от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 18: Ред 18:
 
че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне
 
че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне
 
препятствието от пътя си и да върви напред.
 
препятствието от пътя си и да върви напред.
За да дойде на земята, всеки човекъ е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си,
+
За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си,
 
природата насила го заставя да учи. За да не
 
природата насила го заставя да учи. За да не
 
учи, причината може да бъде външна—физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и
 
учи, причината може да бъде външна—физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и
Ред 96: Ред 96:
 
увеличава готовността му да изпълнява. Тъй
 
увеличава готовността му да изпълнява. Тъй
 
щото, когато паметта на човека отслабва,
 
щото, когато паметта на човека отслабва,
трябва да знаете, че желанията му се увелича-
+
трябва да знаете, че желанията му се увелича
 
ват. За да не отслабне паметта на човека, с
 
ват. За да не отслабне паметта на човека, с
 
увеличаване на желанията едновременно трябва
 
увеличаване на желанията едновременно трябва
 
да се усилва мисълта му. Иначе, в него ще се
 
да се усилва мисълта му. Иначе, в него ще се
яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисъльта. Наистина, когато чувствата взе-
+
яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата взе
мат надмощие над мисълта, човек става раз-
+
мат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да
сеян и паметта му отслабва. Той започва да
+
мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фан
мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Каз-
+
ват, че младите моми и момци обичали да фан-
+
 
   
 
   
тазират. В това отношение те приличат на ци-
+
тазират. В това отношение те приличат на ци
ганина, който носел гърне с мляко на глава-
+
ганина, който носел гърне с мляко на глава
 
та си и мечтал за много неща. Той мечтал
 
та си и мечтал за много неща. Той мечтал
как ще продаде млякото и ще си купи ко-
+
как ще продаде млякото и ще си купи ко
 
кошки. После ще продаде кокошките и ще си
 
кошки. После ще продаде кокошките и ще си
 
купи овца. Като я използува, ще я продаде, за
 
купи овца. Като я използува, ще я продаде, за
 
да си купи крава. Като продаде кравата, ще
 
да си купи крава. Като продаде кравата, ще
си купи кон и т. н. Така той хвърчалъ въ
+
си купи кон и т. н. Така той хвърчал в
мечтите си и си въобразилъ, че ще се ожени
+
мечтите си и си въобразил, че ще се ожени
за княжеска дъщеря, отъ която ще му се ро-
+
за княжеска дъщеря, от която ще му се ро
дятъ две красиви деца, момче и момиче. Отъ
+
дятъ две красиви деца, момче и момиче. От
радость той подскочилъ, и гърнето съ млеко-
+
радость той подскочил и гърнето с мляко
то паднало отъ главата му и се счупило. Къ-
+
то паднало от главата му и се счупило. Къ
 
де отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно
 
де отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно
съ млекото.
+
съ млякото.
Това става не само съ младите, но и съ
+
Това става не само с младите, но и с
религиозните, съ учените, съ философите. Ре-
+
религиозните, с учените, с философите. Ре
лигиозниятъ, като поверва въ Бога, израстватъ
+
лигиозният, като повярва в Бога, израстват
му криле, и той си фантазира вече, какъ
+
му криле и той си фантазира вече как
хората ще започнатъ да го следватъ. Като за-
+
хората ще започнат да го следват. Като за
почне да фантазира, той подскача на ули-
+
почне да фантазира, той подскача на ули
цата, и гърнето пада на земята. Като разсипе
+
цата и гърнето пада на земята. Като разсипе
млекото, той вижда, че е обикновенъ човекъ.
+
млякото, той вижда, че е обикновен човек,
че нищо не може да направи. И философътъ
+
че нищо не може да направи. И философът
фантазира, мисли, че като напише едно съчи-
+
фантазира, мисли, че като напише едно съчи
нение, ще оправи света. Отъ радость той
+
нение, ще оправи света. Отъ радост той
подскача, но гърнето съ млекото пада на земя-
+
подскача, но гърнето с млякото пада на земя
 
та и се счупва. Тогава той казва: Защо ми
 
та и се счупва. Тогава той казва: Защо ми
требва тази философия? Моята глава не може
+
трябва тази философия? Моята глава не може
да роди нещо особено. Като вървите по ули-
+
да роди нещо особено. Като вървите по ули
ците, навсекъде щс видите паднали фантазьо-
+
ците, навсякъде ще видите паднали фантазьо
ри: тукъ единъ религиозенъ, тамъ единъ фи-
+
ри: тукъ единъ религиозен, там един фи
 
   
 
