КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Вяра
5 часа сутринъта
Добрата молитва
„Въ начало бЬ Словото"
Ще прочета десета глава отъ Евангелието на Иоана. „Духътъ Божий"
Ще говоря върху десети стихъ отъ прочетената глава: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и за да ме позна-ятъ."
За да се разбератъ нЪщата, тЪ трЪбва да влЪзатъ въ съзнанието на човЪка, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползува човЪка. Сега нЪкой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човЪкъ? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човЪкъ, той първо трЪбва да бжде мждъръ. Знанието е достояние на мждритЪ хора. А пъкъ онези, които не знаятъ, тЪ трЪбва да вЪрватъ. Всичкото противоречие въ свЪта произтича оттамъ, дето хората мислятъ, че всичко зна-ятъ, а не знаятъ. Че не знаятъ се вижда отъ това, че каквото знаятъ, трЪбва да могатъ да го направятъ, а тЪ не могатъ да го направятъ. Това, което мислишъ, че знаешъ, а не можешъ да го направишъ, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората сж стжпили. НЪкой казва: „Азъ така съмъ се училъ." Може да си се училъ така, но това още нищо не значи. Ти можешъ да знаешъ много нЪща, но това, което знаешъ, трЪбва да излиза отъ твоята душа. Знанието трЪбва да произтича отъ човЪшката душа. Знанието не е достояние само на единъ човЪкъ, нито е опре-дЪлено само за единъ день, то е опредЪлено за цЪлата вЪчность. ЧовЪкъ трЪбва да се учи презъ цЪлата вЪчность. Има нЪщо красиво въ знанието, но безъ вЪра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаешъ,", но „въ което вЪрвашъ". А човЪкъ трЪбва да вЪрва въ Онзи, Който знае всичко и Който е направилъ всичко. Много нЪща има в свЪта, отъ които сегашнитЪ хора се смущаватъ? Защо се смущаватъ? Защото тЪ търсятъ тия нЪща чрезъ знанието. Въ свЪта победата не идва отъ силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи редъ и порядъкъ, който Богъ е оп-редЪлилъ, който Богъ е поставилъ. А редътъ и порядъкътъ се пазятъ отъ Божията Любовь.
Всички казватъ, че трЪбва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискватъ, кой е правъ и кой е кривъ. Това сж човЪшки работи. Има единъ великъ законъ въ свЪта. Богъ обръща внимание само на онЪзи хора, които вЪрватъ и които въприематъ Неговата Мждрость.
Казано е въ стиха: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби." А онзи, който иде да донесе истината, свободата въ свЪта, той всЪкога дава отъ себе си. Азъ не виждамъ, защо хората трЪбва да спорятъ помежду си. Това е едно помрачаване на човЪшкото съзнание. Това може да се продължи петь, десеть, петнадесеть, двадесеть години, но отъ това, което знаешъ, ти нищо не можешъ да придобиешъ, нищо не можешъ да постигнешъ. Ти искашъ да знаешъ правъ ли си или не. И това нищо не значи. Правъ е онзи, въ когото Богъ живЪе. Кривъ е онзи, у когото Богъ не живЪе. Казвате: „Не съмъ ли азъ правъ?" - Щомъ питашъ, не си ли правъ, въпросътъ е предрешенъ. Ти трЪбва да съзна-вашъ въ душата си, че си правъ.
Въ прочетената глава Христосъ казва: „Ако не вЪрва-те въ мене, въ дЪлата, които азъ правя, вЪрвайте въ Писанието." Та рекохъ, силата на човЪка е въ неговата вЪра. Отъ вЪрата и знанието на човЪка се опредЪля и неговата сила. Има единъ законъ, който опредЪля каква е вЪрата на човЪка. Казано е защо Христосъ правЪше голЪми работи. Самъ Хрис-тосъ казваше за себе си: „ВсЪкога Отецъ ме е слушалъ, защото азъ изпълнявамъ Неговата воля." Христосъ имаше вЪра. Споредъ онова, което Богъ ще даде, ти ще познаешъ, докж-де си достигналъ.
