Разлика между версии на „Да живеем за Господа“

Версия от 21:03, 19 октомври 2011

Извънредни беседи

ДА ЖИВЕЕМ ЗА ГОСПОДА

оригинал за изтегляне

оригинал за преглед

Тъй както сте събрани днесъ, вие очак¬вате да ви се каже н^що ново. Много пжти новитлЬ н-Ьща не донасятъ такава полза, каква¬то хората очакватъ. Въ ежедневния практи¬чески и реаленъ животъ сж важни две нгЪ ща: първо, какъ да жив-Ъете за себе си; второ, какъ да живеете за ближните си. Т-Ь- за две идеи включватъ въ себе си. идеята, какъ тр-Ьбва да жив^е чов-Ькъ за Бога. Не поставяйте т^зи две идеи въ противоречие съ самия себе, да мислите, че като жив-Ьете добре за себе си, вие жив-Ьете добре и за Бога. Това отчасти само е в-Ьрно. Сжщевре- менно вие мислите, че като жив-Ьете добре зи ближнит^ си, жив-Ьете добре и за Бога. И това отчасти само е в'Ьрно. Обаче, като жив-Ье за Бога, чов-Ъкъ живгЬе добре и за се¬бе си, и за своит^ ближни. Това е абсолютно в^рно. Да жив-Ье чов-Ькъ за Бога, това значи да Му служи въ всички св-Ьтове — и въ фи¬зическия, и въ духовния, и въ Божествения. Забелязано е, че когато синътъ е въ съгла¬сие съ баща си и майка си, той всЬкога усп-Ьва. Не е ли въ съгласие съ баща си и майка си, той никога не е усп^валъ и не мо¬же да усп-Ьва. Благословението на майката и на бащата отваря пжть на децата въ жи¬вота.

4 Следователно, докато чов-Ькъ не е въ съгласие съ Бога, съ Неговия Духъ, той ни¬що не може да направи. Да бждешъ въ съ¬гласие съ Божия Духъ, това значи за всичко да си благодаренъ, за нищо да не роптаешъ. Малко или много ти се даде, вс-Ькога да благодаришъ. Че не си получилъ очакваното — никога да не роптаешъ. Веднъжъ дошълъ на земята, чов^къ ще бжде въ положението на баща или майка, на синъ или дъщеря. Като баща, той никога не требва да внася противоречие въ ума на сина си. Икато синъ, той никога не требва да мисли, че баща му е несправедливъ. Сега искате да ви се каже н-Ьщо. Едно требва да имате предъ видъ: Не предприе¬майте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчетъ, какво мо¬жете да направите и какво не можете, да не се намерите въ положението на онзи нашъ братъ, който взе 90,000 лв. отъ една сестра, съ условие да й направи апартаментъ. Той изяде парит^, и нищо не направи. Въ резул- татъ, той стана причина сестрата да се раз¬очарова и да изл-Ьзе отъ братството. Сж- щиятъ братъ задигна големи суми на брат¬ството и въ края на краищата остави единъ братъ да плаща вместо него. Сега той е въ онзи св-Ьтъ. Пазете се да не попаднете и вие въ сжщото положение. Щомъ е дошълъ на земята, чов^къ все ще замине за онзи св^тъ, но да замине неподготвенъ, безъ да е вър- шилъ волята Божия, това е едно н^що. Да