   
лософъ, на трето место единъ ученъ. Това съ
+
лософ, на трето място един учен. Това са
все хора работници, въ които желанията взи-
+
все хора работници, в които желанията взе
матъ надмощие. Дето желанията и чувствата
+
мат надмощие. Дето желанията и чувствата
взиматъ надмощие, тамъ мисъльта е слаба.
+
взимат надмощи, там мисълта е слаба.
Когато чувствата на човека взиматъ надмощие,
+
Когато чувствата на човека взимат надмощие,
почвата на неговото сърдце е много мочурли-
+
почвата на неговото сърце е много мочурли
ва. Дето стъпите, краката ви потъватъ. Какво-
+
ва. Дето стъпите, краката ви потъват. Какво
 
то посеете на тази почва, нищо не никне. За
 
то посеете на тази почва, нищо не никне. За
да я подобрите, требва да направите дре-
+
да я подобрите, трябва да направите дре
нал<,ъ, да отведете излишната вода.
+
наж, да отведете излишната вода.
Като ученици, вие требва да познавате
+
Като ученици, вие трябва да познавате
отрицателните си чърти и да се предпазвате
+
отрицателните си черти и да се предпазвате
отъ техъ. Същевременно вие требва да знае-
+
от тях. Същевременно вие трябва да знае
те произхода имъ. За да намерите произхо-
+
те произхода им. За да намерите произхо
да имъ, мислете често върху техъ, съпо-
+
да им, мислете често върху тях, съпо
ставяйте нещата, докато въ ума ви дойде
+
ставяйте нещата, докато в ума ви дойде
 
светлина, която ще ви помогне да намерите
 
светлина, която ще ви помогне да намерите
корена на вашите отрицателни чърти. Като на-
+
корена на вашите отрицателни черти. Като на
мерите корена на отрицателните си чърти, си-
+
мерите корена на отрицателните си черти, си
лата ви ще се увеличи, и вие лесно ще се спра-
+
лата ви ще се увеличи и вие лесно ще се спра
вяте съ техъ^Ако човекъ не мисли, природа-
+
вяте съ тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на
та нищо не може да му даде. Тя дава само на
+
онзи, който работи. На работния и на приле
онзи, който работи. На работния и на приле-
+
жния природата е готова да отпуска кредит,
жния природата е готова да отпуща кредитъ,
+
да реализират желанията си. На мързеливия
да реализиратъ желанията си. На мързеливия
+
тя не отпуска никакъв кредит.
тя не отпуща никакъвъ кредитъ.
+
И тъй, знайте, че природата е крайно
И тъй, знайте че природата е крайно
+
взискателна към ония, които само фантази
взискателна къмъ ония, които само фантази-
+
рат, без да прилагат. На такива тя не отпу
ратъ. безъ да прилагатъ. На такива тя не отпу-
+
ска никакъв кредит, вследствие на което те
ща никакъвъ кредитъ вследствие на което те
+
трупат големи задължения и дългове. — Как
трупатъ големи задължения и дългове. — Какъ
+
може да се освободи човек отъ дълговете
може да се освободи човекъ отъ дълговете
+
 
   
 
   
си? — Като прилага. Човекъ требва да се
+
си? — Като прилага. Човек трябва да се
 
откаже отъ мечтите и фантазиите на младите
 
откаже отъ мечтите и фантазиите на младите
 
моми и момци, на религиозните, на учените, на
 
моми и момци, на религиозните, на учените, на
философите, на поетите и да започне да ра-
+
философите, на поетите и да започне да ра
боти съзнателно. Добре е човекъ да живее съ
+
боти съзнателно. Добре е човек да живее с
мечти, да си въобразява, че е виденъ ученъ,
+
мечти, да си въобразява, че е виден учен,
музикантъ или художникъ, но за това се
+
музикант или художник, но за това се
искатъ знания. Колкото по-високо стои човекъ,
+
искат знания. Колкото по-високо стои човек;
толкова по-големи задължения има. Отъ него
+
толкова по-големи задължения има. От него
 
се изисква много. Какво ще прави той, ако
 
се изисква много. Какво ще прави той, ако
нема знания, съответни на положението си?
+
няма знания, съответни на положението си?
Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — За-
+
Той ще се обезсърчи и отчае. — Защо? — За
щото е търсилъ лесния пъть. Има лесенъ пъть
+
щото е търсил лесния път. Има лесен път
въ живота. Той е пътьтъ на малките, микро-
+
в живота. Той е пътят на малките, микро-
скопически величини Започнете да работите съ
+
скопически величини. Започнете да работите с
микроскопическите величини. Запримеръ, вър-
+
микроскопическите величини. Например, вър
вишъ по пътя, но тукъ-тамъ срещашъ малки,
+
виш по пътя, но тук-там срещаш малки,
остри камъчета, които причиняватъ болка на
+
остри камъчета, които причиняват болка на
краката. Наведи се спокойно, дигни камъчета-
+
краката. Наведи се спокойно, дигни камъчета
 
та, тури ги настрана и продължи пътя си.
 