Та рекохъ, при сегашния животъ човЪкъ трЪбва да се самоопредЪли. СамоопредЪлението не седи само въ една посока. То е единъ Божественъ пжть, въ който ти трЪбва да ходишъ. Невидимиятъ свЪтъ, разумнитЪ сжщества, ангелитЪ или БожиитЪ служители, тЪ ще те оправятъ. И сега в живота е така. Сегашниятъ животъ именно, зависи отъ това, което тебе ти преподаватъ. Ти самъ какво можешъ да знаешъ? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както въ училищата. Въ първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качвашъ по-нагоре, ти все ще придобивашъ по-голЪмо знание. Не мисли, че можешъ да се учишъ отвсЪкжде, можешъ да научишъ нЪщата отъ всЪкжде, но и въ Писанието е казано: „Ти можешъ да нау-чишъ всичко отъ Бога." Богъ е разпредЪлилъ нЪщата. Той е разпредЪлилъ всички работи. И ако ти мислишъ, че оттукъ ще научишъ нЪщо, оттамъ ще научишъ нЪщо, ти си въ пог-рЪшка. ВсЪки може да предаде нЪщата дотолкова, доколкото е научилъ. НЪма по-хубаво нЪщо въ живота отъ това, да предавашъ нЪщата така, както сж. Азъ наричамъ предаване отвжтре: онова, което слушашъ отвжтре, да го предадешъ безъ никакво изопачаване. Защо? - Защото ти си въ единъ свЪтъ, който Богъ е създалъ, не си господарь. И ако ти се дава нЪкакво благо, то се дава по единствената причина, че носишъ Божията истина въ себе си. Щомъ се откажешъ отъ тази истина, всичко се скжсва.
Рекохъ, животътъ носи Божественото въ себе си. И кра-децъ е онзи, който идва да заблуди. Животътъ е пъленъ съ лъжливи мисли. Докато ти намЪришъ Божествената мисъль, много време ще мине. Въ живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заста-вятъ войника да се бие на бойното поле. Ти самъ трЪбва да разберешъ нЪщата. Много нЪща могатъ да ти се кажатъ, но кои отъ тЪхъ ще приемешъ, това зависи отъ онова, което ти си разбралъ.
И тъй, Христосъ самъ опредЪля: „ВсЪки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всЪки, който идва и жер-твува живота си, той носи Божествената истина." И принци-пътъ е туренъ: „Азъ, казва Христосъ, не дойдохъ да служа на себе си, азъ дойдохъ да предамъ Божията истина." Ре-кохъ, сега вие трЪбва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи отъ онова познание, което човЪкъ има и го прилага. Въ това седи свободата. Не е въпросъ за една свобода, която днесъ е една, а утре друга. НЪкой казва, че се е просвЪтилъ. Вие трЪбва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спиратъ върху въпроса за просвЪ-щението или върху други въпроси и казватъ, че не разби-ратъ. Не, че не разбиратъ, но тЪ искатъ всичко изведнъжъ да разбератъ. Всичко не може да се разбере изведнъжъ. Важно е ние да имаме вЪчната Любовь. Вие опитвали ли сте, какво нЪщо е вЪчната Любовь? Рекохъ, ние употрЪбяваме такъвъ езикъ за нЪщата, какъвто всжщность не е, т.е. не ги изразява въ тЪхната сжщина. НЪкой казва, че вЪрва. Щомъ вЪрва, той трЪбва да търпи. Да търпи, това значи да носи безъ да се смущава. Щомъ вЪрвашъ, Богъ ще те избави отъ всички несгоди въ живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пъкъ ако не е дошло времето още, пакъ ще те избави.
Сега вие мислите, че и Христосъ като се е молилъ, ни гласъ, ни услишание на молитвата Му. Не, Христосъ казваше: „Господи, азъ зная, че Ти ме опитвашъ, но азъ вЪрвамъ. Азъ вЪрвамъ, че ще ме избавишъ, но какъ ще ме избавишъ, това не зная." Сега и вие искате да знаете по кой пжть Богъ ще ви избави. Не, ти вЪрвай, че Богъ ще те избави, а по кой пжть ще стане това, не е важно. Това можешъ и да не зна-ешъ. И страданието ти нЪма да се продължи много. ЦЪлъ день нЪма да страдашъ, ще страдашъ само нЪколко часа. Сега нЪма какво да ви разправямъ за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Безъ страдания животътъ не може да се разбере. Страданието е едно велико дЪло. Въ него ти ще намЪришъ пжтя.
