Разлика между версии на „Дали може“

Версия от 23:34, 17 февруари 2009

==Дали може==

Рече им една притча: "Дали може сляп слепия да води?**) Лука 6:39.

Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води?" Какво се разбира под думата „слепота"? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.

„Дали може сляп слепия да води?" Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слъпия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; , в втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз". Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителит им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат голями неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.

„Дали може сляп слепия да води?" Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има пред вид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свет. Знанията, които човек има за духовния свет, не съставят даже една стомилионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Иоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне" е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любещият могат да се кланят, т. е. да служат на Бога в дух и истина.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и в физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно в всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думитe ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нeщата. Обаче, човек трябва да вижда и в тритe света – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.

И тъй, органът на зрението, т. е. окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способноститe, с които човек се проявява в физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6–7 см., а на широчина 16–17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е.,висш и низш манас". Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.

«Може ли сляп сляпаго да води?* Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота : или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живвят добре. Единият ще чувствува и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще й приписва слабости, които, в същност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити.

Кой човек наричаме пощурвл? – Който се е хва-нал за нвщо, което другит хора не виждат. Ако жената е елвпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурвл. Ако мъжът е елвп, той нарича жена си пощуръла. Единият от твх, който е елвп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си нвща, за които той не е мислил. Ще се обви-няват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така тв сами създават нещастието си, сами ста-ват причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че миелвла мъжа си за порядъчен човек, а той се увлвкъл в друга жена. И мъжът не вврва на жена си. Има ли нвщо вврно в твхното подозрение? Може да има нвщо вврно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към нвкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на тяхнитв успвхи. Има ли нвщо лошо в това? Да желаеш доброто на своитв ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към твх, съгласни и с морала, и с религията. Ако нвкой е развил ясновидството си, ще вижда нвща, които другитв не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за елвпотата на хората. Но какво ще кажете, ако елвпият говори за елвпотата на хората? За елвпитв

8

Христос казва: „Може ли слъп слъпаго да води?" Следователно, слъпият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свет; с духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна част от това, което съще-ствува в духовния свет; с умственото си зрение пък той вижда едва една стомилионна част от това, което съществува в умствения свет. Тъй щото, в който свет и да влъзе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свет, с голями възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свет в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А живо-тът има смисъл. Ученит правят изчисления и на-мират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Т са. изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, голями като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлътеа, той е в пж.тя на своит заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бж.де в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пъстърмицата в уста. След много обикаля-ния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.

Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са. в капана, всички са съблазнени от пастърмицата.

9

Като влъзе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да излъза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навеЬкъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нъ-мат мъчнотии, т не мислят много. Щом се натък-иат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от твх. Затова казваме, че мъчнотиит и страданията под-буждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влъзла, да излъзе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всъкога ще има капав за нея.

Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишкит, т с лоши. Не с лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измъни формата си и начина на своитв разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопен-хауера, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всъкога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своит заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговит опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Позна-вам женит, лоши с т. О/де ги знае той? – От своята жена. Една жена видъл и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава нъколксг жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не с подобни на мишкит. Какво означава думата мишка в широк сми-съл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби преднит си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пръчат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбит и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намъри в капана. Има хора, които притежават някои от чъртит на мишката. Като влЬзат въ-

10

сандък, дето младата мома е наредила новитв си дрехи, мишкит правят дупки, изгризват дрехит и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хорята, т казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постлшват. За да из-тъпяват зъбит си, т непремънно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност. Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степеньта на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашннгтон, преди да стане председател па Съединените Щати, следния случай. В врече на англо-американската война, като обикалял войницит, видъл, как един младши под офицер командувал десет войника да вдигнат на раменет си една дълга, тежка греда. Войницит повдигали гредата оттукъ-оттам, но не могли да я турят на раменет си. ТрЬбвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповъдьта на началника си. Подофи-церът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашннгтон, който бил скромно облъчен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войницит? – Аз съм подофицер! – с достоин ство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашннгтон се приближил към войницит и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към тяхния началник и казал: Аз съм генералъ

ВаШИ^ГТОН –■ И СПОКОЙНО ПрОДЪЛЖИЛ ПЛчТЯ СИ.