5 замине за онзи св^тъ, следъ като е вършилъ волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате предъ видъ това н-Ь- що, заемайте се съ малки работи, а не съ гол-Ьми. Малката работа, свършена както тр-Ьбва, е равна на голямата. Важностьта на нещата не се заключава въ големината, но въ начина на изпълнението имъ. Една чаша вода, дадена на ожаднелия пжтникъ, струва милиони. Следователно, ве-Ька малка работа, направена на време и на м-Ьсто, стру¬ва повече отъ десеть големи работи, свър¬шени безъ любовь и не на време. Стремете се да дадете на човека поне една чаша во¬да. Мнозина мислятъ, че, ако работятъ н-Ьщо за братството, вършатъ волята Божия. — Не, животътъ не се заключава въ трупане на богатства. Силата на чов-Ька, както и на брат¬ствата, на обществата не седи въ паритЪ, но въ тяхната вжтрешна мощь. Силниятъ конь може да носи на гърба си големи товари, ко слабиятъ, и злато да му турите, щомъ тежи, той не може да го пренесе и до най- близкото разстояние. Разумниятъ св^тъ не иска да товари никого. Той дава на всЬки чов-Ькъ толкова товаръ, колкото може да носи. Тъй щото, когато н-Ькой се оплаква отъ непосиленъ товаръ, той требва да знае, че самъ се е натоварилъ. Заприм-Ьръ, н-Ькой се сили по външенъ пжть да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво требва да направи, за да обича хората? За да от¬говоря на този въпросъ, ще ви запитамъ

6 Какъ требва да се отнасяте съ изворите? Когато отивате при н-Ькой чистъ планински изворъ, турете устата си на главата му, от- дето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната часть на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при не- кой изворъ, не мийте краката си на местото, дето извира. Спазите ли това пра¬вило, по този начинъ вие проявявате любовь- та си. Този законъ се отнася и до човека. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само отъ главата на извора, а краката си мийте тамъ, дето изворътъ изтича. Богъ е, Който обича хората, а не чов-Ькъ. ЧовЪкъ може да бжде само проводникъ на Божията Любовь. Той не е нищо друго, освенъ касиеръ на Божестве¬ната банка. Той е длъженъ да дава на всЬ- ки чов-Ькъ отъ парите на тая банка по тол¬кова, колкото е определено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е опре¬делена. Рече ли да намали отъ сумата на другите, за да увеличи своята, директорътъ на банката ще го уволни. Директорътъ на та¬зи банка не сжди човека отвънъ, но отвжтре. Той представя закона на справедливостьта, който е безпощаденъ. И тъй, искате ли работите ви, както и тия на вашите ближни, да вървятъ добре, вършете волята Божия. — Какъ? — Както я разбирате отвжтре, а не отвънъ. Никой не

7 може да изпълнява волята Божия по законъ, по външно налагане. Новиятъ животъ из¬исква вие да бждете щедри, а не другите. Ако вейки си каже, че требва отъ него да мине, въпросътъ е разрешенъ. Носете въ се¬бе си мисъльта, никого да не подяждате.

• •

Не мислете, че можете да излъжете н-Ького. Чов-Ькъ не може да лъже нито себе си, ни¬то другите. Никой никого не може да из¬лъже. Докато не очаква на другите, чов-Ькъ всякога ще бжде свободенъ. Че н-Ъкой му обещалъ това или онова, той не се лъже. Чов-Ькъ требва да бжде справедливъ, да не се измжчва. Щомъ направи н-Ькаква погреш¬ка, той веднага требва да я изправи. — Ама защо сгр-Ьшихъ? — Не съжалявай, че си сгрешилъ, но изправяй погрешките си. Ку¬пувате едно вжже, което ви препоржчватъ за много здраво. Безъ да го опитате, вие за- качвате на него гол-Ьмъ товаръ и го спущате въ кладенецъ. Вжжето се скжсва, и товарътъ пада въ кладенеца. За да не повторите сж- щата погрешка, купите ли втори пжть вж¬же, предварително го изпитайте и после си служете съ него. Значи, искате ли да не грешите, изпитвайте нещата и после ги при¬лагайте. Помнете следното нещо: Чов-Ькъ нико¬га не може да предаде на другите това, което самъ не носи въ себе си. Ти никога не можешъ да предадешъ на хората любовь, милосърдие, справедливость, ако не носишъ въ себе си тия качества. Какъ ще препода-

