Разлика между версии на „Вън и вътре в тялото“

Версия от 07:20, 28 ноември 2008

Вън и вътре в тялото

Размишление върху прилежанието.

Пишете върху темата: „Произход на непостоянството".

Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете те- мата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има предвид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й, природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна—физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година, две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно. Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се

отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото поло- жение не са естествени. Някога, в далеч- ното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да изле- зе; някога, в далечното минало, е било есте- ствено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. (Мно- го от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не тряб- ва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Например, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш ка- то не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в посто- янен сън, пак е обезпокояван, ту расте-

нието забива корените си в него, ту чо- вешкият чук го удря, откъртва цели пар- чета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смуща- ван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всич- ки кредитори, това не е важно. Обаче, човек требва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят. В процеса на изплащане на дълговете си човекъ се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увелича ват. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе, в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата взе мат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фан

тазират. В това отношение те приличат на ци ганина, който носел гърне с мляко на глава та си и мечтал за много неща. Той мечтал как ще продаде млякото и ще си купи ко кошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използува, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т. н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се ро дятъ две красиви деца, момче и момиче. От радость той подскочил и гърнето с мляко то паднало от главата му и се счупило. Къ де отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно съ млякото. Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Ре лигиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като за почне да фантазира, той подскача на ули цата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчи нение, ще оправи света. Отъ радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земя та и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по ули ците, навсякъде ще видите паднали фантазьо ри: тукъ единъ религиозен, там един фи

лософ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията взе мат надмощие. Дето желанията и чувствата взимат надмощи, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека взимат надмощие, почвата на неговото сърце е много мочурли ва. Дето стъпите, краката ви потъват. Какво то посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дре наж, да отведете излишната вода. Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знае те произхода им. За да намерите произхо да им, мислете често върху тях, съпо ставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като на мерите корена на отрицателните си черти, си лата ви ще се увеличи и вие лесно ще се спра вяте съ тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на приле жния природата е готова да отпуска кредит, да реализират желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит. И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантази рат, без да прилагат. На такива тя не отпу ска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек отъ дълговете

си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже отъ мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да ра боти съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек; толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърчи и отчае. — Защо? — За щото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микро- скопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Например, вър виш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, дигни камъчета та, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат С ритане въпросите не се разрешават. Мнозина искат с малко труд да пости гнат големи резултати. Слушате някой да каз ва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но, за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от не бето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и сто тици години този ангел ще бъде свързан с

грешника, докато го повдигне. Не го ли повди гне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се ка чва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, дето го възнаграждават за успешно завършена ра бота. Ако е бил еднокрил, младъ чинъ, ще му поставят два чифта криле и го произве ждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания. Сега мнозина от вас седат и фантази рат, как ще проповедват и учат хората, те си представят, че целият свят се стре ми къмъ новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но за почнете работата си още сега. Божественото само си пробива път и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и какво то срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото въ света работят хил ди съзнания, които обгръщат в себе си всич ко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, гото ви да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез едно крили, двукрили и многокрили ангели, въплъ тени в човешки форми. Напредналите ду ши и досега още работят да поставят Хри стовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес въ света. Ако

имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята. Съвременните хора се нуждаят от по ложителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира при ложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа въ себе си, да види, колко работа му предстои. Например, да се самовъзпита чо век, това е една от великите задачи на не говия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържатъ, но вътре става голямо брожение, всеки мо мент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума за да из бухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той ве днага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Пред ставете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде ки бритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябъл

ки и, като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това вре- ме вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не ту рите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите отъ известен недъг. Ябълки те са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота отъ съд, обър нат съ устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота отъ първия. Ако пъкъ в чаша, пълна съ вода, искате да поставите дру го тяло, последното требва да бъде по-тежко отъ водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее на вънъ. Значи, всяко разумно усилие, което чо век прави, има добри резултати. Въ пътя на възпитанието и самовъзпита нието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае отъ нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек дохожда до убеждението, че трябва да бъде праволинеенъ Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като

