Разлика между версии на „Външна и вътрешна любов - Жануа“

Версия от 00:40, 18 февруари 2012

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

Външна и вътрешна любов

Отче наш

Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Йоан.

В какво седи сега истината? Най-реалното нещо в света най-мъчно го изпълняват хората. Въпросът е за наука. Трябва да се учи човек. И като се учи, това, което трябва, да даде плод.

Вие си поставяте някой път въпроса: „Къде ли ще бъда аз в оня свят?" – Ще бъдеш там, дето си сега. После, вие искате да знаете колко сте добри. Доброто това е плод. Ще прочетеш на една ябълка колко плод има: една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет, двадесет. Ще видиш по количество колко са и по качество какви са.

Та рекох кое е онова, което Бог обича? Хората се противят, те поставят един свой план, едно свое разбиране. Всеки казва: „Аз тъй обичам, аз тъй разбирам." Много добре. Като направиш тъй, както ти разбираш, в своето разбиране ти ще опиташ себе си. Ти ще опиташ доколко ти обичаш Бога. Не е въпрос сега да знаете колко Бог ви обича. Въпросът не седи там. Ти колко обичаш е въпросът. Животът седи в това, което имаш. Ти имаш един приятел и не зависи от приятеля ти, колко той те обича и ти да знаеш това. Това ще ползва него. Любовта, която имаш, е важна за тебе. Писанието казва тъй: „Онези, които обичат Господа, Той [е] приготвил най-хубавите работи за тях."

Ако някой път ви е тежък животът, кой ви е крив? Никой не е крив. Сега животът върви по два начина, по две разбирания. Едно външно разбиране: вие искате да имате всички удобства. Та вие ги имате сега, да бъдете само умни. Един милионер печели милион, два, три, четири, пет, десет, да забогатее, че иска да живее щастливо. И утре този милионер остави своето имане на своите деца, казва: „Децата да живеят." Питам: този, който остави имането на децата, какво добро има? Не оставяй нищо на децата си. Ще оставиш на умните, на глупавите нищо няма да оставиш. Глупавите нека работят. Сега това е вътрешното състояние, което вие имате. Трябва да се справите сега.

Казвате: „Аз не трябва да се уча." – Ще се учиш. И няма да седиш и да казваш: „Аз съм чел Писанието." Чел си, какво знаеш при това. Ти не знаеш толкова, колкото знаят онези, умните, каквото знаят мъдрите, светите хора, ти не знаеш това. Знанието е нещо вътрешно. Ако ти имаш вяра и ако ти знаеш, после няма какво хората да ти бъдат закон. Аз няма да водя два живота. Сега има ред такива представления. Ние искаме да се покажем, че не ядем много. Ти ще ядеш хубаво, само няма да преяждаш. Ти ще се обличаш хубаво, не да се обличаш така, да се покажеш скромен. Ако Бог облича птиците и цветята с най-хубавите дрехи, с каквито и царете не са облечени, ти ще туриш като някой грешник някоя вехта, забутана дреха. То не е разбиране на живота.

Та рекох, Христос преди две хиляди години идва в света. Христос може да дойде още десет пъти, според нашето разбиране. „Ама аз да видя Христа!" – Може да го видиш десет пъти и двадесет пъти и тридесет пъти. Но ти носиш само в душата си едно недоволство и коригираш онова, което Бог е направил, не си доволен. Питам сега: ако вас ви попитат какво бихте искали? Сега поставя се тъй въпросът. „Ама да постя, това-онова." Много добре, много хубаво е да постиш. Но въпросът не е в постенето. Постенето е един метод. При постенето искаш да се освободиш от излишен товар. Защото, които постят, не искат да работят. Хората, които постят, много малко работят. Той съзерцава и казва: „Аз съзерцавам." Какво съзерцаваш? Онова, което знаете, знаете го. Но онова, за което ти искаш да те любят и да те обичат, кое е? Животът ти зависи от любовта, която имаш към Бога. От тази любов зависи твоето бъдеще.

