от ПорталУики
Версия от 10:35, 3 февруари 2010 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==В образ Божи== „Който, в образ Божи като бе, не го помисли похищение, да е равен Богу." *) „Койт…)

Направо към: навигация, търсене

В образ Божи

„Който, в образ Божи като бе, не го помисли похищение, да е равен Богу." *)

„Който, в образ Божи като бе". Това изречение има външен и вътрешен смисъл. Мнозина см разглеждали този стих, но са се спирали върху външната му страна, защото, изобщо, външното най-много апелира на хората. Дз ще разгледам вътрешната страна на този стих. Думит+з „в образ Божи" подразбират вътрешни-т условия, вътрешнит възможности, дадени на човека. В това отношение, само царският син има външни и вътрешни благоприятни условия да учи, да се развива. Той може да си избере, каквито другари иска; той има възможност да си вземе, каквито професори иска. Под думата „царски синъ" разбирам онзи, в жилит на когото тече царска кръв. Всеки друг, който не е царски син, няма тези благоприятни условия, следствие на което той трябва да се бори с сиромашията, да преодолява мъчнотиит и лишенията.

Сега, като се спирате върху живота, при дадениг условия, вие разглеждате временните блага, които той носи, без да се спирате върху факта, че временните блага създават голтзми нещастия на хората. Дко проследите историята на човешкото развитие, както и това на ц-Ьлия органически свет, ще видите, че този факт е верен. Няколко зрънца, дадени на една птичка, могат да косту-ват живота й. Тази птичка е гладна, търси някъде храна, но в това време няколко немирни деца й устройват капан. Те я примамват с няколко житни зрънца, които отнимат живота й. Тя иска да задоволи глада си, но едновременно с това животът й се отнима. За да изкара плод от земята, земед-Ьлецът работи месеци наред, изразходва енергия, материални блага, докато най-после получи едно временно благо. Младата мома изразходва време, енергия, средства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на някой момък. Най-после тя се домог-

) Филипяном 2:6.

135

ва до това благо, но ц-вл живот носи последствията на това благо. С ред страдания и мъчнотии тя изкупва придобитото благо.

Мнозина запитват: Трябва ли да учим? Според мене, този въпрос съвсем не е на мястото си. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита, трябва ли да гледаме, трябва ли да слушаме, трябва ли да ходим, да ядем, да пием, да спим и т. н. На живия човек такива въпроси не могат да се задават. Всички тия действия – гледане, слушане, ядене, ходене – са приежщи на един велик, разумен живот. Когато този живот престане да се изявява, тогава, само по себе си, и гбзи действия ще изгубят смисъл. Умр-Блитте спят ли? Ще кажете, че умрЪлите почиват. Може да почиват, но те не спят. Умрелите ядат ли? – Не ядат. – Умртялите виждат ли? – Не виждат. – Умрелите чуват ли? – Не чуват. Вие можете да плачете на гроба на умрелия, колкото искате, но той нишо не чува. За него вашият плач е безпредметен. Слушал съм, как нтзкоя жена плаче на гроба на умрелия си мъж и казвам: Колкото да пла-чеш, той нтама да те чуе. Какъв смисъл има тогава този плач? При това положение, трябва ли майката да плаче на гроба на умртьлото си дете? Има смисъл майката да плаче за живото си дете, но да плаче за умр-влото си дете, няма никакьв смисъл. Да четеш никаква книга пред един разумен чов-бк, има смисъл в това; но да четеш едча книга пред нтзкой глупав човек, или пред нъч<ое жиаотпо, в това н'Ьма никакъв смисъл.

Религиозните хора, както и хората на нови" ^ идеи, на новитте течения, имат амбиция да докажат на хората, че техното учение, ттехните идеи са прави и на сила ис-кат да ги убедят в това. Казвам: убедете себе си, а не другигъч Който носи в себе си новит-в идеи, той трябва да бячце толкова пластичен, че каквото да му се случи в живота, на каквато мъчнотия да се натъкне, да е го-тов да се справи. Дайте най-мъчното музикално парче на нтзкой виден музикант, той ще го погледне оттукъ-от-там, и веднага ще се справи с него, ще го изсвири отлично, Дайте същото парче на нт^кой посръ-дствен музикант, той ще го свири цтзли месеци и години и, в края на краищата, ще направи ред погр-Ьшки. Като го слушате да свири, казвате: Мъчи се човекът да свири. Не е лесно да изсвириш нещо от Бетховена, – Не е лесно

