от ПорталУики
Версия от 19:21, 13 декември 2008 на Avia (Беседа | приноси) (Граници и възможности)

Направо към: навигация, търсене

Граници и възможности

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Непознатото“.

Казвате, че много неща в природата се повтарят и то – най-познатите. Всъщност, в познатите неща се крият непознатите. Например, не можеш да напишеш нещо, без участието на познатите букви. Може написаното да е нещо непознато, но то е изразено чрез познати букви. Голяма философия представя разкриването на буквите. Това не подразбира знанието на езика. Важно е да имаш понятие за буквите, да знаеш, как да ги съчетаваш. След това идва знанието на езика.

Сега ще ви говоря за една особена азбука. Буквата „А“представя точката в геометрията. За да се изяви точката, необходимо е участието на някаква причина. Казва се, че точката не заема никакво пространство. Според мене, точката е онова най-малко, микроскопическо пространство или най-малката концентрирана енергия, или най-малката мисъл, чувство или постъпка. Както буквата „А“, написана на хартия, е видима, така може да бъде видима и точката. Казва се, че тя се движи в известна посока, обаче, сама по себе си, точката не се движи. Едновременно с буква „А“, като точка, следва буква „В“, също точка. Колкото е видима точката „А“, толкова е видима и точката „В“. Следователно, когато точката „А“се движи в известна посока, точката „В“се движи в посока, противоположна на нея. Значи, когато се движи електрически ток по известна посока на жицата, друг ток се движи в противоположна посока на първия. Двете точки образуват едновременно едно и също течение и се отличават по своите качества. Горното течение е положително, а долното – отрицателно. Ако движението на точка „А“стигне до „В“и продължи по-нататък, виждаме, че това движение става отрицателно (фиг. 1). То не върви вече по права линия, но се изкривява и минава под земята. Движението А – В има отвесна посока. Когато точките „А“и „В“се движат в хоризонтална посока, движението е положително. С всяка точка в пространството се проявяват още четири точки. Така се образуват две по две успоредни прави, които заедно образуват квадрата – (фиг. 2 ). Двете успоредни показват възможностите на движението. Двете успоредни могат да се извият така, че да представят крива линия, а затвореното от нея пространство – кръг. Линиите АВ и СD са възможности на точката „А“. Точките показват ограничението. Силата, която действа от „A“към „B“, показва, че и тя е ограничена, не може да отиде по-нататък. Следователно, тя ще мине в друга посока, а именно, в посоката CD. От точка „В“силата не може да продължи по-нататък. Тя ще се върне, отдето е излязла. Това е закон, но не механически. Много естествено, във вселената не съществуват отделни точки. Вселената е едно цяло, а всички точки – линии, плоскости, тела са възможности, в които Цялото може да се прояви. Ако възлагаш нещо на малките плоскости, на малките линии, на точките, това показва, че Цялото се разлага на съставните си части. Същото става и с парче лед, като го удряш с чук. То ще се разпръсне на безброй частици. Обаче, ако слънцето грее и пропука леда, стопената вода ще се стече в низината. Щом водата прониква в земята, това показва, че повърхнината и не е плоска.

Виждаш, че един човек се движи към тебе. Спирате се и почвате да разговаряте. Това показва, че желанията и стремежите ви са еднакви. Ако и двамата се разминете, без да се спирате, това показва, че желанията и стремежите ви са различни. В първия случай и двамата са на плоскост; във втория случай, единият човек се движи във вдлъбнатина, а другият – по изпъкнала повърхнина. Затова стремежите им са различни. В народа се казва за някого, че стои на високо място, т.е. той е от високо произхождение. За друг се казва, че е слязъл ниско. Значи, единият живее на планина, а другият – в долина. Те се коренно различават. Като наблюдавате полските хора, виждате, че те се различават от планинците по строеж, по мускулатура. Планинците са по-издръжливи. Когато полският човек попадне в една местност, ако е земеделец, той започва да мисли, как да я изоре и посее. Ако е инженер, започва да прави изчисления, къде да построи някое здание. Ако е индустриалец, започва да търси минни богатства в тази местност. Планинецът ще мине през тази местност, без да и обърне внимание. Той ще се стреми нагоре, към планината.