Сега, ако вие идете в другия свят, то е ваше разбиране, ваше съзнание. Онзи свят и той си има форма отвън. Ако влезете между ангелите, ще видите, че те са облечени както никога не сте виждали. Отлично са облечени. Вие сега какво се стеснявате? Казвате: „Аз нямам много работа." Защо ти нямаш? Материалът, който е турен в програмата, може Учителят да предаде, но всичките ученици не разбират еднакво. Защо? В дадения случай не слушат. На разни места са умовете на учениците. Когато някой професор преподава, някой студент, той не разбрал въпроса, защото на някои парите седят в ума. Казва: „Да имам пари." На някой човек в ума седят къщи, да има хубава къща. Но ти си дошъл в училището не да придобиваш къщи. Някой казва: „Да имам повече пари." Ти в училището не си отишъл за пари. За много работи може да мислиш. Когато на тебе преподава професорът, умът (ти) не трябва да бъде наникъде. Къде трябва да бъде умът, който разбира?

Сега по този начин вие от миналото знаете много. Но какво има да ви се преподава за бъдеще, това не ви [е] известно. Грехът седи в неизпълнението. Що е грехът? Що е грешенето? Щом не изпълняваш онова, което ти знаеш, ти грешиш. Защото в света съществува грехът. Не мислете, че вие като живеете, няма да грешите. Вие, според вашето разбиране, как мислите? Ако няма закон, не ви държат отговорни, но понеже има закон, законът ви държи отговорни.

Сега от тия вътрешни ограничения трябва да се освободите. В какво седи прегрешението на момъка като обича младата мома? Прегрешението седи в това, че той обича тази мома, която нищо не му дала. Той я обича, за да вземе нещо от нея. Това е вътрешна работа. Казваш: „Ти мене не обичаш." Това са човешки разбирания. И в Евангелието е казано, че Христос обичал Йоан повече. То е един закон: Ти не можеш да не обичаш някого, който те обича. И после тази обич няма да бъде такава, по този начин, по който сега разбирате. Никой не може да задържи любовта в себе си, тъй както той я разбира. Казвате: „Аз го обичам." Но онзи твой познайник не е постъпил както ти искаш, ти казваш: „Малко поохладя любовта ми към него." Въпросът не е за охладяването на любовта. Една любов, която е охладяла, каква любов е тя? Писанието казва: „Ще охладнее любовта ви." Дотогава докато човек не се научи да обича, неговата любов всякога ще охладнява.

Та рекох, онова, което сега знаете, вие сте на изпитание. Някой казва: „Какво мисли светът заради нас?" – Да мисли каквото иска светът. Когато дойде сега Христос в света, какво ще мисли светът заради Него? И преди две хиляди години, и сега Христос като живее между хората, те нямат правилно понятие заради Него. Ти си пожертвал живота, няма да го покажеш отвън. Но ти си пожертвал живота не в пост. Да допуснем, че ти се отречеш, учиш се хубаво. Някой, като се обърне към Бога, казва: „Нас наука не ни трябва." Когато се обърне към Бога, казва: „Нас жени не ни трябват." Това са детински работи. Не ви трябват предмети, които отдалечават сърцето ви и умът ви от Онзи, от Когото иде всичко. Защото Бог иска всички хора да се обичат не тъй, както хората разбират. Има един вътрешен закон на любовта.

Рекох сега, вие се смущавате от онова, което не е във вашите ръце. От това се смущавате. Най-първо ще бъдете свободни. Свободата седи в любовта. Да го знаете. Ще знаеш, че си свободен, когато говорят за тебе лошо. Всичко това да е на повърхността на твоя живот, да минава, да не те смущава. Казва: „Тебе не те обичат." Въпросът не е сега нас да ни обичат. Ние да обичаме, сега това е въпросът. И силата на човека е там. Сега не ви го давам това (като) заповед, но е казано: „Да имате любов." Ще кажете вие: „Че ние нямаме любов." И този въпрос е изключен, ще считате, че имате всичко. Вие имате всичко, само че материята е предадена и не е заучена сега. Казва: „Аз малко зная." – Малко си учил. „Аз съм сиромах." – Малко си работил. „Не съм силен човек." – Малко си се упражнявал. Всичко зависи от тебе, ако разбираш, от тебе зависи. Ти живееш в един разумен свят, дето всичко зависи от онова, което ти си заучил.