8 вате на хората красноречие, ако не сте крас¬норечиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — ВсЬки чов-Ькъ може да бжде красноречивъ. Той има гласъ, требва само да се упражнява. Това е въпросъ на в-Ьра въ себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Хри- стосъ това направилъ, това казалъ. Знаете ли, какъ е постигналъ Христосъ всичко то¬ва? Той се е молилъ по цели нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъжъ за нещо, повече не се молите. Постоянство се иска отъ човека. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работниците — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работни¬ци!" Питамъ: Молили ли сте се да ви из- пратятъ работници, които да ви помагатъ? Вс^ки самъ требва да се моли, да не очаква други да се молятъ за него. Казано е въ Писанието: „Дето сж двама или трима съ¬брани въ мое име, тамъ съмъ и азъ". Това - значи: единъ ще донесе вълната, другъ ще я изпреде. После, първиятъ ще тъче прежда¬та, а вториятъ ще шие плата. Хората не успеватъ въ много работи, защото не вер- ватъ въ това, което проповедватъ. — Защо не верватъ?—Защото не прилагатъ правилно методите. Те взиматъ кутия кибритъ, ту- рятъ я въ джоба си и я забравятъ. Днесъ ги вали дъждъ, утре ги вали, и кутията съ кибрита се намокри. Като имъ потребва огънь, драснатъ една, втора, трета клечка, но те не се запалватъ. Много просто! Ки-

9 бритътъ е мокъръ, а требва да бжде сухъ, да стои на сухо м-Ъсто. Искате ли да имате постижения, прилагайте новите методи. Единъ добъръ и богатъ нашъ братъ че¬сто казваше: Чов-Ькъ може и по петь стотинки да дава, не е въ многото. Той казваше това, защото беше гол-Ьмъ скжперникъ. Споредъ мене, този чов-Ькъ е правъ въ едно отноше¬ние: той може да започне съ петь стотинки, но ако днесъ даде петь стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спр'Ь при петте стотинки, и въ края на краищата всичко изгуби. Той беше до¬бъръ, справедливъ чов-Ькъ, но скържавъ. Каквото беше спечелилъ, другите го изядо¬ха. Питамъ: Требва ли чов-Ькъ да скжпи • своето материално, духовно и умствено бо¬гатство? Ако го скжпи, други ще го ядатъ и пилеятъ вместо него. Кривата мисъль води къмъ криви последствия. Бждете вни¬мателни, изправяйте мисъльта си, да не се намерите като мухата предъ затворения про- зорецъ и да се чудите, какъ да излезете вънъ. Колкото и да се блъска мухата въ прозореца, тя не може да го пробие. Требва да дойде некой отвънъ, да й помогне. Ако л нема кой да й помогне, тя ще се убие отъ блъскане. Казвамъ: Не пресилвайте нещата, за да не пострадате. ВсЬка работа требва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъжъ да се

10 засилите, ще страдате и нищо н-Ьма да по¬стигнете. Некой чов-Ькъ въ младините си . ялъ, пилъ, гулялъ, за работа не мислилъ, а за Бога — още повече, но на края на живота си решилъ да работи за Бога, да се изпра¬ви. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. ВсЬко нещо треб¬ва да се върши на .своето време. — Ама искамъ да служа на Бога! — Ако си роденъ за това, ти ще го направишъ, и то не на старини, но отъ най-ранната си възрасть. — Ама искамъ да . обърна еди-кого си къмъ Бога! — Н-Ьма какво ти да го обръ- щашъ. Твоята задача е само да похлопашъ на вратата му и да кажешъ: Братко, часътъ е четири. Стани! Щомъ се събуди, той знае • вече, какво му предстои да работи и какъ требва да свърши работата си. И моята ра¬бота по отношение на васъ е сжщата: ще похлопамъ на вратата ви, ще ви кажа, че часътъ е четири. — Какво да правя? — Ще отидешъ да посЪешъ нивата си, както знаешъ. Ще насадишъ дървета въ градината си, както знаешъ. Ще възпитавашъ децата, как¬то знаешъ. Ти си училъ, свършилъ си земе¬делие, богословие, естествени науки, фило¬софия и т. н. Требва ли азъ да те уча, какъ да работишъ? Ако си бакалинъ, ще бждешъ мекъ, любезенъ, внимателенъ. Немашъ ли тези качества, никаква клиентела нема да имашъ. Взимайте примеръ отъ светските хора. Когато иматъ интересъ отъ некого, те сж внимателни, любезни, меки. Затова

