от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 35: Ред 35:
 
Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от вас. Ние имаме толкова много примри за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.
 
Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от вас. Ние имаме толкова много примри за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.
  
И тъй, Божествена връзка е когато човЬкъ има тази широка любовъ именно, та като обича, да не очаква да му дадатъ нЬщо въ замЬна. Щомъ очаква, той не е никакъвъ изворъ, той е щерня. Отъ такъвъ човЬкъ, като извадишъ единъ котелъ вода, той очаква да му турятъ другъ котелъ вода. ЧовЬкъ трЬбва да има знание и мждрость. Какво знание? Азъ не разбирамъ такова знание, което си придобилъ само отъ четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвжтрЬ. НЬкой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега нЬма да се спирамъ да обяснявамъ тия нЬща подробно, но казвамъ: има една вжтрЬшна връз¬ка, има единъ вжтрЬшенъ процесъ, има едно вжтрЬшно знание у човЬка и то се дава само на разумнитЬ, само на онЬзи високо-подигнати души. Азъ наблюдавамъ, колкото съмъ говорилъ до сега, отъ никого нищо ново не съмъ чулъ. Постоянно слушамъ да се прЬповтаря това, което съмъ говорилъ. НЬма по-голЬмо нещастие отъ това, човЬкъ да слуша своитЬ думи. Азъ говоря или пЬя и моята рЬчь или пЬсенъ се отпечатва като на фонографъ. ИзпЬлъ съмъ значи, една пЬсень, като нЬкой великъ пЬвецъ. Отида слЬдъ това при нЬкой приятель, и той ми казва: имамъ една нова пЬсень. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувамъ, моята пЬсень се пЬе. Отида на друго мЬсто, казватъ ми: чакай да ти изсви- римъ една нова пЬсень! - Пакъ моята пЬсень. Отида на трето мЬсто - все моята пЬсень ми пЬятъ. Казвамъ: каква нова пЬсень? Доста тЬзи фонографи! Най-скучното нЬщо е човЬкъ да слуша себе си, да го прЬпов- тарятъ и да бжде едно ехо. Онова, което е излЬзло отъ насъ, да върви въ вЬчностьта, а ние да чуваме само Божественото. За насъ има смисълъ да възприемаме, когато Богъ ни говори, да чуваме Неговиятъ гласъ и да не бждемъ ехо. Когато азъ говоря, Богъ да ме слуша. Когато азъ ви говоря, не говоря на васъ, на Господа говоря. Казвамъ: Господи, хубавъ е Твоятъ свЬтъ! Като вшкдамъ тЬзи животни, тЬзи цвЬтя, тЬзи хора, които Си направилъ, азъ се радвамъ въ себе си. По този начинъ азъ се изказвамъ, какво мисля въ себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушамъ Неговото слово, Неговата Истина, Неговиятъ гласъ, това е възкресение на душата. Между човЬка и Бога трЬбва да има истинска обмЬна! Туй наричамъ истинска радость: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли азъ да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имамъ външна и вжтрЬшна връзка съ Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онЬзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прЬподалъ. Мислите ли, че учите- льтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бжде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сжщия урокъ по Законъ-Божи, напримЬръ, който той прЬподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бждеще учителитЬ нЬма да употрЬ- бяватъ сегашната система, нЬма да изпитватъ ученицитЬ върху туй, което тЬ сж прЬподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прЬподадения урокъ! Искамъ да ми каже¬те нЬщо ново отъ себе си.
+
И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна. От такъв човек, като извадиш един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода. Човек трябва да има знание и мъдрост. Какво знание? Аз не разбирам такова знание, което си придобил само от четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвътре. Някой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онЬзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прЬподалъ. Мислите ли, че учите- льтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бжде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сжщия урокъ по Законъ-Божи, напримЬръ, който той прЬподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бждеще учителитЬ нЬма да употрЬ- бяватъ сегашната система, нЬма да изпитватъ ученицитЬ върху туй, което тЬ сж прЬподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прЬподадения урокъ! Искамъ да ми каже¬те нЬщо ново отъ себе си.
 
Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всЬки. единъ^отъ васъ, както прЬзъ днешния день, така и за въ бждеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали имате, или нЬмате такава връзка, но ис¬камъ да ви обясня, какво трЬбва да се подразбира подъ думитЬ "връзка съ Бога". ВжтрЬшната Връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вжтрЬшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прЬдъ Него и да повтарямъ молитвата "Отче нашъ". Това не е молитва. Не, ще седна прЬдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нЬмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дЬтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мжчнотиитЬ въ живота! Искамъ да прЬмина прЬзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитЬ, страхъ ме е сжщо да ме не ухапи нЬкоя голЬма змия. Кажи ми, какъ да прЬгазя онази голЬма рЬка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господь ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трЬбва да кажешъ на мечката. Какво трЬбва да кажешъ на змията, какво трЬбва да кажешъ на рЬката. Той казва: "Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при рЬката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть." Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмЪе, отвори ти пжть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пжть. Дойдешъ при рЬката, кажешъ и една дума, сед- нешъ надъ водата и хопъ, на другия брЬгъ си вече! СлЬдъ това казвашъ: каквото Господь ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рЬката се подчинява. Казвамъ: по-добрЬ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрЬ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нЬкоя изба.
 
Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всЬки. единъ^отъ васъ, както прЬзъ днешния день, така и за въ бждеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали имате, или нЬмате такава връзка, но ис¬камъ да ви обясня, какво трЬбва да се подразбира подъ думитЬ "връзка съ Бога". ВжтрЬшната Връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вжтрЬшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прЬдъ Него и да повтарямъ молитвата "Отче нашъ". Това не е молитва. Не, ще седна прЬдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нЬмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дЬтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мжчнотиитЬ въ живота! Искамъ да прЬмина прЬзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитЬ, страхъ ме е сжщо да ме не ухапи нЬкоя голЬма змия. Кажи ми, какъ да прЬгазя онази голЬма рЬка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господь ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трЬбва да кажешъ на мечката. Какво трЬбва да кажешъ на змията, какво трЬбва да кажешъ на рЬката. Той казва: "Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при рЬката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть." Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмЪе, отвори ти пжть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пжть. Дойдешъ при рЬката, кажешъ и една дума, сед- нешъ надъ водата и хопъ, на другия брЬгъ си вече! СлЬдъ това казвашъ: каквото Господь ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рЬката се подчинява. Казвамъ: по-добрЬ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрЬ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нЬкоя изба.
 
Та ще имате външни и вжтрЬшни връзки! НЬкой отъ васъ ще каже: едно врЬме имахъ много любовь, много вЬра. Оставете вашето "едно врЬме!" Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки имате къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господь говори ли ви? Ще мълчите, нЬма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господь ви гово-ри, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмЬна въ отно-шенията между Бога и васъ. ТрЬбва да ни говори Господь, и ние трЬбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитЬ отношения, външнитЬ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познавате единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се позна¬вате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нЬкой, когото обичате, вие можете да му отстжпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направи¬те за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нЬкой външенъ човЬкъ, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Аюбовьта. ЗаконитЬ въ Божествения свЬтъ седятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстжпя моята паница нЬкому, понеже тази паница е неотстжпваема, веднага отъ невидимия свЬтъ, отъ невидима ржка ще се сложи друга паница прЬдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сжщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди жела¬ние да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сжщото желание, сжщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко.
 
Та ще имате външни и вжтрЬшни връзки! НЬкой отъ васъ ще каже: едно врЬме имахъ много любовь, много вЬра. Оставете вашето "едно врЬме!" Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки имате къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господь говори ли ви? Ще мълчите, нЬма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господь ви гово-ри, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмЬна въ отно-шенията между Бога и васъ. ТрЬбва да ни говори Господь, и ние трЬбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитЬ отношения, външнитЬ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познавате единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се позна¬вате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нЬкой, когото обичате, вие можете да му отстжпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направи¬те за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нЬкой външенъ човЬкъ, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Аюбовьта. ЗаконитЬ въ Божествения свЬтъ седятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстжпя моята паница нЬкому, понеже тази паница е неотстжпваема, веднага отъ невидимия свЬтъ, отъ невидима ржка ще се сложи друга паница прЬдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сжщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди жела¬ние да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сжщото желание, сжщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко.

Версия от 23:55, 20 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор

Вътрешни и външни връзки

Сряда 7 Юли, 5 ч.с.

Размишление.

На едно място в Евангелието Христос казва: "Жетвата е голяма, работници - малко. Молете се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!" Ще ви направя няколко пояснения върху дълбокия вътрешен смисъл на нещата в живота. Нещата стават разбираеми или понятни, само когато се изяснят разумно.

Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия.

Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онзи неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е в хамбара. То съществува, но не е проявено. Вземете ябълчната семка, която седи в някоя кутия в къщи непосадена. Тази семка може да седи с хиляди години в това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявените неща не изменят своята форма, те остават винаги в едно и също състояние. Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щом им създадем условия, растенето, развитието започва. Същото е и с човешката душа. Човешката душа с хиляди години седи непроявена. В сегашното състояние, в което се намирате, често вие усещате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато някой дойде да ви помогне. Ако някой не ви извади от вашето заспало състояние в хамбара или от кутията, вие не може да се проявите. Трябва да дойде някой да ви извади. По отношение на реалния живот, човек е такава семка, очаква да му се помогне. Значи, връзката с живота седи в това, семето да се посади в почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единият процес седи в това, че корените на тази семка се стремят към центъра на земята, а при другия процес клонищата се стремят нагоре към слънцето - към Бога. Бог е и горе, и долу. Под думата "надолу", всякога подразбираме по-гъста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а под думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рядка материя, онези по-възвишени сили, които работят в по-широк, в по-обемист свят.

