от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 8: Ред 8:
 
бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите
 
бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите
 
народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се
 
народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се
отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете те-
+
отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на
мата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на
+
 
обещанията си. Той обещава много, а малко
 
обещанията си. Той обещава много, а малко
 
изпълнява. Който има убеждения, той е човек
 
изпълнява. Който има убеждения, той е човек
 
със строго определена цел. Неговото съзнание
 
със строго определена цел. Неговото съзнание
е всякога будно, защото има предвид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й,
+
е всякога будно, защото има предвид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й.
природата е взискателна и строга. Има ли
+
 
 +
Природата е взискателна и строга. Има ли
 
човек някаква цел в живота си, обещае ли,  
 
човек някаква цел в живота си, обещае ли,  
 
че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне
 
че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне
Ред 24: Ред 24:
 
усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой,
 
усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой,
 
че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той
 
че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той
скоро се насища: учи година, две и прекъсва
+
скоро се насища: учи година-две и прекъсва
 
учението си. Наистина, има желания, които се
 
учението си. Наистина, има желания, които се
 
явяват периодически, но желанието за учене
 
явяват периодически, но желанието за учене
Ред 31: Ред 31:
 
може да бъде периодическо, но желанието му
 
може да бъде периодическо, но желанието му
 
да учи трябва да бъде постоянно.
 
да учи трябва да бъде постоянно.
 +
 
Като ученик, дошъл на земята да се
 
Като ученик, дошъл на земята да се
 
учи, човек трябва да познава желанията си и
 
учи, човек трябва да познава желанията си и
Ред 40: Ред 41:
 
но да ги остави сами да отпаднат или да се
 
но да ги остави сами да отпаднат или да се
 
трансформират. Но ако не успее изведнъж
 
трансформират. Но ако не успее изведнъж
да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се
+
да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери
+
отчайват и решават да се самоубият. Това
+
решение не е на място. Когато се намери
+
 
пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърчи, но това не значи, че
 
пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърчи, но това не значи, че
 
трябва да се самоубива. Как ще се самоубие?
 
трябва да се самоубива. Как ще се самоубие?
 
Или във водата ще се хвърли, или от някоя
 
Или във водата ще се хвърли, или от някоя
канара ще скочи. И едното, и другото поло-
+
канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да
жение не са естествени. Някога, в далеч-
+
ното минало, е било естествено за човека да
+
 
плува като риба във водата, но хвърли ли се
 
плува като риба във водата, но хвърли ли се
днес във водата, той повече не може да изле-
+
днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се
зе; някога, в далечното минало, е било есте-
+
ствено за човека да хвърчи като орел, да се
+
 
спуска от канарите, но хвърли ли се днес
 
спуска от канарите, но хвърли ли се днес
 
от някоя канара, той ще се убие.
 
от някоя канара, той ще се убие.
 +
 
Като ученици, вие трябва да си давате
 
Като ученици, вие трябва да си давате
 
отчет за всека идея, която се явява в ума
 
отчет за всека идея, която се явява в ума
ви, да знаете, откъде иде и защо иде. (Мно-
+
ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен
го от идеите на човека имат отрицателен
+
характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да
характер, вследствие на което той не тряб-
+
ва да ги допуска в ума си, а още повече да
+
 
ги реализира. Например, дойде ли в ума на
 
ги реализира. Например, дойде ли в ума на
 
човека идеята да се самоубие, той трябва да
 
човека идеята да се самоубие, той трябва да
 
се запита защо иска да се самоубива. —
 
се запита защо иска да се самоубива. —
Не ми се живее. Какво друго ще правиш ка-
+
Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие,
то не ти се живее? Като иска да се самоубие,
+
 
човек мисли, че ще тури край на живота си
 
човек мисли, че ще тури край на живота си
 
и никой няма да го безпокои. Той се лъже.
 
и никой няма да го безпокои. Той се лъже.
 
Животът продължава и след смъртта. —
 
Животът продължава и след смъртта. —
 
Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук
 
Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук
се лъже. Даже минералът, който е в посто-
+
се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е
янен сън, пак е обезпокояван, ту расте-
+
на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска
+
да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек
нието забива корените си в него, ту чо-
+
трябва да стане смел и решителен, да се
вешкият чук го удря, откъртва цели пар-
+
чета от него. На същото основание, докато е
+
на земята, човек постоянно ще бъде смуща-
+
ван от неговите кредитори. Всеки иска
+
да му се плати. Дали може да плати на всич-
+
ки кредитори, това не е важно. Обаче, човек
+
требва да стане смел и решителен, да се
+
 
разговаря с тях. Някога той все ще изплати
 
разговаря с тях. Някога той все ще изплати
 
дълговете си, но изведнъж не може. Човек
 
дълговете си, но изведнъж не може. Човек
Ред 90: Ред 75:
 
освободи от задълженията и дълговете си,
 
освободи от задълженията и дълговете си,
 
те ще го следват и на онзи свят.
 
те ще го следват и на онзи свят.
 +
 
В процеса на изплащане на дълговете
 
В процеса на изплащане на дълговете
си човекъ се учи да говори и да изпълнява.
+
си човек се учи да говори и да изпълнява.
 