На едно място хората се делят. Казва: „Те не се споразумяват." Защо не се споразумяват? – Защото всеки (е) турил един свой свят. Всеки от вас (е) направил един свой свят и мисли тъй, както той (е) нагласил да живее. Хубаво, опитайте онова, което знаете, което сте научили, доколко може да живеете. Тия работи сте дошли да опитате. Що е изпитанието в света. Изпитва се вашата любов, нищо повече. Вашата любов се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любов, доколко онзи конец, на който се държите, е силен. Щом се скъса този конец, любовта ви е слаба, щом не се къса, любовта ви е силна.

Сега понякой път, някой проповедник иска да даде тежест в света и той проповядва тъй, както не е. Силата на моята проповед живее в моя живот. Силата на вашия живот седи в онова, което вие чувствате в даден момент. Сега това не ви го давам за осъждане. Ние не живеем както трябва. То е ваш живот. Щом не живеете, [в] кой момент може да изправите живота си. Казва: „Аз не мога да направя това." Ще направиш това, което можеш. Какво имаше да направи първият човек? Трябваше да се въздържа. Първият човек се е учил на въздържание. Много ядене в райската градина [можеше] да яде. Казва: „Има едно дърво, от което няма да ядеш." Но той казва: „Това искам да опитам." Вие ще се учите на въздържание, нищо повече. Туй, което първият човек не можа да направи, ще го направите вие. Сега вярващите ще се учат на въздържание. Не да гладуват, но няма да преядат. Ако ти ядеш и ако не се въздържаш, ще те сполети това, което никога не си очаквал. Въздържание трябва. Казва им: „Защо не ядете от това дърво?" – „Не съм гладен."

Ще кажеш в себе си: „В какво седи сега Божията любов?" Ти ще се научиш, в даден случай като обичаш, ти ще видиш доколко обичаш Бога. Всеки един човек, когото ти обичаш, ти ще опиташ себе си, него ли обичаш или Бога в него. И може да го обичаш за две причини. Понякой път може да обичаш някого, защото е хубаво облечен, понеже е богат, понеже е силен, за всичко туй го обичаш. Хубаво е, отлично е. Но това е външната страна на любовта. Някой път може да е оцапан, да не е богат. Пак ще го обичаш. По човешки така се говори. В себе си, като го срещнеш, ще видиш, че неговата външност не те спира. Вие тогава ще дойдете до онова начало, да видите доколко обичате Бога. И аз ви казвам, много лесно е да познаете колко обичате Бога. Два начина има да познаеш любовта си към Бога. Ако обичаш Бога, всичкият живот отвън ще се измени, всичко ще потече като вода, всичко ще ти върви. То е сега един начин, по който светът сега го прави. Но любовта не седи във външната страна. Другата страна, за да познаеш обичаш ли Бога, коя е? Ако се подобрят външните условия на живота, то ти ще знаеш, че обичаш Бога. Друг начин, по който може да познаеш, дали обичаш Бога: ако, като обичаш Бога, всичко ще се измени. То е разбиране само.

Сега вие търсите. Може да търсиш, учител си, високо място заемаш, хубаво е, отлично е. Тогава ще дойдеш до втората страна на любовта: всичко трябва да изгубиш. Ще ви изгонят хора[та]. Хората ще ви изгонят, но Бог няма да ви изгони. Вие ще опитате вашата любов, доколко вие обичате Бога. В живота има две разбирания: сиромашия и богатство. Богатството е едната страна на любовта, сиромашията – другата страна. Ако ти си сиромах, ти ще се радваш. Ако ти си станал богат, пак ще се радваш. Защото в богатството ще опиташ едната страна на любовта, в сиромашията – другата. Тъй щото сиромашията да не ти служи за едно препятствие. Има някъде ще изгубиш знанието. Едно знание ще изгубиш, друго ще придобиеш. Всички нямате еднакво знание. Някои хора има, които заучават езици много лесно. Отлични са. В дълбокото разбиране – там ги няма.

Та рекох сега, да опитате вашата любов. Небето е място на опит. Като влезете в Небето, вие ще опитате вашата любов, колко обичате Бога. И като сте в света, пак ще опитате вашата любов. Ще ви хулят. Христос е казал: „Вас ще ви гонят." Защото ако не ви изгонят, вие имате външна любов. Ако онази красивата мома, вас не ви изгони, вие няма да идете вкъщи. Ако кръчмарят вас не ви изгони, вие няма да си идете вкъщи. Ще кажете: „Не съм ли аз свободен?" Свободата седи в това, което ти сам правиш. Там е свободата. Туй, което сам не правиш, там не е свободата. То е външната страна. Та рекох сега, Христос турил вътрешната страна: „Онзи, който пребъдва в мене, него Отец ми го пречиства." Защото онези дървета, които не дават плод, отрязват ги, не ги оставят да си губят времето.

