Разлика между версии на „В живота“

Версия от 14:33, 3 март 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Четирите кръга

В ЖИВОТА

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Четоха се резюмета на темите: „Най- лесният въпрос" и „Защо Господ ме е пратил на земята ?" Съвременното човечество е влязло в нова област, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата област изисква от хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могат да се самообладават. Обикновеният ученик едва има понятие, какво нещо е самообладаването. Самовладането е наука за светиите, за адептите, за великите Учители в света. Но и учениците на окултизма отчасти поне трябва да прилагат самовладането в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяват съвременния човек, се дължат на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне с мляко на главата си, като не може да се владее, счупва гърнето и разлива млякото. След туй плаче. Кой е виновен за това ? То само е виновно. Благото беше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновен за нещастието на богатия старец, който заровил богатството си някъде в земята, а после забравил мястото, дето го заровил? Той сам е виновен. Кой е виновен за пияницата, че губи здравето, способностите си? Той сам е виновен. Неговият нередовен живот го съсипва. Сега, не е въпросът да търсим виновния за нещастията в живота, но важно е, какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота. Краката, например, отдавна са разрешили своята задача. Те живеят помежду си в мир и съгласие. Когато човек пита, как трябва да разреши задачите си, краката му казват да се учи от тях. Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси в своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава. Щом тръгне, той разрешава нещо. Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после — с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после — с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача. Ние наричаме краката област на човешките добродетели. Ръцете пък само благославят. Десетте пръста на краката представят десет метода, чрез които човек може да разреши известен социален въпрос. Хората се различават в хода си: едни кривят краката си навътре, други — навън, трети — стъпват силно на петите си, четвърти — на пръстите си и т. н. Причината за тези изкривявания се дължи на отклоненията, които човек е направил в своя живот. Първоначално човек е ходил правилно, вследствие на което и задачите му били разрешени. Първоначално разумният свят, разумните сили са действували чрез краката, а не чрез главата. Първо краката са възприемали и прилагали Божествените закони, а после — главата. Като са знаели това, за да въздействуват на учениците си, учителите в миналото са ги биели по краката с фаланга. Когато набиете човека по краката, той става умен. Но разбира се, не трябва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една пръчица и го набийте по единия и по другия крак и вижте, каква промяна ще стане с него. Като не разбирали този закон, много учители биели учениците си по ръцете вместо по краката. Първото нещо, което се изисква от човека, е да държи в изправност краката си. Човек не може да бъде добродетелен, ако краката му не са в изправност. Представете си, че някой като върви, удря краката си ту в един, ту в друг камък, рита ту този, ту онзи човек, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човек има някакъв съществен дефект в краката си, който се отразява върху неговия ход. Затова, именно,човек трябва да пази краката си. Казано е в Писанието: „Твоето Слово е светилник на нозете ми". Значи, за да се приближи при Бога, човек трябва да започне с методите на движението. Левият крак, например, е царственият крак. Когато иска да разреши нйкой въпрос на жертва, човек трябва да стъпи с левия крак, а десния да вдигне нагоре, до го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния крак. Тъй щото, когато тръгвате с някой човек да вършите някаква работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете, как ще свършите работата си от това, с кой крак тръгвате. Десният крак е свързан със силите на мъдростта, а левият — със силите на любовта. Затова, когато предприемате нещо, което се отнася до мъдростта, ще се допитвате до десния си крак; когато предприемате нещо, което се отнася до любовта, ще се допитвате до левия си крак. Който може при ходене да владее краката си, той ще владее и ръцете си. Истинският човек се проявява чрез своите ръце и крака. Ако отрежат краката на човека до коленете и ръцете — до лактите му, той е изгубен вече. Той се връща в първичния свят и се лишава от условията на всякаква проява. Тази част на краката, от коленете надолу, и на ръцете, от лактите надолу, са създадени след разрешаването на важни социални въпроси в живота. Казвате: как трябва да живее човек, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не трябва да се държи по-дълго време на единия, или на другия крак. По движенията на човека, по хода му можете да познаете, дали той е благочестив, или не, дали е крадец, или не. Изобщо, всичко, каквото човек мисли и чувствува, се отразява върху хода му. В движенията, в хода на човека са отбелязани не само сегашните му черти,но и такива, които той носи от миналото. Някой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това са атавистически прояви на миналото. Човек трябва да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искам? — Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти постъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своите постъпки. — Ама не мога ли да пиша, както искам? — Не можете. За писменността има правила, които трябва да се спазват. Всяка буква трябва да се постави на мястото си. Не се ли постави на мястото си, написаното от вас няма да има никакво съдържание. Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н. Изобщо, целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че няма нищо скрито-покрито в света. Хиромантикът чете по ръката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И проститк хора, които се ползуват от житейската си опитност, познават н"йщо по хода на човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава". В Школата бързане не се позволява. Бързите, лесните работи са от лукавия. Бог никога не бърза. Той се занимава с най-бавните, с най-мъчните работи. Човек се занимава с обикновените работи. Лукавият се занимава с бързите и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щом трябва да свършите някаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нйма защо да бързате толкова. От вас се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си час по-скоро. От вас се изисква да приготвите условията за дадена работа и да по-стоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всйко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримйр, даде ви се упражнение да носите десет пжти на ден вода. Казвате : Какво ще придобия с това упражнение?— Първо ти каляваш волята си, която указва влияние върху ума, а умът — върху чувствата. Чрез носене на вода, неусйтно, в организъма се знася малко влага, мално магнетизъм, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено в слабит-й, в сухигй натури. Носенето на вода внася мекота в човйшкия характер, поср-йдством която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка към усюйчив живот. Тъй щото, ходете по десет пжти на ден за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правил ли е нйкой от вас опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пжти стжпвате с лйвия, колко пжти — с дйсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитй и през десетьтй пжти на носене вода сж еднакво гол-йми. Тйзи нйща, колкото и маловажни на вид, имат голймо значение. Нека онйзи от вас, които сж свършили вече упражнението, направят тйзи изчисления, да видят, колко крачки има до изворчето. От даденитй статистически цифри ще извадим законитй на движението. По тйзи числа ученият може да чете и да размишлява, да вади научни заключения. И тъй, ше знаете, че законът за самовладането е в зависимост от закона за движението. Който не може да владйе краката си, той не може да владйе и своитй умствени способности. Ученикът трйбва да владйе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надйсно-налЪво, той н-йма хармония между ума и сърцето си, между мислитй и чувствата си, вследствие на което заболява от неврастения. Като ходи, нйкой човйк удрясилно с петит-й си и предизвиква голймо сътресение на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава и на главния мозък. Човек тр-йбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стжпва. Защо нйкои хора, когато ходят, тропат силно с краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа с крак, то иска да наложи волята си. Когато учительт тропа с дйсния, или с л~йвия си крак, и той иска да наложи волята си на своигй ученици. С това той подчъртава н"йщо. Човйк има право да подчъртава н-йщата, но на време и на мйсто. Когато важни изречения се подчъртават, това има смисъл. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртават, в това н"йма никакъв смисъл. Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вътрешна празнота. Казвате : Едно време имаше н-йщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напред, но сега всичко изгубих. Как ще работя при това положение? Казвам: щом изпаднете в такова състояние, измийте л-йвия си крак един, два, три, четири, пет, до десет пжти След това измийте десе пжти д"йсния си крак. Водата, с която ще миете краката си, тр-йбва да бжде съвършено чиста, прясна, току-що донесена от чешмата. При това, тази вода трябва да е донесена с молитва. Като миете по този начин краката си, ще видите, какъв резултат ще имате. Ако искате да имате резултат, всйкога трйбва да миете краката си с чиста вода. Понеже краката са свързани с добродетелите в човека, всякога трябва да ги миете с любов. Само така животът ви ще се осмисли. Краката на човйка трйбва да бъдат топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сж топли и често истиват, човйк не е здрав. Студенитй крака сж първото условие за неврастенията в човйка. Онйзи, които сж неврастеници и, които често губят разположението на духа си, нека от време на време се събуват боси и ходят по ситен пйсък, или по мека трева. Така, именно, краката влизат в прям контакт с жизненитй сили на земята и се тонират. При сутриннитй упражнения, като вдигате ржцетй си нагоре, вие възприемате слънчевитй енергии ; чрез краката пък възприемате земнитй енергии. Когато искате да възприемате енергии от слънцето, трйбва да правите упражнения сутрин. Когато искате да се освободите от събраната енергия през деня, трйбва да правите упражнения вечер. Земята всичко взима, освобождава човйка от излишнитй енергии, за да може сутрин отново да възприема от слънцето. Значи, вечер ще се изпразвате, сутрин ще се пълните. Ако не се изпразва, човйк ще бжде подобен на бомба, готов вейки момент да избухне. Излишната енергия, която е възприел, човек трупа по всички свои удове — ржце, крака, очи, уши и, дето го бутнат, веднага се произвежда взрив. Като прави упражнения, той се освобождава от тази енергия и става годен да възприема нова. Сега, мнозина се противят, не искат да учат, не искат да правят упражнения и казват : Защо Господ създаде такъв свЪт? Не можа ли да създаде друг свЪт? На въпроситЪ защо и за какво, ученит-Ь не отговарят. "ГЬ казват: Програмата в нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той тркбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Лко изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. От него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученици- гЪ си ред правила, как да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напред да туря и т. н. Викат нккого на гости. Той не трябва да бърза, но трябва да спре, да помисли малко, да се помоли вжтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викат някого да отиде еди-къде си, че умирал нккой. И в този случай пак не тр-Ьбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въоржжи с сили, да може да се справи с условията, на които ще се натъкне, и след това ще тръгне. С бързане работа не става. — Лма умиращият искал час по-скоро да го види. — Нищо от това, ще почака малко. Толкова време е чакал, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързат. Щом го е повикал, той ще го дочака, нЪма да замине. Когато трЪбва да бързате, вие тогава се разтакавате натук-натам. Щом последният момент дойде, вие тогава започвате да бързате. Сжщото правите и когато идвате на клас. Ходите, разговаряте се с тйзи-онйзи, а щом наближи часа, веднага се разтичвате, влизате в клас уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за клас, от сутринта още, преди изгрйването на слънцето, трйбва да започнете да се готвите. В сжщност, класът започва веднага след изгрйването на слънцето. Когато дойдете вечер в клас, вие се намирате под закона за изпразването. Законътъ за изпразването е един от великитй закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастен човйк. Щастлив е онзи, който знае, как да се изпразва. Който яде, той трйбва и да се изпразва. Какво ще стане с него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нйкой човйк товар от сто килограма тежест и го пущате в водата. Какво ще стане с него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, как става изпразването, той ще хвърли товара от гърба си и веднага ще изплува на повърхността на водата. Един от древнигй царе запитал един философ: Кое е най-голймото благо в свйта? Царьт мислил, че философът ще му отговори, какво най-голймото благо в свйта е богатството, или знанието. Философът отговорил: Най-голймото благо в свйта се заключава в знанието на човйка да се изпразва. Царьт казал на философа, че не говори истината. Не се минало многа време, стомахът на царя се задънил, и тр-йбвало да прекара в това положение цйли десет деня. Като се освободил, той казал : Най-голкмото благо в св-йта седи в изпразването. — Н-йма по-голймо благо за чов-йка от това, да знае, как да се изпразва. НЪма по-велика наука от тази, да знае чов-йк, как да се изпразва от злото, отъ съмнението, от умразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека сж излишъци, от които той непременно трйбва да се освободи. Лесно се подава човйк на гйх, но страшни сж последствията им. За да се повдигне чов-йк, да запази достойнството си пред себе си, да бжде герой в живота си, той тр-йбва да бжде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително тр-йбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за нйкжде, той ще се обърне към Бога с думигй: „Господи, нека Словото Ти бжде свйтилник пред нозетй ми!" Щом каже така, той ще тури д-йсния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° от своя път, тогава и сърцето се е отклонило сжщо така на ъгъл от 23°. Тази е причината, задето сърцето днес е малко нал-йво, а не е съвсем в срйдата. Един ден, когато земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срйдата, а не както сега, малко нал-йво. Когато казваме, че човйк трйбва да пази своето равновесие, подразбираме, че в умствения свЪт той трйбва да постави сърцето си точно в средата — нито наляво, нито надйсно. Физическото сърце на човйка е малко налйво, а духовното му сърце е под лъжичката. Това мйсто се нарича още „слънчев възел, слънчево сплитане". То е най-нежната област, която човйк внимателно трйбва да пази. Слънчевият вжзел се намира под влиянието на черния дроб, затова човйк трйбва да го държи в пълна изправност. Какъ ще го държи в изправност? Чрез слънчевия вжзел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свйт на човйка отиват в черния дроб, а оттам — в центъра на земята, дето се