от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 19: Ред 19:
 
отрицателна мисъл, която води към центъра на земята.
 
отрицателна мисъл, която води към центъра на земята.
  
Будно съзнание, трезва мисъл се иска от човека, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора са усърдни в началото на своите предприятия. Колкото по-навътре влизат, усърдието им намалява. Те приличат на младите моми и момци, които, преди да се оженят, се целуват по десет пъти на ден. Като се оженят, броят на целувкит намалява, докато дойдат до една на ден. Ще кажете, че не трябва да се говори за целувки. За какво да се говори? За ядене ли ? – И за ядене не трябва да се говори. – Значи, яденето, отношенията между хората са обикновени въпроси. Кои въпроси са необикновени? Според човешкото благочестие, трябва да се говори само върху науката. Не е ли научен въпросът за отношенията между хората? Всеки трябва да потърси причината, защо жененитв хора постепенно намаляват броя на целувкитв си. Ще кажете, че колкото повече се обичат хората толкова повече се целуват. Значи, любовта между женените постепенно намалява. – Не може ли без целувки? – Не може. Само умрелите могат без целувки, а не и живите. Ако умрелият почне да се съживява, първата му работа е да даде една целувка. Колкото повече се съживява, толкова повече целувки дава. – Как е възможно умрелият да се съживи и да целува? –Ние говорим
+
Будно съзнание, трезва мисъл се иска от човека, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора са усърдни в началото на своите предприятия. Колкото по-навътре влизат, усърдието им намалява. Те приличат на младите моми и момци, които, преди да се оженят, се целуват по десет пъти на ден. Като се оженят, броят на целувкит намалява, докато дойдат до една на ден. Ще кажете, че не трябва да се говори за целувки. За какво да се говори? За ядене ли ? – И за ядене не трябва да се говори. – Значи, яденето, отношенията между хората са обикновени въпроси. Кои въпроси са необикновени? Според човешкото благочестие, трябва да се говори само върху науката. Не е ли научен въпросът за отношенията между хората? Всеки трябва да потърси причината, защо жененитв хора постепенно намаляват броя на целувкитв си. Ще кажете, че колкото повече се обичат хората толкова повече се целуват. Значи, любовта между женените постепенно намалява. – Не може ли без целувки? – Не може. Само умрелите могат без целувки, а не и живите. Ако умрелият почне да се съживява, първата му работа е да даде една целувка. Колкото повече се съживява, толкова повече целувки дава. – Как е възможно умрелият да се съживи и да целува? – Ние говорим
  
 
за целувката като възвишена проява на любовта. Хората не са дошли още до възвишената проява на любовта. Те говорят за любовта, без да я разбират. Милувките на светлината и на въздуха са прояви на любовта, които малцина разбират. Ако свет- лината целуне умрелия, ще го съживи, и той също ще й отговори с целувка. Обаче, човешките целувки не съживяват умрелия. Че наистина човешките целувки не носят живот, виждаме по недоволството, което произвеждат. Двама души се целуват, но нито един от тях не остава доволен. Понякога единият е доволен, а другият не е доволен. В редки случаи и двамата са доволни. – Защо е така? – За това има ред външни и вътрешни причини.
 
за целувката като възвишена проява на любовта. Хората не са дошли още до възвишената проява на любовта. Те говорят за любовта, без да я разбират. Милувките на светлината и на въздуха са прояви на любовта, които малцина разбират. Ако свет- лината целуне умрелия, ще го съживи, и той също ще й отговори с целувка. Обаче, човешките целувки не съживяват умрелия. Че наистина човешките целувки не носят живот, виждаме по недоволството, което произвеждат. Двама души се целуват, но нито един от тях не остава доволен. Понякога единият е доволен, а другият не е доволен. В редки случаи и двамата са доволни. – Защо е така? – За това има ред външни и вътрешни причини.

Версия от 14:21, 3 януари 2009

Вътрешна връзка

Размишление.

Йоана, 12 гл.