Та рекох, ще дойдете да разбирате. Искате да бъдете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито един от вас не желае да стане сиромах. Тъй както разбирате, не е хубаво. Защото ще станете сиромах, ще изгубите богатството и онова, което отвън имаш, и отвътре имаш. Няма никакъв смисъл да изгубиш. Сиромашията трябва да дойде, за да опиташ хубавото на вътрешния живот. Ще дадеш богатството на другите и доброволно ще приемеш сиромашията. Дойде някой, казва: „Дайте ми богатството си!"

Тогава ще ви приведа онзи пример. Отива един англичанин между езичниците в островите някъде. Той свършил университет, с големи познания, 20 години учил каквото казал Христос. Проповядва им, но не го разбират езичниците. Един ден той си казва на себе си: „Господи, аз не съм проповядвал. Аз досега проповядвах по човешки: тъй ще живеете, ще обичате Бога." Другите хора да обичат, но те не обичат. Той казва: „Аз не съм проповедник. Христос казва: Ако имаш две ризи, да дадеш едната, ако имаш два чифта обуща, да дадеш едните." И каквото имал, той всичко им раздал. Онези езичници, като чули, дошли и казват: „Сега ти имаш, раздай на нас." Той раздал всичко, не оставил нищо за себе си. Той усетил, че изпълнил Волята Божия. Нека те живеят, да благуват.

То е едната страна. Казва: „Какво ще стане с нас? Ще умрем." – Че и [сега те] умират (зачеркнато и поправено на: „че и при това пак ще умрете”.) „Ама, да си поживеем малко." – Ами че това не е живот. Онзи, истинският живот не е. Вие сте дошли да научите истинския живот. Като научите истинския живот в себе си, ще се образува едно общество на светии. Какво нещо са светиите? Любовта им е явна на всички. Никой светия не могат да го осъдят, че не е направил тъй. Той навсякъде е изправен. Той, от себе си каквото има, раздава. „Свети" значи.

Та вие сега няма да мислите какво ще правите. – „Ние между грешни хора живеем." Ще оставите грешните хора настрана. Те в ума ви няма да бъдат. Ще оставите грешните хора от сърцето си. И с туй няма да се смущавате, не е ваша работа. Че този не се учи, онзи не се учи, то не е ваша работа. Ако се учи – за него [e], и ако не се учи – за него [e]. Ако се учи, ще стане учен, ако не се учи, ще остане невежа. Вие ще кажете: „Аз много говоря." Турците казват: „Многото говорене на воденица." Воденицата целия ден най-хубавата реч държи. Какво остава за воденицата? – Нищо. Искаш да обърнеш някого. Какво ще го обърнеш? Ти трябва да дадеш един пример вътре в себе си. Ако този човек не се обръща, ти ще знаеш, че има нещо, което препятства. Не си виновен, ще измениш начина. Втори, трети, четвърти, пети, ще измениш начините.

Та рекох, днес е петък, ден в който човек е създаден, за да опита или външната или вътрешната любов към Бога. Ще опиташ, че обичаш Бога, понеже Той дава. Рекох, кога турили Иова на голямото изпитание? Господ казва на сатаната, на дявола: „Видял ли си ти Иова, като него няма." – „Ама, защо няма? Дал си му всичко, разбира се, кой няма да те обича. Но я вземи тия работи от него, да видим ще остане ли [пак] същият?" То е външната страна. Вие сега казвате: „Да нямаме Иововото изпитание." Ако Бог обърне внимание на тебе, че много си напреднал, че го обичаш, дяволът ще каже: „Закачи го малко!" Сега разбира се, Иововото изпитание закачи ви малко. Вземат ви къщата, приятелите ви вземат, децата ви вземат, всичко туй. И вие в света мислите, че светът е създаден заради вас. Донякъде сте прави. Но светът Бог създал за себе си. Казва там Писанието: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син, за да го изкупи." Ти мислиш защо ли е създаден светът. Ако мислиш, че е създаден заради тебе, трябва да пратиш своя син. Като умре детето ти, да благодариш, че е заминал за другия свят. Ти го държиш вътрешно тук на Земята. Остави го да си върви откъдето е дошло. Ако изгубите своето дете, радвайте се на това. „Аз – казва – не искам да изгубя приятеля си." Ти ще гледаш само едно нещо: да не изгубиш любовта си към Бога, нищо повече.

