Гласът на любовта
Сега, за да изнеса истината върху известен въпрос, трябва да си послужа с няколко примери.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си. Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
трета секция
Като се натъкнал на това гол-бмо противоречие, той се вернал при Учителя си, раз-очарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се нам-врил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учите-льт му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да л-вкуваш, да отваряш очи на сл-бпи. уши на глухи, да разверзваш рж-1 це и крака на ония, които б-вха поставени на из-' вестни изпитания от разумната природа. Първата ти работа б-вше да проповъдваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцетъ- и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава требваше да л-вкуваш сл-бпи, глухи и хроми. Най-после тр-вбваше да се вер-неш при мене. Всички тия, които ти излекува, бЪха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги верзах. Като не разбираше и не знаеше това, ти~~Тй~~разверза преждевременно, с което си попр-вчи да свер-шиш задачата си. Понеже аз ги верзах,
307
на своето време, аз сам щЬх да ги развержат
ВсЬки човек има по една сл-Бпа и глуха мисъл, както и по едно сляпо и глухо чувство в себе си. Трябва ли преждевременно да ги разверзва? Следователно, дойде ли до своя ум и до своето сърце, човек трябва да помага само на ония свои мисли, чувства и постлшки, които са здрави. Остане ли му свободно време и няма какво да прави, тогава може да се занимава с лекуване на свои- те болни мисли, чувства и постъпки. Болни-те мисли, чувства и постъпки в човека са неговите неприятели. Заеме ли се с лекуването им и преждевременно ги разверже, той им дава възможност да го преследват.
Като казвам, че на болни хора не трябва да се проповъдва, имам пред вид факта, че те не са готови още да възприемат Словото Божие. Когато младият син поиска от баща си своя дълт, той имаше желание да си поживъе. Докато не изгуби всичко – пари, здраве, сила, той не се верна при баща си. Той се верна при баща си като блуден син. И ако имаше още хора да го съжаляват, да му помагат, той нямаше и досега да се верне в дома си. И досега щъше да се забавлява с младите моми. Но младите и разумни моми не търпят глупави ученици. Синът се верна при баща си, който не бъше нито слъп, нито глух. нито сакат. Здрав, добър и разумен бъше неговият баща. Разумната мо-
308
ма всъкога поставя глупавия момък на място. Тя го заставя да изяде и да изпие парите си,, след това да стане свинар, за да дойде на себе си.
Мнозина мислят, че за да учи и да се* развива добре, човек трябва да бъде богат, да има добри условия. Ако това е в1зрно, Хри-стос требваше да се роди в царски дом, прите най-благоприятни условия. Същевременно, Той щЪше да разполага с властта, и никой ня-маше да се реши да тури ръка на Него, да Го преследва и разпъва на кръст. Ако бъчне роден в царски дом, Христос нямаше да_ свърши работата, която Му бъчле опред%~ лена. Много нъща можеше да научи в двореца, но нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво значи, да се жертвуваш за ближния си. Докато бЪше прост овчар, Да-вид водеше чист и свет живот. Като стана цар на Израиля, той направи много грахове и престъпления, за които и до днес още се говори. Най-после му се роди син – Соломон, най-мъдри ят цар по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за неговите ненаситни желания. По своите грандиозни и ненаситни желания много хора мязат на Соломона. Преди потопа имаше и животни с големи, ненаситни желания, но где с те? Где останаха тяхните желания? Нищо не остана от тях – природата ги унищожи. Днес най-голямото животно е сло-
309
нът. В сравнение с гол-бмите предпотопни животни той е като малко теле.
В турско време един от турските паши посетил едно българско село, в варненско нЪкъде. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, нашата изпратил на това село като подарък един слон. Ц'вла година те го хранели редовно, но село го започнало да обеднява. Вс1з-ки ден требвало да дават на слона по 50–60 клгр. ориз. Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме. – Ако искате, мога да ви дам още един слон. Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избътал.
Къде е погр-вшката: в пашата, или в селянит? И в пашата, и в селянитъ\ Селяните требваше да знаят, как да използуват слона. Те требваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат гол-вма полза.
Ката изучавате чов-вшкия живот, виждате, че три важни нъща движат човека: свъ-гла мисъл, добро чувство и благородна постъпка.
310
Всички съвременни хора са изложени на вж-трешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човече. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свет, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъп-ки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
Един от великите Учители на древно-стта дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се вернеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му
311
ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го по-валил на земята. Като станал от земята, учени кът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пж.тя си и се отбил в един храм, дето видъл, как един брамин се мол-вл на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нъчцо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвершено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се вернал при учителя си и му разказал всичко, което вид^л и научил. Учительт му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да усп-вваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. В всЬки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от гЪх. Докато не даде
312
предимство на адепта в себе си човек ян-_ кога нвма да постигне желания 1а си. С&щите категории хора срещаме и в ц-блото чов-б-чество. Докато свъчът не даде първо мъхто на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
Друг ученик отишъл при същия Учи-тел да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учительт мълчал, нищо не му от-говарял, но ученикът постоянствувал. Де-сет години наред той посещавал знаменития Учител, все слщият въпрос му зада-вал и очаквал да получи някакъв отго-вор. На десетата година, Учительт, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при р-вката Ганг, дето го потопил в водата. Ученикът започнал да се задушава, по нямане на въздух, да рита, докато най-после учительт го извади л навън. – Какво усъти като б-вше в водата? – Усвтих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам нЪкъде дълбоко–въздух ми липсваше. Учительт му отговорил: Когато се нам-вриш в живота си в положение да усвщаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
И тъй, в св%га съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще полу-чиш две и ще те повали на земята. Втората
313
категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти верне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всвкиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
Като ученици, от вас се иска да бедете смоли и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на чов-Ъшкия закон, който отговаря с две срещу едно. Бедете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона–на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцет си долу и приема новия закон – законът на духовния свет. И най-после бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е слъп за човечпкитъ' гр-вхове и престъпления.
Един ден, когато се вернете в невидимия свет, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората п^еди да сте изправили себе си, за да не. се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се да не
314
станете точило, което р-вже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева. Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева. Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стот лева? Забравете стотъ- лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десеттъ1 милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие гол-бмо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погр-вшките на хората, с дребнавостите в живота? ПогрЪшкит-Б, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спе-челил стотъ- лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вм-встимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли н-бкой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е н*Ькакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато цар-
315
ският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оржжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е при-дружен от хора, които имат грижа първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначите-лен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
В Америка н^къде детето на един ма-шинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видЪл детето си на линията и изви-кал: Лътай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щ-Ъше да стане с детето, ако се б'вше спр-вло да пита баща си, защо трябва да легне? Щ-в-ше ли да се спаси тогава?
Тъй щото, каквото ви каже любовта. слушайте гласа й. Каже ли ви „лътай!" – л"Б-гай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори ! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите_ и за-пов-вдите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойде!е до разбиране
316
езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище ла живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
Слушайте гласа на любовта и ще приемете истинския живот.
Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода.
Слушайте гласа на мъдростта, и тя ще ви даде необходимата светлина.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде в вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде в вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете, При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоШи, прилагайте Словото и ще вядите добрата страна на приложението. В-Врвам, че всички ще го приложите.
13. август, 10 ч. пр. об.