Та рекохъ, за да се разбере истината, за да се разбере живота, за да олекне на човЪка, той трЪбва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човЪкъ се смущава отъ хората, той е на кривъ пжть. Докато се смущавате, вие не сте на правъ пжть. Рекохъ, че не трЪбва да се смущавате, това е другъ въпросъ вече. Само мждритЪ хора не се смущаватъ. Докато се смущавашъ, ще знаешъ, че има нЪщо, което трЪбва да намЪришъ. Не е престжпление да се смущава човЪкъ, но той трЪбва да знае, че още не е дошълъ до положението да се научи, какъ да не се смущава. Като разправямъ това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.
И тъй, всЪки се стреми да добие живота. Животътъ, отъ сега нататъкъ, трЪбва да се добива. Той трЪбва да си го представя, не какъвъ трЪбва да бжде сега, нито какъвъ трЪбва да бжде утре, но какъвъ трЪбва да бжде въ старини, когато остарЪе. Важно е какъвъ ще бжде животътъ утре, като изгу-бишъ силата си. Казвате: „Докато съмъ младъ, нЪма какво да мисля." Другъ казва: „Докато съмъ младъ, ще мисля." Който мисли, че е младъ, той мяза на единъ младъ конь, който носи голЪмъ товаръ. Какво ще постигне човЪкъ, като дойде до мЪстоназначението? Ще ти дадатъ малко зобчица. Казватъ за нЪкого: „Той трЪбва да стане професоръ." Хубаво, като стане професоръ, какво ще спечели? - Нищо нЪма да спечели. Всичко седи въ онази Божествена придобивка, която мо-жешъ да имашъ. Всичко седи въ онова съзнание въ себе си, щото всичко, каквото си придобилъ, да не го изгубишъ. Въ това седи силата на човЪка. А така, ако днесъ придобиешъ едно нЪщо, а утре го изгубишъ, това не е Божествено знание.
ПонЪкога вие се уморявате да чакате и казвате: „Какъ ще се търпи?" Какъ ще се търпи? - Търпението седи въ очакването на онова, което има да придобиешъ. И следъ като го придобиешъ, да съзнаешъ, че си придобилъ нЪщо. Тамъ е силата на човЪка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ." Всичко е въ живота. Следователно не се заблуждавайте съ временни работи. Това не значи, че животътъ, който сега имате, е лошъ. И въ този животъ се крие Божественото, което е сжществено. ДругитЪ работи, тЪ сж опаковкитЪ, обвивката, която служи на онова, което си придобилъ. Само отъ придобитото човЪкъ може да се ползува.
„Крадецътъ не идва, освенъ да открадне, да заколи и да погуби." Това е само външната страна. Понеже краде-цътъ нищо не е създалъ, той знае само да яде и да пие - нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човЪ-ка, то е въ изпълнение волята Божия, не въ външната мисъль да изпълнявашъ тази воля, но тя седи въ съзнанието на човЪ-ка, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракътъ, който служи на човЪка, е свързанъ съ цЪлото, така той служи и на Бога. Не единъ день да служи, а другъ день да не служи. Той трЪбва даромъ да служи.
Сега човЪкъ трЪбва да отличава временния отъ истинския или отъ Божествения животъ. И временниятъ животъ си има своето предназначение, както и истинскиятъ животъ. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския животъ. Има нЪща, които за да знаете, дълго време трЪбва да чакате. ЗапримЪръ искате да знаете, можете ли да вдигнете една голЪма тежесть. Ти не си носилъ земята на гърба си, да знаешъ, какво нЪщо е тежесть. Ти имашъ понятие за една малка тежесть отъ десеть - двадесеть килограма. Това не е онази голЪма тежесть, отъ която трЪбва да се учишъ. Вие трЪбва да знаете, има много работи въ съзнанието ви, които трЪбва да опитате. Само по този начинъ ще се доберете до истинския животъ. Вземете запримЪръ Христосъ, Който минаваше за Синъ Божий, и Него Богъ остави да страда. Защо? - Не знаемъ, но и Той трЪбваше да страда. Защо трЪбваше да страда? - Така е било опредЪлено. НЪкой конь трЪбва да носи товаръ. Защо? Другъ нЪмаше ли, който да носи товара? Този конь е натоваренъ и той трЪбва да изнесе товара на опредЪленото мЪсто. Най-умниятъ човЪкъ, Христосъ, дойде да помогне на хората. Не е въпросъ само да се помогне на човЪка, но така трЪбва да му се помогне, че той да влЪзе въ пжтя на Истината.