Сега, аз като ви говоря, това е едно представление. Вие сега сте на едно представление, на театър, гледате нещо, как е станало, защо актьорите играят. Докато ти сам не станеш актьор, ти не си разбрал истината. Докато ти сам идваш с билет и слушаш тази драма и онази драма, ти още не разбираш. Ще станеш един първокласен актьор. Като станете актьор, казвате: „Дотегна ми." – Ти не си разбрал живота. Дотогава докато ти дотяга да свириш, ти още не разбираш. Казва: „Това парче не мога да свиря." Всички парчета ще свириш. Докато не се научиш така да разбираш живота, твоята любов към Бога е слаба. Не, че Бог ще те съди. Хората разбират: Бог вечно ще ви отхвърля от лицето си. Ама Господ не е казал такова нещо. То е негово разбиране. Не ще мине една, две, десет години и казва: „Израилю, обърни се." Бог изпитва нашата любов. Някой път, когато се оплакваш, Господ те погледне и ще се усмихне. На светските хора, усмихва се. Гнева на Бога седи в това. В какво седи гнева? Ако нямаше гняв, нямаше да има огън, на какво да си варим яденето. Имаме едно криво разбиране за Божия гняв.

Дотогава докато не си се научил да носиш, да търпиш, ти не си силен. Търпението в какво седи? То показва доколко ти си силен. Щом не можеш да търпиш, силата ти е малка. Аз гледам тук има сестри и братя, които казват: „Днес съм много добре." – Хубаво. Дал ти Бог нещо отвън, добре си. Утре Господ ти вземе онова, което ти дал, гледа ти любовта. Ти казваш: „Не съм добре днес." Неразбиране на въпроса е това. Ти слушаш учителя си, разбираш го. Казва: „Стани Драганчо!" Станеш, не си разбрал. Ти мислиш отвътре, че си разбрал, а отвън, в приложението, в проявяването на онова, което е говорил, ти не си разбрал.

Сега ще ме попитате: „Ние от кои сме, от вътрешните или от външните." Едновременно, ако ти не разбираш външната любов и вътрешната си любов, ако ти не показваш любовта си към Бога отвън, за онова, което ти е дал и ако не показваш любовта си към Бога за онова, което ти е взел от тебе, ти не си разбрал любовта. Защото ако Бог ни вземе едно нещо, Той ще ни даде друго. Тази опитност имаха рибите, които в своята лакомия раждаха много риби – по триста, четиристотин хиляди. Кой от тях ще обича по-напред. Даже и птиците, които имат по 5 - 6 деца, не обичат еднакво децата си. Дето казват, че майката да обича всичките. Вие изучавайте живота на птиците, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича по-малко, до него и така се нареждат. Онези, които майката не обича, казват, че те седят накрая. Като казвам: само едно може да се обича, казвате, някой път: „Той не ме обича." Рекох, той има вече кого да обича. Не търси този, който обича друг. Кого да търсите. Търсете някого, който няма кого да обича. Дойде някой, казва: „Много нещастен човек съм." Тези, нещастните хора са за мене. За да обичаш някого, ти трябва да направиш този човек щастлив. Ще му покажеш своята външна любов. Като дойде, ще му дадеш къща, ще му дадеш дрехи, ще му дадеш обуща, ще му дадеш всичко туй. Казва: „Сега благодарен съм вече."

Туй е сега животът. Туй е само за да се опита любовта. Тъй, както сега се проповядва, както хората проповядват, то не е лошо. Това учение няма да даде никакъв резултат. Резултатите, които търсиш, няма да ги намериш. Сега за земята говоря. Представете си една мома, подир която ти си тръгнал. Тя не може да ти каже, че не те обича, ама не може да ти каже истината. Ти усещаш, че нейните чувства не са такива, каквито ти искаш, защото в ума й седи друго нещо. Какво ще правиш тогава, я ми кажете? „Ние, казва, сме от вярващите." От кои? – От вярващите, които вярват в онова, което ви се даде, а не вярвате в онова, което не ви се дава. Ще дойдете до положението да изучавате пълната истина: да вярваш и в онова, което не е.