Да се върнем пак към точката. Какво се крие в нея? Зависи, каква е тази точка. Ако е житно зърно, точката е жива, в нея се крие известна енергия. Когато точката „А“мине през трите точки „В, С, D“и се върне пак в „А“, образува се плоскост. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб. Значи, всяка плоскост е страна на тялото. Защо ви говоря за плоскостта, за куба? С това искам да ви наведа на идеята, че всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка имат определена геометрическа форма, т.е. определена геометрическа възможност. Ако се случи една точка, линия или плоскост да не проявят своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия. Щом се преодолеят препятствията, възможностите им веднага се явяват. Какво прави инженерът, когато иска да прекара някъде железопътна линия? Първо, той разглежда пътя, дали е равен, или не. Някъде пътят слиза надолу, някъде се качва по планината. Инженерът съобразява, как да преодолее тези препятствия. За да мине влакът през планинската местност, пробиват тунели, прекарват шосета. Ето защо и човек може да приложи същите методи в своите мисли и желания. Щом срещне известно препятствие, той трябва да прокарва тунели, шосета и др. Който не разбира законите на геометрията, той изпада в големи противоречия.

Представете си положението на един беден. Животът му е в квадрата. Колкото са възможностите на този квадрат, толкова са и неговите възможности. Бедният е в съседство с един богат, значи, неговите възможности граничат с възможностите на богатия. Точка „С“съединява двата квадрата – на богатия и на бедния (фиг. 3). Богатият може само да кредитира бедния, да му даде част от своя капитал, но в никой случай няма да му даде, колкото са неговите възможности. Богатият изчислява възможностите, които се крият в квадрата на бедния и се съобразява с тази оценка. Бедният е недоволен от оценката и с това отношението му към богатия се изменя. Питам: Колко оценява всеки от вас своя квадрат? Ако го оценява един земеделец, собственик на много земя, първо ще ви разгледа физически, дали сте здрав, снажен, готов за работа. Той казва: Давам ти сто лева надница, иди на лозето да работиш. На слабия ще каже: Определям ти 50 лева надница. Колкото по-слаб е работникът, толкова по-малка е надницата. Това са порядките на стопаните. Изобщо, колкото по-малки са възможностите на твоя квадрат, толкова по-малко те възнаграждават. Шивачките, които се занимават с дребни работи, получават малка надница. Дипломатът, който се занимава с важни политически въпроси, получава голямо възнаграждение. Значи, астрономът, който изучава големите небесни тела, би трябвало да получава най-голямо възнаграждение. Всъщност, възможностите на човека, т.е. неговите прояви на физическия свят, зависят от неговото вътрешно разбиране.

Като е дошъл на земята, човек проявява известни желания и мисли, че е свободен. Той се лъже. Много от неговите желания са желания и на другите хора. Следователно, не мисли, че си свободен. Квадратите, които те обикалят, показват, че си ограничен отвсякъде (фиг. 4). Всяка точка на твоя квадрат е граница, отдето можеш да минаваш. Ти си свободен само вътре в квадрата, но речеш ли да излезеш вън от него, веднага ще те ограничат. Ще се намериш пред една митница. Там ще кажат: Ти искаш да минеш в чужд квадрат. Разкрий картите си! Ти не съзнаваш това, но се стремиш към една цел – да се освободиш. Опиташ ли се чрез насилие да минеш митницата, ще се намериш в положението на онзи, когото аутопсират. Докато е бил жив, родителите са треперили над него. Щом умре, лекарите се разпореждат с трупа му. Събират се около него няколко студенти и почват да го режат. В първо време им се вижда страшно, странно, а после се спират върху научната страна на въпроса. Кога и да е, всеки човек ще се намери на дисекционната маса. Никой не може да я избегне. Студентите поглеждат към трупа и си казват: Какъв си бил, какво те е вълнувало, това не ни интересува. Че си бил разочарован, че си имал несполуки и това не ни интересува. Дали си служил на Бога, или не и това не ни интересува. Ние искаме да знаем, какво се крие в твоето тяло. Взимат ножа и режат. Те изучават вътрешността на човешкия организъм и като свършат работата си, казват: Благодарим ти за услугата, която ни направи. След това, събират частите му и го погребват. – Няма ли друг начин за изучаване на човешкото тяло? – Ще дойде време, когато изучаването на човека ще става по живото тяло. В живото сърце ще намериш това, което в мъртвото никога не може да намериш.