И тъй, тази семка трябва да расте, за да се развива. Туй развитие съответствува на вършаното съзнание, защото растене има само у Бога. Външните процеси пък, които виждаме в природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, ражда-нето на хората - всичко това в духовния свят представлява проявление на Божествения Дух. Отвън имате едно проявление, а отвътре - друго проявление. Някой път казваме, че плодовете се раждат горе по дърветата. Така е, но има случаи, когато някои плодове се развиват по клонищата на дърветата, а някои плодове се намират в корените на растенията. От туй становище, когато някой път в човека се зародят големи страдания, това показва, че неговите плодове зреят в корените. Затова, когато плодовете зреят в корените, хората ще имат страдания. Щом страдаш, ти си картоф, чукундур, гулия и т. н. Значи, щом хората страдат, плодовете им зреят в корените долу, в гъстата материя, поради което трябва да им се пращат сокове отгоре. При радостта е обратното, плодът е в цвета, в клонищата. Следователно, при страданията имаме един вид плодове, а при радостите - друг вид плодове.

Сега, няма да ви обяснявам, защо едните плодове са в корените, а другите в клонищата. Някои казват: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Аз не зная, как е възможно, от горчиви корени да излязат сладки плодове! Аз не разбирам, каква мъдрост е искал да вложи в поговорката този, който я създал. Според тази поговорка, "корените на знанието са горчиви, а плодовете сладки", трябва да подразбираме, че майката може да бъде мечка, бащата - вълк, а детето - ангел. Това са несъвместими неща. Според мене, този мъдрец е искал да каже, че корените на знанието са пълни със страдания, а плодовете на знанието са пълни с радости. Тази поговорка изразява две състояния. При големите страдания човек прави големи усилия, за да вземе надмощие над гъстата материя, да излезе на повърхността. При изучаване законите на тази гъста материя, ние влизаме в страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всякога показва слизане. Ще ви представя една картина за това слизане. Човек слиза от някой висок планински връх няколко километра дълбоко в земята, но трябва отново да се качи на този планински връх, висок няколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пъти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трябваше да слизам? Защо ми трябва да живя? Представете си, че този връх, на който трябва да се качите, е висок колкото връх Еверест на Хималаите, какво ще правите? - У вас ще се роди идеята: трябва да имаме криле! Крилете представляват човешкия ум. Ако имате ум, вие можете да се качите и на Хималаите, и на небето, но ако нямате ум, т. е. ако нямате криле, трябва да се качите пеш, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мъчнотии в живота.

Христос казва: "Жетвата е много, а работници малко". Какви работници? - Разумни работници няма. Светът е пълен с работници. В България има с хиляди работници, а другаде има с милиони работници. Ако разгледаме положението на тези работници, ще имаме същата поговорка: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Но под думата "работници" Христос в дадения случай разбира онези разумни работници, които с векове са учили онова истинско знание, как трябва да се работи за Бога. Да бъде човек работник в Царството Божие, това е най-голямата привилегия, която той може да има. Във всяко съществувание да бъдеш работник на делото Божие, по-велико нещо от това няма. Следователно, всички трябва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите? Ами че представете си, по-голямата част от съвременното богатство не се ли дължи на кожите на животните? Има търговци, които продават само лисичи кожи; има търговци, които продават само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питам: туй богатство, придобито от кожата на всяко животно, не представлява ли неговото страдание? Ами колко време е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите известна дреха, направена от памук или от лен. Този памук или този лен е умрял, т. е. вие сте отнели живота му по същия начин, както и на животното, затова и той е недоволен. Казвате: така трябва да бъде, тъй е наредил Господ. Не, не е наредено така от Бога. Има друг начин, по който вие може да се ползувате от тия неща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали са готови да се пожертват за вас? - Не сте ги питали, затова и те са недоволни. Като облечете дрехи от тия материи, вие сте недоволни, и те са недоволни и тогава казвате: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Щом вашите дрехи са недоволни, вие можете ли да бъдете доволни? Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим.

Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родиш син или дъщеря, или свършиш училището не на време, ти ще пропаднеш, нищо няма да свършиш. Сега не е работа само да се родим, не е работа само да се посеем, не е въпросът само да започнем едно дело, но ние трябва да знаем, как да свършим това дело и на време да го свършим. Трябва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовта. Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш, че имаш отношения към някого. Животът подразбира връзка към някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво трябва да имаме връзка с Бога. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви нов живот, ти ще почувствуваш разширение и свобода в съзнанието. После, в твоя живот ще се прояви светлина. След светлината в тебе ще се прояви знание, импулс да учиш - да изучаваш Истината. Онзи човек, който се е съединил с Бога, е в сила да извърши всичко започнато, препятствия за него няма.