11 Христосъ казва: „Синовете на тъмнината сж по-умни отъ синовете на виделината". Човекъ трлЬбва да бжде справедливъ. Това се иска и отъ васъ. Често съмъ слу- шалъ да казвате: Детето, докато не се бие, човекъ не става. — Това отчасти е верно. Кой се топли на огъня: измръзналиятъ, или стоплениятъ? Кой яде и пие вода: гладниятъ, ситиятъ, или който е задоволилъ жаждата си? На кого требва да проповедвате: на правед¬ния, или на грешния? Измръзналиятъ се нуждае отъ огънь, отъ топлина. На измръз¬налия нема да говорите нищо. Ще го ту¬рите край огъня и ще изкарате студа вънъ отъ него. Той ще ви благодари, че сте го освободили отъ студа. И въ човека има студени мисли, чувства и постжпки, които требва да се изкаратъ навънъ. Останатъ ли въ него, те го правятъ студенъ. Той е сту- денъ, но не е мъртавъ. Живъ е този човекъ, но се нуждае отъ топлина. Внесете топлина въ него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрева измръзналия човекъ. Това се иска сега отъ васъ. Вие имате на разположение и дърва, и вжглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и дра¬снете кибрита. Щомъ огъньтъ ви гори, все ще намерите некой замръзналъ човекъ, когото требва да стоплите. Не щадете дър¬вата и вжглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влезе вж- тре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрость се иска отъ

12 васъ! — Ами да му помогнемъ материално! — Не, този чов-Ькъ не се нуждае отъ пари. Той има нужда отъ топлина. Стоплете го, сгрейте го, и той ще остане за винагн благо- даренъ. Топлината, която ще внесете въ него, върши чудеса. Помнете: малките н-Ьща въ живота пон-Ькога сл^ по-важни отъ големите. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любовь ви липсва. Вие сте влюбени, но любовь нямате. Върнете се въ своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва въ ябълката, която вижда от¬вънъ. Дето мисъльта работи, тамъ любовьта действува. Щомъ мисъльта престане да дей¬ствува въ човека, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава съ кражба. До¬като мисли, детето вс-Ькога е готово да по- стжпи съ любовь. То вижда ябълките въ двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откжсне една-две ябълки. Щомъ не мисли, то е влюбено въ ябълките и започва да търси начинъ, какъ да открад¬не неколко. Ще кажете, че нема нищо лошо въ влюбването. — Дали има нещо лошо въ влюбването, или не, важно е, че като се влю¬би, човккъ започва да краде. Момъкътъ се влюбва въ мома и я открадва отъ родители¬те й. Влюбването ограничава човека. И вие сте влюбени въ некоя идея и се чудите, за¬що сте толкова ограничени и измъчени. Ва¬шите идеи ви ограничаватъ. Искате ли да бждете свободни, требва да приложите лю¬

13 бовьта. Влюбването се придружава съ рев- ность, съ съмнение, съ подозрение. Любовь- та, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега отъ всички се изисква да изпъл¬ните волята Божия, както требва. Н-Ькой казва: Досега не съмъ изпълнилъ волята Божия, че отсега нататъкъ ще я изпълня! Помнете: Ако ц-Ьлъ животъ не сте изпълня¬вали волята Божия, и последния день я из¬пълните, този день ще ви спаси. „Краятъ увенчава далото" — казва поговорката. Ако ц-Ьлъ животъ сте изпълнявали волята Божия, а последния день не я изпълните, работа¬та ви е пропаднала. Последното добро д-Ьло служи за основа на бждещия животъ. Единъ господарь има сто слуги. На 99 отъ т-Ьхъ редовно плаща. Щомъ дойде до стотния слу¬га, той му казва: Махни се оттукъ! Дотегна ми да се разправямъ съ васъ! Щомъ каже така, този господарь е развалилъ цялата си работа. И другъ господарь има сто слуги. Като дойдатъ при него да имъ плаща, той ги прогони отъ себе си, не иска да имъ плаща. Като дойде стотниятъ слуга при не¬го, той се размисли върху постъпката си, вижда, че е постжпилъ лошо и веднага пла¬ща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикашъ другарите си, да платя на всич¬ки. Следователно, ако последното дело на деня е добро, то е въ сила да изправи 99-те лоши д^ла. Ако последното дело на деня е ло¬шо, то е въ сила да развали 99-те добри дела.