та, тури ги настрана и продължи пътя си.
Ритнешъ ли ги съ кракъ, и тебе ще ритнатъ^
+
Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат
Съ ритане въпросите не се разрешаватъ.
+
С ритане въпросите не се разрешават.
Мнозина искатъ съ малко трудъ да пости-
+
Мнозина искат с малко труд да пости
гнатъ големи резултати. Слушате некой да каз-
+
гнат големи резултати. Слушате някой да каз
ва, че иска да стане ангелъ. И това е възможно,
+
ва, че иска да стане ангел. И това е възможно,
но за да се подигне до тази степень. ангелътъ е
+
но, за да се подигне до тази степен, ангелът е
миналъ презъ голЬми изпитания. Често отъ не-
+
минал през големи изпитания. Често от не
бето пращатъ некой ангелъ да подигне единъ
+
бето пращат някой ангел да повдигне един
отъ най-големите грешници. Ако мисли, че съ
+
от най-големите грешници. Ако мисли, че с
единъ замахъ може да ю изправи, ангелътъ е
+
един замах може да го изправи, ангелът е
пропадналъ на изпита си. Съ десетки и сто-
+
пропаднал на изпита си. С десетки и сто
тици години този ангелъ ще бъде свързанъ съ
+
тици години този ангел ще бъде свързан с
 
   
 
   
грешника, докато го подигне. Не го ли поди-
+
грешника, докато го повдигне. Не го ли повди
гне, той не е разрешилъ задачата си. Той ще
+
гне, той не е разрешил задачата си. Той ще
върви следъ грешника, ще слиза и ще се ка-
+
върви след грешника, ще слиза и ще се ка
чва съ него, докато го постави на правъ пъть.
+
чва с него, докато го постави на прав път.
Следъ това може да се върне на небето, дето
+
След това може да се върне на небето, дето
го възнаграждаватъ за успешно завършена ра-
+
го възнаграждават за успешно завършена ра
бота. Ако е билъ еднокрилъ, младъ чинъ, ще
+
бота. Ако е бил еднокрил, младъ чинъ, ще
му поставятъ два чифта криле и го произве-
+
му поставят два чифта криле и го произве
ждатъ въ чинъ слуга, т. е. служитель на Бога,
+
ждат в чин слуга, т. е. служител на Бога,
миналъ презъ големи изпитания.
+
минал през големи изпитания.
Сега мнозина отъ васъ седатъ и фантази-
+
Сега мнозина от вас седат и фантази
ратъ, какъ ще проповедватъ и учатъ хората,
+
рат, как ще проповедват и учат хората,
те си представятъ, че целиятъ светъ се стре-
+
те си представят, че целият свят се стре
ми къмъ новото, и за техъ се отваря работа.
+
ми къмъ новото и за тях се отваря работа.
 
Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да
 
Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да
дойде този день и тогава да работите, но за-
+
дойде този ден и тогава да работите, но за
 
почнете работата си още сега. Божественото
 
почнете работата си още сега. Божественото
само си пробива пъть, и то незабелязано. То
+
само си пробива път и то незабелязано. То
се движи като подпочвена вода и, какво-
+
се движи като подпочвена вода и какво
 
то срещне, разтваря, чисти, проправя своя
 
то срещне, разтваря, чисти, проправя своя
пъть. За новото въ света работятъ хиля-
+
път. За новото въ света работят хил
ди съзнания, които обгръщатъ въ себе си всич-
+
ди съзнания, които обгръщат в себе си всич
 
ко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави
 
ко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави
хиляди хора да тръгнатъ подиръ Него, гото-
+
хиляди хора да тръгнат подир Него, гото
ви да се жертвуватъ, за Неговото учение?
+
ви да се жертват за Неговото учение?
 
Божественото съзнание работеше и работи по
 
Божественото съзнание работеше и работи по
хиляди начини: чрезъ добрите хора, чрезъ едно-
+
хиляди начини: чрез добрите хора, чрез едно
крили, двукрили и многокрили ангели, въплъ-
+
крили, двукрили и многокрили ангели, въплъ
тени въ човешки форми. Напредналите ду-
+
тени в човешки форми. Напредналите ду
ши и досега още работятъ. да поставятъ Хри-
+
ши и досега още работят да поставят Хри
 
стовото учение на истинското му положение.
 