Съвременните хора се запитват, какво иде след любовта. Само недоволният задава такъв въпрос. Ако си придобил любовта и пак си недоволен, ще се натъкнеш на страданието. – Какво иде след живота? – Смъртта. Който е недоволен от живота, ще намери смъртта. – Какво ще придобия, ако стана праведен? – Нищо няма да придобиеш – Защо? – Защото не разбираш нещата. Каква по-голяма придобивка очаква човек от любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобил и очакваш още нещо, ти неразбираш цената на нещата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледат на живота като на забавачница, и не ценят това, което са придобили. Те искат да постигнат всичките си желания, нужни и ненужни, без да подозират, че с това сами си създават страдания и нещастия. Те сами са виновни за своите страдания, но търсят виновника вън от себе си. За да не страдаш, трябва да се откажеш от някои чо-

вешки желания. Има желания и стремежи на душата, които трябва да се реализират, но има и такива, които са ненужни. Откажете се от ненужните си желания, за да разберете истинските. Само така ще разберете кой е вътрешният глас у вас и какво ви говори.

Някой слуша много гласове в себе си и, като не ги различава, казва, че Бог му говори. Бог не говори всякога на човека. Той говори в особени случаи, когато човек е на кръстопът, при големи страдания, когато е изоставен от всички. Затова е казва в Писанието: „Потърси ме в ден скръбен.“ Когато сте скръбни и се обърнете към Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говор и човешкия. Нима банкерът не различава истинските пари от фалшивите? Ако той различава парите, защо вие да не различавате проявите на Божественото от човешкото? Защо да не различавате чистото и здравословно ядене от нечистото? Защо да не различавате чистия въздух от нечистия? Ще кажете, че от едно нечисто ядене или от малко нечист въздух няма да стане нищо лошо. – Не е така. Внесете ли нечистота в организма си, колкото и да е малко, тя става условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пък е причина за вкисването и недоволството в човека. Недоволният от себе си

минава през болезнени състояния, които постоянно го измъчват.

Как може човек да се справи с недоволството си? – Чрез дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха в дробовете си минута, две, най-много три минути. Това се постига постепенно, чрез упражнения. Ще започнете да задържате въздуха от пет секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да сменяте недоволството си в доволство, Иначе, при всяко недоволство ще изпадате в обезсърчаване, в отчаяние и ще пожелаете час по скоро да напуснете земята. Каже ли някой, че не му се живее, това значи, че той иска да смени недоволството си с доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бъде болен, беден, нещастеи. Това е естествено, но хората грешат като искат да постигнат нещата лесно, с чужд труд и усилия. Те искат другите да работят за тях. Това е невъзможно.

И тъй, който иска да има придобивки, трябва да вложи ума, сърцето и волята си в работа. Според стремежите му, такива ще бъдат и неговитв мисли и чувства. Светлите ангели се радват на велики придобивки, защото мислите и чувствата им са такива. Падналите ангели, които и до днес още са затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Те искаха да станат като Бога, да им се кланят всички същества. Това е

отрицателна мисъл, която води към центъра на земята.

Будно съзнание, трезва мисъл се иска от човека, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора са усърдни в началото на своите предприятия. Колкото по-навътре влизат, усърдието им намалява. Те приличат на младите моми и момци, които, преди да се оженят, се целуват по десет пъти на ден. Като се оженят, броят на целувкит намалява, докато дойдат до една на ден. Ще кажете, че не трябва да се говори за целувки. За какво да се говори? За ядене ли ? – И за ядене не трябва да се говори. – Значи, яденето, отношенията между хората са обикновени въпроси. Кои въпроси са необикновени? Според човешкото благочестие, трябва да се говори само върху науката. Не е ли научен въпросът за отношенията между хората? Всеки трябва да потърси причината, защо жененитв хора постепенно намаляват броя на целувкитв си. Ще кажете, че колкото повече се обичат хората толкова повече се целуват. Значи, любовта между женените постепенно намалява. – Не може ли без целувки? – Не може. Само умрелите могат без целувки, а не и живите. Ако умрелият почне да се съживява, първата му работа е да даде една целувка. Колкото повече се съживява, толкова повече целувки дава. – Как е възможно умрелият да се съживи и да целува? – Ние говорим

за целувката като възвишена проява на любовта. Хората не са дошли още до възвишената проява на любовта. Те говорят за любовта, без да я разбират. Милувките на светлината и на въздуха са прояви на любовта, които малцина разбират. Ако свет- лината целуне умрелия, ще го съживи, и той също ще й отговори с целувка. Обаче, човешките целувки не съживяват умрелия. Че наистина човешките целувки не носят живот, виждаме по недоволството, което произвеждат. Двама души се целуват, но нито един от тях не остава доволен. Понякога единият е доволен, а другият не е доволен. В редки случаи и двамата са доволни. – Защо е така? – За това има ред външни и вътрешни причини.

