Работна среда на електронния архив
В ЖИВОТА
„Богъ царува на небето. Богъ. царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. Четоха се резюмета на темигй: „Най- лесниятъ въпросъ" и „Защо Господъ ме е пратилъ на земята ?" Съвременното човечество е влкзло въ нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата область изисква отъ хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладаватъ. Обикновениятъ ученикъ едва има понятие, какво н-йщо е самообладаване- то. Самовладането е наука за светиитй, за адептигй, за великитй Учители въ свйта. Но и ученицит-й на окултизъма отчасти поне тр-йбва да прилагатъ самовладането въ живота си. И т-й тр-йбва да иматъ св-йтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяватъ съвременния човйкъ, се дъпжатъ на това, че той не може да се са- мообладава. Детето, което носи гърне съ мл-й- ко на главата си, като не може да се владйе, счупва гърнето и разлива млйкото. Следъ туй плаче. Кой е виновенъ за тава ? То само е виновно. Благото б"йше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновенъ за нещастието на богатия старецъ, който за- ровилъ богатството си нйкжде въ земята, а после забравилъ мйстото, дето го заровилъ? Той самъ е виновенъ. Кой е виновенъ за пияницата, че губи здравето, способностите си? Той самъ е виновенъ. Неговиятъ нередовенъ животъ го съсипва. Сега, не е въпросътъ да търсимъ виновния за нещастията въ живота, но важно е, какъвъ методъ тр-йбва да се приложи за разрешаването на задачигй въ живота. Краката, напримйръ, отдавна сж разрешили своята задача. Тй живйятъ помежду си въ миръ и съгласие. Когато човйкъ пита, какъ трйбва да разреши задачигй си, краката му казватъ да се учиотъгйхъ. Защо ходи чов-йкъ? Човйкъ ходи, за да разреши социалнигй въпроси въ своя животъ. Докато е въ покой, човйкъ мисли и разсжждава. Щомъ тръгне, той разрешава нйщо. Какь ходи човйкъ? Нйкой тръгва първо съ дйсния, а после — съ лйвия кракъ. Другъ пъкъ обратно: първо съ лйвия, а после — съ дйсния. Дали съ дйсния или съ л"йвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига единъ кракъ следъ другъ, той върви къмъ известна цель, разрешава известна задача. Като се движатъ, краката се разговарятъ помежду си и разрешаватъ нйкаква задача. Ние наричаме краката „область на чо- вйшкигй добродйтели". Ржцегй пъкъ само благославятъ. Десетьгй пръста на краката представятъ десеть метода, чрезъ които човйкъ може да разреши известенъ социаленъ
185'
въпросъ. Хората се различаватъ въ хода си: едни кривятъ краката си навжтре, други — навънъ, трети — стжпватъ силно на петите си, четвърти — на пръстите си и т. н. Причината за тйзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човекъ е направилъ въ своя животъ. Първоначално човйкъ е ходилъ правилно, вследствие на което и задачите му били разрешени. Първоначално разумниятъ свЪтъ, разумнитк сили сж действували чрезъ краката, а не чрезъ главата. Първо краката сж възприемали и прилагали Божествените закони, а после — главата. Като сж знаели това, за да въздействуватъ на учениците си, учителите въ миналото сж ги биели по краката съ фаланга. Когато набиете човека по краката, той става уменъ. Но разбира се, не требва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една пржчица и го набийте по единия и по другия кракъ и вижте, каква промена ще стане съ него. Като не разбирали този законъ, много учители биели учениците си по ржцете вместо по краката.