Квадратът, като фигура, не е нищо друго, освен дисекция на вашите желания. Всяка мисъл, всяко желание е ограничено от страните на квадрата. Не че дадена мисъл или желание не могат да се реализират, но преди да дойдете до това, трябва да изучавате известни закони. Отиваш при един професор и очакваш, той да те приеме с разположение. Обаче, той те погледне отвисоко и казва: Първо ще опитам способностите ти; от това зависи моето отношение към тебе. Той ще ти даде една трудна задача. Погледнеш задачата и казваш: Мъчна е задачата, не мога да я реша. – Щом искаш да влезеш в по-висока област, ще работиш. Колко въпроси са преплетени в аналитичната геометрия. Това е още само физичната страна на геометрията! Колкото по-навътре влизаш, ти идваш до силите и законите, които действат в геометрията. Само така ще се домогнеш до великата разумност на природата. Сложно нещо е живата геометрия! Ти имаш едно любовно чувство и не можеш да го разрешиш. То е толкова просто нещо, а ти казваш: Не пипай тук, това е болно място. Според мене, любовното чувство е точка, толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На сто години само един път може да се докоснеш до нея. Под „сто години“разбирам една проява на великата разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство, само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества. Любовното чувство е художествена изложба. Най-видните художници са изложили своите картини там. Ако си умен, ще научиш нещо от тях; ако не си умен, нищо няма да научиш. Хвалиш се със своето любовно чувство, но си изпъден от галерията на художниците. Ако не си готов вътрешно, отиваш в художествената изложба и буташ тази – онази картина. Дойде стражарят и казва: Вън! Нямаш право да пипаш тези картини.

Срещаш един свой приятел и го гледаш право в очите. – Защо го гледаш? – Искаш да узнаеш, какво мисли и чувствува той в дадения момент. Според мене, нямаш право да изследваш човека по този начин. Право е да знаеш, с какъв човек се срещаш, дали е умен, или не, но начинът на изследването ти е крив. За да постъпваш право, ти трябва да знаеш законите на своите мисли и чувства, т.е. тяхната геометрия. Искаш да реализираш една своя мисъл или едно желание, но срещаш мъчнотии на пътя си. Това показва, че някои същества се интересуват от тебе и съзнателно ти препятствуват. Какво ще направиш? Как ще постъпиш в случая? – По два начина: или ще се върнеш назад, или ще търсиш път да преодолееш препятствието. Когато изследва една планинска местност, ученият не се плаши от мъчнотиите. Оттук – оттам ще се промъкне, докато най-после си пробие път. Искаш да заемеш професорско място. Даваш заявление, но виждаш, че за това място са подадени сто заявления. Трябва ли да се откажеш от желанието си? Колкото и да е мъчно това, ти трябва да се опиташ. Ако успееш, ще знаеш, че си преодолял известна мъчнотия. – Голяма е конкуренцията. – Където има конкуренция, там мъчнотиите са по-големи. Обаче, и условията за растене там са по-големи.

Една муха влиза в една стая и започва да търси нещо за ядене. Като се нахрани, иска да излезе вън, но не може. Тук кацне, там кацне, никъде няма изход. Започва да лази по прозорците, стъпва ту на единия, ту на другия си крак, прави своите изследвания и се чуди, защо не намира изход. Много просто, тя е влязла без позволение в кухнята на едно аристократическо семейство, яла и пила, а след това иска да излезе, без да плати нещо. Като се блъскала от едно място на друго, тя се хваща на мухоловката и се чуди, отде й дойде това нещастие. Тя се пита, кой има право да я поставя на такова изпитание. Обаче, никой не може да защити мухата. И човек, като мухата, попада при известни мъчнотии и се чуди, коя е причината за това. – Много естествено, той не знае законите на природата. Може да си учен, но ако си невнимателен, непременно ще попаднеш в мъчнотиите на мухата. – Може ли ученият да изпадне в мъчнотии? – Може, разбира се. Представете си, че той пътува вечер през една планинска местност и по невнимание, пада в една пропаст. Ако пропастта не е дълбока, лесно ще излезе; ако е дълбока, ще очаква външна помощ.