пречистват. Въ този смисъл, слънчевият вжзел служи като канал за пречистване на нечиститй мисли и чувства. Здравето на човйка зависи от благосъстоянието на черния дроб. На онйзи от вас, които обичат науката, ще дам едно упражнение за десет деня. Упражнението е следното: първия ден ще измиете лйвия си крак един път. Втория ден ще измиете дйсния си крак два пжти. Третия ден ще измиете лйвия си крак три пжти. Четвъртия ден ще измиете дйсния си крак четири пжти. Петия ден ще измиете лйвия си крак пет пъти. Шестия ден ще измиете дйсния си крак шест пъти и т. н. Така ще правите в продължение на десетденя, като започнете упражнението с л-йвия си крак, а го свършите — с десния. Миенето на крака ще става сутрин, преди изтриването на слънцето, и вечер, преди да си легнете. Значи, по два пъти на ден: сутрин и вечер. Водата за миенето на крака ви трябва да бъде малко топла, а не студена. Пет минути са достатъчни за измиване на един крак до коленетй- Като измиете крака си, н-йма да го истривате, ще го оставите сам да си изсъхне. С кърпа можете да попиете само голймата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия ден сутринта ще измиете левия си крак, а сжщия ден вечерта ще измиете десния си крак. На другия ден ще направите обратното : сутринта ще миете десния си крак два пжти, а вечерта — лквия два пжти. Така ще редувате краката си в продължение на десет деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малък опит, да видите, какви резултати ще получите. Като давам това упражнение, обръщам внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Вейки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за ц-йла година. Тъй щото, през ц-йлата година вейки ще си избере десет деня по свобода и разположение на духа. Добре е н-йколко ученика да го направят по-продължително време: няколко месеца или ц-йла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Н-йкои от вас щеимат добри резултати, а други — нЪма да имат никакви резултати. Това зависи от естеството на човека. Напримкр, ако пълен човек влезе в море и седи половин час във водата, той ще се чувствува добре. Лко сух човкк седи половин час въ водата, той няма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухият, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда от пълния. Пълният, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухият издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сж различно устроени, за вейки човкк се изисква специално време през деня за миене на краката. Лко можете да познаете, кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вжтрешна радост, вжтрешно доволство. Като правите това упражнение, ще се учите от краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте с ткх. Ще кажете: Лко краката можаха да разрешатъ един важен социален въпрос, не мога ли и аз да разреша един такъв ? Лко тй сж били умни да разрешат един въпрос, аз по-глупав ли ще изляза от тях? Като говоря за краката, имам пред вид разумните същества, които сж ги създали. Понеже краката не могат да приемат слънчевата енергия направо от слънцето, гй приемат енергии от центъра на земята. Когато приема земната енергия, човкк става смЪл, решителен, а тйлото му се освежава. Растенията, животнигй разбират този закон, и правилно го използуват. „Свйтилник на нозетй ми е Словото". Дръжте тази мисъл в ума си и знайте, че Бог е вложил благата си в земята, върху която стжпвате. Защо човйк трйбва да стжпва върху земята, има причини за това. Колко мйсто трйбва да извърви, и това е опред-йлено. Когато се разхожда, човйк трйбва да се движи по всички посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Хората повече обичат юга. Югът е свързан с доброто, с добродетелта. Западът указва по-особено влияние върху човека. Изобщо, хората трйбва да се самонаблюдават, да се учат от своигй движения, от своитй навици. Нйкой е недоволен, иж- чи се, иска да разреши нйкакъв въпрос. Той става, сйда, хваща главата си, лйга на кревата си и т. н При тйзи положения, той не може да разреши нйкакъв въпрос. Щом изпадне в неразположение на духа, или в недоволство, първата му работа е да измие краката си с топла вода Поспе, той трйбва да стане прав, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свйтилник на нозетй ми. След това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указал този метод. Този метод е физически. Той е най-лесният метод за самовъзпитанието. Освен него, има и други два: метод на ума и метод на сърцето- Последнитй два метода сж по-трудни. Които не могат да прилагат правилно метода на сърцето, тк затлъстяват повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъм. Които не могат да прилагат правилно метода на ума, тк изсъхват, защото умът си служи с електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човкк едновременно требва да прилага и тригй метода, обаче, първо тркбва да започне с физическия. Така, постепенно той ще върви от видимото към невидимото. Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точност, пълнота, но не излишни нйща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите в свободното си време. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бжде благословено името Му!"

41. Лекция от Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.