Колкото повече се увеличава способността на
 
Колкото повече се увеличава способността на
 
човека да говори, толкова повече трябва да се
 
човека да говори, толкова повече трябва да се
 
увеличава готовността му да изпълнява. Тъй
 
увеличава готовността му да изпълнява. Тъй
 
щото, когато паметта на човека отслабва,
 
щото, когато паметта на човека отслабва,
трябва да знаете, че желанията му се увелича
+
трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с
ват. За да не отслабне паметта на човека, с
+
 
увеличаване на желанията едновременно трябва
 
увеличаване на желанията едновременно трябва
да се усилва мисълта му. Иначе, в него ще се
+
да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се
яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата взе
+
яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да
мат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да
+
мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел
мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фан
+
как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си
+
купи овца. Като я използва, ще я продаде, за
тазират. В това отношение те приличат на ци
+
ганина, който носел гърне с мляко на глава
+
та си и мечтал за много неща. Той мечтал
+
как ще продаде млякото и ще си купи ко
+
кошки. После ще продаде кокошките и ще си
+
купи овца. Като я използува, ще я продаде, за
+
 
да си купи крава. Като продаде кравата, ще
 
да си купи крава. Като продаде кравата, ще
си купи кон и т. н. Така той хвърчал в
+
си купи кон и т.н. Така той хвърчал в
 
мечтите си и си въобразил, че ще се ожени
 
мечтите си и си въобразил, че ще се ожени
за княжеска дъщеря, от която ще му се ро
+
за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От
дятъ две красиви деца, момче и момиче. От
+
радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заеднос млякото.
радость той подскочил и гърнето с мляко
+
 
то паднало от главата му и се счупило. Къ
+
де отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно
+
съ млякото.
+
 
Това става не само с младите, но и с
 
Това става не само с младите, но и с
религиозните, с учените, с философите. Ре
+
религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват
лигиозният, като повярва в Бога, израстват
+
 
му криле и той си фантазира вече как
 
му криле и той си фантазира вече как
хората ще започнат да го следват. Като за
+
хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе
почне да фантазира, той подскача на ули
+
цата и гърнето пада на земята. Като разсипе
+
 
млякото, той вижда, че е обикновен човек,
 
млякото, той вижда, че е обикновен човек,
 
че нищо не може да направи. И философът
 
че нищо не може да направи. И философът
фантазира, мисли, че като напише едно съчи
+
фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той
нение, ще оправи света. Отъ радост той
+
подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми
подскача, но гърнето с млякото пада на земя
+
та и се счупва. Тогава той казва: Защо ми
+
 
трябва тази философия? Моята глава не може
 
трябва тази философия? Моята глава не може
да роди нещо особено. Като вървите по ули
+
да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са
ците, навсякъде ще видите паднали фантазьо
+
все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата
ри: тукъ единъ религиозен, там един фи
+
вземат надмощие, там мисълта е слаба.
+
Когато чувствата на човека вземат надмощие,
лософ, на трето място един учен. Това са
+
почвата на неговото сърце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За
все хора работници, в които желанията взе
+
да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.
мат надмощие. Дето желанията и чувствата
+
 
взимат надмощи, там мисълта е слаба.
+
Когато чувствата на човека взимат надмощие,
+
почвата на неговото сърце е много мочурли
+
ва. Дето стъпите, краката ви потъват. Какво
+
то посеете на тази почва, нищо не никне. За
+
да я подобрите, трябва да направите дре
+
наж, да отведете излишната вода.
+
 
Като ученици, вие трябва да познавате
 
Като ученици, вие трябва да познавате
 
отрицателните си черти и да се предпазвате
 
отрицателните си черти и да се предпазвате
от тях. Същевременно вие трябва да знае
+
от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде
те произхода им. За да намерите произхо
+
да им, мислете често върху тях, съпо
+
ставяйте нещата, докато в ума ви дойде
+
 
светлина, която ще ви помогне да намерите
 
светлина, която ще ви помогне да намерите
корена на вашите отрицателни черти. Като на
+
корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на
мерите корена на отрицателните си черти, си
+
онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит
лата ви ще се увеличи и вие лесно ще се спра
+
да реализира желанията си. На мързеливия
вяте съ тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на
+
онзи, който работи. На работния и на приле
+
жния природата е готова да отпуска кредит,
+
да реализират желанията си. На мързеливия
+
 
тя не отпуска никакъв кредит.
 
тя не отпуска никакъв кредит.
 +
 
И тъй, знайте, че природата е крайно
 
И тъй, знайте, че природата е крайно
взискателна към ония, които само фантази
+
взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те
рат, без да прилагат. На такива тя не отпу
+
ска никакъв кредит, вследствие на което те
+
 
трупат големи задължения и дългове. — Как
 
трупат големи задължения и дългове. — Как
може да се освободи човек отъ дълговете
+
може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се
+
откаже от мечтите и фантазиите на младите
си? — Като прилага. Човек трябва да се
+
откаже отъ мечтите и фантазиите на младите
+
 
моми и момци, на религиозните, на учените, на
 
моми и момци, на религиозните, на учените, на
философите, на поетите и да започне да ра
+
философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с
боти съзнателно. Добре е човек да живее с
+
 
мечти, да си въобразява, че е виден учен,
 
мечти, да си въобразява, че е виден учен,
 
музикант или художник, но за това се
 
музикант или художник, но за това се
искат знания. Колкото по-високо стои човек;
+
искат знания. Колкото по-високо стои човек,
 
толкова по-големи задължения има. От него
 
толкова по-големи задължения има. От него
 
се изисква много. Какво ще прави той, ако
 
се изисква много. Какво ще прави той, ако
 
няма знания, съответни на положението си?
 