правата линия. И това е добро, но човекъ се нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се вър не там, отдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е то ва, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В дви жението си по права линия, човек вижда са мо две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и то зи път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзна нието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щомъ се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникътъ определя най- малките възмон<ности на движение въ плоско- стьта^Този човекъ се е огъналъ вече, изле- зълъ е отъ живота на правата линия. За та- къвъ човекъ казватъ, че е криволинеенъ. т. е. не се движи само по права линия, и го наричатъ еретикъ. отстъпникъ. Но човекъ и тукъ не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза въ пътя на трите измере- ния — на куба. Докато живее на земята, въ материалния светъ, човекъ има възможность да се движи най-много въ три измерения. Вле- зе ли въ духовния светъ, той се движи въ четири, въ петь и повече и^мерения.^ Затова,

именно, духовниятъ животъ мъчно се подава на описание. Човешкиятъ езикъ не е въ състо- яние да предаде това, което духовниятъ чо- векъ преживява. Какво представя духовниятъ светъ, не може да се каже. Съзнателно или не, човекъ живее въ духовния светъ. безъ да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния светъ. Като влезе въ петизмерния светъ. то- гава вижда и разбира четириизмерния.) Като влезе въ този светъ, тогава ще го разбере и ще знае, какво става съ умрелите. Сегашните хора не живеятъ още съзнателенъ духовенъ животъ, но въпреки това третиратъ въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаятъ, какво представя целата ръка. Следо- вателно, каквото е отношението на пръстите къмъ ръката, на ръката къмъ целото тело, такова е отношението на човека къмъ Бога. Докато не влезе въ него, човекъ не може да Го разбере. Да пита човекъ, какво нещо е Богъ, то е все едно да пита. какво представя светлината. Ще приведа единъ примеръ за обяснение на понятието светлина. Влизате въ една тъмна стая. съ спуснати кепенци на прозорците, да се срещнете съ човекъ който отъ рождение живее при тази обстановка и не знае. какво нещо е светлина. Вие му давате научни обя- снения за светлината, но той нипдо не разбира. Тогава вие в^зимате единъ свределъ и прави-

те една малка ^дуйка йа;;!<епенЦит'Ь. Вие запит- вате затворения човекъ: Какво виждашъ? — Една тесна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка.—Сега какво виждашъ?—Още една светла ивица. Направяте десеть, сто та- кива дупки. Следъ това отваряте целия про- зорецъ. — Какво виждашъ? — Светлина. Всич- ки предмети около мене ставатъ видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и целата обстановка около насъ видима, ясна, разбрана, наричаме светли- на. На същото основание ние казваме: Онова същество, което въ всички случаи на живота 'осмисля и осветява нещата, наричаме Богъ. Докато човекъ седи въ прашна и тъмна стая," животътъ му нема смисълъ. Изчисти ли стая- та си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия животъ. Свет- лината е проява на онова разумно начало въ живота, което осмисля нещата. Кое е това на- чало, не е важно. Какъ ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало въ света, което регу- лира живота, което осмисля и осветява всички неща.^ Съвременните хора обичатъ да философ- ствуватъ върху въпроси, които нематъ ника- кво разрешение. Следъ всичките философии- фии те заминаватъ за другия светъ съ нераз- решени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплъте- ни, само съ съзнанието, че съществуватъ, но къде съ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Те се

намиратъ въ положение^го на точка, безъ ника- кво измерение. Започнатъ ли съзнателно да се движатъ, те минаватъ въ живота на правата линия и придобиватъ едно измерение. Оттамъ те навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на двете измерения. Оть плоскостьта отиватъ въ триизмерния светъ — въ живота на телата. После минаватъ въ четириизмерния, въ пет- измерния светъ, докато отново слезатъ на зе- мята и започнатъ да се учатъ. Като се убедятъ, че не съ могли да разрешатъ отвле- чените въпроси, те казватъ: Дълбока философия е това. Наистина, всички неразрешени въпроси всички дълбоки мисли съ подобни на кладенецъ безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ, това зависи отъ разбирането на човека. Дъл- бочината на нещата е относителна. Единъ пътникъ минавалъ презъ една го- ра въ тъмна, бурна нощь. По едно време той се подхлъзналъ и полетелъ къмъ една про- пасть. За щастие, той успелъ да се хване за клона на едно дърво и увксналъ надъ про- пастьта. Въ това положение той си мислелъ: Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и падна въ пропастьта? Като се държалъ из- вестно време за клона, ръцете му толкова от- малели, че не могълъ повече да разчита на техъ. Да става, каквото е определено! — ка- залъ той и пусналъ клона, за който се дър- жалъ. Каква била изненадата му, когато ви- делъ, че разстоянието отъ краката му до про- пастьта било само 15 см..