Време е вече да отделите новия живот от стария, новите разбирания от старите. Днес старото и новото са размесени, поради което не можете да се освободите от последствията на старото. Какво прави химикът, когато му дадат някаква смес? Той не може да се ползва от сместа, докато не я изследва. Взема сместа и я анализира, отделя различните елементи или съединения едно от друго и така изучава свойствата им. Бъдете и вие химици по отношение на вашия живот. Отделете старото от новото и поставете всяко на своето място. Не е лош старият живот, но той трябва само да подкрепва новия. Старото не съдържа еле-

ментите на новото. Голяма е разликата между сухия и сочния пресен плод. Старият човек се различава коренно от младия. Човек остарява без да иска, без да забележи това и се чуди, как стават промени с него. Сърцето му е младо, а като се види в огледалото, намира, че много се е променил. После забелязва, че и вътрешно се е изменил. Като млад, любовта често го посещавала; като стар, любовта го напуща, и той става кисел, недоволен от живота. Причината за това е неразбирането на нещата. И като млад, и като стар, човек всякога трябва да обича. Така той ще избегне света на недоволството и няма да се вкисва. Дето любовта присъствува, старост не съществува.

Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вътрешен мир. Избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас. Казано е: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Следователно, дружи с добри, възвишени хора, за да запазиш младостта си. Свързвай се с Божественото, със светлите мисли на Бога, за да бъдеш всякога любещ. – Къде ще намеря Бога? – Във възвишените мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнеш мисълта си нагоре, за да се свържеш с Бога, с Неговите светли мисли. Щом мислите ти са чисти и възвишени, ти ще превърнеш неразположението си в разположение, недоволството си в доволство-

И обратното е вярно: ако се свържете с някой лош човек, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете учен, дружете с учени хора; ако искате да станете музикант, дружете с музиканти. Ако едно дърво е в сила да ти предаде своето състояние, колко повече човек може да направи това. Отчаяни, обезсърчени хора са намирали спокойствие и утеха в горите, между дърветата. Някой обезсърчен се облегне на едно голямо, здраво дърво и прекарва в размишление пет - десет минути. След това обезсърчението му изчезва. Той приел нищо от дървото, което сменило състоянието му. Не само дърветата, но и камъните оказват влияние върху човека. Ако си отчаян, че нямаш успех в живота си, седни на някой камък и започни да мислиш за него. Няма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всеки човек, всяко животно, всяко растение и всеки минерал носят нещо ценно в себе си. Достатъчно е да влезете във връзка с ценното в тях, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всеки приема от другите това, за което е готов. Това не е достатъчно. Като приемеш ценното от другите, трябва да пот ърсиш начин да го използваш.

Мнозина искат да бъдат учени, музиканти, философи, но не ценят дарбите си и не работят върху тях. Те искат с малко труд да имат големи резултати. Това е не-

възможно. Каква работа ще свърши охраненият кон и каква – слабият, хилав кон? Охранения кон можеш да натовариш, колкото искаш, и той ще занесе товара на определеното място. Обаче, на слабия кон не можеш да разчиташ. Натовариш ли го повече, отколкото трябва, товарът ще остане насред пътя, и ще се принудиш сам да го пренасяш. Следователно, ако искаш да се ползваш от дарбите си, да ти вършат работа, трябва да ги отхранваш. Ако не ги отхранваш, те ще те оставят на средата на пътя. При това положение, ти ще се обезсърчаваш, отчайваш и ще търсиш причината за неуспвха си вън от тебе.