стовото учение на истинското му положение.
Много нови идеи има днесъ въ света.  Ако
+
Много нови идеи има днес въ света.  Ако
 
   
 
   
иматъ за цель да реформиратъ света, те ще
+
имат за цел да реформират света, те ще
успеятъ. Дали съ Божествени тези идеи, ще
+
успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще
познаете по методите, съ които си служатъ. и
+
познаете по методите, с които си служат и
по резултатите, които иматъ. Щомъ методите
+
по резултатите, които имат. Щом методите
съ Божествени, ще дойдатъ работници и отъ
+
са Божествени, ще дойдат работници и от
небето, и отъ земята.
+
небето, и от земята.
Съвременните хора се нуждаятъ отъ по-
+
Съвременните хора се нуждаят от по
ложителни мисли. Положителна мисъль е тази,
+
ложителни мисли. Положителна мисъл е тази,
въ която нема фантазии, но има приложение.
+
в която няма фантазии, но има приложение.
Тя се нуждае отъ въображение, като импулсъ
+
Тя се нуждае от въображение като импулс
за творчество, а творчеството подразбира при-
+
за творчество, а творчеството подразбира при
ложение^ Да твори човекъ това не значи, да
+
ложение. Да твори човек, това не значи да
се заеме съ грандиозни работи. Той требва да
+
се заеме с грандиозни работи. Той трябва да
започне отъ най-малкото. Достатъчно е да се
+
започне от най-малкото. Достатъчно е да се
вгледа въ себе си. да види, колко работа му
+
вгледа въ себе си, да види, колко работа му
предстои. Запримеръ, да се самовъзпита чо-
+
предстои. Например, да се самовъзпита чо
в-Ъкъ. това е една отъ великите задачи на не-
+
век, това е една от великите задачи на не
говия животъ. Какъ ще твори отвънъ, ако той
+
говия живот. Как ще твори отвън, ако той
не е търпеливъ? Малко хора ще срещнете
+
не е търпелив? Малко хора ще срещнете
днесъ търпеливи. Външно те се въздържатъ,
+
днес търпеливи. Външно те се въздържатъ,
но вътре става големо брожение, всеки мо-
+
но вътре става голямо брожение, всеки мо
ментъ съ готови да избухнатъ. Достатъчно е
+
мент са готови да избухнат. Достатъчно е
да имъ се каже една обидна дума за да из-
+
да им се каже една обидна дума за да из
бухнатъ моментално. Нетърпеливиятъ човекъ е
+
бухнат моментално. Нетърпеливият човек е
подобенъ на експлозивъ. Ако приближите къмъ
+
подобен на експлозив. Ако приближите към
него една запалена клечка кибритъ, той ве-
+
него една запалена клечка кибрит, той ве
днага ще експлодира. За да не експлолира,
+
днага ще експлодира. За да не експлодира,
човекъ требва да развива самообладание. Пред-
+
човек трябва да развива самообладание. Пред
ставете си, че вие сте нетърпеливъ, но уменъ
+
ставете си, че вие сте нетърпелив, но умен
човекъ, предвиждате, отде може да дойде ки-
+
човек, предвиждате откъде може да дойде ки
бритената клечка и да ви запали. За тази цель
+
бритената клечка и да ви запали. За тази цел
всекога носете въ джоба си по неколко ябъл-
+
всякога носете в джоба си по няколко ябъл
 
   
 
   
ки, и като дойде онзи, който има намерение
+
ки и, като дойде онзи, който има намерение
 
да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той
 
да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той
 
ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По
 
ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По
този начинъ вие ще отклоните вниманието
+
този начин вие ще отклоните вниманието
му отъ желанието да ви дразни. Въ това вре-
+
му от желанието да ви дразни. В това вре-
 
ме вие ще работите върху нетърпението си,
 
ме вие ще работите върху нетърпението си,
 
мислено ще си въздействувате. Като давате
 
мислено ще си въздействувате. Като давате
често ябълки, вие ще упражнявате щедростьта
+
често ябълки, вие ще упражнявате щедростта
си^Пъкъ и онези, които получаватъ ябълки,
+
си. Пък и онези, които получават ябълки,
ще иматъ добро мнение за васъ. Докато не ту-
+
ще имат добро мнение за вас. Докато не ту
рите ябълки въ джоба си. вие никога нема да
+
рите ябълки в джоба си, вие никога няма да
се освободите отъ известенъ недъгъ. Ябълки-
+
се освободите отъ известен недъг. Ябълки
те съ символъ, който требва да преведете.
+
те са символ, който трябва да преведете.
 