Вие искате да извършите нещо в България. Какво можете вие да извършите в България? Ако имате пари, какво можете да направите с парите? Ако имате сила, какво можете да направите със силата? Силата, това е човешкият ум. Без ум сила в света не може да има, не може да се прояви. Някои от вас искате да бъдете богати. Но богат трябва да бъде само разумният, само силният човек. Какво ще се ползува малкото дете, ако вземе в ръката си един чук, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете един чук, веднага ще започнете работа с него. Или пък, ако някое дете вземе Крали-Марковата сабя, препаше я през пояса си и поиска да стане воин, какво ще го ползува това? Чукът в ръката на малкото дете е нещастие. Сабята в ръката на малкото дете е нещастие, смърт носи за него. Следователно, за глупавите, за слабите хора парите са опасни. Заради тях ще ги убият, ще ги удушат, ще станат нещастни. Преди да поиска човек от Бога богатство, сила, той трябва да поиска мъдрост, трябва да поиска любов. У човека първо трябва да дойде Любовта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаем, защо идем в света и какво искаме. Всеки един от вас трябва да знае„защо иде на света. Аз не говоря за външния свят или за онзи свят, който седи още в хамбара - има хора, които още дълги години ще седят в хамбара. Аз виждам някои от вас сте турени вече в чувал, носят ви на нивата да ви посеят; някои от вас виждам, че са хвърлени вече на нивата, заровени сте; някои пък едва сте покълнали; други сте поизрастнали; някои сте завързали, но плодът още не е узрял. Има дълго време да чакате, докато дойде плодът. Ще кажете: ние се обърнахме към Бога. Обръщането към Бога е още само процес на растене. Има доста време още да чакате, докато дойде плодът на съзнанието. Защото, само плодът е, който привлича Божественото. Писанието казва: "Плодът на Духа е Любовта". В този случай, под думата Дух, се разбира разумното, а плодът на разумното, това е Любовта. Всякога разумният живот има за плод Любовта. Дето има разумност, Мъдрост, Истина, там Любовта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовта.

Сега трябва да направите външни и вътрешни връзки с Бога. Вие за Бога трябва да имате определена представа. Първата връзка, това е с вярата, от там ще започнете. Не можете да имате връзка с Бога, докато нямате вяра. С обикновената вяра стават обикновени връзки. Не, абсолютна вяра трябва да имате! Няма да питате де е Господ. Питаш ли де е Господ, никога няма да Го намериш. Никога не питай, де е Господ! Не Го търси нито в небето, нито в себе си, в ума или в сърцето си, нито между ангелите. Търсиш ли Бога някъде, никога не може да Го намериш. Писанието казва: "В Бога живеем, съществуваме и се движим". Накъде ще търси рибата водата? Накъде ще търсят очите светлината? Светлината е навсякъде.

Сега ще седне някой да ми обяснява, какво нещо е светлината. Казват, че светлината била вибрации. Аз правя такива вибрации, движа се от едно място на друго, мърдам се. Но туй, което се мърда, което се движи, аз ли съм? Светлината като се търкаля със своята колесница, хората я определят като едно същество и казват: светлината е движение. Светлината се движи, но не е движение. Тя свети, но не е светлина. Когато показвам някому пътя, аз в този път ли съм? Това са отношения, аз не съм в този път. Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вжтрЬиша връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави.

Същият закон е и при говоренето. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нЬидо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? - На това, което си казал, му липсва нещо. Някой път пък в ума ти е тъжно, а в сърцето - радостно. На туй, което си казал, и в този случай, липсва нещо. Щом онова, което си казал е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога. Под връзка с Бога подразбирам, че връзката трябва да се прави постоянно, всеки ден, всяка минута, всеки час, извън времето и пространството. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в постоянно съприкосновение с Божествената Любов, с Божествената Мъдрост, с Божествената Истина, с Божествения Дух, с Божественото съзнание. Това са живи сили. В това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.

Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от вас. Ние имаме толкова много примри за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.

