ВжтрЬшна връзка
ПонедЬлникъ. 6 юли 1925, 6 ч. с.
Ще направя нЬколко всшжпителни бЬлЬжки. ВсЬка постжпка, Вейки животъ трЬбва да е основанъ на нЬщо, трЬбва да има основа, или друго-яче казано, трЬбва да има своя връзка. Въ цЬлия органически свЬтъ, въ всички сжщества има една тенденция, единъ стремежъ да се групиратъ, да образуватъ една вжтрЬшна връзка. Така се създадоха малкитЬ единици - домоветЬ; така се създа¬доха съврЬменнитЬ общества, народитЬ; така се създаде и цЬлото човЬчество. Значи, идеята, която е вложена въ този вжтрЬшенъ стремежъ, е връзката. Сега вие имате всички тия връзки, само една връзка ви липсва, съзнателната връзка съ невидимия свЬтъ. Тази връзка нЬмате. Вие говоритЬ, че сжществуватъ ангели, но нито единъ отъ васъ не е ималъ разговоръ съ ангелитЬ. Може и да сте имали, но не сте съзнавали това. Може би, нЬкой ангелъ ви е говорилъ, безъ да сте съзнавали, че ангелъ ви говори. Значи, съзнанието ви още не е будно. Тъй щото, когато казвамъ, че трЬбва да имате вжтрЬшна връзка съ невидимия свЬтъ, азъ разбирамъ "пробуждане на съзнани¬ето". Когато, обаче, вашето съзнание се пробуди, има една опасность - появяване на страха. ВсЬки човЬкъ, който нЬма будно съзнание, се плаши, страхува се. Когато човЬкъ започне да строи една голЬма кжща и вижда, че срЬдствата нЬма да му стигнатъ, той се уплашва. А когато започне нЬкоя малка работа, за която срЬдствата му сж достатъчни, той не се плаши, радва се. Ето защо, вие трЬбва да започвате работа въ кржга на вашитЬ възможности. Когато говоримъ за бждещи проспекти, или за стремежитЬ на човЬшката душа, виждаме, че тия нЬща сж толкова велики, че човЬкъ съвсемъ се изгубва въ тЬхъ. Въ тЬхъ се прозиратъ великитЬ замисли на Бога. Въ туй състояние, въ което се намирате днесъ, най-важното нЬщо за васъ е да образувате една вжтрЬшна връзка съ невидимия свЬтъ. Ще ви напиша думата ЛЮБОВЬ. Какво разбирате отъ нея? ОнЬзи хора, които сж създали рЬчта, писмЬностьта сж имали прЬдъ видъ и значението на всЬка дума. ДвЬтЬ линии, които образуватъ буквата Л, показватъ, че у човЬка има двЬ сжщества. Едното изразява стремежа на човЬшката душа, а другото, - стремежа на човЬшкия духъ. На кждЬ? - Къмъ Бога. При този стремежъ Любовьта трЬбва да бжде разумна. Ако разложимъ буквата Ю, ще получимъ отъ нея слЬднитЬ елементи {- и Ю. Първата линия е отражение, сЬнка. КждЬ е прЬдметътъ, който хвърля тази сЬнка? ДвЬтЬ линии въ буквата Ю сж успоредни. Втората проекция иде отъ друго нЬкое тЬло. Значи, онова тЬло, което хвърля тази проекция, има друго разположение. Въ буквата О сжщо се забЬлЬзватъ двЬ успоредни линии. Буквата О означава главата, ума на човЬка, който се движи. Значи, съ нищото, т. е. съ нулата се означава ума, понеже умътъ не е нЬщо материално. Умътъ се развива разумно по двЬ успоредни линии. Само разумнитЬ хора се движатъ успоредно. Щомъ се движатъ успоредно, никакви стълкновения не могатъ да ставатъ помежду тЬхъ. Значи, духътъ и душата трЬбва да се стремятъ успоредно къмъ Бога, безъ какви и да е стълкновения. ВсЬко стълкновение на ума и сърдцето показва, че човЬкъ не е на правия пжтъ. ЗапримЬръ, нЬкой се бори, дали има Господь, или нЬма. Това вече е стълкновение въ човЬка. Какво има да се съмнЬвамъ, дали сжществува Господь, или не? НЬкой казва: дали моята постжпка е права, или крива? Защо ще се съмнЬвамъ? Така само глупа- витЬ хора могатъ да мислятъ. Въ дадения случай, азъ мога да зная, дали моята постжпка е права, или не. ЗапримЬръ, кажа нЬкому една груба дума, а слЬдъ това искамъ да зная, дали е груба, или не. Какъ ще провЬря? Ето какъ. Ще кажа нЬкому: моля ти се, кажи сжщата дума на менъ, за да я опитамъ! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъвъ ефектъ произвежда. Другъ случай: ударя нЬкому една плЬсница и размишлявамъ, право ли постжпихъ или не. Ще кажа нЬкому: удари ми една плЬсница! Щомъ той ми удари плЬсницата, и азъ съмъ недоволенъ, значи, плЬсницата не е на мЬсто. СлЬдователно, постжп- ката ми въ двата случая е лоша. Но ако една плЬсница намЬсти челю- стьта ти, питамъ: тази плЬсница на мЬсто ли е? - На мЬсто е, разбира се. Тъй че, всЬка дума, всЬко дЬйствие трЬбва да бждатъ на своето мЬсто. ПразнитЬ думи не принасятъ никаква полза. Буквата Б показва, че разумниятъ животъ е почналъ да се развива. Второто О показва единъ умъ, който седи по-високо отъ индивидуалния. ВсЬки единъ отъ васъ е обгърнатъ съ единъ по-високъ умъ, той е Божествениятъ. ЗапримЬръ: вие рЬшавате да направите нЬщо, но въ васъ се започва една борба Вие казвате: тъй ще направя, иначе ще направя. Веднага въ васъ се явява едно противодЬйствие, вие започвате да се съмнЬвате, да се борите, дали ще успЬете, или не. Най-послЬ, Божествениятъ умъ, който ви обгръща, опрЬдЬля посоката на вашето движение. Вземете, ЗапримЬръ, една рЬка. Какъ може да се движи тя? - Само по една посока - по своя наклонъ. Въздухътъ какъ може да се движи? - Въ четири посоки. Тамъ разширението е на всички страни. СлЬдователно, колкото енергиитЬ сж по-фини, толкова и движението е по-свободно. Когато ние дойдемъ до любовьта, тази любовь трЬбва да бжде разумна. Бждещиятъ животъ трЬбва да се сложи върху нея. Всички вие трЬбва да имате опрЬдЬлени възгледи за нЬидата, а не само вЬрва- ния. Можете да кажете нЬкому, че го обичате. Не, когато кажемъ, че обичаме нЬкого, ние ограничаваме Любовьта. Вие сте се събрали тукъ не да вършите вашата воля, а волята Божия. До сега вие сте служили само на себе си, на домоветЬ си, на народа си. Ако сте се събрали да повтаряте тия стари работи, по- добрЬ вземете раницитЬ си и се върнете по домоветЬ - не си губете врЬмето. Да кърпите старитЬ си дрехи, нЬмаме нужда отъ това. Но ако искате да внесете нЬщо съвършено ново въ живота си, да живЬете за Бога, това вече има смисълъ. Новиятъ потикъ, който трЬбва да имате, това е вжтрЬшниятъ Божественъ животъ, вжтрЬшната връзка. Каква трЬбва да бжде вжтрЬшната връзка? - Разумна. Ще турите едно правило въ живота си: всЬка добра мисъль, която се зароди въ когото и да е, не и противодЬйствувайте. Да кажемъ, че рЬшите да имате единъ братски обЬдъ, или една вечеря, направете я. Ама отвънъ нЬмало условия. - Направете я! Ама какво ще кажатъ хората? - Направете вечерята! НЬмало достатъчно хлЬбъ. - Колкото има. Не е въ хлЬба, не е въ яденето, всичко е въ срЬщата, въ общението на душитЬ. Това е една малка вжтрЬшна връзка. НЬкой пъкъ иска да пЬете. Съберете се, попЬйте си! Животътъ не е въ пЬнието. То е само една малка