Ще кажете, че освен между военнит, другаде не се срещат подофицери. Навсъкъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицеръ" в широк смисъл – човек, който маха с пржчицата си и заповъдва на другит. След освобождението на България, един българин решил да иска нвкаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислъл си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видъл, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с нъкаква пржчлца. Той вдигал и слагал пржчицата, а тъ

11

свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще по-искам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба. – Каква? – Да вдигам и слагам пржчицата, а му-зикантит да свирят.

Мнозина от сегашнит хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Т искат да се прочуят в света за чужда смътка. Други да свирят, да носят товара, а т да застанат пред тях и да махат с пржчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаме-нит американски проповъдник, държал една отлична проповъд, която особено се харесала на един от посредственит проповъдници. Той успъл да се до-могне до тази проповъд, преписал я и в скоро време я държал на пасомит си, като своя собствена. Пасомит му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповъд не е държал никой проповъдник досега. Единствен нашият проповъдник може да изнесе такава проповъд. В скоро време тази проповъд се разнесла по цъла Америка. Един след друг проповъдницит я преписвали, и всеки я говорил пред слушателит си като своя.

Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всвкога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нъщата. Всеки да мисли с своя ум и да гледа с своит очи. Умът на всеки човек трябва да бж.де по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща верно и правилно всичко, което минава през него. –ТрЬбва ли да отречем ума на великит хора? – Не отричайте великит умове, но прилагайте тяхнит мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цъл народ. Т минават за велики хора и заслужват подражание. Т имат очи, виждат добре и могат да водят онъзи, които не виждат и объркват пътя си.

12

„Може ли слъп слъпаго да води?" Като излиза от физическата слЬпота, Христос засъга вътрешната, духовната слъпота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промъни; като не знае и не вижда причината на тези промъни, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствите-лен човек влъзе в затвор между престъпници, ще излъзе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измънило настроението му, но, като вътрешно слъп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитв на престъпницит, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гжсти или по-ръдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нъкакво разстройство. В такъв случай, българит казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. Отдалеч още той ги вижда и усъща и може да ги избъгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на твх и носи лошит им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с твх. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременнитв хора изуча-ват условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хверчат като птици. Когато нвкой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живъе или в водата, или в въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия брвг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство в въздуха и пак ще елвзе на земята.

Задачата на съвременнитв майки и бащи, пропо въдници, учители и общественици е да пръскат свят-лина в умовет и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хверчат, т. е. да ги научат на зако-

13

нит, които управляват сърцето и ума. С сърцето си човек плава, а с ума си хверчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е слеп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и прогле-ждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всЬки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въ-прос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всека сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цела година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всека положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще ви-Ждат нещата и еднакво ще се радват на живота.

14

Следователно, ако вашият ум е здрав и добре раз-вит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.

Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовнит работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е низко. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три света: в физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само в физическия свет, а иска да разбира духовнит работи. Излъз от физическия свет, разшири своя кръго-зор до духовния и до умствения свет, тогава ще раз-берзш всичко, което те интересува. – Не мога ли да влвза в друга къща и оттам да проникна в по-ви-сокит светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великъ-ден се взима". Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че сж.дбата го преследва. Не го преследва сж.дбата, но той не мисли и остава слъп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? – Цвъте, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постлшва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхверля навън. Опитайте се да хверлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишкит на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотръбни нъща.

Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотръбни мисли. Ако някой подхверли една непотръбна мисъл в ума ви, веднага я изхверлете навън. Ще кажете, че паякът е лишенъ

15

от всъкаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е ингелигентен, че и в него има никаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешкит мисли. Човешката мисъл тръб-ва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другит. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, чов&к трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различнит мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, т не могат да живеят добре. За да се раз-бират и хармонират, между твх трябва да има три допирни точки: на физическия евът, на духовния и на умствения. С други думи казано, т трябва да имат еднакво устроени тъла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се под-чиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувствува свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърдчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т. е. от любовьта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовьта, е станал велик. Четете живота на великит хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтон, Байрон и други са ч станали велики, благодарение на въздействието, което им е указала някоя жена. Има жени, които са. действували на мъжа по отрицателен път, а други – по положи-телен. Първит са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторитв пък с-* го насърдчавали и подтиквали към работа и дей-ност. Понъкога една малка причина може да подтикне

16

човека към усилена деиност, да постигне това,което желае.

