от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ГЛАСНИТЕ И СЪГЛАСНИТЕ БУКВИ

"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"

Размишление

Прочете се резюме на темата "Най-полезното растение". Десет души прочетоха темите си върху "Най-силната гласна и най-меката съгласна".

MOK-05J-11-1.gif

Желая всички да бъдете свободни, понеже това са пробни упражнения. Вие не сте ангажирани, това са опити. Това е едно упражнение, затова искам да бъдете свободни. Напишете буквите х, у, з. В математиката вие ги вземате фигуративно като известни числа. Защо х се взема да означава неизвестното? (Това е едно условие, първите букви в азбуката се вземат за известни величини, а последните – неизвестни.) Аз наричам това едно случайно съвпадение на х. X е неизвестно, понеже ние не можем да си обясним как се е разделил кръгът и как се е обърнал. И искам да обясним този процес в природата, как е възможно да се обърне. Кои са силите, които са разделили кръга и образували х. Има известна сила, която е обърнала, разтворила кръга. В житното зърно вие имате същия закон.

MOK-05J-11-2.gif

В у имате един символ, който означава човека. Тук човекът е обърнат с главата надолу. V според латинската буква, а той трябва да се пише така. Сега ние не можем да си представим как се е обърнал У, човекът, как е станало да се обърне главата на човека надолу, както при растенията – защо главите им трябва да бъдат в земята?

MOK-05J-11-3.gif

След това идва другата неизвестна, 3. 3 – кръгът е разделен за размножение. Ние пак искаме да знаем къде е границата на разделението. Три букви - съвпадение. Някой път идеята се определя от самия знак, който е фигуративен. Да дойдем до буквите. Вие считате "а" за най-силен знак. От десетте души кои гласни посочиха за най-силни? "А", "о", "и". Може би друг някой да каже "у", има ли някой? Вероятност за "у"? Има. Има един природен език, еднакъв за всички народи – ах: и англичани, и немци, българи, турци – ах. После ох, оh.

MOK-05J-11-4.gif

За най-меките съгласни на кои се спряхте? "X", "м", "л", "с". Как може да докажете, че известна буква е мека? (С оглед на това, какво съпротивление срещаме, когато я произнасяме.) Вземете "м". Ма, мо, ми, му – кои са по-меки? (Ми.) И значи смекчава. "М"-то ли смекчава "и"-то, или обратно? Ако "м"-то смекчава, тогава: ам, ом, им, ум – им, тогава кое на кое придава някои качества? Някой път гласните придават, някой път съгласните. ("И"-то смекчава "м"-то в два случая, но във втория случай "м"-то втвърдява малко "и"-то.) Ще обърнете внимание при съгласните кои органи вземат участие? Вие трябва да изучавате съгласните по вътрешното напрежение. Къде е тази мекота? Нещо спира "м"-то. "Х"-то е в ларинкса. При "л"-то има едно препятствие, езикът взема участие, "с"-то – има го при змиите. Един предпазителен знак. Гъските и те съскат, някои го вземат "ш". Не е "ш". Змията казва – има опасност. Тука има пропаст, ще паднеш. "Ш" означава един знак от астралния свят. "Л" – той е човекът, който се е спрял някъде. Откъде е дошло наум някои животни да употребяват знака му? "М"-то е символистична буква, взета от старите езици. Тя означава субстанциалното състояние на материята и понеже е в потенциално състояние – тиха е. "Мама" – това, от което сме направени. Това, което ни е дало форма, и това, което се проявява в нас, това значи "мама" – нали два пъти се повтаря. Англичаните, които обичат да съкращават думите, казват само "ма". У българите употребяват "мо". При какви случаи? "Кажи му мо."