136

за посредствения музикант, но за спитния музикант не е мъчно. Щом става въпрос за мъчение, казвам: мъчение има в ада; трагедия има в ада. Следователно, мъчението е за ада; драмата – за човешкия живот; поезията – за рая. Човешкият живот не е трагичен, но драматичен. Яко питате, какво има вън от ада, казвам: вън от ада е раят. Значи, дето свершват трагедията и драмата, там поетът туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поет може да пише истинска поезия, който е минал през фазит на трагедията и драмата. Какво нещо е трагедията, знаете вече; какво нещо е драмата, пак знаете. Отсега нататък трябва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първият човек, който е писал поезия, е Ядам. Обаче, поезията на Ядама остана недовершена, защото го изпждиха от рая. Господ му даде най-хубавата жена, каквато свбтът познава. Ядам толкова се възхити от своята жена, че се вдъхнови и започна да пише. Той мислише да напише нещо особено хубаво, което да остане за вбчни времена, но и той, както някой си турчин, казал: „Отиде нашата дуня". Един турчин слушал, как български съдия ре-шавал едно дело, и като чул решението на това дело, казал: „Отиде нашата дуня!" И сегашните хора, като този турчин, казват: Дойде гръхът, и всичко изгубихме. – Не е достатъчно само да се констатира това, но човек трябва да потърси причинит за гръха и начинит, как да се освободи от него. Яко гръхът днес е дошъл, и утре има възможност да дойде. Гръхът не е нещо случайно. Той представя накопления на желания, които всеки мо-мент могат да се изявят и да спънат човека в неговото развитие. Тези желания имат далечен произход. Сега, аз искам да насоча мисълта ви към един велик закон, който организира идеите. И в този сми-съл, казвам: няма сила в света, която може да противодействува на идеит. Идеята, сама по себе си, е мощна, Един от пророцит казва за Бога: „Няма оржжие в св"вта, което може да Ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде сбоит добри резултати. Яко доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще вл*взе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? Тя постепенно

137

ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето: могат да минат месеци, години, но в края на краищата, Божественото пак ще се прояви. По този закон може да се обясни, защо някои идеи са матерналистични, а други – идеалисти чни. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръго-вет-в, които се образуват в него. Въпросът за кръгово-то организиране на идеите е философски и изисква съот-ветен ум за разбирането му. Да допуснем, че нт$кой човек живее в идеалистичен вт^к, и по едно време през ума му миназа мисълта, че трябва да поправи некои свои погрЪшки или н-бкои погрешки в обществото. Обаче, той отхвърля тази мисъл от ума си, счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му и работи там, организира се, чака времето, да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е. на мислите с тесни кръгове, докато постепенно стбснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно, матерналистично. По този начин хората каззат: Всичко в света е материя. Значи, когато хората се отказват да изправят погр-Бшкиг си, настава в света ново течение – материализъм. Освен материята, матерна листите не признават нищо друго. Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно с^ домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече, и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеали-стично течение, и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погртбшкит"Б си, ражда се материализъмът. Когато в тях се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализъмът. Обаче, нито материализъмът, нито идеализъмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправи погрешкитв си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. Когато хората станат идеалисти, тогава ще дойде истинската поезия.

138

„Който, в образ Божи като бе". Този стих показва, че апостол Павел е предвиждал не само тогавашните възможности на живота, но и бъдещите. Които не разби-рат тия неща, т"Б искат в един ден да преживЕят всичко, но това е невъзможно. Жбкой иска слава. От кого иска тази слава? Кой може да му я даде? Яко вие сте музикант, искате мнението на някой виден музикант, той да ви похвали, това разбирам. Мнението на този музикант е ценно за вас. Обаче, ако вие искате мнението на някой човек, който седи по-долу от вас, като музикант, в това нт^ма никакъв смисъл. Затова, именно, Христос казва: „Не търсете слава от хората, но от Бога". По-нататък аз казвам: Не търсете знание от хората, но от Бога. Хората могат да бъдат носители на знанието, но извори не могат да бъдат. Божественото създава идеите, а не човешкото. Божественото е носител на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуват човешката душа. Днес хората говорят за нови идеи, за ново учение, но в същност, схващанията им са съвершено различни. И българит казват „ново учение", и американците казваг „ново учение", но и едните, и другитв раз-бират различни неща. Под думата „ново учение" американците разбират нов начин на лекуване. Онези, които подържат този начин на лекуване, казват, че никакви болести не съществуваг, защото те отричат материята, а признават само духа. Това е едностранчиво разбиране. Защо? Защото човек не може да отрича това, което не съществува. Може да се отрича само това, което съществува, но не и това, което не съществува. Ако отричате съществуването на материята, това показва, че тя съществува. Щом отричате съществуването на духа, това показва, че той съществува. Човек може да отрича само тия неща, за които има известни понятия и с енергията на които става известна промена. Запример, денят и нощ-та се обясняват с промени, които стават с слънчевата енергия. Значи, денят се определя от изгреването на слънцето. Дето има слънце, там има ден; дето нема слънце, там има нощ. Когато казваме Божествен ден, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание, като изгреващо слънце, което го озарява и внася в него светли, велики мисли. Нощта в съзнанието пък подразбира залезване на това слънце.