Преди години в Америка се прочул един ат-лет с своята сила. Един ден, като правъл своит упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило ат-лета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се вернал у дома си. По пътя той си мислъл, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се до-могнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо в въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те позна-вам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. – Спомням си, но сега те признавам за мой учител.

Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Т казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да ста-нат силни, за да се справят с своит слабости. ВсЬки може, като студента, да работи 5–10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нежно чо-вък да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиитв, които деньт ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовет си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовет и дъщерит не уважават родителит си? – Защото повечето родители са. пренебрегнали своя ум. Т малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно,

17

чрез последователна работа върху физическото тЪло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане ве-лик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онт»зи, които работят и прилагат, Бог е добър, любещ. Към т-Ьх Той отправя своята светла страна. Към онъзи, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учительт наказва ленивиг ученици, а на способнит и прилежнит се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създа-ден. Ако работи и учи уроцитв си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостит и погръшкит си. И аз не желая да про-повъдвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се огказвам ог него. – Отде и как ще се учим? – Човтзк се учи от три нъща: от по-гръшкит на хората, от своит опитности и от знанието и опитностит на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а в същност нищо не знае, той е на опасен път. Той вевкога търси лесния път, Да вземе пржчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всбки неуспъх в живота Си. ще търси вината в условията, в родителит си, а обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, в същност, главен ви-

2

18

новник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другит.

Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в нвколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседит, но се ползувайте от тяхнит добри чърти. Всеки човек, всяко общество, всеки на-род имат добри чърти, които заслужват подражание. Не търсете вината в съседит си, но подражавайте на доброто, което носят т. Българит прекараха робство под турцит и гърцит, но придобиха нещо ценно – издържливост. При това, т научиха нещо и от свои-т потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.

„Може ли слъп слъпаго да води?" Този стих има отношение, както към отдълния човек, така и към държавит и тяхнит управници. Всеки управля-ващ трябва да познава разумнит природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина Титаник? – Защото капитанът му искаше да съкрати пж.тя н взе посока, която носъше за него изненада. Ако бъше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щъше да стигне благополучно до определената цел. Той мислъше, че Титаник не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пжлът на никого е прав, свободен от препятствия, той верви напред и за нищо не мисли. Щом пътт се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измъни ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новит условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривитв линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чър тежник, а не художник. Какво означават кривит линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и приро-

19

дата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пж.тя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постж.пил в всички случайна живота? Какво би направил, ако пред него се изпръчи една каса, пълна с злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вервъл по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пж.тя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовьта, като вътрешен потик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли слъп слъпаго да води?" Само любещият може да води хората.

Време е вече сегашнит хора да възлюбят Божията Мж.дрост и Божественото знание, за да се хар-монизират. Без това знание те всЬкога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжет и женит се оправдават с различнитв си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нъщата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стж.пало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа, Да държат в равновесие своит мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, тв губят всичко, което сж. изработили и придобили. Задачата на съвременнит х°ра е да работят върху своя ум, да организират силит му, да ги поставят в хармония. Когато умът °е развива правилно, мислит и чувствата на човека са Хармонични, Той се чувствува бодър, силен, готов а Работа. Най-малкото нарушаване в дейността на овЪшкия уМ СЪздава известна диехармония между

20

мислит и чувствата на човека. Той е постоянно умо рен и, дето седне, веднага заспива.