За мъдрия човек въпросът другояче седи. За любящия човек въпросът другояче седи. Сега някои от вас сте деца. Казвате: „Чудна работа." Сега туй е представление. Ако ви харесва представлението, може втори път да идете. Казвате: „Еди коя си пиеса не ми хареса." Не си разбрал, не била за тебе. Има някои работи, които не харесваме. Не харесваш, някой човек е много разточителен. Бог е дал в света. И кой е, дяволът е, който изкушава в света хората. В какво седи? Някои хора преядат. Започнал ли си да ядеш от последното дърво на твоята райска градина, ти си закъсал вече.

Та рекох, онези от вас, които още изучавате външната любов, сте недоволни всички. Когато дойде да изучавате вътрешната любов, вие ще се освободите от тези несгоди на света. Защото като нямате нищо, всички ще ви напуснат. И онзи, който остане последен, на който не се скъса неговата любов към тебе, той е онзи, който ви обича безкористно. Може да се приведат примери. Не е в привеждането на примерите. Рекох, помнете: в живота е хубаво да бъдете богати. То е външната страна. Но ти си научил половината от любовта. Ти, докато си на земята, ти ще бъдеш много добре, като отидеш в другия свят ще бъде много зле за тебе. Онези, които не разбират живота, ще кажете, че ще се мъчите там. Не, че ще се мъчите, понеже нямаш благата на земята. Гореше огъня на богатия, не че гореше, но тази любов, която той трябваше да разбира, да образува цял един свят, остана за учение. Тогава ще дойде до положението, Христос казва, ще дойдете до онова вътрешно разбиране, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." То е едно разбиране.

Та рекох, някои от вас може да попитам. Не зная колцина от вас има, които казват: „Аз съм решил да служа на Бога." Ти си решил да служиш на Бога. Право е. Но дали ще можеш да служиш по този начин, по който Бог иска? Бог никога няма да ти каже: „Ти не ме обичаш." Той ще те погледне и ще каже: „Това е дете, което търси любовта отвън." Като дойдат умните деца, тогава ще каже: „Това е дете, което търси любовта отвътре."

Та тук аз съм следил. Много приятни работи са станали за първите места. Право имат. Искаш ли да няма скандал, да няма много хора, повикай само едного, че му дай първото място. Въпросът е разрешен. Щом повикаш 10 – 20 души, ще има спор. Кой къде седнал – отляво, отдясно. Така ни изпитват. Понякой път зад себе си виждам, че хората не са свикнали, понеже търсят външната любов. Рекох, отстъпи! „Как ще отстъпя, че аз ли все трябва да отстъпвам?" Все таки трябва да има някой да отстъпи. Всички на едно място не могат да бъдат, не могат да се съберат. Все ще има някой да отстъпи.

„Ако можете да пребъдете в любовта ми, казва Христос, каквото поискате ще ви бъде." Когато човек опитва Божията Любов, той трябва да пребъде. Ако изпълнява, ще пребъде. Тогава ще знае как да направи нещата. Та рекох, някои от вас вече трябва да минете да опитате любовта. Някои вече са минали да опитат Божията любов. „Не – казвате, – съвсем закъсахме: жена, къща, всичко са взели в света." Сега за вярващите този въпрос трябва да се разреши. Ако не го разрешите по този начин, вие ще се раждате и прераждате със сегашните разбирания. Казвате: „Втория път като дойда, не искам да бъда сиромах." Ще видиш колко си учил. Ти, ако не знаеш как да говориш, ти имаш 10 – 20 слуги, не знаеш как да се отнасяш с тях, ще си създадеш цяло едно нещастие със себе си. Казва: „Искам да бъда щастлив, искам да има някой да ме обича." За да те обичат, ти трябва да оценяваш. И ти трябва да обичаш. Ние сега искаме другите хора да бъдат изправни. Всичките хора са методи и начини, които показват докъде ние сме достигнали. Много трудна работа е.