И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна. От такъв човек, като извадиш един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода. Човек трябва да има знание и мъдрост. Какво знание? Аз не разбирам такова знание, което си придобил само от четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвътре. Някой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онЬзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прЬподалъ. Мислите ли, че учите- льтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бжде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сжщия урокъ по Законъ-Божи, напримЬръ, който той прЬподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бждеще учителитЬ нЬма да употрЬ- бяватъ сегашната система, нЬма да изпитватъ ученицитЬ върху туй, което тЬ сж прЬподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прЬподадения урокъ! Искамъ да ми каже¬те нЬщо ново отъ себе си. Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всЬки. единъ^отъ васъ, както прЬзъ днешния день, така и за въ бждеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали имате, или нЬмате такава връзка, но ис¬камъ да ви обясня, какво трЬбва да се подразбира подъ думитЬ "връзка съ Бога". ВжтрЬшната Връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вжтрЬшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прЬдъ Него и да повтарямъ молитвата "Отче нашъ". Това не е молитва. Не, ще седна прЬдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нЬмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дЬтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мжчнотиитЬ въ живота! Искамъ да прЬмина прЬзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитЬ, страхъ ме е сжщо да ме не ухапи нЬкоя голЬма змия. Кажи ми, какъ да прЬгазя онази голЬма рЬка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господь ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трЬбва да кажешъ на мечката. Какво трЬбва да кажешъ на змията, какво трЬбва да кажешъ на рЬката. Той казва: "Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при рЬката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть." Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмЪе, отвори ти пжть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пжть. Дойдешъ при рЬката, кажешъ и една дума, сед- нешъ надъ водата и хопъ, на другия брЬгъ си вече! СлЬдъ това казвашъ: каквото Господь ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рЬката се подчинява. Казвамъ: по-добрЬ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрЬ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нЬкоя изба. Та ще имате външни и вжтрЬшни връзки! НЬкой отъ васъ ще каже: едно врЬме имахъ много любовь, много вЬра. Оставете вашето "едно врЬме!" Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки имате къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господь говори ли ви? Ще мълчите, нЬма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господь ви гово-ри, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмЬна въ отно-шенията между Бога и васъ. ТрЬбва да ни говори Господь, и ние трЬбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитЬ отношения, външнитЬ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познавате единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се позна¬вате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нЬкой, когото обичате, вие можете да му отстжпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направи¬те за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нЬкой външенъ човЬкъ, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Аюбовьта. ЗаконитЬ въ Божествения свЬтъ седятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстжпя моята паница нЬкому, понеже тази паница е неотстжпваема, веднага отъ невидимия свЬтъ, отъ невидима ржка ще се сложи друга паница прЬдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сжщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди жела¬ние да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сжщото желание, сжщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко. Сега ви говоря за вжтрЬшнитЬ връзки. НЬкой казва: заради тебе азъ съмъ готовъ да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде нЬкой при мене, казва ми: Учителю, азъ искамъ да ми направишъ една услуга, искамъ да ми поговоришъ малко. Азъ се спирамъ, обръщамъ се къмъ Бога и питамъ: Господи, разположенъ ли си да му говоришъ! Господь ми казва, че е много занятъ. Казвамъ: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господь не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвамъ, че нЬмамъ врЬме да му говоря, нЬмамъ нищо въ себе си. Значи, най-първо Господь трЬбва да ти говори. И, слЬдъ като Господь ти е говорилъ, и ти си говорилъ на Господа, тогава азъ ще ти говоря. Казва нЬкой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнешъ да говоришъ на Господа. Само по този начинъ ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тЬзи мисли въ ума си! НЬкой приятели казватъ: ние сме вече отъ десеть години въ новото учение, знаемъ много нЬщо. Да, азъ виждамъ стари приятели, които иматъ връзка съ Господа; пъкъ виждамъ и млади, които иматъ връзка съ Господа. Но виждамъ и стари, които нЬматъ връзка съ Господа; виждамъ и млади, които нЬматъ връзка съ Господа. На младитЬ и на старитЬ, които нЬматъ връзка съ Господа, казвамъ да направятъ тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощь, и без¬смъртие, всичко зависи отъ тази връзка. НЬмате ли тази връзка, може да обиколите цЬлия свЬтъ, може да сте най-видниятъ учитель, може да отидете въ небето и да се върнете сто пжти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пжтуване на кинематографъ. Ще отидете на небето, ангелитЬ ще ви подържатъ тамъ 4-5 деня и ще ви изпра- тятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Единъ царь не могатъ да го задържатъ като гостъ много врЬме въ нЬкоя държава, защото имъ костува много скжпо. Когато германски- ятъ императоръ ходи въ Цариградъ, турцитЬ си казаха: "Дано не дойде втори пжть!" - Тъй много имъ костувалъ. Имате ли сжщинска връзка съ Бога, вие вече имате отноше-ния, можете да влЬзете въ връзка съ онзи великъ организъмъ на козмо- са. Тогава животътъ ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери къмъ Бога и ще можете да рЬшавате другояче въпроситЬ си, а не както сега. Сега казвате: този съборъ е на младитЬ. Съборътъ на младитЬ и съборътъ на старитЬ е единъ и сжщъ. Когато младитЬ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вжтрЬшна връзка съ Господа! Когато старитЬ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вжтрЬшна връзка съ Господа! Когато и младитЬ и старитЬ се съби-ратъ на съборъ, нека образуватъ сжщитЬ връзки! Тогава отъ всички ще се образува единъ общъ организъмъ. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нЬщо е да срещнешъ една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрЬмо тебъ, угощава те, безъ да и мине ми- съльта, че трЬбва да си вървишъ. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичатъ, казватъ: хайде да го угостимъ, че по-скоро да си отиде! Да дадешъ нЬкому нЬщо, да го угостишъ и при това да искашъ да седи още, това разби- рамъ връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе въ съзнанието ти разширение и ти ще ле зарадвашъ. Какво каза Лаванъ на Якова? - Откакъ дойде въ моя домъ, Богъ ме благослови. Значи Яковъ донесе благословение въ дома на Лавана. Когато Божест¬веното дойде у насъ, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието. Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направете връзката! Азъ не казвамъ, че нЬмате, но направете връзка-та си съ Бога по-силна! НЬкой казва: азъ имамъ връзка. Казвамъ: това е първиятъ конецъ. Отъ день на день я усилвайте! Вториятъ денъ казвамъ: направи връзка съ Бога! - Имамъ. Тури вториятъ конецъ. На третия день тури третиятъ конецъ. ПослЬ тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, прЬзъ всичкитЬ вЬкове все ще туряшъ отъ тия конци. Ще кажешъ: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! НЬкой пжть ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законътъ на еволюцията на човЬшката душа. Колкото повече отъ тЬзи конци имашъ, толкова по-добрЬ. Отъ тЬзи конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. Отъ тЬзи конци ще се изплете Божествената връзка за духа. Тъй седи великиятъ въпросъ за вжтрЬшнитЬ и външни връзки съ Бога, или съ други думи, отъ тЬзи връзки ще се опрЬдЬлятъ отноше¬нията на Бога къмъ насъ и нашитЬ отношения къмъ Бога. Ако направи¬те връзка съ Бога, ще бждете силни и мощни. Щомъ имате външни и вжтрЬшни връзки съ Бога, и Богъ ще направи външни и вжтрЬшни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направимъ единъ вжтрЬшенъ колективитетъ, ще образуваме единъ общъ вжтрЬшенъ организъмъ и ще се разбираме, ще изпращаме своитЬ мисли телепатически. Само по този начинъ небето ще има къмъ насъ правилни отношения, отдЬ- то ще ни посЬгцаватъ по-напрЬдналитЬ наши братя. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посЬщаватъ ангелитЬ, тЬ сж напрЬдналитЬ наши братя. И тЬ се интересуватъ отъ тЬзи вжтрЬшни връзки. Васъ, младитЬ, ако ви нарека братя, знаете ли какво означава думата "братъ"? Съ буквата Б е започнало създаването на свЬта. Б- то означава създаване. Казвате: братъ и сестра. Какъ се казва сестра въ другитЬ езици, напримЬръ въ френски, въ латински езикъ? - На френски езикъ се казва "8оеиг", започва съ буквата 8. Тази буква означа¬ва закона на вЬчностьта. СлЬдователно, когато говоримъ за братъ и за сестра, всЬкога подразбираме два Божествени процеса на новъ животъ. Братъ и сестра сж процеси на единъ новъ животъ, който трЬбва да започне. Братъ и сестра, това е началото и краятъ на сегашния животъ. Братъ и сестра означаватъ границитЬ на новия животъ,-въ който трЬбва да влЬземъ. РЬката е рЬка, ако има брЬгове, ако има граници. НЬма ли