ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК
7 март 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София
„Добрата молитва." Размишление 15 минути.
Ще ви прочета 23 глава от Притчи. Тази глава се отнася до всички, а не само до някои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на Земята, не живеете на небето. Това са притчи за земния живот. За небесния живот има други притчи. В сегашния културен свят има много бой. Никога хората не са били така, както сега. Бият се по всичките правила. И не само се бият, но и се убиват. В тая последната война, 1914 – 1918 г., имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има 14 – 20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. Не е до буквата. Гледам някои, вървят в духовния път, а се проявяват съвсем по детински. Представете си, че вие влизате в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например нямате правилна обхода. Навсякъде е така. В който и дом да влезете, никъде няма да намерите добра обхода. И в училищата е така, и в религиозните общества е така. На мнозина не всякога ви е приятно да услужите. Понякога услужвате от немай-къде. Освен това за услугата очаквате нещо от окръжаващите – да ви благодарят, да ви уважават. Някой иска да го обичат. В обичта има две положения: може да обичаш някой човек, когато ти дава или когато му даваш. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?" Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже, че те обича, той трябва да ти даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо веществено. Има и друга Любов, която се изразява не с материални работи, но законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любовта на бълхите и въшките. Любовта се познава по това, че като давам на някой човек, той е доволен от това, което му давам. Мога да му дам обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става. Някой от вас може да не споделя моите схващания и вие сте прави от ваше гледище. И аз също за себе си съм прав. Но има един жив, който е общ за всички. Кой е онзи от вас, който като го убодат с една игла, ще бъде доволен? Значи убождането е неприятно за всички. Защо тогава ще мислите, че вие като бодете другите, на тях ще е приятно? Ами че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушкате всякога с него, нямам нищо против езика, но нека шие ризи, да плете чорапи, да прави каквото иска, само да мушка на място. Когато не върши никаква работа, а само боде, не е на място. Например, правилно ли е като посрещнете някой гост, да го мушнете с иглата си?
А мушкането може да става и с мисъл. Приемате любезно някого, когото не обичате, представяте се гостоприемен. Но все ще направите някаква гримаса, с което ще изразите неудоволствието си, и после пак ще сложите маската на благороден, благочестив човек.
фигура
Сега ще ви дам едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и те ще се охлузят и няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях ще останат само черепи. А мускулите, които са се движили и оживявали главата, няма да ги има. Това ще ви бъде възнаграждението. Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки ще познае какъв сте безпогрешно – това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки – а, б, в, на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа ЕФ). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване. Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието. Защото, ако ти не познаваш този перпендикуляр, няма да имаш една правилна обхода.
Вие често казвате: трябва да живеем добре. Но в какво седи добрият живот? Трябва да има правила. Човек с добър живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Обаче той трябва да знае ред правила, за да успее в областта на музиката. Сега всички вие говорите за добрия живот. Един архитект е добър, когато строи хубави, удобни къщи и всички хора, на които той е построил добре къщите, да са доволни от него. Тяхното добро мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което е направил. Но ако той не е направил добре къщите, а е взел много пари, хората не са доволни.
Когато вие общувате с един ваш приятел, между вас става обмяна. Когато търсите познанство с някой човек, винаги има някакъв материален интерес. Но след като се запознаете, особено като се сближите, у вас може да се появи известен атавизъм. Преди да се запознаете, вие имате едно мнение един за друг, а щом се сближите, то се променя. Причините могат да бъдат различни: може единият да няма добра обхода или вкусовете ви са различни. Вие може да говорите няколко чужди езика, а той от време на време казва някоя фраза, и то погрешно. Това ви дразни. Ако му направиш забележка, той се засяга. Всеки човек може да направи погрешка. Има погрешки, които стават несъзнателно. Англичаните наричат това изплъзване на езика. Например на английски "Lawуег" (лайър) – законник, и "lier" (лайър) – лъжец, се изговарят еднакво. Някой може да употреби дипломатически тези думи. И после да обясни, че това не е станало съзнателно, а пък всъщност го е казал съвсем съзнателно. По този начин се извинява.