Сега аз не ви казвам да не правите. Туй, което правите, много добре правите. Сега аз говоря за един живот, дето хората са много умни. Туриш нещо под микроскопа – виждаш го, но нямаш микроскоп – няма го. Когато говорим за любовта, говорим за невидимата любов, с която отвсякъде може да минете. Рекох, ще правите всичко в света. Само едно нещо няма да правите. Всичко може да правите, само от последното дърво няма да ядете. Въздържание трябва на всички. Може да го направите, но ще понесеш последствията. Всичко ще правите, само едно ще се учите: ще се учите на въздържание. Казва: „Ще се въздържаш!" Казва: „Не мога да се въздържам." – Защо? Неразбиране на въпроса е това. Ще се въздържаш да не ядеш от последното дърво на твоята райска градина, за да можеш да опиташ вътрешната страна на любовта. Ако това не можеш да направиш, ще останеш такъв, какъвто си, със сегашното разбиране.

Преди две хиляди години хората не бяха готови и сега не са готови. Затова сега ще дойдат да страдат. Сега ще дойдат страдания. Казва: „Няма ли да дойде Царството Божие на земята?" Ще дойде Царството Божие в деня Господен. Денят Господен не е от светлите дни. Той е от тъмните дни, ще покаже дали имаш свещ. Всичко ще изгасне, нито Слънцето, нито звездите, тъмнота ще бъде. Ако не можеш да запалиш сам да светиш, в тъмнота ще бъдеш. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са хубави, но Божият ден, който ще дойде с буря, с тъмнина, с всичко туй, трябва да имаш разбирания, да имаш тази свещ в тази тъмнина. Да седиш при голямата буря, при големите несгоди на живота и да четеш. Понеже не си учил досега, в тази буря, като няма с какво да се занимава умът ти, ти ще седнеш да учиш. Онова, което научиш, дълбоко ще остане в душата ти. Когато дойдат страданията в живота, не да страдаш, ами да се учиш.

Сега ще ви попитам: разбрахте ли? Не казвам, че трябва да го кажете, ни най-малко нямам това в ума си. Разбрахте ли? Като дойдете, на всеки да му дадете правото в душата си вътре, да го не осъждате. Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадеш правото на всеки човек, ти даваш право на Бога да се прояви в него. Прегрешението седи, че ти, като не даваш право, ти ограничаваш Бога и тогава идат нещастия. Защото ти ограничаваш едного, втори, другите ще ограничат тебе. Вследствие на това, всичките ограничения идват от ограничението. Бъдете свободни в себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любов, дайте свобода и на вътрешната любов. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любов и да давате свобода и на вътрешната любов. След туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вътрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любов вие още не сте готови и за вътрешната любов вие още не сте готови.

Като казвам: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате вас да не ви смущават хората. Когато някой човек, който вас ви обича винаги се върти около вас, това е за изяснение, казвате: „Дотегна ми!" Младата мома иска някой момък, казва: „Без него не мога да живея." Утре, като се ожени за този момък, казва: „Дотегна ми, като кюп стои вкъщи, не излиза да работи." Той ако седи вкъщи, ти ще излезеш да работиш заради него, няма да правиш въпрос. Когато ти дойдеш да изучаваш истинската любов, ти въпрос няма да правиш, ще го оставиш той сам да се пробуди вътре в себе си. Там е силата. То е една вътрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е там, че ти ще го оставиш така нищо да не работи. Няма да говорите, че не работи нищо. При сегашните условия, дойде ли да изучавате вътрешната любов, ще кажете: „Много добре прави." Отлично. Той цял ден седи до огнището и размишлява. Нещата трябва да станат живи, сега трябва да станат живи. Колко трудно може да се живее, като нямаш туй разбиране, тогава две зли[ни] идат отвън (и отвътре). Дали ти едно богатство, но ти не знаеш, че е богатството. Казваш: „Що ли го нося това?"

Ще изучавате, ще прилагате сега. Ще изучавате сега доколко вие обичате Бога, и доколко обичате хората. С това ще проверявате доколко вашата любов към Бога е изменлива. Какво може да направите за Бога. Някой път и онзи, който дава и него не искаш и от него не си доволен. Тогава ще се научите на този закон, да бъдете доволни, като дават много, да дават и на другите.