граници, не е никаква рЬка. Ако морето нЬма граници, не е море. Ако животътъ нЬма двЬ граници, не е животъ. ВсЬко нЬщо трЬбва да има разумни граници. Братъ и сестра, това сж разумни граници на единъ великъ, новъ животъ. Когато кажете братъ и сестра, трЬбва да подразбирате границитЬ на разумния животъ. Душата ти трЬбва да трепне, койато кажешъ братъ или сестра. Като ви казвамъ братъ и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй опрЬдЬление? Думата братъ има смисълъ. Вие казвате, че нЬкой ви е братъ, пъкъ се сбивате, скарвате се съ този братъ. Братътъ, който прЬдставлява граници на твоя животъ, съ него никога не можешъ да се скарашъ. Съ онази сестра, която прЬдставлява граници на твоя животъ, която опрЬдЬля направлението на твоето движение, никога не можешъ да се скарашъ. СлЬдователно, ако ти си братъ нЬкому, ти ще бждешъ граница, ще опрЬдЬляшъ направлението на неговия животъ. Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благо- словение. Тогава нЬма да бждете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизатъ навсЬкждЬ. ТЬ като влЬзатъ нЬкждЬ, разправятъ се за разни дреболии, внасятъ съмнЬния, подо- зрЬния между хората. Азъ никога не мога да се съмнЬвамъ въ единъ свой братъ или въ една своя сестра. НЬкой братъ и сестра влЬзатъ въ една шатра, веднага тия духове на съмнЬние идватъ и казватъ: "Какво ли правятъ тия тамъ?" - Вижъ какво правятъ! Какво може да се прави въ свЬтлината? Въ светлината може ли да се върши прЬстжпление? Питамъ: онзи изворъ, който извира и дава, минава прЬзъ разни мЬстности и ги пои, върши ли прЬстжпление? Ако този изворъ мине и разрови коренитЬ на нЬкое голЬмо дърво, направилъ ли е съ това нЬкакво прЬстжпление? Изворътъ казва на туй дърво: "Ти си голЬмо вече, ти си завършило своята еволюция, но умъ нЬмашъ, прЬвърни се на нЬкоя малка бубулечица и влЬзъ въ водата!" ТурцитЬ казватъ: "Дълъгъ Ахмедъ, глупавъ Ахмедъ." Водата казва на дървото: "Ти си умно, нЬма защо да се стремишъ да стигнешъ до небето, затова, докато голЬмата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, прЬвърни се на едно малко животно и влЬзъ въ водата! Смири се, за да имашъ Божието благословение!" Смирението подразбира смаляване, прЬминаване отъ едно състояние въ друго. Когато Христосъ казва да се отречемъ, Той подразбира да се отречемъ отъ обикновения животъ, отъ всички негови прЬходни форми, отъ всички негови илюзии и да влЬземъ въ новия животъ. Като даваме нЬщо, добиваме нЬщо. Отъ всичко, което сега ви казвамъ, онова, което може да ви принесе най-голЬмата радостъ, е да направите връзка съ Бога. Вие ще слушате какво Господь ви говори и слЬдъ като Той ви говори, вие ще Му говорите. И нЬма да повтаряте това, което Той ви е говорилъ, но ще Му кажете вашата опитность, ще му кажете какво сте направили при условията, при които живЬете. НЬма да Му навеждате, какво мислятъ ученитЬ по създаването на свЬта, че той е създаденъ по закона на еволюцията, че еди-кой си богословъ какво мисли по този въпросъ и т. н. Не занимавайте Господа съ тЬзи глупави работи, защо Господь направилъ свЬта. Не учете Господа вие! Той знае защо е напра¬вилъ свЬта. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направилъ свЬтътъ. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страхъ отъ мечка. Дошли сж гладни години, Господи, покажи ми начинъ, по който честно и почтено да си изкарамъ прЬхраната, да си направя обуща. Азъ съмъ готовъ на всичко онова, което ти благо- волявашъ по отношение на мене. Искамъ да изпълня Твоята воля аб-солютно, тъй, както Ти искашъ, за да почувствувамъ, че си доволенъ отъ моята работа! Господь внимава, дали ние сме доволни отъ това, което ни говори. Пъкъ и ние, когато Му говоримъ, искаме да знаемъ, дали Той е доволенъ отъ насъ. Щомъ Богъ е недоволенъ отъ насъ, казва: "Има погрЬшки въ твоята работа, ще ги изправишъ!" Ние трЬбва да живЬемъ чистъ и святъ животъ и да не огорчаваме Божествения Духъ. Единственото нЬщо, което внася въ насъ радость и веселие, това е Господь. Затова, като създадемъ вжтрЬшна и външна връзка съ Бога, ще придобиемъ тази радость и това веселие. Сега вие младитЬ трЬбва да имате вжтрЬшна връзка съ Бога! Тогава ще бждете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за въ бждеще, не и слЬдъ хиляди години, но още днесъ. Про¬пуснете ли днешния день, другитЬ години никога нЬма да дойдатъ. Днешниятъ день подразбира съвокупность на всички условия, които Богъ ни е далъ. ВсичкитЬ години сж събрани сега. Ако сега посадимъ това сЬме, идущата година ще го видимъ въ една нова фаза на покълване; слЬдната година ще го видимъ израсло, цъвнало и най-послЬ вързало плодъ. Ние се стремимъ къмъ този вжтрЬшенъ плодъ. И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искамъ да нЬма спорове между васъ. Ученикъ е онзи, който има връзка съ Бога, и съ когото Богъ има връзка. Туй е дълбоко убЬждение. НЬкой ме пита: азъ ученикъ ли съмъ? - Ако имашъ вжтрЬшна връзка съ Бога, и ако Богъ има връзка съ тебе, ти си