Може да го приложите буквално, а можете и
 
Може да го приложите буквално, а можете и
преносно. Законъ е: за да изместите единъ
+
преносно. Закон е: за да изместите един
газъ съ известна гъстота отъ съдъ, обър-
+
газ с известна гъстота отъ съд, обър
натъ съ устата надолу, непременно требва
+
нат съ устата надолу, непременно трябва
да вкарате въ същия съдъ другъ газъ,
+
да вкарате в същия съд друг газ,
съ по-малка гъстота отъ първия. Ако пъкъ въ
+
с по-малка гъстота отъ първия. Ако пъкъ в
чаша, пълна съ вода, искате да поставите дру-
+
чаша, пълна съ вода, искате да поставите дру
го тело, последното требва да бъде по-тен<ко
+
го тяло, последното требва да бъде по-тежко
отъ водата^ Ще вземете песъкъ и ще туряте
+
отъ водата. Ще вземете пясък и ще слагате
въ чашата, докато всичката вода се излее на-
+
в чашата, докато всичката вода се излее на
вънъ. Значи, всеко разумно усилие, което чо-
+
вънъ. Значи, всяко разумно усилие, което чо
векъ прави, има добри резултати.
+
век прави, има добри резултати.
Въ пътя на възпитанието и самовъзпита-
+
Въ пътя на възпитанието и самовъзпита
нието си, съвременните хора съ дошли до една
+
нието си, съвременните хора са дошли до една
обла сть, която се нуждае отъ нови методи.^
+
област, която се нуждае отъ нови методи.
Като се блъска тукъ-тамъ, най-после човекъ
+
Като се блъска тук-там, най-после човек
дохожда до убеждението, че требва да бъде
+
дохожда до убеждението, че трябва да бъде
праволинеенъ. Да бъдешъ праволинеенъ, това
+
праволинеенъ Да бъдеш праволинеен, това
значи, да се движищъ въ едно измерение, като
+
значи да се движиш в едно измерение, като
 
   
 
   
 
правата линия. И това е добро, но човекъ се
 
правата линия. И това е добро, но човекъ се
нуждае отъ опорна точка въ живота си^^Дасе
+
нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се
движи по права линия, това значи, да се вър-
+
движи по права линия, това значи, да се вър
не тамъ, отдето некога е започналъ. Обаче,
+
не там, отдето някога е започнал. Обаче,
 
каква ще бъде неговата опорна точка? — Да
 
каква ще бъде неговата опорна точка? — Да
имамъ поне една основна идея. — Добре е то-
+
имам поне една основна идея. — Добре е то
 
ва, но каква ще бъде тази основна идея? Не,
 
ва, но каква ще бъде тази основна идея? Не,
докато се движи само по права линия, човЬкъ
+
докато се движи само по права линия, човек
не може да има големи постил<ения. Въ дви-
+
не може да има големи постижения. В дви
жението си по права линия, човекъ вижда са-
+
жението си по права линия, човек вижда са
мо две точки — началната и крайната^ Като се
+
мо две точки — началната и крайната. Като се
движи по права линия човекъ вижда, че и то-
+
движи по права линия, човек вижда, че и то
зи пъть не го задоволява. Той казва: Все
+
зи път не го задоволява. Той казва: Все
требва малко да се огъна, да разширя съзна-
+
трябва малко да се огъна, да разширя съзна
нието си. Огъне ли се, той образува плоскость
+
нието си. Огъне ли се, той образува плоскост
и започва да се движи въ две направления —
+
и започва да се движи в две направления —
 
по дължина и широчина. Щомъ се движи по
 
по дължина и широчина. Щомъ се движи по
плоскость. той има най-малко три граници —
+
плоскост, той има най-малко три граници —
 
три страни. Триъгълникътъ определя най-
 
три страни. Триъгълникътъ определя най-
 
малките възмон<ности на движение въ плоско-
 
малките възмон<ности на движение въ плоско-

Версия от 05:20, 28 ноември 2008

Вън и вътре в тялото

Размишление върху прилежанието.

Пишете върху темата: „Произход на непостоянството".

Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете те- мата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има предвид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й, природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна—физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година, две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно. Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се

отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото поло- жение не са естествени. Някога, в далеч- ното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да изле- зе; някога, в далечното минало, е било есте- ствено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. (Мно- го от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не тряб- ва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Например, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш ка- то не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в посто- янен сън, пак е обезпокояван, ту расте-

нието забива корените си в него, ту чо- вешкият чук го удря, откъртва цели пар- чета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смуща- ван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всич- ки кредитори, това не е важно. Обаче, човек требва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят. В процеса на изплащане на дълговете си човекъ се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увелича ват. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе, в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата взе мат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фан

тазират. В това отношение те приличат на ци ганина, който носел гърне с мляко на глава та си и мечтал за много неща. Той мечтал как ще продаде млякото и ще си купи ко кошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използува, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т. н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се ро дятъ две красиви деца, момче и момиче. От радость той подскочил и гърнето с мляко то паднало от главата му и се счупило. Къ де отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно съ млякото. Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Ре лигиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като за почне да фантазира, той подскача на ули цата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчи нение, ще оправи света. Отъ радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земя та и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по ули ците, навсякъде ще видите паднали фантазьо ри: тукъ единъ религиозен, там един фи

лософ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията взе мат надмощие. Дето желанията и чувствата взимат надмощи, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека взимат надмощие, почвата на неговото сърце е много мочурли ва. Дето стъпите, краката ви потъват. Какво то посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дре наж, да отведете излишната вода. Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знае те произхода им. За да намерите произхо да им, мислете често върху тях, съпо ставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като на мерите корена на отрицателните си черти, си лата ви ще се увеличи и вие лесно ще се спра вяте съ тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на приле жния природата е готова да отпуска кредит, да реализират желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит. И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантази рат, без да прилагат. На такива тя не отпу ска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек отъ дълговете