няма знания, съответни на положението си?
Той ще се обезсърчи и отчае. — Защо? — За
+
Той ще се обезсърчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път
щото е търсил лесния път. Има лесен път
+
в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с
в живота. Той е пътят на малките, микро-
+
микроскопическите величини. Например, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки,
скопически величини. Започнете да работите с
+
микроскопическите величини. Например, вър
+
виш по пътя, но тук-там срещаш малки,
+
 
остри камъчета, които причиняват болка на
 
остри камъчета, които причиняват болка на
краката. Наведи се спокойно, дигни камъчета
+
краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си.
та, тури ги настрана и продължи пътя си.
+
Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат.
Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат
+
 
С ритане въпросите не се разрешават.
 
С ритане въпросите не се разрешават.
Мнозина искат с малко труд да пости
+
 
гнат големи резултати. Слушате някой да каз
+
Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно,
ва, че иска да стане ангел. И това е възможно,
+
 
но, за да се подигне до тази степен, ангелът е
 
но, за да се подигне до тази степен, ангелът е
минал през големи изпитания. Често от не
+
минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един
бето пращат някой ангел да повдигне един
+
 
от най-големите грешници. Ако мисли, че с
 
от най-големите грешници. Ако мисли, че с
 
един замах може да го изправи, ангелът е
 
един замах може да го изправи, ангелът е
пропаднал на изпита си. С десетки и сто
+
пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с
тици години този ангел ще бъде свързан с
+
грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще
+
върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път.
грешника, докато го повдигне. Не го ли повди
+
След това може да се върне на небето, където
гне, той не е разрешил задачата си. Той ще
+
го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще
върви след грешника, ще слиза и ще се ка
+
му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога,
чва с него, докато го постави на прав път.
+
След това може да се върне на небето, дето
+
го възнаграждават за успешно завършена ра
+
бота. Ако е бил еднокрил, младъ чинъ, ще
+
му поставят два чифта криле и го произве
+
ждат в чин слуга, т. е. служител на Бога,
+
 
минал през големи изпитания.
 
минал през големи изпитания.
Сега мнозина от вас седат и фантази
+
 
рат, как ще проповедват и учат хората,
+
Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората,
те си представят, че целият свят се стре
+
те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа.
ми къмъ новото и за тях се отваря работа.
+
 
Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да
 
Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да
дойде този ден и тогава да работите, но за
+
дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото
почнете работата си още сега. Божественото
+
 
само си пробива път и то незабелязано. То
 
само си пробива път и то незабелязано. То
се движи като подпочвена вода и какво
+
се движи като подпочвена вода и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя
то срещне, разтваря, чисти, проправя своя
+
път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави
път. За новото въ света работят хил
+
хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение?
ди съзнания, които обгръщат в себе си всич
+
ко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави
+
хиляди хора да тръгнат подир Него, гото
+
ви да се жертват за Неговото учение?
+
 
Божественото съзнание работеше и работи по
 
Божественото съзнание работеше и работи по
хиляди начини: чрез добрите хора, чрез едно
+
хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение.
крили, двукрили и многокрили ангели, въплъ
+
Много нови идеи има днес в света.  Ако
тени в човешки форми. Напредналите ду
+
ши и досега още работят да поставят Хри
+
стовото учение на истинското му положение.
+
Много нови идеи има днес въ света.  Ако
+
+
 
имат за цел да реформират света, те ще
 
имат за цел да реформират света, те ще
 
успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще
 
успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще
Ред 241: Ред 171:
 
са Божествени, ще дойдат работници и от
 
са Божествени, ще дойдат работници и от
 
небето, и от земята.
 
небето, и от земята.
Съвременните хора се нуждаят от по
+
 
ложителни мисли. Положителна мисъл е тази,
+
Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази,
 
в която няма фантазии, но има приложение.
 
в която няма фантазии, но има приложение.
 
Тя се нуждае от въображение като импулс
 
Тя се нуждае от въображение като импулс
за творчество, а творчеството подразбира при
+
за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да
ложение. Да твори човек, това не значи да
+
 
се заеме с грандиозни работи. Той трябва да
 
се заеме с грандиозни работи. Той трябва да
 
започне от най-малкото. Достатъчно е да се
 
започне от най-малкото. Достатъчно е да се
вгледа въ себе си, да види, колко работа му
+
вгледа в себе си, да види колко работа му
предстои. Например, да се самовъзпита чо
+
предстои. Например, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той
век, това е една от великите задачи на не
+
говия живот. Как ще твори отвън, ако той
+
 
не е търпелив? Малко хора ще срещнете
 
не е търпелив? Малко хора ще срещнете
днес търпеливи. Външно те се въздържатъ,
+
днес търпеливи. Външно те се въздържат,
но вътре става голямо брожение, всеки мо
+
но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е
мент са готови да избухнат. Достатъчно е
+
да им се каже една обидна дума за да из
+
бухнат моментално. Нетърпеливият човек е
+
 
подобен на експлозив. Ако приближите към
 
подобен на експлозив. Ако приближите към
него една запалена клечка кибрит, той ве
+
него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира,
днага ще експлодира. За да не експлодира,
+
човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен
човек трябва да развива самообладание. Пред
+
човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел
ставете си, че вие сте нетърпелив, но умен
+
всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение
човек, предвиждате откъде може да дойде ки
+
бритената клечка и да ви запали. За тази цел
+
всякога носете в джоба си по няколко ябъл
+
+
ки и, като дойде онзи, който има намерение
+
 