вжтрЬшна връзка. НЬкой иска да се разговаряте. Събе¬рете се, разговаряйте се! Разговарянето е сжщо една връзка. Вие сега се събирате тукъ, да обмЬните мисли. Животътъ нЬма да се оправи отъ вашитЬ мисли, но за васъ е важно това, което ще приложите въ живота си. На какво разчитате, като се събирате? Пари нЬмате, власть нЬмате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? С какво мислите да оправите свЬта? - Съ малкото добро, което излиза отъ Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовьта, но трЬбва да почувствуваме, че Богъ е Любовь, че Богъ е живъ. Въ Него живЬемъ и се движимъ, въ Негово име се събираме, съ Него можемъ да се разговаряме, и Неговата воля трЬбва да изпълня¬ваме, защото само Той туря редъ и порядъкъ навсЬкждЬ. Сега азъ съмъ между васъ. Защо? - Това е волята Божия. Богъ е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога, или въ името на Бога, тя придобива цЬна. НЬма по-велика идея отъ идеята за Бога! И когато рЬшимъ да вършимъ Неговата воля, когато рЬшимъ да служимъ на Бога, всички сжщества, тукъ на земята и горЬ на небето, ще ни съдЬй- ствуватъ. Всички сжщества се групирватъ въ идеята да вършатъ Божията Воля. СлЬдователно, вие трЬбва да направите една връзка. Сегашната ви Връзка съ невидимия свЬтъ не може още да издържа изпититЬ на живота. Азъ съжалявамъ, че нЬкой пжгаь трЬбва да правя човЬшки срав¬нения за Любовьта. ЗапримЬръ, нЬкой пжть ние употрЬбяваме израза: влюбилъ се единъ момъкъ въ нЬкоя мома. Това не е любовъ. Другъ пжть казваме: тия двама приятели се обичатъ. Отношенията между тия двамата приятели, и то още не е любовь. Само тогава двЬ души се обичатъ, познаватъ, когато сж родени отъ Бога, когато съ излЬзли отъ Него. Ние трЬбва да познаваме проявленията на Бога въ всЬка душа по особенъ начинъ. Хубавото седи именно въ туй, че всички не сме излЬзли отъ Бога изведнъжъ и по единъ и сжщъ начинъ. СлЬдова¬телно, всЬка душа носи една особена красота, едно особено проявление на Бога въ себе си, което въ другитЬ души го нЬма. Ако въ вашата душа имаше туй, което има и въ моята душа, или ако въ моята душа нЬмаше нЬщо особено, ние нЬмаше да се търсимъ. Ако не бЬше това разнообразие въ душитЬ, нЬмаше да ви говоря, нЬмаше да се запит- вамъ, дали ме разбирате. Мога ли да кажа, че нЬмамъ нужда отъ храна, отъ въздухъ, отъ слънце? - Не мога. Значи, всЬка душа търси другитЬ души. Богъ е разпрЬдЬлилъ своитЬ блага между всички тъй, че като се търсимъ взаимно, това правимъ съ цЬль да придобиемъ туй, което нЬмаме въ себе си. И тъй, обмЬна става постоянно между душитЬ. И вие ще придобиете отъ мене туй, което нЬмате. Вие ще кажете: ние ще придобиемъ всичкото знание отъ Учителя и послЬ нЬма да имаме нужда отъ Него. Не е така. Вие като дойдете на моето стжпало и придобиете тЬзи знания, които имамъ, азъ ще бжда на друго, по-горно стжпало. Вие никога нЬма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и азъ раста. Развитието е вЬчно! Азъ говоря за Божественото у човЬка. То седи въ разнообразието, а разнообразието въ човЬшката душа съставлява красотата на живота. Не мислете, че като се запознаете съ единъ човЬкъ, вече го познавате. Въ всЬка душа има нЬщо особено, въ всЬка душа има много красиви работи. Вие