си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже отъ мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да ра боти съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек; толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърчи и отчае. — Защо? — За щото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микро- скопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Например, вър виш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, дигни камъчета та, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат С ритане въпросите не се разрешават. Мнозина искат с малко труд да пости гнат големи резултати. Слушате някой да каз ва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но, за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от не бето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и сто тици години този ангел ще бъде свързан с

грешника, докато го повдигне. Не го ли повди гне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се ка чва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, дето го възнаграждават за успешно завършена ра бота. Ако е бил еднокрил, младъ чинъ, ще му поставят два чифта криле и го произве ждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания. Сега мнозина от вас седат и фантази рат, как ще проповедват и учат хората, те си представят, че целият свят се стре ми къмъ новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но за почнете работата си още сега. Божественото само си пробива път и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и какво то срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото въ света работят хил ди съзнания, които обгръщат в себе си всич ко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, гото ви да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез едно крили, двукрили и многокрили ангели, въплъ тени в човешки форми. Напредналите ду ши и досега още работят да поставят Хри стовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес въ света. Ако

имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята. Съвременните хора се нуждаят от по ложителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира при ложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа въ себе си, да види, колко работа му предстои. Например, да се самовъзпита чо век, това е една от великите задачи на не говия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържатъ, но вътре става голямо брожение, всеки мо мент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума за да из бухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той ве днага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Пред ставете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде ки бритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябъл

ки и, като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това вре- ме вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не ту рите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите отъ известен недъг. Ябълки те са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота отъ съд, обър нат съ устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота отъ първия. Ако пъкъ в чаша, пълна съ вода, искате да поставите дру го тяло, последното требва да бъде по-тежко отъ водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее на вънъ. Значи, всяко разумно усилие, което чо век прави, има добри резултати. Въ пътя на възпитанието и самовъзпита нието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае отъ нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек дохожда до убеждението, че трябва да бъде праволинеенъ Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като

правата линия. И това е добро, но човекъ се нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се вър не там, отдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е то ва, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В дви жението си по права линия, човек вижда са мо две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и то зи път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзна нието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щомъ се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникътъ определя най- малките възмон<ности на движение въ плоско- стьта^Този човекъ се е огъналъ вече, изле- зълъ е отъ живота на правата линия. За та- къвъ човекъ казватъ, че е криволинеенъ. т. е. не се движи само по права линия, и го наричатъ еретикъ. отстъпникъ. Но човекъ и тукъ не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза въ пътя на трите измере- ния — на куба. Докато живее на земята, въ материалния светъ, човекъ има възможность да се движи най-много въ три измерения. Вле- зе ли въ духовния светъ, той се движи въ четири, въ петь и повече и^мерения.^ Затова,

именно, духовниятъ животъ мъчно се подава на описание. Човешкиятъ езикъ не е въ състо- яние да предаде това, което духовниятъ чо- векъ преживява. Какво представя духовниятъ светъ, не може да се каже. Съзнателно или не, човекъ живее въ духовния светъ. безъ да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния светъ. Като влезе въ петизмерния светъ. то- гава вижда и разбира четириизмерния.) Като влезе въ този светъ, тогава ще го разбере и ще знае, какво става съ умрелите. Сегашните хора не живеятъ още съзнателенъ духовенъ животъ, но въпреки това третиратъ въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаятъ, какво представя целата ръка. Следо- вателно, каквото е отношението на пръстите къмъ ръката, на ръката къмъ целото тело, такова е отношението на човека къмъ Бога. Докато не влезе въ него, човекъ не може да Го разбере. Да пита човекъ, какво нещо е Богъ, то е все едно да пита. какво представя светлината. Ще приведа единъ примеръ за обяснение на понятието светлина. Влизате въ една тъмна стая. съ спуснати кепенци на прозорците, да се срещнете съ човекъ който отъ рождение живее при тази обстановка и не знае. какво нещо е светлина. Вие му давате научни обя- снения за светлината, но той нипдо не разбира. Тогава вие в^зимате единъ свределъ и прави-