да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той
 
да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той
 
ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По
 
ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По
 
този начин вие ще отклоните вниманието
 
този начин вие ще отклоните вниманието
му от желанието да ви дразни. В това вре-
+
му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си,
ме вие ще работите върху нетърпението си,
+
 
мислено ще си въздействувате. Като давате
 
мислено ще си въздействувате. Като давате
 
често ябълки, вие ще упражнявате щедростта
 
често ябълки, вие ще упражнявате щедростта
 
си. Пък и онези, които получават ябълки,
 
си. Пък и онези, които получават ябълки,
ще имат добро мнение за вас. Докато не ту
+
ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да
рите ябълки в джоба си, вие никога няма да
+
се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете.
се освободите отъ известен недъг. Ябълки
+
те са символ, който трябва да преведете.
+
 
Може да го приложите буквално, а можете и
 
Може да го приложите буквално, а можете и
 
преносно. Закон е: за да изместите един
 
преносно. Закон е: за да изместите един
газ с известна гъстота отъ съд, обър
+
газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва
нат съ устата надолу, непременно трябва
+
 
да вкарате в същия съд друг газ,
 
да вкарате в същия съд друг газ,
с по-малка гъстота отъ първия. Ако пъкъ в
+
с по-малка гъстота от първия. Ако пък в
чаша, пълна съ вода, искате да поставите дру
+
чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко
го тяло, последното требва да бъде по-тежко
+
от водата. Ще вземете пясък и ще слагате
отъ водата. Ще вземете пясък и ще слагате
+
в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.
в чашата, докато всичката вода се излее на
+
 
вънъ. Значи, всяко разумно усилие, което чо
+
В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си съвременните хора са дошли до една
век прави, има добри резултати.
+
област, която се нуждае от нови методи.
Въ пътя на възпитанието и самовъзпита
+
нието си, съвременните хора са дошли до една
+
област, която се нуждае отъ нови методи.
+
 
Като се блъска тук-там, най-после човек
 
Като се блъска тук-там, най-после човек
дохожда до убеждението, че трябва да бъде
+
идва до убеждението, че трябва да бъде
праволинеенъ Да бъдеш праволинеен, това
+
праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това
 
значи да се движиш в едно измерение, като
 
значи да се движиш в едно измерение, като
+
правата линия. И това е добро, но човек се
правата линия. И това е добро, но човекъ се
+
нуждае от опорна точка в живота си. Да се
нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се
+
движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче,
движи по права линия, това значи, да се вър
+
не там, отдето някога е започнал. Обаче,
+
 
каква ще бъде неговата опорна точка? — Да
 
каква ще бъде неговата опорна точка? — Да
имам поне една основна идея. — Добре е то
+
имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не,
ва, но каква ще бъде тази основна идея? Не,
+
 
докато се движи само по права линия, човек
 
докато се движи само по права линия, човек
не може да има големи постижения. В дви
+
не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се
жението си по права линия, човек вижда са
+
движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все
мо две точки — началната и крайната. Като се
+
трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост
движи по права линия, човек вижда, че и то
+
зи път не го задоволява. Той казва: Все
+
трябва малко да се огъна, да разширя съзна
+
нието си. Огъне ли се, той образува плоскост
+
 
и започва да се движи в две направления —
 
и започва да се движи в две направления —
по дължина и широчина. Щомъ се движи по
+
по дължина и широчина. Щом се движи по
 
плоскост, той има най-малко три граници —
 
плоскост, той има най-малко три граници —
три страни. Триъгълникътъ определя най-
+
три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не
малките възмон<ности на движение въ плоско-
+
се движи само по права линия и го наричат
стьта^Този човекъ се е огъналъ вече, изле-
+
еретик, отстъпник. Но човек и тук не
зълъ е отъ живота на правата линия. За та-
+
къвъ човекъ казватъ, че е криволинеенъ. т. е. не
+
се движи само по права линия, и го наричатъ
+
еретикъ. отстъпникъ. Но човекъ и тукъ не
+
 
спира. Като се разшири, той започва да се
 
спира. Като се разшири, той започва да се
вдълбочава, влиза въ пътя на трите измере-
+
вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в
ния — на куба. Докато живее на земята, въ
+
материалния свят, човек има възможност
материалния светъ, човекъ има възможность
+
да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в
да се движи най-много въ три измерения. Вле-
+
четири, в пет и повече измерения. Затова,
зе ли въ духовния светъ, той се движи въ
+
именно, духовният живот мъчно се поддава
четири, въ петь и повече и^мерения.^ Затова,
+
на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.
+
 
именно, духовниятъ животъ мъчно се подава
+
Какво представя духовният свят не
на описание. Човешкиятъ езикъ не е въ състо-
+
може да се каже. Съзнателно или не, човек
яние да предаде това, което духовниятъ чо-
+
живее в духовния свят без да го вижда.
векъ преживява.
+
Какво представя духовниятъ светъ, не
+
може да се каже. Съзнателно или не, човекъ
+
живее въ духовния светъ. безъ да го вижда.
+
 
Той вижда само границите на четириизмерния
 
Той вижда само границите на четириизмерния
светъ. Като влезе въ петизмерния светъ. то-
+
свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като
гава вижда и разбира четириизмерния.) Като
+
влезе в този свят, тогава ще го разбере и
влезе въ този светъ, тогава ще го разбере и
+
ще знае какво става с умрелите. Сегашните
ще знае, какво става съ умрелите. Сегашните
+
хора не живеят още съзнателен духовен
хора не живеятъ още съзнателенъ духовенъ
+
живот, но въпреки това третират въпроса за
животъ, но въпреки това третиратъ въпроса за
+
 
Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за
 
Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за
 
човека. Невъзможно е пръстите на ръката да
 
човека. Невъзможно е пръстите на ръката да
знаятъ, какво представя целата ръка. Следо-
+
знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите
вателно, каквото е отношението на пръстите
+
към ръката, на ръката към цялото тяло,
къмъ ръката, на ръката къмъ целото тело,
+
такова е отношението на човека към Бога.
такова е отношението на човека къмъ Бога.
+
Докато не влезе в него, човек не може да
Докато не влезе въ него, човекъ не може да
+
Го разбере. Да пита човек какво нещо е
Го разбере. Да пита човекъ, какво нещо е
+
Бог, то е все едно да пита какво представя
Богъ, то е все едно да пита. какво представя
+
 
светлината.
 
светлината.
Ще приведа единъ примеръ за обяснение
+
 
на понятието светлина. Влизате въ една тъмна
+
Ще приведа един пример за обяснение
стая. съ спуснати кепенци на прозорците, да
+
на понятието светлина. Влизате в една тъмна
се срещнете съ човекъ който отъ рождение
+
стая със спуснати кепенци на прозорците, за да
живее при тази обстановка и не знае. какво
+
се срещнете с човек, който от рождение
нещо е светлина. Вие му давате научни обя-
+
живее при тази обстановка и не знае какво
снения за светлината, но той нипдо не разбира.
+
нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищоо не разбира.
Тогава вие в^зимате единъ свределъ и прави-
+
Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? —
+
Една тясна, дълга, светла ивица. Направите
те една малка ^дуйка йа;;!<епенЦит'Ь. Вие запит-
+
още една дупка.—Сега какво виждаш?—Още
вате затворения човекъ: Какво виждашъ? —
+
една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни,
Една тесна, дълга, светла ивица. Направите
+
още една дупка.—Сега какво виждашъ?—Още
+
една светла ивица. Направяте десеть, сто та-
+
кива дупки. Следъ това отваряте целия про-
+
зорецъ. — Какво виждашъ? — Светлина. Всич-
+
ки предмети около мене ставатъ видими, ясни,
+
 
разбрани. Следователно, това, което прави
 
разбрани. Следователно, това, което прави
предметите, както и целата обстановка около
+
предметите, както и цялата обстановка около
насъ видима, ясна, разбрана, наричаме светли-
+
нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова
на. На същото основание ние казваме: Онова
+
същество, което във всички случаи на живота
същество, което въ всички случаи на живота
+
осмисля и осветява нещата, наричаме Бог.
'осмисля и осветява нещата, наричаме Богъ.
+
Докато човек седи в прашна и тъмна стая,
Докато човекъ седи въ прашна и тъмна стая,"
+
животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината
животътъ му нема смисълъ. Изчисти ли стая-
+
влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в
та си, отвори ли прозорците си, светлината
+
живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също
влиза вътре и осмисля неговия животъ. Свет-
+
лината е проява на онова разумно начало въ
+
живота, което осмисля нещата. Кое е това на-
+
чало, не е важно. Какъ ще го наречете, също
+
 
не е важно. За човека е важно да знае, че
 
не е важно. За човека е важно да знае, че
има едно Велико начало въ света, което регу-
+
има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички
лира живота, което осмисля и осветява всички
+
неща.
неща.^
+
 
Съвременните хора обичатъ да философ-
+
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но
ствуватъ върху въпроси, които нематъ ника-
+
къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се
кво разрешение. Следъ всичките философии-
+
намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се
фии те заминаватъ за другия светъ съ нераз-
+
движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам
решени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплъте-
+
те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в
ни, само съ съзнанието, че съществуватъ, но
+
триизмерния свят в живота на телата.
къде съ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Те се
+
После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се
+
убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия
намиратъ въ положение^го на точка, безъ ника-
+
е това.Наистина, всички неразрешени въпроси,
кво измерение. Започнатъ ли съзнателно да се
+
всички дълбоки мисли са подобни на кладенец
движатъ, те минаватъ въ живота на правата
+
без дъно. Колко е дълбок един въпрос,
линия и придобиватъ едно измерение. Оттамъ
+
това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.
те навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на
+
 
двете измерения. Оть плоскостьта отиватъ въ
+
Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той
триизмерния светъ въ живота на телата.
+
се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за
После минаватъ въ четириизмерния, въ пет-
+
клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел:
измерния светъ, докато отново слезатъ на зе-
+
Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и
мята и започнатъ да се учатъ. Като се
+
падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на
убедятъ, че не съ могли да разрешатъ отвле-
+
тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.
чените въпроси, те казватъ: Дълбока философия
+
 
е това. Наистина, всички неразрешени въпроси
+
Разбиранията на някои съвременни хора
всички дълбоки мисли съ подобни на кладенецъ
+
са толкова дълбоки, колкото пропастта под
безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ,
+
нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след
това зависи отъ разбирането на човека. Дъл-
+
смъртта си. След смъртта си човек отива
бочината на нещата е относителна.
+
там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го
Единъ пътникъ минавалъ презъ една го-
+
пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав,
ра въ тъмна, бурна нощь. По едно време той
+
силен, учен от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е
се подхлъзналъ и полетелъ къмъ една про-
+
сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но
пасть. За щастие, той успелъ да се хване за
+
се събират капка по капка. Когато постъпи
клона на едно дърво и увксналъ надъ про-
+
в първо отделение, ученикът започва от
пастьта. Въ това положение той си мислелъ:
+
буквата „а", от елементарните неща. Като
Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и
+
работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята,
падна въ пропастьта? Като се държалъ из-
+
ученикът трябва да свърши земното училище
вестно време за клона, ръцете му толкова от-
+
и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.
малели, че не могълъ повече да разчита на
+
 