Не се извинявайте. Извинението не е оправдание. Един, който не може да рисува, не трябва да се извинява, че е лошо нарисувано, а ще го поправи.
Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно. Природата, която е толкоз умна, постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла, още да създаде български тип. Тя сега мисли как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не са създадени. И трябва да се чака още хиляди години, докато бъдат създадени. Има хиляди проекти, но те не са одобрени от главната комисия. Природата не бърза, тя чака, докато се създаде истинският тип. Баснословно възнаграждение ще получи онзи, който успее да нарисува тип на българин. Всеки от вас може да участвува със свой проект – аз ще го предложа на комисията. И ще получите възнаграждение от десет милиона. Нали искате да станете богати. Сега вие ще почнете да мислите, вярно ли е това, или не. Не е въпрос дали е вярно, или не, въпросът е можете ли да го направите. Ако можете да нарисувате тип на българин, хубаво би било. В Европа има много художествени ателиета, те ще искат да имат българския тип. Независимо от това, че някой говори български, това още не значи, че е българин. По какво се познава българинът? Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш да различиш един гръцки череп от един френски. Много си приличат. Причината за това е, че има голяма прилика между старите гърци и сегашните французи. Това сходство не се отнася само за черепа, то съществува и между другите части на външните им форми. На какво ще уподобите черепа на един германец? На какво съответствува черепът на германеца? Германският череп прилича на едновремешния римски череп, не на сегашните италианци. Техните глави са други. Германският череп се отличава с полуинтелектуални способности. В областта на слепите очи черепът на германците е силно развит. Моралните и религиозните чувства са също развити у германците. Последните са най-силно развити у славяните. Сплотеността, която имат славяните, произтича както и у евреите от развитото
122
религиозно чувство. Но у тях е развит и обективният ум, спекулативните способности. Затова тая религиозна тенденция у тях взема друг колорит. Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част, тази на носа, не е развита още. Славянинът не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едва сега е започнал да се проявява. Най-добре са се проявили французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес с латинската кръв
- на старите римляни. Другаде пък е смесен с гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска - - де е българинът, питам. - Тези неща, които ви обяснявам, са външни, странични. Те не са съществени. Българският тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. И не само англосаксонският тип, но даже и цялата бяла раса още не са напълно проявени. Ако разгледате петте раси, те коренно се различават. В строежа на главата има голяма разлика между бялата, жълтата и черната раса. Има разлика и в строежа на ръцете им. Един китаец, каквото и да прави, у него няма тия заложби, които има един от бялата, от арийската раса, понеже във всяка следваща раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следната раса, която ще дойде, и в нея има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го добие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качествата на шестата раса, ако не станеш член на тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е узрял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Та и във всяка
123
нова раса има повече и по-добри условия, отколкото в предната раса. Следователно следващото положение, което ще дойде за вас, ще бъде още по-благоприятно от това, в което се намирате сега. Но понякога има връщане назад. Всеки може да бъде върнат назад. Макар че сте минали през всички раси, през лемурската, черната, жълтата и бялата раса, пак може да се върнете. Лемуриецът е човек, който иска да живее изключително за себе си и няма никакъв морал. Този, който само си угажда в ядене и пиене, принадлежи на черната раса. Човек, който е крайно консервативен и не може да се повдигне, принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва да мисли и да се стреми, той принадлежи на бялата раса. Давам ви само една скица, някои черти, които определят расите. Когато у вас се зароди желание да станете господари, това е жълтата раса в потенциално състояние. Да искаш да си господар, без да имаш