Да възлюбиш
В света съществува един закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този велик, разумен закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си!"
За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини.
Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни с законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонна площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. В това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкът, гранатата могат да слизат и да се качват не по своя воля; обаче, човек може по своя воля да се качва и слиза. В несъзнателните и в механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнател-
5
ните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях. Каже ли, че трябва да възлюби Господа и ближния си. човек съзнателно се качва нагоре и се ползува от новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трябва да се разбере в своята пълнота. Щом се разбере в своята пълнота, тя внася нови елементи в живота – разширяване и свобода. „Да възлюбиш Господа!" Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора са излезли от Бога, въпреки това, между тях съществуват дисхармонични отношения. Как е възможно, разумни същества, излезли от Вели-кс**'! Битие на Бога, да имат разногласия помежду си? Как ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняват различно. Аз пък ще я констатирам само, без да я обяснявам, защото всяко обясняване на нещата подразбира и тяхното отричане. Трябва ли да обяснявате факта, че като отрежете ръката от тялото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази ръка започва да гние? Защото е изгубила връзката си с ц-блото. На това основание, казваме, че гре-хът не е нищо друго, освен процес на гниене, който показва, че човек се е отдали л от н/Ялото, т. е. от Бога. Какво трябва да прави човеж, за да се освободи от гре-ха? Той трябва да се върне към Бога с
6
молба, отново да го постави на мястото, отдето се е отделил. Върне ли се на мястото, отдето се е отделил, с това заедно се прекъсва и гниенето. Ето защо, ръката, като уд от целия организъм, трябва да стои на мястото, дето първоначално е поставена. Семето също така трябва да стои на онова мъжете, дето се крият условията за неговото развитие. Кое е това място? Почвата. Падне ли в почвата, семето намира благоприятни условия за живот и развитие.
„Да възлюбиш Господа!" Това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си, това значи, да възлюбиш малкото в голямото. – Защо човек обиква големия орех? – За малките орехчета, които той ще роди. Като яде тия орехчета, човек придобива нещо. Те предават нещо на неговия организъм. Като яде малките орехчета, човек обиква и големия орех, защото от него излиза благото, което се крие в неговите плодове. Като знае това, човек разбира, че малкото не може да се прояви без голямото и естествено отправя погледа си към него. На научен език казано : ще обикнеш малкото в голямото и голямото в малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртта в живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, към което всеки човек се стреми. Тъй щото. искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото в
7
малкото и малкото в великото. Приложи ли този закон, човек може да възстанови изгубената хармония в живота си. Следователно, само любовта е в състояние да внесе хармония в живота.
Съвременните хора говорят за любовта, без да различават проявите й в трите света: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовта, т. е. на любовта, проявена на физическия свят, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовта в физическия свет и проявите на стомаха, с които се занимават економистите, има нещо общо. Днес всички учени разглеждат економическия въпрос за хлеба. Всеки вика: Хляб искаме! И в Господнята молитва е ка?,'ад: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес." Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава с свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздела, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика лю
8
бов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздалата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата й.
Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надавали да получат нещо един от друг.
9
Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един позна г и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето в"Брую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смгЬе, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разцелите, вие из :итвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чуветеа. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите с своя приятел най-ськрозенитв си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря от нейния възлобен. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви остава да скърбите за нея, като за една от вашите велики и свещени идеи.
Третата проява на любовта е в Божествения свят. Мястото на тази любов е в главата на човека. Който се е домогнал до тази любов, той дава на всички изобилно и не се отделя от хората. Проявите ли Божествената любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него, с готовност да му услужвате в .всички случаи на мъчнотии и страдания. Вие
10
преживявате заедно с него и радостите, е скърбите му. Божествената любов осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любов внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта, като първи стдшала на живота.
