е гръшникът, а бо-гат – праведния г. Там гръшникът и пра-ведният не живеят заедно. Бедният жи-вве в ада, а богатият – в рая. В притчата за бедния Лазар и богатия виждаме, че като напуснал земята, Лазар отишъл в лочого на Аврама, между богатитв и праведните. Богатият, който живвл в охолност и изобилие, след смъртта си отишъл в ада, между беднитв и грвшни хора. Като раз-брал положението си, богатият започнал да се моли на Аврама, да изпрати Лазара при него, да накваси малко гърлото му, че пресъхнало. Аврам му отговорил, че това е невъзможно, защото има пропаст между твх. – Тогава нека Лазар елвзе при братята ми на земята, да ги научи, как да живвят.
— И това е невъзможно, отговори Аврам. — — Защо богатият се обърна за помощ към Лазара ? – Защото не бвше се осво-бодил още от своето господарство. Той гледаше на беднитв като на слуги, а не на равни на себе си. Той мислъше, че и тук може да използува Лазара, но разбра, че ду-ховнитв закони са различни от земнит. — И тъй, докато сте на земята още, освободете се от старитв навици и неджзи на
177
богатит. Не мислете, че външно бедният може да бъде ваш слуга. Той е външно .беден, а вътрешно богат, разполага с го-лЬми знания и опитности. Ако е решил да .изправи живота си, богати^т сам трябва да отиде при духовния човек, да се учи от него. Който не разбира законе, радва се, че някой богат го поканил у дома си, да му проповядва. Как ще проповъдваш на човек, който мисли само за ядене и пиене? По-скоро той ще те завлъче при себе си, отколкото ти да го повдигнеш. Словото Божие се благовествува на сиромасит, т. е. на онъзи, които имат уши и очи, да виждат и слу-шат това, което им се говори. Сиромасит са праздни шишета, в които можете да сияете нещо. Богатит са пълни шишета, които първо трябва да се изпразнят, след това да се налее ново съдържание в тях. Само -така то ще се задържи и използува.
Пазете се от старото, което руши и под-яжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа ? Ще кажете, че Той ви изоставил. Не ви изоставил Бог, но вие Го напущате. Когато синът умре, баща му ли го оставя ? Колкото и да страда за умръ-лия си син, бащата е принуден да го изостави. Ще го държи день-два у дома си и на третия ден непремънно ще го занесе на гроби-дцата. Ето защо, за да не принуждавате Бога
12
178
да ви изпрати на гробищата, бъдете всъког» будни, да прилагате любовта. Който прилага любовта, той е вечно млад и красив. Отнемете му любовта и вижте, как ще погрознее, Пазете любовта, която ви е дадена. С други думи казано: Не отхверляйте Бога от себе сиг за да не изгубите любовта и живота си. Не давайте на заем това, което ви е дадено. Можете ли да дадете очит, ушити, ръцет и краката си на заем? – Не можете. Следователно, ако трябва да видиш нещо, ще го видиш с своит очи; ако трябва да чуеш нещо, ще го чуеш с ушит си; ако искаш да хванеш нещо, хвани го с ръцетт» си; ако искаш да отидеш нъкъде, иди с краката си. Не давай удовет си на заем на когото и да е, нито взимай на заем чужди удове. Какво се иска от съвременните хора? – Да извадят мухлясалия хлъб от торби-тв си и да го хверлят вън. После да изпе-рат торбит си и да отидат на фурната, да ги напълнят с пръсен, хубав хлъб. В това се заключава новото, Божественото, коета иде сега в света. То не се занимава с старото, с мухлясалия хлъб. – Защо? – Защото старото не носи никакви блага за чо-въка. Това казва апостол Павел в посланието си. Старото да се изхверли навън. Торбит да се изпразднят! Оценявайте благата, които днес се дават, а не миналит блага, от времето на Мойсея. Днешният ден е ва-жен. Той е Божествен ден. Използувайте
179
благото, което сегашният момент носи. Той е изгръвът на живота. Мнозина съжаляват, че не са живъли в времето на Христа. Няма защо да съжаляват. Христос възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва. Защо не приемете и не приложите Словото Му ? Много от сегашните християни приличат на евреитв. И т чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа. – Защо ? – Защото се държат за старитв човешки разбирания.
Христос казва на Петра: „Това кръв и плът не ти го е открила, но Отец ми, Който живее в мене". Слънцето изгръва всъка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгръва, няма да възприемеш Божествената истина. Събудиш ли се на време, ще видиш изгръва и ще възприемеш истината. Квк ще разберете стиха, дето Христос казва: „Когато Син Человъчески дойде на земята, ще намъри ли достатъчно вера между хората?" Ако Христос дойде днес на земята, хсрата ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т. н. И това е на място, но най-добре е да се възприеме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е все-силен, всеблаг, всепрощаващ, но истинското знание се заключава в изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение.
Будно съзнание е нежно на човека. Ако не е будно, причината е в самия него. Съвремениитв хора са крайно обре-
180
менени, носят голями тежести. Време е да се освободят от тях. – Как? – Ще отворят торбиг си и ще изхверлят навън непотрЪбнит мисли, чувства и желания. Изхверлете мухлясалия хлъб навън! Един хлЪб в торбата е достатъчен, но прЪсен, доброкачествен. Един костюм ви е достатъчен, но да бъде винаги чист, да свети. Ангелит& имат само една дреха на гърба си, но постоянно я чистят. Щом се яви едно малко петно, т сЬдат на електрическия стол, пущат тока на любовта, и дрехата веднага светне. Правете и вие като тЬх. Чистете дрехата си с тока на любовта. Който не знае да чисти дрехата си, постоянно ще се съблича и облича. Събличането е смърт, обличането
— раждане. Това наричаме прераждане. Вложете в умовет и в сърцата си по една мисъл, по едно чувство, които не цапат дрехата. – Как можем да разберем св&та и живота само с една мисъл и едно чувство ? — — Две очи са. нежни на човека. Той вижда света с две очи и го разбира. Една Божествена мисъл и едно Божествено чувство са достатъчни. Т& са двет очи, през които чо-вЪк вижда цЪлия свет и го изучава. Какво правят онЪзи, на които очитв отслабват ? Т4, носят очила, но и с тЬх не виждат добре. Някои хора носят по няколко чифта очила, които постоянно промЪнят, но и с тЬх не виждат добре. Много мисли и желания в човека са многото очила на —
181
очит им. Приемете Божествените мисли и чувства в ума и в сърцето си, да бъдат очит ви здрави и съзнанието ви – будно.
Гледайте на живота ирез очит на лю-бовьта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очит на любовта, ще приеме онази святлина, която не може да мине през обикновенит човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете в фабрикит на любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина. Който възприема Божествената светлина през очит си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачит си.
Желая на всички да гледат през очит иа любовта и да приемат нъщата в тях-ната същина.
– Бог е Дух, и Божият Дух носи свобода.
26. Утринно Слово от Учителя, държано на 29 март, 1936 г„ 5 ч. с. София. – ИзгрЬв.