Казвате; какво нещо е любовта? – Изгрев, – Ка-

139

кво представя отсжтствието на любовта? – Залез. – Какво нещо е мъдростта? – Изгрев. – Какво Нещо е глупостта? – Залез. – Какво нещо е истината? – Изгрев. – Какво нещо е лъжата? – Залез. – Какво нещо правдата? – Изгрев. – Какво нещо е безправието? – Залтзз. – Какво нещо е милосърдието? – Изгрев.– Какво нещо е жестокосърдечието? – Залез. Това са две категории състояния. Всеки човек трябва да определи, в даден момент, в кое от тия две състояния се намира, без да се стреми да доказва, защо е така. При залез слънце човек усеща в себе си дълбока скръб, като че е изгубил нещо ценно. При изгрев слънце човек усеща едно повдигане на духа, и тогава той лесно изправя погрешките си. Казвате: каква погрешка може да се изправи при изгряването на слънцето? Представете си, че сте имали един приятел, който ви е обичал, и който е бил готов на всякакви жертви за вас, но вие не сте преценили неговата любов. Така се случва, че този човек умира, и вие о:тазате натжжен, скърбен, че нищо не сте направили за него. Как ще изправите тази погрешка? Такава е грешката на цтзлото човечество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския на-род, да даде светлина на цялото човечество. Той искаше да събере всички народи под крилете си, както квачка събира пиленцата си. И как постъпиха с Него? Разпнаха Го на кръст. Но, ето, две хиляди години вече, как евреите носят последствията на своята грешка. Те и до днес не могат да се изправят. Защо? Защото Христос не е между тях. Знаете ли, колко скъпо плашат евреите за своята грешка? Няма друг народ в света, който тъй скъпо да изкупува своята грешка. Казвате: Дко Христос дойде днес между нас, ние няма да постъпим като евреите. – Не е въпросът, как днес ще постъпите. Сега вие се чудите, как са могли евреите да постъпят така с Христа! – Всеки човек може да постъпи кзто езреиттз. Яко разпие своята велика идея, както евреите разпнаха Хрчста, не прави ли и той същата грешка? Но тази грешка носи след себе си голяма катастрофа.

Някой казва: Дз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като отшелник. Питам: какво удоволствие има в това, да прекара чо-век цела нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това, да седиш цела нощ в кабарето и да дишашъ

140

прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата, или да дишаш свежия въздух на Рила, или на друга нтзкоя планина? Казвате: Как живт^ят хората в кабаретата? – Живтзят г, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера. Тъ" са заразени хора.

В първитъ' времена на християнството, в времето на Нерона, един виден римски патриций се влюбил в една християнка и пожелал да я целуне. Тогава жената е заемала низко положение, а не като сегашната, затова този патриций мислил, че може да постигне всичко, каквото пожелае. Тогавашните нрави били много разпуснати. Обаче, християнката се противопоставила на желанието на този патриций. Той се почудил на емт^лостта на тази християнка и казал: Аз искам да те целуна. – Не само ти тр*ьбва да искаш, но и аз трябва да искам това. Още повече, трябва да зная, защо искаш да ме целунеш. – Аз не мога да живЕя без тебе. Животът ми без, тебе е съвершено безсмислен. – Щом е тъй, аз искам да те поставя на изпит, да пров-вря, дали говориш истината. – Готов съм на всЪкакъв изпит. – Тогава, ще те пратя при една моя приятелка да я целунеш. Като се вернеш отгам, тогава ще ти позволя да ме целунеш. Обаче, ще донесеш едно писмо от моята приятелка, от което да се уверя, че, наистина, си я целунал. Той много се зарадвал за този изпит, и веднага тръгнал да изпълни дадената му задача, без да знае, че приятелката на неговата възлюбена била прокажена. След три деня той се вернал от приятелката на своята възлюбена, но вече заразен; на устата си имал струпеи, които му причинявали големи болки. Като го видела, младата християнка му казала: Сега вече можеш да ме целунеш. – Не е време за целуване. Аз имам голями болки на устата си, първо тртзбва да се изл-ькувам. – Тогава аз да те целуна. – Не, още не може. Когато изчистя устата си от проказата, тогава ще ме целунеш. Отишъл той при лъкар в Рим да се лекува ; минавали ден, два, три, месеци» но щастливият ден за целувката още не настъпил.

Сега, ще обясня значението на целувката. Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човтзк търси в живота си. Аз не разглеждам целувката в нейната външна, физическа страна, но имам пред вид нейния вътрешен смисъл, При допирането на устнит, всЬкога

141

взимат участие известен род сили. Например, горната устна представя извор, от който изтичат струи на Божествената Мъдрост. Яко погледнете на човека с разбиранията на ангела, ще забележите, че от горната му устна изтичат никакви струи, като от извор, а долната му устна предствя коритце, в което тия струи се изливат. Следователно, ако от устата на някой човек изтича нек-тар на живота, тази целувка има смисъл; обаче, ако от устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие. Целувка от такава уста е целувка на прокажен човтзк. Тъй щото, не е безразлично, кого ще целуваш. Има ли смисъл да целувате умртзли хора? Докато човтзк е жив, вие го хокате, карате се с него, но като умре, казвате: Хайде да го целунем, да загладим работата. – Ако искате да целунете някой човеж, целунете го, докато е жив, а не след като умре.

„Койго, в образ Божи като 6%." Христос дойде между хората в образ Божи, да им покаже начин, как да лриложат Божията Любов и Мъдрост в света. Силата на знанието се заключава в приложението. Каз-ват за нтзкого: Този човек се държи като слЪпец за тояга в своиг вярвания, в своите възгледи. Питам: кой математик не се държи като отЬпец за тояга в числата от 1 –10? Той носи тия числа с себе си, тте представят за него мтзрки, без които не може. Ако някой го накара да се откаже от тия числа и букви, той ще му отговори, че ттьзи числа представят за него пътища, чрез които възприема и предава математическите истини. Следователно, всяко число е метод, чрез който може да се предаде една математическа идея. Вствка буква е метод, чрез който може да се оформи дадена математическа идея.