Първото проявление на любовта на физическия свят може да се уподоби на движението на кръвьта по артерииг. Чистата артериална кръв се разнася по ц-блото т'Ьло и го храни. ВсЬка клетка приема част от чистата, артериална кръв и по закона на обм-вната й предава нещо от себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръв, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръв се връща отново в сърцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвьта пак се разнася тю тЬлото, да предаде от своя живот, "1. е. от своята енергия, на всЬка жива клетка. В процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовта от великото към малкото и от малкото към великото. Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. Щом се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назадъ> да се пречисти. Ако венозната кръв не се верне в сърцето, т. е. в своя първоизточ-ник на живота, не може да се пречисти.
11
Чиста трябва да бъде човешката кръв. Чкст трабаа да блСде човек. Затова е казано в Писанието, че само чистит- по сьрдце ще ви-дяг Бога. Само тг могат да се лриближаг към първоизточника на живота, да се пречи-стят и обновят.
Мнозина се затштват, може ли човт>к да живт.е на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човек се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, кои го нарушават чистотата на не-ювото сърце, но той трябва да знае, по ка-къв начин да се чисти. Първо той трябва да нам ври причината на тия мисли и чувства, ла знае, отде идат, и след това да отиде прл великия Извор на живота, там да се измие. Както се е оцапал човеж, така има възможности да се очи/ти. Това се отнася до ония хора, на които с Знанието е пробудено, които сл\ близо до царството Божие. На тези души, именно, Бог иска да се открие. Т с>к. изпълнили дзата закона – любов на малкото към великото и на великото кьм малкото. Сега влиза г вече в третия закон – познаване на Бога. Като пазнае Бога, човок се домотеа до онзи живот , кой го може да го направи свободен.
Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Как познаваме това? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог изявил любовта си, е животът. Ние виждаме, че живот е даден и на малкитъ% и на гол-в-
12
мит- същества. Значи, Бог проявява любовта си чрез живота и на малкит-, и на гол-вмит същества. Една от отличителните чърти на великото е тази, че то се проявява и в най-малките и слаби форми, чрез което изявява своята любов. Като знаете това, бжцете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един де^г малкото ще се р13расте, ще обхване в себе си и годъмого. Видите п<,, че, в сравнение с други същества, животът ви е ма-льк, благодарете и за него. И най-малкият жявот произтича от Онзи, Колто люби всички живи същества, без изключение. Не се съм-н шайте в Любовта на Великия. И в най-тъмнит, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-тевтлитв, гихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички сж-шества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упо-ванието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.
Всички пророци н» миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност Докато са били сверзани с Бога, животът игл имал смисъл. Щом прекжевали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се ци-
13
тират и Христовите думи, но трМва да знаете, че за да изнесат велккит-в истини на живота, тия хора са. минали през големи изпитания. Христос казва: „Аз говоря това. на което Огец ме е научилъ". Ако разберете е закони, к вие можете ,га говорите като Христа. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важ-нит и съществени въпроси, които ви измъч-ват. Това значи, да разбере човек Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху любовта – храна за душата, и мъдростта – потик за човешкия ду*;*"*.
Христос казва: „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато човек благодари за живота, за любовта и мъдростта, които му са дадени. Казано е, че доволният от малкото е доволен и от голвмото. Който е до-волен от малкото и благодари за него, той се е домогнал вече до великата истина на живота, която го прави свободен в всички негови прояви. Да придобие чов'Вк великата истина на живота, това значи, да разбира света, не както учениттз и философите го предста-вят, но както Бог го е създал. Щом разбира света, цялата природа, човек разбира и себе си. Той знае, какво е вложил Бог в него и какво тр-вбва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човтж познава цтзлата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тела са. направени от различна материя. Две тЬла>
14
еднакви по вид и по форма, се различават по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различават коренно, по материя. С това се обяснява голямото различие, което съществува межлу хората, между планетите, както и между всички тела, изобщо.