още не познавате нито вашето богатство, нито богатството, което иматъ другитЬ души. НЬкой пжть искате да бждете идеалисти. Какво нЬщо е идеализмътъ? Идеализмътъ, тъй както се изразява, е една хубава дреха, една отлична мушама, която не пропуща влагата, но въ тази мушама нЬма животъ. Идея, значи образъ на единъ вжтрЬшенъ животъ. Идеализмътъ трЬбва да бжде само една връзка, която да ни доведе въ контактъ съ Любовьта, а Любовьта трЬбва да ни доведе Въ Връзка съ Мждростьша; Мждростьта трЬбва да ни доведе въ връзка съ Истината; Истината трЬбва да ни доведе въ връзка съ Правдата; Правдата трЬбва да ни доведе въ връзка съ ДобродЬтель- та, съ Милосърдието и т. н. Всички тия добродЬтели сж така скачени една за друга, че придобиването на една отъ тЬхъ, води къмъ придобиване и на останалитЬ. Сега, вие сте се събрали заедно, и това наричате "съборъ" РазумнитЬ нЬща не се събиратъ, но не изключватъ събирането. РазумнитЬ хора не се умножаватъ, но не изключватъ умножението. ТЬ не се и дЬлятъ, но не изключватъ дЬлението. ЗапримЪръ, кое можемъ да дЬлимъ? Кое можемъ да вадимъ? Разумниятъ човЬкъ дава отъ своята любовь и на другитЬ. ТрЬбва да дадешъ! Защо? Ако не дадешъ, ще се пукнешъ, а като се пукнешъ, отъ тебе ще изтече излишното. Това е законъ въ природата. ВсЬка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде нЬкой при нея, казва и: дай! - Не давамъ. Но, като дойде слънчевата енергия и я облЬе изобилно, листата и се разтварятъ, и тя дава. ПослЬ листата и окапватъ, и плодътъ завързва. И плодътъ въ първо врЬме е користолюбивъ, казва: нЬма да дамъ! Но природата и за него има методи, какъ да го прЬобрази. Разкжсва външната му корица, месестата часть изгнива и сЬмката му пада върху почвата. Христосъ казва: "Богатството трЬбва да се пожертвува." То значи: месцето около костилката трЬбва да се даде, за да се извади костилката и посЬе въ почвата. Костилката, сЬмката е връзката между Бога и плода. СлЬдователно, щомъ образуваме връз¬ка съ Бога, и нашето растене започва. Въ какво седи това растене? - ВсЬка сутринъ като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно и ще бждемъ доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добрЬ; каквито спънки и да срЬщаме въ живота си, тЬ винаги ще се разрЬшаватъ разумно. И тъй, какво мислите да направите въ тази ваша срЬща? Ще ви трЬбватъ нЬкакви методи за работа. Какви ще бждатъ тия ме¬тоди? Какъ трЬбва да разбирате новото учение, науката, изкуство¬то, музиката? Науката е срЬдство, музиката е срЬдство, рЬчьта на човЬка е срЬдство, богатството е срЬдство. Изобщо, всички нЬща, които имаме въ свЬта, сж срЬдства, които ще ни доведатъ въ съприко-сновение, за да работимъ за Бога. Сега, казвамъ на васъ младитЬ, да се пазите, докато любовьта ви не е покварена, защото, щомъ се поквари, вие ще бждете въ невЬдЬ- ние. Азъ употрЬбявамъ думата "младъ" въ добъръ смисълъ - младъ въ Аюбовьта. Ще ви дамъ едно малко обяснение. Вие казвате, че човЬкъ трЬбва да живЬе. Да, но какъ трЬбва да живЬе? ПрЬдставете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвамъ: вие трЬбва да напълните вашитЬ шишета. Казвате: защо да пълнимъ тия празни шишета? Ще ви трЬбватъ, защото за въ бждеще условията на живота ще се измЬнятъ. Бждещето