Великиятъ законъ изисква така да помогнешъ на човЪ-ка, че да направишъ съ него връзка. Нали сте виждали нЪкои хора, какъ искатъ да знаятъ, какво нЪщо е любовьта. Лю-бовьта е най-важното нЪщо. Единъ момъкъ може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга - нищо. Когато обичашъ нЪкого, ти много нЪма да му давашъ. Казвате: „Изобилно да дадешъ." Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва нЪкжде изъ града, тя ще даде на децата си това - онова, да ги залъже. А на разумнитЪ си деца тя ще каже: „Слушайте, мама, азъ отивамъ въ града, вие ще знаете това." Тя ще имъ разправи всичко и тЪ ще я разбератъ.
Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. - Че вие не сте чакали колкото трЪбва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие нЪма да го из-ползувате. Всички нЪща трЪбва да се използуватъ. Вие не сте използували сегашния животъ, както трЪбва. Казвате: „Като се преродя втори пжть, какво ще бжде?" - Какво ще бжде? Или какъвъ ще бждешъ? - Ти ще бждешъ пакъ такъвъ, какъвто си сега. За да не бждешъ такъвъ, какъвто си сега, трЪбва да се измЪни формата ти, съзнанието ти. И ако съ това измЪ-нение ти растешъ, прогресирашъ, имашъ добри условия, ти ще можешъ да очаквашъ добри резултати въ живота си. Ако пъкъ това не стане, тогава ще намЪришъ пжтя си. Ти трЪбва да намЪришъ пжтя си. Този животъ, въ който сега живЪешъ, ти трЪбва да намЪришъ онЪзи Божествени условия, които Богъ ти е далъ. Не е въпросъ да бждешъ недоволенъ. Нека дойде недоволството, но въ тебе трЪбва да дойде и доволството отъ живота.
Условията, при които сега живЪете, вие сте недоволни отъ тЪхъ и казвате: „Какво съмъ придобилъ?" Че какво искате да придобиете? Въ какво седи придобивката на живота? Богатиятъ, учениятъ, силниятъ, които умиратъ, сж на кривъ пжть. Който е умрЪлъ и оживЪлъ, той е на правъ пжть. Така седи истината. Казвате: „Може ли човЪкъ да не умира?" -Това е другъ въпросъ. Важно е, като умрешъ, можешъ ли да оживЪешъ? Не, че сегашниятъ човЪкъ е безсмъртенъ, но вжтрешното придобиване на живота се опредЪля съ безсмъртието. Колко е трудно човЪкъ да се запознае съ Божест-венитЪ методи, по които Божиятъ Духъ го води. ПонЪкога човЪкъ иска да научи нЪщо, но въ това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потрЪбно.
Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ." Жи-вотътъ е единственото нЪщо, къмъ което всЪки се стреми. ЗапримЪръ, виждате единъ човЪкъ, който е въ мъртво състояние. Обаче, щомъ влЪзе въ него Божествениятъ животъ, той веднага оживЪва и разбира, че е на правия пжть. Единъ день, както ямъ пжпешъ, една млада сестра идва при мене и ми иска единъ рЪзанъ отъ пжпеша. Азъ у обещахъ единъ рЪзанъ. Внезапно тя трЪбваше да отиде нЪкжде, извикаха я нЪщо. Въ това време дойде друга сестра и азъ дадохъ цЪлия пжпешъ на нея. Следъ това дойде първата сестра и ме попита: „Ами за мене пжпешъ?" - „Дадохъ го на друга сестра." - „Че ти ще ме накарашъ да изгубя вЪрата си въ тебе." - „Щомъ е така, иди на бакалницата да купишъ единъ пжпешъ." Тя отива на бакалницата, но тамъ нЪма пжпеши. Не се мина половинъ часъ, единъ братъ ми носи единъ пжпешъ. „Ела сега да ти дамъ единъ рЪзанъ, който ти обещахъ. Понеже твоята вЪра се основава на онова, което ти давамъ, ето ти единъ рЪзанъ." Значи, ако не ти дамъ този рЪзанъ, работата нЪма да върви.