ум и сила да господаруваш, значи да си от жълтата раса, защото човек, за да бъде господар, трябва да бъде умен, даже нещо повече от гений, нещо повече от светия, нещо повече от учител. И учителите не господаруват. Ти трябва да бъдеш Божество. Само боговете имат право да царуват, а учителите – да учат хората. А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска да господарува, макар че геният и светията нямат право да господаруват. Един светия като дойде, не си позволява да бъде господар. Казвам ви нещата тъй, както са. А пък у боговете има желание да господаруват. Защо и за какво, те си знаят. Пък и имат възможност. Като господарува, има какво да даде и какво да вземе. Бог, който е създал света, има право да господарува, понеже го е създал. И ти като искаш да господаруваш, задаваш ли си въпроса, създал ли си това, над което искаш да господаруваш. Нито една картина не си нарисувал, нито една къща не си направил, нито на един инструмент не знаеш да свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, каквато
124
трябва, не знаеш как да спиш и как да ядеш, а пък при това искаш да бъдеш господар. Понякога аз съм правил опити с животните: бутна някой паяк. Той ме гледа и иска да каже: ти знаеш ли аз кой съм? Зная, паяк! Аз бутна някоя мравка и тя се наведе и каже: ти знаеш ли коя съм аз? Зная, мравка! Тя си има собствени разбирания. Паякът казва: аз много работи мога да направя. Че може да ме ухапе, това го зная, но че може да направи някои големи работи, празна работа е това.
Аз наричам тия състояния „въздухообразни състояния", които се зараждат в ума ви. Желаем едно, второ, трето и пр. Има неща, които нямат никаква реалност. Обикновено ние губим времето си в желанието си да бъдем господари. Кому и защо? Че ти можеш да бъдеш господар! Вземи камък и чук и почни да дялаш. Ще направиш една статуя и ще й бъдеш господар. Където я туриш, там ще стои, ти си й господар. Направиш една хубава кола с колелета. Впрегнеш я и казваш: спри се! Тя се спира. Казваш: тръгни! И тя потегля. Значи тази кола те слуша. Следователно това, което си направил, се подчинява на твоята воля, само на него можеш да бъдеш господар. Не се стреми да бъдеш господар на това, което не си направил. Да кажем, че искаш да бъдеш господар на една картина, която си купил. То е друго нещо. Ти не си й още господар. Господар й е онзи, който е нарисувал картината. Тя може да бъде твоя собственост само -нищо повече. Същото е и с музиката – господар може да бъде този, който е създал едно музикално произведение. Но като копираш работите на другите или ги изпълняващ, ти не си господар на музиката. Бетховен може да е композирал нещо, но въпрос е дали той го е създал. От мое гледище, Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимствуваха и се подписаха под тях. Какво ще кажете? Пък и вие каквото създадете,
125
ще го вземете оттук малко, оттам малко. Така гледам аз на това. Съгласен съм, че Бетховен е създал много произведения, но кой Бетховен? Не материалният Бетховен, когото хората знаят, а музикалният дух вътре в него. Също така духовният Бах, гениалният Бах е създателят на музика, а не онзи, обикновеният Бах, когото хората познават. Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно и невярно – зависи от коя страна го виждаме. Затова, когато кажем, че Бах или Бетховен са създали музика, трябва да разбираме Бах на духа и Бетховен на духа. Така е и във всички изкуства. Хората, които се занимават с дребни работи, нищо не могат да създадат. Сега това, което ви говоря, може да не ви е приятно – има неща, които хората не обичат да слушат. Представете си, че млад момък и млада мома искат да се облекат хубаво, да се покажат, право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струвало човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да.ходи бос, за да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Пък и това, което този проповедник проповядва, право ли е? Той, като е бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50 -60 години, променил се е и иска от младите да бъдат като него. Когато силният изгуби силата си, почва да проповядва на всички хора да станат слаби. Той не е прав, не говори истината. И този проповедник трябва да каже на младите хубаво да се обличат, много хубаво, за да се зарадват. Как трябва да се обличаме? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху дрехите. Те нямат линия. Вие носите дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече.
126
При А са рамената. При Б е кръстът, а пък тук долу, при В, са краката. Да кажем, че искате да си ушиете дреха. Тя трябва да се опира о тялото в тези три точки. Като се движи човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка В. А пък сега дрехите ви имат 4-5-6 допирни точки. И като върви човек, прилича на някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако скроиш една хубава дреха, която да има тези допирни точки, ще направи едно впечатление, а пък ако няма тези допирни точки, впечатлението ще бъде съвсем друго. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи. Французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки. А пък българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад дрехата прилича на физхармоника. Хората не знаят. Сегашните им дрехи са произволни, неподходящи, с несъответствуващи качества – едно противоречие. Българинът трябва да възприеме от французите модел за дрехите си и да си отвори крачолите. Но ако ти отвориш долу крачолите повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва да бъде по-голям, отколкото по своето течение. Там, дето извира, там е силата му. Когато една река отначало е тясна, и после – по-широка, това показва, че има притоци и затова тя става голяма. Следователно, когато вие, като голяма река се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот, вие сте взели нещо оттук, нещо оттам и сте станали голяма река. Но тази река няма една основна идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в едно противоречие със себе си. Те в двата си края са много широки, а пък при дънера са стеснени.
Вие заимствувате от много места, но трябва да знаете, че всички тия неща, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което е излязло от самите вас. И ако го разберете, ще разберете в
127
какво съотношение сте с другите хора. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа-в известно съотношение да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петрлинието. Ако пред-; ставлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота на 1/4,1/8,1/16,1/32,1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон. Някой път ще трябва да се спра върху законите на музиката. Всеки един тон има 12 качества. "До" има 12 качества в себе си, по които може да се изяви. Той е като зодията. Ти вземеш "до" и казваш: "до" в първа степен, във втора степен, в трета степен и т.н. – 12 качества. Вземеш сега "до" с първото качество. Какво е първото качество на "до"? Не можете да кажете. Ако попитате един виден музикант, той ще ви обясни кое е първото качество на "до". Той ще каже, че този тон трябва да бъде чист, верен, с всичките си трептения. Колко трептения има "до"? Сегашният камертон не е верен. И двата камертона, които имаме, не са верни. Те са относителни. Ако ти вземеш един правилен тон, например, ако вземеш правилно тонът "до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на наший организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве
128
в тебе, е "до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствувате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето. Болният, щом чуе първия тон на тая музика, вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които творят музика, са използували това свое вътрешно състояние. Музикантът трябва да бъде здрав, да има добро разположение, не трябва нищо да го безпокои. Нито за жена си, нито за децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за музиката. Да забрави даже себе си. Вие също искате да свирите. Ако не забравите себе си, но да забравите онова в себе си, което ви безпокои. Защото вие непрекъснато се безпокоите какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва да го забравите. И след като забравите всичко това, у вас ще остане същественото. Сега ще ви разясня мисълта си с едно просто сравнение. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Всички са имитация и струват по 10-20 лева, а има един, който струва няколко милиона, но вие не знаете кой е и затова носите целия чувал на гърба си. Изпразнете чувала и намерете истинския. Чувала оставете настрана, а вземете само истинския скъпоценен камък. Това е идеята, която вложих по-горе. Има нещо във всеки от вас, което е съществено; него трябва да носите, а пък другото, непотребното, оставете. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а същественото е скъпоценният камък. Значи, щом имаш в себе си този скъпоценен камък, всичко може да имаш. Аз не искам да ви уча. Защото, нали знаете, че ако те е учил един учител, а след него дойде друг, той ще ви каже, че предшественикът му не е прав. Но след него ако дойде трети, и той ще каже същото,
129
после четвърти и т.н. Всеки учител ще ви убеждава, че той е прав, а другите ви заблуждават. Вие ще се намерите в чудо – кой е прав. Кажете ми сега, според вас, кой учител ви е учил най-добре? Не е ли онзи, който е създал- вашето тяло, онзи, който ви е дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал? Той е вашият пръв учител – слушайте Него. А пък другите, които са дошли да ви разубеждават, да ви смущават, те са само коментатори. Първият учител, който ви е учил, Той е истинският ви учител. Слушайте Него! И всякога, когато дойде при вас, трябва да Го познавате. Той е господарят, Той е учителят. Слушайте Него! Това е идеята. А пък коментаторите, които идват, тях ги изслушвайте и само сравнявайте. Но не се оставяйте да ви пресъздават главата, нито някой друг ваш уд. Не е тяхна работа. Българите казват: много баби, хилаво дете. Някоя баба натиска главата на новороденото дете. Няма право да натиска главата му! Главата сама се оформя. Почнат ли бабите да натискат главите, черепът се разваля.