ви ще зависи отъ тия пълни шишета. ВсЬка мисъль у човЬка е една форма, която трЬбва да се напълни съ съдържание на Любовьта. СлЬдователно, цЬната ви ще зависи отъ това, колко отъ тия шишета сте напълнили съ съдържание на Боже- ственитЬ блага. Ако вашето сърдце, ако вашиятъ умъ не сж пълни съ БожественитЬ блага, какво струватъ? Въ какво седи цЬната на нЬкой богатъ човЬкъ? - Касата му е пълна. Въ какво седи цЬната на единъ разуменъ човЬкъ? - Въ неговата разумность. Разумниятъ човЬкъ, както и богатиятъ човЬкъ, сж пълни каси. Сърдцето на добрия човЬкъ е пълно съ добрини. Ние не прЬпоржчваме празнитЬ шишета. Ние иска¬ме да бждете богати, пълни шишета. Когато говоримъ за богатство, разбираме, че човЬкъ трЬбва да бжде богатъ съ добродЬтели. Когато говоримъ за сиромашия, подразбираме, че трЬбва да бждете сиромаси въ негативенъ смисълъ: сиромаси въ лжжа, въ страхъ, въ зависть, въ злоба, въ умраза, въ доносничество, въ изопачаване на Истината, въ интриги, въ безвЬрие, въ глупости, да нЬмате нито майка, нито баща. Изобщо, въ всичко негативно да бждете крайно сиромаси. Щомъ обаче, дойдете .до полржителнитЬ нЬща, тамъ трЬбва да бждете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате. Вие трЬбва да изучавате живота въ неговия положителенъ смисълъ. Азъ искамъ всички да бждете умни, добри, богати въ доброто, и богати въ Любовьта. Въ туй общество, именно, трЬбва да създадемъ единъ моделъ. Ако и ние сме като другитЬ хора, тогава нЬма по какво да се отличаваме отъ тЬхъ, а ние трЬбва да се разли-чаваме. Ние нЬма да се дЬлимъ отъ хората, но трЬбва да се различава-ме. По какво? - По степеньта на свЬтлината на нашия умъ. Ние трЬбва да се различаваме и по силата на нашия умъ. НашитЬ мисли трЬбва да бждатъ творчески. Ние трЬбва да се различаваме още и по какво? - По любовьта на нашето сърдце. Въ огъня на нашето сърдце всичко трЬбва да се топи. И най-мжчнотопимитЬ метали, злато и платина, трЬбва да се топятъ въ огъня на нашата любовь. Въ този огънь трЬбва да се топи и злобата, и умразата, и невЬрието. Ние нЬма да се разправяме съ това, съ което съврЬменниятъ свЬтъ се занимава, защото ние влизаме въ единъ новъ свЬтъ, свЬтътъ на опита. Вие се съмнЬвате въ този новъ свЬтъ. Азъ отъ 20 години насамъ правя опити, изследвания, за да намЬря единъ положишеленъ мешодъ, който да изразява абсолютната Истина. Ще направя единъ опитъ и съ васъ. Ще взема нЬкой отъ васъ и ще го пратя въ другия свЬтъ, въ свЬта на Любовьта, дЬто нЬщата сж реални. Той, като се върне отъ тамъ, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видЬлъ и чулъ. Всички ще се събератъ наоколо му и ще слушатъ. Ако не вЬрватъ, ще пратимъ втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видЬлъ. Ако и на него не вЬрватъ, ще изпратимъ трети, четвърти, пети. . . Като изпратимъ десеть души, и тЬ разказватъ едни и сжщи нЬща, тогава нЬма какво да се съмнЬвате, ще приемете думитЬ имъ за вЬрни и истинни. Сега вие бързате, нЬкой отъ васъ ще кажатъ: дано стане това нЬщо още тази година! То ще бжде въ годината, която Господь е опрЬдЬлилъ. Коя е тази година, не се знае. Господь има своя година, опрЬдЬлена за тази работа. За сега, отъ невидимия свЬтъ, нЬма още благоприятни условия за този