Та рекохъ, не губете вЪрата си въ Бога! Сега азъ ви говоря на единъ разбранъ езикъ, не губете вЪрата си. Знайте, че нЪщата не ставатъ споредъ васъ, но споредъ Бога. Въ Бога нЪщата не могатъ да не ставатъ, щомъ тЪ сж опредЪлени. Ако вие очаквате това, което Богъ е предвидилъ, да се измЪни споредъ вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трЪбва да провЪрите, дали сте придобили това, което Богъ ви е оп-редЪлилъ. Богъ опредЪля нЪщата, преди вие още да сте сжществували. Той е начърталъ плана за всЪки човЪкъ отдЪ-лно. Но вие не можете да вЪрвате въ това, докато не получите нЪщо отъ Него. Ако не получите нищо отъ Бога, ще кажете като тази сестра: „Ще ме накарашъ да изгубя вЪрата си въ тебе." И действително, животътъ седи въ онова, което Богъ ни дава. Хиляди блага има, които Богъ всЪки день ни дава и въ които ние трЪбва да вЪрваме. Що се отнася до условията, вие не трЪбва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия отъ тия, които ви сж дадени. ДобритЪ условия зависятъ отъ разбирането на човЪка. Щомъ разбирашъ, условията сж добри. Щомъ не разбирашъ, условията сж лоши. Каквото и да дадешъ на здравия човЪкъ, той всЪкога може да го използува. На болния човЪкъ и най-добрата храна да дадешъ, той не може да я използува. Смисълътъ на нЪщата седи въ онова, което въ даденъ случай можешъ да използу-вашъ. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия животъ, вие сте на кривъ пжть. ТрЪбва да се подобри нЪщо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животътъ не може да се подобри отвънъ. Жи-вотътъ е подобренъ, а вие трЪбва само да го разбирате.
„Крадецътъ не идва, освенъ да заблуди." Често ме за-питватъ, защо нЪкои работи ставатъ така, а не по другъ на-чинъ. Защо работитЪ ставатъ така, както не трЪбва? Какъ трЪбваше да станатъ работите? Защо не питате, защо трЪбва да се измЪни формата на малкото дете? Защо малкото дете трЪбва да измЪни своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искатъ работитЪ да ставатъ така, както вие желаете. Че това не е Божествена мЪрка на нЪщата. Иовъ казва: „Господь дава, Господь взима." ОнЪзи отъ васъ, които не разсжждаватъ като Иова, тЪ мязатъ на онзи богатъ човЪкъ, който оставилъ на съхранение нЪкои свои скжпоценности у една бедна вдовица. Следъ години той идва и си ги взима. Други пъкъ мязатъ на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мжжа си, че богатиятъ дошълъ да си вземе скжпо-ценноститЪ. Мжжътъ у казва: „Ние трЪбва да благодаримъ и на това, дето ги остави досега при насъ. Негови сж тЪзи скжпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае." Нищо въ свЪта не е наше. Ако мислимъ обратното, ние се лъжемъ. Казвате: „Това дете е мое." Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. ПаритЪ ти се изгубватъ. И тЪ не сж твои. Утре ще умре и мжжътъ ти, и жената ти, и децата ти, приятелитЪ ти и ти ще останешъ съ-вършенно самъ. Животътъ на Земята е едно училище, въ което ти само ще се учишъ. Животътъ не е на Земята, животъ-тъ е на друго мЪсто. Не може точно да се каже, где е животъ-тъ, но може да се каже, че животътъ продължава да се развива, да се разширява.
Та рекохъ, сега ще започнете съ вЪрата, ще преповтаряте нЪщата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради васъ. Вие ще бждете въ положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влЪзла въ вждицата му, но колко отъ тази риба той е успЪлъ да улови. Това, което е вънъ отъ мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влЪзло въ мрежата вжтре. Това, което е влЪзло у васъ, то е Божието благо заради васъ. Рекохъ, всичко е възможно за онзи, който вЪрва. Ето защо той непрерив-но трЪбва да вЪрва. ВсЪки моментъ отъ живота носи по едно благо. ВслЪдствие на това човЪкъ никога не трЪбва да се обезсърдчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трЪбва да се обезсърдчава.