те една малка ^дуйка йа;;!<епенЦит'Ь. Вие запит- вате затворения човекъ: Какво виждашъ? — Една тесна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка.—Сега какво виждашъ?—Още една светла ивица. Направяте десеть, сто та- кива дупки. Следъ това отваряте целия про- зорецъ. — Какво виждашъ? — Светлина. Всич- ки предмети около мене ставатъ видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и целата обстановка около насъ видима, ясна, разбрана, наричаме светли- на. На същото основание ние казваме: Онова същество, което въ всички случаи на живота 'осмисля и осветява нещата, наричаме Богъ. Докато човекъ седи въ прашна и тъмна стая," животътъ му нема смисълъ. Изчисти ли стая- та си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия животъ. Свет- лината е проява на онова разумно начало въ живота, което осмисля нещата. Кое е това на- чало, не е важно. Какъ ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало въ света, което регу- лира живота, което осмисля и осветява всички неща.^ Съвременните хора обичатъ да философ- ствуватъ върху въпроси, които нематъ ника- кво разрешение. Следъ всичките философии- фии те заминаватъ за другия светъ съ нераз- решени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплъте- ни, само съ съзнанието, че съществуватъ, но къде съ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Те се

намиратъ въ положение^го на точка, безъ ника- кво измерение. Започнатъ ли съзнателно да се движатъ, те минаватъ въ живота на правата линия и придобиватъ едно измерение. Оттамъ те навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на двете измерения. Оть плоскостьта отиватъ въ триизмерния светъ — въ живота на телата. После минаватъ въ четириизмерния, въ пет- измерния светъ, докато отново слезатъ на зе- мята и започнатъ да се учатъ. Като се убедятъ, че не съ могли да разрешатъ отвле- чените въпроси, те казватъ: Дълбока философия е това. Наистина, всички неразрешени въпроси всички дълбоки мисли съ подобни на кладенецъ безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ, това зависи отъ разбирането на човека. Дъл- бочината на нещата е относителна. Единъ пътникъ минавалъ презъ една го- ра въ тъмна, бурна нощь. По едно време той се подхлъзналъ и полетелъ къмъ една про- пасть. За щастие, той успелъ да се хване за клона на едно дърво и увксналъ надъ про- пастьта. Въ това положение той си мислелъ: Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и падна въ пропастьта? Като се държалъ из- вестно време за клона, ръцете му толкова от- малели, че не могълъ повече да разчита на техъ. Да става, каквото е определено! — ка- залъ той и пусналъ клона, за който се дър- жалъ. Каква била изненадата му, когато ви- делъ, че разстоянието отъ краката му до про- пастьта било само 15 см..

Разбиранията на н^Ькои севременни хора съ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ нозете на пътника. Човекъ се безпокои за ни- що и никакво. Той мисли, къде ще отиде следъ смъртьта си. Следъ смъртьта си човекъ отива тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана бо- гатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти раз- полагашъ съ големъ капиталъ, но не си го пусналъ въ обръщение. Човекъ е богатъ, здравъ. силенъ, ученъ — отъ него зависи да разрабо- ти това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Ка- квото човекъ мисли, това ще изработи отъ се- бе си., Знанието, добродетелите не се придо- биватъ изведнъжъ. те не текатъ като река, но се събиратъ капка по капка. Когато постъпи въ първо отделение, ученикътъ започва отъ буквата „а", отъ елементарните неща. Като работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ ми- нава отъ класъ въ класъ. свършва едно учи- лище и влиза въ друго. Докато е на земята, ученикътъ требва да свърши земното училище и да мине въ по-горно, да дойде до положе- нието на светия. Кой човекъ наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеятъ правилно. Той не се е родилъ светия. Дълго време се е училъ той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започналъ отъ буквата „а", но е училъ съ любовь. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той требва да дава

ябълкм на ВСИ41КИ, КОИТО ймйте йам'1ренйе да го предизвикватъ. Който иска да се справи съ страха си, той требва да се моли, да поста- вятъ на пътя му тъкмо това, отъ което се страхува. Ако се бои отъ мечка, той требва не- колко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човекъ става смелъ, когато се убеди, че това, отъ което се стра- хува, не е толкова страшно. Предметътъ, кой- то ви плаши, може да е недействителенъ, и може да мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини некаква опасность. Искате ли да вървите въ естествения лъть, вие требва да изучавате нещата основа- телно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата, както требва, човекъ до- хожда до криви разбирания и казва: Каква полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой не цени това, което правя. Да води човекъ чистъ и светъ животъ, това значи, да е спече- лилъ нещо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се интересуватъ отъ неговите печалби. Те могатъ да се интересуватъ отъ печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби съ и техни печалби. Хората се интересуватъ едни отъ други дотолкова, доколкото благото на едиого е и техно благо. Не е въпросъ човекъ да се раздаде така, че отъ него нищо да не остане, но той требва разумно да се жертву- ва. Да се жертвува човекъ за другите, това значи, ако е изворъ, да съдействува на други-