Като говорим за Божията Любов, трябва да знаем едно от главнитъ" й качества. Първото качество на тази Любов седи в желанието на човека да постави своя лю-бим на същото положение, на което той сам се намира. Следователно, когато казваме, че Бог ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни с себе си. Ако горде-ливият почувствува тази любов, той казва: Ти знаеш ли, кой съм аз? Обаче, с тази гордост човек си създава големи страдания и неусЬтно пада от положението, в което Бог го е поставил. Любовта на Бога към нас има пред вид да ни издигне, да ни даде добри условия за развиване. Ето защо, тази Любов тртзбва да

142

смири човека, а не да го възвеличи. Да любиш никого, това не значи да слезеш по-долу от него, или на неговото положение, но да го поставиш наред с себе си, за да го разбереш. Както се стремите към Божествените мисли и чувства, така трябва да зачитате мислите и чувствата на онзи, когото обичате. Който има прави отношения към Бога, към своя ближен, той разбира смисъла на числата и буквите и може да ги прилага в новия живот. Днес всвки човтзк се стреми към наука, всеки иска да бъде учен. Този стремеж е на место. Всеки трябва да се стреми към наука, но към Божествената наука.

Казвате: Съвременната медицина Божествена наука ли е? – Всека наука, която е резултат на Духа, е Божествена, но хората, които се занимават с нея, не са още Божествени. Запримт^р, дойде л-вкарьт при болния, постави го на операционната маса, извади чървата му, чисти, прави, струва, зашие ги и казва: Платете сега десет хиляди лева! Срещне ви н-бкой апаш в гората, посочи ви револвера си и казва: Дайте парите си! Както виждате, и единияг иска пари, и другият иска пари. Значи, и лъчорьт, който си служи с Божествена наука, иска пари, както и апашът, който не си служи с никаква Божествена наука. Казвате: Може ли да се лекува човек без пари? – Може. – Как? – Яко лЪкарьт излекува болния, както трябва, и по този начин го избави от страдания, болният ще даде не само десет хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лекаря, да знае, че е помогнал на н^кой страдащ, без да иска никакво възнаграждение за това? От друга страна пък, така излт^куваният болен, по никой начин не може да не се чувствува задължен, да благодари на лекаря. При най-оскъдните средства даже той ще търси начин да изкаже своята благодарност, доброволно, а не по външно задължение. При това положение, между лекаря и болния се създават красиви отношения. Иначе, в очите на болния, лтзкарьт ще бъде като търговец. Дето има търговски сделки, там н"Бма трайни отношения. Светът се нуждае от разумни лекари, които да лЪкуват хората по нов начин. Такъв лЪкар ще лекува болния според законите на любовта, и болният ше му плати според законите на любовта. Тогава и лекарьт ще бъде доволен, и болният ще бъде доволен. Бъдещите лекари ще леку-

143

ват не само физическите, но и психическите болести. В съвременния човтзк има една страшна вътрешна проказа, която го разяжда. Погледнете някой човек, изглежда здрав, но сърцето му се гърчи от болките на тия вътрешни струпеи. Погледнете мозъка му, също така е под влиянието на струпеите в неговите мисли. И тъй, човечеството се нуждае от медицина, която да освободи човешкия ум и човешкото сърце от лрока-зата, която ги разрушава и разяжда. Съвременната медицина изучава свойствата и състава на цветята и на разни треви и ги използува като лечебни средства. И Божествената медицина извлича от цветята на Божествения свет лечебни вещества, с които лекува психическата проказа, която съвременните лекари не могат да лекуват. Добре е да се направи опит с Божествената медицина и с човешката и да се видят резултатите от едната и от другата. Запример, при един сериозно болен, почти на смъртно легло, викат двама лекари: единият лекува по-обикновен начин, а другият – по Божествен. Първият предписва некакви лекарства на болния, но минава ден, два, три, положението не се подобрява. Вторият лекар взима една чиста хартия и написва на нея една дума. След това изгаря книжката, събира пепельта, туря я з вода да се разтвори дава от този разтвор на болния да пие по неколко лъжички на ден. Не се миназат ден или два, положението на болния се подобрява. Казвате: Това са илюзии. Не, в света илюзии не съществуват. Драми и трагедии също не съществуват. Хората сами си създават илюзиите. Те сами създават драмите ч трагедиите. Как? Мъж бие жена си – ето една драма. Мъж убива жена си – ето една трагедия. Бог никого не бие. Той никого не убива. Вината не е само в онзи, който предизвиква. Някой писател написал една пиеса и наре-дил там да бият един от героите. И гледате, излизат актьорите на сцената, така се предизвикват едни други, че се създава повод да бият един от героите. Също така и в живота се създават поводи между хората да се бият. Някой казал на некого една обидна дума. Послед-ният казва: Мз ще му дам да разбере! Той се заканва да го бие. Тази мисьл влиза в подсъзнанието му, дето се организира, и след известно време се проявява на физическия св^т; той набива този човек. Обаче, след два – три месеца най-много, ще се намери друг човек, който

144

пък него ще набие. Никой не може да избегне закона на възмездието. Казано е в Писанието: „С каквато мЪрка мЪриш, с такава ще ти се отмери". Този закон работи и с положителните, и с отрицателните мисли и чувства в човека. Следователно, дойде ли в ума ви некаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето ще се организира, и един ден ще даде плод. Вложете тази мисъл като подкрепа в живота си! Вие сте художник; дойде в ума ви една малка идея, да нарисувате нещо, но казвате: На мене ли остана да направя тази работа? – Реализирайте тази идея и не мислете повече. Вие сте музикант; дойде в ума ви идеята да изсвирите нещо. Казвате: До мене ли остана да изпълня този номер? –Изпълнете този номер и не мислете. Ако вложите в ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи в подсъзнанието, дето се организира, и незабелязано се проявява и на физическия свет. Приложете този метод при самовъзпи-танието си. Каквато добра мисъл мине през ума ви, приемете я. Тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще работи. Един ден ще даде своите плодове на физическия теет, Защо съвременните хора не успеват с този ме-год? Защото те, или не верват в него, или наполовин верват. В заключение, вс4ки ще получи толкова, колкото е вложил.

Сега, като се ползувам от опитностите на делото човечество, аз вадя следния закон: който иска да успева в работите си, той трябва да бъде абсолютно чист! Великите работи растат само при абсолютна чистота. Ако искате да станете виден човек, ако искате да станете учен човек, ако искате да станете силен човек, да създадете нещо, вие трябва да бъдете абсолютно чисти! Когато човек добие тази чистота, той схваща своето предназначение, като душа, като носител на велика Божествена идея.

Сега ще приведа един пример из живота на християните, в времето на Нерона. Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се при-нудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Тзм той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видел, че един лъв се приближил към пещерата. Като видбл вътре човек, лъвът спрелъ

145

спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре, В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видтьл спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се згледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голтьм трън. Приближил към лъва, извадил тръна, преверзал го внимателно и го оставил да си отиде. Львът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно зреме този римлянин се вьрнал в Рим, когато хр ктиянитк отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърто, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го иззели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички остан:ли поразечи, като видели, че този лъв не се хзърлил върху не! о да го разкъса, но колвничил и започнал да лиже нозет- му. Цялата публика се изказала в ползз на този римлянин , да бъде помилван, защото такова чтбщо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Тоз4 лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата.

Оттук вадим следния закон: доброто, което човтзк прави, се връща към него. Велико, мощно е доброто! Съвременните хора трябва да се занимават с доброто. Т разглеждат външната страна на живота и спорят върху въпросите: Има ли Бог, или не; съществува ли друг свет, освен физическият; що е душа, що е дух; какво н'бщо е материзлизъм, и какво – идеализъм. И това е добро. Тбзи разисквания развиват ума, но не разрешават вьпросите на живота. Всъка идея е мощна в приложението си. Запримтзр, срещате един човек, който ви обижда, каже ви никаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влтззе в подсъзнанието ви, и там ще почне да се организира, докато един ден даде своитте лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се подавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете нтзкоя Божествена ми-съл или Божествено чувство, с които да й се противопоставите. Кач^ете си: Ако Христос бтьше на моего м"в-сто, как щьше да постъпи? Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне. В един разказ за Христа се разправя следното: Детето на една

10

146

бедна вдовица било зле болно, и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пътя още то издъхнало в ръцете й. Обаче, с мъртвия труп на детето, тя продължила пътя си, да търси Христа. Най-после й казали, че Христос е разпнат вече, не може да й помогне. Въпреки това, тя отишла на Лобното място, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето й. Като видела Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената й надежда е изгубена. Христос помолил ецин от войниците да извади теоздея от дясната му ръка, да помогне на тази нещастна вдовица, и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието на Христа. Тогава Христос положил ръката си върху мъртвото дете, и то оживяло.

И тъй, вземете пример от Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отко-вят ръката ви само за момент, да направите последното добро. Това е геройство! Яко искате да бъдете такива герои, идеята за доброто трябва да стане з вас плът и кръв. Такива трябва да бъдат младите хора! Яко младото п:жо-л"Ьние стане образец на такова геройство, между младитъ-ще има и учени, и гении, и свети хора. Едно се изисква от човтзка: и при добритв, и при лошите условия на живота да е готов, като Христа, да направи последното добро. Христос каза на войницит: „Освободете дясната ми ръка от теоздеите, да помогна на тази жена. После пак я заковете". Така е предадена идеята з разказа, но аз казвам: Христос не се обърна към войниците с молба, те да извадят теоздеите от ръката му, но Той сам ги извади. По какъв начин? Той силно съсредоточи ми-съльта си към Бога, и теоздеите сами паднаха от ръката Му. Щом имаше сила да възкръси умрялото дете на вдовицата, още по-лесно беше за Христа, с мисълта си, да извади теоздеите от ръката си. По този начин Христос даде добър урок на човечеството, като каза: „Спо-ред законите на римското право, вие можете да ме разпиете, но аз ще ви покажа един метод, чрез който можете правилно да разрешавате всички спорове в свтуга.

Питам: кое беше по-добро, да пострада Христос, или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето, пред Бога, Той до5и слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христос не бтзше се обезславил пред хората, човечеството щеше да

147

бъде изложено на големи страдания. Христос каза: „По-добре аз да пострадам, отколкото цьлото човечество". Следователно, по-добре е да пострада физическият човек, отколкото неговитт^ идеи. Идеите в човека представят цЪлото човечество. Имаме ли идеи, ние сме човеци;немаме ли идеи, ние не сме човеци. Какви идеи трябва да има човек? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Без такива идеи и желания, човекът е мъртвец, той не живее.

Казвате: Дано дойде Христос на земята! Яко дойде Христос на земята, хората пак ще Го разпнат, не по стария, но по нов некакъв начин. Защо? Защото Христос люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа, защо му дава толкова страдания, Го-спод ще каже: „Изпждете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за будещите дни и години"! За онзи, който е готов, Бог ще каже: „Заковете този"! Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания. Той ще благодари за привилегията, с която се ползува. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия. Мнозина запитват, защо са страданията в света. Казвам: страданията идат,за да научат хората да правят добро. Днес хората подържат мисълта, че с доброто не може да се живее, с истината не може да се живЬе. – Как ще се живее тогава? Ако с доброто и с истината не може да се живее, още по-невъзможно е да се живее с злото и с лъжата. – Тъй, пон^ малко да се изкриви истината. Не, никакво изкривяване на истината,! Животът на съвременнит хора е пълен с изкривявания, вследствие на което идват нещастията и страданията. В личния, в семейния, в обществения, в религиозния жи-вот на хората има изкривявания, които трябва да се из-правят. В начините, по които хората днес се лекуват, пак има изкривявания. Когато заболее някой, първата му работа трябва да седи в това, да се обърне към Бога, с молба да му даде н.екакъв правилен метод за лекуване, да му изпрати човек, определен за него. Като намери този човек, той ще му каже: Братко, моля ти да ми помогнеш. Аз ще ти платя, според колкото разполагам, но ще те моля и ти да останеш доволен. Ако разполагам, ще ти дам и сто хиляди лева, да изкажа своя-

148

та благодарност. Ще има ли нужда този лекар да ходи от къща в къща, да лекува болни?

„Който, в образ Божи като бе". Възможно ли е човек да бъде образ и подобие Божие? При сегашното положение на човека, с този ум и с това сърце, които днес има, той не може да бъде образ и подобие Божие, но един ден, когато умът и сърцето му се изменят, това е възможно. Нова епоха иде, с нови хора, с нови постижения, когато всички ще имат опитността, какво значи Божествен живот. Новата епоха ще разполага с нова наука, с нови изкуства, с нови начини за живеене, за лекуване. Казвате: Защо тия неща не дойдат сега? – За всяко нещо има определено време. Например, човек не може да изучава философията или поезията кога и да е – има определено време за това. Поезия се пише на млади години, а философия – на стари години. Когато стане на 15 годишна възраст, човек започва да пише и да чете поезия; на 21 годишна възраст се занимава с музика; на 33 годишна възраст – с художество. Стане ли на 120 години, той вече трябва да се занимава с философия. Само 120годишният може да изказва здрави, положителни мисли, чрез които да поучава младите, как трябва да живеят. Я на каква възраст човек може да стане духовен? Човек трябва да се е родил духовен, отпосле той не може да стане такъв. Човек става поет, музикант, художник, философ на земята, а религиозен и духовен става преди още да се е родил. За в бъдеще, когато някое дете се готви да се роди в някой дом, майката ще го пита: Имаш ли свидетелство за духовност и за религиозност? – Нямам. – Щом нямаш, търси друго место; аз не мога да те приема в моя пансион. Аз взимам думата религиозен или духовен човек в висок смисъл. От такъв човек всичко може да стане. Той може да стане и поет, и музикант, и художник, и философ. Който не е духовен, никакъв не може да стане. Истински духовен човек е онзи, който може да се пожертвува за човечеството. Под думата жертва, в прав смисъл, разбирам такава, каквато Христос е направил за човечеството. Той даде живота си за човечеството, и този живот послужи за подкваса на новия живот, който днес иде в света. Идеята, която Христос внесе в света, и до днес още продължава да работи в подсъзнанието на

149

хората. Христос не е вън от нас. И досега още Него-вит идеи продължават да се организират. Няма да мине много време, и тия идеи ще се проявят. Явяването на тези идеи представя новата епоха. Когато дойде тази епоха, учените ще почнат да се занимават с въпроси, които днес всички отхвърлят. По същия начин учените от миналите векове отхвърлиха спиритизъма, който много от съвременните учени вече приемат. Ще кажете, че спиритизъмът не може да се докаже научно. Това е друг въпрос. Факт е, че духовен свет съществува. Като дойде времето, и това ще се докаже. Факт е, че слънцето, звездите изгр-вват и залЪзват. Защо е така, как се доказва това изгрЪване и залязване, то е друг въпрос. Има ред факти, ред явления в природата, които ние трябва да приемем, а доказването им ще дойде на своето време, при специални за тях условия. Запримтзр, всвка истина съдържа известно число факти, но тия факти могат да бъдат досгжпни за човешкия ум само при светлината на слънцето.

Казвам: за да се добере до ония истини, които днес се отричат, човтьк трябва да изучава окултните науки. Сегашнитв хора гледат на окултизма като на нещо мистериозно, като на магия. Бъдещето е на окултната наука. И сегашната наука е окултна. Нима химията не е окултна наука. Нима философията не е окултна наука? Тия и много науки още се занимават с отялечени въпроси. И окултните науки се занимават с такива въпроси, които ние наричаме не отялечени, но велики въпроси, велики загадки за бъдещето на човечеството. Окултната наука ще ни покаже правия път за разрешаване въпросите на живота. Дохожда един от тия учени и започва да измерва пръстите на двама души. Първият пръст, показалецът, на единия е дълъг 9 см.; вторият, т. е. средният пръст е дълъг 10*5 см.; безименният – 9*5 см.; малкият – 6 см. После измерва пръстите на втория и намира, че показалецът му е дълъг 10 см.; средният – 12 см.; безименният – 10 см.; малкият – 8 см.. След това той сравнява тия данни и казва, че първият човек е слън-чез тип. Той обича музиката, изкуството; обича красивото, великото, но е колеблив, нерешителен. Той се-^и на плета и казва: Да скоча, или не? Да направя това нещо, или не? Бутнете ли го веднъж, той трътеа вече, но всичко е, докато го бутнете. И радостите, и скърбите прие-

150

ма еднакво. На всичко в Живота Се радва. Това се вижда ог отношението, което същеетвуза между показалеца и безименния. По същия начин може да се опред-Ь-лят качествата и способностите и на втория човек. Ще кажете: Как може да се знае тоаа? гЪ пък питам: отде знаят учените, че разстоянието от слънцето до земята е 92 милиона мили? Ще кажете, че учени, авторитети са доказали това. И аз ще кажа, че учени хора са определили характера и способностите на човека по дължината на неговите пръсти. Това е наука, която е съществувала още в древността. Вторият човек, според дължината на пръстите си, показва човек с високо мнение за себе си. Той не е нито поет, нито музикант, но държавник, който обича да заповедва. Ако е мъж, обича да намери всичко готово в дома си, а жена му да стои пред него като войник. Той обича да се облича хубаво, да има пари, слуги на разположение и като дрт>нне звънеца, всички да са на услугите му. Който познава окултните науки, той ще се ползува от тех, но ще помага и на другите. Първо, човек трябва да се справи с своите мисли, чувства и желания. Същевременно, той трябва да знае, какви сили се крият в него. Щом знае това за себе си, той ще го знае и за другите и ще може да им помага. Има некои баби, които познават науката за ръцете и си служат с нея за лекуване. Като отиде някой болен при една от тези баби, тя измерва пръстите му, написва числата на чиста, бела хартия, която после изгаря. Пепельта от тази хартия разтваря в вода и дава на болния да пие. След това болният оздравява. Други баби измерват главата на болния и го лекуват по същия начин, както при измерването на пръстите. Ще кажете, че това са суеверия. Суеверия в света не сжшествуват.

„Който, в образ Божи като бе". Значи, има възмож-ност човек да бъде образ и подобие Божие. Запри-мер, какво по-красиво нещо има от човешкото лице? Каква светлина се крие в човешките очи! По светлината на очите се ежди за милосърдието, за любовта, за истино-любието и за ред още добродетели в човека. Тази светлина показва, че Божественото работи в него. Някой иска да развие добродетельта в себе си. Какво трябва да направи? Той трябва да намери човек, в когото добродетельта е силно развита и да спре вниманието си върху него така» че да отпечата този образ в своя ум, в свое*

151

то сърце, в своята душа. Нова наука е нужна на съвременните хора.

Новата наука тртзбва да се приложи, както при само-възпитанието на човека, така и при възпитанието на бъдещето поколение. Бъдещитъ" учители няма да проповтздват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействуват: ако нт^кое дете верви по женска линия, до него ще се постави друго, което верви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедлизост. на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – см1бло, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви чърти, тъ* ще се спънат. Два пътли на едно бунище не птзят. Един пътел и една кокошка лесно се спогаждат. Когато намери една кокошка, пътелът цЪл ден п~ве. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъв пввец съм! Когато един пътел заптие, и другите път ли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пт^ете с мене заедно?

И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя нъжакви идеи, но т още не съставят наука. Тия идеи, тия факти тр-Ьбва да се обобщат. Заприм-Ьр, ако разглеждате пътела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползуват. Тези форми трябва да се осми-слят. За зас не е важно, че пътелът кукурига, но тртзбва да знаете, какво означава това кукуригане. Н-бкои сж забелязали, че когато пътелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде. Отде знае пътелът това? Има ли нъжакви факти, или това е нъжакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути след кукуригането на пътела, гостът пристига. Това не значи, че пътелът е причина за идването на госта, но той предвижда нещата. Значи, има известни факти, известни явления в природата, които често се случават, и на нас предстои да ги обобщим, да из-вадим разумната страна от тях.

„ Който, в образ Божи като бтз". За да дойде човбк до положение; да възстанови своя първичен образ, той трябва да използува Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре. Според мене, и науката за пръстите е свещена. Природата е създала човека по строго определени математически и геометрически отношения. При откло-

152

нението му от правия път, ставаг отклонения и в гия числа. Яко разгледате научно добрия и лошия човек, ще видите, че тв коренно се различават: главата, лицето, р^-цетв, даже и космит на главата на добрия човек отгова-рят на съвершено особени числа в математическо и в геометрическо отношение от тия на лошия човек. Яко вземете косъм от престъпник и го прекарате между пръстите си, по цълата му дължина, ще забележите, че той не е гладък, но има много вжзли. Ако вземете косъм от главата на един добър, благороден човек, ще забележите, че по цълата си дължима юй е гладък и приятен на пипане. Защо съществува това различие? Защото ми-слитт5 на човека се отразязаг върху космит му: добритв мисли иравят космите меки, гладки, тънки. Яошит мисли ги правят корави, неравни и дебели. Яко пипнете космите на престъпник, който е убил няколко души, ще изпитате много неприятни чувства, от които с месеци не ще можете да се освободите. Яко попаднете а нькоя област, дето са убити много хора, вие ще излигспе ужас, страх, отзръщение – чувства, които са изпит зали убитит в момента на отнимане живота им. Ще кажете, че гбзи мтвста са урисани. Не, на тгззи мвста са убити хора, които не могат да се примирят с положението си. Като дойдете до гбзи мвста, нвщо огБжтре ви казва; Не минавайте оттук! Вие трвбва да послушате този глас и да се вернете назад. Яко не послушате, ще се натъкнете на лоши-тв чувства на убитит и можете да заболеете. Всвко мвсю носи свои специфични мисли и чувства, според това, за какво е служило. Яко минавате покрай нвкоя черкова, ще изпитате мислитв и чувствата на богомолцитв от тази черкова. Яко минавате покрай нтбкоя скотобойна, ще изпитате тежки чувства, като че нвщо ви стега, притиска душата ви. Казвам: чисти мисли, благородни чувства и възвишени постъпки се изискват от съвременните хора. Какво виждаме днес? Тъкмо обратното. Четете вестницитв и виждате, че тв са пълни с неверни факти. За този ще пишат нвщо, за онзи ще пишат нвщо, да настроят хората. Каква полза от това? Какво ще спечели български* ят народ, или друг някой народ, като чете тия новини? Христос казва: „Всвко царство, раздвлено против себе си, не може да устои". Значи, за да усточ едно царство, изисква се сплотеност, единство между всички негови членове. За тази цед, между всички хора, между всички наро*

153

ди трябва да се внесе любовта, мъдростта, истината, като елементи за спояване, за съграждане на новото, на великото. Само при това положение можете да гледате на всбки чов-бк, като на Божие създание. Ще кажете, че в Писанието се говори, че всвка власт е дадена от Бога. Да, вскка справедлива власт е дадена от Бога, но не и несправедливата. Всвка несправедлива власт ще бъде съдена. Всбки дом, всбки народ, които постъпват несправедливо, ще бъдат съдени от Бога, като личности. Ученитв доказваг това чрез закона за наследствеността. Много примври из живота потверждават този закон. Такива прим~Ьри има в Америка: един мъж, от бвлата раса, имал отношения с една негърка. В първите три поколькия се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие, затова децата били черни. В четвертото поколение, обаче, се родило едно б"вло дете. Всички се чудили, отде е дошло това бвло дете между чернитв. И обратно: една бвла жена имала отношения с един негър. В първитв три поколения се раждали бъли деца, но в четвертото поколвние се родило едно черно дете. Всички останали очудени, как е възможно, от почтени, добри родители, да се роди черно дете.

Значи, природата е безпристрастна, тя всичко хрони-кира. Нвма престъпление, последствията на което да не се проязят поне в четвертото поколение. И днес, когато се проповвдза на хората добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещето зло. Строг е Великият закон на живота! Никой не може да избегне този закон. Нвма защо да съжалявате, че сте под този закон, но трвбва да знаете, че ви предстои да изправите л ^гр-вшкитв си, т. е. да се избавите от материализъма. Като изправите погрвшкитв си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Нвкой казва: Материализъмът тръбвз да се премахне. Да, но нито с думи, нито с аргументи можете да го премахнете. За да се освободите от материализъма, трябва да изправите всички погрешни, които сте направили. Д за да придобиете идеализъма, трябва да възприемете Божественитв идеи. Докато не се изправят грвшкитв на материализъма, той винаги ще съществува; докато не се възприемат Божественитв идеи, идеализъмът н~Бма да дойде.

Поздразлявам ви сега с новата година, която нари-чам година на двет- отворени очи. Тази година е богата,

154

тя носи пълен чувал с злато и с скъпоценни камъни. Като мине покрай умниттз, тя ще им остави големи богатства. Като мине покрай глупавит, нищо няма да им осгави. Глупавият ще се намери в положението на ьонзи българин, който срещу Юрданов ден пъхнал главата си през прозореца, но не могъл да я извади. Между българите съществува едно предание, според което, ако н"Бкой пъхне главата си през някой прозорец, срещу Юрданов ден, когато се отваря небето, и в този момент пожелае н^що от Господа, всичко ще му се даде. Един бьлгарин решил да направи този опит. Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога едча крина злато. Като вид-вл, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна с злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина! Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката.

Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слаза. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъд-рост. Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате св+зта през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и свобода.

17. Блеела от Учителя, държана на 1 януари 1928 г., София. – Изгрев.