НЪкои искатъ да се примирятъ. Примирението въ свЪта става само за умнитЪ хора. Какво ще се примиряватъ обик-новенитЪ хора? Преди всичко обикновениятъ човЪкъ нЪма Божествено разбиране за нЪщата. Безъ Божествено разбиране, нЪщата въ живота сж безсмислени. Ако ти чакашъ онова благо, което Богъ ти е опредЪлилъ, да дойде по нЪкакъвъ външенъ пжть, ти си въ крива посока. Това благо ще дойде отвжтре. Че това е реалното, това е сжщественото въ свЪта. ВсичкитЪ блага, които идватъ въ свЪта, тЪ именно донасятъ БожественитЪ блага. ТЪ сж Божественото.
Но едно трЪбва да се знае: ВсЪко нЪщо въ живота се добива чрезъ вЪрата. Мнозина казватъ: „Е, гола вЪра." - Не, вЪрата всЪкога е облЪчена. Да мислитЪ, че вЪрата е гола, това е неразбиране на нЪщата. Ние сме замЪнили вЪрата съ несжщественото въ живота. Не, вЪрата представя соковетЪ на плодоветЪ. СоковетЪ на плодоветЪ образуватъ вЪрата. ВЪрвайте, безъ да мислите, че вЪрата е гола. Голата вЪра е човЪшка вЪра, а облЪчената вЪра е вЪрата въ Бога. Защото Богъ живЪе въ всЪки единъ човЪкъ дотолкова, доколкото той вЪрва въ Бога. Въ това отношение всЪки човЪкъ се различава по степеньта на вЪрата, която има въ себе си. И ние се учимъ отъ вЪрата на другитЪ хора. Значи ние вървимъ по пжтя на онЪзи, които вЪрватъ. НЪкой казва, че нЪма нужда отъ другитЪ хора, нЪма какво да се учи отъ тЪхъ. НЪмашъ нужда ли? Каже ли нЪкой, че нЪма нужда отъ другитЪ, неговата работа е свършена. Всички хора, които иматъ вЪра, тЪ съставятъ едно цЪло.
Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свЪта, за да дамъ жи-вотъ на хората, и да го иматъ преизобилно." Това трЪбва да знаятъ всички млади, както и всички стари. Азъ нЪма да ви казвамъ, че сте стари. Старъ е онзи, който не разбира. И младъ е онзи, който не разбира. Младиятъ трЪбва да вЪрва, а ста-риятъ да разбира. ПогрЪшката на стария седи въ това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария погрЪшката е въ знанието имъ. Всички - и млади, и стари трЪбва да вЪр-ватъ, нищо повече. Силата на човЪка е въ неговата вЪра. А онЪзи, които трЪбва да се застжпватъ за човЪка, тЪ сж отвж-тре. Други се застжпватъ за човЪка. Когато хората уреждатъ живота си на Земята, не го уреждатъ тЪ. Други сжщества се застжпватъ за тЪхъ. Това сж сжщества, които сж завършили своето развитие. ТЪ ще кажатъ на човЪка: „Така ще направи-шъ, иначе ще направишъ, ще вЪрвашъ." Ако кажешъ, че всичко знаешъ, самъ ще закжсашъ.
НЪкои ме питаха колко време ще говоря. Казахъ имъ, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тЪзи минути отдавна минаха. Силата на човЪка седи въ вЪрата. Та и на васъ рекохъ: ВЪрвайте въ това, в което и азъ вЪрвамъ. - „Ама отде да го знаемъ?" - Ще го опитате. ВсЪко нЪщо ще го опитате. ВЪрата седи въ опита. Ще вЪрвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпросъ за цЪлата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в да-денъ случай. Вие сте добили толкова отъ истината, колкото ви е потрЪбна за дадения случай.
Сега, явява се другъ въпросъ. Като слушате да ви се говори, казвате: „Тази е дълбока работа." Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Въ второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпросъ до отлагането. Не е лошо да вЪрва, да мисли човЪкъ, че ако не придобие нЪщо днесъ, утре ще го придобие. Ако не го придобие въ този животъ, въ другъ ще го придобие. Вие очаквате въ дадения случай да придобиете нЪщо, безъ да можете да придобиете. Такова нЪщо нЪма въ свЪта. Благото, което Богъ ти е далъ, ти трЪбва да го понесешъ. Като вЪрвашъ въ Бога, като носишъ това благо, ти ще се научишъ. Не мислете, че хората могатъ заради васъ да но-сятъ благата. Не, всЪки самъ ще си носи своето благо. Зако-нътъ е такъвъ. И всЪки самъ ще си носи своето страдание. НЪма да носишъ страданието на цЪлия свЪтъ. ВсЪки самъ ще носи своето благо и всЪки самъ ще носи своето страдание. Тогава какво трЪбва да правите? Като знаете въ какво седи благото, носете благото си. Щомъ се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си.
