Работна среда на електронния архив
В ЖИВОТА
„Бог царува на небето. Бог. царува в живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. Четоха се резюмета на темигй: „Най- лесният въпрос" и „Защо Господ ме е пратил на земята ?" Съвременното човечество е влкзло в нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата област изисква от хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладават. Обикновеният ученик едва има понятие, какво н-йщо е самообладаването. Самовладането е наука за светиитй, за адептигй, за великитй Учители в свйта. Но и ученицитй на окултизма отчасти поне трйбва да прилагат самовладането в живота си. И т-й тр-йбва да имат св-йтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяват съвременния човйк, се дъпжат на това, че той не може да се са- мообладава. Детето, което носи гърне с мл-й- ко на главата си, като не може да се владйе, счупва гърнето и разлива млйкото. След туй плаче. Кой е виновен за тава ? То само е виновно. Благото б"йше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновен за нещастието на богатия старец, който заровил богатството си нйкжде в земята, а после забравил мйстото, дето го заровил? Той сам е виновен. Кой е виновен за пияницата, че губи здравето, способностите си? Той сам е виновен. Неговият нередовен живот го съсипва. Сега, не е въпросът да търсим виновния за нещастията в живота, но важно е, какъв метод тр-йбва да се приложи за разрешаването на задачигй в живота. Краката, напримйр, отдавна сж разрешили своята задача. Тй живйят помежду си в мир и съгласие. Когато човйк пита, как трйбва да разреши задачигй си, краката му казват да се учиотъгйх. Защо ходи чов-йк? Човйк ходи, за да разреши социалнигй въпроси в своя живот. Докато е в покой, човйк мисли и разсжждава. Щом тръгне, той разрешава нйщо. Как ходи човйк? Нйкой тръгва първо с дйсния, а после — с лйвия крак. Друг пък обратно: първо с лйвия, а после — с дйсния. Дали с дйсния или с л"йвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават нйкаква задача. Ние наричаме краката област на човйшкигй добродйтели". Ржцегй пък само благославят. Десетьгй пръста на краката представят десет метода, чрез които човйк може да разреши известен социален
185'
въпрос. Хората се различават в хода си: едни кривят краката си навжтре, други — навън, трети — стжпват силно на петите си, четвърти — на пръстите си и т. н. Причината за тйзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човек е направил в своя живот. Първоначално човйк е ходил правилно, вследствие на което и задачите му били разрешени. Първоначално разумният свЪт, разумнитк сили сж действували чрез краката, а не чрез главата. Първо краката сж възприемали и прилагали Божествените закони, а после — главата. Като сж знаели това, за да въздействуват на учениците си, учителите в миналото сж ги биели по краката с фаланга. Когато набиете човека по краката, той става умен. Но разбира се, не требва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една пржчица и го набийте по единия и по другия крак и вижте, каква промена ще стане с него. Като не разбирали този закон, много учители биели учениците си по ржцете вместо по краката.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да държи в изправност краката си. Човек не може да бжде добродетелен, ако краката му не сж в изправност. Представете си, че некой като върви, удря краката си ту в един, ту в друг камък, рита ту този, ту онзи човек, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човек има некакъв сжществен дефект в краката си, който се отразява върху неговия ход. Затова, именно,
186'
човйк трйбва да пази краката си. Казано е в Писанието: „Твоето Слово е свйтилник на нозетй ми". Значи, за да се приближи при Бога, човйк трйбва да започне с методигй на движението. Лйвият крак, напримйр, е царственият крак. Когато иска да разреши нйкой въпрос на жертва, човйк трйбва да стжпи с л-йвия крак, а дйсния да вдигне нагоре, до го освободи от работа. Когато иска да разреши нйкой въпрос, който има отношение към ума, ще стжпи първо с дйсния крак. Тъй щото, когато тръгвате с нйкой чов^йк да вършите нЪкаква работа от сърдеченъ или умственъ характер, ще познаете, как ще свършите работата си от това, с кой крак тръгвате. Д-йсният крак е свързан с силитй на мждростта, а лйвият — съ силитй на любовта. Затова, когато предприемате нйшо, което се отнася до мждростта, ще се допитвате до дйсния си крак; когато предприемате нйщо, което се отнася до любовто, ще се допитвате до лйвия си крак. Който може при ходене да влад-йе краката си, той ще владйе и ржцетй си. Истинският човйк се проявява чрез своигй ржце и крака. Ако отрйжат краката на човйка до коленет"й и ржцетй — до лактитй му, той е изгубен вече. Той се връща в първичния свйт и се лишава от условията на всйкаква проява. Тази част на краката, от коленетй надолу, и на ржцетй, ог лактит-й надолу, сж създадени след разрешаването на важни социални въпроси в живота.