Първото нещо, което се изисква отъ човека, е да държи въ изправность краката си. Човекъ не може да бжде добродетеленъ, ако краката му не сж въ изправность. Представете си, че некой като върви, удря краката си ту въ единъ, ту въ другъ камъкъ, рита ту този, ту онзи човекъ, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човекъ има нека- къвъ сжщественъ дефектъ въ краката си, който се отразява върху неговия ходъ. Затова, именно,
186'
човйкъ трйбва да пази краката си. Казано е въ Писанието: „Твоето Слово е свйтилникъ на нозетй ми". Значи, за да се приближи при Бога, човйкъ трйбва да започне съ методигй на движението. Лйвиятъ кракъ, напримйръ, е царствениятъ кракъ. Когато иска да разреши нйкой въпросъ на жертва, човйкъ трйбва да стжпи съ л-йвия кракъ, а дйсния да вдигне нагоре, до го освободи отъ работа. Когато иска да разреши нйкой въпросъ, който има отношение къмъ ума, ще стжпи първо съ дйсния кракъ. Тъй щото, когато тръгвате съ нйкой чов^йкъ да вършите нЪкаква работа отъ сърдеченъ или умственъ характеръ, ще познаете, какъ ще свършите работата си отъ това, съ кой кракъ тръгвате. Д-йсниятъ кракъ е свързанъ съ силитй на мждростьта, а лйвиятъ — съ силитй на любовьта. Затова, когато предприемате нйшо, което се отнася до мждростьта, ще се допитвате до дйсния си кракъ; когато предприемате нйщо, което се отнася до любовьто, ще се допитвате до лйвия си кракъ. Който може при ходене да вла- д-йе краката си, той ще владйе и ржцет-й си. Истинскиятъ човйкъ се проявява чрезъ своигй ржце и крака. Ако отрйжатъ краката на чо- вйка до коленет"й и ржцетй — до лактитй му, той е изгубенъ вече. Той се връща въ първичния свйтъ и се лишава отъ условията на всйкаква проява. Тази часть на краката, отъ коленетй надолу, и на ржцетй, огъ лактит-й надолу, сж създадени следъ разрешаването на важни социални въпроси въ живота.
Казвате: какъ трйбва да живйе човйкъ»
187'
че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на чов-йка, той не тр-йбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия кракъ. По движенията на човйка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестивъ, или не, дали е крадецъ, или не. Изобщо, всичко, каквото чов-йкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. Въ движенията, въ хода на чов-йка сж отбелязани не само сегашнигй му чърти,но и такива, които той носи отъ миналото. Нйкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сж ата- вистически прояви на миналото. Чов-йкъ тр-йбва да ходи правилно. Той трйбва да внимава въ движенията, въ стжпкигй си и да се ко- регира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искамъ? — Щомъ искашъ, всичко ти е позволено, но трйбва да знаешъ, че лоши- т-й последствия на кривитй ти постжпки и движения ще те следватъ. Никой не може да избегне последствията на своигй постжпки. — Ама не мога ли да пиша, както искамъ? — Не можете. За писменностьта има правила, които тр-йбва да се спазватъ. Вейка буква трйбва да се постави на м"йстото си. Не се ли постави на местото си, написаното отъ васъ н-йма да има никакво съдържание.
Сжществува наука за ходенето, която днесъ мнозина изучаватъ. Отъ походката на човйка се ежди за неговигй мисли и чувства, за въпросигй, които го занимаватъ, за неговия произходъ, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цйлиятъ характеръ на чов-йка е опи-
188'
санъ въ хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нЪма нйщо скрито-покрито въ свйта. Хиро- мантикътъ чете по ржката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на чов-йка. И проститк хора, които се ползуватъ отъ житейската си опитность, позна- аатъ н"йщо по хода на чов-йка и затова казватъ: „Който много бърза, той назадъ остава". Въ Школата бързане не се позволява. Бързигй, леснитй работи сж отъ лукавия. Богъ никога не бърза. Той се занимава съ най-бавнигй, съ най-мжчнитй работи. Чов-йкъ се занимава съ обикновенитй работи. Лука- виятъ се занимава съ бързигй и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щомъ тр-йбва да свършите н-йкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нйма защо да бързате толкова. Отъ васъ се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си часъ по-скоро. Отъ васъ се изисква да приготвите условията за дадена работа и да по- стоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всйко упражнение е под- готовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримйръ, даде ви се упражнение да носите десеть пжти на день вода. Казвате : Какво ще придобия съ това упражнение?— Първо ти калявашъ волята си, която указва влияние върху ума, а умътъ — върху чувствата. Чрезъ носене на вода, неусйтно, въ организъма се знася малко влага, мал-
189'
но магнетизъмъ, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено въ слабит-й, въ сухигй натури. Носенето- на вода внася мекота въ човйшкия харак- теръ, поср-йдствомъ която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка къмъ усюйчивъ животъ. Тъй щото, ходете по десеть пжти на день за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правилъ ли е нйкой отъ васъ опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пжти стжпвате съ лйвия, » колко пжти — съ дйсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитй и презъ десетьтй пжти на носене вода сж еднакво гол-йми. Тйзи нйща, колкото и маловажни на видъ, иматъ голймо значение. Нека онйзи отъ васъ, които сж свършили вече упражнението, направятъ тйзи изчисления, да видятъ, колко крачки има до изворчето. Отъ даденитй статистически цифри ще извадимъ законитй на движението. По тйзи числа уче- ниятъ може да чете и да размишлява, да вади научни заключения.