Какво означават съгласните? Аз ви зададох тази тема с цел да може да се употребяват гласните и съгласните букви като един метод за възпитание. Известно неразположение може да премахнете чрез гласните, а друго чрез съгласните. Допуснете, имате някаква несполука, студент сте, скъсали са ви. Връщате се неразположен, с гласните или със съгласните ще се лекувате? По кой начин ще си въздействате? (Със съгласните.) Вие сте чували – подобно с подобно се лекува, някой път и с контраст се лекува. Повече подобно с подобно се лекува. Ако има рана, произлязла от замръзване, пак със студена вода ще я лекувате. Ако турите топла вода, ще й навредите. На изгорено няма да турите сняг. Ще турите масло. Маслото задържа топлината. Изгореното показва, че на организма му е придадена повече енергия, отколкото той издържа. Ще турите масло. Маслото поглъща тази топлина в себе си и облекчава организма. При изстиване организмът пак не е изгубил нещо, той само е възприел друг род енергия, която не е в хармония с него. И тази енергия не може да я трансформира. По кой начин трансформират тази енергия? Простите хора вземат сняг и търкат, та снегът като се превърне във вода, тази вода да изтегли.

Представете си сега този студент, който се явява на изпит или със своята дисертация за докторат и е пропаднал. Можете ли да си го представите? Ако той иска да се лекува, с гласните ли, или със съгласните трябва да си въздейства, каква поза ще вземе? Какво е вашето мнение? Като се върне, каква поза ще вземе? (Зависи от темперамента.) Като дойде в стаята си, какво ще прави? Най-напред ще седне тъй, отпусне главата си. Защо сяда, психологически казва: "Насадиха ме." И седне на стола. "Право ли е да ме насадят? Туй насадяване не е заради мен." Като поседи пет минути на стола, той стане и казва: "Аз на този... Имат ли право... Те ме скъсаха... Не, не, не, онзи професор, той иска да ме насади." Седне и казва: "Не е право." Той усеща, че на стола са го турили преди време. "Аз тази материя съм я проучил, несправедливо е това нещо." И започва да ходи назад-напред из стаята, маха с ръце, свие юмрук, казва: "Хм..." След това усеща, че това няма да го бъде и започва да мисли. "Втори път ще се приготвя, ама няма да ме скъсат." И тогава седне, най-първо главата му беше надолу, после, като седне, вземе една поза свободна и казва: "Втори път... хм." Издържи ли вече изпита, разхожда се по друг начин.

Това са психологически моменти на неговия живот. При това страдание, което има, ако не направи тези движения, той ще се пукне. "Не, не, не." Дойде му една светла идея. "Втори път! Ще уча, ще издържа изпита, че тогава... Ха..." Седне на стола, тогава е доволен, издигне главата си нагоре. Всичкият този вътрешен процес все трябва да се изрази символистично. Някой път ви скъсат, то е нарочно, вие трябва да минете през известни фази. Това е един изпит, и да видим как ще разрешите въпроса. Някой ще каже: "Е, седнал този!" Не е, ще наблюдавате, седнал този, седнал той, цяла една буря минава в неговата душа. И ако не разберете тази душа, може да се пръсне, ако не издържи, може да се пукне сърцето. Докторската теза, тя е опасна.

Ще се върнем към гласните и съгласните букви, ще ги вземем като методи. Може да направите известни опити. Ще направите сега първия опит. Да кажем, едно тъжно чувство някой път минава. Неразположение всеки един човек е имал, във всеки един живот те идват периодично. На деня по няколко пъти идват. Употребявайте сега най-първо съгласните и започнете с една, втора, трета, четвърта и т.н. и вижте при коя буква състоянието ви ще се измени. Тогава – спрете се. Щом вашето състояние се измени, спрете. Ако употребите съгласните, минете към гласните и ако вашето състояние се измени, запишете си буквата. Ако и това не помага, употребявайте ги двойни – гласни и съгласни, и вижте при кои от тях ще се измени вашето състояние.

Това е един психологически опит, ще имате търпение. Ще употребявате поне половин час. Ако някой от вас няма такава скръб, ще намерите един свой приятел, с него ще направите опита. Това ще направите вечерно време, когато свършвате – между 9 и 10 часа. Това упражнение с буквите ще имате за десет дена подред, по половин час само. Десет дена – пет часа. Ще се произнесете, ще наблюдавате езика си, ще произнасяте и ще наблюдавате тези вътрешни вълни.