Казвате: как трйбва да живйе човйк»
187'
че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на чов-йка, той не тр-йбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия крак. По движенията на човйка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестив, или не, дали е крадец, или не. Изобщо, всичко, каквото чов-йкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. В движенията, в хода на чов-йка сж отбелязани не само сегашнигй му чърти,но и такива, които той носи от миналото. Нйкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сж ата вистически прояви на миналото. Чов-йк тр-йбва да ходи правилно. Той трйбва да внимава в движенията, в стжпкигй си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искам? — Щом искаш, всичко ти е позволено, но трйбва да знаеш, че лошит-й последствия на кривитй ти постжпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своигй постжпки. — Ама не мога ли да пиша, както искам? — Не можете. За писменността има правила, които тр-йбва да се спазват. Вейка буква трйбва да се постави на м"йстото си. Не се ли постави на местото си, написаното от вас н-йма да има никакво съдържание.
Сжществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човйка се ежди за неговигй мисли и чувства, за въпросигй, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цйлият характер на чов-йка е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нЪма нйщо скрито-покрито в свйта. Хиромантикът чете по ржката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на чов-йка. И проститк хора, които се ползуват от житейската си опитност, позна- аат н"йщо по хода на чов-йка и затова казват: „Който много бърза, той назад остава". В Школата бързане не се позволява. Бързигй, леснитй работи сж от лукавия. Бог никога не бърза. Той се занимава с най-бавнигй, с най-мжчнитй работи. Чов-йк се занимава с обикновенитй работи. Лукавият се занимава с бързигй и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щом тр-йбва да свършите н-йкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нйма защо да бързате толкова. От вас се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си час по-скоро. От вас се изисква да приготвите условията за дадена работа и да по-стоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всйко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримйр, даде ви се упражнение да носите десет пжти на ден вода. Казвате : Какво ще придобия с това упражнение?— Първо ти каляваш волята си, която указва влияние върху ума, а умът — върху чувствата. Чрез носене на вода, неусйтно, в организъма се знася малко влага, мално магнетизъм, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено в слабит-й, в сухигй натури. Носенето на вода внася мекота в човйшкия характер, поср-йдством която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка към усюйчив живот. Тъй щото, ходете по десет пжти на ден за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правил ли е нйкой от вас опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пжти стжпвате с лйвия, колко пжти — с дйсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитй и през десетьтй пжти на носене вода сж еднакво гол-йми. Тйзи нйща, колкото и маловажни на вид, имат голймо значение. Нека онйзи от вас, които сж свършили вече упражнението, направят тйзи изчисления, да видят, колко крачки има до изворчето. От даденитй статистически цифри ще извадим законитй на движението. По тйзи числа ученият може да чете и да размишлява, да вади научни заключения.
И тъй, ше знаете, че законът за самовладането е в зависимост от закона за движението. Който не може да владйе краката си, той не може да владйе и своитй умствени способности. Ученикът трйбва да владйе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надйсно-налЪво, той н-йма хармония между ума и сърцето си, между мислитй и чувствата си, вследствие на което заболява от неврастения. Като ходи, нйкой човйк удрясилно с петит-й си и предизвиква голймо сътресение на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава и на главния мозък. Човек тр-йбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стжпва. Защо нйкои хора, когато ходят, тропат силно с краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа с крак, то иска да наложи волята си. Когато учительт тропа с дйсния, или с л~йвия си крак, и той иска да наложи волята си на своигй ученици. С това той подчъртава н"йщо. Човйк има право да подчъртава н-йщата, но на време и на мйсто. Когато важни изречения се подчъртават, това има смисъл. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртават, в това н"йма никакъв смисъл.
Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вътрешна празнота. Казвате : Едно време имаше н-йщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напред, но сега всичко изгубих. Как ще работя при това положение? Казвам: щом изпаднете в такова състояние, измийте л-йвия си крак един, два, три, четири, пет, до десет пжти След това измийте десе пжти д"йсния си крак. Водата, с която ще миете краката си, тр-йбва да бжде съвършено чиста, пр-йсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода тр-йбва да е донесена с молитва. Като миете по този начин краката си, ще видите, какъв резултат ще имате. Ако искате да имате резултат, всйкога трйбва да миете краката си с чиста вода. Понеже краката сж свързани с добродЪтелитй в човйка, всйкога трйбва да ги миете с любов. Само така животът ви ще се осмисли.
Краката на човйка трйбва да бждат топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сж топли и често истиват, човйк не е здрав. Студенитй крака сж първото условие за неврастенията в човйка. Онйзи, които сж неврастеници и, които често губят разположението на духа си, нека от време на време се събуват боси и ходят по ситен пйсък, или по мека трева. Така, именно, краката влизат в прям контакт с жизненитй сили на земята и се тонират. При сутриннитй упражнения, като вдигате ржцетй си нагоре, вие възприемате слънчевитй енергии ; чрез краката пък възприемате земнитй енергии. Когато искате да възприемате енергии от слънцето, трйбва да правите упражнения сутрин. Когато искате да се освободите от събраната енергия през деня, трйбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човйка отъ излишнитй енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човйкъ ще бжде подобенъ на бомба, готовъ вейки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човйкъ трупа по всички свои удове — ржце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като
192'
прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова.
Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ : Защо Господъ създаде такъвъ свЪтъ? Не можа ли да създаде другъ свЪтъ? На въ- проситЪ защо и за какво, ученит-Ь не отгова- рятъ. "ГЬ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той тркбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Лко изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученици- гЪ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нккого на гости. Той не тр-Ьбва да бърза, но тркбва да спре, да помисли малко, да се помоли вжтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нккого да отиде еди-кжде си, че умиралъ нккой. И въ този случай пакъ не тр-Ьбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въоржжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Лма умиращиятъ искалъ часъ по- скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нЪма да замине. Когато трЪбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ.
193'
Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сжщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тйзи-онйзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрйването на слънцето, трйбва да започнете да се готвите. Въ сжщность, класътъ започва веднага следъ изгрйването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитй закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човйкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трйбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нйкой човйкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърх- ностьта на водата.
Единъ отъ древнигй царе запиталъ единъ. философъ: Кое е най-голймото благо въ свйта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голймото благо въ свйта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голймото благо въ свйта се заключава въ знанието на човйка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало многа
13
194'
време, стомахътъ на царя се задънилъ, и тр-йбвало да прекара въ това положение цй- ли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ : Най-голкмото благо въ св-йта седи въ изпразването. — Н-йма по-голймо благо за чов-йка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. НЪма по-велика наука отъ тази, да знае чов-йкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, отъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателните състояния въ човека сж излишъци, отъ които той непременно трйбва да се освободи. Лесно се подава човйкъ на гйхъ, но страшни сж последствията имъ. За да се повдигне чов-йкъ, да запази достойнството си предъ себе си, да бжде герой въ живота си, той тр-йбва да бжде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително тр-йбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нйкжде, той ще се обърне къмъ Бога съ думигй: „Господи, нека Словото Ти бжде свйтилникъ предъ но- зетй ми!" Щомъ каже така, той ще тури д-йсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ тр-йбва да бжде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето тр-йбва да отстжпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пжть, тогава и сърцето се е отклонило сжщо така на жгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко нал-йво, а не е съвсемъ въ срйдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и
195'
-сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срйдата, а не както сега, малко нал-йво.
Когато казваме, че човйкъ трйбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свЪтъ той трйбва да постави сърцето си точно въ средата — нито наляво, нито надйсно. Физическото сърце на човйка е малко налйво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мйсто се нарича още „слън- чевъ вжзелъ, слънчево сплитане". То е най- нежната область, която човйкъ внимателно трйбва да пази. Слънчевиятъ вжзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човйкъ трйбва да го държи въ пълна изправ- ность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вжзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свйтъ на човйка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ — въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вжзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститй мисли и чувства. Здравето на човйка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ.
На онйзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лйвия си кракъ единъ пжть. Втория день ще измиете дйсния си кракъ два пжти. Третия день ще измиете лйвия си кракъ три пжти. Четвъртия день ще измиете дйсния си кракъ четири пжти. Петия день ще измиете лйвия си кракъ петь пжти. Шестия день ще измиете дйсния си кракъ шесть пжти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть
196'
деня, като започнете упражнението съ л-йвия' си кракъ, а го свършите — съ д-йсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изтриването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пжти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви тр-йбва да бжде малко топла, а не студена. Петь минути сж достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетй- Като измиете крака си, н-йма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голймата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете л-йвия си кракъ, а сжщия день вечерьта ще измиете десния си кракъ. На другия день ще направите обратното : сутриньта ще миете десния си кракъ два пжти, а вечерьта — лквия два пжти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите.
Като давамъ това упражнение, обръ- щамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Вейки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за ц-йла година. Тъй щото, презъ ц-йлата година вейки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е н-йколко ученика да го направятъ по- продължително време: н-йколко месеца или ц-йла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Н-йкои отъ васъ ще
197'
иматъ добри резултати, а други — нЪма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ •естеството на човека. Напримкръ, ако пъленъ човЪкъ вл-йзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Лко сухъ човккъ седи половинъ часъ въ водата, той н-йма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сж различно устроени, за вейки човккъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Лко можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вжтрешна радость, вжтрешно доволство.
Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ ткхъ. Ще кажете: Лко краката можаха да разрешатъ единъ ва- женъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ ? Лко тй сж били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излйза отъ гйхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумните сжщества, които сж ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, гй приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човккъ става смЪлъ, ре-
198'
шителенъ, а тйлото му се освежава. Растенията, животнигй разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ.
„Свйтилникъ на нозетй ми е Словото". Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стжпвате. Защо човйкъ трйбва да стжпва върху земята, има причини за това. Колко мйсто трйбва да извърви, и това е опред-йлено. Когато се разхожда, човйкъ трйбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по- особено влияние върху човйка.
Изобщо, хората трйбва да се самона- блюдаватъ, да се учатъ отъ своигй движения, отъ своитй навици. Нйкой е недоволенъ, иж- чи се, иска да разреши нйкакъвъ въпросъ. Той става, сйда, хваща главата си, лйга на кревата си и т. н При тйзи положения, той не може да разреши нйкакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода Поспе, той трйбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свйтилникъ на нозетй ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето- Последнитй два метода сж по-труд
199'
ни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тк затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тк изсъх- ватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човккъ едновременно требва да прилага и тригй метода, обаче, първо тркбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимото къмъ невидимото.
Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нйща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
41. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.