И тъй, който иска да стане музикант, трябва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после – за Бога. Като пеете и свирите за себе си, вие живеете в животинския свят, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за къщи и облекло. Като пеете и свирите за ближния си, вие сте в духовния свят, т. е. в света на чувствата. И най-после, като пеете и свирите за Бога, вие сте в Божествения свят, между разумни и възвишени същества. Така човек постепенно се повдига от физическия в духовния свят и от духовния в Божествения. Само така той ге освобождава ог старото и влиза в новия живот, в света на любовта. Иначе,

докато живее само на земята, не може да се освободи от старото. Каквито усилия да прави, не може да скъса връзките си със земята, не може да се освободи от противоречията на физическия свет.

Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте с тях. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нещата външно и вътрешно, лесно решава противоречията. Той знае, как да постъпва с хората. Той знае предварително, какво ще му се случи във всеки даден момент. – Как се постига това? – С постоянство и любов. Ще кажете, че искате и вие да виждате нещата. Не е въпрос до външното виждане. Човек може да вижда нещато външно, без да ги разбира. Виждаш някого външно, но не го разбираш. Виждаш ли го вътрешно, ти усещаш едно топло, меко чувство в себе си, което те сближава с душата му и започваш да го обичаш. Да обичаш ближния като себе си, това значи, да живееш в реалността. Щом ти изгубиш любовта си, ти влизаш в сянката на реалността, дето мирът и спокойствието изчезват. Докато се съмнява в себе си, в близките си и в Бога, човек живее в сянката на живота, далеч от реалността. И тогава, каквито са неговите отношения към хората, такива са и техните отношения към него.

Защо трябва да се изучава музиката ? – За да се създаде права, възходяща ми-

съл. Както в музиката се говори за обертонове, така и в живота се говори за права, възходяща мисъл, за прави и възходящи чувства. Когато тонът е прав, с възходяща посока, казваме, че той е обертон. Така и мисълта и чувствата на човека трябва да имат посока нагоре, към светлото бъдеще. Ако мисълта и чувствата се изопачат, те изгубват правата и възходяща посока, и човек гледа на нещата мрачно; съзнанието му е лишено от светлина и простор. Такъв човек се съмнява в съществуването на Бога. Той мисли, че всички са го забравили и изоставили. Ако хората не искат да слушат даден певец и не мислят за него, в кого е погрeшката: в слушателите, или в самия него? Ако пее хубаво, хората постоянно ще говорят за него и ще искат да го слушат. Певецът е подобен на дойната крава. Ако дава хубаво мляко, всеки иска да пие от нейното мляко. Ако млякото й не е хубаво, никой няма да я търси. Следователно, какъв ще бъде вашият живот, ако не можете да извадите от него хубаво, здравословно мляко? Какво ще бъде вашето вярване? Какви ще бъдат отношенията ви към хората? Колкото по-тясна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голяма е любовта им. Те взаимно си услужват и помагат. И единият, и другият се ползват от млякото на своя живот.

Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще бъде по-високо. Тогава те ще разбират живота, ще се опознават помежду си и, колкото повече се познават, толкова по-лесна ще бъде връзката им; колкото повече хора познават, толкова по-добре. Хората трябва да бъдат свързани по съзнание, по ум и сърце, по душа и дух. Това наричаме вътрешна връзка на живота. Така свързани, хората всеки момент откриват по една хубава черта в себе си. Да виждаш доброто и красивото в човека, това значи, да закрепваш връзката си с него. Само при такава връзка хората могат да бъдат проводници на великите Божии блага. Само така те могат да използват условията, необходими за развиване на своите дарби и способности.

И тъй, пазете вътрешната връзка с душата си, за да живеете добре. Не мислете, че можете да живеете, както искате. Добрият живот върви по права линия. Това е път на истинската обич. Има разклонения в този път, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовта ви. Какво означават тези думи? – Кой не заслужва любовта? – Който не е работил и не е учил. Какво ще излезе от този човек, ако му дадете една хубава цигулка? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо няма да изкара от нея. Друг е въпросът, ако дадете цигулката на някой виртуоз. Той ще изсвири нещо хубаво, което ще ви задо-

воли. Значи, любовта се дава на човек, който може да я възприеме и използува. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нещо добро от тях. Обаче, обикновеният човек ще бъде далеч от тях. Какво направи Христос със своята любов? Едва се изминали две хиляди години след Христа, и днес вече има петстотин милиона християни. Те не са още истински християни, но са стопени вече. След това ще се варят, и от тях ще излезе нещо хубаво. След две хиляди години ще има още петстотин милиона християни. Когата снеха Христа от кръста, всички се разбягаха. Даже най-близките Му Го изоставиха. Но след възкресението числото на последователите му постепенно се увеличаваше.