Срещате, запримър, двама братя, родени от една майка и един баща, но единият всЬкога говори истината, а другият обича да полътеа; единият постоянно внася в кж.щи по нещо, а другият постоянно изнася. Според нас, различието между тия характери се дължи на различните свойства ва материята, от която са. направени. Материята на първия от ткх е устойчива, поради силите на доброто, с което той е сверзан. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, с което той е сверзан. Силите на доброто съединяват частиците на материята в едно цело, вследствие на което я правят устойчива. Силите на злото разединяват частиците на материята, вследствие на което я правят неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пе^-турбациите в света. Явленията в неустойчивата материя се движат между живота и смъртта. Там всичко се стреми към жи-вот, а въпреки това свершва с смърг. След всичко това некои учени казват, че смъртта е метод за пречистване. Ние, обаче, знаем от Писанието, че Бог е казал на първия човек: „В който ден престж-
15
пиш моя закон, ще умреш. С други думи казано: В който ден се отдели от Бога, човек е осъден на страдания и нещастия, на смърт. Значи, смъртта е резултат на не послушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е метод на пречистване.
Някой казва: Бял ден не видях в живота си. Много естествено. Щом се отделиш от Бога, от цялото, белите дни от живота ти ще изчезнат и ще дойдат черни дни. Белите дни са в Бога. Вън от Бога всички дни са черни. Може ли момата да бъде щастлива далеч от своя възлюбен? Не може. Докато възлюбеният и възлюбената ви са живи, вие ще бъдете щастливи. Заминат ли възлюбените ви на онзи свет, заедно с тях и щастието ви напуща. Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действува закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко с смирение. Нам-врите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да
16
забрави човека, но само ако той го забрави, Които забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. Яко човек се скрие в центъра на земята, далеч от слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхността на земята, слънцето пак ще го обикне. От човека зависи да го обича или не слънцето. Следователно. каквито са отношенията на човека към любовта, такива са отношенията и на любовта към човека.
Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала юлтша като планина и се страхувал? да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цър на своето състояние. Като я изслушах, казах й, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота. Докато живее с Бога, човек постепенно се увеличава, става все по-голям. Щом връзката му с любовта се прекъс-не, той се намалява и рискува да изчезне в пространството. Частиците на материята му
17
се отдълят една от друга и започват да се разлагат. За да възстанови първото си състояние, тя трябва да измъни посоката на своята мисъл, на своитъ- чувства и постъпки. Това се постига чрез съзнателна работа върху ума, сърцето и волята. В 13 гл. от Посланието към Коринтяниг, апостол Павел казва: „Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, чов"бк става слаб, немощен и нещастен. За да се сверже с Бога, човек тртзбва да се верне към своя първичен жквот на чистота и вера. Сега ще предам накратко един разказ за един от светиит на древността, някой си Апио, който живъл нъкъде в Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живъе; ^ в м*в-стността, дето и той живъл. Той прека-рал цъли 20 години в тази мъхтност и постоянно се молтзл на Бога да го научи да разбира езика на животнит. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животнит. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата изл^зъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го вид-бл, Апио се взр-вл в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да из-
2
18
вади тръна, но преди да направи това, за-почнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живъеш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Изва-дил тръна от лапата и повел л ьва към дома си. Лъвът заживъ\я братски с човека истанал неговъученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал : Ела с мене при моя господар, ще жив-веш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, а 1 жив-вя с него, в братски отношения. Ти ще му дазаш млекото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало гол-вмо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача.
Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато вл^взе трън в крака на силния, и той сгава слаб. Чов^к е силен дотогава, докато люзовьта жив-ве в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нъчцо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обик-нозената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която
19
заставя сърцето да чувствува правилно, ума да мисли право и волята – да действува разумно. Казано е: „Бог е Любов". За та^и любов говорим ние. Апостол Павел казвг.: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: „Когато бЬх младенец. като младенец мъдрувахъ". Това се отнася до разбиране и прилагане на любовта. Хората и до днес разбират и прилагат любовта гато младенци.