ученикъ. Приближавашъ ли се само, ти си вЬрующъ. ВЬрующиятъ образува своята връзка. Ако те носятъ отъ хамбарь въ хамбарь, ти си оглашенъ. Ако си натоваренъ въ колата и те носятъ за посаждане, ти си вЬрующъ, а ако си посаденъ вече, ти си ученикъ. Това сж три важни положения. Това е великата Истина, която опрЬдЬля външнитЬ и вжтрЬшнитЬ връзки. Никаква друга философия не може да бжде постигната, докато нЬма това вжтрЬшно съзнание. Тогава ще дойде законътъ на вжтрЬшното смирение. Подъ "смирение" азъ разбирамъ едно разположение на човЬшката душа, да разбира и схваща великитЬ истини, които сж вложени въ самия животъ. Въ тази свЬтлина, бесЬдитЬ, които съмъ ви държалъ, ще станатъ по-ясни. Писанието, Евангелието сжщо тъй ще ви станатъ по-ясни. Тогава животътъ на всички святи хора, които сж живЬли прЬди хиляди години, ще се осмисли. ТрЬбва да знаете, че всички тЬзи братя, които сж живЬли въ миналото, живЬятъ и сега, тЬ иматъ връзка съ Бога и работятъ отъ Негово име. Може да кажете: дали е живъ еди-кой си светецъ? Всички светии живЬятъ и сега. Апостолъ Павелъ е живЬлъ нЬкога, но и сега живЬе. Та и всички ние сме живЬли въ миналото, но то не е важно, важното е, че сега живЬемъ. Между апостолъ Павла, между апостолъ Петра и между всички пророци и апостоли сжществува вжтрЬшна връзка, понеже казва Христосъ: "Отецъ ми живЬе въ мене, и азъ живЬя въ Отца си." Това е сжщата връзка. Ами че всЬка вечерь Христосъ иждивЬваше по нЬколко часа да говори на Господа и Господь да Му говори. Вие по колко часа сте въ разговоръ съ Господа? Вие не четете молитвитЬ, които ви сж дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: "Нагласенъ съмъ вече." Съ това не казвамъ да не четете молитвата "Отче нашъ", не ви правя упрЬкъ, но казвамъ: трЬбва да имате истинска вжтрЬшна връзка! Сега, пожелавамъ ви тази срЬща да стане по единъ естественъ пжть. НЬкои отъ младитЬ ще говорятъ, послЬ ще има и музика. Бжде- те всички свободни, за да се образува тази вжтрЬшна връзка. Ако образувате вжтрЬшната връзка, може да отидемъ до Мусала. Безъ връзка ние не искаме да ходимъ. Хора, които нЬматъ връзка съ Бога, какво ще търсятъ на Мусала? Ако имате връзка, врЬмето ще бжде хубаво; ако нЬмате връзка, дъждъ ще ни кваси на общо основание, пъкъ и вЬтъръ ще ни духа. Щомъ имате връзка, Господь ще отвори небето, ще каже: "Приемете тия гости добрЬ!" Щомъ нЬмате връзка, ангелитЬ ще ни поливатъ отгорЬ и ще кажатъ: "Какво търсите на туй високо мЬсто?" Днесъ ще опрЬдЬлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можемъ духовно да се изкачимъ на Мусала, може да отидемъ. Но трЬбва да знаете, че каквото е отвънь, такова е състоянието и отвжтрЬ. Ще ви попитамъ сега: искате ли да отидемъ на Мусала? Съ връзка или безъ връзка? Хубаво, щомъ искате съ връзка, тогава ще отидемъ. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - другъ пжть нЬма. Този е истинскиятъ пжть, по който вървятъ всички души отъ цЬлото небе, всички ангели, всички добри хора, отдЬто и да сж, каквото и да е тЬхното положение. Казвамъ ви една проста, но велика Истина. Питамъ Господа: да ви говоря ли още? Господь се е пригот- вилъ да ви говори. Щомъ Господь се е приготвилъ да ви говори, слушай¬те Го! СлЬдъ като ви говори Господь, тогава и вие ще му говорите, но прЬмо, сжщественото, онова новото, което е въ душата ви. Кажете на Господа най-сжщественото, онова, което разрЬшава въпроса за свЬта, за вЬчния животъ. Говорете Му да ви избави отъ смъртьта, да ви избави отъ онази мечка, която се е вмъкнала въ душата ви! Говорете на Господа да ви избави отъ съмнЬнието! Гово-рете на Господа да ви избави отъ невЬрието! Говорете на Господа да ви избави отъ гнЬва, отъ подозрЬнието, отъ тази стипчавость, която имате. Всички не сте готови. Като се очистите отъ всички тЬзи бубулечици на вашето вжтрЬшно естество, като ви избави Богъ отъ тЬхъ, тогава ще прогледате свободно наврЬдъ. ТЬ изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободите отъ всички тЬзи бубулечици, отъ тази филоксера въ коренитЬ ви, тогава ще цъвнете. Като ви избави Господь, ще бждете съвършено чисти, безъ никакви бубулечици въ коренитЬ, въ листата и въ клонищата. Листата ви ще бждатъ зелени, цвЬтътъ - росенъ, свЬжъ, плодътъ ще бжде безъ червеи, ще увисне и ще узрЬе подъ Божествената свЬтли-на, та като дойдатъ вашитЬ приятели, вашитЬ напрЬднали братя, да има какво да вкусятъ отъ васъ. И тъй, сега ще ви дамъ да си запишете едно мото. Това сж думи на Господа къмъ васъ: "Моята Любовь носи животъ и знание за васъ". Днешната Любовь на Господа носи животъ и знание за васъ. Подъ "животъ", разбирамъ вЬчния животъ - животътъ на безсмър-тието. И подъ "знание", разбирамъ това знание, което носи сила за васъ. Само Божественото знание носи сила. Въ обикновеното знание нЬма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажете: "Господи, въ пжтя на Твоята Любовь, въ пжтя на Твоята Мждрость, въ пжтя на Твоята Истина ние ще Ти служимъ прЬзъ всичкитЬ дни на нашия животъ."