те, й те дй станатъ извори, всички заедно да се влеятъ въ общия океанъ на живота. Жер- тва, при която изворътъ става чешма, а чешма- та — изворъ, не е разумна^^ Има смисълъ човекъ да се жертвува, но само тогава, когато е изворъ, голема река, море или океанъ, че и той самъ да се ползува отъ благата си, и ближните му да се ползуватъ отъ него. Нека всички хора използуватъ водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване съ кораби по техъ и т. н.. Да си помагате взаимно, да обменяте бла- гата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ условията на духовния, на четири или петизмер- ния светъ. Влезете ли въ този светъ, всич- ки противоречия изчезватъ. Намисли ли некой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ други думи казано: ако некой е недоволенъ отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и му я дайте. Той е работилъ целъ день, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страху- ватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, ра- зумното даване не опропастява човека. Давай- те, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и като взима съ любовь, човекъ расте и правил- но се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения

на хората. Ако некой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извине- ние. И отъ ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готовъ пръвъ да пристъпите къмъ него^( Ще ви каже некой, че нищо не струвате. Требва ли да се обилсдате отъ това? Кажете му: правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото бехъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ съ ценно съдържание. Претегли ме и ще ви- дишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това се случва съ всички хора: днесъ съ празни шишета, нематъ никаква цена, но утре, като се напълнятъ съ масло или съ друго нещо, це- ната имъ се увеличава. Съвременните хора се намират ь предъ редъ задачи, останали още отъ далечното ми- нало, които требва да се разрешатъ. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ големите ви братя и насила ще ви заставятъ да ги решите. Какво прави големиятъ братъ съ малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не искада I о следва, големиятъ братъ го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъп- ватъ съ всеки човекъ, който не иска да ра- боти, самъ да реши задачата си. Човекъ треб- ва да бл^де разуменъ, да е ютовъ да решава задачите си, да плаща дълювете си. И който има да взима, и който има да дава, требва да бъдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ дълговете си, те могатъ да грешатъ, но това

нищо не значи. За предпочитане е човекъ по' некога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи отъ всекакви задълже- ния. Умрелиятъ се освобождава временно по- не отъ задължения, но окръжаващите, близ- ките му плащатъ за него. Ето защо, за пред- почитане е човекъ да плаща дълговете си, да решава задачите си, но живъ да бъде, от- колкото да се освободи отъ всички задълже- ния и да умре. Щомъ сте дошли на земята, вие требва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава съ две чърти: мекота и твър- дость. при едни условия човекъ е мекъ, а при дру! и — твърдъ. Съзнателно човекъ не треб- ва да прави опити, да превръща мекотата си въ твърдость. Опита ли се да направи това, той се излага на опасность. Искате ли да има- те отношения съ човека, дръжте се за него- вата мекота. Не се стремете да опитвате твър- достьта му. Това е Божия работа. Само Богъ може да опитва твърдостьта на човека, защо- то знае, какъ да го пипне,^ Разуменъ, ученъ требва да бъде човекъ, ако иска да изпитва твьрдостьта на хората. Докосне ли се до твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснятъ. какво представя Богъ. Вие не сте готови още за среща съ велики учени и философи. Едно требва да знаете: докато

имате противоречия въ живота си, вие не с^е готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отско- чите далечъ отъ тия учени. Те ще ви отблъс- натъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви въпроси требва да се занимавате. Това не значи, че немате никакво понятие за Бога. Все имате некаква представа за Бога, но ми- кроскопическа. — Защо? — Кепенците на ва- шите прозорци съ още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвънъ. Отворете прозорците си и излезте вънъ. Тъй щото, нека светлината влезе въ- тре, а вие останете вънъ. Истинското положе- ние въ живота изисква Богъ да бъде въ чо- века, а човекъ — навънъ. Стане ли обратно- то, Богъ да излезе вънъ, а човекъ да остане вътре, работата е объркана. | Слушате некой да казва- Влезъ въ себе си! Не, това не е право отношение. Който е влезълъ въ себе си, той нищо не е постигналъ. Това е деви- зътъ на старото учение. Какво препоръчва новото учение на чо- века? Новото учение подържа следното : Богъ да бъде отвътре, а човекъ — отвънъ.^ Некой казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човекъ не знае, какво значи, да излезе вънъ отъ се- бе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни, дали е билъ въ телото си, или вънъ отъ те- лото си, но е виделъ и чулъ такива неща, които съ думи не може да изкаже. Щомъ Апостолъ Павелъ е виделъ и чулъ необикно-

вени неща, той непременно е билъ вънъ отъ телото си, а Богъ е билъ вътре. Когато не- кой приятель ви посети, вие изли.чате вънъ да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си отива, вие го изпращате, и следъ това влиза- те въ дома си. Да излезе човекъ вънъ отъ телото си, това значи, съзнанието му да из- лезе вънъ отъ него, да се занимава съ отвле- чени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начинъ може да стане правилна обмена между човешкото и Божественото. Само така човекъ ще дойде до правилно разбиране на живота.- — Богъ е Любовь. Богъ е Мъ- дрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Бо- жията Истина пребъдватъ въ насъ.

3. Лекция отъ Учителя, държана на 11 септемврий, 1929 г. София,—Изгревъ.