Четете 15 глава от Ев. на Иоана и сами ще си извадите вашето заключение, вашето съзнание до где е достигнало. От това ще зависи вашето щастие. Щастието ви ще зависи от външната любов и от вътрешната любов. Може да се превърне външната и вътрешната любов. Защото любовта изисква само смяна. Ти, като ядеш, наяждаш се и казваш: „Вече не искам да ям." Като дойде[ш] в любовта, постоянно ще ядеш. Като искаш да си почиваш, ще смениш любовта си. В любовта не можеш да кажеш: „Аз не искам да обичам." Ще смениш любовта си. Сега това е предметно учение, за да бъде живота ви лек. Не правете живота си тежък. Ако си богат, радвай се на външната любов. Ако си сиромах, радвай се на вътрешната любов. Пък, ако си недоволен, показва, че търсиш методи и начини да разбираш любовта.

Аз, като ви говоря за любовта, виждам външните мъчнотии, които срещате. Не ви казвам, че работата е лесна. Смяната е мъчна. Казва: „Не може да дам тия работи." Имаш скъпоценности, не може да ги дадеш, утре умираш, оставиш всичко след тебе в света. Трябва да се научиш да обичаш вътрешната смяна на живота. Не, че по закон. По закон няма да стане тази работа. Ще дойдат, ще те опитат. Бог, като види, че не си от ония деца, които разбират, ще каже: „Хайде, синко, из рая навън." Господ, който създал човека, защо го изпъди? Казва: „Понеже, синко, ти искаш един широк свят, аз те пращам в широкия рай." Казвате: „Излезе из рая." Понеже искате придобивки. Понеже останаха в рая и видяха, че са голи – нямаха разбиране. Виждат, че те се нуждаят от дрехи, от обуща. Казва: „Хайде вън в широкия свят."

Сега всинца сте дошли в широкия свят, какво трябва да правите? Ще се учите от онова доволство, от което вие се нуждаете. Рекох сега, какво сте разбрали? Толкова хиляди години сте учили два предмета: външна и вътрешна любов. Та рекох, онези от вас ще изучавате какво учил Христос. Онова, което Христос учи, Той направи един опит. Защо така направи? Той искаше да предаде това учение. Казва: „Предавам това учение, чакай да видя как седи." Трябваше да го измъчват, да го турят на кръста и се моли, ако може да мине. Но ни глас, ни слушание. Казва: „В твоите ръце предавам духа си." Първата любов лесно, но втората любов, вътрешната – много мъчно се усвоява. Не е лесна работа, трябва човек да е много добре запознат.

Най-първо ще познаете дали обичате Бога, ако всичко ви е дал. Ако не ви дава всичко, любовта е малка. Втората любов, като изгубите всичко, тогава ще познаете. Като ви вземе Господ всичко, Той ще покаже. Много мъчно е като ви вземе Господ всичко, да мислите, че то е пак любов. Радвай се на онези хора, които другите хора имат. Ще учите, кой докъде е дошъл. Който не е завършил своята външна любов, да я задържи. Ако има някой, който не е завършил своята външна любов, да приеме туй. Туй е сега за предупреждение. Казвате: „Един ден няма какво да правим." – Има, има какво да правиш. Като изгубиш всичко, ще придобиеш повече живот. Когато Иов издържа изпита, дадоха му по-хубави дъщери, по-красиви синове, богатства двойно. Ти, като завършиш изпитанията си, ще имаш двойно. Вие сега разрешавате въпроса, вие мислите за другите хора. Оставете другите хора. Всеки един човек трябва да оправи света. Ти не спъвай своето развитие. Дойде някой при тебе, направи онова, което си длъжен. Онова, което става в света, не си ти отговорен, защото ти не си само в света, който живееш и който мислиш. Ще кажеш: „Тъй, както сега светът е направен, тъй както върви, много добре върви." Не [е] напълно така, но той върви към онази цел, която Бог турил.

Сега разбрахте ли? Да, разбрали сте. Трябва да бъдете богати, станете богати. Най-хубавото нещо, всички тия нанизи, пръстени. Знание ви трябва, всичкото знание, доколкото на Земята може да се придобие, ви трябва. Като няма друго какво да правите, тогава за бъдеще ще изучавате вътрешната любов. Защото, ако външната любов не може да научите, и вътрешната не можете. Законът е все същия.

Утре, като дойдете, може да не ви се говори. Ще седите като на празни ясли. Може нищо да не се говори. Утре е почивка, ден за почивка. Казвате: „В неделя какво ще има?" За неделя ще се събере нещо ново.

Само Божията Любов носи пълния Живот!

Трети съборен ден, 3-та беседа от Учителя, държана на 21 август 1936г., Изгрев