Кажете ми сега каква е основната идея, която трябва да остане във вашия ум? Първата е: изпразнете чувала, намерете скъпоценното в него, а всичко друго оставете настрани. Втората идея е: намерете Онзи, Който ви е създал, и се дръжте за Неговото учение, а пък какво казват коментаторите, оставете това настрани.
Защо като станете сутрин, вие не пеете? Какво правите, като станете сутрин? Как ставате от леглото си? Аз съм наблюдавал как стават децата. Зная и как вие ставате. Някой път ще ви кажа нов начин за ставане. Най-първо ще насочим вниманието си към сърцето си, после към ума си и най-после към волята си. Един процес на раздвижване ще стане у вас. След това ще раздвижиш главата си, после краката си, най-после кръста си и ще хвърлиш юргана, но няма да ставаш. На коя страна трябва да се завъртиш? Винаги първо на дясната страна, а после на лявата. И на
130
двете страни трябва да се завъртите. Ако се завъртиш на едната страна, ти ще станеш едностранчив. Креватът трябва да е в средата на стаята, а вашите са до стената. Непрактично е той да бъде в средата. Аз бих ви препоръчал в бъдеще да спите в люлка. В люлка много хубаво се спи. Сегашните кревати упражняват много лошо влияние, те са неподвижни. Човек става упорит, като спи в креват. Онези, които са нервни, да спят в люлка. Тя придава пластичност на човека. А пък сега спят на дъбов креват, на железен креват. Ти приличаш на дъб, но нищо не внася това в характера ти. Аз имам горе един креват, но съм недоволен от него.
Мислете добре, чувствувайте добре, постъпвайте добре. Мислете добре; всеки ден има нещо ново. Като станеш сутринта, започни да мислиш, но не както вчера си мислил, а за нещо ново. Всяка сутрин и в сърцето си да почувствуваш нещо ново. Нещо ново да проявиш с волята си. Всеки ден в ума, сърцето и във волята ви да има нещо ново. Така животът не се обезсмисля. Еднообразието действува смъртоносно. Вие сега се спирате върху миналите животи. Хубаво, аз вървя по пътя-и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко – или наляво, или надясно. Обаче аз зная, че кучетата имат предпочитания, и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен – тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще си минете спокойно. Този е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния,
131
това са кучетата във вас, които стоят на вашия път Всичките ваши неразположения са кучетата, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се обхождаш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: имаме право да седим. Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите.
Аз не искам да мислите, че искам да ви уча, да ви натрапя нещо. Искам да ви покажа закона на свободата, по който всички трябва да вървим. Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем да имаме правилно разбиране. Аз не искам да ви морализирам, да ви обвинявам, че не живеете добре. Всеки ден трябва да внасяме по една нова идея в нас. Ние живеем еднообразен живот, който не носи нищо добро. Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма да бъде добро. Днес, като ядете едно ядене, утре то трябва да бъде друго. И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате. Днес може би си ял много добра храна, ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.
Следователно от ден на ден храната ви да бъде все по-добра и по-добра – да бъде като храната на ангелите.
„Отче наш."
132