Разбиранията на н^Ькои севременни хора съ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ нозете на пътника. Човекъ се безпокои за ни- що и никакво. Той мисли, къде ще отиде следъ смъртьта си. Следъ смъртьта си човекъ отива тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана бо- гатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти раз- полагашъ съ големъ капиталъ, но не си го пусналъ въ обръщение. Човекъ е богатъ, здравъ. силенъ, ученъ — отъ него зависи да разрабо- ти това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Ка- квото човекъ мисли, това ще изработи отъ се- бе си., Знанието, добродетелите не се придо- биватъ изведнъжъ. те не текатъ като река, но се събиратъ капка по капка. Когато постъпи въ първо отделение, ученикътъ започва отъ буквата „а", отъ елементарните неща. Като работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ ми- нава отъ класъ въ класъ. свършва едно учи- лище и влиза въ друго. Докато е на земята, ученикътъ требва да свърши земното училище и да мине въ по-горно, да дойде до положе- нието на светия. Кой човекъ наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеятъ правилно. Той не се е родилъ светия. Дълго време се е училъ той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започналъ отъ буквата „а", но е училъ съ любовь. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той требва да дава

ябълкм на ВСИ41КИ, КОИТО ймйте йам'1ренйе да го предизвикватъ. Който иска да се справи съ страха си, той требва да се моли, да поста- вятъ на пътя му тъкмо това, отъ което се страхува. Ако се бои отъ мечка, той требва не- колко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човекъ става смелъ, когато се убеди, че това, отъ което се стра- хува, не е толкова страшно. Предметътъ, кой- то ви плаши, може да е недействителенъ, и може да мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини некаква опасность. Искате ли да вървите въ естествения лъть, вие требва да изучавате нещата основа- телно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата, както требва, човекъ до- хожда до криви разбирания и казва: Каква полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой не цени това, което правя. Да води човекъ чистъ и светъ животъ, това значи, да е спече- лилъ нещо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се интересуватъ отъ неговите печалби. Те могатъ да се интересуватъ отъ печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби съ и техни печалби. Хората се интересуватъ едни отъ други дотолкова, доколкото благото на едиого е и техно благо. Не е въпросъ човекъ да се раздаде така, че отъ него нищо да не остане, но той требва разумно да се жертву- ва. Да се жертвува човекъ за другите, това значи, ако е изворъ, да съдействува на други-

те, й те дй станатъ извори, всички заедно да се влеятъ въ общия океанъ на живота. Жер- тва, при която изворътъ става чешма, а чешма- та — изворъ, не е разумна^^ Има смисълъ човекъ да се жертвува, но само тогава, когато е изворъ, голема река, море или океанъ, че и той самъ да се ползува отъ благата си, и ближните му да се ползуватъ отъ него. Нека всички хора използуватъ водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване съ кораби по техъ и т. н.. Да си помагате взаимно, да обменяте бла- гата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ условията на духовния, на четири или петизмер- ния светъ. Влезете ли въ този светъ, всич- ки противоречия изчезватъ. Намисли ли некой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ други думи казано: ако некой е недоволенъ отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и му я дайте. Той е работилъ целъ день, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страху- ватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, ра- зумното даване не опропастява човека. Давай- те, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и като взима съ любовь, човекъ расте и правил- но се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения

на хората. Ако некой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извине- ние. И отъ ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готовъ пръвъ да пристъпите къмъ него^( Ще ви каже некой, че нищо не струвате. Требва ли да се обилсдате отъ това? Кажете му: правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото бехъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ съ ценно съдържание. Претегли ме и ще ви- дишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това се случва съ всички хора: днесъ съ празни шишета, нематъ никаква цена, но утре, като се напълнятъ съ масло или съ друго нещо, це- ната имъ се увеличава. Съвременните хора се намират ь предъ редъ задачи, останали още отъ далечното ми- нало, които требва да се разрешатъ. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ големите ви братя и насила ще ви заставятъ да ги решите. Какво прави големиятъ братъ съ малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не искада I о следва, големиятъ братъ го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъп- ватъ съ всеки човекъ, който не иска да ра- боти, самъ да реши задачата си. Човекъ треб- ва да бл^де разуменъ, да е ютовъ да решава задачите си, да плаща дълювете си. И който има да взима, и който има да дава, требва да бъдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ дълговете си, те могатъ да грешатъ, но това

нищо не значи. За предпочитане е човекъ по' некога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи отъ всекакви задълже- ния. Умрелиятъ се освобождава временно по- не отъ задължения, но окръжаващите, близ- ките му плащатъ за него. Ето защо, за пред- почитане е човекъ да плаща дълговете си, да решава задачите си, но живъ да бъде, от- колкото да се освободи отъ всички задълже- ния и да умре. Щомъ сте дошли на земята, вие требва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава съ две чърти: мекота и твър- дость. при едни условия човекъ е мекъ, а при дру! и — твърдъ. Съзнателно човекъ не треб- ва да прави опити, да превръща мекотата си въ твърдость. Опита ли се да направи това, той се излага на опасность. Искате ли да има- те отношения съ човека, дръжте се за него- вата мекота. Не се стремете да опитвате твър- достьта му. Това е Божия работа. Само Богъ може да опитва твърдостьта на човека, защо- то знае, какъ да го пипне,^ Разуменъ, ученъ требва да бъде човекъ, ако иска да изпитва твьрдостьта на хората. Докосне ли се до твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснятъ. какво представя Богъ. Вие не сте готови още за среща съ велики учени и философи. Едно требва да знаете: докато

имате противоречия въ живота си, вие не с^е готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отско- чите далечъ отъ тия учени. Те ще ви отблъс- натъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви въпроси требва да се занимавате. Това не значи, че немате никакво понятие за Бога. Все имате некаква представа за Бога, но ми- кроскопическа. — Защо? — Кепенците на ва- шите прозорци съ още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвънъ. Отворете прозорците си и излезте вънъ. Тъй щото, нека светлината влезе въ- тре, а вие останете вънъ. Истинското положе- ние въ живота изисква Богъ да бъде въ чо- века, а човекъ — навънъ. Стане ли обратно- то, Богъ да излезе вънъ, а човекъ да остане вътре, работата е объркана. | Слушате некой да казва- Влезъ въ себе си! Не, това не е право отношение. Който е влезълъ въ себе си, той нищо не е постигналъ. Това е деви- зътъ на старото учение. Какво препоръчва новото учение на чо- века? Новото учение подържа следното : Богъ да бъде отвътре, а човекъ — отвънъ.^ Некой казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човекъ не знае, какво значи, да излезе вънъ отъ се- бе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни, дали е билъ въ телото си, или вънъ отъ те- лото си, но е виделъ и чулъ такива неща, които съ думи не може да изкаже. Щомъ Апостолъ Павелъ е виделъ и чулъ необикно-

вени неща, той непременно е билъ вънъ отъ телото си, а Богъ е билъ вътре. Когато не- кой приятель ви посети, вие изли.чате вънъ да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си отива, вие го изпращате, и следъ това влиза- те въ дома си. Да излезе човекъ вънъ отъ телото си, това значи, съзнанието му да из- лезе вънъ отъ него, да се занимава съ отвле- чени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начинъ може да стане правилна обмена между човешкото и Божественото. Само така човекъ ще дойде до правилно разбиране на живота.- — Богъ е Любовь. Богъ е Мъ- дрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Бо- жията Истина пребъдватъ въ насъ.

3. Лекция отъ Учителя, държана на 11 септемврий, 1929 г. София,—Изгревъ.