Като се говори за любовта, мнозина казват: Възможно ли е при сегашните условия на живота да се прилага любовта, или да се води чист и свят живот? Те задават този въпрос, защото намират, че е невъзможно да прилагат любовта и чистотата в живота си. Те са прави само в едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало без майка, да бъде чисто. Това дете, останало без майка и без близки, е осъдено на смърт. То ще умре от собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижитъ- на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добър и чист живот. За такива хора не е извинение, че не могат да водят добър живот. За такива хора не е оправдано, че не могат да прило-жат любовта в живота си. Божията Любов е приложима навсЪкъде и на вевко време. Мислите ли, че орачът, който оре нивата
20
си с любов, ще има по-малко плод от другит- ниви? Не само че нивата му ще даде повече плод, но плодът й ще бъде благо-словен. Мислите ли, че решенията, които сж~ дията издава с любов, са по-слаби от тия, които не са издадени с любов? Неговите решения са по-силни от решенията, издадени без любов. Професорът, който работи върху научните си трудове с любов, стои по-високо в умствено отношение от всички учени и философи, които не работят с любов. Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно. Без любов никакъв живог не сж-ществува. Каквзто и да прави, човече тр-вбва да го прави с любов. Много нъ-ща верши човтж без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играч-кигб си.
Преди години ми зададоха следния въ-прос: Как се обясняват и оправдават не-правдиг, които съществуват в съвременния св1зт? Според мене, св'Ьтът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички същества, които живеят в този св"Бт, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората жив-б-ят, е болница. Който е слъзъл на земята, той е дошъл да се л-вкува. Иска, или не, той ще
21
•се натъкне на иглит- и ножовег на л^вкари- тб. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влъзат в Божествения св^т и ще ви- дят, че той е създаден другояче, а не как то гб са. го разбирали. Т ще разберат, че правилата за земята не са и за не бето, защото земята е болница, в която се лЪкуват болни хора. В Писанието е казано: „Щзлият свят лежи в лукаваго, т. е. въ гряха". И Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от кое то един ден ще се освободят. " "сега тъ- са болки. '
Като казвам, че земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползува от думитъ1 ми. Който не разбира, ще остане само с запитването си. ТрЬбва ли да питате, защо изгрева слънцето? Слънцето изгрева и залязва, изпраща светлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо гръе слънцето, ще се ползува от енергията му. Който не разбира, той ще остане с неразбирането си. – Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи в една или в друга посока? На този
22
въпрос слънцето отговаря: Аз изпълнявамъ-един велик закон, който ми повелява да се движа в една или в друга посока, да изгрт^вам и зал-взвам. Съвременнитъ- хора се движат в четири посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Тъкмо намисли човек да направи едно добро д-бло, т. е. да изгряе на изток, изведнъж дойде н-вкакъв в-втър до ухото му и му пошепне: Къде си тръгнал да правиш добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг пжд. Този чов'вк се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се верна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в зал1зз на слънцето, в запада на живота.
В това отношение съвременните хора при-личат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срегцнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещьта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещьта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещьта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да
23
обърне пещьта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Катовидъ\а, че гЬзи поправки му струват парии пак незадоволил хората, той направил следното: Турил пещьта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обтрне пещьта си, да го направи. Така той за-доволил всички хора.
Казвам: Устата на неразумната пещ а отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока. Тя не се подава на различни мнения. В бж-деще, когато хората изпълняват волята Божия съзнателно и сълюбов, нъчмада има нуждз т никакви пещи. Днесг жената мисли с часове, какво да сготви на мъжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да I отви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидем на н-вкое дръвче, да видим, какво е приготвило слънцето за нас. Тъ- кацат от цвят на цвят, от плод на плод, докато задоволят глада си. Женската птица не пита мъжката, отде ще донесе ядене; нито мъж-ката пита женската, какво ще готви днес. Съвременните хора на първо мътто се запит-ват: Какво ще купим днес за готвене и какво ще се готви? Засега най-важният въ-прос е яденето. Това е една фаза в човешкото развитие. В бъдеще хората ще се интере-суват от други въпроси. На първо място ще стои любовта. Щом обичаш един човек,
24
непременно ще му сготвиш. Щом той те обича, също така ще ти сготви. При любовта този въпрос се урсъда лесно. Като обича хората, Бог им е приготвил храна: плодове, зърна, семена. Р няма за какво да се грижат. Единствената мисъл, която трЬбва да занимава чо-в вка, е как по-добре да изпълни волята Божия.