Този е пътт, по който ще мине всяка душа. Ще дойде ден, когато близките ще ви изоставят, и вие ще се намерите на кръста сам, чужд на цял свят. В първо време ще ви приемат с финикови вейки, със слава и почест, но краят ви ще бъде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома и за младия момък, които се обичат? В първо време те са щастливи, радват се на живота, обичат се. Един ден единият от тях изменя на любовта, влюбил се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбеният изменя. Той е разпнат на кръста, изоставен от всички. Това се отнася до онези възлю-

бени, които се отличават с неустойчивост в чувствата. На тях не може да се разчита. Днес ви говорят за любов, а на другия ден са далеч от вас. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Когато дойде той, скръбта ви ще се превърне на радост. Това е смисълът на живота. Да намериш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, кьм която всеки се стреми. Който постигне целта си, той живее в истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърчавайте, когато дойдат горчивините. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта и благото в живота. Това е неизбежно.

Днес всички хора се стремят към великата цел на своя живот, но не могат да я постигнат, понеже нишките на тяхната вяра са слаби. Лесно се късат тези нишки, и те остават на пътя. При най-малките изпитания и мъчнотии те се спъват, дразнят се, губят мира си. На тях не може да се разчита. Едно се иска от човека: да запази онова, което придобил през вековете, и всеки ден да придобива по нещо ново. Как ще заназите ценното, което сте придобили? Трябва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христос, Който се пожертвува за човечеството, не даде на света всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви

говоря, но не сте готови за това. И досега още хората живеят в заблуждения, които ги спъват. Как ще им се даде онова, за което не са готови? Някой си мисли, че е много силен, че може да направи всичко, каквото желае. Дойде друг, по-силен от него, и го набие. После се яви още по-силен от втория, който набива и двамата. Битите се обезсърчават, а който ги бие, минава за герой. Но след време той вижда, че има по-силен и от него. Това е низходящият път в живота. Стремете се към възходящия път, който носи радост и доволство. Радвайте се, че можете да направите добро на човека. След време ще дойде друг, който може да направи по-голямо добро. После ще дойдат трети, четвърти, пети, които ще правят още по-голями добрини. Доброто има начало, няма край.

Като живее, човек се натъква и на отрицателните, и на положителните сили в природата. Щом се натъква на отрицателнитв сили, той вижда отрицателните прояви на хората. Щом се натъква на положителните сили, той вижда положителните прояви на хората. Добре е, като види нещо отрицателно, веднага да намери някоя положителна черта за уравновесяване на силитв. Иначе, той ще има частична представа за човека и неговия живот. Добре е, като облече човек старите си окъсани дрехи, на другия ден още да облече новите си дрехи, да смени състоянието си.

Когато работиш, ще бъдеш със старите си дрехи; щом свършиш работата си, ще облечеш новите си, празнични дрехи.

Ние разглеждаме живота от две страни: от Божествена, когато човек служи на Бога, и от човешка, когато служи само на себе си. При второто положение, човек не знае как да използува благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. В края на краищата, той казва: Такава ми е съдбата, не мога да я изменя. – От тебе зависи да бъде съдбата ти добра или лоша. Човек сам кове съдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша съдба. Щом служи на Бога, съдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете нов лист и приложете любовта. Това не значи, че сте лоши, но трябва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора са добри, свети, но не и вътрешно. Докато гледаш човека отдалеч, той е добър, благочестив, но щом се приближиш към него, другояче изглежда. Отдалеч и най-лошият човек изглежда като светия. За да не се разочаровате от хората, спазвайте правилото: стой далеч от лошия човек, а близо при добрия. Стой далеч от глупавия, а близо при умния. Умни и добри трябва да бъдете, за да не бягат хората от вас.

И тъй, който иска да подобри живота си, трябва да спазва правилата на любовта.