"М"-то – това е подпушване на известна енергия. Като кажете "м" – спирате известна енергия, а "а" – давате вече ход. Гласните, те отварят, а "м"-то – затваря, и тази енергия е под твоя контрол. А при гласните, ти я пускаш да се проявява. Когато някой срещне някого, когото не очаква, веднага казва "а". Понякога, когато искате да реагирате върху някои свои чувства, ще употребявате тези букви, само някои от тях, най-важните съгласни, които имате там – 10-15. Тях ги представят като спирки на известни енергии вътре във вашия организъм. При това тези букви могат да ви помогнат и в друго отношение. Да кажем, развивате вие някоя тема, не ви идват мисли. Станете, започнете с "а", тихо произнасяйте "о", "и", "у", произнасяйте тихо и някои меки букви, съединете тези слогове, и няма да мине дълго, все ще ви хрумне някоя малка идея. Всеки един от вас в живота си ще има достатъчно случаи да опита.

Който е измислил тези букви, аз ги наричам хубави сечива, с които опитният може да работи отлично. Например вие казвате: "Ох." В слога има самото разрешение. Защо казваш "Ох"? Показва – ти си се отдалечил от онзи правилния път, който природата е поставила, излязъл си от онзи естествен кръг. "Ох" показва по кой начин да се върнеш назад. Тогава ще знаеш на какво е равен х. В математиката какво значи х? (Един кръг е направил едно движение в безкрайността и се е върнал.) Тогава ще се върнеш по обратния път. Когато някой човек се изгуби някъде, ще продължава ли пътя си, или ще се върне назад. По този безконечен път ще се върнеш пак назад. Щом направиш една грешка, ще се върнеш пак по обратния път. Една грешка се изправя – като я прекараш два пъти през ума си. Най-първо, като си я правил, то е приятно. Втори път ще я изповядаш, ще я знаят и другите. Направил си някоя грешка в тайна, а законът е такъв, че трябва да излезе наяве. Другояче няма лекуване. Да кажем, разгневил си се и забиеш един нож в ръката си. Хората ще те питат защо ти е вързана ръката? Може да кажеш истината, но може и да скриеш. Ако кажеш истината, раната ще премине, ако не кажеш истината, тази рана ще те преследва. Ако кажеш: "Направих една голяма глупост" и разправиш, ще започнат хората да те морализират, че тебе толкова ли ти стига умът, толкова ли си глупав, ние те мислехме за по-умен. Ти ще се свиваш, ще мълчиш, ще трябва да понесеш всичко това. Ще кажеш: "Много ви благодаря! Да имах тази светлина, не бих го направил. Аз бих желал да имам тази светлина в себе си."

Трябва смелост в живота, когато се изправят грешките. Но винаги хората са страхливи. Когато правим това, ние няма да го правим заради хората, но заради онова дълбоко вътрешно убеждение, заради един принцип, когото ние изповядваме. Най-първото нещо в класа – да се образува морален устой. Устой не само в един случай, при всички случаи с малки изключения. Да кажем, на 100 – 10 изключения. Но когато на 100 имаме 60 изключения? Колко изключения, колко вероятности допуска математиката на сто случаи за грешка?

Да кажем, някой ученик има нужда от пари, а има сто каси пред него. Каква вероятност има в коя каса да бръкне? Сега допуснете следното. Имате неизвестната х. Тя е една грешка извършена. Да кажем, този х е извършил, това "г" е извършило тази грешка при глад, а друг иска да си купи книга "к", а друг иска да даде милостиня "м". Къде ще бъде желанието най-силно? Този х тогава можем да го определим. Тогава на сто случаи, колко изключения ще има? Колко допускат най-много на 100? 90. Значи х може да се определи. При глада х знаем на колко е равен, допуснахме на 90.Х=90. Този х иска книга, на колко ще бъде равен? Х=50. А за милостиня? Х = 10. Тук при глада индивидът е вече в тази гъста материя, в него моралните чувства не работят. В тъмнината е той. А към книгата предполагаме материята, в която живеем, е по-рядка, има разумни хора, които ще му помагат. При глада има най-неблагоприятни условия, следователно ще направи повече грешки.