техъ. Да става, каквото е определено! — ка-
+
Кой човек наричаме светия? Светия е
залъ той и пусналъ клона, за който се дър-
+
жалъ. Каква била изненадата му, когато ви-
+
делъ, че разстоянието отъ краката му до про-
+
пастьта било само 15 см..
+
+
Разбиранията на н^Ькои севременни хора
+
съ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ
+
нозете на пътника. Човекъ се безпокои за ни-
+
що и никакво. Той мисли, къде ще отиде следъ
+
смъртьта си. Следъ смъртьта си човекъ отива
+
тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана бо-
+
гатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти раз-
+
полагашъ съ големъ капиталъ, но не си го
+
пусналъ въ обръщение. Човекъ е богатъ, здравъ.
+
силенъ, ученъ отъ него зависи да разрабо-
+
ти това, което му е дадено. Ако мисли, че е
+
сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Ка-
+
квото човекъ мисли, това ще изработи отъ се-
+
бе си., Знанието, добродетелите не се придо-
+
биватъ изведнъжъ. те не текатъ като река, но
+
се събиратъ капка по капка. Когато постъпи
+
въ първо отделение, ученикътъ започва отъ
+
буквата „а", отъ елементарните неща. Като
+
работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ ми-
+
нава отъ класъ въ класъ. свършва едно учи-
+
лище и влиза въ друго. Докато е на земята,
+
ученикътъ требва да свърши земното училище
+
и да мине въ по-горно, да дойде до положе-
+
нието на светия.
+
Кой човекъ наричаме светия? Светия е
+
 
онзи, който свети на забъркалите пътя си и
 
онзи, който свети на забъркалите пътя си и
ги учи да живеятъ правилно. Той не се е
+
ги учи да живеят правилно. Той не се е
родилъ светия. Дълго време се е училъ той,
+
родил светия. Дълго време се е учил той,
 
докато стане светия. Като всички ученици, и
 
докато стане светия. Като всички ученици, и
той е започналъ отъ буквата „а", но е училъ
+
той е започнал от буквата „а", но е учил
съ любовь. Той казва на хората: Който иска
+
с любов. Той казва на хората: Който иска
да придобие търпение, той требва да дава
+
да придобие търпение, той трябва да дава
+
ябълки на всички, които имат намерение да
ябълкм на ВСИ41КИ, КОИТО ймйте йам'1ренйе да
+
го предизвикват. Който иска да се справи със
го предизвикватъ. Който иска да се справи съ
+
страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се
страха си, той требва да се моли, да поста-
+
страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне
вятъ на пътя му тъкмо това, отъ което се
+
страхува. Ако се бои отъ мечка, той требва не-
+
колко пъти да среща мечка, за да привикне
+
 
на нея, да види, че не е толкова страшна,
 
на нея, да види, че не е толкова страшна,
както си я представя. Човекъ става смелъ,
+
както си я представя. Човек става смел,
когато се убеди, че това, отъ което се стра-
+
когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и
хува, не е толкова страшно. Предметътъ, кой-
+
може да мине и замине покрай вас, без да
то ви плаши, може да е недействителенъ, и
+
ви причини някаква опасност.
може да мине и замине покрай васъ, безъ да
+
 
ви причини некаква опасность.
+
Искате ли да вървите в естествения
Искате ли да вървите въ естествения
+
път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не
лъть, вие требва да изучавате нещата основа-
+
изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква
телно, да придобиете дълбоко разбиране. Не
+
полза от това, че водя чист живот? Никой
изучава ли нещата, както требва, човекъ до-
+
не цени това, което правя. Да води човек
хожда до криви разбирания и казва: Каква
+
чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се
полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой
+
интересуват от неговите печалби. Те могат
не цени това, което правя. Да води човекъ
+
да се интересуват от печалбите на човека
чистъ и светъ животъ, това значи, да е спече-
+
дотолкова, доколкото неговите печалби са и
лилъ нещо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се
+
техни печалби. Хората се интересуват едни
интересуватъ отъ неговите печалби. Те могатъ
+
от други дотолкова, доколкото благото на
да се интересуватъ отъ печалбите на човека
+
едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек
дотолкова, доколкото неговите печалби съ и
+
да се раздаде така, че от него нищо да не
техни печалби. Хората се интересуватъ едни
+
остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това
отъ други дотолкова, доколкото благото на
+
значи, ако е извор, да съдействува на другите и те да станат извори, всички заедно да
едиого е и техно благо. Не е въпросъ човекъ
+
се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата извор, не е разумна. Има смисъл
да се раздаде така, че отъ него нищо да не
+
човек да се жертва, но само тогава, когато
остане, но той требва разумно да се жертву-
+
е извор, голяма река, море или океан, че и
ва. Да се жертвува човекъ за другите, това
+
той сам да се ползва от благата си, и
значи, ако е изворъ, да съдействува на други-
+
ближните му да се ползват от него. Нека
+
всички хора използват водите му за пиене,
те, й те дй станатъ извори, всички заедно да
+
за поливане на лозя и градини, за плаване с
се влеятъ въ общия океанъ на живота. Жер-
+
кораби по тях и т. н.
тва, при която изворътъ става чешма, а чешма-
+
 