Като слушате да говоря така, казвате: Кажи ни нещо интересно. Остави настрана научните работи. – Какво ви интересува? – Искаме да знаем, де има заровени пари, де има вода, де са плодните градини. – Този, който има хубави плодове и той като тебе е търсил градини с плодни дървета, и като не е намерил, сам си направил градина и сам отглеждал плодни дървета. Направи и ти като него, да задоволиш желанието си. Ако не работиш, животът ти ще се обезсмисли. Затова, кажи си: Ще копая, ще садя плодни дървета и ще чакам 12 години, докато получа изобилно плодове. Кажеш ли, че нямаш търпение, ще ходиш гладен и бос. И учен да си, пак ще копаеш и садиш. Учил си, свършил си висша наука, но не можеш да работиш. Като огладнееш, влизаш в една гостилница и се молиш на гостилничаря да ти даде малко ядене. Той ти сипе ядене в една чиния и ти започваш да ядеш като учен. Казваш: Ще покажа на тези хора, как яде учен човек. – И ученият, и простият ядат по един и същ начин. И двамата искат да задоволят глада си. Ще кажете, че науката е свещено нещо. – Свещена е, ако тя може да преодолее всички мъчнотии.

Днес моята цел е да прегледам писмата, които сте ми писали и да видя, на кои може да се отговори. Някои писма не заслужават отговор, не че са глупави, но са ненавременни. Вие искате неща, за които не сте готови. В това отношение, вие приличате на онези деца от първо отделение, които заедно с букваря си, носят учебниците на своите по-големи братя и сестри. Какво разбират те от алгебра и аналитична геометрия? Защо им са тези учебници? И вие, като тези деца, се занимавате с велики мисли, които изискват голям капитал. Казвам: Не губи времето си да носиш големи книги. Те са за библиотеките. Щом изучиш буквара си, тогава ще пристъпиш към големите книги – алгебра, аналитична геометрия и др. Големите книги са за университета. – Дотегна ми да уча и да живея. – Дотегна ти, защото се товариш с мисли и с книги, които не са по твоите сили. Щом ти дотегне живота, или ти ще режеш, или тебе ще режат. Това е трудна задача, която трябва да разрешиш. Лесните задачи не дотягат, но трудните всякога дотягат.

Опростете живота си и вложете в него само лесноразрешимите задачи. Започнете от малкото, от един килограм и постепенно увеличавайте. Така ще се калите и ще можете да вдигате големи тежести. Не се опитвай да вдигнеш с ръката си голяма тежест, защото ще изгубиш и тази сила, която имаш. За да вдигнеш сто килограма тежест, трябва да се упражняваш дълго време. Да вдигаш големи тежести, това са изключителни явления. Изключителните неща са за изключителни времена. Успехът на човека е в малките величини, в малките желания. Ще дойде време и за големи желания. – Кога? – Когато станеш силен. Казват за някого, че го очаква голяма слава. Той си знае, какво го очаква. Голямата слава има отношение към големия товар. Тежка е голямата слава. Като знаеш това, бъди доволен от малките постижения. Радвай се на малките мисли. Малкият квадрат причинява по-голяма радост от големите квадрати. Във всеки квадрат живее по едно същество, чиито граници не можеш да прескочиш. Ако се опиташ да прекрачиш границата, ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. На това, именно се дължат страданията на хората. Зачитайте живота на всеки човек. Животът на всекиго е ограничен в известна област; той има определен кръг на дейност. Щом зачиташ живота на другите и твоя ще зачитат. И тогава, разумните същества, които направляват целокупния живот, ще имат определени отношения към тебе.

Т. м.

4. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.