Сега друг закон, който може да извлечете. Как можем да избегнем глада? Чрез какво можем да избегнем глада? Трябва да наблюдавате болните хора. Когато човек е боледувал цяла година, че не е ял и когато прояде. Аз зная един само такъв пример, и той е за една жена, дъщеря на един български чорбаджия. Цяла година я тресло, станала само кожа и кости. Като я напуснала треската, баща й заклал цял един вол и тя го изяла, не изведнъж, но направили го на суджуци, пастърма и др. Такъв апетит – никой не е ял, само тя. Единственият пример, който аз зная. Значи в дадения случай колкото въздействието е било силно, толкова и реакцията ще бъде силна. Та именно от тази страна човек на себе си не трябва да реагира. Никога човек не трябва да реагира на известни пориви на душата си, които ще произведат този глад. Спирачките трябва да бъдат плавни. Ще употребявате меките букви така плавно, по възможност най-малките търкания да се образуват.

Когато човек действа разумно, трябва да се спре и да обсъжда добре законите на природата. Сега вие срещате тези мъчнотии в живота и ако не изучавате законите, ако постъпвате, както обикновените хора постъпват, ще имате обикновената опитност и резултатите ще бъдат пак същите. Колкото спечелиш, толкова и ще изгубиш. И колкото научиш, толкова ще изгубиш. Щом работите по този разумен закон, винаги във всеки един живот трябва да остане едно изобилие, нещо съществено на човешката душа да носи в себе си като една придобивка в себе си – това е хубаво и красиво.

Вие не сте правили още опит, че като направите вечер отчет на живота си, вие се усещате, че сте придобили нещо, нещо много малко, светът да го не вижда, но ти да си доволен. Всеки един ден все трябва да има една микроскопическа придобивка. И ако така си отдавате всяка вечер, преди да си легнете, 10-15 минути и си правите отчет какво сте направили целия ден - вашия плюс и вашия минус, загубите, речено-казано - и най-после да остане една малка придобивка. Едно зрънце може да е, но е ценно.

По този начин може да развивате правилно характера си. По този начин природата може да ви разкрие съкровищата си. Щом имате морален стабилитет, ще отвори касите си. Ще ви има доверието. Някога и други се добират до касите й, но за такива тя има такъв камшик. Вие сте живели, живели, живели, ако ще живеете, както са живели в миналото – не! Ще живеете сега разумно. Ще имате резултатите, които ще отличават вашия живот. Те могат да бъдат микроскопични, може да не бъдете някой виден списател, държавник, оратор, може така да си заминете от този свят, никой да не знае за вас. Но за в бъдеще природата ще вложи нещо хубаво и красиво, което ще бъде радост за вашата душа, на небето ще бъдете известен, казано на религиозен език, на земята неизвестен, но горе, в невидимия свят, известен.

Станете да направим едно упражнение.

1. Ръцете настрана.

2. Дясната ръка – широк полукръг, отпред отива над лявата.

3. Бавно я прокарваме над нея по цялата й дължина, като се произнася високо звукът "а". Ръката минава пред гърдите хоризонтално, отива пак надясно. После лявата повтаря същото над дясната, пак се произнася "а". Същото и с другите букви: "о", "м", "л". После с произнасяне на група от по две букви: "ао", "мл". Ръката, докато преминава от върха на пръстите досред гърдите, произнася се едната буква "а". Оттам, докато се разтвори, другата буква "о". Така и с "м", "л".

"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"

Единадесета лекция на Младежкия окултен клас

24-ти януари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев