от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 1: Ред 1:
 
==Главният фактор==
 
==Главният фактор==
  
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
+
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
 
 
— В истината е скрит животът.
+
— В Истината е скрит животът.
  
 
Размишление.
 
Размишление.
  
Преди да разглеждате подробно романи-т „Клетницитъ" и „Война и миръ", какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Хюго и Толстоя? Т са от различни раси и от различни нации. Хюго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, т не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живЬе в полярните страни, пише за енъговет и ледовет; който живее в тро-пическите страни, пише за голямите горещини, за циклонит, за слоновет, за голямите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
+
Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците" и „Война и мир", какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
  
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които т живеят. Единият писател минава за свет-
+
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.
  
+
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.
202
+
  
ски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за анге-лит. Отде знае той тези нъща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни нъща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително верно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживъл и разбрал.
+
Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на една социална проблема. В същност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека. Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа" разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимости на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.
  
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една ръка? За да дадете точно описание на ръката, вие трябва да проследите цълото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се разлнчават от тези, които направили след десетина години. Първоначално ръката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След де-сет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че т са. направени от воденичари, фабриканти, с цел да използуват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явле-
+
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се подават на окисляване; има хора, които не се подават на окисляване. Златото не се подава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
  
+
Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.
203
+
  
яието, човек трябва да проникне в причинит, които са го създали. Хиромангицит, например, като изучават човешката ръка и пръстит, обръщат внимание на формата на пръстите и ги дълят на конусовидни, вжзлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстит, трябва да се обяснят причинит, защо някой пръсти са. вжзлести, а други конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са вжзлести, по наследство, от дъди и прадвди. Това донъкъде е верно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всъ-ко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една ръка, че пътт й е такьв или она-къв, но трябва да се знаят причинит, защо нъкъде върви равно, гладко, а нъкъде среща бентове, които я подпушват.
+
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш". Трябва ли свинарят да дружи със свинете? Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а в същност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
  
Да се вернем към Хюго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Хюго живее в едно културно общество, с строго опредвлени закони и порядки. Той иска да хверли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той ис1<а да даде ново разрешение на една социална проблема. В същност, съществували ли са като
+
Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшествува от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си взаимствуват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшествуваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.
  
+
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина", а според нас – „красивата истина", да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.
204
+
 
+
типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Тт> съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова гол&ми страдания? – Защото открадна един хлЪб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан бвше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опите да избъга4 В разказа си за Жан Валжан, Хюго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека. Едно тр&бва да имате пред вид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа" разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимости на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите, как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се форму-лит, или се създават? – Създават се. Напримвр, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават на-учните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрит, и ло-шите хора, е доведен до научно заключение.
+
 
+
+
205
+
 
+
Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зр-Ьл плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузръл плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само с сладки н^ща се живее, нито само с кисели. Т взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щъше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щъше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели нъща.
+
 
+
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрвли плодове на любовта. Според тях, злото представя киселит, незавершени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се преверне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се преверна в добро – в плод на любовта. Всички
+
 
+
+
206
+
 
+
учени хора и писатели верват, че злото може да се видоизмени, да се преверне в доброг и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти верно. Ако, наистина, условията и средата правят чов-Ька добър или лош, това показва степеньта на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металит, се подават на окисля-ване; има хора, които не се подават на окисля-ване. Златото не се подава на окисляване, платината – също; медьта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементит? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онъзи елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онъзи елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
+
 
+
В връзка с окисляване на елементит, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хлъб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българит, напримЬр, ядат много хлъб. Защо? – Сродството им към хлъба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между еле-
+
 
+
+
207
+
 
+
ментит, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероят-ността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинет, свинарьт има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинет са. пръчка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бж-де интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са. условия, за да се яви сродство между две разумни души.
+
 
+
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинет. Обществе-ният строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погръшки и престъпления. Като гръши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще ста-нешъ". Трябва ли свинарьт да дружи с свинет? – Не трябва. Свинет могат да жи-
+
 
+
+
208
+
 
+
в-Ьят и без свинар. Докато са в диво състояние, тк не се нуждаят от свинар. Чов-Ьк сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинет нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Тт» знаят това изкуство, нима нужда друг да ги учи. Смъшно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинет и ги води на паша. Той си мисли, че верши н-Ькаква работа, а в същност, на-праздно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
+
 
+
Това са разсжждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятитт», които човек извершва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшествува от друг. В същност, кой строй е мЪродавният? Кой строй е по-до-бър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявитт> и последствията им. Ако днес намърите нЪкъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живЬли хора, които са млЪли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а трицит- са хверляли. Вие взимате трицитт>, пресЬвате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотрЪбнят-к. изоставяте, След вас идат други хора, които
+
 
+
+
209
+
 
+
използуват вашите трици, взимат нещо от тЬх и непотребното изхверлят. Това са все култури, които си взаимствуват по нЪ-що и се хвалят с способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всЬка предшествуваща култура да остави на последващата не своитй трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото браш-1ИО е същественото, а не триците.
+
 
+
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимаваг с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според некои наречена „голата истина", а според насъ – „красивата истина", да разглежда въпросите обективно, по Боже-ствен начин, да знае причините и последствията на нещата.
+
  
 
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото." Втора причина е користолюбието. Те  
 
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото." Втора причина е користолюбието. Те  

Версия от 14:31, 5 декември 2008

Главният фактор

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— В Истината е скрит животът.

Размишление.

Преди да разглеждате подробно романите „Клетниците" и „Война и мир", какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Юго и Толстой? Те са от различни раси и от различни нации. Юго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, те не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живее в полярните страни, пише за снеговете и ледовете; който живее в тропическите страни, пише за големите горещини, за циклоните, за слоновете, за големите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.

Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които те живеят. Единият писател минава за светски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за ангелите. Отде знае той тези неща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни неща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително вярно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживял и разбрал.

Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една река? За да дадете точно описание на реката, вие трябва да проследите цялото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се различават от тези, които направили след десетина години. Първоначално реката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След десет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че те са направени от воденичари, фабриканти, с цел да използват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явлението, човек трябва да проникне в причините, които са го създали. Хиромантиците, например, като изучават човешката ръка и пръстите, обръщат внимание на формата на пръстите и ги делят на конусовидни, възлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстите, трябва да се обяснят причините, защо някой пръсти са възлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са възлести, по наследство, от деди и прадеди. Това донякъде е вярно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всяко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една река, че пътят й е такъв или онакъв, но трябва да се знаят причините, защо някъде върви равно, гладко, а някъде среща бентове, които я подпушват.

Да се върнем към Юго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Юго живее в едно културно общество, със строго определени закони и порядки. Той иска да хвърли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той иска да даде ново разрешение на една социална проблема. В същност, съществували ли са като типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Те съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова големи страдания? – Защото открадна един хляб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан беше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опит да избяга. В разказа си за Жан Валжан, Юго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека. Едно трябва да имате предвид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа" разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимости на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се формулите, или се създават? – Създават се. Например, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща.

Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се подават на окисляване; има хора, които не се подават на окисляване. Златото не се подава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.

Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души.

Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш". Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а в същност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.

Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятите, които човек извършва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшествува от друг. Всъщност, кой строй е меродавният? Кой строй е по-добър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявите и последствията им. Ако днес намерите някъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живели хора, които са мляли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а триците са хвърляли. Вие взимате триците, пресявате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотребните изоставяте, След вас идат други хора, които използват вашите трици, взимат нещо от тях и непотребното изхвърлят. Това са все култури, които си взаимствуват по нещо и се хвалят със способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всяка предшествуваща култура да остави на последващата не своите трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото брашно е същественото, а не триците.

Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимават с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според някои наречена „голата истина", а според нас – „красивата истина", да разглежда въпросите обективно, по Божествен начин, да знае причините и последствията на нещата.

Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото." Втора причина е користолюбието. Те


210

пожелаха да опитат всички блага в рая и* да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другитв. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговетв. У Ева се яви желание да стане като Бога и престлши заповвдьта, която им бвше дадена. Това е личното чувство в чо-ввка, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са. излвзли от един и същ Из-точник. Срвщате, напримвр, две ръки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната ръка получаоа нвколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче,остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Рвката, която има притоци, подчъртава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна> по-голвма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоещ от другите и започва да се гордве. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество 1 – В притоцитв, които са го направили пълново-ден. И простият човек може да стане


211

учен. Достатъчно е да се втЬят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двет ръкн могат да се различа-ват, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти мъста, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня,кал, която я размжтва. В началото си двет ръки са били еднакво чисти, но в края втората ръка изгубила чистотата си, размжтила се. Първата ръка се уподобява на чист, праве-ден човек, а втората – на гръшен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праве-ден. И гръшният човек не е станал гръшен по собствено желание. Условията го направили гръшен.

Двамата писатели, Хюго и Толстой, раз-глеждат едни и сж.щи въпроси от живота, само че Хюго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Хюго взима като действуващи лица Жан Валжан и епископ Ми-риел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. X юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетел-ствуван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона с своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов с своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова и му казва : Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче,


212

Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстж.пва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влЬзе неприятельт, толкова по-голяма е възмож-ността за нас да го атакуваме. Нагюлеон иска да застави неприятеля си, преди да влЬ-зе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е щеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Хюго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Хюго. Наполеон вервеше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който верва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който верва в себе си. Хюго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да верваш в него. Този е твой ближен, в когото верваш и поставяш на едно ниво с себе си. Епископът гюстъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцет на властта, той каза, че му е подарил свЬщника. В същност,


213

свъщникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в рж-цег на Онзи, Който го е вложил в всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората поверват в Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениал-ност. Задачата на Наполеона не бЬше да за-владее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко цъ-лия свет.

Толстой и Хюго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между т-Ьх се явява спор. Т не се схождат в възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отд&лните личности, така и на обществата и народит. Хюго, обаче, подържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се м&си в отношенията. Единият поставя Бога в кж-щата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва : Аз давам къщата си под наем. Как живЬят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се ка-рат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инста-


214

ладията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашниг хора са. наемници. Природата не е установила още частната соб-ственост. Тя допуща човека да живЕе под наем известно число години, от една до 120, и, като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излъзеш вече навън, ще напуснеш къща-та, защото искам да я поправя.

Сегашниг хора се намират в голЪ-ми мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Хюго. Кой от двамата е по прав? И двамата са прави. Верно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но т трябва да се сеединят в едно цЪло. Индивидът , семейството, обществото, народът са удове на Божествения орга-низъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на голямите, а голямите не трябва да се противопоставят на Бога. На-родите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И т са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от чов-ьчеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми въ


215

-зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на и/Ьлокупния живот. Най-после човек ще „дойде до законитй на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пржчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.

Съвременните хора са разделени на категории: едни верват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще по-стъпиш като Кутузова: ще отстлшваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертвуваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертвува за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон в вас. Защо Хюго внесе, като действуващо лице, Козета? Защо требваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в •себе си, Жан Валжан даде ход на Бо-


216

жественото Начало. Козета представя Москва-Ако Жан Валжан се бъше оженил за нея^ Наполеон щъше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. В „Война и миръ" Наполеон се явява още отначало и остана докрая. В „Клетницитъ" Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгоди-шен затвор, отдето той усп да избъга и се изложи на преследването на властта.

Като четете романите на Толстоя и на Хюго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстоя, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се раз-решават. И Христос казва: „Не противи се на злото!" Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Сил-ният може да се противи на злото; сла-бият трябва да отстъпва, докато се засили.

— Само светлиятъпът намж-дростта води към истината.

— В истината е скрит животът .

12. Лекция от Учителя, държана на 9 ноемврий, 1928 г. София. – Изгръв.