Сегашнит хора се оплакват от живота. Казват, че мъчно се живт^е, че нъ*ма какво да се яде. Казвам: Нали хлт^б и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете без месо. Какъв по-вку-сен об вд от този: да вземете парче хлт^б, два-три домата и една краставичка. Лвтно време такъв объ\д е приятен, разхлажда човтжа. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърцето и волята на човека. Тогава той мисли, чувствува и постжлва по особен начин. Той е доволен на всичко, което Бог му е дал.
„Да възлюбиш Господа! Да възлюбиш и ближния си!" Това значи, да възлюбиш великото в малкото и малкото в великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко. Не разбере ли този закон, човек живЪе в в"бчно недоволство, т. е. в закона на пром^ните. Ако иска да излезе от закона на пром-Бнит-, чов-бк трябва да възлюби Господа в душата си. Който прилага закона на любовта, малко говори, а много верши.
25
"Каквото намисли или почувствува, той го превръща в дътю. В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в д4ла. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свет, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чистъи свет живот. Ако не обичаш нЬкого, не търси случай да изкажеш умраг -а си, но му дай всичко, от което той се нужда, -и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога нъ-ма да те забрави. Ако нъжоЗ е недоволен от тгЬщо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително. Затова казват, че любовта верши чудеса.
Един религиозен човек отишъл при свещеника да се изповъда: Отче, не зная, какво да правя, как да си възцействувам. Ог известно време н^що в мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имам, нъ-що в мене настоятелно казва: Винце, винце искам! Свещеникът бил разумен човтж, познавал психологията на човека, затова му казал: Щом ти се пие винце, пини малко. Ще кажете, че е опасно да пие човек вино, да не сгане пияница. Н^ма нищо опасно в това, защото още в този момент в него ще се явят много противодействуващи сили. В него ще се явят различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не
26
може да стане пияница. Щом пие вино, човек може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало от сладката вода на гроздето. Казва се, че Хри-стос превернал водата в вино. Това не се разбира буквално. В превръщането на водата в вино има известен мистицизъм, който трябва да се разбира. Виното, което Хри-стос направил, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днес не може да се нам-ври човек, който да преверне водата в вино, както е направил Христос преди две хиляди години.
Като ученици, вие трябва да приемете разумната любов в себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казал за вас, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което в даден момент ви се дава, е най-добро за вас. Вие не знаете, какво е предвидил Бог за вас, не знаете, каква е Неговата крайна цел. Цълият св'Ьт да се нахверли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаеш, че всички живЪем и се движим в Бога- Ако вярваш в това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато от Бога. Защо е допуснато? За н-бщо добро, което днес не виждаш, но утре ще видиш. Следователно, дали мъжът или жената ще бъдат груби с тебе, не се обезсърдча-вай – за добро е. Такава е волята Божия. В това се крие никакво благо, което един день
27
ще разбереш. Като слушаш грубит думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са. хубави тия думи! Има н-бщо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Т крият нъкакво богатство в себе си.
В древността един адепт ноевл с себе си един скжлоценен камък. За да не го открадне нтжой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Койтс минавал покрай него и усвщал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скжлоценен камък.
Следователно, знайте, че в вевка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно. Каже ли ви някой една обидна дума, не се настройвайте един срещу друг, но вземете тази дума в ръцетъ-си, развите я, измите я добре и извадете скъпоценното от нея. Като знаете, че човек живЪе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитъ-отношения като на такива, в които Бог се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията няма.Иска-те ли да видите, как работи ьаконът на лю-бовьта в живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия.
И тъй, като ученици, работете върху третия закон: познаване на Бога в всички проя-
28
ви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете : Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, вие ще познаете Бога в великото и в малкото. Това значи, да познаете Бога в Неговата същина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете в новия живот, дето отношенията на хората почиват на любовта.
Желая ви да се възцари любовта в умовете, в сърцата, в душит"Б и в духа ви.
Желая ви да приложите любовта, мж-дростта и истината в всички прояви на своя живот.
1. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 год. – София.
Посл. към Коринтяните, 13 гл.