Законътъ е такъвъ. Ще носишъ твоитЪ блага, които Богъ ти е далъ. Вие ще се движите и като погледнете къмъ Бога, нЪма да се запитвате какви сж тЪзи блага и защо ви сж дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Богъ ти е далъ, то може да стане толкова голЪмо, колкото искашъ и толкова малко, колкото искашъ. НЪщата се увеличаватъ и смаляватъ според човЪшката лакомия. Ти бжди благодаренъ на това, което ти е дадено. Казвате, че човЪкъ не трЪбва да бжде глупавъ. Глупавъ човЪкъ е онзи, който не вЪрва.
Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ." Христосъ, Който бЪше богатъ, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трЪбва да изпълните Волята Божия. Казвате: „Азъ много съмъ служилъ на Господа." Какво служене е това? Щомъ губишъ мира си, ти не служишъ на Бога. Всичко, което човЪкъ върши всЪки день, това е единъ вжтрешенъ законъ, това е единъ времененъ законъ, който ще предаде на човЪка това, което той търси. Защото нЪма по-хубаво нЪщо отъ това да се научи човЪкъ да разбира Бо-жиитЪ пжтища.
Рекохъ, сега ще вървите по стжпкитЪ на Христа. НЪкой казва: „Че азъ какво мога да дамъ?" - Можешъ да дадешъ. И на тебе е дадено, и ти трЪбва да дадешъ. И после, отъ онова, което ти даватъ, ти ще знаешъ доколко си изпълнилъ волята Божия. Ако ти дадатъ повече, това значи, че си извършилъ волята Божия. Ако ти дадатъ по-малко, значи по-малко си извършилъ волята Божия, т.е. не си извършилъ волята Божия както трЪбва. Мнозина казватъ, че хората не живЪятъ както трЪбва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живЪятъ добре, това Господь го знае. Ако Богъ, Който знае нЪщата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можешъ да ги изчаквашъ? - „Ама, мене ми дотегна да чакамъ." Вие трЪбва да се научите да чакате. Сега, днесъ или утре, или другъ нЪкакъвъ животъ, или следъ много години, вие трЪбва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е опредЪлено да дойде. За това време е опредЪлено. Бждете благодарни на онова, което идва въ вашия животъ и ще видите, че нЪма да се разочаровате. ЧовЪкъ трЪбва да вЪрва и при най-лошитЪ условия. - „Ама, безъ работа ли ще бждемъ?" - Не, ще работите и ще видите, че законътъ на вЪрата работи всЪкога. Този законъ работи много добре. Този законъ е работилъ и въ миналото, работи и въ настоящето, ще работи и въ бждещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, БожиитЪ пжтища не мо-гатъ да се изопачаватъ. Защо? Защото свЪтътъ се ржководи отъ разумни сжщества, които сж завършили своето развитие. ТЪ ни учатъ. ТЪ не могатъ да учатъ хората на такива пжтища, отъ които тЪ сами ще пострадатъ. Христосъ казва: Пазете се отъ лъжливитЪ мисли. Пазете се отъ лъжливитЪ желания. Приемайте Божественото, което носи благата.
Когато се говори нЪщо, нЪкой казва, че това се говори за него. За него или за другъ нЪкой, или за когото и да се говори, законътъ е все сжщия. Не е въпросъ за кого се говори. На когото и да се говори, той трЪбва да знае, че е длъже-нъ да изпълни Божия законъ, да изпълни волята Божия. „Ама, кривъ ли съмъ, че не мога да изпълня закона?" - Кривъ ли си или не, ти самъ знаешъ това. Никой не знае, ти кривъ ли си. Ти самъ трЪбва да разбирашъ и да съзнавашъ въ себе си кри-въ ли си или си правъ. Каже ли ти Духътъ нЪщо, цЪлъ свЪтъ да те осъжда, ти трЪбва да изпълнишъ това, което Духътъ ти е казалъ.
И тъй, Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ онзи истински животъ, който носи БожиитЪ блага."
Отче нашъ
Първа съборна беседа отъ Учителя, държана на 19 августъ 1936г., София, ИзгрЬвъ