та изворъ, не е разумна^^ Има смисълъ
+
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това
човекъ да се жертвува, но само тогава, когато
+
учение води хората към нов живот, към
е изворъ, голема река, море или океанъ, че и
+
условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой
той самъ да се ползува отъ благата си, и
+
да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С
ближните му да се ползуватъ отъ него. Нека
+
други думи казано: ако някой е недоволен
всички хора използуватъ водите му за пиене,
+
от вас, извадете една сума от джоба си и
за поливане на лозя и градини, за плаване съ
+
му я дайте. Той е работил цял ден, но
кораби по техъ и т. н..
+
Да си помагате взаимно, да обменяте бла-
+
гата си, това е задача на новото учение. Това
+
учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ
+
условията на духовния, на четири или петизмер-
+
ния светъ. Влезете ли въ този светъ, всич-
+
ки противоречия изчезватъ. Намисли ли некой
+
да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ
+
други думи казано: ако некой е недоволенъ
+
отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и
+
му я дайте. Той е работилъ целъ день, но
+
 
вие не сте му платили достатъчно. Дайте му
 
вие не сте му платили достатъчно. Дайте му
още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е
+
още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е
доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ
+
доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в
 
положението на ближния си и правете нещо
 
положението на ближния си и правете нещо
за него, да го задоволите. Хората се страху-
+
за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов и
ватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, ра-
+
като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до
зумното даване не опропастява човека. Давай-
+
те, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и
+
като взима съ любовь, човекъ расте и правил-
+
но се развива. Даването не се отнася само до
+
 
материалните, но и до сърдечните отношения
 
материалните, но и до сърдечните отношения
+
на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте
на хората. Ако некой ви обиди, не очаквайте
+
само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство
само на него, той да дойде и да ви иска извине-
+
ние. И отъ ваша страна се иска благородство
+
 
и инициатива; да не тълкувате криво нещата
 
и инициатива; да не тълкувате криво нещата
и да бъдете готовъ пръвъ да пристъпите къмъ
+
и да бъдете готов пръв да пристъпите към
него^( Ще ви каже некой, че нищо не струвате.
+
него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате.
Требва ли да се обилсдате отъ това? Кажете
+
Трябва ли да се обиждате от това? Кажете
му: правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото
+
му: прав си, вчера нищо не струвах, защото
бехъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ
+
бях празно шише. Днес, обаче, се напълних
съ ценно съдържание. Претегли ме и ще ви-
+
с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това
дишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това
+
се случва с всички хора: днес са празни
се случва съ всички хора: днесъ съ празни
+
шишета, нямат никаква цена, но утре, като
шишета, нематъ никаква цена, но утре, като
+
се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
се напълнятъ съ масло или съ друго нещо, це-
+
 
ната имъ се увеличава.
+
Съвременните хора се намират пред
Съвременните хора се намират ь предъ
+
ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие
редъ задачи, останали още отъ далечното ми-
+
доброволно не ги разрешите, ще дойдат
нало, които требва да се разрешатъ. Ако вие
+
големите ви братя и насила ще ви заставят
доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ
+
да ги решите. Какво прави големият брат
големите ви братя и насила ще ви заставятъ
+
с малкото братче? Ако малкото братче не
да ги решите. Какво прави големиятъ братъ
+
слуша и не иска да да го следва, големият брат
съ малкото братче? Ако малкото братче не
+
слуша и не искада I о следва, големиятъ братъ
+
 
го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три
 
го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три
пъти и го заставя да върви. Така постъп-
+
пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава
ватъ съ всеки човекъ, който не иска да ра-
+
задачите си, да плаща дълговете си. И който
боти, самъ да реши задачата си. Човекъ треб-
+
има да взима, и който има да дава, трябва
ва да бл^де разуменъ, да е ютовъ да решава
+
да бъдат будни. Като работят и изплащат
задачите си, да плаща дълювете си. И който
+
дълговете си, те могат да грешат, но това
има да взима, и който има да дава, требва
+
нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да
да бъдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ
+
умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си,
дълговете си, те могатъ да грешатъ, но това
+
да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.
+
 
нищо не значи. За предпочитане е човекъ по'
+
Щом сте дошли на земята, вие трябва
некога да греши, да се гневи, отколкото да
+
умре и да се освободи отъ всекакви задълже-
+
ния. Умрелиятъ се освобождава временно по-
+
не отъ задължения, но окръжаващите, близ-
+
ките му плащатъ за него. Ето защо, за пред-
+
почитане е човекъ да плаща дълговете си,
+
да решава задачите си, но живъ да бъде, от-
+
колкото да се освободи отъ всички задълже-
+
ния и да умре.
+
Щомъ сте дошли на земята, вие требва
+
 