И тъй, ше знаете, че законътъ за само- владането е въ зависимость отъ закона за движението. Който не може да владйе краката си, той не може да владйе и своитй умствени способности. Ученикътъ трйбва да владйе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надйсно-налЪво, той н-йма хармония между ума и сърцето си, между мислитй- и чувствата си, вследствие на което заболява отъ неврастения. Като ходи, нйкой човйкъ удря
190'
силно съ петит-й си и предизвиква голймо сътресение на гръбначния си стълбъ. Това сътресение се предава и на главния мозъкъ. Човекъ тр-йбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стжпва. Защо нйкои хора, когато ходятъ, тропатъ силно съ краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа съ кракъ, то иска да наложи волята си. Когато учительтъ тропа съ дйсния, или съ л~йвия си кракъ, и той иска да наложи волята си на своигй ученици. Съ това той подчър- тава н"йщо. Човйкъ има право да подчъртава н-йщата, но на време и на мйсто. Когато важни изречения се подчъртаватъ, това има смисълъ. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртаватъ, въ това н"йма ника- къвъ смисълъ.
Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вътрешна празнота. Казвате : Едно време имаше н-йщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напредъ, но сега всичко изгубихъ. Какъ ще работя при това положение? Казвамъ: щомъ изпаднете въ такова състояние, измийте л-йвия си кракъ единъ, два, три, четири, петь, до десеть пжти Следъ това измийте де- сеть пжти д"йсния си кракъ. Водата, съ която ще миете краката си, тр-йбва да бжде съвършено чиста, пр-йсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода тр-йбва да е донесена съ молитва. Като миете по този начинъ краката си, ще видите, какъвъ резул- татъ ще имате. Ако искате да имате резул-
191'
татъ, всйкога трйбва да миете краката си съ чиста вода. Понеже краката сж свързани съ добродЪтелитй въ човйка, всйкога трйбва да ги миете съ любовь. Само така животътъ ви ще се осмисли.
Краката на човйка трйбва да бждатъ топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сж топли и често истиватъ, човйкъ не е здравъ. Студенитй крака сж първото условие за неврастенията въ човйка. Онйзи, които сж неврастеници и, които често губятъ разположението на духа си, нека отъ време на време се събу- ватъ боси и ходятъ по ситенъ пйсъкъ, или по мека трева. Така, именно, краката влизатъ въ прямъ контактъ съ жизненитй сили на земята и се тониратъ. При сутриннитй упражнения, като вдигате ржцетй си нагоре, вие възприемате слънчевитй енергии ; чрезъ краката пъкъ възприемате земнитй енергии. Когато искате да възприемате енергии отъ слънцето, трйбва да правите упражнения сутринь. Когато искате да се освободите отъ събраната енергия презъ деня, трйбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човйка отъ излишнитй енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човйкъ ще бжде подобенъ на бомба, готовъ вейки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човйкъ трупа по всички свои удове — ржце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като
192'
прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова.
Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ : Защо Господъ създаде такъвъ свЪтъ? Не можа ли да създаде другъ свЪтъ? На въ- проситЪ защо и за какво, ученит-Ь не отгова- рятъ. "ГЬ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той тркбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Лко изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученици- гЪ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нккого на гости. Той не тр-Ьбва да бърза, но тркбва да спре, да помисли малко, да се помоли вжтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нккого да отиде еди-кжде си, че умиралъ нккой. И въ този случай пакъ не тр-Ьбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въоржжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Лма умиращиятъ искалъ часъ по- скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нЪма да замине. Когато трЪбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ.
193'
Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сжщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тйзи-онйзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрйването на слънцето, трйбва да започнете да се готвите. Въ сжщность, класътъ започва веднага следъ изгрйването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитй закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човйкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трйбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нйкой човйкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърх- ностьта на водата.