Тогава всеки ден ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далеч от любовта. А вън от любовта, животът е в застой. – Каква любов имах едно време! – Каква беше любовта ти? Ката тази на животните. Тя е отживяла времето си. Днес ще приложиш човешката любов и, колкото по-горе се качваш, толкова повече ще се разширяваш. Така ще минаваш през любовта на по-възвишени същества от човека, докато един ден тя се разкрие в пълнотата си и я разбереш. Каже ли някой, че иска да обича хората, трябва да ги държи в ума си, като същества равни на себе си. Ако искаш да се свържеш с ангелите и да ги обикнеш, трябва да ги държиш в ума си като ангели. И най-после, ако искаш да се свържеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него. Щом се свържеш с хората, с ангелите и с Бога, ти си свободен вече от старото, което сковава хората, както циментовата каша свързва тухлите и камъните. Така ще се освободиш и от противоречията, които те спъват на всяка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измените живота си. По-добре е да измените живота си и да приемете новото доброволно, а не насила. Стани добър на време, а не да те заставят насила.

Един ловец навлязъл вътре в гората, да лови дивеч. Срещу него излязла една мечка. Ловецьт се уплашил много,

обърнал се назад и започнал да бяга. Той бягал, а мечката след него. Като разбрал, че мечката продължава да го гони, той я дочакал и насочил пушката си срещу нея. След един момент само, мечката стояла безпомощна пред него, с ранен крак и сълзи на очите й – молела за милост. Той я пощадил и продължил пътя си. Трябва ли хората да се гонят и преследват, както мечката – ловеца? Ако продължават да се преследват, все ще се обърне някой и ще им тегли куршум. Като изгубят силата си, те се смекчават, но това не е доброволен акт. Бъди мек и внимателен към хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намериш в трудно положение. И най-слабият може да ти причини някаква пакост. Детето на един свещеник умряло от ухапването на една муха. Станала инфекция и в 24 часа се заразила всичката му кръв. Значи, и най-слабият човек може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвта. Има духове, които причиняват големи пакости на хората. Те са в състояние да разстроят живота на хиляди семейства. Те са големи майстори. Знаят закона на внушението и нашепват убийствени мисли, на които мнозина се поддават. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от влиянието на лошите духове? – Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошите духове, да вържете злото в света. Няма да остане нито

един лош дух свободен. Само онзи може да вързва, който разбира законите на живота и на любовта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вместо той да връзва, него ще вържат.

Сега ви се проповядва учението на любовта. То има отношение към слабите. Колкото и да си слаб, като приложиш любовта, ще излезеш на спасетелния бряг. Учението на мъдростта е за силните. Двете учения се различават в методите си. За да прилагаш любовта, трябва да имаш знание. За да прилагаш мъдростта, трябва да имаш любов. Любов без знание не може, и мъдрост без любов не е мъдрост. Ще дойде ден, когато човек ще прилага едновременно и любовта, и мъдростте. Това се постига само при чист и свят живот. Ето защо, който иска да си служи с любовта и с мъдростта едновременно, трябва да изправя погрешките си.

Каква мисъл трябва да задържите в ума си от днешната лекция? Да носите в себе си идеала – да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближен. Сега трябва да приложите служенето на Бога – великият идеал на човешката душа. Който постигне този идеал, той е вече свободен, той осмислил живота си. Той се домогнал до Божествения живот, който изключва страданията. На земята не може без страдания, но небесният живот е

вън от тях. Днес всички хора търсят щастието, т. е. живот без страдание. И това е възможно, но когато започнат да служат на Бога.

И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водят към щастието. Докато не минете през страданията, не можете да бъдете щастливи. Христос дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждите на хората и да им покаже пътя към истинското щастие. Той казваше, че щастието подразбира подобрение на личния, семейния и обществения живот. Така ще се подобри живота и на народите. За да се подобри живота, изобщо, нужно е възпитание на отдълните единици. Да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш съответната храна, да знаеш, как да го отхраниш. Всеки трябва да си намери здравословна храна за тялото, за ума и за сърцето. Само така ще бъдете силни, не физически, но в любовта. Бъдете силни в любовта. Вървете по стъпките на любовта и от нищо не се страхувайте. Любовта изпъжда страха навън. Дето е любовта, там е силата, безстрашието и светлината.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

33. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 септември, 1936 г. София. – Изгрев.