да учите, да се познаете. Човешкото естество
 
да учите, да се познаете. Човешкото естество
се отличава съ две чърти: мекота и твър-
+
се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при
дость. при едни условия човекъ е мекъ, а при
+
други твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си
дру! и твърдъ. Съзнателно човекъ не треб-
+
в твърдост. Опита ли се да направи това,
ва да прави опити, да превръща мекотата си
+
той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог
въ твърдость. Опита ли се да направи това,
+
може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен
той се излага на опасность. Искате ли да има-
+
трябва да бъде човек, ако иска да изпитва
те отношения съ човека, дръжте се за него-
+
твърдостта на хората. Докосне ли се до
вата мекота. Не се стремете да опитвате твър-
+
твърдостта им, преди да е развил своята
достьта му. Това е Божия работа. Само Богъ
+
сила, той ще се удари в нея, ще се контузи
може да опитва твърдостьта на човека, защо-
+
то знае, какъ да го пипне,^ Разуменъ, ученъ
+
требва да бъде човекъ, ако иска да изпитва
+
твьрдостьта на хората. Докосне ли се до
+
твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята
+
сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи
+
 
и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие
 
и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие
 
искате да отидете при философи и учени, да
 
искате да отидете при философи и учени, да
ви обяснятъ. какво представя Богъ. Вие не
+
ви обяснят какво представя Бог. Вие не
сте готови още за среща съ велики учени и
+
сте готови още за среща с велики учени и
философи. Едно требва да знаете: докато
+
философи. Едно трябва да знаете: докато
+
имате противоречия в живота си, вие не сте
имате противоречия въ живота си, вие не с^е
+
 
готови още да разглеждате велики въпроси.
 
готови още да разглеждате велики въпроси.
Опитате ли да ги разрешите, вие ще отско-
+
Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви
чите далечъ отъ тия учени. Те ще ви отблъс-
+
въпроси трябва да се занимавате. Това не
натъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви
+
значи, че нямате никакво понятие за Бога.
въпроси требва да се занимавате. Това не
+
Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие
значи, че немате никакво понятие за Бога.
+
Все имате некаква представа за Бога, но ми-
+
кроскопическа. — Защо? — Кепенците на ва-
+
шите прозорци съ още затворени, вследствие
+
 
на което вие седите вътре, а светлината е
 
на което вие седите вътре, а светлината е
отвънъ. Отворете прозорците си и излезте
+
отвън. Отворете прозорците си и излезте
вънъ. Тъй щото, нека светлината влезе въ-
+
вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане
тре, а вие останете вънъ. Истинското положе-
+
вътре, работата е объркана. Слушате някой
ние въ живота изисква Богъ да бъде въ чо-
+
да казва: Влез в себе си! Не, това не е
века, а човекъ навънъ. Стане ли обратно-
+
право отношение. Който е влязъл в себе
то, Богъ да излезе вънъ, а човекъ да остане
+
си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение.
вътре, работата е объркана. | Слушате некой
+
Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение поддържа следното : Бог
да казва- Влезъ въ себе си! Не, това не е
+
да бъде отвътре, а човек отвън. Някой
право отношение. Който е влезълъ въ себе
+
казва, че бил вън от себе си. Този човек
си, той нищо не е постигналъ. Това е деви-
+
не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни
зътъ на старото учение.
+
дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща,
Какво препоръчва новото учение на чо-
+
които с думи не може да изкаже. Щом
века? Новото учение подържа следното : Богъ
+
Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от
да бъде отвътре, а човекъ отвънъ.^ Некой
+
тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън
казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човекъ
+
да го посрещнете. Когато приятелят ви си
не знае, какво значи, да излезе вънъ отъ се-
+
отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от
бе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни,
+
тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да
дали е билъ въ телото си, или вънъ отъ те-
+
остане вътре. Само по този начин може да
лото си, но е виделъ и чулъ такива неща,
+
които съ думи не може да изкаже. Щомъ
+
Апостолъ Павелъ е виделъ и чулъ необикно-
+
+
вени неща, той непременно е билъ вънъ отъ
+
телото си, а Богъ е билъ вътре. Когато не-
+
кой приятель ви посети, вие изли.чате вънъ
+
да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си
+
отива, вие го изпращате, и следъ това влиза-
+
те въ дома си. Да излезе човекъ вънъ отъ
+
телото си, това значи, съзнанието му да из-
+
лезе вънъ отъ него, да се занимава съ отвле-
+
чени, философски въпроси, а Божественото да
+
остане вътре. Само по този начинъ може да
+
 
стане правилна обмена между човешкото и
 
стане правилна обмена между човешкото и
Божественото. Само така човекъ ще дойде
+
Божественото. Само така човек ще дойде
до правилно разбиране на живота.-
+
до правилно разбиране на живота.
Богъ е Любовь. Богъ е Мъ-
+
 
дрость. Богъ е Истина. Божията
+
Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията
Любовь, Божията Мъдрость и Бо-
+
Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина  пребъдват в нас.
жията Истина  пребъдватъ въ насъ.
+
  
3. Лекция отъ Учителя, държана на
+
3. Лекция от Учителя, държана на
11 септемврий, 1929 г. София,—Изгревъ.
+
11 септември 1929 г. София, Изгрев.

Версия от 17:43, 29 ноември 2008

Вън и вътре в тялото

Размишление върху прилежанието.

Пишете върху темата: „Произход на непостоянството".

Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има предвид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й.

Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна—физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно.

Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие.

Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Например, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.

В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заеднос млякото.

Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода.

Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит.

И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Например, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават.

Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но, за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания.

Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята.

Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Например, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати.

В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.

Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината.

Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищоо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка.—Сега какво виждаш?—Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща.

Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна.

Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см.

Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а", от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия.

Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а", но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност.

Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдействува на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н.

Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.

Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре.

Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение. Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение поддържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмена между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

3. Лекция от Учителя, държана на 11 септември 1929 г. София, Изгрев.