Единъ отъ древнигй царе запиталъ единъ. философъ: Кое е най-голймото благо въ свйта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голймото благо въ свйта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голймото благо въ свйта се заключава въ знанието на човйка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало многа
13
194'
време, стомахътъ на царя се задънилъ, и тр-йбвало да прекара въ това положение цй- ли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ : Най-голкмото благо въ св-йта седи въ изпразването. — Н-йма по-голймо благо за чов-йка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. НЪма по-велика наука отъ тази, да знае чов-йкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, отъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателните състояния въ човека сж излишъци, отъ които той непременно трйбва да се освободи. Лесно се подава човйкъ на гйхъ, но страшни сж последствията имъ. За да се повдигне чов-йкъ, да запази достойнството си предъ себе си, да бжде герой въ живота си, той тр-йбва да бжде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително тр-йбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нйкжде, той ще се обърне къмъ Бога съ думигй: „Господи, нека Словото Ти бжде свйтилникъ предъ но- зетй ми!" Щомъ каже така, той ще тури д-йсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ тр-йбва да бжде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето тр-йбва да отстжпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пжть, тогава и сърцето се е отклонило сжщо така на жгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко нал-йво, а не е съвсемъ въ срйдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и
195'
-сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срйдата, а не както сега, малко нал-йво.
Когато казваме, че човйкъ трйбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свЪтъ той трйбва да постави сърцето си точно въ средата — нито наляво, нито надйсно. Физическото сърце на човйка е малко налйво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мйсто се нарича още „слън- чевъ вжзелъ, слънчево сплитане". То е най- нежната область, която човйкъ внимателно трйбва да пази. Слънчевиятъ вжзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човйкъ трйбва да го държи въ пълна изправ- ность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вжзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свйтъ на човйка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ — въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вжзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститй мисли и чувства. Здравето на човйка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ.
На онйзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лйвия си кракъ единъ пжть. Втория день ще измиете дйсния си кракъ два пжти. Третия день ще измиете лйвия си кракъ три пжти. Четвъртия день ще измиете дйсния си кракъ четири пжти. Петия день ще измиете лйвия си кракъ петь пжти. Шестия день ще измиете дйсния си кракъ шесть пжти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть
196'
деня, като започнете упражнението съ л-йвия' си кракъ, а го свършите — съ д-йсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изтриването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пжти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви тр-йбва да бжде малко топла, а не студена. Петь минути сж достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетй- Като измиете крака си, н-йма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голймата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете л-йвия си кракъ, а сжщия день вечерьта ще измиете десния си кракъ. На другия день ще направите обратното : сутриньта ще миете десния си кракъ два пжти, а вечерьта — лквия два пжти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите.
Като давамъ това упражнение, обръ- щамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Вейки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за ц-йла година. Тъй щото, презъ ц-йлата година вейки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е н-йколко ученика да го направятъ по- продължително време: н-йколко месеца или ц-йла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Н-йкои отъ васъ ще
197'
иматъ добри резултати, а други — нЪма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ •естеството на човека. Напримкръ, ако пъленъ човЪкъ вл-йзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Лко сухъ човккъ седи половинъ часъ въ водата, той н-йма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сж различно устроени, за вейки човккъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Лко можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вжтрешна радость, вжтрешно доволство.
Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ ткхъ. Ще кажете: Лко краката можаха да разрешатъ единъ ва- женъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ ? Лко тй сж били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излйза отъ гйхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумните сжщества, които сж ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, гй приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човккъ става смЪлъ, ре-
198'
шителенъ, а тйлото му се освежава. Растенията, животнигй разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ.
„Свйтилникъ на нозетй ми е Словото". Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стжпвате. Защо човйкъ трйбва да стжпва върху земята, има причини за това. Колко мйсто трйбва да извърви, и това е опред-йлено. Когато се разхожда, човйкъ трйбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по- особено влияние върху човйка.
Изобщо, хората трйбва да се самона- блюдаватъ, да се учатъ отъ своигй движения, отъ своитй навици. Нйкой е недоволенъ, иж- чи се, иска да разреши нйкакъвъ въпросъ. Той става, сйда, хваща главата си, лйга на кревата си и т. н При тйзи положения, той не може да разреши нйкакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода Поспе, той трйбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свйтилникъ на нозетй ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето- Последнитй два метода сж по-труд
199'
ни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тк затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тк изсъх- ватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човккъ едновременно требва да прилага и тригй метода, обаче, първо тркбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимото къмъ невидимото.
Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нйща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
41. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.