14 И тъй, страданията на хората се дъл- жатъ на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радостите имъ се дължатъ на изпълнение на волята Божия. Въ вскка ра- бота, малка или гол-Ьма, човекъ требва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човека, но чо- векъ повдига работата. Не е важно, каква работа върши човекъ. Важно е, какъ я изпълнява. Н'Ьма занаятъ, професия, презъ която човекъ да не мине. Първоначално работите му се налагатъ, а после самъ си прави изборъ. Първо човекъ живее по закона на необходимостьта, а после — по за- кона на свободата. Докато не е научилъ уро- ците на живота, той изпитва закона на не- обходимостьта. Щомъ научи уроците си, тогава живее по свобода, по благодать. До- като е въ закона на необходимостьта, човекъ неизбежно ще прави грешки. Грехътъ, пре- стъпленията се дължатъ на безлюбие. Като прилага любовьта, човекъ знае, кжде какъ * да постжпва. Като види меденъ сждъ, той казва, че требва да го калаиса. Види ли златенъ предметъ, той го туря настрана. Затова и на васъ казвамъ: Медните пред- мети можете да калаисвате, но златните — никога. | ~ Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено въ беседите. Четете и прилагайте! Има неща, които можете да приложите още днесъ. Има неща, за приложението на които I 1

се иска много време. Когато искате да при- ложите даденъ методъ, или да направите нещо, гледайте да бжде въ кржга на ваши- те възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начинъ, вие ще си създадете характеръ, постоян- ство и издръжливость—каквато работа започ- вате, да я свършвате съ усп-Ъхъ. Мнозина се заематъ съ обръщането на хората къмъ .< | Бога. — Това е най-мжчната работа, съ коя- то човекъ може да се наеме. Докато той самъ не се обърне къмъ Бога, никого не може да обърне. За васъ е важно да наме- рите правиленъ методъ да работите върху себе си. Като четете беседите, спирайте се върху ония мисли, които сж ви направили впе- чатление и които харесвате. Повтаряйте ги по I неколко пжти, докато оживеятъ въ васъ и мо- жете да ги приложите. Четете за себе си, а >. Въ всички положения човекъ не за другит требва да бжде естественъ. Като говори предъ хора, той требва да забравя, че е предъ пуб- ^ лика, да мисли, че е самъ. Докато вижда хора- та предъ себе си и мисли за техъ, той всеко- га ще губи своята естественость. Това значи да бжде човекъ съ юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви требва да бждатъ естетестве- ни. Естествено движение е това, чрезъ което човекъ дава нещо отъ себе си. Добрите - оратори иматъ естествени движения, вслед- ствие на което влияятъ на публиката. За да успевате въ живота си, пазете след-

15

16 ното правило: Никога не изнасяйте погр^ш- кигЬ на хората. Ако требва да кажете н-Ь- що, кажете най-доброто. За лошото въ човека не мислете. ВсЬки самъ требва да види по- гр-Ьшкит-Ь си. Щомъ ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погр-Ьш- кит-Ь на човека, той веднага ще се опълчи срещу васъ. Мислете добре за чов-Ька, ако искате да му помогнете. Съзнателниятъ чо- в-Ькъ вижда погр^шките си и търси начинъ за изправянето имъ. Искате ли да му по¬могнете, не го корете, но дайте му щЬръ, да се справи съ своя неджгъ. Внесете въ уАма на човека положителната мисъль, че той ще се изправи. Н^ма да мине много време, и той наистина ще се освободи отъ погр^шката си. Дръжте въ ума си положителни мисли и и за себе си, и за своит-Ь ближни, и ще ли¬квидирате съ погр^шките си. „Само Божията Любовь носи пълния животъ". • • • • Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1937 г. София.—Изгр-Ьвъ.