опитъ. Та вие се събирате за работа. Ще внесете Любовьта въ душитЬ си. Искамъ вие, младитЬ, да дадете образецъ. Сега старитЬ ще кажатъ: е, хубаво е човЬкъ да бжде младъ! Казвамъ: всЬки отъ васъ може да стане младъ. Какъ? - Като се съблЬче отъ грЬха си, а всЬки може да се съблЬче отъ грЬха. Отъ него зависи. Всички можемъ да се учимъ въ този новъ животъ, и всЬки може да подмлади. И тъй, първото нЬщо: всички ще турите, като основа на живо-та си разумната Любовь. Ще разисквате помежду си разумно. Ако се зародятъ нЬкой недоразумения, ще ги разрЬшите по братски, а не материялно, всЬки да настоява на своето. ВсЬки диамантъ, или какъвъ и да е скжпоцЬненъ камъкъ, се опрЬдЬля по своята величина и по чистотата въ състава си. ВсЬка мисъль, се опрЬдЬля отъ степеньта на съзнанието у човЬка, съ което той я проявява. ТрЬбва да бждете тъй будни, че като разсжждавате, никога не прЬнебрЬгвайте другитЬ, да мислите, че тЬ не знаятъ нищо, а вие само знаете. Мислите ли така, вие оскърбявате тЬхния ангелъ. НЬкой човЬкъ може да не знае, но неговиятъ ангелъ знае, той не е невЬжа. СлЬдователно, ти ще си кажешъ: ангелътъ, който ржководи този човЬкъ, е уменъ. На самия човЬкъ пъкъ ще кажешъ: братко, ние трЬбва солидарно да извършимъ волята Божия. А вие казвате: азъ върша волята Божия, а той не я върши. Друго важно нЬщо е: да бждемъ благоугодни на Бога! Когато говоря нЬщо, азъ всЬкога имамъ прЬдъ видъ слЬдното: мисъльта ми да е вЬрна прЬдъ Бога! Не мислете, че азъ не чувствувамъ влиянията на хората, но си казвамъ: че хората мислятъ за менъ криво, това не е важно. За менъ е важенъ авторишешъшъ на Господа, какво ще каже Господь за мене. Не мислете, че азъ не корегирамъ думитЬ си. Когато кажа нЬкждЬ нЬщо повече или по-малко, азъ веднага се корегирамъ. Въ менъ е законъ, като говоря на васъ, едноврЬменно говоря и на себе си и корегирамъ всЬка своя погрЬшка. И вие трЬбва да говорите така. ПослЬ, дЬто имате погрЬшка ще я корегирате. Всичко хубаво, което има въ свЬта, ще възприемете. Всичко хубаво въ другитЬ души сжщо ще възприемете. ТрЬбва да възприемете хубавитЬ нЬща, които Богъ е вложилъ, дЬто и да ги срещнете. Защо да не ги възприемемъ? Има красиви нЬща въ насъ, има красиви нЬща и въ душитЬ на другитЬ. Само така ще има туй любовьно, братско отношение къмъ всички. Само така ще подигнете душитЬ си. Любовь на самопожертвуване трЬбва да има между васъ, а не честолюбие. Тази Любовь вие още не сте проявили. НЬкой казва: Учительтъ казва тъй. Не казвамъ азъ, но това е Божиятъ законъ, който всички трЬбва да изпълнимъ. Богъ е наредилъ нЬщата така, и така трЬбва да бжде - нищо повече! Едно мнЬние има въ свЬта, на което всички трЬбва да се подчиняваме. То е Божието мнЬние. Понеже Богъ така казва, така трЬбва да бжде! Ето защо, всички ще се стремимъ да бжде тъй, както Богъ е опрЬдЬлилъ първона¬чално. Всичко, което Богъ е наредилъ, е красиво, велико! Тукъ, именно, ще проявимъ своята свобода и своята интелигентность. Тукъ, имен¬но, ще добиемъ своята красота и всичко ноебходимо за нашитЬ души. Та казвамъ: вие ще постжпите споредъ тая велика мисъль, да сте прави прЬдъ Бога, и слЬдъ като разисквате въпроситЬ въ видЬлина- та на Любовьта, ще имате плодъ. БесЬда, държана отъ Учительтъ.