Много хора не успвват в живота си и скоро от-падат, защото се силят да разрешат задачитв си в един ден. Това е невъзможно. Че не успввате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърдчава. – Къщата ми изгор ! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитв ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добритв и разумни хора. Щом уповавате на твхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умнитв хора всички са. готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богатски деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в свята, които се заели с задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от твх, не искат да чуят думата „духъ". Нккои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитв и момцитв и вижте, какви промвни стават с твх. По лицата им ще видите, как се смънят духоветв в твх. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, т са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се измвнят, и тв стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много двди и прадвди; тв се разговарят с младитв, съветват ги да се женят. Тв искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свершат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и тв ще ви кажат, че става нвщо с тях. Тв се чувству-ват разпънати, жертва на нвкаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и тв се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, вевка вътрешна борба в човека е резултат на приежтетвието на духове в него; значи, духоветв се борят в човека.

„Можз ли елвп елвпаго да води?" Като не раз-бират живота на духоветв, хората казват, че онв-зи, които вврват в съществуването им и които

21

много знаят, са опасни, защото т развалят свита. Ле е така. Светът се нуждае от истински учени. Глу-павит хора развалят св-вта, а не ученит. Опасни хора сж онЬзи, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан в всичкит си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всъкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на н&кого, че го обича, той е почувствувал това, не говори праздни думи. ггЪкой казва на едного, че го обича, без да е почувствувал обич към него. Казва, че трвбва да бъде религиозен, без да е почувствувал и разбрал, какво представя религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Т говорят за нъща, които сами не разбират. При мене са. дохождали религиозни хора с различни намърения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не бъше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво раз-бирам под думата „спасение". Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грЪшнит и паднали хора, да види, как жив&ят т. Спасява се гладният, жадният, болният, страда щият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за нЪща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захверлено въкъде. Колко майки са. хверляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грЬх не прави. Следователно, който гръши, не е ро-ден от Бога. С това се обяснява, защо нЬкои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са. били добри и умни. Някои от тьх са паднали и започнали да гръшат, поради което са изгубили добротата си. Т минават днес за лоши и неразумни.

Днес от всички хора се изисква да бъдатъ

умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята

• Ла Работят, от една страна, за развитието на своя

сТ Ъ' На своето сърце и на своята воля; от друга

рана, да работят за проявяване на своята душа и за

чо?.ПВаНе на своя дух. Не се ли развива така, никой

к не може да води слЬпия. Който иска да бъде

22

полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нъщата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лъкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане пръсно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нъщата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен про изход. Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпете за същото, за да си помогнете сами в пж.тя на своето развитие.

Кристос казва: „Да се не смущава сърцето ви" Ако ви смущава нещо, мислете върху него нъколкс часа или няколко деня, докато дойде в ума ви ед )а светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават святли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разум ния свбт ще издадат заповъд, да ви вземат горе та*1 да научите урока си. Докато не го научите, нъчс да слъзете на земята. Който иска да живъе дълго н< земята, трвбва да решава задачит си правилно.

„Може ли слъп слъпаго да води 1" – Не може Така трябва ,па си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не проглед ясно и втншно, и вжл-решно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповълв кек да орете, как да корените, а в бъдеще ще в се проповъдва онази култура, която Христос донес на човечеството – културата на Сина Божи, културат 1 ^ любовьта. За тази култура са. нежни хора с отворе" очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази к> тура на земята, висшето съзнание на хората ще ^ прояви, Христос ще се всели между тях, и вси4' ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Хр гтос не може да дойде между хората. Ако иск 1 дойде, трябва да приготви гърба си за нови камши"

23

Рече ли да проповядва, всъка проповъд трЬбва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започ-нат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но т не Го виждат. Той е зад облацит. Като се махнат т, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облъчен в слава и великолепие.

„Може ли слъп слъпаго да води?" Докато слЬп слт>паго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др. Свъ-тът се нуждае от всички занаяти, но не и от гро-бокопачи.

Направете следния опит. Венка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм? Умен ли съм, или не съм? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосжждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил в вас.

Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате? Ако кажете, че ме виждате, поже-лавам ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворят очитв и ушит ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите веЬко нЯщо на своето място в своя Ум и в своето сърце. Това изисква новата култура, която иде вече на земята.

1. Беседа от Учителя, държана на 10 юний, 1917 г. – София.